Държавен вестник, брой 5 от 5.IV

Член 1.

Върховните договорящи страни признават правилата, изложени в първата част на тая конвенция, като най-ефикасно средство при сегашните обстоятелства за възпрепятстване и на премахване нарушенията по фабрикуване фалшиви парични знаци.

Член 2.

В тая конвенция думите "паричен знак" се отнасят за книжните пари, включително банкнотите и металическите монети, чието обращение е разрешено със закон.

Член 3.

Подлежат на наказание, като престъпления от общ характер:

1. Всички измамнически деяния по фабрикуване или подправяне монети, каквито и средства да са били употребени за тая цел;

2. Измамническото пускане в обращение на фалшиви монети;

3. Въвеждането в една страна или приемането или придобиването на фалшиви монети с цел да бъдат пуснати в обращение, като се знае, че те са фалшиви;

4. Опитване да се извършат гореспоменатите деяния и всякакво преднамерено участие за същата цел;

5. Измамническото фабрикуване, приемане или придобиване на сечива или други предмети, специално пригодени за фабрикуване или подправяне монети.

Член 4.

Всяко от споменатите в чл. 3 деяния, ако те са извършени в различни страни, трябва да се смятат като отделно нарушение.

Член 5.

Не трябва да се прави разлика, от гледна точка на санкциите, между деянията, предвидени в чл. 3, дали става дума за национална или чужда монета; това постановление не подлежи на никакво условие на законна или договорна взаимност.

Член 6.

Страни, които възприемат принципа на международно зачитане по-рано извършени престъпления, признават, при условията, установени от респективните им законодателства, чуждите присъди, произнесени вследствие на едно от предвидените в чл. 3 деяния, като причина за установяване привична престъпност.

Член 7.

Доколкото граждански страни се допускат от местното законодателство, чуждите "граждански страни", включително, ако е нужно, и върховната договоряща страна, чиято монета е била фалшифицирана, се ползват от всички ония права, които се признават от местните закони на жителите в страната, гдето се разглежда делото.

Член 8.

В страни, които не възприемат принципа на екстрадицията на свои граждани, поданиците им, които са се завърнали в територията на своята страна, след като са се провинили в чужбина в деяния, предвидени в чл. 3, трябва да бъдат наказани по същия начин, както, ако деянието би било извършено в тяхна територия, и то дори в случая, когато провиненото лице би придобило своето поданство след извършване престъплението. Това постановление не се прилага, ако при един подобен случай не би била разрешена екстрадицията на един чужденец.

Член 9.

Чужденци, които са извършили в чужбина кое да е от деянията, предвидени в чл. 3, и които се намират в територията на страна, чието вътрешно законодателство възприема, като общо правило, принципа на преследване нарушения, извършени в чужбина, трябва да бъдат наказани по същия начин, както, ако деянието би било извършено в територията на тази страна. Задължението за преследване се подчинява на условието - екстрадицията да е била поискана, и страната, към която е било отправено това искане, да не е могла да предаде провиненото лице вследствие на някоя причина, която няма никаква връзка с извършеното деяние.

Член 10.

Деянията, предвидени в чл. 3, се включват по право като престъпления, които влекат подире си екстрадиция, във всеки договор за екстрадиция, сключен или който ще има да се сключва впоследствие между разните върховни договорящи страни.

Върховните договорящи страни, които не подчиняват екстрадицията на съществуването на един договор или на едно условие на взаимност, признават още от сега предвидените в чл. 3 деяния като случаи за екстрадиция помежду им. Екстрадицията ще се разрешава съгласно със законите на страната, от която тя е поискана.

Член 11.

Фалшивите монети, както сечивата и другите предмети, означени в чл. 3, № 5, трябва да бъдат взети и конфискувани. Тия монети, сечива или други предмети, трябва да се предават след конфискуването им, по искане, било на правителството, било на емисионната банка, за чиито монети става дума, с изключение на веществените доказателства, чието запазване в криминалната архива се изисква от закона на страната, гдето се е подигнало следствието, както и на спесимените, чието предаване в централното бюро, за което се говори в чл. 12, би могло да се счита за полезно. Във всеки случай, употреблението на всички тия предмети трябва да стане невъзможно.

Член 12.

Издирванията по въпроса за фалшифицирането на монети трябва да бъдат организирани от едно централно бюро в рамките на националното законодателство. Това централно бюро трябва да се държи в тясна връзка с:

а) емисионните институти;

б) с полицейските власти във вътрешността на страната;

в) с централните бюра на другите страни.

То трябва да централизира във всяка страна всички сведения, които са от естество да улеснят издирването, възпрепятстването и наказанието на фалшификаторите.

