Държавен вестник, брой 118 от 20.XII

Чл. 14. Заявлението за издаване на виза се подава по образец.

Чл. 15. (1) Заявлението за издаване на виза се подписва от кандидата собственоръчно в присъствието на компетентно длъжностно лице (консулско длъжностно лице или консулски сътрудник - в дипломатическите и консулските представителства, или на длъжностно лице от органите за граничен паспортен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове).

(2) Когато лицето, кандидатстващо за виза, е малолетно, заявлението се подписва от родителите или от изрично упълномощено от тях лице в присъствието на компетентно длъжностно лице. При отсъствие на единия от родителите се представят документи, удостоверяващи правото на другия родител да представлява интересите на лицето, кандидатстващо за виза.

(3) Когато лицето, кандидатстващо за виза, е непълнолетно, заявлението се подписва от него и се приподписва от неговите родители или от изрично упълномощено от тях лице в присъствието на компетентно длъжностно лице. При отсъствие на единия от родителите се представят документи, удостоверяващи правото на другия родител да представлява интересите на лицето, кандидатстващо за виза.

Чл. 16. (1) По изключения, когато това се налага с оглед на държавния интерес, разпоредбата на чл. 15, ал. 1 не се прилага по писмено разпореждане на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство, на директора на дирекция "Консулски отношения" или на директора на Национална служба "Гранична полиция".

(2) При подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване не се допускат изключения от изискването за лично явяване и полагане на подпис в присъствието на компетентно длъжностно лице.

Чл. 17. При подаване на заявление за издаване на виза за летищен трансфер съгласно приложение № 5 кандидатът представя и:

1. редовен документ за задгранично пътуване;

2. фотокопие от страниците на документа за задгранично пътуване с личните данни и с положените визи и/или фотокопие на притежаваните разрешения за пребиваване за следващите по маршрута държави и за държавата - цел на пътуването, ако такива са необходими;

3. една снимка (3,5 x 4,5);

4. резервация за полет и копие на резервацията.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2005 г., в сила от 08.07.2005 г.) При подаване на заявление за издаване на виза за транзитно преминаване съгласно приложение № 5 кандидатът представя и:

1. редовен документ за задгранично пътуване;

2. фотокопие от страниците на документа за задгранично пътуване с личните данни и с положените визи и/или фотокопие на притежаваните разрешения за пребиваване за следващите по маршрута държави и за държавата - цел на пътуването, ако такива са необходими;

3. една снимка (3,5 x 4,5);

4. доказателства за осигурен транспорт за транзитното преминаване и копие на тях и/или доказателства за притежавани финансови средства за продължаване на пътуването;

5. доказателства, удостоверяващи притежаването на необходимите финансови средства за издръжка за всяко транзитно преминаване в размер минимум 50 евро или тяхната равностойност в друга свободно конвертируема валута, а при транзитно преминаване по суша с управлявано от лицето превозно средство - и допълнителни средства в размер минимум 200 евро или тяхната равностойност в друга свободно конвертируема валута.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2005 г., в сила от 08.07.2005 г.) При подаване на заявление за издаване на виза за краткосрочно пребиваване съгласно приложение № 5 кандидатът представя и:

1. редовен документ за задгранично пътуване;

2. фотокопие от страниците на документа за задгранично пътуване с личните данни и с положените визи и/или фотокопие на притежаваните разрешения за пребиваване;

3. една снимка (3,5 x 4,5);

4. документи, обосноваващи заявлението за виза, и копия на тях;

5. доказателства, удостоверяващи притежаването на необходимите финансови средства за издръжка в размер минимум 50 евро за всеки ден от поискания със заявлението за виза престой или тяхната равностойност в друга свободно конвертируема валута, но не по-малко от 500 евро, или тяхната равностойност в друга свободно конвертируема валута, или документ за предплатени туристически услуги;

