НАРЕДБА № 6 ОТ 18 МАРТ 2002 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА КОНТРОЛ НА ОСТАТЪЦИ ОТ ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ПРЕПАРАТИ И ЗАМЪРСИТЕЛИ ОТ ОКОЛНАТА СРЕДА В ЖИВИ ЖИВОТНИ И ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД
НАРЕДБА № 6 ОТ 18 МАРТ 2002 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА КОНТРОЛ НА ОСТАТЪЦИ ОТ ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ПРЕПАРАТИ И ЗАМЪРСИТЕЛИ ОТ ОКОЛНАТА СРЕДА В ЖИВИ ЖИВОТНИ И ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД
Обн. ДВ. бр.32 от 29 Март 2002г., отм. ДВ. бр.45 от 2 Юни 2006г.
Отменена с § 2 от заключителните разпоредби на Наредба № 53 от 28 април 2006 г. за мерките за контрол върху остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители от околната среда - ДВ, бр. 45 от 2 юни 2006 г., в сила от 02.06.2006 г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определят мерките за контрол на остатъци от ветеринарномедицински препарати (ВМП) и замърсители от околната среда, наричани по нататък "остатъци", в живи животни и продукти от животински произход, фураж и вода за пиене.
Чл. 2. Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) извършва контрол върху начина на отглеждане на животните и производството на продукти от животински произход с цел установяване на наличието на посочените в приложение № 1 групи остатъци.
Раздел II.
Мониторингова програма за контрол на остатъци
Чл. 3. За изпълнение на изискванията по чл. 2 НВМС:
1. ежегодно разработва, организира и изпълнява национална мониторингова програма за контрол на остатъци (НМПКО);
2. чрез регионалните ветеринарномедицински служби (РВМС) упражнява контрол за предотвратяване на използването на остатъци в животновъдството за незаконно лечение;
3. събира данни и ги анализира с цел оценка на използваните средства и прилаганите мерки за контрол, както и за резултатите, получени при проведените изследвания за остатъци;
4. ежегодно изготвя отчет за изпълнение на НМПКО за предходната година, който съдържа всички данни и резултати.
Чл. 4. (1) Националната мониторингова програма за контрол на остатъци служи за откриване на остатъци по групи вещества по приложение № 1 според вида на животните по приложение № 2.
(2) Националната мониторингова програма за контрол на остатъци съдържа мерките за откриване наличието на остатъци в живите животни, телесните им течности, техните екскременти и тъкани, продуктите, добити от тях, местата, където се отглеждат животните, и водата за пиене.
(3) Националната мониторингова програма за контрол на остатъци включва:
1. списък на нормативните актове, отнасящи се до забранените и разрешените за използване в страната остатъци по приложение № 1, правилата за тяхното разпространение, продажба и употреба;
2. структурните звена на НВМС, които са отговорни за изпълнението на НМПКО;
3. одобрените лаборатории за извършване на анализите, свързани с изпълнението на НМПКО, с данни за капацитета им при обработка на пробния материал;
4. нормите за максимално допустимите граници на остатъчните вещества (МДГОВ);
5. списък на остатъци, които ще бъдат контролирани, методите за анализ и стандартите за тълкуване на резултатите;
6. броя на пробите, които трябва да се вземат във връзка с броя на закланите животни от съответния вид през предходната година в съответствие с нивата и честотата на вземане на проби, посочени в приложение № 3;
7. данни за правилата при вземането на официални проби;
8. вида на мерките, които трябва да се предприемат от органите на НВМС спрямо животните и продуктите, в които са открити остатъци.
Чл. 5. (1) Националната ветеринарномедицинска служба представя до 31 март подготвената за текущата година НМПКО за проучване и одобряване от Комисията на Европейския съюз (КЕС).
(2) Ако КЕС поиска НМПКО да бъде променена, НВМС в срок 10 работни дни писмено информира КЕС за евентуално съгласие с предложените промени или мотивирано отказва прилагането им.
