Държавен вестник, брой 16 от 19.II

Чл. 7. Стопанството е с биологично производство и животинските продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени правилата за:

1. произхода на животните;

2. храненето на животните;

3. профилактиката на заболяванията и тяхното лечение;

4. животновъдните практики, транспорта и идентификацията на животинските продукти;

5. торенето;

6. районите за свободно отглеждане на животните и сградите за отглеждане на животните.

Чл. 8. В стопанството с биологично производство се осигурява:

1. достъп на животните до райони, където се отглеждат свободно;

2. броят на животните да е тясно свързан с наличната площ за отглеждането им;

3. ограничен брой на животните на единица площ, за да се избегне всякаква форма на замърсяване на почвата, повърхностните и подпочвените води и пренатоварване с оборски тор.

Чл. 9. (1) Стопанство или ферма, които отговарят на изискванията по чл. 7, се означават като стопанство или ферма с биологично производство.

(2) В стопанство с биологично производство могат да се отглеждат и животни по небиологичен начин, при условие че животните:

1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) се отглеждат в сгради и използват пасища, които са ясно разграничени от сградите и площите, използвани за биологично производство и

2. са от различен вид.

(3) С разрешение на контролния орган всяка година за определен период от време пасища за биологично производство се използват за паша на животни, които не се отглеждат по биологичен начин, при условие че:

1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) животните произхождат от стопанство с екстензивно животновъдство или са от видове, извън посочените в чл. 2, ал. 1, и техният брой на хектар съответства на използван 170 кг азот на хектар за година съгласно приложение № 12 и

2. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

3. по същото време на пасището няма животни, които произхождат от стопанство с биологично производство.

Чл. 10. Животни, които се отглеждат по биологичен начин, могат да използват обща земя за паша с всякакви други животни, отглеждани по небиологичен начин, при условие че:

1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) другите животни произхождат от стопанство с екстензивно животновъдство или са от видове, извън посочените в чл. 2, ал. 1, и техният брой на хектар съответства на 170 кг използван азот на хектар за година съгласно приложение № 12;

2. (отм., предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) земята не е третирана поне 3 години с продукти, различни от посочените в приложения № 1 и 2 от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях (ДВ, бр. 68 от 2001 г.) и

3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) животните, които се отглеждат по биологичен начин, са отделени от другите животни.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато стопанството е преминало преходен период, цялата площ, от която се произвежда фураж за храна на животните, трябва да отговаря на правилата за биологично производство, като се използват преходните периодите по глава втора от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган може да разреши преходният периодът към биологично производство да се намали на една година за пасищата, откритите пространства за раздвижване на животните и оградените места на открито, използвани от нетревопасни видове животни.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган може да разреши преходният периодът по ал. 2 да се намали на 6 месеца, когато земеделската земя не е била третирана през предходната година с продукти, различни от посочените в приложения № 1 и 2 от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях.

Чл. 12. (1) (Предишен текст на чл. 12 - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Получената животинска продукция се предлага на пазара като произведена по биологичен начин само ако животните, от които е получена, са отглеждани по биологичен начин най-малко:

1. дванадесет месеца при еднокопитните и едрия рогат добитък (включително bison species), предназначени за производство на месо, но минимум за период, равен на 3/4 от продължителността им на живот до момента на клането;

2. шест месеца при дребни преживни животни и прасета;

3. шест месеца за животните, предназначени за производство на мляко;

4. десет седмици за птиците, предназначени за производство на месо, доставени за отглеждане преди да навършат три дни;

5. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) шест седмици при птиците, предназначени за производство на яйца.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Периодът по ал. 1 се означава като преходен период към биологично отглеждане на животни и производство на животински продукти.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При преход към биологично производство едновременно в цялото стопанство, включващо животните, пасищата или друга земя, използвана за производство на храна на животните, общият преходен период за животните и за земята е 24 месеца.

(2) Периодът по ал. 1 се прилага само за:

1. наличните животни и тяхното потомство, хранени основно с фуражи, произведени в стопанството;

2. земята, използвана за производство на фураж за храна на животните преди началото на преходния период.

Чл. 14. (1) При избора на породи животни от даден животински вид се взема предвид приспособяването на животните към местните условия, жизнеспособността им и устойчивостта им към заболявания.

(2) При избора на животни се избягват породи, отглеждани в интензивно животновъдство и с които се свързват определени болести или здравни проблеми (стрес синдром при свинете, PSE синдром, внезапна смърт, спонтанен аборт, трудни раждания, изискващи цезарово сечение, и др.). Предимство се дава на местни породи и родове.

(3) При формиране на стадо от определен вид животни животните трябва да произхождат от стопанство с биологично производство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Стадо за биологично производство може да се формира и от животни в стопанството, които не се отглеждат по биологичен начин, с разрешение на контролния орган и при условие, че животните преминат преходен период.

Чл. 15. Подновяване или възстановяване на стадо или ято с животни от стопанство с небиологично производство се разрешава от контролния орган, когато:

1. липсват животни, които се отглеждат по биологичен начин;

2. има висока смъртност на животните поради здравни причини или природни бедствия.

Чл. 16. (1) За поддържане на естествения ремонт и възпроизводство на стадото или ятото всяка година максимум 10% от възрастните еднокопитни и едър рогат добитък и максимум 20% от възрастните прасета, овце и кози могат да се подновят с женски животни, които не се отглеждат по биологичен начин.

(2) Подновяването по ал. 1 се разрешава от контролния орган, когато липсват животни, които се отглеждат по биологичен начин.

(3) Процентите по ал. 1 не се отнасят за стопанства с биологично производство, които притежават по-малко от 10 еднокопитни или говеда или по-малко от 5 свине, овце или кози. В тези стопанства се подновява максимум едно животно на година.

(4) С разрешение на контролния орган процентите по ал. 1 се увеличават до 40%, когато:

1. е сменена породата на отглежданите животни;

2. е въведена нова специализирана порода животни от същия вид.

(5) Мъжки животни за разплод се вземат от стопанства с небиологично производство при условие, че животните ще се отглеждат и хранят по биологичен начин.

Чл. 17. Когато животните се вземат от стопанства с небиологично производство, контролният орган може да предпише карантинен период и други специфични мерки за опазване здравето на животните.

Чл. 18. В стопанства с биологично производство храненето на животните се извършва с храни, удовлетворяващи потребностите на животните на различните етапи от тяхното развитие.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) В стопанствата с биологично производство животните се хранят с фуражи, произведени по биологичен начин.

(2) Фуражи, произведени от площи в преходен период към биологично производство, могат да съставляват до 30% от фуража на животните.

(3) Когато фуражите по ал. 2 са от собствено стопанство, относителният им дял може да се увеличи до 60%.

Чл. 20. (1) При биологичния начин на отглеждане през периода на бозаене животните се хранят с натурално мляко (майчино мляко).