6. доказателства, удостоверяващи притежаването на необходимите финансови средства за осигуряване на настаняване, но не по-малко от 50 евро за всеки ден от поискания със заявлението за виза престой или тяхната равностойност в друга свободно конвертируема валута, или документ за предплатени нощувки в туристическо средство за подслон, или покана-декларация от българско физическо лице, с която се удостоверява, че се осигурява подслон;

7. доказателства, удостоверяващи притежаването на необходимите финансови средства за напускане на страната или билет, а при влизане по суша или по вода с управлявано от лицето превозно средство - средства в размер най-малко 300 евро или тяхната равностойност в друга свободно конвертируема валута.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2005 г., в сила от 08.07.2005 г.) При искане за издаване на групова виза всяко лице от групата подава заявление съгласно приложение № 5, като представя и:

1. групов паспорт или друг групов документ за самоличност, в който може да бъде положена виза;

2. фотокопие от страниците на документа за задгранично пътуване с личните данни и с положените визи и/или фотокопие на притежаваните разрешения за пребиваване;

3. снимка на всеки от участниците в групата (3,5 x 4,5);

4. доказателства по чл. 18, т. 4 и 5 - при заявления за издаване на групова виза за транзитно преминаване;

5. документи, обосноваващи целта на посещението, и копия на тях и доказателства по чл. 19, т. 5, 6 и 7 - при заявления за групова виза за краткосрочно пребиваване.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2005 г., в сила от 08.07.2005 г.) При подаване на заявление за издаване на виза на границата съгласно приложение № 5 кандидатът представя и:

1. редовен документ за задгранично пътуване;

2. фотокопие от страниците на документа за задгранично пътуване с личните данни и с положените визи и/или фотокопие на притежаваните разрешения за пребиваване;

3. документи, обосноваващи искането за виза;

4. доказателства за притежаваните средства за издръжка, за настаняване и за осигурен транспорт.

Чл. 22. При заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване кандидатът представя и:

1. два броя заявления за издаване на виза;

2. редовен документ за задгранично пътуване;

3. фотокопие от страниците на документа за задгранично пътуване с личните данни и с положените визи и/или фотокопие на притежаваните разрешения за пребиваване;

4. две еднакви снимки (3,5 x 4,5);

5. оригинали на документи, обосноваващи искането за виза за дългосрочно пребиваване по реда на Закона за чужденците в Република България и на правилника за неговото прилагане и за притежаваните финансови средства за издръжка и подслон, и два комплекта копия.

Чл. 23. Чужденецът е длъжен да обоснове достоверно искането за издаване на виза, посочената цел на посещение или транзитно преминаване и да докаже, че притежава необходимите средства за издръжка и подслон за заявения срок на пребиваване и за транспорт.

Чл. 24. Освобождават се от задължението да представят доказателства за осигурена издръжка, настаняване и осигурен транспорт:

1. притежателите на дипломатически и служебни паспорти - при служебни пътувания при наличието на взаимност;

2. (изм. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) лицата, кандидатстващи за издаване на виза за дългосрочно пребиваване с цел събиране на семейства във връзка с предоставен статут на бежанец или убежище в Република България - въз основа на удостоверение от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Чл. 25. (1) Не се разглежда и не се регистрира заявление и не се събира административна такса за обработка на заявлението от чужденец, чийто паспорт или заместващ го документ за пътуване:

1. е с изтекъл срок на валидност или ако този срок изтича след по-малко от 3 месеца от датата, на която следва да изтече срокът на пребиваване на територията на Република България въз основа на заявената виза;

2. не е включен в списъка по § 8 от заключителните разпоредби;

3. няма чиста свободна страница, върху която да се положи стикер с българска виза.

(2) Изключение от разпоредбата на ал. 1, т. 1 може да бъде направено по спешни хуманитарни причини или ако това се налага с оглед на държавния интерес или от международно задължение, при положение че срокът на валидност на документа за пътуване е по-дълъг от срока на визата и завръщането на лицето не се поставя под съмнение.