(3) Ако НВМС не изпрати на КЕС отговор в срока по ал. 2, предложените промени се считат за приети.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба информира КЕС за изпълнение на НМПКО на всеки шест месеца и ежегодно до 31 март изпраща отчет, като резултатите от същите се публикуват в бюлетина на НВМС.
Раздел III.
Самоконтрол и отговорност на собствениците на животни и продукти от животински произход
Чл. 6. (1) Собствениците на кланици и предприятия за преработване на суровини и продукти от животински произход, както и лицата, отговорни за такива обекти, трябва да:
1. приемат животни, независимо чрез пряка доставка или чрез посредник, за които във ветеринарномедицинското свидетелство е указано, че са спазени карентните срокове за отделяне на ВМП, ако животните са били третирани с такива;
2. приемат животни или продукти, за които във ветеринарномедицинското свидетелство е указано, че същите не съдържат остатъци над МДГОВ или остатъци от група А на приложение № 1.
(2) Производителите и лицата, които търгуват с животни и продукти от животински произход, предлагат на пазара:
1. животни, които не са приемали непозволено вещество или продукт и които не са били подлагани на незаконно лечение;
2. животни, за които след приемането на позволени продукти и вещества е спазен предвиденият за тези продукти и вещества карентен срок за отделянето им от организма;
3. суровини и продукти, получени от животните, посочени в т. 1 и 2.
(3) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за физически и юридически лица, различни от производителя, когато те докарват животното до пункта за първоначална обработка.
Чл. 7. (1) Ветеринарните лекари, обслужващи животновъдните обекти, са длъжни да вписват в регистър датата и вида на всяко предписано и приложено лечение, идентификацията на лекуваните животни и съответните карентни срокове за отделяне от организма на ВМП.
(2) Собствениците на животните са длъжни да вписват в регистъра, който се води в животновъдните обекти, датата и вида на всяко приложено лечение, идентификацията на лекуваните животни и да пазят за доказателство рецептите, с които са били предписани ВМП, за срок пет години.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни при поискване да предоставят всякаква информация на органите на НВМС във връзка с правомощията им по тази наредба.
Раздел IV.
Мерки за официален контрол
Чл. 8. (1) Органите на НВМС независимо от проверките, извършвани по изпълнението на НМПКО, могат да правят официални случайни проверки без предварително уведомление:
1. по време на производството на веществата, включени в група А на приложение № 1, както и по време на техния транспорт, съхранение и продажба;
2. във всеки момент от производството и разпространението на продукти, предназначени за храна на животните;
3. по цялата производствена верига от отглеждането на животните до предлагането на пазара на крайния продукт от животински произход.
(2) Проверките по ал. 1 се провеждат за откриване притежанието или наличието на забранени вещества или продукти, предназначени за даване на животните с цел угояване или незаконно лечение.
(3) В случаите, когато има съмнение, че са използвани непозволени вещества и продукти или при положителен резултат от някоя от проверките по ал. 1, се прилагат мерките, предвидени в раздел V.
(4) Броят на проверките, предвидени да се извършват в кланиците или на местата за първоначална продажба на аквакултури и продукти от тях, може да бъде намален, когато животновъдният обект или отправният пункт са под постоянен епизоотичен контрол или имат система за контрол на качеството.
(5) Собственикът на животните или негов представител са длъжни да съдействат на органите на НВМС за извършването на проверката на животните, предшестваща клането.
Чл. 9. (1) Органите на НВМС при подозрение за незаконно лечение изискват от собственика на животните или ветеринарния лекар, отговарящ за животновъдния обект, да представи документацията, удостоверяваща вида на лечението.
