Държавен вестник, брой 28 от 6.IV

Чл. 79. (1) На районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

(2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1956 г., отм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г.)

Чл. 80. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

а) исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;

б) (изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., бр. 43 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи и за трудови спорове по Кодекса на труда;

в) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.

г) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) искове за установяване недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Окръжният съд може да изземе и да реши дело, което е подсъдно на районен съд от неговия съдебен район.

Чл. 81. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искът се предявява в онзи съд, в района на който е местожителството или седалището на ответника.

(2) Искът за издръжка може да бъде предявен и по местожителството на ищеца.

Чл. 82. Исковете срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват по местожителството на техния законен представител.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и исковете за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Чл. 84. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Ако наследодателят е български гражданин и по време на смъртта си не е имал местожителството си в Република България, горните искове могат да се предявят по последното негово местожителство или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.

Чл. 85. Иск за вреди от непозволено увреждане се предявява по местоизвършването на деянието или по местожителството на ответника.

Чл. 86. Искове срещу лица, които живеят на едно място при условия, които по своето естество показват, че тия лица са в това място за по-продължително пребиваване, като: студенти, курсисти, ученици и др., са подсъдни на съда в мястото, гдето пребивават, когато исковете се отнасят за парични вземания. Същото важи и за ония военни лица или трудоваци, които отбиват службата си. Исковете срещу тях са подсъдни на съда, гдето е седалището на частта им.

Чл. 87. Иск срещу ответници от разни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Чл. 88. (1) Иск срещу лице с неизвестно местожителство се предявява в съда по местожителството на неговия пълномощник или представител, а ако такъв няма - по местожителството на ищеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Същите правила се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България.

(3) Ако и ищецът няма местожителство в Републиката, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват в съда, в чийто район се намира тяхното управление. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по местонахождението на последните.

(2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Искове против държавата освен в случаите по чл. 83 и 84 се предявяват пред съда, в района на който е възникнало спорното правоотношение; когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред софийските съдилища.

Чл. 90. Определената от закона подсъдност не може да бъде изменявана по съгласие на участвуващите в делото лица.

Чл. 91. С договор, сключен в писмена форма, страните могат да посочат за разглеждане на определен имуществен спор и друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не важи за подсъдността по чл. 83.

Чл. 92. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

(2) Възражение за неподсъдност на делото по рода си може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.

(3) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на устните състезания в първата инстанция.

(4) Във всички други случаи възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в първото заседание.

(5) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.

Чл. 93. (1) Ако съдът намери, че делото не е подсъдно нему, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

(2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Препирни за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, препирнята се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Препирни за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По препирнята за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание. Заинтересуваната страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.

(3) Настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, не е основание за препращане на делото.

Чл. 94. Решението на окръжния съд не може да бъде отменено само за това, че искът е бил подсъден на районния съд.

Чл. 95. (1) Когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

(2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът.

Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

(2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.

(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 25, т. 2, и 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Чл. 98. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

а) посочване на съда;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

в) цената на иска, когато той е оценяем;

г) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

д) в какво се състои искането и

е) подпис на лицето, което подава молбата.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.

Чл. 99. Към исковата молба се представят:

а) пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;

б) държавните такси и разноските, когато се дължат такива, и

в) преписи от исковата молба и от приложенията към нея според числото на ответниците.

Чл. 100. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията по предходните два члена, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

(2) Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

(3) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат в течение на производството.

(4) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване.

(5) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.

Чл. 101. Когато по делото се прилагат документи, те могат да бъдат представени и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

Чл. 102. Преписите от исковата молба и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание.

Чл. 103. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

(2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява да бъдат разделени исковете.

Чл. 104. (1) Най-късно в първото по делото заседание ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и ако има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.

(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Всички недостатъци на насрещната искова молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. В противен случай насрещният иск се разглежда отделно.

Чл. 105. (1) Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако законът предвижда това да стане в закрито заседание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Първоинстанционните дела на районните и окръжните съдилища се разглеждат в състав от един съдия.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Ако поради обстоятелствата на делото публичното му разглеждане може да се окаже вредно за обществения интерес или ако тези обстоятелства се отнасят до интимния живот на страните, съдът служебно или по молба на някоя от страните постановява разглеждането на делото или извършването само на някои действия по него да стане при закрити врата. В такъв случай в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.

Чл. 106. Заседанието се ръководи от председателя. Той следи за реда в съдебната зала и може да отстрани всеки, който не спазва този ред.

Чл. 107. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Но съдът пристъпва към разглеждането му след като разгледа делата, по които страните са се явили.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.

Чл. 108. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В първото заседание по делото след разрешаването на предварителните въпроси и тия по редовността на исковата молба председателят или един от членовете задължително прави устен доклад, след което съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

(2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 109. (1) В това заседание всяка страна е длъжна да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по наведените от другата страна обстоятелства. След това съдът поканва страните да се спогодят. Ако спогодба не се постигне, по покана на съда ответникът посочва доказателствата си, а ищецът - своите допълнителни доказателства, ако има такива.

(2) Съдът поставя на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна. Отговорите на тези въпроси се продиктуват накратко от председателя, за да бъдат вписани в протокола.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) С оглед обясненията на страните съдът може да постанови с определение за отделяне на спорното от безспорното, че известни обстоятелства не се нуждаят от доказателства. Това се отбелязва в протокола.

Чл. 110. (1) (Нов - Изв., бр. 90 от 1961 г., попр. - ДВ, бр. 99 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Във връзка с възраженията на ответника ищецът в определен от съда срок може да представи и да посочи нови доказателства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) По изключение в следващото заседание страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят и посочват нови доказателства само ако без тях не може да се постанови правилно решение и ако е внесена допълнителната държавна такса по чл. 65, ал. 1. В този случай ал. 4 на чл. 63 не се прилага.

Чл. 111. (1) (Предишен текст на чл. 110 - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствата и за начина на събирането им.

(2) (Предишна ал. 1 - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Определените от съда срокове за представяне на доказателствата и за внасяне на разноски за събирането им текат от деня на заседанието и за страната, която не се е явила.

