Държавен вестник, брой 3 от 11.I

Чл. 6. Политиката по безопасност на полетите представлява система от официално приети схващания, формирани на основата на натрупания практически опит и теоретични знания у нас и в развитите в авиационно отношение държави. Тя е насочена към предотвратяване на произшествия и прилагане на международно приетите стандарти по безопасност на полетите.

Чл. 7. (1) Политиката по безопасност на полетите се ръководи от министъра на отбраната.

(2) Политиката по безопасност на полетите се осъществява от командирите и началниците, организиращи авиационна дейност с военни въздухоплавателни средства, чрез оценяване степента на риска и постигане на баланс с целите и приоритетите в авиационната дейност.

(3) Специализираните органи по безопасност на полетите контролират изпълнението на политиката по безопасност на полетите чрез разкриване на потенциалните рискови фактори и анализ на информацията от авиационната дейност.

Чл. 8. Целта на политиката по безопасност е установяването на общи принципи, правила и процедури, съответстващи на развитието на авиационната наука и практика.

Чл. 9. (1) Основен принцип в политиката по безопасност на полетите е, че при провеждане на авиационната дейност органите по чл. 3 и 4 нямат ръководни, командни и управленски функции. Прилагането на този принцип се осъществява чрез участието им при формирането на политиката по безопасност, контрола и изготвянето на препоръки за безпроизшествено провеждане на тази дейност.

(2) При прилагане на политиката по безопасност на полетите командирите и началниците от всички степени и органите по чл. 3 и 4 се ръководят от следните принципи:

1. научност и обективност;

2. конкретност и оперативност;

3. обмен на информация;

4. превантивна дейност;

5. обучение и усъвършенстване;

6. планиране;

7. запазване на човешките, материалните и финансовите ресурси при осъществяване на авиационна дейност;

8. постоянно контролиране и управление на риска при провеждане на авиационна дейност.

Чл. 10. (1) Политиката по безопасност на полетите се реализира чрез разработване на програми за безопасност.

(2) Главните щабове на видовете въоръжени сили и формированията, организиращи и провеждащи авиационна дейност, разработват програми за безопасност на полетите. Ежегодно тези програми се актуализират в съответствие с бюджета за следващата година.

Чл. 11. Специалистите от органите по безопасност на полетите системно оценяват приложението на програмите по безопасност на полетите на всички нива. Препоръките за прилагането на програмите по безопасност се предоставят в писмен вид на:

1. командира или началника на формированието с цел съпоставяне на изискванията на програмата с ефективността от нейното прилагане;

2. старшата инстанция с цел съпоставяне на ефективността от прилагане на програмата във формированието с изискванията на програмата на старшата инстанция.

Чл. 12. (1) Предотвратяването на произшествия е основно направление в дейността по осигуряване на безопасност на полетите.

(2) Командирите и началниците от всички степени провеждат политиката по безопасност на полетите чрез изпълнение на програмите за безопасност.

(3) Специалистите от органите по безопасност на полетите анализират опасните фактори и изготвят препоръки.

Чл. 13. (1) Специализираното звено по чл. 3, ал. 1:

1. оценява състоянието на безопасността на полетите;

2. организира воденето и самостоятелното съхраняване на документи от извършени разследвания;

3. поддържа информационна система с база данни от произшествия, както и система за анонимно докладване на рискове и опасности във военната авиация.

(2) Лицата, подали доклади по системата за анонимно докладване на рискове и опасности във военната авиация до специализираното звено по чл. 3, ал. 1, се ползват с анонимност, а информацията от тях не се огласява, с изключение на случаите на престъпление.

(3) Достъп до документацията от извършени разследвания имат министърът на отбраната на Република България, началникът на Генералния щаб на Българската армия, началникът на главния щаб на вида въоръжени сили, упълномощеният по разследването и специализираното звено по чл. 3, ал. 1.

Чл. 14. (1) Специализираното звено по чл. 3, ал. 1 изготвя и разпространява всеки месец специализиран информационен бюлетин, в който се обобщават и анализират всички допуснати през периода произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и произшествия с чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на Република България.

(2) В информационния бюлетин се включват само данни, които имат непосредствено отношение към анализа на произшествията. В него не се огласяват:

1. лицата, имащи пряко отношение към летателната и техническата експлоатация на военното въздухоплавателно средство, организацията, провеждането и осигуряването на полетите;

2. записите от полетните записващи устройства или копия от тях.