(2) Минималният период на хранене на младите бозайници с натурално мляко се определя от техния вид и е:

1. три месеца за едър рогат добитък и еднокопитни;

2. четиридесет и пет дни за овце и кози;

3. четиридесет дни за прасета.

Чл. 21. В дневната дажба на тревопасните животни най-малко 60% от сухото вещество се осигурява от груб, сочен, сух фураж или силаж. С разрешение на контролния орган съдържанието на сухото вещество може да бъде намалено до 50%, за период до 3 месеца от началото на лактацията, за животни, предназначени за производството на мляко.

Чл. 22. (1) При храненето на птиците участват най-малко 65% зърнени фуражи.

(2) Към фуража на прасета и птици се добавя груб, сочен и комбиниран фураж или силаж.

Чл. 23. (1) За хранене на животните могат да се използват:

1. конвенционалните фуражи от растителен произход, посочени в приложение № 1, когато са произведени или приготвени без химични разтворители;

2. конвенционалните или произведените по биологичен начин фуражи от животински произход, посочени в приложение № 2;

3. фуражите с минерален произход, микроелементите, витамините, провитамините и химическите вещества с подобен ефект, посочени в приложение № 3 и приложение № 4, т. 1.1 и 1.2.

(2) Като добавки и помощни средства и за силаж се използват посочените в приложение № 4, т. 1.5 (консерванти) и т. 3 (помощни средства във фуражите), както и ензимите, микроорганизмите, свързващите елементи, противослепващите и коагулантите и фуражните суровини, произведени по специални технологии, посочени в приложение № 4, т. 1.3, 1.4, 1.6 и 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При храненето и поенето на животните е забранено използването на антибиотици, кокцидиостатици, ветеринарномедицински продукти или друг вид вещества, стимулиращи растежа или продуктивността.

(4) Фуражи, фуражни суровини, комбинирани фуражи, добавки и помощни средства във фуражите, произведени по специални технологии, се използват при храненето на животните, когато при производството им не са използвани генетично модифицирани организми или техни производни.

(5) Минерали и микроелементи, които не са посочени в приложение № 3, се включват в него при условие, че са от естествен произход или са синтезирани в същата форма като естествени продукти.

Чл. 24. (1) Разрешава се прилагането на угоителни режими само ако не причиняват необратими увреждания за здравето на животните.

(2) Забранява се насилственото хранене на животните.

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) (1) Производителите на фуражи и фуражни суровини могат да правят предложения за изменение на приложения № 1, 2, 3 и 4 пред министъра на земеделието и горите. Предложенията включват обосновка за изменението и досие.

(2) Досието по ал. 1 съдържа:

1. подробно описание на фуража и фуражната суровина;

2. данни за начина на използване и състава на фуража и фуражната суровина, и

3. начина за означаване използването на фуража и фуражната суровина.

(3) Нови фуражи и фуражни суровини се включват в списъците по приложения № 1, 2, 3 и 4 въз основа на становище на комисията по чл. 80, когато:

1. са незаменими хранителни вещества за животните;

2. са незаменими при борбата с болести и не съществуват алтернативни биологични, земеделски или физически методи за лечение, и

3. тяхното използване не замърсява и не въздейства отрицателно на околната среда.

Чл. 25. В стопанствата с биологичното производство за профилактика на заболяванията по животните се прилагат следните мерки:

1. избиране на подходящи породи животни;

2. използване на подходящи за всяка порода методи на селекция с оглед на повишаване устойчивостта на животните към заболявания и профилактика на инфекциите;

3. хранене на животните с достатъчно количество качествен фураж съобразно вида, възрастта, физиологичното им състояние и продуктивното им направление с цел задоволяване на нуждите им и поддържането им в добро здравословно състояние;

4. редовни разходки и достъп до пасищата с цел укрепване собствените защитни сили на организма;

5. подходяща гъстота на отглежданото стадо, за да се избегне пренаселеност в оборите и свързаните с нея здравни проблеми.

Чл. 26. При заболяване и нараняване на животните незабавно се осигурява квалифицирана ветеринарномедицинска помощ, като при констатиране на заразно заболяване лечението се провежда в изолационни помещения, снабдени със суха и удобна постеля.

Чл. 27. (1) За лечение на животните се използват следните препарати:

1. фитотерапевтични препарати - растителни екстракти, и есенции, с изключение на антибиотици;

2. хомеопатични лекарствени средства - растителни, животински или минерални субстанции;

3. микроелементи;

4. веществата, посочени в приложение № 3.

(2) Препаратите по ал.1 се използват при условие, че са регистрирани за употреба в страната и че тяхното терапевтично действие е ефикасно за съответния вид животно и за целите на лечението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Ако препаратите по ал. 1 са неефективни в борбата с болестите и травмите и лечението е съществено условие за предотвратяване на страданието и болката на животните, ветеринарният лекар прилага синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти и антибиотици.

Чл. 28. (1) Забранява се използването на:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти за профилактика на заболяванията;

2. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) ветеринарномедицински продукти за стимулиране на растежа и продуктивността, включително нутритивни антибиотици, кокцидиостатици и други химично синтезирани стимуланти на растежа;

3. хормони или препарати с хормоноподобно действие за контролиране на репродукцията или за други цели, включително интродукциране и синхронизиране на еструса; разрешава се прилагането на хормонални препарати само за лечение на отделни животни.

(2) При възникване на екстремна ситуация в района, на чиято територия е разположено стопанство с биологично производство, се извършва:

1. третиране на животните, включително с имунопрепарати;

2. обработване на сградите, оборудването и съоръженията с цел профилактика или ликвидиране на заболяването.

Чл. 29. (1) Собственикът на стопанство с биологично производство води дневник. Ветеринарният лекар, провел лечението, вписва в дневника следните данни:

1. диагноза на лекуваното животно;

2. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) вид на приложения ветеринарномедицински продукт, включително активните му фармакологични съставки;

3. дозировка, в която е приложен препаратът;

4. начин на прилагане;

5. карентен срок на приложения препарат;

6. продължителност на лечението;

7. идентификационен номер на ушната марка на лекуваните животни - при едър рогат добитък, и номера на партидата - при прасета, дребни преживни и птици.

(2) Данните по ал. 1 се декларират пред контролния орган преди животните или животинските продукти да се предложат на пазара като произведени по биологичен начин.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) След прилагане на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти за лечение на животни, отглеждани по биологичен начин, карентният срок за използване на животински продукти е два пъти по-голям от посочения на опаковката на препарата.

(2) Когато карентен срок не е определен, срокът за използване на животински продукти е:

1. за яйца и мляко - 7 дни;

2. за месо от птици и бозайници, вкл. мазнини и карантия - 28 дни.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Животни и продукти от тях не се предлагат на пазара като произведени по биологичен начин, когато отделни животни или стадото са подлагани на лечение със синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти или антибиотици:

1. повече от два курса на лечение в рамките на една година;

2. повече от един курс, ако жизненият цикъл на животните е по-кратък от една година.

