Държавен вестник, брой 60 от 18.VI

Чл. 7. Завеждащият диспечерската смяна е длъжен:

1. да познава устройствата на осигурителната техника, съобщенията, електрозахранването и контактната мрежа в района, който ръководи;

2. да упражнява контрол върху работата на влаковите диспечери по даваните от тях разпореждания във връзка с управлението на влаковото движение и техническото състояние на устройствата и системите;

3. да води дневник за диспечерските заповеди;

4. да вписва в дневника по т. 3 и да предава лично на дежурните ръководители движение диспечерските заповеди;

5. да разпорежда на дежурните ръководители движение при необходимост да преминат от един способ за осигуряване движението на влаковете на друг;

6. да се запознае с причините и обстановката и да разрешава на дежурните ръководители да късат пломби по устройствата на автоматична блокировка и полуавтоматична блокировка;

7. да разпорежда на дежурните ръководители да преминат на телефонен способ по искане на механика за извършване на профилактика на полуавтоматичната блокировка или автоматичната блокировка по утвърден план-график.

Чл. 8. Старши енергодиспечерът е длъжен:

1. да се запознае с експлоатационната обстановка при явяване на работа, да участва в анализите, провеждани от старши влаковия диспечер, и да инструктира енергодиспечерите;

2. да проверява и се подписва в оперативните дневници и другата документация, която се води от дежурните енергодиспечери;

3. да организира своевременна сверка на схемите за секциониране на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация със съответния подрайон по контактната мрежа и да отразява промените в работните схеми на енергодиспечерските кръгове;

4. да контролира работата и да оказва конкретна помощ на енергодиспечерите;

5. да поема задълженията на дежурен енергодиспечер на смяна при необходимост;

6. да нанася своевременно поправка на схемите на енергодиспечерските кръгове за настъпили промени в секционирането на контактната мрежа, тяговите подстанции, секционните постове и връзките със съседните диспечерски кръгове.

Чл. 9. (1) Диспечерът от електротехническата секция в централния пост на диспечерската централизация е длъжен:

1. при постъпване на дежурство заедно с влаковия диспечер да провери състоянието и действието на централния пост и участъка на диспечерската централизация, като за това прави вписване в дневника за предаване на дежурствата;

2. да поддържа и отговаря за пълната техническа изправност на устройствата на централния пост.

(2) На диспечера оперативно са подчинени: електромонтьорите, механиците и ръководителите на участъци на диспечерската централизация.

Чл. 10. Диспечерът от електротехническата секция в централния пост на диспечерската централизация:

1. работи по план-график в съответствие с технологичния процес на централния пост на диспечерската централизация;

2. при провеждане на профилактика по устройствата на централния пост уведомява за това влаковите диспечери;

3. при повреда на устройствата и системите предписва условията за продължаване работата на влаковите диспечери и енергодиспечерите с устройствата на централния пост;

4. при необходимост предписва на влаковите диспечери да предадат една или няколко гари на резервно местно управление;

5. при възникнали повреди в участъка дава указания на работещия технически персонал в гарите, като се ръководи от наличната информация за повредата и използва пълната техническа документация за съоръженията в участъка;

6. при необходимост от придвижване на технически персонал за отстраняване на повреда диспечерът от електротехническата секция в централния пост на диспечерската централизация уточнява с влаковия диспечер начина за придвижване на техническия персонал;

7. при повреди в устройствата на централния пост, както и при повреди в устройствата от участъка, съоръжен с диспечерска централизация, налагащи преминаване на работа с управляваните гари от режим на централно диспечерско управление в режим на резервно местно управление, задължително:

а) прави запис (вписване) в книгата за осигурителна техника на централния пост на диспечерската централизация;

б) води дневник за повредите в участъка, в който описва характера и продължителността им - с начален и краен час;

8. след отстраняване на повреди в централния пост или в гарите, свързани с обвръзката на гаровите централизации и централния пост, задължително извършва проверка за съответствието на информацията в централния диспечерски пост с тази в гарата; проверката се извършва съвместно с влаковия диспечер, дежурния ръководител движение и механика

в гарата.

Чл. 11. Дежурният енергодиспечер е отговорен оперативен ръководител на експлоатационния персонал от енергосекциите и други поделения на Националната компания "Железопътна инфраструктура", извършващи дейности в участъка на енергодиспечерския кръг.

Чл. 12. Дежурният енергодиспечер е длъжен:

1. да провежда селекторно съвещание с персонала на подрайоните по контактната мрежа и тяговите подстанции от енергодиспечерския кръг при постъпване на смяна за изясняване на експлоатационната обстановка, произшествията по безопасността на движението и безопасността на труда, както и да направи сверка на часовниците;

2. да уточнява плановите работи, които ще се извършват през смяната му, като определя времето на започване, прекъсване и завършване на работата, разположението на работниците и начина за връзка с тях;

3. да съгласува работата между влаковия диспечер, дежурния ръководител движение и групата от подрайона по контактната мрежа, извършваща работата при планови и аварийни прекъсвания ("прозорци") по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация;

4. да осигурява чрез влаковия диспечер придвижване на специализирани ремонтни машини за отстраняване на повредите по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация, закриване на железопътния участък за движение с електрическа тяга или за влаково движение;

5. да разпорежда при необходимост за оперативни изключвания на електрозахранването на даден участък от контактната мрежа и диспечерската централизация за осигуряване безопасно движение на влаковете;

6. да съгласува заявките за работа със съседните енергодиспечерски кръгове и влакови диспечери;

7. да завежда своевременно и правилно оперативната техническа документация;

8. да взима незабавни мерки за отстраняването от работа на работник, който с действията си създава опасност за нормалната и безопасна експлоатация на съоръженията;

9. да извършва лично управлението на съоръженията в тяговите подстанции, секционните постове и контактната мрежа при режим "управление от енергодиспечер";

10. да взима мерки за запазване нормалното работно състояние на системата за електрозахранване или за кратковременна работа в извънреден режим при възникване на специфични обстоятелства, водещи до трайни нарушения в работата на системата за електрозахранване;

11. да установява мястото при възникване на повреда в системата за електрозахранване и да пристъпва към организация за отстраняването й;

12. да търси при необходимост съдействие от старши енергодиспечера, специалистите от енергосекциите или електротехническите секции, дежурните от ръководствата им за отстраняване на повредата или за решаването на конкретна задача.

Чл. 13. Дежурният диспечер в електротехническата секция е длъжен:

1. да организира осигуряването на редовни качествени връзки на влаковите диспечери;

2. при възникване на повреди в съобщителната мрежа да организира с предимство осигуряването на диспечерите с обходни и аварийни връзки;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2002 г.) при получаване на съобщение за повреда по съоръженията своевременно да осигурява механик или електромонтьор за отстраняването й, като организира и придвижването им;

4. чрез старши диспечера, влаковия диспечер и дежурните ръководители движение да изяснява характера на повредата и да отчита закъснелите влакове;

5. да оказва съдействие на механиците при отстраняване на повредите;

6. при неотстраняване на възникнала повреда до четири часа от момента на уведомяването да осигури явяването на ръководител участък, технолог или ръководител сектор, като едновременно с това уведомява за случая дежурния по секция или началника на електротехническата секция;

7. с помощта на механиците, работещи по отстраняване на повредите, да анализира причините за възникването на същите и да изготвя денонощен доклад до началника на електротехническата секция;

8. да води дневник на повредите и скъсаните пломби по утвърден от началника на електротехническата секция образец;

9. да следи за работата на звукозаписната техника, навременната подмяна на лентите и правилното им съхраняване;

10. при възникване на железопътно произшествие да осигурява механици според конкретната необходимост - за констатация на причинени щети, за отстраняване на повреди, за даване на временни връзки, за осветяване на мястото и др. - и своевременно да уведомява ръководството на секцията.

Чл. 14. Дежурният влаков диспечер е длъжен:

1. да познава устройствата, с които работи, и тези, намиращи се в участъка, който ръководи;

2. при повреда в устройствата да дава указания на дежурните ръководители за правилната работа при създадената обстановка;

3. при необходимост от късане на пломба на устройствата и системите от дежурните работници да дава разрешение за това с диспечерска заповед след изясняване на причините;

4. при необходимост от смяна на способа за осигуряване движението на влаковете да извика ръководителя на диспечерската смяна за даване на разпореждания;

5. да осигурява заявените планови "прозорци" за ремонт или профилактика на съоръженията, устройствата и системите; при аварийни "прозорци" оказва съдействие и помощ на работещите за най-бързо придвижване и отстраняване на нередностите.

Чл. 15. Дежурният влаков диспечер на участък, съоръжен с комплексна система за автоматично управление движението на влаковете или диспечерска централизация, е длъжен:

1. при постъпване на дежурство заедно със завеждащия техническата смяна на централния пост на комплексна система за автоматично управление движението на влаковете, респ. с дежурния диспечер от електротехническата секция на централния пост на диспечерската централизация, да провери състоянието и действието на устройствата на централния диспечерски пост, за което прави вписване в съответните книги;

2. чрез устройствата на централния пост да организира влаковата и маневрена дейност в целия участък, като пряко управлява влаковото движение и маневрената дейност в гарите на централно диспечерско управление и дава разрешение за изход на гарите, които са на самостоятелно местно управление;

3. при повреда на устройствата на централния пост, осигуряващи протоколиране на събитията на системата за телеуправление и телеконтрол, да предава всички гари на резервно местно управление;

4. при неизправност в устройствата на диспечерската централизация, автоматичната блокировка, автоматичната локомотивна сигнализация, гаровите централизации и съобщенията незабавно да прави вписване в съответната книга и уведомява завеждащия техническата смяна или дежурния диспечер от електротехническа секция при централния пост;

5. при повреда на печатащото устройство за автоматичен запис на графика за изпълненото движение на влаковете да чертае ръчно графика по утвърден образец;

6. при невъзможност да предаде гарите на резервно местно управление чрез устройствата на централния пост да разпореди на дежурните ръководители принудително да преминат от централно на резервно местно управление;

7. по време и след отстраняване на възникнали повреди по устройствата на диспечерската централизация да осигурява извършването на необходимите проби от централния диспечерски пост.

Чл. 16. Началникът на гарата е длъжен да познава реда и начина на работа с устройствата в района на поверената му гара и прилежащите й междугария.

Чл. 17. (1) Началникът на гарата е длъжен:

1. да следи за правилното използване на техническите средства за осигуряване безопасността на движението, както и да не се извършват действия, противоречащи на тази наредба;

2. да проверява ежедневно за нередности по устройствата, както и за наличието и изправността на пломбите по тях;

3. да следи за изправността, годността и правилното използване на личните предпазни средства по охрана на труда.

(2) При получаване на съобщение за повреда, довела до скъсване на пломба, началникът на гарата проверява изяснени ли са причините за това, спазен ли е установеният ред и режим за работа. Когато те са нарушени, указва правилния режим за осигуряване движението на влаковете, и когато повредата не е постоянна, поставя (преподписва) временна пломба, за което прави (преподписва) бележка в съответната книга.

(3) При наличие на повреда, неотстранена в определените срокове, началникът на гарата уведомява с телеграма началниците на съответните електротехническа секция и инспекция по безопасност на движението.

(4) При прекъснати всякакви съобщения с влаковия диспечер или завеждащ диспечерска смяна, след като се запознае с обстановката, началникът на гарата разрешава писмено в дневника за диспечерските заповеди на дежурните ръководители да преминат от един на друг способ за осигуряване движението на влаковете, както и разпломбиране на бутони при повреда на устройствата.

Чл. 18. Когато началникът на гарата отсъства или не е в състояние да изпълнява задълженията си по този раздел, те се изпълняват от заместник-началник на гара, ръководител смяна или гаров диспечер.

Чл. 19. Дежурният ръководител движение е длъжен да познава начина на работа на устройствата в гарата. Когато в гарата през дежурството има повече от един дежурен ръководител движение, дежурните ръководители движение работят с устройствата по график, изготвен от началника на гарата.

Чл. 20. Дежурният ръководител движение е длъжен:

1. да предпазва от повреди при работа устройствата и системите за осигуряване движението на влаковете и маневрената работа, като спазва техническите изисквания за правилната им експлоатация и изисква същото от подчинените му работници;

2. да уведомява веднага началника на гарата (неговия заместник), механика, дежурния диспечер в съответната секция при установяване на каквато и да е нередност в устройствата и системите и прави вписване в съответната книга;

3. при появата на причина, застрашаваща безопасното приемане, изпращане на влак или извършването на маневра, да затваря веднага съответния разрешаващ сигнал и да ръководи действията на подчинените му работници;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2002 г.) при необходимост от използване на пломбиран бутон да прави бележка и да уведомява влаковия диспечер и лицата по т. 2 веднага след затваряне на сигнала, но не по-късно от 30 минути след скъсване на пломбата;

5. при снеговалеж или обледеняване на стрелките да включва (изключва) или разпорежда за включването (изключването) на системите за отопление на стрелките.

Чл. 21. Дежурният ръководител движение в гара, включена в диспечерска централизация, при приемане и изпращане на влаковете и извършване на маневрената работа е длъжен:

1. да проверява изправността на устройствата, чистотата на стрелките, гаровите коловози и да изисква от работниците на съответните служби незабавно да отстраняват неизправностите, като уведомява за това и влаковия диспечер;

2. при маневра да обръща стрелките, като дава необходимите указания за правилното извършване на маневрата;

3. при предаване на гарата на резервно местно управление в участък с диспечерска централизация да поема задълженията си на дежурен ръководител и да осигурява движението на влаковете и извършването на маневрите по указание на влаковия диспечер;

4. при работа по стрелките и гаровите коловози да изисква писмено съгласуване с ръководителя на работата, влаковия диспечер и механика; в участък с диспечерска централизация при необходимост дежурният ръководител движение приема гарата на резервно местно управление от влаковия диспечер.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2002 г.) Когато се налага късане на пломба, дежурният ръководител движение прави това по реда и начина, установени в чл. 364.

Чл. 23. (1) В гари с осигурителна техника със стрелкова и коловозна заетост проверката за свободността на коловозите, стрелките и дистанциите се извършва от дежурния ръководител движение по контролните светлини на пулта, светосхемното табло и дисплея (монитора).

(2) В гари с осигурителна техника с коловозна, но без стрелкова заетост дежурният ръководител движение проверява свободността на коловоза по контролните светлини на светосхемното табло, а дистанциите и свободността на стрелките - чрез лична проверка или с помощта на стрелочника.

(3) В гари с осигурителна техника без стрелкова заетост за предотвратяване на произшествия при приемане или изпращане на влак дежурният ръководител движение изпраща стрелочника в гърловината и изисква доклад за свободността на стрелките и дистанциите. По същия начин се постъпва и в гари с осигурителна техника, чиито релсови токови вериги са с нарушена шунтова чувствителност.

Чл. 24. След приемане на влак дежурният ръководител движение не нормализира централизацията и блокировката, преди да се е уверил, че приетия влак е цял и е открил дистанция.

Чл. 25. Дежурният ръководител движение включва и изключва осветлението на стрелковите фенери и променя режима на светене на сигналите съобразно видимостта в гарите, в които има такива устройства.

Чл. 26. Стрелочникът е длъжен:

1. след получаване на разпореждане за приемане на влак да не пристъпва към отваряне на входния сигнал, докато не се увери лично или по доклад на друг стрелочник, че коловозът, на който ще се приема влакът, е свободен;

2. при получаване на разпореждане за изпращане на влак да се увери, че влакът се намира действително на този коловоз или ще премине по него, и след тази проверка да отвори сигнала;

3. през времето, когато очаква влак, да следи друг влак или маневра да не застрашат преминаването му; когато се появи пречка за преминаването на влака, при възможност стрелочникът веднага затваря сигнала, без да изчаква разпореждане от дежурния ръководител, като отива срещу идващия влак, за да осигури спирането му;

4. при пристигането на влак цял и откриването на дистанция, както и след като влакът замине или напусне района на гарата, да привежда веднага апаратурата, с която работи, в нормално положение;

5. преди всяко обръщане на стрелка предварително да провери дали тя е свободна; да не обръща стрелка под возило и когато към стрелката има движещ се състав;

6. да не напуска поста, когато е отворил сигнал, освен в случаите, когато се налага да предотврати произшествие или във време, когато не се очаква влак, като поиска разрешение от дежурния ръководител движение и заключи поста;

7. непрекъснато да следи за изправността на устройствата и системите и да работи внимателно с тях;

8. да използва времето между влаковете за почистване на устройствата, смазване на стрелките и поддържане на чистота в поста;

9. да не допуска в помещението с устройствата лица, които нямат право за това;

10. редовно да проверява външното състояние на стрелковите обръщателни апарати, контролните и ръчните стрелкови заключалки, наличието и изправността на пломби на определените за това места;

11. когато е необходимо да се къса пломба, да спазва установения в чл. 365 ред;

12. за всяка забелязана нередност, чието отстраняване не е в неговите възможности и задължения, веднага да уведомява дежурния ръководител движение;

13. да дава подробна информация на механика за всички забелязани нередности по устройствата;

14. по време на работа по пътя или с устройствата да следи работниците да не оставят материали и инструменти, които да нарушават габарита и застрашават сигурността на движението;

15. да сменя изгорели лампи на светофорите в района на гарата или на стрелковите указатели в случай, че механикът и монтьорът отсъстват от гарата, като спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 27. Когато стрелочникът е и прелезопазач, той изпълнява и задълженията, произтичащи от наредба за финансиране и експлоатация на железопътните прелези.

