Държавен вестник, брой 48 от 14.V

Чл. 1. Тази наредба урежда:

1. контрола на продуктивните качества и определянето на развъдната стойност на свине, наричани по нататък "животни";

2. условията за използване на нерези за естествено покриване и изкуствено осеменяване;

3. издаването на зоотехнически сертификат за хибридни животни и сертификат за биологични продукти от тях.

Чл. 2. (1) Контролът на продуктивните качества на животните се извършва в нуклеуси, репродуктори и станции за контролно изпитване.

(2) Продуктивните качества по ал. 1 са:

1. екстериор;

2. репродуктивни способности;

3. угоителни способности;

4. месодайни качества.

Чл. 3. Контролът на продуктивните качества на чистопородните животни се извършва в нуклеуси. На контрол подлежат следните зоотехнически показатели:

1. възраст за достигане на определена жива маса;

2. дебелина на сланината при определена жива маса;

3. процент постно месо в трупа при определена жива маса;

4. разход на фураж за 1 кг прираст през контролирания период.

Чл. 4. Контролът на продуктивните качества на хибридните животни се извършва в репродуктори. На контрол подлежат следните зоотехнически показатели:

1. възраст за достигане на определена жива маса;

2. дебелина на сланината;

3. процент постно месо.

Чл. 5. В станциите за контролно изпитване се контролират следните зоотехнически показатели:

1. среден дневен прираст през контролирания период;

2. разход на фуража за 1 кг прираст през контролирания период;

3. кланичен анализ при определена жива маса;

4. дебелина на сланината;

5. тегло на бута;

6. площ на мускулното око;

7. процент постно месо;

8. физико-химичен състав на месото.

Чл. 6. При приемане на животните в станции за контролно изпитване собственикът, селекционерът и ръководителят на станцията за контролно изпитване изготвят протокол, който съдържа:

1. име или фирма и адрес на собственика на животните;

2. генеалогия на животните;

3. брой, индивидуален номер на животното, пол, възраст и тегло при приемането му в станцията за контролно изпитване;

4. система на хранене на животните;

5. вид на храните.

Чл. 7. След приключване на изпитването ръководителят на станцията за контролно изпитване изготвя отчет за резултатите по чл. 5. Отчетът се предоставя на собственика на животните.

Чл. 8. (1) Развъдната стойност на животните за разплод се определя от развъдната асоциация или от лица, на които развъдната асоциация е възложила това с договор.

(2) Лицата по ал. 1 определят развъдната стойност на всички млади разплодни животни в развъдните ферми. Не се определя развъдна стойност на животни от породи, застрашени от изчезване.

Чл. 9. (1) Развъдната стойност се определя по:

1. произхода на животните;

2. собствената продуктивност на животните;

3. странични родственици на животните;

4. потомството на животните.

(2) Развъдната стойност се определя по ал. 1 въз основа на селекционен индекс и стойностите на отделните зоотехнически показатели на животните по чл. 3 или 4 и/или продуктивността на техните родственици.

(3) Развъдната асоциация изготвя методика за определяне на стойността на отделните зоотехнически показатели за продуктивност. Методиката се одобрява от министъра на земеделието и горите.

(4) При определянето на развъдната стойност се използват и данни за екстериора.

Чл. 10. При определяне на развъдната стойност в развъдните ферми се включват и репродуктивни показатели.

Чл. 11. Развъдната асоциация определя конкретните селекционни критерии за всяка порода и/или линия в селекционните програми.

Чл. 12. (1) Развъдните асоциации два пъти годишно публикуват данни за развъдната стойност на животните в издаваните от тях бюлетини и каталози и предоставят информация на собствениците на животните и на други заинтересувани лица.

(2) (В сила от 16.05.2005 г.) Развъдната асоциация установява генетичните дефекти на животните и публикува получените резултати в издаваните бюлетини и каталози.

Чл. 13. (1) За естествено покриване се използват нерези, които отговарят на следните изисквания:

1. да са идентифицирани;

2. да са вписани в родословната книга или зоотехническия регистър.

(2) За изкуствено осеменяване се използват чистопородни и хибридни нерези, които отговарят на изискванията по ал. 1 и на които е определена развъдната стойност.

Чл. 14. За да бъде вписано в зоотехнически регистър за хибридни животни за разплод, животното трябва:

1. да е идентифицирано след раждането си по възприетия от развъдната асоциация начин;

2. да има установен произход съгласно правилник за водене на зоотехническия регистър, изготвен от развъдната асоциация.

Чл. 15. Сертификатът за хибридни животни за разплод съдържа следните данни:

1. наименование на развъдната асоциация;

2. входящ номер в зоотехническия регистър;

3. дата на издаване на сертификата;

4. вид на идентификацията;

5. идентификационен номер;

6. дата на раждане на животното;

7. генетичен тип, линия;

8. пол;

9. име и адрес на селекционера;

10. име и адрес на собственика.

Чл. 16. Сертификатът за сперма от хибридни нерези за разплод съдържа:

1. данните по чл. 15, отнасящи се за нереза, от който е получена спермата;

2. дата на получаването и имената и адресите на центъра за изкуствено осеменяване и на получателя на спермата.

Чл. 17. (1) Сертификатът за яйцеклетки и ембриони на хибридни животни за разплод включва:

1. данните по чл. 15, отнасящи се за животното, от което са получени яйцеклетките или ембрионите;

2. датата на получаването им, имената и адресите на центъра за трансфер на ембриони и тези на получателя на генетичния материал.

(2) В сертификата за ембриони се включва информация за датата на осеменяване и данни за нереза баща съгласно чл. 16.

Чл. 18. (1) Всеки собственик на хибридни разплодни животни, с които развъдната асоциация осъществява селекционната си програма, може да поиска да му бъде издаден зоотехнически сертификат, като подаде писмена молба до развъдната асоциация.

(2) Развъдната асоциация издава зоотехническия сертификат в срок до 10 дни от получаването на молбата по ал. 1.