(3) (Предишна ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Свидетелите и вещите лица, за възнаграждението на които не са внесени в дадения срок разноски, не се призовават, но страната може да ги доведе в съдебното заседание. Внасянето на разноските след дадения срок не е основание за отлагане на делото.

Чл. 112. (1) Когато някои от доказателствата се намират вън от района на съда и не се налага да бъдат събрани непосредствено от него, той делегира местния районен съдия да ги събере.

(2) Съдът съобщава на делегирания съдия срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото.

(3) Делегираният съдия се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнение на делегацията.

Чл. 113. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.)

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) При всяко положение на делото съдът може по искане на една от страните да задължи другата да се яви лично, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за решаване на делото.

(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които следва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.

(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила или е отказала да отговори.

Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Извън случаите по чл. 41, ал. 6, когато делото бъде отложено, съдът определя датата на следващото заседание, като явилите се по делото страни, свидетели и вещи лица се считат призовани.

(2) Явилите се свидетели се разпитват в същото заседание, освен ако съдът намери за нужно всички свидетели да бъдат разпитани заедно. Повторно призоваване на разпитаните свидетели се допуска само в изключителни случаи.

Чл. 116. (1) Ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане. Той може до приключване на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

(2) Когато в отсъствието на ответника ищецът измени своя иск, той трябва да направи това с писмена молба, препис от която се връчва на ответника.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) Не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

Чл. 117. (1) Изменяване на иска чрез заменяване на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.

(2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.

(3) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) При условието на предходната алинея ищецът може да насочи иска си и срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото.

(4) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие.

(5) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) В случаите по ал. 3 и 4 искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него.

Чл. 118. До приключване на устните състезания в първата инстанция както ищецът, тъй и ответникът могат да поискат съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

Чл. 119. (1) Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използува събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има мъчно преодолима пречка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви наново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

Чл. 120. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на правоприемника.

Чл. 121. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 117, ал. 1.

(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот (чл. 114 ЗС) и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се касае за движими вещи.

Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 123. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участвуват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

Чл. 124. Преди да пристъпи към постановяване на решение, съдът отново поканва страните да се спогодят, ако естеството на спора допуска това.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.

(2) Когато прокурорът участвува като страна в делото, съдът одобрява спогодбата след като вземе и неговото мнение.

(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.

Чл. 126. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) (1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, явилите се страни, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той трябва да бъде изготвен в тридневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря. Поправки на протокола се допускат само въз основа на направени от участващи в процеса лица бележки по съдържанието на протокола в седемдневен срок от изготвянето му. По тях се произнася председателят, след като призове страните и молителя и изслуша обясненията на секретаря.

Чл. 126а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) (1) При направено искане от ищеца по реда на тази глава се разглеждат следните дела:

а) (нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

б) (предишна б. "а" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за заем, включително заем за послужване, както и по искове, произтичащи от договор за стоков кредит;

в) (предишна б. "б" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за наем на недвижими имоти или движими вещи, както и по искове за освобождаването или предаването на отдадени под наем и аренда имущества;

г) (предишна б. "в" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за влог;

д) (предишна б. "г" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договори за изработка и за извършване на определена работа с цена до 1000 лв.;

е) (предишна б. "д" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове за издръжка и за нейното увеличаване;

ж) (предишна б. "е" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове за упражняване на родителски права при разногласия между родителите;

з) (предишна б. "ж" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по владелчески искове и по искове за определяне на граници;

и) (нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 74 и 75 от Семейния кодекс;

к) (предишна б. "з" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 252, 254 и 255;

л) (предишна б. "и" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация;

м) (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна б. "к" - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 357, ал. 2 от Кодекса на труда;

н) (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна б. "л" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) за парични вземания по трудови правоотношения;

о) (нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) по искове за установяване на нарушение на регистрирана марка, географско означение, промишлен дизайн, изобретение, полезен модел, авторско и сродно на него право;

п) (нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) по искове по чл. 302 и 306 от Кодекса на търговското корабоплаване;

р) (нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) по искове по чл. 263о и чл. 264к от Търговския закон;

с) (нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

т) (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) по искове по чл. 186 от Закона за защита на потребителите.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) При обективно съединяване на исковете, освен тези по ал. 1, букви "м" и "с", и при изменение на иска при условията на чл. 116 не се допуска бързо производство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2004 г., в сила от 01.10.2004 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г.) По реда на тази глава се разглеждат и делата по чл. 87, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания и исковете, произтичащи от предоставянето на услуги на информационното общество по Закона за електронната търговия.

Чл. 126б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В деня на постъпването на исковата молба съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията за връчване на ответника, който е длъжен да отговори писмено и да посочи и представи всички доказателства в 7-дневен срок.

Чл. 126в. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) (1) В 5-дневен срок след изтичането на срока за отговор в закрито заседание съдът се произнася по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото за след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1.

(2) Сроковете по ал. 1 се спазват и при отлагане на делото, както и във въззивната инстанция.

Чл. 126г. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдът обявява решението с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Чл. 126д. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдът може да постанови по искане на ответната страна разглеждане на делото по общия ред, ако установи фактическа или правна сложност на делото или ако събирането или проверката на допустимите по закона доказателства изискват продължително време. Определението, с което се преминава към общото производство, подлежи на обжалване.

Чл. 126е. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Доколкото няма особени правила за бързото производство, прилагат се правилата на общото исково производство.

Чл. 126ж. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) (1) Когато едно лице е лишено по насилствен или скрит начин от владението си на недвижим имот, то може да подаде молба до районния съд за възстановяване на владението по административен ред.

(2) Същото право има лицето и срещу ползвател, когото е допуснал в имота си и който отказва след покана да го напусне.

(3) Молбата трябва да бъде подадена в месечен срок от отнемане на владението или от връчване на поканата.

(4) Районният съд най-късно в 7-дневен срок от получаването на молбата проверява изложените в нея данни, като взема предвид и обясненията на извършителя, ако той е известен. След като се увери в истинността на твърденията на молителя, той издава заповед за възстановяване на владението, която подлежи на незабавно изпълнение от органите на полицията или от кмета. В същата заповед районният съд може да наложи на нарушителя глоба от 100 до 500 лв.