(2) Когато проверката установи незаконно лечение или когато съществува подозрение за такова лечение, органите на НВМС извършват:
1. проверки на място на животните в животновъдния обект, от който произхождат, или в отправния пункт с оглед установяването на такава употреба или на следи от имплантанти, като тези проверки може да включват вземането на официални проби;
2. проверки за откриване на вещества, чието използване е забранено, или на неразрешени вещества и продукти в животновъдните обекти, където животните се отглеждат, държат или угояват (вкл. местата, административно свързани с тези обекти), като за целта е необходимо вземането на официални проби от питейната вода и продуктите, предназначени за храна на животните;
3. проверките, предвидени в чл. 8, ал. 1, т. 1, както и всички други проверки, необходими за изясняване на произхода на непозволените вещества и продукти или на лекуваните животни.
(3) В случаите на превишаване на МДГОВ, предвидени в НМПКО, органите на НВМС провеждат проучване за установяване произхода и естеството на замърсяване на животните или продуктите с открития остатък.
Чл. 10. (1) За контрол на остатъци от ВМП министърът на земеделието и горите със заповед определя национални референтни лаборатории.
(2) Националните референтни лаборатории:
1. координират работата на другите лаборатории, отговорни за анализа на възложените им остатъци, както и стандартите и методите за анализ на всеки остатък или група остатъци;
2. оказват съдействие на НВМС при съставяне на НМПКО;
3. адаптират, внедряват и разработват нови методи за лабораторен контрол на суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи и фуражни добавки в съответствие с приетите международни стандарти;
4. периодично организират сравнителни изпитвания за лабораториите по т. 1 за даден остатък или група остатъци;
5. осигуряват съблюдаването на определените МДГОВ от лабораториите по т. 1 за даден остатък или група остатъци;
6. разпространяват сред лабораториите по т. 1 информацията, получена от референтните лаборатории на Европейския съюз (ЕС);
7. осигуряват възможността персоналът на лабораториите да участва в курсове за повишаване на квалификацията.
Чл. 11. (1) Органите на НВМС вземат официални проби за наличието на остатъци, без предварително да уведомяват собствениците на обекти за вземането им. Нивата за официалните проби и честотата на тяхното вземане са посочени в приложение № 3.
(2) За остатъците от група А на приложение № 1 всички положителни резултати, регистрирани след прилагане на рутинен метод, трябва да се потвърдят от национална референтна лаборатория при използването на еталонни методи.
(3) Резултатите за разглежданите вещества или остатъци, оспорени на базата на противоречив анализ, трябва да бъдат потвърдени от национална референтна лаборатория. Това потвърждение се извършва за сметка на ищеца.
(4) В случаите, когато изследването на официалната проба докаже незаконно лечение, се прилагат чл. 13 и 15, както и мерките, предвидени в раздел V, а когато покаже наличие от позволени вещества или замърсители над МДГОВ, се прилагат чл. 14 и 15.
Чл. 12. (1) В случай на получаване на положителни резултати от лабораторните анализи за наличие на остатъци от ВМП по чл. 11, ал. 3 НВМС трябва да изиска и получи незабавно:
1. цялата информация, необходима за идентифициране на животното и животновъдния обект или пункта на товарене на животното;
2. всички данни за изследването и резултатите от него.
(2) Районната ветеринарномедицинска служба извършва:
1. при необходимост - проверка на животновъдния обект или пункта на товарене на животното, за да установи причините за наличието на остатъци;
2. в случай на незаконно лечение - проверка на източника или източниците на веществата или продуктите, на фазата на производство, употреба, съхранение, транспорт, разпространение и продажба;
3. други действия, които счита за необходими, за да установи произхода и източника за наличие на остатъци.
(3) Животните, от които са взети пробите, се идентифицират допълнително. Те не трябва да напускат животновъдния обект до получаване на резултатите от проверката.
Чл. 13. При установяване на незаконно лечение органите на НВМС незабавно поставят животните от животновъдния обект под официален контрол, като на всички засегнати животни се поставя специален белег или отличителен знак и се взема повторно официална проба.