Чл. 28. (1) Работниците от маневрената бригада са длъжни да следят за освобождаване на изолираните звена от подвижен железопътен състав и откриването на дистанции, като подават съответните ръчни и звукови сигнали.

(2) Всеки работник от маневрената бригада е длъжен незабавно да уведомява дежурния ръководител движение при забелязана нередност по устройствата и системите.

Чл. 29. (1) При обслужване на влак в участък с диспечерска централизация маневристът е длъжен:

1. да използва правилно средствата за съобщения и да работи с маневрените пултове, маневрените колонки и ключовете - стрелкообръщатели за управление на стрелките при маневра;

2. да уведомява по телефона влаковия диспечер при забелязване на неизправности в устройствата и системите в гарите и междугарията;

3. изпълнява незабавно нарежданията на влаковия диспечер.

(2) Маневристът е длъжен незабавно да уведомява влаковия диспечер в случаите, когато влакът не може да замине, независимо че има отворен изходен сигнал и е настъпило време за тръгване.

(3) При невъзможност да се свърже с влаковия диспечер и да получи разпореждане за извършване на маневра маневристът е длъжен да потърси съдействието на началника на гарата, дежурния ръководител движение или друг работник в гарата, на когото са възложени тези задължения.

Чл. 30. (1) Работниците от превозната бригада са длъжни да следят и съдействат за откриване на дистанция.

(2) Всеки работник от превозната бригада при забелязване на нередности по устройствата е длъжен незабавно да уведомява дежурния ръководител движение.

(3) При обслужване на влак в участък с диспечерска централизация всеки работник от превозната бригада е длъжен:

1. да използва правилно телефоните на автоблокировката на диспечерската централизация;

2. да уведомява влаковия диспечер по телефона при забелязване на неизправности в гарите и междугарията;

3. да изпълнява незабавно всички заповеди и нареждания на влаковия диспечер;

4. да уведомява незабавно влаковия диспечер, когато при отворен изходен сигнал влакът не може да замине.

(4) При невъзможност да се свържат с влаковия диспечер началникът на влака (старши кондукторът) и кондукторът търсят съдействието на дежурния ръководител движение и началника на гарата и действат по тяхно указание.

Чл. 31.(1) Локомотивният машинист е длъжен:

1. при придвижване по сигнал на гаров работник на изолиран локомотив в район на гара да следи за правилното положение на стрелките по маршрута;

2. в гара с маршрутизирани маневри да следи и да изпълнява показанията на маневрените светофари;

3. с цел откриване на задна дистанция да установява товарните влакове до изходния сигнал, до дистанционния указател или до груповия изходен сигнал;

4. при наличие на неизправности, застрашаващи сигурността на движението, незабавно да се обади по влаковата радиовръзка, от аварийна колонка на междугарието или да спре влака в първата гара и да уведоми дежурния ръководител движение, като по възможност съобщава и причините за това;

5. при срязване на стрелка да не придвижва състава обратно (срещу езиците й);

6. при движение през стрелки и изолирани звена да не използва пясъчната инсталация;

7. своевременно да превключва каналите на локомотивната радиостанция за съответния участък и да изпробва връзката; при повреда на влаковата диспечерска радиовръзка е длъжен да отрази повредата в бордовия дневник на локомотива и уведоми дежурния ръководител движение в първата гара;

8. при излизане от стрелка със стрелкова изолация да освобождава предстрелковия участък;

9. за движение на возила с осно натоварване, по-малко от 3,5 т, да уведомява дежурния ръководител движение; движението на такива возила се осигурява по телефонен способ при изключено автоматично управление на стрелките (автоматика стрелки).

(2) Машинистът на електрически локомотив и електрически мотрисен влак в случай на необходимост включва предния по посока на движението разединител на неутралната вставка и след като излезе от зоната на неутралната вставка го изключва. Отключването и заключването се извършват със специален ключ, като в бордовия дневник на локомотива се отразяват часовете на включването и изключването на разединителя.

Чл. 32. (1) При обслужване на влак в участък с диспечерска централизация машинистът (помощник-машинистът) е длъжен:

1. да изпълнява незабавно нарежданията на влаковия диспечер;

2. да съобщава незабавно на влаковия диспечер, когато влакът не може да замине при наличие на отворен светофор и въпреки че е настъпило време за тръгване;

3. да използва правилно средствата за съобщения, монтирани в локомотива и аварийните колонки на междугарието.

(2) При невъзможност да се свърже с влаковия диспечер машинистът (помощник-машинистът) търси съдействието на ръководител движение, като изпълнява неговите указания.

(3) При всяко извънредно и непредвидено в разписанието спиране или задържане на влака, както и при забелязване на неизправности в гарите и междугарията машинистът (помощник-машинистът) незабавно уведомява влаковия диспечер по диспечерската радиовръзка или най-близкия телефон, като съобщава по възможност причините за това.

Чл. 33. При движение на специализирани ремонтни машини задълженията на локомотивния машинист, произтичащи от тази наредба, се възлагат на машиниста на специализираната ремонтна машина.

Чл. 34. Ръководителят на железопътен участък и ръководителят на производствената група са длъжни:

1. да поддържат в съответствие с утвърдените технически норми изолираните участъци, стрелките, включени в централизациите и блокировките, всички ръчни стрелкови заключалки, вагоноизхвъргачки и ръчно управляеми бариери;

2. да осигуряват отводняване на изолираните участъци, наличието на топлинни междини в краищата им, да сменят повредените връзки по изолираните звена, да поставят здрави траверси с добра електрическа изолация;

3. да не предприемат ремонт по стрелки, коловози и изолирани участъци в района на гарата без разрешение от дежурния ръководител движение, а за автоматизирани стрелки - и без присъствие на механика по осигурителна техника;

4. да съгласуват действията си с дежурния ръководител движение и механика по осигурителна техника при работа по железния път в междугарията, свързана с нарушаване на нормалната работа на устройствата;

5. да подготвят предварително и да привеждат в технически норми стрелките и релсите при смяната им в изолирани коловози и участъци за включване в устройствата на осигурителна техника и да оказват помощ на механика по осигурителна техника;

6. да уведомяват незабавно дежурния ръководител движение в гарата за всички забелязани от тях нередности по устройствата на осигурителна техника;

7. да използват изолирани измервателни уреди и инструменти, за да се избегне заемането на релсовите токови вериги;

8. да опазват от механични повреди стрелковите обръщателни апарати, броячите на оси и другите съоръжения на осигурителната техника при работа по железния път;

9. да възлагат на подчинените им работници оказване на помощ или почистване на автоматизираните стрелки от сняг и лед при снеговалеж и обледеняване;

10. да вземат незабавни мерки за отстраняване на възникнали повреди и неизправности по съоръженията на железния път, нарушаващи нормалната работа на устройствата на осигурителна техника;

11. да участват в прегледи на железния път и съоръженията в поверения им участък.

Чл. 35. В участък с диспечерска централизация ръководителят на участъка и ръководителят на производствената група по поддържане на железния път са длъжни преди започване на работа по железния път с релсови токови вериги да съгласуват действията си с влаковия диспечер, механика по осигурителна техника и дежурните ръководители движение в съседните гари.

Чл. 36. Ръководителят на участък по осигурителна техника организира и контролира работата на механиците, електромонтьорите и другите работници, намиращи се на негово подчинение, и осигурява изправното действие на устройствата в своя участък.

Чл. 37. Ръководителят на участък по осигурителна техника е длъжен:

1. да познава устройствата от своя участък и да може да ги обслужва;

2. да ръководи работата на механиците и електромонтьорите по извършване на профилактика на съоръженията, устройствата и системите на осигурителна техника в поверения му участък по одобрен график и в съответствие с изискванията за безопасност на движението;

3. да извършва проверка най-малко един път в месеца на видимостта на сигналите от локомотив;

4. да извършва шестмесечни технически ревизии на всички устройства в участъка си, резултатите от които отразява в констативен акт по образец, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" и в част III на книгата за осигурителната техника, образец VII-51;

5. да участва в извършване на прегледите на съоръженията, устройствата и системите в гарите и междугарията;

6. да контролира своевременното отстраняване от механиците и електромонтьорите на неизправностите, отразени от проверките на устройствата; да проверява правилността на бележките, направени от тях в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, дневниците за пътните релета и акумулаторните батерии, което да удостоверява с подписа си в същите;

7. да прави ежемесечно преглед на участъците на механиците, като проверява състоянието на устройствата и при откриване на недостатъци да дава указания за отстраняването им; дефектите, които могат да предизвикат нарушение в нормалната работа на устройствата или застрашават сигурността на движението незабавно се отстраняват;

8. да проверява и да осигурява готовността на устройствата за работа при зимни условия;

9. да ръководи лично работата, свързана с изменение в монтажа и схемите на устройствата в неговия участък, като се ползват заверени схеми и без поправки в тях; преди предаване на устройствата за експлоатация е длъжен да провери правилното им действие и да проведе инструктаж на поддържащия ги персонал за начина на по-нататъшното им поддържане;

10. да има налице техническа документация на обслужваните устройства и да следи тя да отразява действителното състояние на устройствата; да носи отговорност за достоверността на данните относно действителното състояние на обслужваните устройства, вписани в документацията;

11. да оформя документите за отчет на извършената в участъка му работа и да изготвя заявки за осигуряване на необходимите резервни части и материали;

12. да докладва писмено на ръководителя на електротехническата секция при констатиране на нанесени щети и кражби, както и за злонамерени или неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Чл. 38. Ръководителят на участък по линейни съобщения организира и контролира работата на механиците, електромонтьорите и други работници, намиращи се на негово подчинение, за осигуряване изправното действие на устройствата в неговия участък.

Чл. 39. Ръководителят на участък по линейни съобщения е длъжен:

1. да познава устройствата в своя участък и да може да ги обслужва;

2. да разпределя работата между механиците и електромонтьорите по линейни съобщения в участъка за осигуряване нормалното и непрекъснато функциониране на съобщителната апаратура по отношение спазването на нормите за поддържане на съоръженията в съответствие с изискванията за безопасност на движението;

3. да изготвя план-график за профилактика на устройствата, като осигурява периодичност, както следва:

а) за гаровата апаратура и токозахранващите устройства - най-малко два пъти месечно;

б) за кабелен шкаф, магистрални кабели, телефонни и телексни линии и междугарова апаратура - най-малко един път месечно;

в) за кабелни шахти и комутационни пунктове - най-малко един път на три месеца;

г) за измервания на магистрални кабели и телефонни и телексни линии - най-малко един път на шест месеца;

4. да оформя документите за отчет на извършената в участъка му работа и да изготвя заявки за осигуряване на необходимите резервни части и материали;

5. да контролира своевременното отстраняване от механиците и електромонтьорите на неизправностите, отразени от проверките на устройствата; да проверява правилността на бележките, направени от тях в книгата за съобщенията, образец VII-52, което удостоверява с подписа си в нея;

6. да контролира състоянието на устройствата, като извършва технически ревизии и проверки във възловите гари ежемесечно, а в останалите гари и в междугарията - веднъж на шест месеца; да вписва резултатите и предписанията в констативен акт по образец, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" и в част III на книгата за съобщенията, образец VII-52;

7. да участва в прегледи на устройствата, извършвани от комисии в неговия участък;

8. да ръководи ремонтно-възстановителните работи в своя участък, като координира действията на механиците и другите заинтересувани служби;

9. да провежда обучение и инструктаж на работници и експлоатационен персонал при въвеждане в експлоатация на съобщителна апаратура или при подмяна на съществуващата с друг вид;

10. писмено да докладва на ръководителя на електротехническата секция при констатиране на нанесени щети и кражби, както и за злонамерени или неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Чл. 40. Ръководителят на участък по радиовръзки организира и контролира работата на подчинените му механици за осигуряване изправното действие на устройствата в неговия участък.

Чл. 41. Ръководителят на участък по радиовръзки е длъжен:

1. да познава устройствата в своя участък и да може да ги обслужва;

2. да разпределя работата между механиците по радиовръзки в своя участък за осигуряване нормалното и непрекъснато функциониране на апаратурата за радиовръзки в съответствие с изискванията за безопасност на движението;

3. да изготвя план-график за профилактика на устройствата, като осигурява периодичност, както следва:

а) за гаровата апаратура и токозахранващи устройства - най-малко два пъти месечно;

б) за измервания на фидери и антени и настройка на магистрални станции - най-малко един път на шест месеца;

4. да води картотека на всички радиотелефони и да осигурява сервизния им ремонт и обслужване;

5. да оформя документите за отчет на извършваната в участъка му работа и да изготвя заявки за осигуряване на необходими резервни части и материали;

6. да контролира своевременното отстраняване от механиците и електромонтьорите на неизправностите, отразени от проверките на устройствата; да проверява правилността на бележките, направени от тях в книгата за състоянието на радиовръзките, образец VII-53, което удостоверява с подписа си в нея;

7. да контролира състоянието на устройствата, като извършва технически ревизии и прегледи във възловите гари ежемесечно, а в останалите гари - веднъж на шест месеца, и да проверява радиопокритието от локомотив - веднъж на три месеца; резултатите и предписанията от прегледите отразява в констативен акт по утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" образец и в част III на книгата за състоянието на радиовръзките, образец VII-53;

8. да участва в проверки на устройствата, извършвани от комисии в неговия участък;

9. да провежда инструктаж и обучение на механиците и експлоатационния персонал за работа с новомонтирана апаратура за радиовръзки или при подмяна на съществуващата с друг вид;

10. да докладва писмено на ръководителя на електротехническата секция при констатиране на нанесени щети и кражби, както и за злонамерени или неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Чл. 42. Ръководителят на участък по електроснабдяване организира и контролира работата на подчинените му механици и електромонтьори за осигуряване нормалното действие на електрическите съоръжения.

Чл. 43. Ръководителят на участък по електроснабдяване е длъжен:

1. да познава електрическите съоръжения в своя участък и да може да ги обслужва;

2. да изготвя месечни план-графици за поддържане на съоръженията;

3. да разпределя работата между подчинените му механици и електромонтьори съобразно квалификационните им групи по техника на безопасността;

4. да издава наряди за профилактични и електромонтажни работи съгласно изискванията по техника на безопасността;

5. да подготвя заявки за ремонт на съоръженията, доставка на резервни части и материали;

6. да проверява по одобрен график състоянието на електрическите съоръженията относно:

а) непрекъснато и качествено електрозахранване;

б) изправност на релейната и измервателната апаратура;

в) отопление на стрелките;

г) осветление на стрелковите фенери при релейна уредба за ключови зависимости;

д) кабелни и въздушни преносни линии;

е) правилно прикачване на консуматорите;

ж) осветеност на гаровите райони и служебните помещения;

7. да контролира своевременното отстраняване от механиците и електромонтьорите на неизправностите, отразени от проверките на устройствата; да проверява правилността на бележките, направени от тях в книгата за състоянието на съоръженията на електроснабдяването, образец VII-54, което удостоверява с подписа си в нея;

8. да оформя документите по извършената в участъка работа и анализи за разхода на електрическа енергия;

9. да контактува с електроснабдителните предприятия относно:

а) съгласуване включването на допълнителни мощности;

б) отчитане на консумираната електрическа енергия;

в) подготовка на договори за консумация на електрическа енергия;

10. да провежда обучение на подчинените му работници при промяна на схемите за електроснабдяване и нови оперативни превключвания;

11. да проверява готовността на устройствата за работа при зимни условия;

12. да докладва писмено на началника на електротехническата секция при констатиране на нанесени щети и кражби, както и за злонамерени или неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Чл. 44. Механикът по електроснабдяване поддържа в изправност поверените му електрически съоръжения в участъка, ръководи и контролира работата на подчинените му електромонтьори.