(5) Заповедта за възстановяване на владението може да се издаде и когато нарушителят е неизвестен.

Чл. 126з. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Заповедта или отказът да се издаде такава от районния съд може да се обжалва в 3-дневен срок от произнасянето пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Окръжният съд се произнася по жалбата при същите данни в 3-дневен срок от постъпването й в закрито заседание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Определението на окръжния съд не подлежи на обжалване.

Чл. 126и. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдебни такси по това производство за възстановяване на владението не се плащат при подаване на молбата, а се определят в размер от 10 до 200 лв., ако проверката е била извършена, и се възлагат върху страната, против която е взето решението.

Чл. 171. Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са:

а) общи техни права или задължения или

б) права или задължения, които почиват на едно и също основание.

Чл. 172. (1) Всеки от другарите действува самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползуват, нито вредят останалите.

(2) Когато, с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършили тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.

Чл. 173. Ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.

Чл. 174. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на устните състезания, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

Чл. 175. (1) Всяка страна може да привлече трето лице в делото, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Привличането може да се иска най-късно в първото по делото заседание с писмена молба, препис от която се връчва на третото лице. От третото лице зависи дали да встъпи или не в делото.

(2) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане с висящото дело най-късно в първото заседание.

Чл. 176. (1) По допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба.

(2) Привличането не се допуска, ако третото лице е с неизвестно местожителство или живее в чужбина.

Чл. 177. (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.

(2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.

Чл. 178. Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.

Чл. 179. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и противната страна.

(2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, и то не може да го оспорва под предлог, че страната е зле водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

Чл. 180. Ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава само между двамата кредитори. Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца.

Чл. 181. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.

(2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на устните състезания в първата инстанция.

Чл. 182. (1) Съдът спира производството:

а) по общо съгласие на страните;

б) в случай на смърт на някоя от страните;

в) когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;

г) когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск;

д) когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, и

е) в изрично предвидените в закона случаи;

ж) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.

(2) В случаите на б. "а", ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите на букви "б" и "в", ако е било свършено устното състезание, производството се спира след постановяване на решението по делото.

(3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само един път в течение на производството в една инстанция.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът, в случаите на смърт на ищеца и на букви "в" до "е" на предходния член, и сам взема нужните мерки.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 50. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Чл. 184. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.

(2) В този случай решението по делото, ако е постановено такова, се обезсилва.

(3) В случая намира приложение чл. 119, ал. 1, второ изречение.

Чл. 185. Определението, с което се спира, прекратява или отказва възобновяването на производството, подлежи на обжалване с частна жалба.

Чл. 196. (1) (Предишен текст на чл. 196, изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред съответния апелативен съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

Чл. 197. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала. За страната, която не е присъствувала в заседанието, както и в случаите на чл. 190, срокът за обжалване тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

Чл. 198. Жалбата трябва да съдържа:

а) името и адреса на страната, която я подава;

б) означение на обжалваното решение;

в) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) указание в какво се състои порочността на решението;

г) в какво се състои искането и

д) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция;

е) (предишна б. "д" - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) подпис на жалбоподателя.

Чл. 199. (1) Към жалбата се прилагат:

а) преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участвуват в делото като противна страна;

б) пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, и

в) държавната такса - ако се дължи такава.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Жалбоподателят е длъжен да представи новите писмени доказателства, на които основава жалбата.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако жалбата не отговаря на изискванията по предходните алинеи и на предходния член, а също и ако не е подписана, на страната се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности.

Чл. 200. (1) Жалбата се връща:

а) когато е подадена след изтичане на срока за обжалване и

б) когато не се отстранят в срок нередовностите по предходния член.

(2) В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3 - 5.

(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Чл. 201. (1) (Предишен текст на чл. 201 - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 7-дневен срок от получаването им може да направи писмени възражения и да посочи доказателства за тях, като представи писмените.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) След изтичането на срока по ал. 1 делото заедно с жалбата и възраженията се изпращат на по-горния съд.

Чл. 202. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако на страните не е съобщено от първата инстанция за деня за разглеждане на делото пред въззивната инстанция, те се призовават от въззивния съд - по реда на чл. 41 - 52.

Чл. 203. (1) При всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.

(2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.

Чл. 204. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Всеки от другарите по делото може, не по-късно от първото заседание във втората инстанция, да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи от нея за противната страна.

Чл. 205.(1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишен текст на чл. 205 - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства. Въззивният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страните нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако делото е разгледано по реда на бързото производство, въззивният съд решава спора до един месец.

(3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 206. (1) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

(2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Чл. 207. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 208. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства, изслушва страните и оставя в сила или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество.

(2) Положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато решението е неправилно.

Чл. 209. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

(2) Когато решението е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Нищожността на решението може да бъде предявена и чрез възражение или по исков ред.

Чл. 210. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 211. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, прилагат се съответно правилата за производството пред първата инстанция.

(2) (Нова - Изв. 89 от 1953 г., зал. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.)

Чл. 212. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 213. Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:

а) когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и

б) в случаите, изрично посочени в закона.

Чл. 214. (1) Частните жалби се подават в седемдневен срок от съобщаване на определението. Но ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствувала, този срок тече от деня на заседанието.

(2) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 198 - 200. Към жалбата съдът прилага служебно препис от обжалваното определение.

Чл. 215. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в тридневен срок от получаването му може да даде възражения по жалбата.

(2) След изтичане на този срок жалбата, заедно с приложенията и възраженията, ако са подадени такива, се изпраща на по-горния съд.

Чл. 216. Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако законът постановява друго. Но въззивният съд може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до разрешаването на частната жалба.

Чл. 217. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако намери за нужно, може да разгледа жалбата в открито заседание.

(2) Ако отмени обжалваното определение, въззивният съд сам разрешава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако е нужно това.

(3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за по-долния съд.

(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

Чл. 217а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) (1) Във всяко положение на делото, включително и след приключване на пренията, всяка от страните може да подаде жалба за бавност, когато неговото разглеждане, постановяване на решение или изпращане на подадена срещу решението жалба се забавя необосновано.

(2) Жалбата за бавност се подава направо до по-горния съд, без да се връчват преписи на противната страна и без заплащане на държавни такси. Подаването й не се ограничава с никакъв срок.