Чл. 14. (1) Когато резултатите от лабораторния анализ докажат наличие на остатъци от позволени вещества и замърсители от околната среда над МДГОВ, органите на НВМС прилагат мерките по чл. 12, като възбраняват при необходимост движението на животните или забраняват продуктите да напускат животновъдния обект или предприятие.
(2) В случай на повторно нарушение по ал. 1, когато животни или продукти от животински произход се предлагат на пазара от собственици на животновъден обект или предприятие, органите на НВМС извършват ежемесечни проверки за срок не по-малък от шест месеца, като продуктите и месото от тези животни задължително се възбраняват до излизане на резултата от лабораторния анализ на пробите.
(3) При положителен резултат за наличие на остатъци над МДГОВ възбранените продукти или месо по ал. 2 се обявяват за негодни за човешка консумация.
Чл. 15. Разходите за проверките и лабораторните анализи, предвидени в чл. 12, 13 и 14, както и за евентуално унищожаване на животните се заплащат от собствениците на животните.
Раздел V.
Мерки в случай на нарушение
Чл. 16. Когато органите на полицията, ХЕИ или митническите власти установят, че физически или юридически лица притежават непозволени остатъци от група А и група Б (1) и (2) от приложение № 1, без да имат разрешение за това, тези остатъци се възбраняват, докато органите на НВМС вземат необходимите мерки.
Чл. 17. (1) През периода, в който животните са задържани, съгласно чл. 13 те не могат да напускат животновъдния обект, нито да бъдат предавани на други лица от собственика на животните или лицето, което се грижи за животните, освен под контрола на органите на НВМС.
(2) Когато резултатите от пробите по чл. 13 потвърдят незаконно лечение, животното или животните незабавно се убиват на място или се отвеждат незабавно в кланица под контрола на органите от НВМС. Труповете на тези животни се изпращат в екарисаж с висока степен на опасност. За сметка на собственика на животновъдния обект се вземат проби от цялата партида животни, отглеждани в този животновъден обект, в който е извършена проверката.
(3) Ако половината или повече от половината от пробите, взети по чл. 14, са положителни, на собственика на животновъдния обект може да се предостави да избере дали да се направи проверка на всички животни в животновъдния обект, или те да бъдат заклани.
(4) През следващите 12 месеца животновъдните обекти, притежавани от същия собственик, се подлагат на ежемесечни проверки за контрол на остатъци от същата група.
(5) В зависимост от установеното нарушение животновъдните обекти, които са доставчици на животните, се подлагат на допълнителни проверки, за да се определи произходът на откритите остатъци или субстанции. Това важи и за животновъдните обекти от същата верига за доставка на животни и храна за животните.
Чл. 18. Ветеринарният лекар в кланицата трябва:
1. ако заподозре или има доказателства за това, че животни са били подлагани на незаконно лечение или са приемали непозволени вещества или продукти:
а) да разпореди животните да бъдат убити отделно от останалите партиди животни, постъпващи в кланицата;
б) да задържи трупното месо и карантията и да извърши всички процедури за вземане на проби за изследванията, необходими за откриване на въпросните вещества;
в) ако получените резултати са положителни, да изпрати месото и карантията в екарисаж с висока степен на опасност без обезщетение и компенсация за собствениците на стоката;
2. ако заподозре или има доказателства за това, че животни са били подлагани на позволено лечение, но карентният срок не е бил спазен:
а) да отложи убиването на животните, докато не се увери, че количеството на остатъците не превишава МДГОВ; срокът не може да бъде по-малък от предвидените карентни срокове в Наредба № 13 от 2001 г. за контрол върху субстанции с тиреостатично, хормонално действие и бетаагонисти (ДВ, бр. 53 от 2001 г.) или предписани в упътването за употреба на съответното ВМП;
б) да позволи клането да се извърши преди изтичане на карентния срок само когато инфраструктурата или оборудването на кланицата не позволяват клането да бъде отложено и за да се спазят изискванията за хуманно отношение към животните;
в) да задържи месото и вътрешните органи до получаване на резултатите от официалната проверка;
г) да допусне за консумация от хора само месото и вътрешните органи, в които количеството на остатъците не превишава МДГОВ;
д) да обяви за негодни за човешка консумация трупното месо и продуктите, в които са превишени МДГОВ.