Чл. 45. Механикът по електроснабдяване е длъжен:

1. да следи за нормалната и непрекъсната работа на електрическите съоръжения в участъка, за които отговаря;

2. да изпълнява технологични операции в съответствие с одобрен месечен план-график;

3. да предприема незабавно мерки за отстраняване на възникнали повреди, а при невъзможност да отстрани сам повредата - да уведоми ръководителя на участъка;

4. да информира ръководството на секцията при констатирани кражби по съоръженията;

5. да води редовно техническите паспорти на електрическите съоръжения в участъка;

6. да ръководи изпълнението на наряди по техника на безопасността и да инструктира подчинените му електромонтьори;

7. да описва и контролира разхода на електроенергия, както и редовността на пломбите на електромерите и тарифните часовници;

8. да участва в месечните и други прегледи на съоръженията в участъка;

9. да подготвя своевременно съоръженията за работа при зимни условия;

10. да присъства при извършване на предварително съгласувани строителни и ремонтни работи, засягащи поддържани от него съоръжения, и да дава указания на работниците за провеждане на работите така, че да не се нанесат повреди по тях;

11. да докладва незабавно на ръководителя на участъка с искане за съдействие при разногласия и неизпълнение на указанията му от страна на ремонтните групи;

12. да докладва писмено на ръководителя на участъка при констатиране на нанесени щети и кражби;

13. при констатирани злонамерени или неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал да прави писмен доклад до началника на електротехническата секция;

14. да прави необходимите вписвания в книгата за състоянието на съоръженията на електроснабдяването, образец VII-54.

Чл. 46. Електромонтьорът по електроснабдяване поддържа в изправност поверените му съоръжения, като осигурява непрекъснатата им работа.

Чл. 47. Електромонтьорът по електроснабдяване е длъжен:

1. да извършва профилактика на електрически съоръженията по график, като изпълнява технологични операции, съответстващи на квалификационната му група по техника на безопасността;

2. да предприема незабавни действия за отстраняване на повреда при получаване на известие или констатиране на такава;

3. да информира механика или ръководителя на участъка незабавно, в случай че не може сам да отстрани повредата;

4. да отчита консумираната електроенергия;

5. да води документация за състоянието на съоръженията;

6. да присъства при извършване на предварително съгласувани строителни и ремонтни работи, засягащи поддържаните от него съоръжения, както и да дава указания на работниците за провеждане на работите така, че да не се нанесат повреди по тях;

7. да докладва незабавно на ръководителя на участъка по електроснабдяване с искане за съдействие при разногласия и неизпълнение на указанията му от страна на ремонтните групи.

Чл. 48. Механикът по линейни съобщения поддържа в изправност поверените му съоръжения и устройства за осигуряване на правилната им, непрекъсната експлоатация.

Чл. 49. Механикът по линейни съобщения е длъжен:

1. да познава и обслужва устройствата в своя участък;

2. да осъществява контрол на работата, извършвана от подчинените му електромонтьори;

3. да следи работата на устройствата и съоръженията в участъка, да провежда технически прегледи и профилактика и да ги поддържа в съответствие с месечния план-график;

4. да локализира и отстранява възникналите нередности и повреди при констатиране на отклонения в работата на съоръженията;

5. да заминава незабавно на място за откриване на причината и отстраняване на повреда в устройствата при получаване на известие;

6. да уведомява диспечера в електротехническата секция и ръководителя на участъка по линейни съобщения при невъзможност самостоятелно да отстрани повреда;

7. да докладва писмено за констатирани нанесени повреди, щети и кражби;

8. да прави писмен доклад до началника на електротехническата секция при констатирани неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал;

9. да проверява наличието и редовността на пломбите на съответната апаратура и части от поверените му съоръжения, както и да ги пломбира с личните си пломбажни клещи след извършване на ремонт;

10. да присъства при извършване на предварително съгласувани строителни и ремонтни работи, засягащи поддържаните от него съоръжения, и да дава указания на работниците за провеждане на работите с оглед да не се нанесат повреди по тях;

11. да докладва незабавно на ръководителя на участъка по линейни съобщения с искане за съдействие при разногласия и неизпълнение на указанията му от страна на ремонтните групи;

12. да уведомява своевременно прекия си ръководител при констатиране на несъгласувани дейности, застрашаващи нормалната работа на устройствата;

13. да съхранява техническата документация и монтажните схеми на обслужваните от него устройства и да отразява в нея извършените изменения;

14. да информира диспечера в електротехническата секция и ръководителя на участъка по линейни съобщения за местонахождението си и работата, която извършва в рамките на работното време;

15. да прави необходимите вписвания в книгата за съобщенията, образец VII-52.

Чл. 50. Механикът по радиовръзки поддържа в изправност поверените му съоръжения и устройства за осигуряване на непрекъснатата им експлоатация в участъка.

Чл. 51. Механикът по радиовръзки е длъжен:

1. да познава и обслужва устройствата в участъка;

2. да следи работата на устройствата и съоръженията в участъка и да провежда технически прегледи и профилактика в съответствие с месечния план-график;

3. да локализира и отстранява възникнали повреди в апаратурата;

4. да отиде незабавно на място за откриване на причината и отстраняване на повредата при получаване на известие за повреда;

5. да уведоми диспечера в електротехническата секция и ръководителя на участъка по радиовръзки при невъзможност самостоятелно да отстрани възникнала повреда;

6. да прави писмен доклад до началника на електротехническата секция при констатирани неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал и констатиране на нанесени повреди, щети и кражби;

7. да проверява наличието и редовността на пломбите на съответната апаратура и части от поверените му съоръжения и да пломбира същите след извършване на ремонт и профилактика с личните си пломбажни клещи;

8. да съхранява техническата документация и монтажни схеми на обслужваните от него устройства и да отразява извършени изменения в тях;

9. да информира диспечера в електротехническата секция и ръководителя на участъка за местонахождението си и работата, която извършва в рамките на работното си време;

10. да прави необходимите вписвания в книгата за състоянието на радиовръзките, образец VII-53;

11. да проверява радиопокритието и чуваемостта на влаковата диспечерска радиовръзка в съответствие с месечния план-график.

Чл. 52. Електромонтьорът по линейни съобщения е длъжен:

1. да следи за работата на устройствата и съоръженията в поверения му участък и да провежда технически прегледи и профилактика в съответствие с месечния план-график;

2. да отиде незабавно на място за откриване на причината и отстраняване на повреда при получаване на известие или констатиране на такава;

3. да уведоми механика и ръководителя на участъка по линейни съобщения при невъзможност самостоятелно да отстрани възникнала повреда;

4. да проверява наличието и редовността на пломбите на съответната апаратура и части от поверените му съоръжения и да пломбира същите с личните си пломбажни клещи след извършване на ремонт и профилактика;

5. да прави необходимите вписвания в книгата за съобщенията, образец VII-52;

6. да информира диспечера в електротехническата секция и ръководителя на участъка за местонахождението си и работата, която извършва в рамките на работното си време.

Чл. 53. Механикът в автоматична телефонна централа поддържа в изправност поверените му устройства и осигурява непрекъснатата им експлоатация.

Чл. 54. Механикът в автоматична телефонна централа е длъжен:

1. да познава и обслужва устройствата в автоматичната телефонна централа;

2. да следи работата на устройствата в автоматичната телефонна централа;

3. да провежда технически прегледи, профилактични проби, измерване и настройки в съответствие с месечния план-график;

4. да отиде незабавно на място за откриване на причината и отстраняване на повредата при получаване на известие или констатиране на повреда;

5. да уведоми началника на автоматичната телефонна централа при невъзможност самостоятелно да отстрани възникнала повреда;

6. да осъществява с предимство обходни и аварийни връзки за осигуряване движението на влаковете при възникване на повреди в съобщителната мрежа;

7. да води дневник за състоянието на устройствата в автоматичната телефонна централа.

Чл. 55. (1) Механикът по осигурителна техника поддържа в изправност поверените му устройства и осигурява непрекъснатото им действие.

(2) Организира и контролира работата на подчинените му електромонтьори.

Чл. 56. Механикът по осигурителна техника е длъжен:

1. да познава устройствата в поверения му участък и начина на работа с тях;

2. да извършва работите по текущото поддържане и профилактиката на устройствата по месечен план-график и да осигурява необходимата видимост на сигналите;

3. да съобщава лично или по телефона на ръководителя на участъка и на дежурния диспечер в електротехническата секция за всяка повреда, след като изясни причините за това;

4. да отиде незабавно на мястото и да предприеме действия за отстраняването на възникнала повреда; при невъзможност самостоятелно да открие и отстрани повредата веднага да уведоми за това ръководителя на участъка или дежурния диспечер в електротехническата секция;

5. да прави вписване в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, за всяка предстояща работа по устройствата; датата, часът и подписът на лицето, експлоатиращо устройствата, под тази бележка са разрешение за работа;

6. да участва в месечните и в другите прегледи на устройствата, извършвани от комисии в участъка му;

7. да се запознае и приподпише направена бележка в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, за отстраняване на повреда от механик от друг участък;

8. да извършва своевременно подготовка на устройствата в своя участък за работа при зимни условия;

9. да следи своевременно качеството на строителството при извършване на предварително съгласуван ремонт или строително-монтажни работи по отношение на поверените му устройства;

10. да докладва писмено на ръководителя на участъка по осигурителна техника и началника на електротехническата секция за констатирани умишлено нанесени повреди, щети и кражби;

11. да изготвя писмен доклад до началника на електротехническата секция при констатирани злонамерени или неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал;

12. да има заверена техническа документация на обслужваните устройства (паспорти, схеми, описания и др.) и да следи тази документация винаги да отразява действителното състояние на устройствата;

13. да се явява своевременно на мястото на допуснато железопътно произшествие, в резултат на което е нарушена нормалната работа на устройствата на осигурителна техника, и след първоначално запознаване с обстоятелствата да докладва на дежурния диспечер в електротехническата секция;

14. да участва в съставянето на протокол (образец VII-9 или VII-10, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура") при допуснато железопътно произшествие; този протокол се представя на анкетната комисия, като до съставянето му категорично се забранява да се предприемат действия, променящи състоянието на устройствата;

15. да прави необходимите вписвания в книгата за осигурителната техника, образец VII-51;

16. да пломбира с личните си пломбажни клещи след приключване на профилактични и ремонтни работи по осигурителна техника;

17. да оказва помощ при работа по възстановяване действието на устройствата на осигурителната техника по разпореждане на ръководителя на участъка или на ръководството на електротехническата секция.

Чл. 57. При стихийни бедствия и след съгласуване с влаковия диспечер механикът по осигурителна техника има право да изключи от действие застрашените устройства на осигурителната техника.

Чл. 58. Началникът на подрайон по контактната мрежа организира експлоатационното поддържане, преустройството, обезопасяването и аварийно-възстановителните работи по контактната мрежа, захранващите електропроводи на диспечерските централизации и специализираните ремонтни машини за ремонт на контактната мрежа и диспечерската централизация.

Чл. 59. Началникът на подрайон по контактна мрежа е длъжен:

1. да организира и ръководи работата на подчинените му работници по отношение спазването на изискванията за поддържане на съоръженията на контактната мрежа и безопасността на движението;

2. да познава и да обслужва устройствата в своя участък;

3. да изготвя заявки и да издава наряди за работа;

4. да разследва и да анализира причините за прекъсване на електрическото захранване по контактната мрежа и диспечерската централизация;

5. да изготвя и да контролира спазването на графиците за обходи на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация, като взема необходимите мерки за отстраняване на нередностите в срок;

6. да участва в изготвянето на инструкция за излизане и влизане на специализираните ремонтни машини от и във подрайона по контактната мрежа;

7. да участва в изготвяне промяната на схемите за секциониране на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация в участъка и да отговаря за съответствието им с действителното положение;

8. да участва в комисията за провеждане на изпити, даващи право на работници и служители, незаети с експлоатацията на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация, да извършват превключвания с разединителите;

9. да контролира правилното и редовното водене на техническата и оперативната документация;

10. да участва в комисии за разследване на железопътни произшествия по безопасността на движението и в комисии по техническа експлоатация и техника на безопасността;

11. да участва лично и да ръководи работата по отстраняване на тежки произшествия по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация;

12. да притежава необходимата за изпълнение на задълженията си професионална квалификация - пета група по техника на безопасността;

13. да изпълнява задълженията си по наряди съгласно техниката по безопасността;

14. да спазва и да създава условията за безопасна и здравословна работа;

15. да изготвя необходимите документи за нанесени повреди, щети и кражби;

16. да прави писмен доклад до началника на енергосекцията при констатирани неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Чл. 60. Механикът по контактна мрежа е длъжен:

1. да познава и обслужва устройствата в своя участък;

2. да организира и извършва експлоатационното поддържане, обходите, ремонтните работи, обезопасяването и аварийно-възстановителните работи на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация;

3. да разпределя и ръководи работата на електромонтьорите, като предварително дава заявки за работа, да издава и води наряди в своя район;

4. да организира незабавното отстраняване на неизправности по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация при констатиране или получаване на информация;

5. да участва в комисиите за преглед на съоръженията в гарите;

6. да притежава пета квалификационна група по безопасност на труда;

7. да поема управлението на специализираните ремонтни машини от пулта на работната платформа и да извършва технологични придвижвания само в зоната, разрешена за работа, като отговорен изпълнител;

8. да докладва писмено при констатирани нанесени повреди, щети и кражби;

9. да прави писмен доклад до началника на енергосекцията при констатирани неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Чл. 61. Електромонтьорът по контактна мрежа е длъжен:

1. да познава и обслужва устройствата в своя участък;

2. да извършва експлоатационно поддържане, ремонтни работи, обезопасяване и аварийно-възстановителни работи на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация;

3. да превключва разединители, да поставя заземление за обезопасяване и да участва в ремонтната дейност;

4. да извършва обходи пеш и с електрически подвижен състав за оглед на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация;

5. да участва в отстраняването на неизправности по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация при констатиране или получаване на информация;

6. да притежава най-малко трета квалификационна група по техника на безопасност.

Чл. 62. Машинистът на специализирани ремонтни машини за ремонт на контактната мрежа е длъжен:

1. да изпълнява задълженията на машинист, произтичащи от утвърдените правила за безопасност на движението;

2. да извършва техническо обслужване и управление на специализирани ремонтни машини за работа по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация;

3. да придвижва вагон с материали, прикачен на специализирани ремонтни машини, и да обслужва спомагателните средства, монтирани на специализирани ремонтни машини;

4. да поддържа в добро техническо състояние специализирани ремонтни машини и да води документацията за нея;

5. да дава дежурства по график и да организира събирането на групата при аварийни случаи;

6. да предава при необходимост управлението на специализирани ремонтни машини от главния пулт на отговорния изпълнител от работната платформа, като следи машината да не напуска зоната, разрешена за работа, и да предприема аварийно спиране при необходимост;

7. да притежава най-малко трета квалификационна група по безопасност на труда.

Чл. 63. Механикът на тягова подстанция е длъжен:

1. да осигурява непрекъснато електрозахранване на контактната мрежа и електропроводите на диспечерската централизация в участъка на тяговата подстанция;

2. да организира работата и да следи за стриктното спазване на изискванията на нормативните документи по безопасни и здравословни условия на труд от подчинените му работници;

3. да организира, да издава наряди и пряко да ръководи и участва в дейността по ремонта на съоръженията в тяговата подстанция;

4. да изпълнява задълженията на електромонтьор в тяговата подстанция при необходимост;

5. да дава заявки и да организира работата по превключването на съоръженията, свързани със съответната териториална диспечерска служба на "Национална електрическа компания" - ЕАД;

6. да отговаря за своевременното и правилното водене на техническата документация в тяговата подстанция;

7. да изготвя и да следи за спазването на графика за дежурствата;

8. да притежава пета квалификационна група по техника на безопасност;

9. да следи за нормалната работа на електромерите и да отчита разхода на електрическа енергия;

10. да изготвя необходимите документи за нанесени повреди, щети и кражби;

11. да прави писмен доклад до началника на енергосекцията при констатирани неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Чл. 64. Електромонтьорът в тягова подстанция е длъжен:

1. да осигурява непрекъснато електрозахранване на контактната мрежа и електропроводите на диспечерската централизация в участъка на тяговата подстанция;

2. да извършва оперативни превключвания със съоръженията в тяговата подстанция по заповед на енергодиспечера, а при възникване на опасност за движението на влаковете и аварийни случаи - да изключва напрежението в определен участък, след което да уведомява енергодиспечера;

3. да води оперативната и техническата документация на тяговата подстанция;

4. да притежава най-малко четвърта квалификационна група по техника на безопасност;

5. да изпълнява задълженията си по наряди и да спазва изискванията за безопасни и здравословни условия на труд;

6. да следи за нормалната работа на електромерите и да изготвя ежедневно сведение за разход на електрическа енергия.