Чл. 23. (1) До пристигане на комисията за разследване на авиационно произшествие или сериозен инцидент с българско или чуждестранно военно въздухоплавателно средство в района на отговорност за аварийно-спасителни работи командирът на формированието или старшият авиационен началник уведомява медицинските органи, Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност", Националната служба "Полиция", Националната служба "Жандармерия", Държавната агенция "Гражданска защита" и органите на местната власт за необходимостта от:

1. осигуряване на необходимата медицинска помощ за пострадалите при произшествието;

2. защита на останките от пожар и по-нататъшни повреди;

3. установяване на наличие на радиация или други вредни въздействия;

4. поставяне под охрана на въздухоплавателното средство и останките;

5. предприемане на мерки за съхранение на трудно забележими и нетрайни доказателства - лед, сажди и др., чрез фотографиране, филмиране или други подходящи начини;

6. осигуряване на информация за имената и адресите на всички очевидци, показанията на които могат да бъдат от полза в хода на разследването.

(2) Задълженията по ал. 1 се изпълняват и при произшествие с гражданско въздухоплавателно средство.

Чл. 24. До пристигане на упълномощения по разследването се забранява извършването на каквито и да е работи на мястото на произшествието с изключение на свързаните със съхранение на веществените доказателства и евакуация на ранени и загинали.

Чл. 25. (1) При получаване на съобщение за авиационно произшествие или сериозен инцидент с военно въздухоплавателно средство командирът на авиационното формирование (старшият авиационен началник) е длъжен до пристигане на упълномощения по разследването:

1. да докладва незабавно по команден ред длъжността, военните звания и фамилиите на командира и членовете на екипажа; броя на пътниците, намиращи се на борда на военното въздухоплавателно средство (ако са му известни); типа на военното въздухоплавателно средство; изпълняваната полетна задача; метеорологичните условия, известните обстоятелства, последствията от авиационното произшествие или сериозния инцидент и предприетите мерки;

2. до пристигането на органите на полицията да организира охраната на мястото на авиационното произшествие или сериозния инцидент, да осигури неприкосновеността на военното въздухоплавателно средство, на неговия товар или разрушени части с изключение на случаите, когато е необходимо да се извлекат пострадали изпод отломките;

3. преместването на военното въздухоплавателно средство до пристигане на упълномощения по разследването се допуска само в случаи, когато въздухоплавателното средство или негови отломки се намират върху железопътна, шосейна, водна магистрала или на летището и препятстват безопасното движение на транспортни средства или кацането на въздухоплавателни средства; при преместването се вземат всички необходими мерки за съхраняването на военното въздухоплавателно средство и неговите отломки в това състояние, в което то се е намирало на мястото на произшествието;

4. до преместването на военното въздухоплавателно средство и отломките му да организира фотографирането по способи за ориентиращи и детайлни снимки от различни положения на земята, а при необходимост и от въздуха, както и да организира съставянето на протокол на огледа на мястото на авиационното произшествие, в който се фиксират положението и общото състояние на въздухоплавателното средство и отломките му, ъгълът на стълкновение със земята и с надземните препятствия; в кабината на екипажа се фотографират и документират показанията на приборите, положението на превключвателите, изключвателите, ръчките за управление;

5. да пристигне на мястото на произшествието и да определи необходимите допълнителни мерки за спасяване на членовете на екипажа и пътниците, гасенето на пожара или предотвратяването на неговата поява и съхраняването на веществените доказателства;

6. да предприеме мерки за спасяване и съхраняване на полетните записващи устройства, на документите, оказали се на мястото на произшествието, да организира търсенето на отломките от военното въздухоплавателно средство в околната местност и да осигури тяхното съхраняване на местонахождението им; ако полетното записващо устройство се намира в агресивна среда или в мястото на пожара, да организира незабавното му изваждане, като по възможност предварително се фотографира мястото на изваждане, и се предприемат мерки за съхраняване на информацията; да организира съставянето на протокол за изваждането и за външното състояние на полетното записващо устройство;

7. да осигури документално фиксиране на веществените доказателства, които могат да бъдат загубени до пристигането на упълномощения по разследването, чрез фотографиране, филмиране, съставяне на схеми и т. н.;

8. при наличие на борда на военното въздухоплавателно средство на агрегати, съдържащи радиоактивни изотопи, да организира проверка за степента на радиация на мястото на произшествието, откриване и съхранение на тези агрегати на безопасно за личния състав място, спазвайки всички необходими мерки за сигурност; да осигури средства за индивидуална защита; след бракуване на въздухоплавателното средство да организира предаването на вредните вещества и материали в специализирано хранилище;