(3) Председателят на съда, пред който е подадена жалбата, изисква делото и я разглежда незабавно в закрито заседание. Указанията му по действията, които трябва да извърши съдът, са задължителни. Определението не подлежи на обжалване и се изпраща незабавно заедно с делото на съда, срещу който е подадена жалбата.

(4) При констатирана бавност председателят на по-горния съд може да направи предложение до дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет за осъществяване на дисциплинарна отговорност.

Чл. 218. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Предходните разпоредби се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на председателя на съда или на съдията в първата инстанция.

Чл. 218а. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат:

а) въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;

б) решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 хил. лв. и по чл. 17, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;

в) определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството.

(2) Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на:

а) решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от Кодекса на труда;

б) решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над размера по ал. 1, буква "а".

Чл. 218б. (1) (Предишен текст на чл. 218б - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Касационната жалба се подава:

а) когато решението е нищожно;

б) когато решението е недопустимо;

в) (изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Касационната жалба по осъдителни решения не спира изпълнението им.

(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на решението. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:

а) по решения за парични вземания - присъдената сума;

б) по решения относно вещни права върху движими вещи - цената на иска;

в) (изм. - ДВ, бр. 36 от 2000 г., в сила от 02.05.2000 г.) по решения относно вещни права върху недвижими имоти - 1/4 от стойността, върху която е определена цената на иска.

(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в 15-дневен срок след като касационната жалба е оставена без уважение носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.

(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание по искането за спиране на изпълнението и по размера на обезпечението.

Чл. 218в. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението в 30-дневен срок, при условията на чл. 197.

(2) Жалбата трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Ако жалбата не отговаря на изискванията, се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.

(3) Жалбата се връща:

а) когато е подадена след срока на обжалване;

б) когато не са отстранени в срок нередовностите по предходната алинея.

(4) В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3, 4 и 5.

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Разпореждането за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд, а когато определението или разпореждането е на председателя или на съдия от Върховния касационен съд - пред петчленен състав.

Чл. 218г. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването й може да даде писмен отговор, след което делото заедно с жалбата и отговора се изпраща на Върховния касационен съд.

Чл. 218д. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

Чл. 218е. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито съдебно заседание, в което страните могат да дадат обяснения до приключване на заседанието по делото.

(2) Участието на прокурора е задължително, когато това е предвидено в закон.

Чл. 218ж. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в който случай намират приложение чл. 206 и чл. 208, ал. 2.

(2) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат правилата на чл. 209.

Чл. 218з. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При новото разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Чл. 218и. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) Жалбата срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който решава спора по същество.

(2) При разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.

Чл. 218к. В производството по частните жалби срещу определенията на въззивния съд се прилагат правилата на глава XIX.

Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) В сила влизат решенията:

а) които не подлежат на обжалване;

б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена. В последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;

в) по които подадената касационна жалба не е уважена.

Чл. 220. (1) Влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката.

(2) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително и по брачни искове, действува по отношение на всички.

(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

Чл. 221. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

(2) Решението влиза в сила и по отношение разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания.

Чл. 222. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Чл. 223. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска.

Чл. 224. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

(Раздел І - ПРЕГЛЕД ПО РЕДА НА НАДЗОРА отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 225. (Изм. и доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 226. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 228. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 229. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г., отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г., отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

(Раздел ІІ - ОТМЯНА НА ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ зал. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение:

а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;

б) когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото;

в) когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

г) когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;

д) (нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.);

е) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишна б. "д" - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани

ж) (предишна б. "е" - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато страната е била призована по реда на чл. 16, ал. 5, макар да е имала установено местожителство.

з) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишна б. "ж" - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г.) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

Чл. 232. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок.

(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 218в, алинеи 3, 4 и 5.

(4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на противната страна. Тя може да даде отговор в седемдневен срок от получаване на преписа.

Чл. 233. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

(2) Отмяна на решението в срока по чл. 232 може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото (чл. 172, ал. 2).

Чл. 234. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии, а когато се иска отмяна на решение или на определение на Върховния касационен съд - в състав от петима съдии.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Ако намери молбата за основателна, Върховният касационен съд отменява решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

(4) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. предишна ал. 3 - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) В случая на чл. 231, б. "г" Върховният касационен съд отменя неправилните решения.

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

Чл. 235. При по-нататъшното разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.

Чл. 236. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. Но съдът по искане на страната, може да спре изпълнението при условията на чл. 218б, ал. 2-5.

(2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 241, ал. 3, второ изречение.

Чл. 237. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Подлежат на принудително изпълнение:

а) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;

б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;

в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси, държавните учреждения и общините, български граждани, които нямат доход и/или имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, ако задължението не е изпълнено;

г) (нова - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) документите и извлеченията от счетоводните книги, с които се установяват задълженията на работодателите за парични вземания на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения;

д) (предишна б. "г" - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

е) (доп. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишна б. "д" - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;

ж) (предишна б. "е" - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи;

з) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишна б. "ж" - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи, и;

и) (нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г., предишна б. "з" - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) извлеченията от регистъра на особените залози за вписани договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договори за лизинг относно връщането на продадените или отдадените на лизинг вещи;

к) (предишна б. "ж" - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишна б. "з" - ДВ, бр. 105 от 2002 г., предишна б. "и" - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист;

л) (нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., предишна б. "и", изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., предишна б. "к" - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) влезлите в сила актове за установяване на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс;

м) (нова - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) концесионни договори относно съдържащите се в тях задължения за концесионни плащания и задължения за предаване на обекта на концесията.

Чл. 238. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетения за работа.

(2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и:

а) когато присъжда вземане, основано на официален документ;

б) когато присъжда вземане, което е признато от ответника, и

в) когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди на ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или би се значително затруднило.

(3) В случаите на предходната алинея съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.

Чл. 239. (1) Предварително изпълнение не се допуска, даже и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Това не важи за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Срещу държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети, не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.

Чл. 240. Постановлението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.

Чл. 241. (1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може освен в случаите на чл. 238, ал. 1 да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.