(2) Забраната по ал. 1 не се прилага при ваксинации, лечение срещу паразити и други задължителни мероприятия за ликвидиране на болестите съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3) С разрешение на контролния орган за животните по ал. 1 се прилагат преходните периоди, определени в раздел II.

Чл. 32. (1) В стопанството с биологично производство животните се размножават чрез естествени методи.

(2) Разрешава се изкуственото осеменяване.

(3) Забранява се трансплантацията на ембриони.

Чл. 33. (1) При биологичния начин на отглеждане на животни се забранява систематичното:

1. поставяне на еластични пръстени на опашките на агнетата;

2. подрязване на опашките на животните;

3. изрязване на зъбите;

4. подкастряне на човката и обезроговяване.

(2) Дейностите по ал. 1 се допускат по изключение с разрешение на контролния орган и по преценка на ветеринарен лекар, когато извършването им се налага по здравословни причини или от особеностите на породата.

Чл. 34. С цел подобряване качеството на продуктите и поддържане на традиционните производствени практики се разрешава кастрацията на животните. Кастрацията се извършва в подходяща възраст на животното от ветеринарен лекар.

Чл. 35. (1) Забранява се отглеждането на животните завързани.

(2) За безопасност на животните и за подобряване здравето, хигиената и хуманното отношение към тях контролният орган може да разреши за ограничен период от време завързването на отделни животни.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за говеда, отглеждани в сгради, изградени преди влизането на наредбата в сила и след разрешение на контролния орган, когато:

1. на животните са осигурени редовни упражнения;

2. спазват се изискванията за хуманно отношение към животните и са осигурени места за спокойно отелване.

Чл. 36. Забранява се отглеждането на животните при условия и диетичен режим, които водят до анемия.

Чл. 37. (1) Минималната възраст за клане на птици по видове е:

1. за пилета - 81 дни;

2. за скопени пилета - 150 дни;

3. за пекински патици - 49 дни;

4. за женски домашни мускусни патици - 70 дни;

5. за мъжки домашни мускусни патици - 84 дни;

6. за зеленоглави патици - 92 дни;

7. за токачки - 94 дни;

8. за пуйки и гъски за печене - 140 дни.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за бавно растящи породи и видове животни.

Чл. 38. (1) Животните се превозват по начин, ограничаващ стреса и страданието им, съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт (ДВ, бр. 16 от 2000 г.).

(2) Животните се товарят и разтоварват по естествен начин без използване на електронни стимулатори за придвижването им със сила.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Забранява се употребата на успокоителни ветеринарномедицински продукти преди или по време на транспорт на животни.

Чл. 39. (1) Общото количество оборски тор, което се използва годишно за торене в дадено стопанство, е максимум 170 кг азот на хектар земеделска земя.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Максималният брой на видовете и категории животни, съответстващ на 170 кг азот на година на хектар земеделска площ, е посочен в приложение № 12. Когато е необходимо, гъстотата на животните в дадено стопанство се намалява под максималния брой, за да се избегне надвишаване на количеството оборски тор по ал. 1.

(3) Стопанства с биологично производство могат да разпределят помежду си излишния оборски тор. В този случай общото количеството по ал. 1 се определя на базата на всички стопанства, участващи в разпределянето.

Чл. 40. (1) Съоръженията за събиране и съхранение на оборски тор се изграждат така, че да изключват възможността от замърсяване на околната среда чрез изпадане, преливане и просмукване в почвата.

(2) Вместимостта на съоръженията по ал. 1 трябва да е по-голяма от вместимостта, необходима за най-дългия период от годината, през който внасянето в почвата на оборски тор е неподходящо или е забранено.

Чл. 41. Животните се отглеждат в сгради, които са пригодени към биологичните и физиологичните им нужди и осигуряват:

1. изолация, отопление и вентилация, които създават възможности за движение на въздуха;

2. приток на светлина;

3. лесен достъп до храна и вода.

Чл. 42. Сгради за отглеждане на животни не са задължителни в области с климат, подходящ за отглеждане на животни на открито.

Чл. 43. (1) Гъстотата на животните в сградите се определя от вида, породата и възрастта на животните, както и от поведенческите им нужди, пола им и големината на стадото.

(2) Гъстотата на животните в сградите трябва да осигурява удобство и добро физическо състояние на животните, като им се предоставя достатъчно място за естествената им стойка, възможност за лесно лягане, обръщане, чесане и почистване, заемане на всички възможни естествени пози и извършване на всички естествени движения, като протягане и пляскане с крила.

(3) Минималните площи за отглеждане на животните в сгради и изискванията за заселване в сградите за различните видове и категории животни се определят съгласно приложение № 13.

Чл. 44. (1) Сградите, оборудването и съоръженията се почистват добре и дезинфекцират, за да се предотврати взаимното предаване на инфекции и натрупването на болестотворни микроорганизми.

(2) Почистването и дезинфекцията на сградите и съоръженията се извършва само с препаратите, посочени в приложение № 5.

(3) Нови препарати могат да се включват в приложение № 5, когато:

1. са незаменими при борбата с икономически важни болести и неприятели и не съществуват други превантивни биологични, физични или развъдни мерки;

2. при използването им не влизат в пряк контакт с животните и животинските продукти;

3. тяхното използване не замърсява околната среда.

Чл. 45. (1) Изпражненията, урината и неизядената или разсипана храна се отстраняват често, за да се намали неприятната миризма и се предотврати привличането на насекоми или гризачи.

(2) Премахването на насекомите и на другите вредители в сградите и съоръженията за отглеждане на животни се извършва само с препаратите, посочени в приложение № 6.

Чл. 46. (1) Районите за свободно отглеждане, откритите пространства за раздвижване или оградените места на открито трябва да осигуряват достатъчна защита от дъжд, вятър, слънце и крайно високи или ниски температури в зависимост от местните климатични условия и породата животни.

(2) Минималните площи за отглеждане на животните на открито, както и на районите за движение за различните видове животни се определят съгласно приложение № 13.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Броят животни, отглеждани на открито, е такъв, че да се предотврати изпотъпкване на почвата и прекомерно изпасване на растителността.

Чл. 47. (1) Бозайниците трябва да имат достъп до пасища или открити пространства за раздвижване или до оградени места на открито, които могат да са частично покрити.

(2) Тревопасните трябва да имат достъп до пасища, когато условията го позволяват.

(3) Биволите на възраст над една година трябва да имат достъп до пасища или до открити пространства за раздвижване или до оградени места на открито през цялата година независимо от климатичните условия.

(4) Не се изисква достъп до открити пространства за раздвижване или до оградени места на открито, когато тревопасните животни имат достъп до пасища по време на пасищния период и отглеждането им на закрито при зимни условия предоставя достатъчна свобода за движение.

(5) Разрешава се крайната фаза на угояване на говеда, свине и овце, предназначени за производство на месо, да се извършва на закрито за период, който не надвишава 1/5 от продължителността им на живот, но най-много за период три месеца.