9. да организира съхраняване на летателната, техническата и друга документация, имаща отношение към даденото произшествие (планови таблици за полети, метеорологична документация, летателни и медицински книжки на командира и членовете на екипажа, документация на лицата от групата за ръководство на полетите, запечатване на записите с радиоразговорите, събиране на формулярите и журналите за подготовка на военното въздухоплавателно средство, документацията на горивото, маслата, специалните течности и газове, материалите от последната тарировка на бордовите средства за обективен контрол, журналите за радиообмена и отчитане работата на радиотехническите средства, снемане и запечатване на регистриращите записи от екраните на радиолокационни станции, запечатване на инструмента, контролните проби от горивото, средствата за наземно осигуряване на полетите, които са използвани при подготовката на военното въздухоплавателно средство, и др.);

10. да организира записването на метеорологичните условия по време на авиационното произшествие на летището, площадката, полигона, по маршрута на полета и на мястото на авиационното произшествие;

11. да организира установяването на очевидците на произшествието и съставянето на списък, който да представи на упълномощения по разследването.

(2) Командирът на формированието (старшият авиационен началник) при получаване на съобщение за произшествие с чуждестранно военно въздухоплавателно средство в зоната му на отговорност е длъжен до пристигане на упълномощения по разследването да изпълни мероприятията по ал. 1.

Чл. 26. Абсолютно се забранява до пристигането на упълномощения по разследването да се отварят и прослушват наземните и бордовите средства за обективен контрол, да се отварят и дешифрират записите от полетните записващи устройства, да се правят допълнения, изменения или поправки в документацията, отнасяща се до организиране, провеждане и осигуряване на полета.

Чл. 27. (1) Всяко авиационно произшествие и сериозен инцидент с военно въздухоплавателно средство се разследва от комисия.

(2) При авиационно произшествие и сериозен инцидент с българско или чуждестранно военно въздухоплавателно средство министърът на отбраната назначава комисията по предложение на специализираното звено по чл. 3, ал. 1.

(3) При авиационно произшествие и сериозен инцидент с българско или чуждестранно военно въздухоплавателно средство за председател на комисията се назначава упълномощения по разследването със заповед на министъра на отбраната. Председателят на комисията организира и провежда разследването и контролира неговия ход.

Чл. 28. Упълномощеният по разследване на произшествието координира действията на комисията с действията на органите на военните прокуратури.

Чл. 29. (1) Съставът на комисията по чл. 27 се определя в зависимост от характера и тежестта на авиационното произшествие или сериозния инцидент.

(2) Не могат да бъдат назначавани за членове на комисията за разследване лица, които:

1. са роднини по права или съребрена линия до втора степен с участниците или потърпевшите в произшествието;

2. отговарят функционално и непосредствено за летателната годност и експлоатация на военното въздухоплавателно средство, претърпяло авиационно произшествие или сериозен инцидент, за организирането, провеждането и осигуряването на полета, за обслужването на въздушното движение, както и за поддръжката и функционирането на летището;

3. са на служба във формированието, където се извършва разследването.

Чл. 30. (1) В зависимост от характера и мястото на събитието, обема и сложността на задачите, решавани при разследването, за подпомагане работата на комисията извън състава, определен по реда на чл. 29, се сформират експертни групи и подкомисии под ръководството и координацията на упълномощения по разследването.

(2) Сформираните експертни подкомисии и групи по реда на ал. 1 могат да бъдат:

1. група по провеждане на полета - подготвя информация за траекторията и параметрите на полета на военното въздухоплавателно средство непосредствено преди произшествието; анализира всички въпроси, свързани с подготовката на екипажа и хода на полета, действията на екипажа в крайната фаза на полета и след произшествието; координира работата си с групите по човешките фактори, по полетните записващи устройства и по показанията на очевидците;

2. група по метеорологичните условия - събира и анализира всички метеорологични данни, които имат отношение към произшествието, включително информация от екипажи, намирали се във въздуха по време на събитието; координира работата си с групите по провеждане на полета, по обслужване на въздушното движение и по показанията на очевидците;

3. група по обслужване на въздушното движение и по управление на въздушното пространство, по комуникационните, информационните и навигационните системи (КИНС) за осигуряване на полетите - събира и анализира данни по всички въпроси, свързани с обслужването на въздушното пространство, работата на комуникационните, информационните и навигационните системи, осигуряващи полета, които имат връзка с произшествието; изготвя схема с траекторията на полета въз основа на обработената информация; координира работата си с групите по провеждане на полета и по полетните записващи устройства;

4. група по показанията на очевидците - установява контакт и провежда разговори и беседи с всички лица, наблюдавали полета и събитието с военното въздухоплавателно средство; събира различни сведения, които могат да подпомогнат работата на комисията за изясняване на обстоятелствата при произшествието; оформя в писмен вид получените описания, обяснения и сведения;