Чл. 19. Когато органите на НВМС докажат, че животновъдният обект или предприятието притежава, използва или произвежда непозволени вещества или продукти, ветеринарномедицинското разрешително за дейност се отнема за периода, през който предприятието ще бъде подложено на проверки.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Непозволени вещества и продукти" са вещества и продукти, чието даване и приемане от животните е забранено.
2. "Незаконно лечение" е използването на непозволени вещества и продукти или позволени такива за цели или при условия, различни от предписаните в нормативните документи.
3. "Остатък" са остатъчни количества от вещества с фармакологично активно действие, техните метаболити или други вещества, преминаващи и/или кумулиращи в суровините и продуктите от животински произход, които могат да бъдат опасни за човешкото здраве.
4. "Официална проба" е проба, взета от органите на НВМС с цел изследване за остатъци от групите, посочени в приложение № 1, съдържаща информация за техния вид, тип, количество, начин на вземане, както и данни за пола и произхода на животното и/или животинския продукт.
5. "Одобрена лаборатория" е лаборатория, одобрена от НВМС за изследване на официална проба с цел откриване наличието на остатъци.
6. "Партида животни" са група животни от един и същи вид и възрастова група, отгледани в един и същ животновъден обект, по едно и също време и при едни и същи условия.
Заключителни разпоредби
§ 2. Тази наредба се издава на основание на § 5 от заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 3. Контролът по изпълнение на настоящата наредба се възлага на генералния директор на НВМС.
Приложение № 1 към чл. 2
Групи остатъци, подлежащи на контрол
Група А - Вещества с анаболен ефект и неразрешени вещества
1. Стилбени, производни на стилбени, техните соли и естери.
2. Антитиреоидни вещества.
3. Стероиди.
4. Лактони и резорцинова киселина, включително Зеранол.
5. Бетаагонисти.
6. Съединения, включени в приложение № 4 на Наредбата за установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества от фармакологично активни субстанции от състава на ветеринарномедицински препарати в суровини и продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация.
Група Б - Ветеринарномедицински препарати и замърсители от околната среда
1. Антибактериални вещества, включително сулфонамиди, квинолони.
2. Други ветеринарни лекарствени препарати:
а) антихелминти;
б) антикокцидийни, включително нитроимидазоли;
в) карбамати и пиретроиди;
г) успокоителни средства (седативи);
д) нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства;
е) други фармацевтично активни вещества.
3. Други вещества и замърсители на околната среда:
а) органохлорни съединения, включително PCBs;
б) органофосфорни съединения;
в) химически елементи;
г) микотоксини;
д) багрила;
е) радионуклиди.
Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1
Групи вещества, които трябва да бъдат откривани по видове животни и продукти от животински произход, фуражи и вода за пиене
| Вид животни, храни от животински произход |
| Групи | говеждо, | птиче | аква | мляко | яйца | заешко | пчелен |
| веще- | овче, | месо | кул- | месо, | мед | ||
| ства | козе, | тури | месо | ||||
| свинско, | от диви | ||||||
| конско | живот- | ||||||
| месо | ни (*) | ||||||
| и дивеч, | |||||||
| отглеж- | |||||||
| дан в | |||||||
| живот- | |||||||
| новъдни | |||||||
| обекти | |||||||
| А1 | Х | Х | Х | Х | |||
| А2 | Х | Х | Х | ||||
| А3 | Х | Х | Х | Х | |||
| А4 | Х | Х | Х | ||||
| А5 | Х | Х | Х | ||||
| А6 | Х | Х | Х | Х | Х | Х | |
| Б1 | Х | Х | Х | Х | Х | Х | Х |
| Б2а | Х | Х | Х | Х | Х | ||
| Б2б | Х | Х | Х | Х | |||
| Б2в | Х | Х | Х | Х | |||
| Б2г | Х | ||||||
| Б2д | Х | Х | Х | Х | |||
| Б2е | |||||||
| Б3а | Х | Х | Х | Х | Х | Х | Х |
| Б3б | Х | Х | Х | ||||
| Б3в | Х | Х | Х | Х | Х | Х | |
| Б3г | Х | Х | Х | Х | |||
| Б3д | Х | ||||||
| Б3е |
(*) За дивите животни се отнасят само химическите елементи.