(3) В случаите по ал. 2 мотивите на компетентното длъжностно лице за допускане за разглеждане по същество на заявлението за издаване на виза се потвърждават писмено от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство, а при подаване на заявление за издаване на виза на границата - от длъжностно лице, определено със заповед на министъра на вътрешните работи или на оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 26. (1) Заявлението и приложените към него копия на документи са неразделна част от архива на дипломатическото или консулското представителство или на органа за граничен паспортен контрол.

(2) Компетентното длъжностно лице, което е приело заявлението за издаване на виза, се подписва върху формуляра и го регистрира с поредния номер от "Системата за визов контрол за издаване на визи, на временни паспорти за завръщане в Република България и на удостоверения за завръщане в Република България на чужденци" (СВК), а в дипломатическите и консулските представителства и на граничните контролно-пропускателни пунктове, в които системата не функционира - с пореден номер от "Дневник на заявленията за издаване на визи" за текущата календарна година.

Чл. 27. (1) Заявлението за издаване на виза и приложените към него документи и документираните резултати от личните разговори с кандидата и извършените проверки се съхраняват за срок, определен в закон.

(2) Първият екземпляр на формуляра на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване и на приложените към него документи се съхраняват в отделен регистър в дипломатическите и консулските представителства, а вторият екземпляр се изпраща чрез дирекция "Консулски отношения" до службите за административен контрол на чужденците.

(3) Условията и редът за поддържане на архивите и на регистрите на заявленията за визи и за тяхното съхраняване се определят със заповед на министъра на външните работи - за дипломатическите и консулските представителства, и със заповед на министъра на вътрешните работи или на оправомощени от него длъжностни лица - за граничните контролно-пропускателни пунктове.

Чл. 28. (1) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства след съгласуване с дирекция "Консулски отношения" определят с писмена заповед компетентните длъжностни лица, които имат право да работят със СВК, да вземат решения по заявления за визи и да подписват стикери с българска виза.

(2) Министерството на външните работи поддържа регистър на лицата по ал. 1 и архив с образците на подписи, печати и щемпели.

Чл. 29. (1) Дипломатическото или консулското представителство е длъжно да осигури безплатно информация на официалния език на страната на акредитация и на един от международните езици за условията и реда за издаване на визи, която да е достъпна без ограничения.

(2) Ръководителят на дипломатическото или консулското представителство и определените със заповед на министъра на вътрешните работи длъжностни лица от органите за граничен паспортен контрол носят отговорност за организацията и реда за приемане и обработване на исканията за издаване на визи, за режима на съхраняване на визовите стикери и за осигуряване сигурността на СВК.

(3) Въз основа на писмена заповед на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство за създаване на оптимална организация за приемане и обработване на молбите за визи консулските длъжностни лица могат да определят дата за подаване на молбите, включително чрез полагане на пореден номер и дата в документите за пътуване на кандидатите.

Чл. 30. (1) Дипломатическото или консулското представителство издава съответния вид виза след получено разрешение от дирекция "Консулски отношения".

(2) Министърът на външните работи по предложение на дирекция "Консулски отношения" може да оправомощи определени консулски длъжностни лица да вземат самостоятелно решения за издаване или за отказ за издаване на визи за летищен трансфер, за транзитно преминаване или за краткосрочно пребиваване.

(3) Преди да вземат решение, лицата по ал. 2 задължително извършват проверка в информационните фондове на Министерството на външните работи и на Министерството на вътрешните работи при условията на чл. 21а от Закона за чужденците в Република България и проверяват по същество декларираните данни и представените документи.