5. група по полетните записващи устройства - открива местонахождението на полетните записващи устройства и ги съхранява в подходящи условия; след разрешение на упълномощения по разследването извършва разчитане, анализ и оценка на информацията за полета; във всички случаи разчитането на информацията от полетните записващи устройства се извършва само от правоспособни лица; координира работата си с групите по провеждане на полета, по обслужване на въздушното движение, по управление на въздушното пространство и по комуникационни, информационни и навигационни системи, по силовата установка, по оборудването и системите и по показанията на очевидците;

6. група по конструкцията на военното въздухоплавателно средство - определя местоположението на военното въздухоплавателно средство и неговите отломки, изследва системите му за управление и идентифицира секциите, компонентите и частите от него; координира работата си с групите по провеждане на полета, по силовата установка и по оборудването и системите;

7. група по силовата установка - изследва двигателите и системите, осигуряващи тяхната работа и управление; установява признаците за тяхната нормална или нарушена работа в полет; координира работата си с групите по провеждане на полета и по конструкцията на военното въздухоплавателно средство;

8. група по оборудването и системите - изследва всички компоненти от оборудването, системите и въоръжението на военното въздухоплавателно средство; оценява състоянието и експлоатационната му годност, положението на превключвателите за режимите на работа, както и показанията на бордовите индикатори; координира работата си с групите по провеждане на полета, по конструкцията на военното въздухоплавателно средство, по силовата установка и по полетните записващи устройства;

9. група по отчетните документи - на базата на документацията установява летателната годност на военното въздухоплавателно средство; определя как е извършвано техническото обслужване и подготовката за полета; координира работата си с групите по провеждането на полета, по конструкцията на военното въздухоплавателно средство, по силовата установка и по оборудването и системите;

10. група по човешките фактори - определя местонахождението и извършва разпознаване на членовете на екипажа и пътниците, като констатира получените телесни повреди вследствие на произшествието; изследва фактите и оценява проблемите при евакуацията и оцеляването им; анализира данни и сведения, свързани с медицинската годност, възможната загуба на работоспособност, общото физическо и психическо състояние на всеки от членовете на екипажа; изследва въздействието на факторите на полета и външната среда върху състоянието и действията им; координира работата си с групите по провеждане на полета, по конструкцията на военното въздухоплавателно средство, по оборудването и системите и по показанията на очевидците;

11. група по търсенето, спасяването, евакуацията и пожарогасенето - изучава обстоятелствата и действията при търсенето, спасяването и евакуацията на екипажа и пътниците и оценява дейността на службите за пожарна и аварийна безопасност; прави изводи за качеството и ефективността при използване на техниката и специалното оборудване; координира работата си с групите по показанията на очевидците, по конструкцията на военното въздухоплавателно средство, по силовата установка и по човешките фактори.

(3) Упълномощеният по разследването определя председателите на подкомисиите.

(4) Като експерти в работата на комисията по разследване на авиационни произшествия могат да се привличат представители на министерства, предприятия и организации, занимаващи се с проектиране, производство, експлоатация и ремонт на въздухоплавателни средства, обслужване на въздушното движение и управление на въздушното пространство, подготовка на авиационни специалисти и т. н.

Чл. 31. (1) Упълномощеният по разследването и членовете на комисията имат право на незабавен достъп до:

1. мястото, където е станало произшествието, и местата, където са останките на военното въздухоплавателно средство;

2. летището, включително сградите и съоръженията;

3. всички места, използвани или свързани с производството, ремонта или поддържането на военното въздухоплавателно средство, негови агрегати или части;

4. сградите и съоръженията, в които се намират службите за обслужване на въздушното движение, авиационните, телекомуникационните и радионавигационните средства, както и станциите за метеорологично обслужване;

5. самолетните хангари и пистите за излитане и кацане;

6. съдържанието на полетните записващи устройства и всякакви други записи;

7. всякаква информация, съхранявана във формированието, където се числи военното въздухоплавателно средство, в старшите инстанции, включително и в главните щабове на видовете въоръжени сили, в чието подчинение е военното въздухоплавателно средство, както и до организации и лица, разполагащи с такава информация;

8. резултатите от изследването или от тестовете, направени върху проби, взети от:

а) телата на жертвите;

б) лицата, участващи в експлоатацията на военното въздухоплавателно средство.

(2) Упълномощеният по разследването и членовете на комисията имат право да провеждат интервюта и анкети с очевидци на събитието.