Чл. 48. (1) Помещенията, в които се отглеждат животните, трябва да имат гладък, но не хлъзгав под. Най-малко половината от общата площ на пода трябва да е с твърдо и здраво покритие.

(2) Помещенията, в които се отглеждат животните, трябва да имат достатъчно голямо, удобно, чисто и сухо място за почивка, направено от здрава и плътна конструкция.

(3) Около мястото за почивка на животните се поставя подходяща и суха постеля, която е от слама или от други подходящи естествени материали и може да се подобри и обогати с минералните продукти, посочени в приложение № 1 от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях.

Чл. 49. Забранява се отглеждането на телета в индивидуални боксове след като навършат едноседмична възраст.

Чл. 50. (1) Свинете майки се отглеждат на групи, с изключение на последния стадий на бременността и по време на кърменето.

(2) Забранява се отглеждането на малки прасенца на платформи или в клетки.

(3) Местата за раздвижване на животните да осигуряват възможност за отделяне на изпражненията и за ровене.

Чл. 51. Забранява се отглеждането на птици в клетки.

Чл. 52. Водоплаващите птици трябва да имат достъп до естествени или изкуствени водни площи.

Чл. 53. (1) Минималните изисквания, на които отговарят сградите за отглеждане на птици, са:

1. поне една трета от пода е солидна конструкция и е покрита със слама, талаш, пясък или торф;

2. в сградите за кокошки носачки достатъчно голяма част от пода е предназначена за събиране на изпражненията им;

3. да има кацалки, чийто размер и брой е съобразен с големината на групата и размера на птиците съгласно приложение № 13;

4. да има отвори за влизане и излизане с размер, съответстващ на големината на птиците, и с обща дължина най-малко 4 м за 100 м2 от помещението;

5. в сградите да няма повече от:

а) 4800 пилета;

б) 3000 кокошки носачки;

в) 5200 токачки;

г) 4000 женски пекински и домашни мускусни патици;

д) 3200 мъжки пекински и домашни мускусни патици или други породи патици;

е) 2500 гъски, пуйки или кастрирани петли;

6. общата използваема площ на помещенията, предназначени за отглеждане на птици за месо, не надвишава 1600 м2.

(2) В сградите за кокошки носачки естествената светлина може да се подсили от изкуствени източници, за да се осигури максимум 16 часа светлина за денонощие и поне 8 часа нощна почивка без изкуствена светлина.

Чл. 54. (1) За птиците се осигурява достъп до оградени пространства на открито за най-малко една трета от живота им.

(2) Оградените места на открито се покриват с растителност и се снабдяват със защитни съоръжения, като се осигурява на птиците лесен достъп до достатъчен брой хранилки и корита с вода.

Чл. 55. (1) След всяка отгледана партида птици помещенията се изпразват и заедно със стационарните уреди се почистват и дезинфекцират.

(2) Когато завърши отглеждането на партида птици в оградено място на открито, то се оставя необитаемо, за да израсне нова растителност.

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага за малко на брой птици, които не се отглеждат в оградени места на открито и се разхождат свободно през целия ден.

Чл. 56. Когато един производител притежава няколко пчелни семейства на една и съща територия, всички пчелни семейства се отглеждат в съответствие с правилата за биологично производство.

Чл. 57. (1) Пчелният мед и пчелните продукти се продават като произведени по биологичен начин само ако правилата на биологичното производство са спазвани поне една година.

(2) През преходния период восъкът се подменя съгласно чл. 72.

Чл. 58. (1) При избор на породи пчели производителят взема предвид приспособяването на породата към местните условия, жизнеспособността й и устойчивостта на пчелите към болести и неприятели.

(2) При избора по ал. 1 се предпочитат европейските породи от Apis mellifera и техните местни екотипове.

Чл. 59. (1) Пчелните семейства се създават чрез размножаване на съществуващите пчелни семейства или прибавяне на пчелни семейства от стопанства с биологично производство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) С разрешение на контролния орган пчелните семейства в стопанството, които не се отглеждат съгласно правилата на наредбата, могат да преминат преходен период.

(3) Пчелните семейства в стопанство с биологично производство могат да се подновяват и възстановяват с пчелни семейства от стопанство с небиологично производство, когато:

1. липсват пчелни семейства, които отговарят на изискванията на тази наредба;

2. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) има висока смъртност на пчелните семейства поради здравословни причини или природни бедствия в стопанства в преходен период.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Всяка година 10% от пчелните семейства в пчелина могат да се подменят с пчели майки и пчелни семейства, които произхождат от стопанство, което не е въвело биологичен начин на производство, при условие че пчелите майки и пчелните семейства се настаняват в кошери с пити или восъчни основи, взети от биологично производство. В този случай не се изисква преходен период.

Чл. 60. (1) Пчелините се разполагат в райони, в които има достатъчно медоносна растителност, източник на натурален нектар, медна роса и полен, и в близост до вода.

(2) Източниците на нектар и полен в радиус до 3 км от месторазположението на пчелина се състоят от растения, произвеждани по биологичен начин, и растения с диворастящ произход.

(3) Пчелините се разполагат на достатъчно голямо разстояние от всякакви източници на възможно замърсяване.

(4) Изискванията по ал. 1, 2 и 3 не се прилагат за области, където не може да има цъфтеж или когато пчелните семейства не са в активно състояние.

Чл. 61. (1) В края на производствения период кошерите задължително се оставят с резерви от мед и полен в необходимото количество за изхранване на пчелите през зимата.

(2) Изкуствено хранене на пчелните семейства се разрешава, когато оцеляването на кошерите е застрашено поради неблагоприятни климатични условия. Изкуственото хранене се извършва с биологично произведен мед за предпочитане от същото производство.

(3) Контролният орган разрешава изкуствено хранене с биологично произведен захарен сироп или захарна меласа, когато поради климатични условия медът кристализира.

(4) Производителят на пчелен мед и пчелни продукти води дневник за пчелините, в който вписва данни за вида на храната, дати, количества и кошери, където се използва изкуствено хранене.

(5) При биологичното производство не се разрешава използването на продукти, различни от посочените в ал. 1, 2 и 3.

(6) Изкуствено хранене се разрешава само между последното прибиране на реколтата от мед и 15 дни преди началото на следващия период на събиране на нектар и медна роса.

Чл. 62. За профилактика на заболяванията по пчелите се прилагат следните мерки:

1. избор на продуктивни и устойчиви срещу заболявания породи и линии пчели;

2. полагане на системни грижи за пчелните семейства според годишния сезон чрез:

а) подмяна при нужда на пчелите майки;

б) редовни прегледи на пчелните семейства за ранно откриване на заболяванията;

в) контрол на търтеевото пило;

г) поддържане на добро хигиенно и ветеринарно-санитарно състояние на пчелините и на спомагателните постройки към тях и провеждане на редовна профилактична дезинфекция и дезинсекция на оборудването и пчеларския инвентар;

д) своевременно унищожаване на замърсени материали и източници на инфекциозни причинители и провеждане на заключителна дезинфекция;

е) редовна подмяна на восъчните пити;

ж) постоянно поддържане в кошера на достатъчен брой пити с мед и прашец;

з) зазимяване на кошерите с нужното количество мед и прашец, достатъчно за нормално презимуване на пчелните семейства.