Чл. 31. (1) Консулското длъжностно лице може по изключение да издаде виза за летищен трансфер, за транзитно преминаване или за краткосрочно пребиваване до 10 дни, без да се спази процедурата по чл. 30, ал. 3, само в нетърпящи отлагане случаи, в които по причина на влошено здравословно състояние, смърт на близък или по други хуманитарни причини, възникнали не по вина на чужденеца и които той не би могъл да предвиди и да предотврати, или при наличие на друг държавен интерес е наложително издаване на виза в съкратен срок след писмено разпореждане на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.

(2) При издаване на виза по ал. 1 консулското длъжностно лице изпраща незабавно в дирекция "Консулски отношения" и в дирекция "Гранична полиция" информация за категорията на визата, номера на визовия стикер, граничния контролно-пропускателен пункт за влизане, личните данни, целта на пътуването и особено за мотивите за взетото решение и за резултатите от извършените проверки под формата на "съобщение за издадена виза без съгласуване".

Чл. 32. (1) Извън случаите по чл. 31 дипломатическото или консулското представителство изпраща в дирекция "Консулски отношения" информация за декларираните от чужденеца данни, обстоятелства и факти и представените документи и за резултатите от извършените проверки по същество под формата на "искане за виза" или на "съобщение за отказана виза".

(2) Компетентното длъжностно лице носи отговорност за верността и пълнотата на информацията по ал. 1.

Чл. 33. (1) С цел формиране на становище по достоверността на декларираните със заявлението данни, обстоятелства и факти и на представените документи компетентното длъжностно лице може да проведе личен разговор с кандидата.

(2) Компетентното длъжностно лице извършва проверка на декларираните данни, обстоятелства и факти и на представените документи и документира резултатите върху заявлението.

Чл. 34. (1) След постъпване на искането за виза дирекция "Консулски отношения" извършва проверка в информационните масиви и информира за резултатите дипломатическото или консулското представителство, в което е прието заявлението за издаване на виза.

(2) Полученият отговор на искането по ал. 1 се вписва върху заявлението за виза.

(3) Регистрираното заявление и представените документи, както и положителният резултат от извършената проверка по чл. 30, ал. 3 не предполагат задължително издаване на виза.

(4) Декларираният в заявлението срок на пребиваване не предполага задължително издаване на виза за същия срок.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2004 г., в сила от 26.02.2004 г.) Дирекция "Консулски отношения" съгласува исканията за издаване на визи за дългосрочно пребиваване с дирекция "Миграция" на МВР.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2004 г., в сила от 26.02.2004 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2004 г., в сила от 26.02.2004 г.) Дирекция "Консулски отношения" дава разрешение на съответното дипломатическо или консулско представителство да издаде виза за дългосрочно пребиваване, освен ако е получено отрицателно становище от дирекция "Миграция" на МВР и/или са налице данни, че лицето представлява заплаха за сигурността или интересите на Република България.

Чл. 36. (1) Не се издава виза на чужденец, когато:

1. е наложена забрана за влизане или отказ за издаване на виза по смисъла на Закона за чужденците в Република България;

2. е представил документ с невярно съдържание и/или е декларирал неверни данни;

3. има наложена глоба по Закона за чужденците в Република България;

4. начинът на изписване на данните в паспорта или в заместващия го документ за задгранично пътуване не позволява да бъде установена самоличността на притежателя;

5. снимката в паспорта или в заместващия го документ за задгранично пътуване не позволява установяване самоличността на притежателя му, има следи от подмяна или изображението на лицето на снимката не съвпада с действителния му образ;

6. паспортът или заместващият го документ за задгранично пътуване не е издаден по законоустановения ред или в него има преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други извън законоустановения ред;

7. в паспорта или в заместващия го документ за задгранично пътуване липсват страници и/или са прибавени нови страници, но не по законоустановения ред на държавата, от която е издаден;

8. паспортът или заместващият го документ за задгранично пътуване не му дава право да се завърне в държавата, от която е издаден;

9. кандидатът е отказал да даде съгласие за електронна обработка на личните му данни и/или за обмен на данни, които са декларирани със заявлението за виза;

10. срокът между подаването на заявлението за издаване на виза и датата на планираното пътуване превишава 90 дни;

11. към момента на подаване на заявлението притежава друга валидна виза или валидно разрешение за пребиваване в Република България;

12. е пребивавал в Република България въз основа на разрешение за пребиваване - преди изтичането на 90 дни от датата на последното напускане на територията на Република България;

13. е пребивавал в Република България с виза за краткосрочно пребиваване общо 90 дни в рамките на 6 месеца и не са изминали 30 дни от датата на напускане територията на Република България.