Приложение № 3 към чл. 4, ал. 3, т. 6
Нива и честота за вземане на проби
Минималният брой на пробите, които трябва да бъдат заложени в НМПКО, се определя съгласно изискванията на това приложение. Всяка проба може да бъде анализирана за откриване наличието на едно или повече вещества.
За вещества от група А по приложение № 1 пробите целят отчитането на следните минимални критерии: пол, възраст, биологичен вид, система на угояване, всякаква информация за произход, с която се разполага, и всякакви данни за неправилно използване или злоупотреба с вещества от тази група.
За вещества от група Б по приложение № 1 пробите целят да се установи дали наличните остатъци от ВМП, пестициди и замърсители от околната среда да съответстват с установените максимално допустими граници на остатъчни вещества в суровини и продукти от животински произход съгласно действащите нормативни документи в страната.
Глава 1
1. Говеда
Минималният брой животни, който ежегодно се контролира за остатъци, е равен поне на 0,4 % от говедата, заклани през предходната година, като за:
Група А - 0,25%:
Половината от пробите се вземат от живи животни на мястото на отглеждане, а другата половина - в кланиците. Всяка подгрупа в група А ежегодно се проверява, като се използват най-малко 5 % от общия брой проби, които ще се събират за група А. Останалият брой проби се разпределят според установените остатъци в страната за предходната година.
Група Б - 0,15 %:
30% от пробите се проверяват за вещества от група Б1;
30% от пробите се проверяват за вещества от група Б2;
10% от пробите се проверяват за вещества от група Б3.
Остатъкът се разпределя според установените остатъци в страната за предходната година.
2. Свине
Минималният брой животни, които всяка година се проверяват за остатъци, е равен поне на 0,05% от свинете, заклани през предходната година, като за:
Група А - 0,02 %:
Ако вземането на пробите се извършва в кланиците, допълнително се правят анализи на ниво животновъден обект на питейната вода и фуража. В тези случаи минималният брой животновъдни обекти, от които се вземат проби, се определя от броя на закланите прасета през предходната година, като на 100 000 заклани прасета се проверява най-малко един обект.
Всяка подгрупа в група А ежегодно се проверява, като се използва най-малко 5% от общия брой проби, събрани за група А. Остатъкът се разпределя според установените остатъци в страната за предходната година.
Група Б - 0,03%:
Разпределението по подгрупи е като при говедата. Остатъкът се разпределя според установените за предходната година остатъци в страната.
3. Овце и кози
Минималният брой животни, които се проверява за всички видове остатъчни и други вещества, е равен най-малко на 0,05% от овцете и козите над тримесечна възраст, заклани през предходната година, разпределено, както следва:
Група А - 0,01%:
Всяка подгрупа на група А ежегодно се проверява, като се използват най-малко 5% от общия брой проби, събрани за група А. Остатъкът се разпределя според установените остатъци в страната за предходната година.
Група Б - 0,04%:
Разпределението по подгрупи е като при говедата. Остатъкът се разпределя според установените за предходната година остатъци в страната.
4. Коне
Минималният брой животни, от които се вземат проби, се определя съобразно наличието на остатъци, установени през предходната година.
Глава 2
Бройлери, кокошки, пуйки и други птици
Пробата се състои от едно или повече животни в зависимост от изискванията на методите за анализ.