(3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.

Чл. 242. (1) Изпълнителният лист се издава по писмена молба на молителя въз основа на някой от посочените в чл. 237 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.

(2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Молбата се подава: в случаите на чл. 237, букви "а" и "б" - до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, а относно решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела до Софийския градски съд; в случаите на букви "в", "г" и "д" - до районния съд, в района на който е издаден документът или постановлението; в случаите на букви "е" до "з" и буква "м" - до районния съд по местожителството на длъжника или местоизпълнението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато се иска принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, молбата се подава до съда, постановил въззивното решение.

(4) (Предишна ал. 3, изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Молбата се разглежда в закрито заседание в 7-дневен срок от постъпването й. В случаите на б. "а" и "б" на чл. 237 изпълнителният лист се издава по разпореждане на съдия от съответния съд.

(5) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.

Чл. 243. (1) По тази молба съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. Когато според представения акт изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друг факт, изпълнението на задължението или настъпването на факта трябва да бъдат установени или с официален, или с изходящ от длъжника документ.

(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Изпълнителният лист по чл. 237, буква "м" се издава въз основа на:

1. искане от страна на органа, който представлява концедента по концесионния договор;

2. заверен препис от сключения договор, и

3. писмена покана до концесионера за доброволно изплащане на вземането или за предаване на обекта на концесията с достоверна дата на приемането.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) За издаване на листа съдът прави надлежна бележка върху акта.

Чл. 244. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Определението, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в седемдневен срок. Срокът тече за молителя от датата на връчване на съобщението за постановеното определение или разпореждане, а за длъжника - от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение.

(2) Жалбата може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 237.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Обжалването на определението, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.

(4) Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.

Чл. 245. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно членове 192 - 194.

Чл. 246. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд.

Чл. 247. Когато трябва да се предадат няколко отделни имоти или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.

Чл. 248. (1) Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.

(2) Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника.

(3) Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1, още и възражения за погасяване на дълга.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Постановеното определение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на такива основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.

(5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.

Чл. 249. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) Когато изпълнителният лист е издаден въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 237, букви "в", "г", "д", "е", "ж", "з" и "и", или въз основа на някой друг предвиден в закона несъдебен акт, длъжникът може в седемдневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение да предяви възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, или в същия срок да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД.

(2) В такъв случай съдът спира изпълнението.

(3) Определението на съда по молбата за спиране на изпълнението може да се обжалва в седемдневен срок от деня на съобщението му.

Чл. 251. (1) При няколко задължени лица обезпечението по предходния член служи само за лицето или за лицата, за които е представено.

(2) Когато възражението се отнася само за част от присъдената сума, както и когато представеното обезпечение не е равно на цялата тая сума, съдът спира изпълнението само за съответната част от сумата.

Чл. 252. Когато съдът спре изпълнението, кредиторът трябва да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от деня, в който определението за спиране на изпълнението е влязло в сила. В противен случай издаденият изпълнителен лист се обезсилва.

Чл. 253. Ако кредиторът е предявил иск по предходния член, висящото производство по обжалване на решението за издаване на изпълнителен лист се прекратява служебно.

Чл. 254. Ако длъжникът не направи възражения в седемдневния срок по чл. 250 или искането му за спиране не бъде уважено, той може да предяви възраженията си по исков ред.

Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението и когато то е основано на други, извън посочените в чл. 250, актове. Когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е някой от предвидените в чл. 237, букви "а" и "б", възраженията на длъжника могат да се основават само на факти, настъпили след издаването на тези актове.

Чл. 323. (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Държавният или частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересуваната страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 1963 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г.)

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) В молбата си взискателят е длъжен да укаже начина на изпълнението. Той може едновременно да посочи няколко начина. Същият може в течение на производството да посочва и други имоти на длъжника за удовлетворение на своето вземане.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) Към тази молба намират съответно приложение разпоредбите на чл. 100.

Чл. 324. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Молбите за изпълнение се подават на държавния или частния съдебен изпълнител, в чийто район се намират:

а) движимите или недвижими вещи, върху които е насочено изпълнението;

б) местожителството на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;

в) местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се касае за изпълнение на такива задължения;

г) (нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) местожителството на взискателя или длъжника, по избор на взискателя, когато се касае за присъдена издръжка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Взискателят може да поиска от държавния или частния съдебен изпълнител по своето местожителство налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, макар и съобразно горните правила изпълнителните действия да подлежат на извършване от друг държавен или частен съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната държавният или частният съдебен изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния държавен или частен съдебен изпълнител.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с местожителство в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

Чл. 325. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Когато пристъпва към изпълнение, държавният или частният съдебен изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника призовка, с която му дава седемдневен срок за доброволно изпълнение.

(2) Призовката трябва да съдържа означение на изпълнителния лист, името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако длъжникът промени постоянно или временно адреса, на който е получил призовката за доброволно изпълнение, без да уведоми за това държавния или частния съдебен изпълнител, прилагат се чл. 51, ал. 2 и 4.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако длъжникът умре, след като е получил призовката за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, държавният или частният съдебен изпълнител, преди да продължи действията си, трябва да изпрати на наследниците нова призовка, за доброволно изпълнение.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Когато държавният или частният съдебен изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, той праща на длъжника съобщение за това.

Чл. 325а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Държавният или частният съдебен изпълнител се произнася по молбата за изпълнение в 7-дневен срок.

Изпълнителните действия се насрочват за ден в рамките на един месец от постъпването на искането. Всички други действия, които не следва да бъдат извършени незабавно или за извършването на които не е определен друг срок, се извършват в 3-дневен срок.

Чл. 326. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отрекли от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, държавният или частният съдебен изпълнител определя срока по чл. 51 ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.

(3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тая вещ.

Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако местожителството на длъжника е неизвестно, районният съд по местоизпълнението, по искане на държавния или частния съдебен изпълнител, след като се удостовери и служебно за това, назначава представител на длъжника.

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Държавният или частният съдебен изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нарежда да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) При нужда държавният или частният съдебен изпълнител може да иска съдействие от органите на националната полиция или от кмета на общината, района или кметството.