Чл. 63. При констатиране на заразно или паразитно заболяване на пчелни семейства собственикът осигурява ветеринарномедицинско лечение, като в случай на заразно заболяване лечението се съчетава с карантиниране на пчелина.

Чл. 64. (1) При биологичното производство за лечение се използват:

1. фитотерапевтични лекарствени средства (растителни екстракти и есенции с изключение на антибиотици);

2. хомеопатични лекарствени средства (растителни, животински или минерални).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато средствата по ал. 1 са неефективни в борбата с болестите и паразитите и има опасност пчелното семейство да загине, ветеринарният лекар прилага синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти и антибиотици.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Забранява се употребата на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти и антибиотици за профилактика на заболяванията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) След употребата на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти всички восъчни пити се подменят с нови рамки с восъчна основа, произхождаща от стопанство с биологично производство, и третираните пчелни семейства се подлагат на преходен период една година.

(5) Изискването по ал. 4 не се прилага при третиране на пчелните семейства с мравчена киселина, млечна киселина, оцетна киселина, оксалова киселина и ментол, тимол, евкалиптол или камфор при опаразитяване с Varroa jacobsoni.

Чл. 65. (1) Собственикът на пчелина е длъжен да има здравен паспорт, в който ветеринарният лекар, провел лечението, вписва следните данни:

1. диагноза;

2. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) вид на приложения ветеринарномедицински продукт, включително обозначение на активните му фармакологични съставки;

3. доза, в която е приложен препаратът;

4. начин на прилагане;

5. карентен срок на приложения препарат.

(2) Данните по ал. 1 се декларират пред контролния орган преди пчелите и пчелните продукти да се предложат на пазара като произведени по биологичен начин.

Чл. 66. При възникване на екстремна ситуация в района, на чиято територия е разположен пчелинът, в него се провеждат задължителните според Закона за ветеринарномедицинската дейност мероприятия с цел профилактика и ликвидиране на заболяването.

Чл. 67. Забранява се:

1. унищожаването на пчелите в пчелните пити като метод за добиване на мед и други пчелни продукти;

2. защипването на крилата на пчелите майки и всяко друго осакатяване на пчелите;

3. използването на синтетични репеленти по време на операциите за извличане на меда.

Чл. 68. (1) Разрешава се убиването на старата пчела майка, когато тя се сменя с нова.

(2) Разрешава се унищожаването на мъжкото потомство само с цел ограничаване инфекцията с Varroa jacobsoni.

Чл. 69. Всяко преместване на пчелина се съгласува с контролния орган.

Чл. 70. В дневника по чл. 61, ал. 4 производителят вписва всички действия по изваждането на питите и извличането на меда.

Чл. 71. (1) Кошерите и инвентарът за производство на мед се изработват основно от естествени материали, които не представляват риск от замърсяване на околната среда и пчелните продукти.

(2) В кошерите се използват само природни продукти като прополис, восък и растителни масла.

Чл. 72. (1) За нови основи се използва пчелен восък от стопанство с биологично производство.

(2) В случаите на ново настаняване или през преходния период контролният орган може да разреши използването на восък, който не е от биологично производство, когато на пазара няма биологично произведен пчелен восък и при условие, че восъкът е от восъчни разпечатки.

Чл. 73. Забранява се извличането на мед от пити, които съдържат пило.

Чл. 74. За предпазване на рамките, кошерите и питите от вредители се използват само препаратите, посочени в приложение № 6.

Чл. 75. Разрешават се физическите манипулации със струя и директен пламък.

Чл. 76. Материалите, сградите, оборудването и инструментите се почистват и дезинфекцират с препарати, използвани в пчеларството, посочени в приложение № 5.

Чл. 79. (1) Контролът върху биологично производство се осъществява от юридически лица - търговци или сдружения с нестопанска цел, получили разрешение от министъра на земеделието и горите.

(2) Министърът на земеделието и горите или упълномощени от него лица осъществяват надзор върху контролните органи по ал. 1.

Чл. 80. (1) При осъществяване на дейността си по чл. 79, ал. 2 министърът на земеделието и горите се подпомага от комисия по биологично земеделие, наричана по-нататък "комисията".

(2) Комисията по ал. 1 се състои от нечетен брой членове. В състава й се включват трима представители на Министерството на земеделието и горите, по един представител на Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" (ИАБСА) и по един представител на организации на производители, на преработватели, на потребители и на търговци на продукти, произведени по биологичен начин.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Председателят на комисията е заместник-министърът на земеделието и горите, отговарящ за биологично земеделие. Представителите на министерствата се определят от съответните министри, а представителят на ИАБСА - от изпълнителния директор на агенцията. Организациите на производители, на преработватели, на потребители и на търговци определят по споразумение своите представители в комисията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Комисията заседава най-малко два пъти годишно. Тя приема решенията си с мнозинство от 2/3 от присъстващите членове.

(5) За решаването на конкретни въпроси комисията може да покани за участие представители на консултантски служби, научни институти и на контролни органи.

Чл. 81. Комисията:

1. дава становища при избора на контролни органи, както и при отнемане на разрешението им;

2. дава становища при решаването на въпроси, свързани с биологичния начин на отглеждане на животни и производство на животински продукти и храни от животински произход и означаването му върху тях.

Чл. 82. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Чл. 83. (1) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При получаване на заявление за издаване на разрешение на контролен орган по чл. 14б от Закона за животновъдството (ЗЖ) министърът на земеделието и горите упълномощава лица, които извършват проверка на място за установяване на съответствието на представената документация с фактическите условия за извършване на контролната дейност.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато при проверката не се установи необходимото съответствие по ал. 4 или е установен пропуск в представената документация, кандидатът писмено се уведомява за това и му се дава указание за отстраняването им. В тези случаи срокът по чл. 14б, ал. 5 ЗЖ спира да тече до отстраняване на несъответствието или пропуските.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

(7) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Чл. 84. Министерството на земеделието и горите изготвя и публикува списък на контролните органи, получили разрешение от министъра на земеделието и горите, който се актуализира.

Чл. 85. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Чл. 86. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Чл. 87. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Чл. 88. (1) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролните органи, които са прекратили дейността си на основание чл. 14е ЗЖ, се заличават от списъка по чл. 84.

Чл. 89. (1) Всяко лице, което с цел търговия отглежда животни, произвежда животински продукти и храни от животински произход или ги внася в страната като произведени при спазване на изискванията на наредбата, е длъжно да информира контролния орган, получил разрешение съгласно чл. 79, и да се регистрира и контролира от този контролен орган.

(2) Контролният орган и производителят/вносителят сключват договор, в който се уреждат отношенията по осъществяването на контрола, заплащането за контрола и издаването на сертификат за биологично производство.