(2) Не се издава виза на чужденец, който не е представил документа си за пътуване, в който следва да бъде положена визата, в срок 15 дни след посочената в заявлението дата на пътуване.

(3) Не се издава виза на чужденец, който е подал заявление за издаване на виза в едно дипломатическо или консулско представителство и впоследствие е заявил желание да я получи в друго българско задгранично представителство.

Чл. 37. (1) Дирекция "Консулски отношения" и консулското длъжностно лице по чл. 30, ал. 2 могат да определят парична гаранция за издаване на виза за летищен трансфер, за транзитно преминаване или за краткосрочно пребиваване. Определената парична гаранция трябва да покрива стойността на еднопосочен самолетен билет от Република България до страната на произход или на постоянно пребиваване, както и допълнителни средства в размер не по-малко от 100 евро.

(2) Паричната гаранция се внася в дипломатическото или консулското представителство на Република България, в което е подадено заявлението за издаване на виза, срещу приходна квитанция.

(3) Размерът и видът на валутата на внесената парична гаранция се вписват във визовия стикер.

Чл. 38. (1) При организирани пътувания с туристическа цел паричната гаранция може да бъде внесена от чуждия туристически оператор или туристически агент.

(2) При групови туристически пътувания минималният размер на паричната гаранция трябва да покрива разноските по завръщането със самолет в страната на произход най-малко на 20 на сто от туристите и средства за издръжка в размер не по-малко от 50 евро за всеки участник в групата.

Чл. 39. Дипломатическите и консулските представителства връщат паричните гаранции на вносителя в срок до 10 работни дни от датата на представяне на документа за пътуване, в който е положен визовият стикер, въз основа на щемпел за напускане на страната от органите за граничен паспортно-визов контрол или след извършване на проверка чрез дирекция "Консулски отношения".

Чл. 40. (1) Паричната гаранция не се възстановява, ако:

1. чужденецът има наложена принудителна административна мярка или административна глоба по Закона за чужденците в Република България;

2. към датата на предявяване на искането за връщане на паричната гаранция са изминали повече от 90 дни от датата на изтичане валидността на визата или от датата на напускане територията на страната;

3. визата е анулирана;

4. са налице данни за опити за подправяне на визовия стикер или на щемпели и отметка на органите за граничен паспортно-визов контрол или на службите за административен контрол на чужденците;

5. чужденецът не представи документа за пътуване, в който е положен визовият стикер;

6. допълнително е установено, че декларираните от чужденеца данни във връзка с издаването на визата са неверни;

7. чужденецът не представи квитанцията за сумата на внесената от него гаранция.

(2) За всеки отделен случай на невъзстановени суми от парични гаранции се уведомява дирекция "Консулски отношения", като се посочва основанието за взетото решение.

(3) Сумите от невъзстановените парични гаранции се превеждат в края на всяко тримесечие от Министерството на външните работи по бюджетна сметка на Министерството на вътрешните работи. Средствата от невъзстановените парични гаранции се изразходват за принудително извеждане на чужденци от Република България.

Чл. 41. Извън случаите по чл. 5 чуждите граждани - притежатели на дипломатически или служебни паспорти, попълват заявление за издаване на виза по реда на глава трета, раздел втори.