Чл. 329. Изпълнителното производство се спира:

а) по нареждане на съда;

б) по искане на взискателя;

в) в случаите на чл. 182, б. "б" и "в", с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление, и

г) в други случаи, предвидени в закона.

Чл. 330. (1) Изпълнителното производство се прекратява:

а) когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, че сумата по изпълнителния лист е платена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя. Ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него; в противен случай тя се приема за истинска;

б) когато взискателят е поискал това писмено;

в) когато изпълнителният лист бъде обезсилен;

г) когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или се признае същият акт за подправен;

д) (изм. - ДВ, бр. 1 от 1963 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си, и

е) когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 254, 255 и 336.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Във всички тези случаи държавният или частният съдебен изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на държавния или частния съдебен изпълнител.

Чл. 331. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Държавният или частният съдебен изпълнител за всяко предприето и извършено от него действие е длъжен да съставя протокол, в който посочва и деня, и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.

Чл. 331а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1963 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(Загл. "А. Изпълнение срещу граждани" зал. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 337. Взискателят може да насочи изпълнението върху който и да е имот на длъжника.

Чл. 338. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друг имот или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако държавният или частният съдебен изпълнител намери, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочения от длъжника имот.

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника-физическо лице:

а) вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

б) необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;

в) необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

г) машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;

д) земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви с площ до 30 дка, а в Добруджа - до 50 дка, или ливади с площ до 50 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;

е) необходимите две глави работен добитък, една крава, 5 глави дребен добитък, 10 пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

ж) жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

з) предвидените в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение.

Чл. 340. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) От постановленията на чл. 339 не могат да се ползват длъжниците относно вещта, върху която е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.

(2) От постановленията на букви "д" и "ж" на чл. 339 не могат да се ползват:

а) длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;

б) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби.

Чл. 341. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа само:

а) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно - 1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа;

б) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно - 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;

в) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно - 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;

г) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно - 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;

д) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно - във всички случаи - 1/2 част.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Чл. 342. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 339 и 341 е недействителен.

Чл. 343. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в призовката за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Описът може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., в сила от 31.07.2004 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Когато изпълнението се насочва върху недвижим имот, едновременно с изпращане призовката за доброволно изпълнение, в която трябва да бъде посочен имотът, държавният или частният съдебен изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.

Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от държавния или частния съдебен изпълнител.

(2) Запор върху такава вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване призовката за доброволно изпълнение, ако в нея се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.

(3) Запорът върху вземането на длъжника се счита наложен спрямо третото задължено лице от деня, когато му е връчено запорното съобщение, съгласно чл. 390.

Чл. 345. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) От момента на налагане запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх на наказателна отговорност да изменява, поврежда или унищожава вещта.

(2) Същите последици настъпват за длъжника от момента на получаване на призовката за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху недвижим имот и този имот е посочен в призовката.

Чл. 346. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице приобретател може да се позове на чл. 78 ЗС.

(2) Когато изпълнението е насочено върху недвижими имоти, недействителността важи само за извършените след вписване на възбраната разпореждания.

(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице, въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение.

Чл. 347. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:

а) прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;

б) решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;

в) прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено след като третото задължено лице е получило запорното съобщение, и

г) отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна дата.

Чл. 348. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на държавния или частния съдебен изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях, държавният или частният съдебен изпълнител спира изпълнението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако длъжникът не плати някоя от тези вноски, държавният или частният съдебен изпълнител, по молба на всеки от взискателите, продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.

Чл. 349. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на държавния или частния съдебен изпълнител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става въз основа на платежни нареждания на държавния или частния съдебен изпълнител, който отбелязва погашението върху изпълнителния лист.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Когато взискателят не е посочил сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на държавния или частния съдебен изпълнител до поискване.

Чл. 350. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, могат да се присъединят в производството и други кредитори на същия длъжник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Присъединяването става с писмена молба, към която взискателят прилага изпълнителния си лист или удостоверение от държавния или частния съдебен изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на държавния или частния съдебен изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погашението върху изпълнителния лист.

Чл. 351. (1) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател.

(2) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползуват и присъединилия се взискател.

(3) Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.

Чл. 352. При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия, като страни се призовават първоначалният взискател и държавата и банките, ако са присъединени взискатели. Другите присъединили се взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото.

Чл. 353. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Държавата се счита винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника данъци и други вземания, размерът на които е бил съобщен на държавния или частния съдебен изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел държавният или частният съдебен изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Кредиторът, в полза на когото е било допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се счита за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на държавния или частния съдебен изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

(2) Същото важи и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.

Чл. 355. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, държавният или частният съдебен изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползуват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Чл. 356. Взискателят, върху когото е възложен имотът, може да прихване от дължимата срещу стойността на имота сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност.

Чл. 357. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Държавният или частният съдебен изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от него ден.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако в тридневен срок от деня на предявяване разпределението не се подаде жалба, то се счита окончателно и държавният или частният съдебен изпълнител предава сумите по него на правоимащите.

Чл. 358. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който се произнася в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.

Чл. 359. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг взискател, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за взискателя с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в месечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.

(2) В случая на чл. 255 искът може да бъде основан и на факти, които предхождат издаването на акта.

Чл. 373. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) След изтичане на срока за доброволно изпълнение държавният или частният съдебен изпълнител пристъпва към опис на посочения в призовката възбранен имот. Описът се извършва само ако държавният или частният съдебен изпълнител се увери, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително и чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на възбраната.

Чл. 374. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При описа се спазват правилата на чл. 361, като в него се посочват и местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци за имота. Сведения за тия тежести държавният или частният съдебен изпълнител изисква от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната и от съответната териториална дирекция на Национална агенция за приходите. Имотът се оценява по пазарната му цена от държавния или частния съдебен изпълнител при помощта на едно или повече вещи лица.

Чл. 375. (1) Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява този имот като добър стопанин. Длъжникът получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на трети лица да го преглеждат, държавният или частният съдебен изпълнител предава на друго лице управлението.