(3) Въз основа на договора по ал. 1 контролният орган има право да извършва контролните мерки, посочени в раздели III, IV и V на тази глава.

Чл. 90. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) В едномесечен срок от сключването на договора с контролния орган лицата по чл. 89, ал. 1 представят в Министерството на земеделието и горите писмена информация за дейността си.

(2) Информацията по ал. 1 включва:

1. име (фирма) и адрес (адрес на управление) на производителя или вносителя;

2. извършвана дейност;

3. местоположение на сградите и помещенията и идентификатор на недвижимия имот, на който се отглеждат по биологичен начин фуражните култури, предназначени за храна на животните;

4. дата, от която производителят не използва торове и препарати, несъвместими с биологичния начин на отглеждане и производство;

5. контролен орган.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Към информацията се прилага декларация, че производителят или вносителят ще спазва правилата за биологично производство, съответно внос на животни, животински продукти и храни от животински произход, произведени по биологичен начин, както и за означаване на биологичното производство.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Министерството на земеделието и горите изготвя и публикува списък, съдържащ имената и адресите на лицата по ал. 1, който се актуализира.

Чл. 90а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) (1) Производителите, отглеждащи животни и произвеждащи животински продукти, са длъжни да обособят сградите, площите и другите места за производство и складиране на продукти, произведени по биологичен начин, в стопанство, отделно от другите им производства.

(2) Цехове за преработка и разфасовка и за етикетиране и места за продажба могат да бъдат част от стопанството по ал. 1, когато работят само с негови продукти.

Чл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При сключване на договора между производителя и контролния орган съгласно чл. 89 производителят представя декларация, която съдържа:

1. пълно описание на сградите за отглеждане на животни, пасищата, откритите пространства за раздвижване и оградените места на открито и, където е необходимо, на помещенията за съхранение, опаковане и обработка на животни, животински продукти, суровини и преработени такива;

2. пълно описание на съоръженията за съхранение на оборски тор;

3. план за разпръскване на оборския тор, съгласуван с контролния орган, заедно с пълно описание на площите, оставени за производство на растения;

4. план за управлението на стопанството;

5. описание на мерките, които производителят трябва да предприеме за спазване изискванията на тази наредба;

6. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) описание на мерките за намаляване риска от замърсяване на продуктите и мерките за почистване на местата за съхранение и производство;

7. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) съгласие за спазване на правилата за биологично производство и за неговото означаване;

8. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) съгласие да бъдат прилагани спрямо него санкциите, предвидени от контролния орган, при неспазване на правилата за биологично производство и за неговото означаване;

9. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) задължение да информира писмено купувачите на своята продукция, когато тя не отговаря на правилата за биологично производство;

10. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) списък на производители, на които той е възложил изпълнение на дейности по биологично производство, техните контролни органи и описание на система за проследяване на доставките от тях;

11. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) уверение, че между него и други производители, на които той е възложил изпълнение на дейности по биологично производство, е сключено споразумение, с което се дава съгласие за обмен на информация между неговия контролен орган и контролните органи на подизпълнителите.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Към декларацията по ал. 1 се прилагат писмени споразумения с други ферми за разпределяне на оборски тор, когато производителят има сключени такива споразумения.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Производителят е длъжен да информира контролния орган за промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 5 и по ал. 2.

(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган проверява информацията по ал. 1, т. 1 - 5 и по ал. 2 и съставя доклад за резултатите от проверката. При наличие на несъответствие с правилата за биологично производство той предписва на производителя изпълнението на подходящи мерки и мероприятия.

(6) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Докладът по ал. 5 се подписва и от производителя.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Разрешава се съхраняването в складове на ветеринарни алопатични препарати и антибиотици при условие, че са предписани за лечение от ветеринарен лекар, съхраняват се в охраняван обект и са записани в дневника по чл. 92, ал. 2.

Чл. 91а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) (1) Производителите, отглеждащи животни и произвеждащи животински продукти, водят отчетност, която позволява да се проследят:

1. продавачът, доставчикът, произходът, видът и количеството на закупените суровини и тяхното използване;

2. купувачът, получателят, видът, количеството и направлението на продадените животни и животински продукти.

(2) При директни продажби на краен потребител се осчетоводяват броят на животните и общото количество животински продукти, продадено за деня.

Чл. 91б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) (1) Контролният орган извършва проверка намясто най-малко един път годишно.

(2) Контролният орган може да извършва и допълнителни планови или внезапни проверки.

(3) За всяка извършена проверка контролният орган съставя протокол, който се подписва от проверяваното лице.

Чл. 91в. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Производителите на животни и животински продукти са длъжни да осигуряват достъп на контролния орган до проверяваните обекти и до отчетната им документация и да му предоставят исканата информация, свързана с контролираната дейност.

Чл. 91г. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) (1) Животните, отгледани по биологичен начин, се превозват в превозни средства, в които не се превозват едновременно и животни, отгледани по конвенционален начин. Животинските продукти, произведени по биологичен начин, се превозват само в затворени и запечатани опаковки, контейнери или превозни средства, които не позволяват подмяна на тяхното съдържание без нарушаване целостта на печата.

(2) Върху опаковката, контейнера или превозното средство по ал. 1 се поставя етикет, който съдържа:

1. името (фирмата), седалището и адреса на производителя;

2. вида и броя животни, съответно наименованието на продукта и означение на биологичния начин на отглеждане, съответно производство;

3. името (фирмата) на контролния орган.

(3) Опаковането на продуктите съгласно ал. 1 не е задължително, когато:

1. превозът се осъществява между производител и друг производител, преработвател или вносител, които се контролират от контролни органи, получили разрешение по реда на раздел I;

2. контролните органи на производителя и получателя са дали съгласието си за извършване на превоза, и

3. превозът се съпътства от документи, които съдържат информацията по ал. 2.

Чл. 91д. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) (1) Производителите, отглеждащи животни и произвеждащи животински продукти, са длъжни да обособят сградите за животните, парцелите, пасищата, откритите дворни площи и другите места за производство и складиране на продукти, произведени по биологичен начин, в стопанство, отделно от другите им производства.

(2) Забранява се складирането на фуражи, почистващи и дезинфекционни препарати и препарати за лечение на животните, несъвместими с биологичния начин на производство, в стопанствата по ал. 1.

(3) Цехове за преработка и разфасовка и за етикетиране и места за продажба могат да бъдат част от стопанството по ал. 1, когато работят само с негови продукти.

Чл. 92. (1) Животните се идентифицират постоянно, като се използват техниките, приети за всеки вид, поединично при големите бозайници и поединично или на партида при птиците и малките бозайници.