Чл. 42. (1) Лицата, акредитирани като служители в дипломатическо или консулско представителство или към международна организация със седалище на територията на Република България, членовете на техните семейства, както и лицата по чл. 24, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България при първоначалното си влизане в страната трябва да притежават виза за дългосрочно пребиваване, освен ако в международен договор, който е в сила за Република България, е предвидено друго.

(2) Заявленията за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на лицата по ал. 1 следва да са придружени от вербална нота на външнополитическото ведомство на изпращащата страна или от официално писмо от международна организация до съответното българско дипломатическо или консулско представителство, в които да бъдат посочени имената, рангът и длъжността на кандидата, имената на служителя, когото ще смени, и други необходими данни.

(3) В случаите, в които вербалната нота, официалното писмо и/или заявлението по формуляр не съдържа необходимите данни, дипломатическото или консулското представителство предприема необходимите стъпки за допълването им по официален път.

(4) Визата за дългосрочно пребиваване се издава в срок до 30 работни дни от датата на подаденото заявление след получено разрешение от дирекция "Консулски отношения".

(5) Вторият формуляр от заявлението за издаване на виза за дългосрочно пребиваване с копие от вербалната нота или от официалното писмо се изпращат с първа дипломатическа поща в дирекция "Консулски отношения".

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2005 г., в сила от 08.07.2005 г.) На лицата по чл. 42, ал. 1 след влизането в страната и регистрирането им в дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи се издава български документ за самоличност по реда на чл. 59, ал. 1, т. 13 от Закона за българските документи за самоличност.

Чл. 44. При издаване на визи на притежатели на дипломатически или служебни паспорти във връзка със служебни пътувания във визовия стикер се вписва "дипломатическа", съответно "служебна".

Чл. 45. Министерството на външните работи обявява за невалидни издадените дипломатически и служебни визи и разрешения за пребиваване, когато основанията за тяхното издаване са отпаднали.

Чл. 46. Органите за граничен паспортен контрол, определени със заповед на министъра на вътрешните работи или от определени от него длъжностни лица, са компетентни да приемат и обработват заявления:

1. за издаване на визи за летищен трансфер - по изключение, в нетърпящи отлагане случаи, когато това се налага от държавния интерес, от извънредни обстоятелства или от хуманитарни причини, само при предварително запитване от авиокомпанията превозвач, постъпило преди началото на полета, или при предварително съобщение от дирекция "Консулски отношения";

2. за издаване на еднократни транзитни визи или за еднократни визи за краткосрочно пребиваване за срок до 10 дни - по изключение, в нетърпящи отлагане случаи, когато това се налага от държавния интерес, от извънредни обстоятелства или от хуманитарни причини, или ако това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България.

Чл. 47. (1) Декларираните със заявлението за издаване на виза на границата лични данни на чужденеца се проверяват чрез информационните масиви на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на външните работи.

(2) Исканията за издаване на визи за летищен трансфер или на транзитни визи се съгласуват с дирекция "Консулски отношения", с изключение на случаите, в които се основават на международен договор, който е в сила за Република България.

(3) Исканията за издаване на визи за краткосрочно пребиваване за срок до 10 дни се съгласуват с дирекция "Консулски отношения" и със службите за административен контрол на чужденците.

Чл. 48. Дирекция "Гранична полиция" уведомява в писмена форма дирекция "Консулски отношения" за всеки недопуснат чужденец на територията на Република България, притежаващ виза, не по-късно от 2 работни дни от датата на взетото решение.

Чл. 49. (1) Искането за виза, съобщението за издадена виза без съгласуване или за отказана виза се изпращат от дипломатическите и консулските представителства на дирекция "Консулски отношения" не по-късно от един работен ден, считано от датата на регистриране на заявлението.

(2) Когато издаването на виза е по реда на чл. 30, ал. 3, дирекция "Консулски отношения" уведомява съответното дипломатическо или консулско представителство за резултатите от извършените проверки в срок до 3 работни дни, считано от датата на получаване на искането.