Чл. 376. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Държавният или частният съдебен изпълнител е длъжен след изтичането на седем дни от описа, ако не е подадена жалба, да изготви обявление за продажбата, в което посочва: собственика на имота, описание на същия, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Това обявление се поставя на съответните места в канцеларията на държавния или частния съдебен изпълнител, в сградата на общината, кметството, съответно кметството по местонахождението на имота, както и на самия имот, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) В същия ден държавният или частният съдебен изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Държавният или частният съдебен изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може да бъде прегледан от лицата, които желаят да го купят.

Чл. 377. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Проданта се извършва в канцеларията на държавния или частния съдебен изпълнител. Тя продължава един месец и завършва в посочения в обявлението ден.

Чл. 378. (1) Книжата за проданта се държат в канцеларията на разположение на всеки, който се интересува от имота.

(2) За участие в наддаването се внася задатък 10% върху оценката. Взискателят не внася тоя задатък, ако вземането му надвишава този размер.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи и подава предложението си с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Предложенията се подават в канцеларията на държавния или частния съдебен изпълнител, което се отразява във входящия регистър.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Проданта приключва в края на работното време на последния ден.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, както и предложения за цена под оценката са недействителни.

Чл. 379. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на държавния или частния съдебен изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от ЗЗД, нямат право да вземат участие в наддаването.

(2) Когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, проданта е недействителна.

(3) В този случай внесените от купувача пари се задържат за удовлетворение вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на продан.

Чл. 380. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) В 9,00 ч. на следващия работен ден държавният или частният съдебен изпълнител обявява постъпилите наддавателни предложения в присъствието на явилите се наддавачи, за което съставя протокол.

В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена.

Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от държавния или частния съдебен изпълнител чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от държавния или частния съдебен изпълнител в протокола, който се подписва от него.

(2) Купувачът трябва в срок от пет дни от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.

Чл. 381. Ако в този срок цената не бъде внесена:

а) внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите;

б) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) държавният или частният съдебен изпълнител поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и не си е изтеглил задатъка, да купи имота. Ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач на имота. Ако не се съгласи или ако не внесе цената в петдневен срок от обявяването му за купувач, държавният или частният съдебен изпълнител предлага имота на следващия по реда на предложените цени наддавач и постъпва така при нужда до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена равна на оценката. Наддавачът, който се е съгласил да купи имота и не внесе в срок предложената цена, отговаря съобразно предходната точка.

Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения или купувачът не е внесъл цената и имотът не е могъл да бъде възложен по реда на б. "б" на предходния член, взискателят има право в седемдневен срок от съобщението да поиска да бъде обявен той за купувач, в изплащане вземането му при цена равна на оценката, или да иска да се извърши нова продан.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от шест месеца от приключване на първата продан при цена, равна на 80 на сто от оценката.

Ако и при тази продан имотът не бъде продаден, той се освобождава от изпълнение, като възбраната се заличава по искане на държавния или частния съдебен изпълнител.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако взискателите, които искат да им бъде възложен имотът, са няколко, държавният или частният съдебен изпълнител обявява за купувач този от тях, който в тридневен срок от съобщението предложи най-висока цена. Възлагането се извършва, след като взискателят внесе следващите се, съгласно разпределението, суми за другите взискатели, ако такива се дължат.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 383. Взискател, който по предходния член е бил обявен за купувач на имота, трябва в петдневен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тая сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а с имота се постъпва съобразно чл. 382, ал. 2.

Чл. 384. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 380 - 383, внесе своевременно дължимата сума, държавният или частният съдебен изпълнител с постановление му възлага имота.

(2) От деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Обаче правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тия права не могат да се противопоставят на взискателите.

(3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 379 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума, заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач.

Чл. 385. Ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако проданта бъде обявена за недействителна съгласно чл. 384, ал. 3, новата продан се извършва след ново обявяване.

Чл. 386. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Купувачът се въвежда във владение на имота от държавния или частния съдебен изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, както и на удостоверение за платените такси за прехвърляне на имота и за извършеното вписване на същото постановление.

(2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се брани само с иск за собственост.

Чл. 387. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя не е още изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника, това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Освен това той има право да иска от общината и държавата връщането на платените от него такси по прехвърлянето.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) За връщането на тия суми районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверението по чл. 386, ал. 1, ако лицата, срещу които листът се издава, са били привлечени в делото, по което е било постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е била изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на държавния или частния съдебен изпълнител.

(3) Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта.

Чл. 388. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху имот, който е съсобствен, за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.

(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

Чл. 389. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) При продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, държавният или частният съдебен изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта.

(2) В случаите на чл. 382 и 383 ипотекарният кредитор, ако пожелае, взема участие наравно с другите кредитори.

Чл. 389а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението.

Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта в съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена.

(2) Когато съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е имуществена общност, прилага се чл. 338.

Чл. 389б. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Едновременно със запора или възбраната държавният или частният съдебен изпълнител е длъжен да уведоми съпруга-недлъжник, че върху вещта, която е в съпружеска общност, се насочва изпълнение.

(2) Съпругът-недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 389а.

(3) Съпругът-недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред както съпругът-длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.

(4) Съпругът-недлъжник може да участвува и в наддаването при публичната продан на вещта.

Чл. 389в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Когато изпълнението е насочено върху движима вещ в съпружеска общност, държавният или частният съдебен изпълнител след проданта на вещта изплаща половината от получената сума на съпруга-недлъжник, а с останалата сума постъпва съобразно чл. 349, ал. 2 и 355 - 359.

(2) Ако изпълнението се насочи върху недвижим имот, прилага се чл. 388.

Чл. 389г. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Съпругът-недлъжник може да осуети проданта на движимата вещ или на идеалната част от недвижимия имот, ако в едномесечен срок от оценката внесе по сметката на държавния или частния съдебен изпълнител равностойността на частта на съпруга-длъжник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 380, ал. 1 заяви, че желае да купи имота на най-високата предложена цена.

Чл. 389д. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) В случаите по чл. 389в и 389г съпругът-недлъжник не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпруга-длъжник, както и взискателят не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга-длъжник е по-голям.

Чл. 390. (1) Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на призовката за доброволно изпълнение до длъжника.

(2) В запорното съобщение се запрещава на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.

(3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.