Чл. 32. (1) При разследване на авиационно произшествие и сериозен инцидент председателят на комисията за разследване е длъжен да:

1. организира и ръководи разследването; всички негови разпореждания и указания, отнасящи се до разследването, подлежат на задължително изпълнение от длъжностните лица във формированието, където е станало произшествието, както и от всички лица, привличани в разследването;

2. огледа мястото на авиационното произшествие и да даде оценка за действията на длъжностните лица за проведените аварийно-спасителни работи;

3. вземе решение за мястото на обработка на материалите от полетните записващи устройства;

4. инструктира членовете на комисията по техника на безопасност при работа на мястото на авиационното произшествие;

5. организира разработването на плана за разследване на авиационното произшествие или сериозен инцидент и да го утвърди;

6. утвърди състава на експертните подкомисии, предложени му от съответните председатели;

7. осигури съгласуваност в работата на експертните подкомисии, групи и координация на действията им в хода на разследването;

8. провежда заседания на комисията, на които да приеме докладите за резултатите от работите, проведени от членовете на комисията, и в съответствие с това да координира по-нататъшната работа;

9. осъществява контрол за пълното, своевременното, всестранното и обективното провеждане на разследването на авиационното произшествие или сериозен инцидент и правилното оформяне на документите;

10. извърши анализ на събраните данни за събитието и на заседание на комисията да формулира причините;

11. организира изготвянето в установените срокове на протокол за разследване на авиационното произшествие или сериозен инцидент, като на заключителното заседание протоколът се обсъди и подпише от него и от членовете на комисията за разследване;

12. представи протокола за разследване на началника на главния щаб на вида въоръжени сили, в чието подчинение се намира авиационното формирование, след което да го представи на министъра на отбраната за утвърждаване;

13. организира изготвянето в установените срокове на информационния доклад за авиационното произшествие или сериозен инцидент и изпращането му във формированията, организиращи и провеждащи авиационна дейност.

(2) Председателят на комисията за разследване има право да:

1. взема решения за сформиране на експертни групи и подкомисии по основните направления на разследването и след предложения на председателите на експертните подкомисии да утвърждава техния състав;

2. изисква от длъжностните лица да предоставят необходимата документация, свързана с авиационното произшествие или сериозен инцидент;

3. привлича за участие в разследването или за консултации експерти и специалисти от висши военни училища;

4. взема решения и да изпраща в научноизследователски институти и лицензирани фирми или държава, които притежават необходимото оборудване и специалисти, материалите от полетните записващи устройства, от наземните средства за обективен контрол, детайли и агрегати от разрушеното военно въздухоплавателно средство и други обекти, свързани с авиационното произшествие или сериозен инцидент, за провеждане на аналитични, лабораторни и други изследвания; да съгласува сроковете за изготвяне на заключенията в съответствие с уредените в тази наредба срокове за разследване на авиационно произшествие или сериозен инцидент;

5. изисква и получава обяснения от всички лица, свързани по някакъв начин с авиационното произшествие или сериозен инцидент;

6. разрешава евакуацията на повреденото военно въздухоплавателно средство от мястото на събитието.

Чл. 33. (1) Председателят на експертна подкомисия за разследване на авиационно произшествие е длъжен да:

1. организира работата на експертната подкомисия в съответствие с плана за разследване, утвърден от председателя на комисията;

2. осигури пълнота и обективност на разследването;

3. осигури съгласуваност в работата на експертите в съответната подкомисия и координация на съвместните действия с другите експертни подкомисии;

4. докладва на председателя на комисията за хода на разследването;

5. представя в определените в плана за разследване срокове отчети за проведените изследвания.

(2) Председателят на експертна подкомисия за разследване на авиационно произшествие има право да:

1. дава разпореждания и указания на специалистите от състава на експертната подкомисия и контролира тяхната работа;

2. изисква от длъжностните лица във формированието, в което е станало събитието, необходимите материали, справки и доклади, отнасящи се до него;

3. прави предложения до председателя на комисията за необходимостта от допълнителна информация и материали, необходими за хода на разследването;

4. привлича за участие в работата на съответната експертна подкомисия след съгласуване с председателя на комисията за разследване експерти от другите подкомисии.

Чл. 34. (1) Специалистът от експертната подкомисия за разследване е длъжен да:

1. провежда пълно и обективно изследване на обстоятелствата и причините за авиационното произшествие или сериозен инцидент по профила на своята специалност и в съответствие с плана за работа;

2. извършва анализ на фактическите данни;

3. разглобява авариралата авиационна техника за отправянето й на изследвания (изпитвания) - при необходимост, с разрешение на председателя на комисията;

4. участва в съставянето на програми и провеждането на изследвания (изпитвания) по т. 3;

5. докладва на председателя на експертната подкомисия за резултатите от проведените изследвания и анализи с предоставяне на съответните материали, изводи и предложения;

6. участва в съставянето и обсъждането на протоколите и отчетите на съответната експертна подкомисия.