За всяка категории птици (бройлери, кокошки, пуйки и други птици) минималният брой проби, които ежегодно се вземат, е равен на поне една проба на 200 т годишна продукция (кланично тегло) с най-малко 100 проби за всяка група вещества, ако годишната продукция от разглежданата категория птици надвишава 5000 т, като за:
Група А - 50% от общия брой проби:
Една пета от пробите се вземат на ниво животновъден обект.
Всяка подгрупа на група А трябва да бъде проверявана ежегодно, като се използват най-малко 5% от общия брой проби, събрани за група А.
Остатъкът се разпределя според установените за предходната година остатъци в страната.
Група Б - 50% от общия брой проби се проверяват, както следва:
30% - за вещества от група Б1;
30% - за вещества от група Б2;
10% - за вещества от група Б3.
Останалите 30 % се разпределят според установените остатъци в страната за предходната година.
Глава 3
Аквакултури
1. Рибни продукти, култивирани
Пробата е една или повече риби в зависимост от големината на рибата и изискванията на метода за анализ.
Спазват се минималните нива на вземане на проби и дадените честоти в зависимост от производството на култивирана риба (изразено в тонове).
Минималният брой проби, които ежегодно се събират, е най-малко една проба на 100 т годишна продукция.
Търсените химични съединения и селекционираните за анализ проби се избират според вероятността от използване на тези вещества.
При вземането на проби се спазва следното разпределение:
Група А - една трета от общия брой проби:
Всички проби се вземат на ниво животновъден обект от риби във всичките им фази на отглеждане (1), вкл. риби, които са готови за пускане на пазара за консумация.
Група Б - две трети от общия брой проби, като пробите се вземат:
(а) в животновъден обект от риба, готова за пускане на пазара за консумация;
(б) в предприятието за обработка, или
(в) на ниво търговия на едро от прясна риба при условие, че може да се извърши проследяване до животновъдния обект на произход в случай на положителни резултати.
Във всички случаи пробите, взети на ниво животновъден обект, се вземат най-малко от 10% от регистрираните производствени обекти.
2. Други аквакултури
Когато има основание да се смята, че се прилагат ВМП или химически средства на други аквакултури или когато има съмнения за замърсяване на околната среда, тези аквакултури се включват в плана за вземане на проби пропорционално на тяхното производство като допълнителни проби освен вземаните такива за рибни култивирани продукти.
Глава 4
Мляко
1. Краве мляко
Всяка официална проба се взема по начин, позволяващ проследяването й до животновъдния обект, откъдето произхожда млякото.
Пробите се вземат на ниво животновъден обект от събирателната цистерна или от ниво на млекопреработвателна единица, преди да се смеси с останалото мляко.
Нарушаването на тези принципи на проследяемост до животновъдния обект, от който произхожда, може да бъде неприемливо за остатъци, отбелязани в приложение № 1, група Б 3 (а), (б) и (в).
Пробите се вземат само от сурово мляко.
Годишният брой на пробите е една на 15 000 т от годишната продукция на мляко с най-малко 300 проби.
Пробите се тестват по следната схема:
а) 70 % от пробите - за наличие на остатъци от групи А6, Б1, Б2 (а) и Б2 (е) от приложение № 1; всяка проба се тества за най-малко 4 различни съединения; тестването за остатъци се извършва най-малко от три от тези групи;
б) 15 % от пробите - за остатъци, обозначени в група Б 3 от приложение № 1;
в) 15 % от пробите се тестват съобразно установените остатъци в страната в предходната година.
2. Мляко от други животни (овце, кози, коне)
Броят на пробите от мляко от други видове животни се определя съобразно нивото на производство и установените остатъци в страната в предходната година.
Млякото на тези животни трябва да бъде включено в плана за вземане на проби отделно от този за вземане на проби от краве мляко.
Глава 5
Яйца
1. Кокоши яйца
Всяка официална проба се взема по начин, позволяващ да бъде проследен произходът на пробата до животновъдния обект, откъдето произхождат яйцата. Пробите могат да бъдат взети на ниво животновъден обект или на ниво място за опаковане. За вземането на една проба са необходими 12 яйца. В зависимост от използвания аналитичен метод броят на яйцата, необходим за една проба, може да е и по-голям.