(2) Собственикът или управителят на стопанството води дневник, в който се вписват:

1. за животни, които пристигат в стопанството - произход и дата на пристигане, период на приспособяване, идентификационен номер и ветеринарен картон;

2. за животни, които напускат стопанството - възраст, брой, тегло в случаите на клане, идентификационен номер и направление;

3. информация за изгубени животни и причините за това;

4. вид на фуража, включително фуражните добавки, дажбите и периодите на достъп до райони за свободно отглеждане;

5. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) дата на лечението, диагноза, вид на ветеринарномедицинския продукт, метод на лечение и предписание на ветеринарния лекар за ветеринарни грижи с причини и карентни периоди, които се прилагат, преди животните да се пласират на пазара.

(3) Дневникът по ал. 2 е на разположение на контролния орган по всяко време.

Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато един производител отглежда животни и произвежда животински продукти по биологичен начин и животни и животински продукти по друг производствен начин, на контрол подлежат всички сгради, площи, производствени помещения и места за съхранение на суровини, включително и отчетната документация относно спазване на изискванията по чл. 90а - 92.

Чл. 93а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) (1) Когато производителят има съмнение, че отглежданото животно или произведеният продукт не отговарят на изискванията по глава втора, той е длъжен да ги отдели и да ги обозначи като неотговарящи на правилата за биологично производство, както и да уведоми контролния орган по начин, предварително уговорен между тях. Производителят може да предлага на пазара такава продукция само след като контролният орган потвърди, че е произведена при спазването на изискванията на глава втора, или без означение за биологично производство.

(2) Когато контролният орган има основателно съмнение, че отглежданото животно или произведеният продукт не отговарят на изискванията по глава втора, той може да изиска от производителя да не ги предлага на пазара с означение за биологично производство. Контролният орган е длъжен да разреши на производителя да предлага на пазара продукцията, ако производителят докаже, че тя е произведена при спазването на изискванията на глава втора. Разрешението се дава не по-късно от изтичането на определен срок. Срокът се определя предварително от контролния орган в правилата му за контрол по чл. 14б, ал. 3 ЗЖ.

Чл. 94. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При сключване на договора между производителя и контролния орган съгласно чл. 89 производителят представя декларация, която съдържа:

1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) пълно описание на предприятието, вкл. оборудването, което се използва за приемане, разфасовка, преработка, опаковане, означаване и съхранение на животинските продукти и начина на транспортирането им;

2. описание на мерките, които производителят трябва да предприеме за спазване правилата на тази наредба;

3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) съгласие за спазване на правилата за биологично производство и за неговото означаване;

4. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) съгласие да бъдат прилагани спрямо него санкциите, предвидени от контролния орган, при неспазване на правилата за биологично производство и за неговото означаване;

5. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) задължение да информира писмено купувачите на своята продукция, когато тя не отговаря на правилата за биологично производство;

6. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) списък на производители, на които той е възложил изпълнение на дейности по биологично производство, техните контролни органи и описание на система за проследяване на доставките от тях;

7. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) уверение, че между него и други производители, на които той е възложил изпълнение на дейности по биологично производство, е сключено споразумение, с което се дава съгласие за обмен на информация между неговия контролен орган и контролните органи на подизпълнителите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Декларацията по ал. 1 се подписва от производителя.

(3) (Отм., нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Производителят е длъжен да информира контролния орган за промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган проверява информацията по ал. 1, т. 1 - 2 и съставя доклад за резултатите от проверката. При наличие на несъответствие с правилата за биологично производство той предписва на производителя изпълнението на подходящи мерки и мероприятия.

(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Докладът по ал. 4 се подписва и от производителя.

Чл. 94а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Производителите на храни водят отчетност, която позволява да се установят:

1. продавачът, доставчикът, произходът, видът и количеството на вложените в производството земеделски продукти;

2. купувачът, получателят, видът и количеството на храните от животински произход, напуснали стопанството;

3. произходът, видът и количеството на съставките, добавките и спомагателните материали и съставът на храните;

4. извършването на проверките по чл. 99.

Чл. 95. Производителите на храни от животински произход, които произвеждат и храни по небиологичен начин, са длъжни:

1. да складират суровините и продуктите на биологичното производство отделно от другите суровини и продукти;

2. да извършват производството на храни по биологичен начин на цели партиди, отделени пространствено или във времето от другите производства;

3. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) да съобщават на контролния орган за началото на биологично производство в определен от него срок, когато то не се осъществява редовно в предварително определено време или дни;

4. да идентифицират партидите, произведени по биологичен начин, така че да се изключи смесването им с други продукти;

5. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) да обозначава храните, произведени по биологичен начин, като такива през цялото време на съхранението при него.

Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган извършва пълна проверка на място на предприятието поне един път годишно.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган може да извършва и допълнителни планови или внезапни проверки.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато има съмнение, че се използват неразрешени продукти, контролният орган може да вземе проби за изследване на продуктите.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) За всяка извършена проверка контролният орган съставя протокол, който се подписва от проверяваното лице.

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Лицата, които произвеждат храни от животински произход по биологичен начин, са длъжни да осигуряват достъп на контролния орган до проверяваните обекти и до отчетната им документация и да му предоставят исканата информация, свързана с контролираната дейност.

Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Храните от животински произход, произведени по биологичен начин, се превозват на територията на страната само в затворени и запечатани опаковки, контейнери или превозни средства, които не позволяват подмяна на тяхното съдържание, без да се наруши целостта на печата.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Върху опаковката, контейнера или превозното средство по ал. 1 се поставя етикет, който съдържа:

1. името (фирмата) и адреса на производителя;

2. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) наименованието на продукта и означение на биологичния начин на производство;

3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) контролния орган.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Опаковането на продуктите съгласно ал. 1 не е задължително, когато:

1. превозът се осъществява между производител и друг производител или вносител, които се контролират от контролни органи, получили разрешение по реда на раздел I;

2. контролните органи на производителя и получателя са дали съгласието си за извършване на превоза, и

3. превозът се съпътства от документи, които съдържат информацията по ал. 2.

Чл. 99. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато производителите на храни от животински произход получат земеделски продукти от стопанство с биологично производство, те проверяват целостта на опаковките или контейнерите и наличието на етикет, съответстващ на чл. 98, ал. 2, както и съпътстващите превоза документи.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Чл. 99а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) (1) Когато производителят има съмнение, че произведеният продукт не отговаря на изискванията на глава втора, той е длъжен да отдели продукта и да го обозначи като неотговарящ на правилата за биологично производство, както и да уведоми контролния орган по начин, предварително уговорен между тях. Производителят може да предлага на пазара такъв продукт само след като контролният орган потвърди, че е произведен при спазването на изискванията на глава втора, или без означение за биологично производство.

(2) Когато контролният орган има основателно съмнение, че произведеният продукт не отговаря на изискванията на глава втора, той може да изиска от производителя да не го предлага на пазара с означение за биологично производство. Контролният орган е длъжен да разреши на производителя да предлага на пазара продукта, ако производителят докаже, че продуктът е произведен при спазването на изискванията на глава втора. Разрешението се дава не по-късно от изтичането на определен срок. Срокът се определя предварително от контролния орган в правилата му за контрол по чл. 14б, ал. 3 ЗЖ.