Чл. 391. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) В тридневен срок, считан от връчване на запорното съобщение, третото лице трябва да съобщи на държавния или частния съдебен изпълнител:

а) признава ли вземането, върху което се налага запорът, за основателно и готов ли е да го плати;

б) има ли претенции от други лица върху същото вземане и

в) наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.

(2) Поканата за даване на тези обяснения трябва да бъде направена в самото съобщение за налагане на запора.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то трябва да внесе дължимата от него сума по сметката на държавния или частния съдебен изпълнител или да му предаде вещите на длъжника.

Чл. 392. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, нарежда се на лицето, което държи заложената вещ, да не я предава на длъжника, а да я предаде на държавния или частния съдебен изпълнител, ако третото задължено лице признае дълга.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписвания.

Чл. 393. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или, по негово искане, му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на когото е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това.

Чл. 394. Върху вещите, които третото задължено лице предава или които е било осъдено да предаде, изпълнението се насочва по реда на чл. 360 - 372.

Чл. 395. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) (1) Запорът върху трудово възнаграждение важи не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа в същото учреждение или предприятие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако длъжникът премине на работа в друго учреждение или предприятие, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се счита като изпратено от държавния или частния съдебен изпълнител. Третото задължено лице уведомява държавния или частния съдебен изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до напускането.

(3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) Лицето, което заплати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.

(4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната, съответно трудовата, книжка на длъжника от лицето, което изплаща заплатата или трудовото възнаграждение. Когато длъжникът премине на работа в друго учреждение или при друг работодател, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, макар и да не е получено друго запорно съобщение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Вписването се заличава по нареждане на държавния или частния съдебен изпълнител, който е наложил запора.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение длъжникът напусне местоработата си и в едномесечен срок не уведоми държавния или частния съдебен изпълнител за мястото на новата си работа, държавният или частният съдебен изпълнител му налага глоба до 20 лв.

Чл. 396. Взискателят, който забави събирането на предаденото му вземане, отговаря срещу длъжника по изпълнителния лист за вредите, които могат да произлязат от това.

Чл. 397. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Разноските, които взискателят прави за събиране на предаденото му вземане, остават в негова тежест. Той е длъжен да дава на държавния или частния съдебен изпълнител точна сметка за събраните суми.

Чл. 398. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от държавния или частния съдебен изпълнител, който ги влага в банка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации държавният или частният съдебен изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение.

(3) След налагането на запора взискателят може да поиска:

а) възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;

б) извършване на публична продан.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Наличните ценни книжа се продават от държавния или частния съдебен изпълнител съобразно правилата за публична продан на недвижим имот по този кодекс поотделно и/или в пакети. Държавният или частният съдебен изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.

Чл. 398а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.

(2) Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа.

(3) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Централният депозитар и лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в срока по чл. 391 да съобщят на държавния или частния съдебен изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават на разпореждане на държавния или частния съдебен изпълнител.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин, като държавният или частният съдебен изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника.

Чл. 398б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение за вписване в търговския регистър. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му в търговския регистър. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, държавният или частният съдебен изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на шест месеца държавният или частният съдебен изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и изпраща решението на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър. След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията ликвидатор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, държавният или частният съдебен изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца държавният или частният съдебен изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и изпраща решението на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър. След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията ликвидатор.

Чл. 398в. (Нов - ДВ, бр. 55 от 1987 г., предишен чл. 398а - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнение за вземане срещу един от съпрузите може да се насочи и върху половината от паричен влог в съпружеска общност, като другата половина става личен влог на съпруга-недлъжник. Разпоредбите на чл. 389б и 389д се прилагат съответно и при това изпълнение.

(Загл. "Б. Изпълнение срещу социалистически организации" зал. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 399. (1) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

(2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Паричните вземания срещу държавни учреждения и общини, както и лечебни заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение трябва да направи потребното, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.

Чл. 400. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 401. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 402. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 403. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 404. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.)

Чл. 405. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 406. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 407. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 408. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 410. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 411. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.)

Чл. 412. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 413. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Присъдената движима вещ, която след поискване от държавния или частния съдебен изпълнител не бъде предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.

(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съда, който е издал листа, след изслушване на страните, а при нужда и след разпит на свидетели и вещи лица.

(3) Определението на съда подлежи на обжалване. Жалбата се разглежда по реда на чл. 217.

Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение на същия. Протоколът за въвода се написва от държавния или частния съдебен изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително от него.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм., бр. 44 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.) Решенията по чл. 288, ал. 2, се изпълняват след изплащане на другите съделители съответните части от стойността на имота.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1973 г., отм. - ДВ, бр. 44 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм. - ДВ, бр. 44 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм. - ДВ, бр. 44 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.)

Чл. 416. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако държавният или частният съдебен изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота, като с постановлението посочва начина, по който се е уверил кога третото лице е придобило владението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ако това трето лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, държавният или частният съдебен изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.

Чл. 417. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я намери за уважителна, той спира изпълнението и дава на третото лице седмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменява.

Чл. 418. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Когато изваденото от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си възвърне владението върху имота, държавният или частният съдебен изпълнител по искане на взискателя отново го изважда от него.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Същото лице отговаря и наказателно по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Чл. 419. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от държавния или частния съдебен изпълнител да го упълномощи да извърши действието за сметка на длъжника.

Чл. 420. Взискателят може да поиска от съда да бъде осъден длъжникът да внесе предварително сумата, която е нужна за извършване на действието.

Чл. 421. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, държавният или частният съдебен изпълнител, по искане на взискателя, принуждава длъжника да извърши действието, като му наложи глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, държавният или частният съдебен изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер.

(2) Това правило не се прилага за задълженията на работници, произтичащи от трудов договор.

Чл. 422. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, държавният или частният съдебен изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.

Чл. 423. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Действията на държавния или частния съдебен изпълнител по упълномощаването и по налагане на глобите подлежат на обжалване пред районния съд по реда на чл. 332 и сл.

Чл. 423а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) (1) Правилата на тази глава се прилагат при принудително изпълнение на съдебно решение относно родителските права и мерките и относно личните отношения между родители и деца.

(2) Алинея 1 се прилага и при изпълнение на съдебните решения по глава тридесет и втора "а" и част седма.