(2) Специалистът от експертната подкомисия за разследване има право да:

1. прави предложения до председателя на подкомисията за подобряване работата на комисията;

2. прави предложения до председателя на подкомисията за привличане на допълнителни специалисти и експерти и за изискване на материали, необходими за провеждане на разследването;

3. представи на председателя на комисията за разследване на авиационното произшествие или сериозен инцидент писмено мотивирано "особено мнение" - при несъгласие с изводите на експертната комисия.

Чл. 35. (1) При разследване на авиационно произшествие или сериозен инцидент с чуждестранно военно въздухоплавателно средство упълномощеният представител на държавата на експлоатация има право да:

1. посещава мястото на събитието;

2. оглежда останките;

3. получава информация относно разказите на очевидците и да предлага тематика за беседите с тях;

4. има пълен достъп до веществените доказателства;

5. получи копие от документите по разследването;

6. участва в разчитането на информацията от записите на параметрите на полета от полетните записващи устройства;

7. участва в мероприятия извън мястото на произшествието, имащи отношение към разследването;

8. изказва становища при формирането на работните версии и хипотези за причините за произшествието в хода на разследването;

9. участва в съвещания в хода на разследването, включително при анализа на информацията, формулиране на изводите, причините и препоръките по безопасност.

(2) Всички права по ал. 1 имат и упълномощеният представител на държавата на производителя, на държавата на проектанта на военното въздухоплавателно средство и въвлечената страна.

Чл. 36. (1) Разследването на авиационно произшествие или сериозен инцидент с българско и/или чуждестранно военно въздухоплавателно средство в зависимост от тежестта на събитието следва да приключи в срок:

1. повреда (авиационно произшествие клас С) - до 10 дни;

2. авария (авиационно произшествие клас В) - до 15 дни;

3. катастрофа (авиационно произшествие клас А) - до 20 дни;

4. сериозен инцидент - до 7 дни.

(2) Когато мястото на произшествието е в трудно достъпна местност или има необходимост от назначаване на допълнителни експертизи, по решение на упълномощения по разследването срокът за разследване може да се удължи, но с не повече от 15 дни, а за сериозен инцидент - с не повече от 5 дни.

Чл. 37. (1) При разследване на авиационно произшествие или сериозен инцидент с военно въздухоплавателно средство на територията на Република България за начало на работа на комисията се приема датата на събитието.

(2) При авиационно произшествие или сериозен инцидент с българско военно въздухоплавателно средство на територията на чужда държава, намиращо се там съгласно поетите от Република България международни ангажименти, и в случай, че разследването се извършва от комисия, назначена със заповед на министъра на отбраната на Република България, за начало на работа на комисията се приема датата на пристигането й на мястото на произшествието.

(3) За приключване работата на комисията се счита датата на подписване на протокола за разследване.

Чл. 38. (1) Работата на комисията за разследване се осъществява по план, утвърден от упълномощения по разследването. Планът може да се изменя и допълва в процеса на разследване.

(2) Планът за работа на експертните подкомисии и групи се утвърждава от упълномощения по разследването.

Чл. 39. Членовете на комисията имат право да участват в заседанията на всяка от експертните подкомисии или групи.

Чл. 40. Комисията приема решения по проблемите на разследването, като упълномощеният по разследването има право на окончателно решение.

Чл. 41. За целите на разследването упълномощеният по разследването анализира и дейността в управленията, отделите и службите на старшите инстанции.

Чл. 42. (1) При необходимост от провеждане на аналитични, лабораторни и други изследвания в хода на разследването упълномощеният по разследването определя обектите на тези изследвания, които заедно с описание на обстоятелствата на събитието, необходимата техническа документация и заданието за провеждане на изследването се изпращат в научно-изследователски организации след предварително съгласуване на минималния срок и условията за извършване на изследването с тях.

(2) Протоколът с резултатите от проведените изследвания се подписва от специалистите, участващи в изследванията.

Чл. 43. (1) За решаването на конкретни задачи, изискващи знания в специални области на науката и техниката, към разследването могат да се привличат експерти с необходимите знания, които работят извън Министерството на отбраната.

(2) След пристигането на експерта председателят на съответната подкомисия му връчва писмено задание със списък на въпросите, изискващи разяснения в съответствие с плана за работа на комисията.