Чл. 65. Началникът на работилница (механикът механизация) в енергосекцията е длъжен:

1. да планира, организира и ръководи работата на работниците от група "Механизация и автотранспорт" на енергосекцията;

2. да контролира, планира, организира и ръководи работата по ревизии и ремонтни работи на специализираните ремонтни машини и моторни превозни средства;

3. да контролира състоянието на основните части, възли, агрегати и др. на специализираните ремонтни машини и моторните превозни средства, пряко свързани с безопасността на движението и труда (колооси, двигатели, работни площадки, манометри за спирачната система и др.);

4. да инструктира работниците от група "Механизация и автотранспорт" на енергосекцията.

Чл. 66. (1) Автоматичната блокировка осигурява обективен контрол за свободността на междугарието.

(2) Видовете автоматична блокировка са:

1. с проходни сигнали - когато междугарието е разделено на блок-участъци;

2. без проходни сигнали - когато междугарието представлява един блок-участък;

3. с блок-пост, разделящ междугарието на два участъка и съоръжен с проходни и предупредителни сигнали.

Чл. 67. Автоматичната блокировка не трябва да допуска:

1. отваряне на изходен или проходен сигнал при наличие на железопътно возило на огражданото от тях междугарие или блок-участък;

2. отваряне на насрещен изходен сигнал за текущ път от гарата при отворен изходен сигнал за същия текущ път от съседната гара.

Чл. 68. Информация за положението и състоянието на автоматичната блокировка за всеки текущ път в междугарието дават светлинните изображения на светосхемното табло, гаровия пулт или монитора.

Чл. 69. На пулт-манипулатора са разположени бутони за индивидуално управление на автоматичната блокировка и бутон за индивидуална смяна на направлението на автоматичната блокировка. Този бутон действа заедно с бутона на автоматичната блокировка за съответното направление или е самостоятелен за всяко направление в зависимост от типа на действащата в гарата осигурителна техника.

Чл. 70. При проходните сигнали на автоматичната блокировка са монтирани телефони за връзка с дежурните работници в двете съседни гари.

Чл. 71. С подготовката на маршрута за заминаване на влак посоката на автоматичната блокировка се сменя автоматично (ако е необходимо), след което се отваря изходният светофор. Посоката на автоматичната блокировка може да се сменя и ръчно.

Чл. 72. Изолиране на автоматичната блокировка за определен период се извършва по схеми, утвърдени от електротехническия отдел при Националната компания "Железопътна инфраструктура".

Чл. 73. Когато движението на влаковете се осъществява чрез автоматична блокировка, изпращането на влак се осъществява от коловоз, който е съоръжен с индивидуален или групов светофор.

Чл. 74. При автоматичната блокировка с проходни сигнали междугарието е разделено на блок-участъци, оградени от двете страни с проходни, входни и изходни сигнали, даващи показания по скоростната сигнализация. Те се затварят автоматично при навлизането на влак в ограждания от тях участък. Дължината на блок-участъка не може да бъде по-малка от предсигналното спирачно разстояние.

Чл. 75. Върху изображението на текущите пътища на светосхемното табло или пулт-таблото извън изображенията на входните светофори за всяко междугарие (направление) има по две светлинни индикации - за първия и втория прилежащи към гарата блок-участъци, които при заетост светят с червена светлина.

Чл. 76. Върху изображението на текущите пътища или встрани от тях за всяко междугарие след светлинните ивици за прилежащите два блок-участъка има по две стрелки, които показват направлението на автоматичната блокировка ("Приемане" или "Изпращане") за съответния текущ път.

Чл. 77. Когато на междугарието на съответния път няма возило, стрелката, показваща направлението на автоматичната блокировка, свети с жълта светлина, а когато е заето - свети с червена светлина. Стрелката "Изпращане" се променя от жълто на червено с нареждане на изходен маршрут и отваряне на изходния сигнал в изпращащата гара. В същото време в приемащата гара стрелката "Приемане" се променя от жълто на червено.

Чл. 78. Стрелките "Приемане" и "Изпращане" се променят от червено на жълто, когато последният влак пристигне цял в една от гарите и не е нареден изходен маршрут в изпращащата гара.

Чл. 79. При обръщане на посоката на автоматичната блокировка автоматично светват насрещните проходни светофори, а светофорите за обратното направление изгасват.

Чл. 80. След отмяна на неизползван изходен маршрут блокировката автоматично се нормализира.

Чл. 81. Автоматичната блокировка с проходни сигнали може да бъде допълнена и с подсистема за контрол и диагностика на устройствата й, чрез която се осигурява непрекъснат контрол за техническото състояние на апаратурата.

Чл. 82. При повреда на автоматичната блокировка се преминава към телефонния способ за осигуряване движението на влаковете и те се движат само на междугарово разстояние.

Чл. 83. Автоматичната блокировка за даден текущ път се счита за повредена в случаите на:

1. невъзможност да се смени направлението (посоката) на движение на влаковете по съответния път;

2. "зает" блок-участък, въпреки че същият е свободен от железопътно возило;

3. изгаснали светлини или повреда на проходни светофори на автоматичната блокировка;

4. констатиране на нарушена шунтова чувствителност на релсова верига на блок-участък.

Чл. 84. Действието на автоматичната блокировка за даден текущ път се прекратява в случаите на:

1. откриване на временен пост между две съседни гари;

2. изпращане на работен влак до определено място на междугарието с връщане обратно в гарата на изпращането;

3. невъзможност в гарата на изпращане да се отвори изходният светофор;

4. констатиране от техническия персонал на неизправности, създаващи предпоставки за нарушаване нормалното действие на апаратурата й.

Чл. 85. При прекъсване действието на телефонните връзки, но при изправно действие на автоматичната блокировка, движението на влаковете се извършва по контролните индикации и по сигналите на автоматичната блокировка.

Чл. 86. При повреда на автоматичната блокировка на единия текущ път на двупътна (многопътна) железопътна линия, когато е съоръжена с устройства, позволяващи двупосочно движение на влаковете по условията на единична железопътна линия, може да не се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете по пътя с повредена автоматичната блокировка, а те да се движат по пътищата с изправна автоматична блокировка двупосочно.

Чл. 87. При повреда на гаровата централизация в една от гарите, но при изправно действие на автоматичната блокировка, се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете между тези гари. Съседната гара, след като е осигурила движението на влака със съответните телефонограми, го изпраща с редовен изходен сигнал.

Чл. 88. В участък с автоматична блокировка с проходни сигнали не се допуска движението на влак с неприкачен бутащ помощен локомотив с връщане в гарата на изпращането.

Чл. 89. (1) Автоматична блокировка без проходни сигнали с броячи на оси е комплекс от устройства за осигуряване движението на влаковете с обективен контрол на свободността на междугарието.

(2) В комплекса от устройства са включени: броячни точки; електронна свързваща кутия; броячно аритметично устройство; релейна апаратура за автоматичната блокировка в гарите.

Чл. 90. Всяка броячна точка се състои от две предавателни и две приемни глави, монтирани на eдната релса, както следва: за еднопътни участъци и двупътни участъци с обезличено движение - на разстояние от 2,50 до 4,00 м от изолирания настав при входния сигнал; за двупътни участъци със специализирано движение (без обезличаване) - на разстояние от 2,50 до 4,00 м от изолирания настав при последната по хода на влака релсова верига при режим "Изпращане", а при режим "Приемане" - от 2,50 до 4,00 м от изолирания настав при входния сигнал.

Чл. 91. Информацията за преминалите през броячната точка колооси на железопътните возила се предава на броячното аритметично устройство, обработва се и след сравняване на броя на влезлите и излезлите колооси, резултатът се редуцира при нулева разлика като "свободно междугарие" или "заето междугарие" в останалите случаи.

Чл. 92. Релейната апаратура за автоматична блокировка е в режим "Нормално състояние" при свободно направление и отсъствие на заключен изходен маршрут.

Чл. 93. Нормалното състояние на автоматичната блокировка без проходни сигнали с броячи на оси се изобразява със стрелки за посоката на движение в междугарието "Изпращане" и "Приемане", като направлението на автоматичната блокировка и свободността на междугарието се указва с постоянно светеща жълта светлина.

Чл. 94. Информацията за състоянието на междугарието за гарите, в които е монтирано броячно аритметично устройство, се изобразява при свободно междугарие с жълта, а при заето междугарие - с червена светлина.

Чл. 95. (1) Смяната на направлението на автоматичната блокировка от режим "Приемане" в режим "Изпращане" се осъществява автоматично от апаратурата на съответната гарова централизация при нареждане на изходен маршрут, когато автоматичната блокировка е била в нормално състояние.

(2) Индивидуалната смяна на направлението на автоматичната блокировка е възможна от гарата в режим "Приемане" с общ бутон за смяна на направлението и бутон за автоматичната блокировка на съответното направление или с отделни за всяко направление бутони за смяна на направлението в зависимост от типа на действащата в гарата осигурителна техника.

(3) За гарите на двойни железопътни линии със специализирано движение (без обезличаване) смяната на направлението за всеки текущ път се извършва само индивидуално.

(4) За гарите на двойни железопътни линии, където осигурителната техника позволява приемане и изпращане на влакове по всеки текущ път, се реализира режим на автоматична смяна на направлението.

Чл. 96. (1) Наличие на заключен изходен маршрут привежда автоматичната блокировка от режим "Нормално състояние" в режим "Предварително блокирано направление".

(2) В режим "Предварително блокирано направление" дежурният ръководител в гарата на "Изпращане" може да отмени изходния маршрут по условията на инструкцията за работа със съответния тип осигурителна техника, в резултат на което блокировката автоматично се нормализира. Това позволява пренареждане на изходен маршрут от друг коловоз, както и повторно отваряне на изходния сигнал.

Чл. 97. (1) В режим "Предварително блокирано направление" индикацията на стрелките за посоката е: в гарата на "Приемане" - червена постоянна светлина, а в гарата на "Изпращане" - червена мигаща светлина.

(2) В гарата на "Изпращане" индикацията се променя в постоянно светеща червена светлина (блокирано направление на автоматичната блокировка), след като влакът премине и затвори изходния сигнал.

Чл. 98. В случай че след пристигане на влак цял в приемащата гара апаратурата на броячите на оси не се нулира и автоматичната блокировка остане в режим "Блокирано направление", индикацията за междугарието показва "заето междугарие", дежурният ръководител движение уведомява за това съседната гара и влаковия диспечер. С диспечерска заповед до двамата дежурни ръководители движение старши влаковият диспечер, след като се убеди за целостта на влака, разрешава на двете гари да нулират апаратурата. Дежурният ръководител движение от гарата, в която е монтирано броячното аритметично устройство, го нулира. Когато автоматичната блокировка не се нормализира, се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете.

Чл. 99. (1) Нулиране на апаратурата за броячи на оси и нормализиране на автоматичната блокировка се извършва с общ пломбируем бутон (броячен нулиращ бутон) и бутона за автоматичната блокировка за съответното направление или с отделен за всяко направление пломбируем бутон (броячен нулиращ бутон) в зависимост от типа на действащата в гарата осигурителна техника.

(2) За всяко преминаване на апаратурата за автоматичната блокировка с броячи на оси от нормално състояние в режим "Блокирано направление", без това да е предизвикано от возило в междугарието или действия на дежурните ръководители движение и индикацията за междугарието показва "заето междугарие", нулиране на апаратурата за броячи на оси и нормализиране на автоматичната блокировка се извършват съгласно чл. 98. При индикация за междугарието "свободно междугарие" се уведомява механикът по осигурителна техника или диспечерът в електротехническата секция и се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете.

Чл. 100. Във всички случаи преди искане на диспечерска заповед за нормализиране на автоматичната блокировка дежурните ръководители движение от двете гари трябва по безспорен начин да се убедят в свободността на междугарието.

Чл. 101. Автоматичната блокировка без проходни сигнали с броячи на оси за даден текущ път се счита за повредена при:

1. невъзможност да се смени направлението (посоката) на автоматичната блокировка при изпращане на влак;

2. блокирано направление, въпреки че междугарието е свободно от железопътно возило;

3. невъзможност да се нормализира апаратурата на автоматичната блокировка от режим "Блокирано направление" въпреки ползването на пломбируем броячен нулиращ бутон;

4. наложило се повторно ползване на пломбирания с временна пломба броячен нулиращ бутон за първия следващ влак след пристигането му цял в едната от двете гари на същия път и междугарие.

Чл. 102. Действието на автоматичната блокировка без проходни сигнали с броячи на оси за даден текущ път се прекратява при:

1. случаите по чл. 101;

2. откриване на временен пост между двете съседни гари;

3. повреда на осигурителната техника в гарата на изпращане, когато не може да се отвори изходният светофор;

4. движение на сваляеми от пътя железопътни возила;

5. извършване на строително-ремонтни и монтажни работи по железния път в района, където е монтирана апаратурата за броячи на оси.

Чл. 103. Работен влак или състав с помощен бутащ локомотив в междугарието, оборудвано с автоматична блокировка без проходни сигнали с броячи на оси, се изпраща с редовен изходен сигнал.

Чл. 104. (1) Движение на сваляеми от пътя возила в междугарията, оборудвани с автоматична блокировка без проходни сигнали с броячи на оси, се допуска само при повреда и ремонт на пътя и за смяна на счупена релса. В тези случаи действието на автоматичната блокировка се прекратява със заповед на старши влаковия диспечер и движението се осигурява по телефонен способ.

(2) След освобождаване на междугарието от сваляемите железопътни возила, установено от двамата дежурни ръководители движение, движението на първия влак в това междугарие се осигурява по телефонен способ. След пристигане на влака цял в приемащата гара дежурният ръководител движение със заповед на старши влаковия диспечер нормализира автоматичната блокировка с броячен нулиращ бутон.

Чл. 105. (1) При извършване на маневра или придвижване на подвижен състав извън входния сигнал автоматичната блокировка без проходни сигнали с броячи на оси преминава в режим "Блокирано направление" със съответната индикация - червена постоянна светлина.

(2) След прибиране на маневрата или подвижния състав в гарата автоматичната блокировка автоматично се нормализира.

(3) Извършване на маневра или придвижване на подвижен състав извън входния сигнал се разрешава само след размяна на съответните телефонограми между дежурните ръководители на двете гари, както в междугарие, несъоръжено с автоматичната блокировка.

Чл. 106. Движението на влаковете на двойни железопътни линии по неправилен път се организира, както следва:

1. в гарата на изпращане, съоръжена с осигурителна техника без обезличаване на движението, дежурният ръководител движение преди връчване на заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт, сменя направлението на автоматичната блокировка в режим "Изпращане";

2. в гарата на изпращане, съоръжена с осигурителна техника с обезличаване на движението, дежурният ръководител движение след връчване на заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт, нарежда изходен маршрут и изпраща влака с редовно отворен сигнал.

Чл. 107. Всички неизправности в работата със системата "Автоматична блокировка без проходни сигнали с броячи на оси" се отразяват в книга за състоянието на осигурителната техника.

Чл. 108. (1) Отворите за монтаж на броячните глави са три на брой с диаметър 13 мм, на разстояние 148 мм един от друг. За релси тип S-49 тези отвори се пробиват на разстояние 64 - 68 мм от петата на релсата, а за релси тип UIC-60 - на разстояние 74 мм. Същите се пробиват с шаблон симетрично между две траверси. Не се допуска прогаряне на отворите.

(2) При подновяване на железния път или смяна на релси в зоната на броячната точка отворите за релса тип S-49 се пробиват на височина 68 мм от петата на релсата.

Чл. 109. Строително-ремонтни и монтажни работи по железния път в района, където е монтирана апаратурата за броячи на оси, се извършват задължително под контрола на механик по осигурителната техника от съответната електротехническа секция.

Чл. 110. Телеграмите за разрешаване на "прозорци" за работи по чл. 109 се разработват от дирекция "Движение" на Националната компания "Железопътна инфраструктура" и се съгласуват с електротехническия отдел на Националната компания "Железопътна инфраструктура".

Чл. 111. (1) Оперативни "прозорци" за работа по железния път в зоната на броячните точки се разрешават след задължително вписване от заявителя в книгата за диспечерски заповеди за осигурено присъствие на механик по осигурителната техника от съответната електротехническа секция, като движението на железопътните возила се осигурява по телефонен способ.

(2) След завършване на работата заявителят на оперативния "прозорец" уведомява за това механика по осигурителната техника от съответната електротехническа секция и прибира железопътните возила в гарата.

(3) Механикът по осигурителна техника извършва необходимите по монтажа на броячните точки настройка на апаратурата и нормализиране на автоматичната блокировка, отчитайки състоянието на апаратурата в броячното аритметично устройство и съответната индикация. Когато броячното аритметично устройство се намира в съседната гара, нормализиране състоянието на автоматичната блокировка се извършва от дежурния ръководител движение с ползване по определения ред на броячен нулиращ бутон.