Член 13.

Централните бюра на различните страни трябва да кореспондират направо едно с друго.

Член 14.

Всяко централно бюро, доколкото то намира това за целесъобразно, ще трябва да изпраща на централните бюра на другите страни по една колекция от унищожените автентични спесимени от монетите на своята страна.

То трябва да съобщава редовно, при същите условия, на чуждите централни бюра, като им дава всички нужни сведения, за:

а) извършените в неговата страна нови емисии на монети;

б) изтеглянето на монетите от обращение и дали те са обезсилени или не.

С изключение на случаите от чисто местен интерес, всяко централно бюро ще трябва да съобщава на чуждите централни бюра, доколкото то намира това за целесъобразно:

1. Всяко откриване на фалшиви монети. Съобщението за фалшифицирани банкноти или книжни пари ще трябва да се придружава от едно техническо описание на подправките, което ще се доставя изключително от емисионния институт, чиито парични знаци са били фалшифицирани; ще трябва да се изпраща една фотографическа репродукция, или, ако е възможно, един спесимен от фалшифицирания паричен знак. В бързи случаи, едно съобщение и едно кратко описание, съставено от полицейските власти, ще може да се изпращат предпазливо на заинтересованите централни бюра, независимо от съобщението и техническото описание, за които се говори по-горе;

2. Издирванията, преследванията, арестуванията, присъдите, екстерниранията на фалшификатори, както евентуално и техните местения и всички други полезни сведения, а именно: отличителните белези, отпечатъци от пръстите и фотографии на фалшификаторите;

3. Подробностите по откритите фалшификации, с означение, дали е било възможно да се тури ръка на всички пуснати в обращение подправени парични знаци.

Член 15.

За да се осигури, усъвършенства и развие прякото международно сътрудничество за възпрепятстването и премахването на фалшивите монети, представителите на централните бюра на върховните договорящи страни трябва да държат отвреме-навреме сказки, с участието на представители от заинтересованите емисионни банки и централни власти. Учреждаването и контролата на едно международно централно информационно бюро ще може да съставя предмет на една от тия сказки.

Член 16.

Препращането на съдебните поръчки относно визираните в чл. 5 нарушения трябва да става:

а) предпочтително чрез пряко съобщение между съдебните власти, посредством централните бюра, гдето това е възможно;

б) чрез пряка кореспонденция между Министрите на правосъдието на двете страни или чрез пряко съобщение от страна на властта в страната, която отправя поръчката, до Министъра на правосъдието на страната, към която е отправена поръчката;

в) чрез дипломатическия или консулския представители на страната, която отправя поръчката в страната, към която е отправена тая поръчка; тоя представител ще изпрати съдебните поръчки направо до надлежната съдебна власт или до властта, посочена от правителството на страната, към която се отправя поръчката, и той ще получи направо от тая власт книжата, които показват изпълнението на съдебната поръчка.

При случаите а) и в), препис от съдебната поръчка ще се изпраща винаги и до върховната власт на страната, към която се отправя поръчката. Ако няма противно споразумение, съдебната поръчка трябва да бъде написана в езика на властта, която отправя поръчката, освен само ако страната, към която е отправена поръчката, може да поиска един превод на нейния език, заверен от властта, която отправя поръчката.

Всяка върховна договаряща страна ще оповестява чрез съобщение, отправено до всяка от другите върховни договорящи страни, начина или начините, по които тя ще препраща съдебните поръчки. Догдето едно подобно съобщение не е направено от една върховна договоряща страна, нейната досегашна процедура по препращането на съдебните поръчки ще остава в сила.

Изпълнението на съдебните поръчки не подлежи на изплащането на никакви такси и разноски, освен разноските по експертизата. Нищо в тоя член не ще може да се тълкува като задължение от страна на върховните договорящи страни да възприемат по углавни дела доказателствени форми или методи, противни на техните закони.

Член 17.

Участването на една върховна договоряща страна в тая конвенция не трябва да се тълкува като посегателство върху нейното положение относно общия въпрос по компетентността на углавната юрисдикция, като въпрос от международното право.

Член 18.

Настоящата конвенция оставя незасегнат принципа, какво предвидените в чл. 3 деяния трябва да бъдат квалифицирани, преследвани и съдени във всяка страна съгласно с общите правила на нейното вътрешно законодателство, без някога да бъде обезпечена тяхната ненаказуемост.

Член 19.