(3) Експертът провежда своята работа самостоятелно или в състава на експертните групи.

Чл. 44. (1) Работата на всяка от подкомисиите и групите завършва със съставяне на протокол, който се подписва от членовете на подкомисиите, групите и председателите им.

(2) При несъгласие на член на подкомисията или групата с изводите той го подписва със забележка "С особено мнение". Особеното мнение се излага писмено и съдържа конкретните мотиви за несъгласието, тяхната обосновка и предложение.

Чл. 45. В работата на комисията задължително се внасят за обсъждане:

1. протоколът от огледа на мястото на произшествието;

2. оценката на техническото състояние на полетните записващи устройства;

3. условията за възникване и развитие на аварийна (катастрофална) ситуация;

4. формираните версии за произшествието;

5. схемата на причинно-следствените връзки на разкритите опасни фактори;

6. недостатъците, разкрити в хода на разследването по всички направления на проведените изследвания, и тяхното влияние за възникването и развитието на аварийна (катастрофална) ситуация и изхода на полета;

7. причините за произшествието;

8. препоръките на комисията за отстраняване на разкритите опасни фактори.

Чл. 46. (1) Резултатите от проведените работи в експертните подкомисии и групи се оформят в протоколи, които се обсъждат на заседание на комисията.

(2) При съгласие на членовете на комисията с извършените работи и получените като резултат фактически данни протоколът се приема и се прилага към материалите от разследването. Ако комисията не приеме протокола, той се връща на съответната подкомисия или група за доработка.

(3) По решение на упълномощения по разследването може да се извърши запис на заседанието на комисията.

Чл. 47. (1) Работата на комисията приключва с изготвяне на протокол за разследване на авиационно произшествие или сериозен инцидент по образец съгласно приложение № 2.

(2) Протоколът за разследване на авиационното произшествие се изготвя в съответствие със сроковете, указани в чл. 36.

(3) Протоколът за разследване на авиационното произшествие се изготвя в единствен екземпляр с гриф "Секретно".

Чл. 48. (1) Протоколът за разследване на авиационното произшествие или сериозен инцидент се подписва от председателя и всички членове на комисията.

(2) При несъгласие на член от комисията с изводите той го подписва със забележка "С особено мнение". Особеното мнение се излага писмено и съдържа конкретните мотиви за несъгласието, тяхната обосновка и предложение. Особеното мнение се прилага към протокола за разследване.

Чл. 49. (1) Протоколът за разследване на авиационно произшествие или сериозен инцидент се подписва с мнение и от началника на главния щаб на вида въоръжени сили, в чието подчинение е авиационното формирование.

(2) При несъгласие с изводите на комисията лицето по ал. 1 подписва протокола със забележка "С особено мнение". Особеното мнение се излага писмено и съдържа конкретните мотиви за несъгласието, тяхната обосновка и предложение. Особеното мнение се прилага към протокола за разследване.

Чл. 50. (1) В случай на подписване на протокола за разследване от член на комисията или от началника на главния щаб на вида въоръжени сили със забележка "С особено мнение" министърът на отбраната може да назначи доразследване на авиационното произшествие съгласно сроковете по чл. 36, но за не повече от 15 дни.

(2) При доразследването упълномощеният по разследването допълнително привлича експерти и назначава експертизи. Заключенията и изводите на комисията след приключване на доразследването са окончателни и се оформят съгласно чл. 47 и 48.

Чл. 51. Протоколът за разследване на авиационното произшествие или сериозен инцидент се утвърждава от министъра на отбраната и се съхранява по реда на чл. 13.

Чл. 52. (1) След приключване на разследването с чуждестранно военно въздухоплавателно средство се изготвя протокол за разследване съгласно изискванията на чл. 47 и 48.

(2) Протоколът за разследване на авиационно произшествие с чуждестранно военно въздухоплавателно средство се подписва с мнение и от началника на главния щаб на вида въоръжени сили, в чието подчинение е формированието-домакин.

(3) Протоколът за разследване на авиационно произшествие с чуждестранно военно въздухоплавателно средство се утвърждава от министъра на отбраната.

(4) Утвърденият от министъра на отбраната протокол за разследване с чуждестранно военно въздухоплавателно средство се съхранява по реда на чл. 13.

Чл. 53. (1) Към протокола за разследване се прилагат протоколите и всички материали от работата на експертните подкомисии и групи, резултатите от изследванията и експертизите, както и допълнителната информация, с която разполага комисията.

(2) Ако след приключване на разследването се установят съществени, неизвестни и неанализирани факти, отнасящи се до произшествието, разследването се възобновява по решение на министъра на отбраната.