(4) След нормализиране на автоматичната блокировка заявителят закрива оперативния "прозорец" в книгата за диспечерски заповеди, а дежурният ръководител движение осигурява движението на влаковете със системата "Автоматична блокировка без проходни сигнали с броячи на оси".

Чл. 112. Най-малко 10 дни преди механизирано подновяване на железния път и 5 дни преди пресяване, подбиване и смяна на релса съответната железопътна секция с телеграма уведомява съответната електротехническа секция за датата, часа и мястото на работата.

Чл. 113. При аварийна смяна на релси, засягащи броячна точка, диспечерът на железопътната секция уведомява диспечера на електротехническата секция по телефона за осигуряване представител на мястото за смяна на релсата.

Чл. 114. Кантонерите, в чиито участъци е монтирано пътно оборудване за броячи на оси, са длъжни ежедневно при обиколките си да оглеждат и външните съоръжения на броячите на оси. При установени неправомерни действия или счупени приемни и предавателни глави и отворена трансформаторна кутия за броячните точки кантонерите своевременно уведомяват дежурния ръководител движение в гарата, механика по осигурителна техника, прекия си ръководител или диспечера на съответната железопътна секция.

Чл. 115. Показанията на изходните светофори на гарите, съоръжени с автоматична блокировка с блок-пост, са в зависимост от заетостта на прилежащия към гарата участък на блок-поста. Проходните светофори имат предупредителни светофори, поставени на предсигнално спирачно разстояние.

Чл. 116. Показанията за заетостта на участъците при дежурния ръководител движение и начинът на действие с автоматична блокировка с блок-пост при нормална работа и при повреда на системата са същите, както при автоматична блокировка с проходни сигнали.

Чл. 143. Стрелките, отклоняващи за индустриални железопътни клонове или други отклонения на междугарие, са стрелки на открит път.

Чл. 144. Стрелките на откри път се охраняват с "есови" съединения и предпазни глухи коловози с дължина не по-малка от петдесет метра или с вагоноизхвъргачки.

Чл. 145. Между способа за осигуряване движението на влаковете и положението на стрелките и вагоноизхвъргачките се осъществява зависимост.

Чл. 146. Стрелките и вагоноизхвъргачките на открит път са с ръчно или автоматично обръщане.

Чл. 147. Нормалното положение на стрелките на открит път е за текущия път; на стрелката, отклоняваща за предпазния коловоз - към предпазния коловоз; на вагоноизхвъргачката - затворена.

Чл. 148. (1) Стрелки на открит път в участък с автоматична блокировка се съоръжават с устройства, позволяващи контрол на положението на стрелката.

(2) Влизането и излизането от отклонението се извършват с разрешаване на маневрено положение от една от съседните гари.

Чл. 149. Маневреният състав, който ще влезе в отклонението, се изпраща от гарата с изходен сигнал.

Чл. 150. (1) Стрелката на текущия път на междугарие в участък с автоматична блокировка с проходни сигнали се обвързва така, че отварянето на най-близкия проходен или изходен сигнал пред нея е възможно само при нормално и заключено положение на стрелката. Обръщането на стрелката е възможно само при условие, че проходните (изходните) сигнали, ограждащи стрелката, са затворени.

(2) Когато коловозното развитие на клона позволява възстановяване на движението на влаковете в междугарието, докато влакът работи в него, излизането му от клона се извършва само при разрешено маневрено положение.

Чл. 151. (1) Когато в участък с автоматична блокировка без проходни светофори, с броячи на оси, има стрелки на открит път, блокировката се оборудва с броячни точки.

(2) Отварянето на изходните светофори е възможно при нормално и заключено положение на тази стрелка.

Чл. 152. Стрелките на открит път на междугарие с полуавтоматична блокировка се обвързват с ключ-жезъл за работен влак на междугарие.

Чл. 153. Отварянето на изходните светофори на двете съседни гари за това междугарие е възможно при нормално и заключено положение на тези стрелки и ключ-жезълът е поставен на съответното място в гаровата осигурителна техника.

Чл. 154. Когато коловозното развитие на отклонението позволява влакът да работи в него, възстановяване движението на влаковете в междугарието се извършва при условие, че стрелката на открит път е съоръжена с апаратура, позволяваща нормализиране на полуавтоматичната блокировка след прибиране на влака в отклонението и след привеждане на стрелката и вагоноизхвъргачката в нормално положение.

Чл. 155. Излизането на влака от отклонението е възможно след получаване на съгласие чрез полуавтоматична блокировка от гарата на изпращане.

Чл. 156. (1) При стрелки на открит път на междугарие, несъоръжено с блокировка, няма зависимост с изходните светофори на двете съседни гари за това междугарие (когато има такива светофори).

(2) В нормално положение стрелката и вагоноизхвъргачката са заключени, като ключовете се съхраняват в една от съседните гари.

Чл. 157. Гаровата централизация осъществява централизирано дистанционно управление и контрол на стрелките, светофорите и изолираните участъци в гарата и създава необходимите зависимости, които осигуряват безопасност на движението на влаковете и маневрената работа в района на гарата.

Чл. 158. Централизациите на стрелките и светофорите осигуряват:

1. обръщане и заключване на стрелките в необходимото за маршрута положение, като се обръщат и заключват и охранните стрелки и вагоноизхвъргачки;

2. отваряне на сигналите с действия на дежурния ръководител движение или по негови разпореждания;

3. блокиране на маршрута, за който е отворен сигналът, и недопускане на обръщане на стрелка пред или под преминаващия влак;

4. принудително прекратяване на маневрата.

Чл. 159. (1) Разрешителните показания на сигналите автоматично преминават в забранителни при нарушаване на условията за безопасност.

(2) Разрешителните показания се запазват при превключване от основно на резервно електрозахранване и обратно за време, по-малко от две секунди.

Чл. 160. Не се разрешава включване към акумулаторната батерия на гаровата централизация на консуматори извън проекта.

Чл. 161. Със стрелково отопление се съоръжават стрелките на приемно-отправните коловози в гари, определени от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура".

Чл. 162. В зависимост от начина на управление на обектите и осъществяване на зависимостите централизациите биват:

1. маршрутно-релейни;

2. електрически;

3. маршрутно-компютърни;

4. гърбични автоматични;

5. електромеханически.

Чл. 163. При нормална работа маршрутно-релейните централизации имат следните функционални възможности:

1. стрелките се обръщат автоматично (индивидуално) при подготовка на маршрут;

2. разрешителните показания на изходните светофори са в принудителна зависимост с блокировката на междугарието и прелезните устройства между входния и предупредителния светофор;

3. разрешителните показания на влаковите и маневрените светофори са в принудителна зависимост със състоянието на прелезното устройство в района на гарата;

4. отмяна на зададен маршрут, без да е отворен сигналът му, с манипулация от дежурния ръководител движение;

5. автоматично отключване на маршрута в процеса на неговото заемане и освобождаване от железопътно возило;

6. затваряне на отворен сигнал от дежурния ръководител движение или друг работник при възникнала опасност за сигурността на движението на влаковете и маневрите;

7. повторно отваряне на сигнал, затворил се поради кратковременно нарушаване на условията за безопасност;

8. автоматично връщане в охранно положение на стрелки и вагоноизхвъргачки след електрическото им отключване;

9. маршрутно придвижване на маневрени състави в района на гарата по разрешителните показания на маневрените светофори;

10. извършване на местна маневра чрез маневрен пулт или маневрени колонки по райони, като обръщането на стрелките се извършва от стрелочника; маневрата се осъществява по сигнал на стрелочника и разрешителното показание на маневрените светофори за гарите, които са оборудвани с такива;

11. извеждане на необходимата светлинна и звукова информация за състоянието на маршрутно-релейните централизации;

12. автоматично превключване на режимите за електрическо захранване;

13. бутонна контрола, която контролира положението на бутоните и действията на дежурния ръководител движение при манипулация.

Чл. 164. В зависимост от типа на маршрутно-релейните централизации работното място на дежурния ръководител движение се оборудва с пулт-табло, пулт-манипулатор и светосхемно табло или видеотерминал, състоящ се от цветен видеодисплей и клавиатура.

Чл. 165. На пулт-таблото или светосхемното табло е изобразено коловозното развитие на гарата, като състоянието на изолираните участъци, стрелките и светофорите се показва чрез светлинна индикация.

Чл. 166. (1) На пулт-таблото бутоните за управление на стрелките и светофорите са разположени в непосредствена близост до изображението на управлявания обект, като бутоните за входни и изходни светофори са отдясно на очертанието на текущия път, а коловозните бутони са на коловоза пред изображението на съответния изходен светофор.

(2) Стрелковите бутони за индивидуално управление на стрелките се намират до изображението на всяка стрелка.

(3) Всички стрелки, вагоноизхвъргачки и коловози са номерирани, а изображенията на светофорите са означени с инициали.

(4) Бутоните за разрешаване и връщане на местна маневра са разположени встрани от коловозното развитие, в близост до района (групата стрелки), за който са предназначени.

(5) Спомагателните и помощните бутони са означени с инициали, указващи тяхното предназначение.

Чл. 167. В маршрутно-релейна централизация с пулт-манипулатор всички бутони са групирани по направления, функции и цвят (влакови, маневрени, стрелкови, пломбируеми, спомагателни).

Чл. 168. На пулт-таблото или на светосхемното табло на текущите пътища откъм междугарието е изписано името на съседния експлоатационен пункт.

Чл. 169. (1) В маршрутно-релейните централизации чрез пломбируемите бутони, снабдени с броячи, се реализират следните функционални възможности:

1. отваряне на поканителен сигнал;

2. обръщане на стрелка с повредена изолация;

3. възстановяване на срязана стрелка;

4. изкуствено отключване на маршрут и маршрутни секции със или без времезакъснение;

5. принудително връщане на дадена (възприета) местна маневра;

6. отваряне на входен светофор с три жълти светлини;

7. изолиране на зависимостта с прелезното устройство;

8. разрешение за изпращане на влак с изходен сигнал при гари на самостоятелно местно управление към участък с диспечерска централизация;

9. принудително преминаване на резервно местно управление за гари, включени в участък с диспечерска централизация.

(2) Допуска се монтиране на бутони и броячи и на светосхемното табло.

Чл. 170. Със стрелкови обръщателни апарати се оборудват всички стрелки, участващи във влаковите и маневрените маршрути, а също така и охранните стрелки и вагоноизхвъргачки.

Чл. 171. Всички приемно-отправни коловози, централизирани стрелки и предучастъци са обособени като изолирани участъци.

Чл. 172. Разрешителното показание на светофора означава, че маршрутът е установен, заключен и нареждането на враждебни маршрути е невъзможно.

Чл. 173. Разрешителните показания на светофорите при движението на влак или маневра преминават в забранителни:

1. за влаковите маршрути - при навлизане на локомотива на влака на изолирания участък след светофора на зададения маршрут;

2. за маневрените маршрути - след изтегляне на целия състав зад светофора и освобождаване на предсветофорния участък, а при заетост на този участък - след освобождаването на изолирания участък зад светофора;

3. за маневрените маршрути с неизолиран предсветофорен участък - след освобождаване на изолирания участък зад светофора.

Чл. 174. (1) За гарите, имащи подход с изчислен наклон, по-голям от шест на хиляда, се забраняват едновременното приемане, едновременното приемане и изпращане на влакове, идващи и заминаващи от и в противоположни направления на единични, двойни и многопътни железопътни линии.

(2) За отделни видове маршрутно-релейни централизации операциите по ал. 1 се реализират чрез нареждане на прохлъзващ маршрут в срещуположната гърловина. С разрешение на генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" прохлъзващият маршрут може да бъде до първия попътен маневрен сигнал с дължина най-малко 150 м без отваряне на сигнал.

Чл. 175. Ползването на бутоните на пулт-таблото, пулт-манипулатора или клавиатурата на видеотерминала е задължение на дежурния ръководител движение.

Чл. 176. При подреждане на влакови и маневрени маршрути дежурният ръководител движение е длъжен да се убеди чрез светлинната индикация на светосхемното табло, че:

1. всички изолирани участъци в трасето на маршрута са свободни и не са заключени;

2. отсъства индикация за нарушена бутонна контрола.

Чл. 177. На дежурния ръководител движение се забранява:

1. след манипулация за подреждане на маршрута до отваряне на сигнала да нарежда други маршрути;

2. да задава враждебни маршрути на вече установения маршрут и да прави опит за обръщане на стрелки в неговото трасе.

Чл. 178. За всяка централизирана стрелка се подава индикация за:

1. положението на стрелката в дадения момент при наличие на електрически контрол;

2. състояние "загуба на контрол";

3. състоянието на изолирания участък, в който е включен знакът "Свободен" или "Зает";

4. състояние "заключена в маршрут";

5. при обръщане на стрелката - индикация за нормалния цикъл на обръщане за определеното време с последващо изявяване на контрол за крайното положение или отсъствие на контрол;

6. състояние "срязана стрелка" за определен тип маршрутно-релейни централизации;

7. за единично заключване при определен тип маршрутно-релейни централизации:

а) автоматично - в случай на дадена заповед за обръщане при неизпълнени условия за безопасност;

б) индивидуално - чрез определена за целта манипулация.

Чл. 179. За безстрелковите изолирани участъци се подава индикация за:

1. свободен от подвижен железопътен състав;

2. зает от подвижен железопътен състав;

3. заключен в маршрут.

Чл. 180. (1) За всеки светофор на изображението му се подава индикация за забранителното или разрешителното му показание.

(2) При новопостроени и преустроени маршрутно-релейни централизации забранителното показание на светофорите не се показва на светосхемното табло.

Чл. 181. Индикациите на пулт-таблото и светосхемното табло се реализират чрез лампички с нажежаема жичка, светодиоди (точкови или правоъгълни), както и с други подходящи индикаторни елементи.

Чл. 182. (1) За подреждане на маршрут и отваряне на влаков (маневрен) светофор се спазва принципът за задействане на начален и краен бутон.

(2) Обръщането (автоматично или индивидуално) на стрелките за маршрута и проверката на условията за безопасност се извършват съгласно таблицата на маршрутните зависимости, заключване на трасето и отваряне на сигнал.

Чл. 183. При настъпване и преминаване на влака по маршрута се извършва затваряне на сигнала и последователна промяна в индикацията за състоянието на изолираните участъци, както и отключването им.

Чл. 184. (1) Неизползван маршрут се отключва веднага след затваряне на сигнала му при условие, че предсветофорният участък не е зает от подвижен състав.

(2) Предсветофорните участъци са за:

1. входните маршрути - изолираният участък между входния и предупредителния светофор;

2. изходните маршрути - коловозът;

3. маневрените маршрути - изолиран участък пред светофора.

Чл. 185. За маршрути без изолирани предсветофорни участъци заключването се осъществява с отварянето на сигнала.

Чл. 186. Отключването при отмяна на влакови маршрути след заемане на предсветофорния участък се осъществява със закъснение по време не по-малко от 3 минути след затваряне на сигнала, а за маневрените маршрути - със закъснение по време не по-малко от една минута.

Чл. 187. В гари с маршрутно-релейна централизация се определят два начина за извършване на маневра:

1. чрез маршрутизирани маневри - стрелките и маневрените сигнали се управляват от дежурния ръководител движение; забранителното показание на маневрен (комбиниран изходен) светофор е заповед за спиране на маневрения състав пред него;

2. чрез разрешаване на местна маневра в обособен маневрен район, при което стрелките се обръщат от стрелочника (ръководителя на маневрата) от маневрени пултове и маневрени колонки.

Чл. 188. Маневреният пулт е разположен в стрелковия пост и на него са отразени коловозното развитие и стрелките на обслужвания маневрен район (гърловина).

Чл. 189. (1) Обръщането на стрелките от маневрения пулт е възможно при разрешено от дежурния ръководител движение чрез пулта на маршрутно-релейната централизация "маневрено положение" и възприето от извършващия маневрата.

(2) На маневрения пулт са монтирани:

1. бутони за възприемане и връщане на "маневрено положение";

2. стрелкови бутони за всяка една стрелка, като "есовите" могат да се обръщат и с един общ бутон;

3. бутони "отваряне на светофор" и "затваряне на светофор";

4. сигнални бутони за отваряне на маневрени светофори (когато има такива), които действат съвместно с бутоните за отваряне и затваряне на светофори;

5. спомагателен стрелкови обръщателен бутон, пломбируем с брояч - за обръщане на стрелка с повредена изолация;

6. светлинна индикация за положението на стрелките, която е аналогична на тази на пулта при дежурния ръководител движение;

7. светлинна индикация за разрешено (възприето) "маневрено положение" и принудително прекратяване.