Върховните договорящи страни се съгласяват, щото споровете, които биха могли да възникнат между тях по въпроса за тълкуването или прилагането на тая конвенция, да се изпращат за разрешение в Постоянния съд за международно правосъдие, в случай че те не биха могли да бъдат уредени чрез преки преговори. Ако върховните договорящи страни, между които е възникнал подобен спор, или една от тях, не участват в протокола от 16 декември 1920 г. относно Постоянния съд за международно правосъдие, спорът ще се отнася, по техен избор и съгласно с конституционната процедура на всяка страна, било до Постоянния съд за международно правосъдие, било до един арбитражен съд, съставен съгласно с конвенцията от 18 октомври 1907 г. за миролюбивото уреждане на международните спорове, било до някой друг арбитражен съд.

Член 20.

Настоящата конвенция, чиито френски и английски текстове са еднакво автентични, ще носи днешна дата. До 31 декември 1929 г. тя ще бъде открита за подписване от името на всеки член от Обществото на народите и от името на която и да е държава не член, представена в конференцията, която е изработила настоящата конвенция, държава на която съветът на Обществото на народите ще да е препратил един екземпляр от тая конвенция.

Настоящата конвенция ще трябва да бъде утвърдена, и книжата по тоя случай трябва да бъдат предадени на главния секретар на Обществото на народите, който ще потвърди получаването на всички членове на Обществото, както и на визираните в предходната алинея държави - не членове.

Член 21.

След 1 януари 1930 г. към настоящата конвенция ще може да се присъединява всеки член на Обществото на народите или коя да е визирана в чл. 20 друга държава, която не е подписала тая спогодба.

Книжата за това присъединяване ще бъдат препратени на главния секретар на Обществото на народите, който ще потвърди получаването им на всички членове на Обществото, както и на визираните в казания член държави - не членове.

Член 22.

Ония страни, които са готови да утвърдят конвенцията, съгласно с втората алинея на чл. 20, или пък да се присъединят към нея по силата на чл. 21, но които желаят да им се разреши да направят някои резерви относно прилагането на конвенцията, ще могат да уведомяват за това главния секретар на Обществото на народите. Тоя последният ще уведоми веднага за тия резерви всички върховни договорящи страни, от името на които ще бъдат депозирани книжа по утвърдяването или присъединяването, като същевременно ги запита, дали има да направят някакви възражения. Ако шест месеца след това уведомление главният секретар не получи никакви възражения, участването в конвенцията на страната, която е направила въпросната резерва, ще се смята като възприето от страна на другите върховни договорящи страни при казаната резерва.

Член 23.

Утвърдяването от страна на една върховна договоряща страна или нейното присъединяване към настоящата конвенция подразбира, че нейното законодателство и нейната административна организация са съобразни със съдържащите се в конвенцията правила.

Член 24.

В отсъствие на противна декларация от страна на една върховна договоряща страна при подписването, утвърдяването или присъединяването постановленията на настоящата конвенция няма да се прилагат към колониите, отвъдокеанските територии, протекторатите или териториите под васалство или управлявани по пълномощие.

Обаче върховните договорящи страни си запазват правото да се присъединят към конвенцията, съгласно с условията на членове 21 и 23 на своите колонии, отвъдокеански територии, протекторати или територии под васалство или управлявани по пълномощие. Те си запазват също така правото да се откажат от конвенцията поотделно, съгласно с условията на чл. 27.

Член 25.

Настоящата конвенция ще влезе в сила, само след като бъде утвърдена или след като се присъединят към нея пет члена от Обществото на народите или държави - не членове. Датата на влизането в сила ще бъде деветдесетият ден след приемане от главния секретар на Обществото на народите петото утвърдяване или присъединяване.

Член 26.

След влизането в сила на конвенцията, съгласно с чл. 25, всяко последващо утвърдяване или присъединяване към нея ще става действително на деветдесетия ден от датата на приемането му от страна на главния секретар на Обществото на народите.

Член 27.

Настоящата конвенция ще може да се денонсира от името на всеки член на Обществото на народите или от името на всяка държава - не член чрез писмено съобщение до главния секретар на Обществото на народите, който ще уведомява за това всички членове на Обществото и държавите-нечленове, визирани в чл. 20. Денонсирането ще става действително една година след датата на приемането му от главния секретар на Обществото на народите; то ще се прилага само по отношение на върховната страна, от чието име то е било направено.

Член 28.

Настоящата конвенция ще бъде зарегистрирана от главния секретар на Обществото на народите на датата на влизането й в сила.

За уверение на всичко това горепоменатите пълномощници подписаха настоящата конвенция.

Съставена в Женева на двадесети април хиляда деветстотин двадесет и девета година, само в един екземпляр, който ще остане депозиран в архивата на Секретарията на Обществото на народите и заверени преписи от който ще се предадат на всички членове на Обществото и на държавите-нечленове, визирани в чл. 20.