Държавен вестник, брой 49 от 14.VI

Чл. 1. Тази наредба урежда:

1. контрола на продуктивните качества на овце и кози, наричани по нататък "животни";

2. определянето на развъдната стойност на животните;

3. условията за използване на мъжките разплодници за естествено покриване и изкуствено осеменяване.

Чл. 2. Контролът на продуктивните качества на животните се извършва в развъдните ферми, като се определят следните зоотехнически показатели:

1. репродукцията;

2. живото тегло;

3. екстериорът;

4. млечността;

5. месодайността;

6. вълнодайността.

Чл. 3. (1) При определянето на показателя репродукция се отчитат:

1. броят и полът на родените приплоди от всяко оагване или окозване;

2. броят на абортиралите животни и мъртвородените агнета и ярета.

(2) Живото тегло се контролира:

1. при раждане на агнетата от месодайните породи;

2. при отбиване и на 1,5-годишна възраст при останалите породи.

(3) При преценката по екстериор се отчитат:

1. типичността на породата;

2. хармоничността на телосложението;

3. степента на развитие;

4. степента на угоеност;

5. наличието на съществени дефекти.

Чл. 4. (1) Показателят млечност се определя чрез измерване на количеството мляко в литри, издоено през дойния период на животните съгласно методите, посочени в номенклатурата на Международен комитет за контрол на животните (ICAR).

(2) Независимо от избрания метод по ал. 1, при осъществяването на контрола на продуктивните качества по показателя млечност се спазват следните правила:

1. контролират се овце или кози с минимум 200 грама или 200 милилитра дневна млечност;

2. точността на измерване е 40 грама (милилитра) при овцете и 20 грама (милилитра) при козите;

3. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2005 г.) количеството мляко се измерва чрез тегловни (грамове) или обемни (милилитри) мерни единици; превръщането на милилитрите в грамове се извършва чрез умножаване с 1,032 (конвергиращ фактор), съответстващ на нормалната плътност на овчето мляко и 1,028 конвергиращ фактор, съответстващ на нормалната плътност на козето мляко;

4. първият контролен ден за стадото овце е между четвъртия и петнадесетия ден след започването на доенето, а за отделните животни - не по-късно от 52 дни след отбиването;

5. първият контролен ден за козите без бозаен период е до 10 дни след окозването, а при наличие на бозаен период - след 40 дни от окозването;

6. допустимият интервал между две последователни контроли за определяне на показателя млечност е 70 дни при овцете и до 75 дни при козите; при наличие на карантина, изолация или възбрана в района, наложени от органите на Националната ветеринарномедицинска служба, допустимият интервал е до 100 дни при козите;

7. минималният брой на контролите за определяне на показателя млечност и методът за изчисляване на млечността се определя за всяка порода овце и кози от развъдната асоциация чрез определяне на стандартна продължителност на бозайния и дойния период, които да са близки до средната продължителност на бозаене и доене за дадената порода.

(3) Развъдните асоциации могат да решат при контролирането на млечността да бъдат включени и качествените показатели на млякото. Контролът на качествените показатели на млякото, както и анализирането и изчисляването на резултатите от контрола се извършват в съответствие с методите, посочени в номенклатурата на ICAR.

(4) Развъдните асоциации определят вида на уредите за измерване на количествените и качествените показатели на млякото и периодично, но не по-рядко от един път на четири месеца, ги сверяват за точност със стандартите, одобрени от ICAR.

(5) Развъдните асоциации не са длъжни да контролират показателя млечност по отношение на животните от вълнодайните и месодайните породи.

Чл. 5. (1) Месодайността се определя в развъдните ферми и кланици.

(2) При определянето на показателя месодайност се контролират:

1. развитието на мускулатурата;

2. степента на угоеност;

3. среднодневният прираст;

4. усвояването на фуражите;

5. кланичният анализ.

(3) Развъдните асоциации определят начините за контролиране на показателите по ал. 2 съобразно изискванията на ICAR.

(4) Развъдните асоциации не са длъжни да контролират показателя месодайност по отношение на животните от вълнодайните и млечните породи.

Чл. 6. (1) При определяне на показателя вълнодайност се контролират:

1. количеството на непрана вълна при мъжките разплодни животни на 6 месеца и на 1,5 г. и при женските разплодни животни - на 1,5 г.;

2. дължината на вълната на 1,5 г.;

3. количеството на прана вълна на 1,5 г. (лабораторно);

4. нежността на вълната на 1,5 г. окомерно, а при кочлетата и лабораторно (дебелина в микрони).

(2) Развъдните асоциации не са длъжни да контролират показателя вълнодайност по отношение на животните от млечните и месодайните породи.

Чл. 7. (1) Развъдната стойност на животните за разплод се определя от развъдната асоциация или от лица, на които развъдната асоциация е възложила това с договор.

(2) Лицата по ал. 1 определят развъдната стойност на всички контролирани животни за разплод от дадена порода.

(3) Развъдната стойност на животното се определя въз основа на данните за показателите, посочени в чл. 2.

(4) Развъдната стойност се определя въз основа на установените показатели за собствената продуктивност и/или за продуктивността на неговите родственици.

(5) При определяне на развъдната стойност на животните по отделните показатели се използват статистически методи, приети от ICAR.

(6) Развъдните стойности по отделните показатели участват в селекционни индекси, като относителното им участие се определя от развъдните асоциации.

Чл. 8. Развъдните асоциации ежегодно публикуват данните за развъдната стойност на животните с кратко описание на използваните методи за оценка в издаваните от тях каталози и бюлетини.

Чл. 9. (1) За естествено покриване се използват кочове и пръчове, които:

1. са идентифицирани;

2. са вписани в родословната книга или зоотехническия регистър.

(2) За изкуствено осеменяване се използват кочове и пръчове, които отговарят на изискванията по ал. 1, имат доказан произход чрез кръвен или ДНК тест и на които е определена развъдната стойност по реда на глава трета.