(3) Светлинната индикация е в комбинация със звукова сигнализация.

Чл. 190. Маневрената колонка се разполага в непосредствена близост до управляваните стрелки и на нея са разположени бутоните за възприемане и връщане на маневреното положение, бутони за откриване на сигнал и за закриване на сигнал, стрелкови индивидуални бутони и съответната светлинна индикация; телефон за връзка с дежурния ръководител движение.

Чл. 191. (1) Маневрена колонка за гарите в участък с диспечерска централизация се монтира в стрелковите постове и на нея са разположени:

1. телефон за връзка с влаковия диспечер;

2. бутон "възприемане" (връщане) на маневрено положение;

3. бутон "разрешаване маневра" зад входния светофор;

4. бутон "отмяна маневра" зад входния светофор;

5. ключ в комбинация с ръкохватка със секрет за обръщане на стрелките от стрелковата кутия.

(2) При обръщане на стрелка от стрелкова кутия стрелочникът (ръководителят на маневрата) е задължен да се убеди на място за правилното обръщане и прилепване на езиците на обръщаната стрелка (стрелки) или вагоноизхвъргачка.

(3) При обръщане на стрелка от маневрена колонка (стрелкова кутия) не се контролира стрелковата заетост.

(4) След всяко обръщане на стрелка или вагоноизхвъргачка, преди да се подаде сигнал за придвижване на маневрата, задължително се изважда ръкохватката за обръщане от бравата на стрелковата кутия.

Чл. 192. При дежурния ръководител движение на пулт-таблото или на светосхемното табло е изведена светлинна индикация с обозначен инициал на съответната местна маневра, чрез която се подава следната информация:

1. разрешена местна маневра;

2. разрешена местна маневра, но с неизпълнени условия за възприемането й;

3. възприета маневра;

4. когато дежурният ръководител движение поиска от постовия стрелочник да върне "възприета маневра".

Чл. 193. Когато дежурният ръководител движение е разрешил "местна маневра" и тя още не е възприета от стрелочника чрез маневрения пулт или колонка, той може да я отмени със съответната манипулация, без да ползва пломбируем бутон.

Чл. 194. Условията за разрешаване на местна маневра са:

1. охранните стрелки се намират в съответното положение и дават контрола;

2. стрелките, включени в съответната маневра, не са заключени в маршрут.

Чл. 195. При разрешено (възприето) маневрено положение от маневрен пулт или колонка за обръщането и положението на стрелките, включени в съответната маневра, стрелочникът следи по индикацията на маневрения пулт.

Чл. 196. Условията за връщане на "местна маневра" са:

1. стрелките и безстрелковите участъци са свободни от железопътно возило и не дават изкуствена заетост (за определени модификации маршрутно-релейни централизации);

2. стрелките от местната маневра не дават "срязано положение";

3. охранните стрелки дават контрола.

Чл. 197. При дежурния ръководител движение на пулта има пломбируем бутон с брояч за принудително отнемане на маневреното положение, когато маневрата не може да се върне поради появила се повреда.

Чл. 198. За приемане на влак от неправилен път дежурният ръководител движение, след като провери свободността на коловоза, подрежда изходния маршрут от определения коловоз, с което се обръщат стрелките, но няма да се заключат, защото изходният светофор не се отваря. Изключва се "Автоматика стрелки" и на бутона за връщане на маршрут се поставя забранително приспособление. След пристигането на влака цял дежурният ръководител движение връща маршрута чрез манипулация на съответните бутони.

Чл. 199. За изпращане на влак по неправилен път дежурният ръководител движение изчаква коловозът да се заеме от влака, след което извършва манипулация за вход на коловоза, от който ще замине влакът. Стрелките се обръщат в необходимото положение, но няма да се заключат електрически, защото не се отваря входен сигнал. Изключва се "Автоматика стрелки" и се поставя забранително приспособление на бутона за връщане на маршрут. След като влакът замине, дежурният ръководител движение следи, преди возилото да освободи последния изолиран участък по маршрута, да върне входния маршрут. В противен случай ще се отвори входният сигнал, който трябва веднага да се затвори, за да не се върне влакът.

Чл. 200. При маршрутно-релейни централизации с възможност за електрическо заключване на стрелките и по друг начин, при изпращане и приемане на влак по неправилен път, след подготовката на трасето дежурният ръководител движение със съответната манипулация блокира маршрута.

Чл. 201. При маршрутно-релейни централизации с маршрутизирани маневри при приемане и изпращане на влак по неправилен път се използват съответните маневрени маршрути.

Чл. 202. В случай че стрелка не може да се обърне докрай или не даде контрола от 7 до 8 секунди след обръщането, червената индикация до изображението на стрелката започва да мига, придружена със звуков сигнал. Това е информация за загуба на контрол на стрелката. Дежурният ръководител движение обръща стрелката в първоначалното положение, за което тя е осъществявала контрола. Когато и при втори опит за обръщане стрелката не осъществи контрол, тя се връща в първоначално положение и се изпраща стрелочник на място за проверка и отстраняване на причините.

Чл. 203. В случай че стрелка не може да се обърне електрически, обръщането й се извършва с курбел, като се спазва условието стрелката да бъде свободна от подвижен състав и е изключен работният ток на стрелковия обръщателен апарат. След обръщането на стрелката с курбел се проверява положението на прилепналия и отдалечен език, стрелката се заключва с ръчна стрелкова заключалка, за което стрелочникът докладва на дежурния ръководител движение с писмена телефонограма. След отстраняването на повредата при необходимост се използват индивидуалният стрелкови бутон и бутонът за възстановяване контролата на стрелката.

Чл. 204. Когато е повредена изолацията на стрелка, светлинната индикация за положението свети с червена светлина. След като по безспорен начин се убеди, че стрелката и прилежащите дистанции са свободни от подвижен състав, дежурният ръководител движение или стрелочникът, след като получи разрешение от влаковия диспечер, разпломбира спомагателния стрелкови обръщателен бутон и го ползва едновременно със съответния стрелкови бутон.

Чл. 205. (1) При срязана стрелка двете светлинни индикации за положенията на стрелката мигат едновременно и се подава звуков сигнал. Изключва се звуковият сигнал. Стрелката се освобождава от подвижния състав, който се изтегля по езиците, и се проверява състоянието й за наличие на повреди. При липса на повреди или след тяхното отстраняване дежурният ръководител движение след разрешение от влаковия диспечер извършва едновременна манипулация със съответния стрелкови бутон и стрелковия възстановителен бутон, чрез което стрелката се привежда в едно от крайните положения. При съответствие между положението на стрелката (стрелките) и индикацията на таблото при дежурния ръководител движение се възстановява контролът, осъществяван от стрелката. В противен случай изгасва индикацията за срязана стрелка, но остава тази за стрелка без контрол. Следва обръщане на стрелката със стрелковия индивидуален бутон и се възстановява контролът.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2002 г.) При маршрутно-релейна централизация, съоръжена с несрезваеми стрелкови обръщателни апарати, режимът по ал. 1 не се фиксира, така че при фактическо срязване на стрелката се подава само индикация за загуба контрол на стрелката.

Чл. 206. Когато се налага изкуствено отключване на маршрут или секции от него, останали изкуствено заети след преминаване на влак, се постъпва, както следва:

1. при маршрутно-релейна централизация без времезакъснение отключването се извършва веднага след използването на съответния помощен бутон, указан със светеща червена индикация; за това дежурният ръководител движение, преди да предприеме действия за отключването, трябва да е безспорно убеден, че влакът (маневреният състав) е в покой;

2. при маршрутно-релейни централизации с времезакъснение се извършва манипулация чрез едновременното въздействие върху съответния маршрутен бутон и бутона за изкуственото отключване;

3. при маршрутно-релейна централизация с маршрутизирани маневри първо се набират съответните маршрутни секции, след което се активира изкуственото отключване;

4. при руските маршрутно-релейни централизации в участък с диспечерска централизация изкуственото отключване се извършва само с бутон "Изкуствено освобождаване" за съответната стрелкова гърловина (направление).

Чл. 207. Когато при нареден и заключен маршрут не може да се отвори влаков сигнал, дежурният ръководител движение, след като се увери, че маршрутът е правилно подготвен, изключва "автоматиката на стрелките" и приема влака с поканителен сигнал или преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете и го изпраща със заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт.

Чл. 208. Когато влаков маршрут не може да се заключи поради загуба на контрола на стрелка (стрелки), за подготовката на маршрута се разменят писмени телефонограми между дежурния ръководител движение и стрелочника, като влакът се приема с поканителен сигнал или изпраща със заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт, като се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влакове.

Чл. 209. При настъпила повреда в изолиран участък или участъци, за да приеме или изпрати влак, дежурният ръководител движение по безспорен начин се убеждава, че те са свободни. След това чрез съответна манипулация подготвя маршрута, за да заключи стрелките. Влакът се приема с поканителен сигнал и се изпраща със заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт, като се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влакове.

Чл. 210. При прекъсване на захранването 6kV/75Hz на маршрутно-релейните централизации в гарите, включени в участък с диспечерска централизация София - Карлово, липсва светлинна индикация за заетостта на коловозите. Затова преди да приеме влак, дежурният ръководител движение проверява на място свободността на коловоза. За обръщането на стрелките, които дават изкуствена заетост, дежурният ръководител движение след проверка за свободността им и прилежащите дистанции използва стрелковия авариен бутон.

Чл. 233. Електромеханическите централизации биват:

1. с централен апарат;

2. с разпоредителен апарат;

3. с разпоредително-изпълнителен апарат.

Чл. 234. Главните части на електромеханическата централизация са:

1. централен апарат (разпоредителен, разпоредително-изпълнителен, изпълнителен);

2. маневрени шкафове;

3. изолирани участъци;

4. стрелкови обръщателни апарати;

5. светофори;

6. източник на електроенергия;

7. резервен източник на електроенергия;

8. умформер.

Чл. 235. Централният апарат се състои от:

1. бутони, контролни прозорчета и маршрутни табели;

2. коловозно сигнално табло - пломбируемо;

3. кутия, в която е реализирана принудителната механическа зависимост между различните ръчки - пломбируема;

4. кутия с предпазители, в която са поставени предпазителите на електрическите вериги - пломбируема;

5. ръчки.

Чл. 236. На коловозно-сигналното табло са изобразени:

1. схематичният план на гарата, нормалното положение на стрелките, монтирани са ключовете, уредите и прекъсвачите;

2. индикациите, отразяващи състоянието на електромеханическата централизация и гаровата блокировка;

3. повторителите на светофорите, които светят със светлини, съответстващи в същия момент на светофорите по места.

Чл. 237. (1) Видовете ръчки по чл. 235, т. 5 са:

1. коловозно-сигнална - емайлирана в червено, със стрелка-показател на периферията; служи за отваряне на входен или изходен сигнал, като се издърпва и обръща наляво или надясно на 90 градуса; коловозно-сигналната ръчка има четири положения:

а) основно - затворен светофор - стрелката и показалецът са вертикални;

б) завъртяно на 30 градуса - проверява се дали всички стрелки, действащи в дадения маршрут, са правилно обърнати, като с това блокират (заключват) механически всички стрелкови ръчки;

в) завъртяно на 45 градуса - реализира се цялостно заключване на маршрута, като блокира и сама себе си;

г) завъртяно на 90 градуса - открива се разрешителното показание на светофора; от това положение може да се върне на 45 градуса без никакво препятствие в случаи, наложили внезапно закриване на светофора;

2. стрелкова - емайлирана в синьо с черта; служи за обръщане на стрелките, като се издърпва и завърта наляво на 90 градуса; има три положения:

а) основно - стрелката е в нормално положение, чертата на лицевата й страна е вертикална;

б) обърната на 90 градуса - стрелката е в обърнато положение, чертата на лицевата й страна е хоризонтална;

в) обърната на 45 градуса - дадено е разрешение за "местно обръщане" на стрелката от маневрен шкаф, чертата е наклонена на 45 градуса;

3. маневрена - емайлирана в жълто със стрелка и показалец на периферията си; служи за блокиране на стрелковите ръчки на централния апарат и разрешаване обръщането им, като се издърпва и завърта наляво на 90 градуса; маневрената ръчка има две положения:

а) основно "забранена маневра" - стрелката и показалецът са отвесни;

б) обърнато на 90 градуса - "разрешена маневра", стрелката и показалецът са хоризонтални;

4. разпоредителна - емайлирана в зелено, със стрелка и показалец на периферията си; служи за даване разпореждане за маршрут от разпоредителния и изпълнителния апарат; разпоредителната ръчка има две положения:

а) основно - не е дадено разпореждане, стрелката и показалецът са отвесни;

б) обърнато - на 45 градуса, дадено разпореждане за "вход" или "изход" на влак, стрелката и показалецът са наклонени на 45 градуса.

(2) Когато всички стрелкови ръчки са обърнати на 45 градуса (маневрено положение), е налице "обща маневра"; при обръщане само на отделна група стрелки на маневрено положение е налице "частична маневра".

Чл. 238. (1) Маневрените шкафове служат за обръщане на стрелките при маневра и са разположени в стрелковите постове.

(2) На лицевата страна на маневрените шкафове се монтират ръчки, чрез които се осъществява обръщането на стрелките. От двете страни на ръчката е означена посоката, в която трябва да се наклони ръчката, за да се обърне стрелката в съответното положение (даден коловоз).

(3) Над ръчките има две лампички - бяла и жълта:

1. бялата лампичка свети при "възприета маневра" от постовия стрелочник и означава, че в маневрените шкафове има ток и стрелките могат да се обръщат;

2. жълтата лампичка свети докато ръчката е наклонена в съответното положение и трае обръщането на стрелката.

(4) На маневрените шкафове се монтира и ключ (бутон) за възприемане и връщане на "маневреното положение" от стрелочника.

(5) При електромеханическа централизация със стрелкова изолация на маневрения шкаф се монтират и спомагателни бутони за обръщането на стрелките - спомагателен стрелкови обръщателен бутон - пломбируем.

Чл. 239. При приемане на влак дежурния ръководител движение извършва следните манипулации:

1. обръща чрез стрелковите ръчки стрелките, участващи в маршрута, като се ръководи по маршрутната табелка и следи зъбецът на ръчката да влезе в съответното гнездо; докато трае обръщането на стрелката, на контролното й прозорче има червен цвят и звъни звънец; след обръщането на стрелката в крайно положение червеният цвят се заменя с бял и звънецът спира, което означава, че стрелката осъществява контрол;

2. обръща коловозно-сигналната ръчка към "вход" за съответния коловоз, което прави на два пъти - на 45 градуса и след това на 90 градуса; на контролното прозорче над ръчката червеният цвят се заменя с бял, а на повторителя на светофора светва разрешително показание; при така подготвения "вход", когато се появи пречка за приемане на влак, дежурният ръководител движение веднага връща коловозно-сигналната ръчка на 45 градуса и затваря входния сигнал, без да къса пломба;

3. след като се убеди по индикациите и установения ред, че влезлият влак е цял и е открил дистанция, дежурният ръководител движение връща коловозно-сигналната ръчка и стрелковите ръчки в основно положение, при което върху контролното прозорче на коловозно-сигналната ръчка се появява червен цвят, а над стрелковите ръчки - бял цвят.

Чл. 240. (1) При изпращане на влак дежурният ръководител движение действа с централния апарат по аналогичен начин както при приемане и подготовка на маршрута за "вход". Дежурният ръководител движение обръща срещу коловоза коловозно-сигналната ръчка за "изход", с което отваря съответния изходен светофор.

(2) Аналогично на приемането на влак дежурният ръководител движение нормализира коловозно-сигналната ръчка и стрелковите ръчки.

Чл. 241. Разпоредителният апарат на електромеханическата централизация служи за предаване на разпореждания за влакови маршрути от дежурния ръководител движение към изпълнителните апарати в стрелковите постове.

Чл. 242. Разпоредителният апарат е монтиран в стаята на дежурния ръководител движение. На коловозното табло е отразено коловозното развитие на гарата, поставени са повторители на светофорите и лампички, указващи свободността и заетостта на коловозите.

Чл. 243. Върху разпоредителния апарат са монтирани необходимият брой разпоредителни ръчки. Над тях са поставени маршрутни табели и прозорчета, по които дежурният ръководител движение вижда на коя страна да обърне ръчката за "вход" или "изход" и кой коловоз и кое направление обслужва тази ръчка.

Чл. 244. Изпълнителните апарати приемат разпорежданията на разпоредителния апарат и чрез тях постовият стрелочник извършва всички манипулации по подготовката на маршрутите и отварянето на светофорите. Между разпоредителния апарат и изпълнителния апарат съществува електрическа принудителна зависимост и контрол, които не позволяват на стрелочника да извършва друга маршрутна подготовка освен разпоредената му. Изпълнителният апарат представлява едната половина на централния апарат на електромеханическата централизация.