Чл. 100. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При сключване на договора между вносителя и контролния орган съгласно чл. 89 вносителят представя декларация, която съдържа:

1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) пълно описание на дейността на вносителя, вкл. помещенията и съоръженията за съхранение, разопаковане, опаковане, означаване на внесените животни и продукти от тях и граничните пунктове, през които ще се извършва вносът;

2. описание на мерките, които вносителят трябва да предприеме за спазване изискванията на тази наредба;

3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) съгласие за спазване на правилата за биологично производство и за неговото означаване;

4. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) съгласие да бъдат прилагани спрямо него санкциите, предвидени от контролния орган, при неспазване на правилата за биологично производство и за неговото означаване;

5. (нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) задължение да информира писмено купувачите на своята продукция, когато тя не отговаря на правилата за биологично производство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Декларацията по ал. 1 се подписва от вносителя.

(3) (Отм., нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Вносителят е длъжен да информира контролния орган за промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 2.

(4) (Отм., нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган проверява информацията по ал. 1, т. 1 - 2 и съставя доклад за резултатите от проверката. При наличие на несъответствие с правилата за биологично производство той предписва на вносителя изпълнението на подходящи мерки и мероприятия.

(5) (Отм., нова - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Докладът по ал. 4 се подписва и от вносителя.

Чл. 100а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) (1) Вносителите на животни, животински продукти и храни от животински произход, отгледани, съответно произведени по биологичен начин, водят стокова и финансова отчетност, което позволява да се установят:

1. продавачът, превозвачът, произходът, видът и броят на внесените животни, съответно видът и количеството на внесена партида;

2. купувачът, получателят, видът и броят на внесените животни, съответно видът и количеството на продадените от вносителя продукти или храни.

(2) Вносителите са длъжни да предоставят на контролните органи подробна информация относно превоза на внесените продукти от страната износител до неговите помещения, съответно до помещенията на първия получател в страната, както и относно превоза на внесените продукти от неговите помещения, съответно от помещенията на първия получател до следващите получатели в страната.

(3) Вносителите са длъжни да съобщават на контролните органи за вноса на всяка партида продукти, както и за първия получател на територията на страната и да им представят копия на сертификатите, доказващи биологичния начин на производство.

(4) Вносител, който съхранява продукти, произведени по биологичен начин, в складови помещения, където се съхраняват и други продукти, е длъжен:

1. да отдели продуктите, произведени по биологичен начин, от другите продукти;

2. да идентифицира партидите, произведени по биологичен начин, така че да изключи смесването им с други партиди.

Чл. 101. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган извършва пълна проверка на място на помещенията и съоръженията на вносители поне един път годишно. По преценка на контролния орган се проверяват и други съоръжения за съхранение, които вносителят използва. Контролният орган проверява стоковата и финансовата отчетност по чл. 100а и сертификатите по чл. 77.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган може да извършва и допълнителни планови или внезапни проверки.

(3) Когато има съмнение, че се използват неразрешени продукти, контролният орган може да вземе проби за изследване на продуктите.

(4) За всяка извършена проверка контролният орган съставя протокол, който се подписва от проверяваното лице.

Чл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Лицата, които внасят животински продукти и храни от животински произход, произведени по биологичен начин, са длъжни да осигуряват достъп на контролния орган до проверяваните обекти и до отчетната им документация.

(2) Вносителите са длъжни да предоставят на контролния орган всякаква информация, свързана с контролираната дейност.

Чл. 103. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Продукти, произведени по биологичен начин, се внасят в страната само в затворени и запечатани опаковки или контейнери, които не позволяват подмяна на тяхното съдържание без нарушаване целостта на печата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Опаковките и контейнерите по ал. 1 трябва да носят обозначение на износителя и съответните знаци и номера, позволяващи идентифицирането на партидата със сертификата по чл. 77.

Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При получаване на продукти и храни, произведени по биологичен начин в друга страна, вносителят проверява целостта на опаковките или контейнерите и съответствието между партидата и сертификата, който я придружава, и документира резултатите от проверката.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) (1) Когато вносителят има съмнение, че внесеният продукт не е произведен по биологичен начин, той е длъжен да отдели продукта и да го обозначи като неотговарящ на правилата за биологично производство, както и да уведоми контролния орган по начин, предварително уговорен между тях. Вносителят може да предлага на пазара такъв продукт само след като контролният орган потвърди, че е произведен по биологичен начин, или без означение за биологично производство.

(2) Когато контролният орган има основателно съмнение, че внесеният продукт не е произведен по биологичен начин, той може да изиска от вносителя да не го предлага на пазара с означение за биологично производство. Контролният орган е длъжен да разреши на вносителя да предлага на пазара внесения продукт, ако производителят докаже, че продуктът е произведен по биологичен начин. Разрешението се дава не по-късно от изтичането на определен срок. Срокът се определя предварително от контролния орган в правилата му за контрол по чл. 14б, ал. 3 ЗЖ.

Чл. 104б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Вносител, който внася храни, произведени по биологичен начин, и храни, произведени по друг производствен начин, е длъжен:

1. да складира суровините и продуктите на биологичното производство отделно от другите суровини и продукти;

2. да идентифицира партидите, произведени по биологичен начин, така че да изключи смесването им с други продукти.

Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Внесените животински продукти и храни от животински произход, произведени по биологичен начин, се превозват на територията на страната при спазване на изискванията на чл. 98.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Чл. 105а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Разпоредбите на раздели IV и V се прилагат съответно и при производството и вноса на фуражи, комбинирани фуражи и фуражни суровини.

Чл. 105б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) (1) Декларацията на производителя на фуражи, комбинирани фуражи и фуражни суровини съдържа допълнително:

1. описание на помещенията и съоръженията за складиране на почистващи и дезинфекционни препарати;

2. описание на комбинираните фуражи, които той произвежда, и информация за изхранването на кои животни те са предназначени, и

3. наименованието на фуражните суровини, които той произвежда.

(2) Описанието на мерките, които производителят трябва да предприеме за спазване правилата на тази наредба, включва и:

1. предпазните мерки за предотвратяване замърсяването и опасността от замърсяване на фуражите, комбинираните фуражите и фуражните суровини с неразрешени вещества и продукти;

2. мерките за почистване на помещенията за производство и съхранение;

3. действията за гарантиране, че фуражите, комбинираните фуражи и фуражните суровини се произвеждат в съответствие с изискванията на биологичното производство, и

4. система за оценка на опасностите и контрол на критичните точки на производството.

(3) Въз основа на декларацията контролният орган прави оценка на риска и съставя план за проверки, който съдържа минималния брой допълнителни проверки.

Чл. 105в. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Производителят на фуражи, комбинирани фуражи и фуражни суровини осигурява:

1. биологично произведените фуражи, комбинираните фуражи и фуражните суровини да са отделени от конвенционално произведените или от тези в преходен период, и

2. съоръженията за биологично производство на комбинирани фуражи да са отделени от тези за конвенционално производство.