(3) Когато е проведено разследване на произшествие по искане на чужда държава, за възобновяването му се иска нейното съгласие.

Чл. 54. (1) Разкриването на инциденти е задължение на всички длъжностни лица, участващи в организирането, провеждането, осигуряването и контролирането на полетите.

(2) Изходни данни за разкриване на инциденти са:

1. материалите от средствата за обективния контрол;

2. личните наблюдения и доклади на дежурните длъжностни лица;

3. забележките на командирите, началниците и инспектиращите;

4. забележките, записани в дневниците на лицата от групата за ръководство на полетите (ръководител на полетите, старши инженер, дежурен щурман и др.);

5. данните от бордовата и техническа документация;

6. свидетелските показания на очевидци.

Чл. 55. (1) Решение за класифициране на едно събитие като сериозен инцидент или инцидент взема командирът на авиационното формирование или формированието-домакин.

(2) Старшата инстанция има право да преквалифицира дадено събитие в зависимост от тежестта на случая.

Чл. 56. Разследването на инцидент с чуждестранно военно въздухоплавателно средство се извършва по реда на глави трета и пета.

Чл. 57. (1) Уведомяването за инцидент в авиационно формирование се извършва след края на летателната смяна по команден ред, като се докладва до старшите щабове и не по-късно от 24 ч. след това се изготвя предварителен доклад за инцидента съгласно приложение № 1.

(2) Забранено е да се правят и записват предположения за причините за инцидента преди приключване на разследването.

Чл. 58. (1) Всеки инцидент с военно въздухоплавателно средство се разследва от комисия.

(2) При инцидент с чуждестранно военно въздухоплавателно средство комисията се назначава от министъра на отбраната в състав, предложен от специализираното звено по чл. 3, ал. 1.

(3) При инцидент с чуждестранно военно въздухоплавателно средство за председател на комисията се назначава упълномощен по разследването.

(4) При инцидент с българско военно въздухоплавателно средство, когато е участвало лице от командния състав на формированието или старшите инстанции, по предложение на специализираните органи по безопасност на полетите по чл. 4 или на специализираното звено по чл. 3, ал. 1, комисията се назначава от началника на главния щаб на вида въоръжени сили или от министъра на отбраната.

(5) В останалите случаи при инцидент с българско военно въздухоплавателно средство комисията се назначава от командира или началника на формированието, където се числи военното въздухоплавателно средство.

Чл. 59. (1) За начало на разследването на инцидент се счита моментът на края на летателната смяна.

(2) За край на разследването се счита изготвянето на протокол за разследване на инцидент - съгласно приложение № 3.

Чл. 60. (1) Срокът за разследване на инцидент е 3 дни.

(2) По предложение на разследващия или на командира на формированието разрешение за удължаване на срока за разследване на инцидент може да даде назначилият комисията за разследване, но с не повече от 2 дни.

(3) В случаите, изискващи провеждането на специални изследвания, окончателните изводи за причините за инцидента се правят след получаване на резултатите от изследванията.

(4) Разследването на инцидентите като правило завършва до началото на следващите полети.

Чл. 61. Контролът по разкриване на инцидентите и правилната им класификация се осъществява от старшия авиационен началник и от органите по безопасност на полетите.

Чл. 62. Предварителният доклад за инцидент се изготвя по реда на чл. 19.

Чл. 63. След приключване на разследването на инцидент се изготвя протокол за разследване на инцидент (приложение № 3), който се изпраща в специализираното звено по чл. 3, ал. 1. В протокола задължително се включват:

1. обстоятелствата, довели до възникването на особената ситуация в полет;

2. правилните действия на членовете на екипажа, непозволили задълбочаването на особената ситуация и прерастването й в аварийна;

3. правилните действия на лицата от групата за ръководство на полетите и от органите за обслужване на въздушното движение и за управление на въздушното пространство, непозволили задълбочаването на особената ситуация и прерастването й в аварийна;

4. предложения за изготвяне на профилактични мероприятия за недопускане на повторяемост поради същите причини.

Чл. 64. Протоколът за разследване на инцидент се изготвя в три екземпляра и се изпраща:

1. в специализираното звено по чл. 3, ал. 1 - екземпляр № 1;

2. в старшата инстанция - екземпляр № 2;

3. в архива на формированието - екземпляр № 3.

Чл. 65. В случай, че разследването на авиационния инцидент е установило причините за него, преди изпращането на предварителния доклад се изготвя и изпраща единствено протокол за разследване на инцидент.

Чл. 66. Авиационните произшествия, сериозните инциденти и инцидентите във формированието се водят на отчет в специален дневник (приложение № 4).