Чл. 245. Редът на манипулациите за приемане на влак е следният:

1. дежурният ръководител движение обръща за съответния коловоз разпоредителната ръчка на коловоза на 45 градуса към "вход"; на контролното прозорче червеният цвят се сменя с бял;

2. в изпълнителния апарат над коловозно-сигналната ръчка за разпоредения коловоз се явява бяло поле с надпис "вход" и звъни звънец; постовият стрелочник, аналогично на дежурния ръководител движение, с централния апарат подготвя маршрута и отваря входния светофор;

3. за отмяна на дадено разпореждане, но неизпълнено от постовия стрелочник дежурният ръководител движение ползва пломбирания помощен бутон за съответното направление;

4. след влизане на влака постовият стрелочник, след като се убеди, че влакът е цял и открил дистанция, връща съответната коловозно-сигнална ръчка и стрелковите ръчки в основно положение; в разпоредителния апарат звъни звънец, дежурния ръководител движение връща разпоредителната ръчка в основно положение и звъненето в двата апарата се преустановява.

Чл. 246. Редът и манипулациите при изпращане на влак е както при приемане, но в този случай дежурният ръководител движение обръща разпоредителната ръчка към "изход", а постовият стрелочник отваря изходния светофор.

Чл. 247. За приемане на влак от неправилен път дежурният ръководител движение проверява свободността на коловоза и след като уведоми постовия стрелочник, че влакът идва по неправилен път, подготвя стрелките и обръща съответната коловозно-сигнална ръчка за "изход" до 30 градуса, за да провери подготовката на маршрута и блокира стрелковите ръчки на участващите стрелки в маршрута. Върху коловозно-сигналната ръчка се поставя забранително приспособление. След пристигането на влака цял и открил дистанция дежурният ръководител движение нормализира електромеханическата централизация, като връща коловозно-сигналната ръчка в основно положение.

Чл. 248. За изпращане на влак по неправилен път се постъпва по аналогичен начин, като коловозно-сигналната ръчка се обръща за "вход".

Чл. 249. (1) За приемане на влак дежурният ръководител движение завърта разпоредителната ръчка на определения коловоз на 45 градуса за "изход". Стрелочникът чрез завъртане на съответната коловозно-сигнална ръчка за изход на 30 градуса проверява подготовката на маршрута и блокира стрелковите ръчки на стрелките в маршрута. Стрелочникът докладва на дежурния ръководител движение, без да отваря изходния сигнал, и на коловозно-сигналната ръчка се поставя забранително приспособление.

(2) След като се убеди, че пристигналият влак е цял и е открил дистанция, дежурният ръководител движение разпорежда на постовия стрелочник да постави коловозно-сигналната ръчка и стрелковите ръчки в основно положение. Дежурният ръководител движение с помощта на пломбируемия помощен бутон в разпоредителния апарат връща разпоредителната ръчка.

Чл. 250. За изпращане на влак по неправилен път се постъпва аналогично, като разпоредителната ръчка в централния апарат и коловозно-сигналната ръчка в изпълнителния апарат се обръщат за "вход".

Чл. 251. За едната страна на гарата дежурният ръководител движение извършва всички манипулации по подготовката на маршрута както с централния апарат на електромеханическата централизация. За другата страна на гарата посредством разпоредителната половина на своя апарат той дава само разпореждания, а цялата останала дейност на подготовката на маршрута и отварянето на светофорите се извършва от постовия стрелочник посредством изпълнителния апарат в поста.

Чл. 252. Не се допуска обръщането на стрелките от централния апарат при извършване на маневра.

Чл. 253. В гари с електромеханическа централизация с централен апарат стрелките при маневра се обръщат от маневрени шкафове. Разрешението и уведомяването за завършване на маневрата се дава устно и чрез даване и връщане на маневра по електрически път.

Чл. 254. (1) При разрешаване на маневра дежурният ръководител движение обръща маневрената ръчка на 45 градуса, с което се изключва възможността за обръщане на стрелки от централния апарат. Той обръща на 45 градуса всички стрелкови ръчки, взимащи участие в маневрата, след което дообръща маневрената ръчка до 90 градуса и блокира стрелковите ръчки така, че те не могат да се върнат в основно положение.

(2) В поста светва бяла лампичка - "разрешена маневра". Постовият стрелочник възприема "маневреното положение" чрез ключа (бутона) на маневрения шкаф, с което се блокира маневрената ръчка в централния апарат.

(3) Стрелочникът обръща стрелките посредством ръчките на маневрения шкаф. Обръщането на стрелката се констатира със светенето на съответната контролна лампичка с жълта светлина. След това стрелочникът проверява и се убеждава по безспорен начин за необходимото положение на стрелката.

Чл. 255. (1) Връщането на "маневреното положение" се извършва чрез ключа (бутона) за възприетата маневра, с което деблокира маневрената ръчка в централния апарат. Дежурният ръководител движение връща маневрената и стрелковата ръчка в основно положение, а в маневрения шкаф бялата лампичка изгасва.

(2) Когато маневрената ръчка остане блокирана, дежурният ръководител движение разпломбира помощния бутон за местно обръщане и чрез него връща маневрената ръчка в основно положение.

Чл. 256. Когато при обръщане на стрелка червеното поле се задържи повече от 4 секунди и на ампермера се увеличи работният ток, това означава, че на стрелката има някакво препятствие (непочистена или заснежена), и стрелковата ръчка се връща обратно. Манипулацията се повтаря и когато стрелката отново не се обърне, стрелковата ръчка се поставя в изходно положение и стрелката се проверява на място. В случай че бялото поле не се появи и при връщане на стрелковата ръчка в изходно положение, тя се оставя на 45 градуса.

Чл. 257. (1) При срязване на стрелка на контролното прозорче се появява червен цвят и звъни звънец. Дежурният ръководител движение поставя забранително приспособление, след което разпломбира капачката на бутона за изключване на "звънец стрелки", разпорежда железопътното возило да се изтегли извън стрелката по посока на езиците и постъпва по начина, установен в чл. 256.

(2) Дежурният ръководител движение пристъпва към възстановяване контролата на стрелките, като обръща два пъти стрелковата ръчка и следи на контролното прозорче появяването за момент на бяло поле, което е указание, че същите достигат до крайно положение. След това сменя прегорелия предпазител на контролния ток на съответната стрелка.

(3) Когато при обръщане на стрелковата ръчка не се появи за момент бяло поле на контролното прозорче и амперметърът на работния ток не показва никаква стойност, се счита, че е изгорял предпазителят на работния ток на съответната стрелка. Предпазителят се сменя при свободна стрелка и предварително изваден предпазител на контролния ток.

(4) Когато бъде срязана стрелка при отворен входен сигнал, дежурният ръководител движение или постовият стрелочник връща коловозно-сигналната ръчка на 45 градуса и взима мерки за спиране на влака, независимо че входният светофор автоматично се затваря.

Чл. 258. При обръщане на стрелка с курбел задължително се свалят предпазителите за работния и контролния ток. След възстановяване работата на стрелката пръв се поставя предпазителят на работния ток.

Чл. 259. Когато след обръщане на коловозно-сигналната ръчка на 90 градуса не се отвори светофорът, ръчката се връща на 45 градуса и се уведомява механикът. Влаковете се приемат с поканителен сигнал и изпращат със заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт.

Чл. 260. Когато след преминаването на влака по маршрута и освобождаването на изолираните участъци не може да се върне коловозно-сигналната ръчка в основно положение, дежурният ръководител движение след проверка на движението на влака по маршрута ползва пломбирания помощен бутон.

Чл. 261. При повреда на изолацията на стрелката дежурният ръководител движение или постовият стрелочник, след като се е убедил по безспорен начин, че стрелката е свободна от возило и съседните й дистанции са свободни, след заповед-разрешение от влаковия диспечер и направен запис в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, ползва пломбируемия спомагателен стрелкови обръщателен бутон за обръщане на съответната стрелкова ръчка.

Чл. 262. При повреда на изолацията на коловоз или стрелка, когато дежурният ръководител движение или постовият стрелочник след проверка е установил по безспорен начин свободността им, въпреки че на коловозното табло светят червените лампички, за приемането на влак ползва поканителния сигнал, а за изпращането връчва заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт.

Чл. 263. При отсъствие на контрола или нарушена изолация на стрелка от даден маневрен район разрешаването на маневрено положение от дежурния ръководител движение се извършва с помощта на пломбирания помощен бутон за маневрено обръщане.

Чл. 264. Функционалните възможности на релейната уредба за ключова зависимост са:

1. разпореждане за подготовка на маршрут;

2. ръчно обръщане и заключване на стрелката с ръчна стрелкова заключалка и електрически контрол върху положението на стрелките посредством специална електрическа брава съгласно инструкция за експлоатация на ръчните стрелкови заключалки, на бравите на вагоноизхвъргачките, на бравите на изпълнителните апарати на релейната уредба за ключова зависимост, на електрическите стрелкови заключалки и на ключовете им в експлоатационните пунктове, утвърдена от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура";

3. блокиране на ключа от електрическата брава, при условие че стрелката е включена в маршрут или е охранна и е открит сигнал;

4. откриване или закриване на сигнал;

5. обвръзка с устройствата за контрол и блокировка на междугарието;

6. индикация за моментното състояние на релейната уредба за ключова зависимост.

Чл. 265. (1) При дежурния ръководител движение има разпоредителен апарат с коловозно табло.

(2) На таблото е изобразено коловозното развитие на гарата, като по средата върху всеки приемно-отправен коловоз има коловозен бутон, от двете страни на който са монтирани светлини. Над същите със стрелка е означено за коя посока на движението е нареден маршрутът "вход" или "изход".

(3) На таблото извън стрелковите гърловини пред първата входна стрелка има по една дистанционна лампичка. До всяка дистанционна лампа от дясната страна по посока на движение на влака са монтирани по два бутона съответно за "вход" или "изход".

(4) На таблото има и по един повторител на всеки входен светофор с две светлини (зелена и червена), поканителен сигнал и повторители на изходните светофори.

(5) На разпоредителния апарат има следните бутони:

1. отваряне на изходен сигнал - непломбируем;

2. затваряне на входен или изходен сигнал при необходимост, пломбируем, с брояч;

3. помощен бутон за нормализиране на разпоредителния апарат - пломбируем, без брояч.

Чл. 266. (1) В стрелковия пост има изпълнителен апарат с необходимия брой коловозни ръчки и брави за апаратните ключове, към които посредством метални халки са прикрепени стрелковите ключове.

(2) На коловозното табло е изобразено коловозното развитие на гърловината, като пред първата входна стрелка са монтирани две лампички (светодиоди) съответно за "вход" и "изход". Те светят поотделно в зависимост от това, дали е дадена заповед за "вход" или "изход". В изпълнителния апарат има прозорчета с флагчета, като на бялото поле е написан номерът на коловоза, за който е дадена заповед.

(3) На таблото има и по един повторител на входния светофор с поканителен сигнал, с предупредителен сигнал и изходните светофори.

(4) Изпълнителният апарат има следните бутони:

1. отваряне на сигнал - за отваряне на входен светофор;

2. затваряне на сигнал - за затваряне на отворен светофор при необходимост, пломбируем, без брояч;

3. помощен бутон - за нормализиране на изпълнителните апарати, пломбируем, без брояч;

4. поканителен сигнал - бутон за отваряне на поканителния сигнал от постовия стрелочник в случаите, когато не може да отвори редовен входен сигнал, пломбируем, с брояч.

Чл. 267. (1) За приемане на влак дежурният ръководител движение проверява незаетостта на коловоза, на който ще се приеме влакът, нарежда на стрелочника устно и дава заповед за вход посредством разпоредителния апарат, като издърпва едновременно съответния коловозен бутон и бутона за "вход" от направлението.

(2) На стрелочника е дадена заповед за приемане на влака, когато изпълнителният апарат в поста подаде сигнал чрез звънец, светва лампичката за "вход" на коловозното табло, а на прозорчето на номератора се открива номер на коловоза, на който ще се приеме влакът.

(3) Стрелочникът подготвя и заключва всички стрелки, взимащи участие в зададения маршрут. Поставя ключовете в съответните брави на изпълнителния апарат и ги завъртва. След това накланя (завъртва) коловозната ръчка на страната към определения коловоз, с което блокира стрелковите ключове в изпълнителния апарат, и спира звъненето на звънеца. Следва откриване на входен сигнал чрез бутон за отваряне на сигнал, с което се променят светлините на повторителите на входния и предупредителния светофор в поста и на входния светофор при дежурния ръководител движение.

(4) След влизане на влака в гарата и откриване на задна дистанция дежурният ръководител движение нормализира релейната уредба за ключова зависимост, а стрелочникът връща коловозната ръчка в нормално положение.

(5) При изпращане на влак се постъпва по начина съгласно ал. 1, 2, 3 и 4, като дежурният ръководител движение дава заповед за изход. След като стрелочникът подготви стрелките и изпълни заповедта за изход, на пулта при дежурния ръководител движение светва лампа "изпълнена заповед". Изходният сигнал се открива от дежурния ръководител движение.

(6) След изпращането на влака и нормализиране на релейната уредба за ключова зависимост стрелочникът връща коловозната ръчка в нормално положение.

(7) При повреда на релейната уредба за ключова зависимост се използват съответните помощни бутони, а поканителен сигнал при необходимост се използва от стрелочника по установения ред.

Чл. 268. (1) За приемане на влак, след като провери свободността на коловоза и устно уведоми стрелочника за приемането на влака по неправилен път, дежурният ръководител движение дава заповед за "изход" от коловоза, на който ще бъде приет влакът.

(2) Стрелочникът, след като прекрати маневрата и провери свободността на коловозите и дистанциите, изпълнява заповедта и завърта коловозно-сигналната ръчка, с което при дежурния ръководител движение светва индикация "изпълнена заповед" (маршрутът готов).

(3) За изпращане на влак по неправилен път се постъпва по начина съгласно ал. 1 и 2, като дежурният ръководител движение дава заповед за "вход" на коловоза, откъдето ще бъде изпратен влакът.

(4) След пристигане или заминаване на влака релейната уредба за ключова зависимост се нормализира чрез използване на съответните помощни бутони и стрелките се привеждат в нормалното им положение.

Чл. 282. Във всяка гара при дежурния ръководител движение има средства за съобщения, които осигуряват редовни, бързи и надеждни връзки за оперативно управление на движението на влаковете, маневрената дейност и технологичните процеси в гарата.

Чл. 283. За контролиране състоянието на средствата за съобщения в гарите се води книга за движението на влаковете, маневрената дейност и технологичните процеси в гарата, образец VII-52. Редът за водене на тази книга е напечатан на първите й страници.

Чл. 284. На работното място на дежурния ръководител движение се монтира панел за управление на гаровата съобщителна апаратура. Чрез бутони или ключове се комутират оперативните телефонни вериги, а чрез индикатори се дава информация за състоянието на линейните комплекти.

Чл. 285. Гаровата съобщителна апаратура има следните видове линейни комплекти:

1. местна батерия с индукторно повикване; повикването се осъществява с променливо напрежение; при викания абонат излиза звукова и светлинна сигнализация, а при викащия - контрола на повикването; след приключване на разговора разпадането на връзката е двустранно; към тези линейни комплекти се включват:

а) междугаровата телефонна връзка със съседните гари;

б) стрелочната телефонна връзка с кабините и прелезите в района на гарата;

в) прелезната връзка, свързваща охраняемите прелези на междугарието с двете съседни гари;

г) сигналните звънци в електрифицираните участъци;

2. диспечерска връзка с тонално повикване; гарите се викат от индивидуален бутон на диспечерския апарат; в гарата излиза звукова и светлинна сигнализация и се изпраща обратна контрола на повикването; дежурният ръководител движение вика диспечера с глас; към тези линейни комплекти се включват:

а) влаков диспечер;

б) енергодиспечер;

в) вагоноразпределение;

г) диспечер в електротехническа секция;

д) други диспечерски връзки, когато има такива;

3. централна батерия; повикването на абонатите се осъществява с променливо напрежение; абонатите викат дежурния ръководител движение само с вдигане на микротелефонната гарнитура, като получават и контрола на повикването, разпадането е едностранно от дежурния ръководител движение; към такива комплекти се включват:

а) стрелочна телефонна връзка, когато кабините са оборудвани с телефонни апарати с централна батерия;

б) аварийни колонки на междугарието;

в) директни телефонни връзки с авариен пост на контактната мрежа, локомотивно депо, индустриални железопътни клонове и др., за осигуряване на маневрената дейност.