Годишният брой на пробите, които трябва да бъдат взети, са най-малко равни на една на 1000 т от годишното производство на яйца за консумация с най-малко 200 проби. Най-малко 30 % от пробите трябва да бъдат събирани от опаковъчните предприятия.
Пробите се тестват по следната схема:
а) 70 % от пробите - за най-малко 1 съединение от следните групи: А6, Б1 и Б2 (б) от приложение № 1;
б) 30 % от пробите се тестват съобразно установените остатъци в страната в предходната година, но трябва да включват и контрол на остатъци от група Б3 (а) от приложение № 1.
2. Яйца от други видове птици
Броят на пробите от други видове птици се определя съобразно нивото на производство и установените остатъци в страната в предходната година. Яйцата от тези видове трябва да бъдат включени в плана за вземането на проби като допълнение към този за кокоши яйца.
Глава 6
Заешко месо и месо от диви животни и отглеждани в животновъден обект
1. Заешко месо
Една проба се състои от едно или повече животни от същия производител съобразно изискванията на аналитичните методи.
Всяка официална проба се взема по начин, позволяващ да бъде проследен произходът на пробата до животновъдния обект, откъдето произхождат зайците.
Пробата може да бъде взета на ниво животновъден обект или на ниво регистрирани кланици.
Без предварително решение могат да бъдат взети някои допълнителни проби от вода и фуражи за контрол на забранени субстанции.
Броят на пробите за вземане трябва да е 10 на 300 т от годишната продукция (кланично тегло) за първите 3000 т от производството и една проба на всеки следващи 300 т.
Пробите се тестват по следната схема:
Група А - 30 % от общия брой проби се тестват:
70 % - за 6 субстанции от тази група;
30 % - за субстанции от други подгрупи на група А.
Група Б - 70 % от общия брой на пробите се тестват:
30 % - за съединенията от група Б1;
30 % - за съединенията от група Б2;
10 % - за съединенията от група Б3.
Останалото количество изпитване се установява съобразно установените остатъци в страната в предходната година.
2. Диви животни, отглеждани в животновъдни обекти
Пробите трябва да бъдат взети на ниво преработваща единица. Трябва да е възможно да се проследят животните или тяхното месо до животновъдния обект за отглеждане.
Броят на пробите, които се вземат всяка година, е най-малко 100.
Пробите се тестват по следната схема:
Група А - 20 % от общия брой проби се тестват за съединенията от групи А5 и А6.
Група Б - 70 % от общия брой на пробите се тестват:
30 % - за съединенията от група Б1;
30 % - за съединенията от група Б2 (а) и (б);
10 % - за съединенията от група Б2 (в) и (д);
30 % - за съединенията от група Б3.
3. Диви животни
Големината на пробата зависи от използвания аналитичен метод.
Пробите се вземат на ниво преработваща единица или на мястото, предназначено за лов.
Пробите се вземат по начин, позволяващ проследяването на животните до региона, където са ловувани.
Броят на пробите, които ще се вземат всяка година, е най-малко 100.
Тези проби се вземат за анализ на химични елементи.
Глава 7
Пчелен мед
Големината на пробата зависи от използвания аналитичен метод.
Пробите могат да бъдат взети от всяка точка на производствената верига, като се осигури възможна проследяемост до оригиналния производител.
Броят на пробите за вземане всяка година е равен на 10 на 300 т от годишната продукция за първите 3000 т от производството и 1 проба на всеки следващи 300 т.
Пробите се тестват по следната схема:
Група Б1 и група Б2 (в) - 50 % от общия брой на пробите;
Група Б3 (а), (б) и (в) - 40 % от общия брой на пробите.
Останалите 10 % се разпределят според установените остатъци в страната за предходната година.