(3) Извън случаите по ал. 2 дирекция "Консулски отношения" извършва необходимите проверки и взема решение в срок до 10 работни дни от датата на получаване на искането.

(4) Компетентните органи, чрез които се извършва проверка по искането за виза, отговарят в срок до 3 работни дни, считано от датата на получаване на запитването.

(5) Когато сроковете по ал. 2 и 3 са недостатъчни за приключване на проверките и/или за съгласуване с други министерства или ведомства, те се продължават еднократно от дирекция "Консулски отношения", но с не повече от 5 работни дни.

Чл. 50. (1) При непълни или неправилни данни дирекция "Консулски отношения" връща искането за виза на дипломатическото или консулското представителство, което е длъжно да отговори в срок до 2 работни дни.

(2) В случаите по ал. 1 сроковете по чл. 49, ал. 2 и 3 текат от датата на получаване на новите съобщения.

Чл. 51. (1) Когато в определения по чл. 49, ал. 2 срок дирекция "Консулски отношения" не уведоми съответното дипломатическо или консулско представителство за резултата от извършените проверки, консулското длъжностно лице изпраща повторно искането за виза чрез друго средство за комуникация. Ако консулското длъжностно лице не получи отговор в срок 2 работни дни от датата на повторно изпратеното искане за виза, то може да вземе самостоятелно решение за издаване или за отказ за издаване на виза.

(2) Когато в определения по чл. 49, ал. 3 срок дирекция "Консулски отношения" не уведоми съответното дипломатическо или консулско представителство за взетото решение по искането за виза, консулското длъжностно лице го изпраща повторно чрез друго средство за комуникация. Ако консулското длъжностно лице не получи отговор в срок два работни дни от датата на повторно изпратеното искане за виза, то отказва издаването на виза.

Чл. 52. (1) При съгласуване на искане за виза за дългосрочно пребиваване дирекция "Консулски отношения" изпраща искането за виза в срок до два работни дни от датата на получаването му чрез Дирекцията на Национална служба "Полиция" до компетентната служба за административен контрол на чужденците.

(2) Компетентната служба за административен контрол на чужденците уведомява дирекция "Консулски отношения" чрез Дирекцията на Национална служба "Полиция" за своето решение в срок до 10 работни дни от датата на получаване на искането за виза по ал. 1.

(3) По искане на компетентната служба за административен контрол на чужденците, когато срокът за приключване на проверката и допълнителното съгласуване е недостатъчен, Дирекцията на Национална служба "Полиция" може да го продължи, но с не повече от 5 работни дни.

Чл. 53. (1) Консулските длъжностни лица са длъжни да извършат допълнителни проверки на декларираните със заявлението данни, обстоятелства и факти в рамките на срока за съгласуване с дирекция "Консулски отношения".

(2) В дипломатическото или консулското представителство, в което СВК не функционира, консулското длъжностно лице изпраща писмено съобщение за всяка издадена виза чрез друго средство за комуникация до дирекция "Гранична полиция" с копие до дирекция "Консулски отношения" под формата на "съобщение за издадена виза".

(3) Органите за граничен паспортен контрол издават виза или отказват издаването на виза незабавно след получаване на съобщение от дирекция "Гранична полиция".

Чл. 54. (1) При взето решение за издаване на виза визовият стикер се персонализира чрез СВК, а в дипломатическите и консулските представителства и на граничните контролно-пропускателни пунктове, в които системата не функционира, стикерът се персонализира на ръка.

(2) След проверка на правилността на въведените данни и качеството на персонализацията стикерът с виза се полага в документа за пътуване на чужденеца, подпечатва се и се подписва от компетентното длъжностно лице.

(3) При издаване на визата заявената цел на пътуване се вписва в стикера и не може да бъде променяна.

Чл. 55. Таксите за визи се определят съгласно Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, одобрена с Постановление № 49 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 30 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 50 от 2000 г.).