Чл. 286. Стрелочната телефонна връзка с кабините осигурява възможност освен за индивидуално повикване и за свързване в групова верига за конферентен разговор.

Чл. 287. При дежурния ръководител движение на общодостъпно място има и:

1. локална индукторна телефонна връзка между всички гари в участъка, завършваща на номератор с телефонистка;

2. автоматичен телефон за далечно избиране.

Чл. 288. Възловите и влаковообразуващи гари се осигуряват със:

1. селекторни връзки;

2. телеграфни връзки.

Чл. 289. Когато в гарата дежури още един дежурен ръководител движение на самостоятелно работно място, при него се извеждат само връзките, от които има технологична необходимост.

Чл. 290. В гари с интензивно движение на влаковете, където има възлов гаров диспечер или ръководител смяна, има гарова диспечерска телефонна връзка.

Чл. 291. Междугарията се осигуряват със следните съобщителни средства:

1. аварийна междугарова връзка; в железопътната мрежа се използват следните два вида аварийни колонки:

а) с вграден телефон; при тях разговорът се провежда от микротелефонната гарнитура, като телефонният ключ през цялото време се държи обърнат към гарата, с която се говори; след разговора ключът се оставя в неутрално положение, телефонната гарнитура се прибира и колонката се затваря плътно със затягане на ключалката;

б) с гнездо за щепсел, в което се включва при нужда портативна телефонна слушалка, носена от всеки работник, който притежава съответната квалификация или правоспособност; с включване на щепсела на слушалката в гнездото се осъществява повикването и разговора; след приключването на разговора телефонната слушалка се прибира от работника и колонката се затваря;

2. аварийна линейно-пътна връзка - използва се в междугарията, където има слаби места на железния път, свързващи кантонерите и охранителите със съседните гари; тази връзка е тип местна батерия и е изведена при дежурния ръководител движение;

3. аварийна връзка на механика по осигурителна техника - използва се в междугарията, оборудвани с автоблокировка с проходни сигнали, свързващи сигналните точки на автоматичната блокировка със съседните гари и релейните помещения на маршрутно-релейната централизация.

Чл. 292. В участъците с диспечерска централизация без дежурен ръководител движение в гарите аварийната междугарова връзка автоматично се превключва към диспечерската връзка.

Чл. 293. Ръководителят на участък и механикът по свръзките поддържат всички средства за съобщения и обучават експлоатационния персонал за работа с тях. Експлоатационните работници са длъжни правилно да боравят с всички средства за съобщения и носят отговорност за тяхното опазване.

Чл. 294. Системата за влакови диспечерски радиовръзки служи за пряко предаване и приемане на служебни съобщения и разпореждания, отнасящи се до движението на влаковете и изолираните локомотиви в железопътните участъци.

Чл. 295. Основното предназначение на системата за влакови диспечерски радиовръзки е да осигури бързо предаване и приемане на съобщения чрез пряк радиотелефонен разговор или чрез кодирани телеграми за точна координация в изпълнението на графика за движение на влаковете и за предотвратяване на аварийни ситуации и произшествия.

Чл. 296. Системата за влакови диспечерски радиовръзки позволява свързването на:

1. влаков диспечер и магистрален локомотив в целия диспечерски кръг;

2. дежурен ръководител движение и магистрален локомотив, намиращ се в гарата или прилежащите междугария;

3. локомотивните машинисти на два влака, движещи се в обхвата на радиопокритие от една стационарна радиостанция;

4. локомотивния машинист с абонат от телефонната железопътна мрежа чрез влаковия диспечер.

Чл. 297. Със системата на влакови диспечерски радиовръзки работят влакови диспечери, дежурните ръководители движение, машинисти, деломайстори, електромеханиците по радиовръзки, които са положили изпит, придобили са правоспособност за работа с влакови диспечерски радиовръзки и са на дежурство. Системата може да се ползва и от работници и служители по списък, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура", при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 298. Служителите, ползващи системата за влакови диспечерски радиовръзки, нямат право да подават, приемат и изпълняват разпореждания, противоречащи на нормативните документи по осигуряване движението на влаковете.

Чл. 299. Системата за влакови диспечерски радиовръзки представлява комплекс от:

1. стационарно оборудване (свързано помежду си чрез четирипроводна преносима и кабелна линия), към което са включени периферните устройства на влаковия диспечер, дежурните ръководители движение в гарите и деломайстори в локомотивните депа;

2. мобилно бордово оборудване на подвижния тягов състав за локомотивните машинисти.

Чл. 300. Към влаковата диспечерска радиовръзка при експлоатационните работници има изнесен пулт за управление с бутони за осъществяване на радиовръзка и индикационни лампи за наличие на радиоканал и радиопокритие и за предаване и приемане на кодирани телеграми.

Чл. 301. В случай на повреда в оборудването на влаковите диспечерски радиовръзки дежурният работник вписва часа и характера на повредата в книгата за състоянието на радиовръзките, образец VII-53, и уведомява дежурния диспечер в електротехническата секция, а локомотивният машинист прави вписване в бордовия дневник на локомотива и уведомява дежурния ръководител движение в първата гара, в която спира по разписание.

Чл. 302. Влаковият диспечер ползва системата за влакови диспечерски радиовръзки, като манипулира с диспечерския пулт за управление и може да осъществява следните видове повиквания и връзки:

1. общо повикване - влаковият диспечер прави устни съобщения към всички локомотивни машинисти, намиращи се в диспечерския участък;

2. селективно повикване - за предаване на команди на точно определен локомотив (влак) и провеждане на радиотелефонен разговор, без да се ангажира вниманието на другите локомотивни машинисти в участъка;

3. приемане на общо и селективно повикване от локомотив;

4. предаване и приемане на кодирани телеграми;

5. връзка с абонат от телефонната железопътна мрежа.

Чл. 303. Дежурните ръководители движение в гарите ползват системата за влакови диспечерски радиовръзки, като манипулират с пулта за управление и могат да осъществяват следните видове повиквания и връзки:

1. общо повикване на всички локомотиви, намиращи се в зоната на стационарната радиостанция;

2. аварийно повикване на всички локомотиви, намиращи се в зоната на стационарната радиостанция;

3. приемане на открито и спешно (аварийно) повикване от локомотивната радиостанция и превръщането му в селективен разговор;

4. селективно повикване на определен локомотив, когато гарата е оборудвана с пулт с разширени възможности.

Чл. 304. Локомотивните машинисти ползват системата за влакови диспечерски радиовръзки, като манипулират с пулта на бордовата радиостанция в съответствие с "Ръководство за работа с локомотивна радиостанция за влакови диспечерски радиовръзки" и могат да осъществяват следните видове повиквания и връзки:

1. открито повикване към влаковия диспечер или дежурния ръководител движение;

2. предаване на кодирано съобщение към влаковия диспечер;

3. излъчване на аварийно повикване;

4. връзка с друг локомотив в района на една стационарна радиостанция;

5. връзка с деломайстор в района на основното депо;

6. връзка чрез влаковия диспечер с абонат от телефонната железопътна мрежа.

Чл. 305. След прикачване на локомотива за обслужване на влак локомотивният машинист е длъжен да настрои локомотивната радиостанция на съответния за участъка канал, указан в книжка - разписание, да въведе от пулта номера на влака и инициалите за индентификация на локомотива.

Чл. 318. (1) Съоръженията за тягово електроснабдяване са: тягови подстанции, секционни постове, основни и резервни захранващи станции, контактна мрежа и електропроводи за захранване на диспечерската централизация. Тези съоръжения се командват от подстанциите.

(2) Разединителите по контактна мрежа и електропроводите на диспечерската централизация се превключват от електромонтьорите по контактна мрежа и лицата, незаети в експлоатацията на контактната мрежа, съгласно изискванията на Книгата за превключване на разединителите по контактната мрежа и далекопроводите, образец ХХI-01.

Чл. 319. (1) Тяговите подстанции са предназначени да трансформират захранващото напрежение 110 kV в напрежение 27,5 kV, необходимо за захранване на контактната мрежа, респ. електрически подвижен състав (електрически локомотиви и електрически мотрисни влакове). Тяговите подстанции се състоят от открита разпределителна уредба 110 kV, разпределителна уредба 27,5 kV и командна зала.

(2) Откритата разпределителна уредба 110 kV включва:

1. две въводни полета - комутационна апаратура 110 kV, измервателни (токови и напреженови) трансформатори 110 kV, необходими за измерване на ел. енергия, консумирана от тяговите подстанции, и за защитата на тяговите трансформатори;

2. тягови трансформатори (2 или 3 бр.) с коефициент на трансформация 110/27,5 kV и мощност 6,667, 8,333 или 10,500 kVА.

(3) Разпределителната уредба 27,5 kV включва:

1. две или три полета 27,5 kV за тяговите трансформатори;

2. кондензаторна батерия;

3. резервен извод;

4. две или повече изводни полета за захранване на отделни участъци на контактната мрежа;

5. поле за трансформатор за собствени нужди.

(4) Командната зала включва:

1. командни табла за измерване, командване и сигнализация на отделните полета;

2. релейни табла, на които са монтирани релейни защити на отделните полета, цифров указател за мястото на късо съединение по контактната мрежа;

3. командни табла променлив и постоянен ток, акумулаторна батерия, осигуряващи основните оперативни напрежения за съоръженията в тяговите подстанции.

Чл. 320. Секционният пост се състои от: комутационна апаратура 27,5 kV (прекъсвачи и разединители или само от мощностни разединители), разположени между тяговите подстанции и служещи за връзка между тях и за захранване на част или цяла фидерна зона на дадена тягова подстанция от съседните й.

Чл. 321. (1) Основните захранващи станции служат за захранване на електропроводи 6 kV, 75 Hz за диспечерска централизация. В основните захранващи станции са монтирани въртящи се честотопреобразуватели 50/75 Hz, 380 V и съпътстваща апаратура и съоръжения за захранване на изводите 6 kV, 75 Hz.

(2) В резервните захранващи станции е разположена апаратура и съоръжения, аналогични на тези в основните захранващи станции и служат за резервно захранване на електропроводите на диспечерската централизация 6 kкV, 75 Hz при необходимост от изключване на основните захранващи станции.

(3) Контактната мрежа и електропроводите за захранване на диспечерската централизация са предназначени да осъществяват електроснабдяване на електрическия подвижен състав в електрифицираните железопътни участъци. Те са секционирани по тягови подстанции, изводи, секции, гари и междугария.

Чл. 322. (1) Оперативното обслужване на тяговите подстанции се осъществява от:

1. дежурен персонал;

2. оперативно-ремонтен персонал (в електрически уредби без дежурен персонал).

(2) Лицата, които обслужват електрически уредби и съоръжения и извършват или ръководят работи в тях, трябва да:

1. имат необходимата техническа правоспособност;

2. са ежегодно медицински освидетелствани съгласно изискванията на Наредба № 3 от 1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (обн., ДВ, бр. 16 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 65 от 1991 г., бр. 102 от 1994 г.);

3. притежават четвърта квалификационна група;

4. спазват и прилагат нормите за техническа безопасност, определени в Правилника по безопасността на труда и експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения (Д-01-008) (издаден през 1986 г.; изм. и доп., окръжно № 15.00.504 от 27.ХII.1988 г. МИП и ЦС на БПС, Информационен бюлетин по труда на МТСГ, бр. 1 от 1992 г., бр. 3 от 1995 г., бр. 9 и 10 от 1996 г.);

5. спазват и прилагат нормите на техническа експлоатация на енергопотребителите.

(3) Редът за приемане и предаване на смяната се определя с длъжностната инструкция, при което:

1. всеки дежурен при постъпване на работа е длъжен да приеме смяната от предшестващия го дежурен, а при завършване на дежурството - да предаде смяната на следващия го по график;

2. предаващият смяната е длъжен да запознае приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения и с всички изменения в схемата на захранване или управление;

3. приемането и предаването на смяната се оформя със съответното записване в експлоатационен или оперативен дневник, в който се подписват предалият и приелият смяната;

4. дежурният е длъжен да изпълнява всички нареждания и указания на дежурния енергодиспечер, с изключение на тези, които явно застрашават безопасността на хората или изправността на съоръженията.

Чл. 323. (1) Експлоатационното поддържане и ремонта на контактната мрежа и електропроводите за захранване на диспечерската централизация се осъществява от подрайоните по контактната мрежа. В повечето случаи участъкът на контактната мрежа и електропроводите за захранване на диспечерската централизация, поддържани от определен подрайон по контактната мрежа, съвпада с този, захранван от съответната тягова подстанция.

(2) Персоналът на подрайон по контактната мрежа се състои от началник, механици, електромонтьори и машинисти на специализирани ремонтни машини.

(3) За осъществяване на дейността си подрайонът по контактната мрежа разполага с техническа сграда с хале за специализирани ремонтни машини и аварийна кола, материали и резервни части за контактната мрежа и електропроводите за диспечерската централизация.

Чл. 325. Обхватът на системата за телемеханизация включва:

1. телеуправление, телесигнализация, сигнализация за задействане на защити, състояние на предпазители, оперативен ток, алармени сигнали, телеизмерване на основни електрически и неелектрически величини на съоръженията в тягова подстанция, секционен пост, разединителите в гари и междугария (неутрални вставки);

2. в електрифициран участък със система за телемеханизация основно управлението на съоръженията се извършва от дежурния енергодиспечер, а по изключение - от работниците и служителите по места, като се спазват изискванията на Книгата за превключване на разединителите по контактната мрежа и далекопроводи, образец ХХI-01.

Чл. 326. (1) В централния диспечерски пост има:

1. команден пулт с управляващ компютър, мнемосхемно табло и принтер за работен протокол;

2. зала за управляващи процесори - необходими за предаване на командите и приемане на информация от линейните комплекти, разположени в тягова подстанция, секционен пост и гарите (обектите за управление);

3. оперативен дневник - в него се отразяват режимите на управление на отделните обекти, както и всички разпореждания на дежурния енергодиспечер;

4. дневник за телефонограми с влаковия диспечер.

(2) Състоянието на съоръженията се отразява на монитора на работния компютър, на мнемосхемното табло и в работния протокол на принтера (протоколират се всички събития от обектите за управление).

Чл. 327. (1) Режимите за управление на обектите за управление са:

1. режим "местно управление", при което:

а) в командна зала на тягова подстанция са оборудвани командни табла за управление и сигнализация; командните табла за управление на разединителите по контактната мрежа са в стаята на дежурния ръководител движение и са заключени, като ключът се съхранява при него;

б) управлението на съоръженията в обектите за управление се извършва от дежурния оператор в тяговата подстанция и електромонтьор по контактната мрежа по заповед на дежурния енергодиспечер; информация за състоянието се изпраща в централния диспечерски пост;

2. режим "централно управление" - управление от дежурния енергодиспечер в централния диспечерски пост; при него се подава оперативно напрежение на контактите на командните релета на линейните комплекти в обектите за управление;

3. режим "неутрален" - не е възможно управление както от обектите за управление, така и от централния диспечерски пост; при този режим е възможен само обмен на информация между обектите за управление и централния диспечерски пост;

4. режим "местно управление - авариен" - към този режим се преминава при повреда в системата за телемеханизация; по заповед на дежурния енергодиспечер дежурният оператор (електромонтьор по контактната мрежа) преминава ръчно в режим на местно управление - авариен; за целта към всеки обект за управление има пломбиран ключ, който при необходимост се завърта на положение "местно управление" - аварийно; разпломбирането и пломбирането се извършва след размяна на телефонограма между правоспособното лице в обектите за управление и дежурния енергодиспечер.

(2) Всички режими се сигнализират в централния диспечерски пост и обектите за управление.

Чл. 328. Преминаването от един режим на управление в друг се извършва, както следва:

1. от режим "неутрален" в режим "централно управление" и обратно е възможно по команда от дежурния енергодиспечер, при което се подава или съответно отнема оперативното напрежение на контактите на командните релета в линейните комплекти на обектите за управление;

2. от режим "неутрален" в режим "местно управление" и обратно - възможно е при едновременна команда на дежурния енергодиспечер и правоспособното лице в обектите за управление, при което се подава или отнема оперативното напрежение на ключовете за управление в обектите за управление;

3. от режим "централно управление" в режим "местно управление" и обратно - възможно е при едновременна командна на дежурния енергодиспечер и правоспособното лице в обектите за управление, при което се отнема или подава оперативното напрежение на контактите на командните релета в линейните комплекти или ключове за управление в обектите за управление.

Чл. 329. Архивираната информация от работния протокол се пази минимум 3 месеца с възможност да се записва на компактдиск.

Чл. 330. Езикът за работа на системата за телемеханизация, техническата документация и обслужването е български.