Държавен вестник, брой 50 от 22.VI

1. Всеки кораб, добил право да плава под знамето на НР България, трябва да бъде вписан в корабния регистър на някое българско пристанище.

2. Воденето на корабния регистър се извършва от регистрова служба при портовия надзор под ръководството на капитана на порта.

3. В портовия надзор при пристанищата Варна, Бургас, Русе и Лом се водят по одобрен от министъра на транспорта образци следните книги, съставляващи корабния регистър:

а) книга за големите кораби;

б) книга за малките кораби;

в) районна книга за малките кораби;

г) списък на корабите.

В останалите пристанища се водят само книги за малките кораби и списък на корабите.

4. Корабите с вместимост до 20 бруто регистър-тона включително и рибарските лодки се вписват в книгите за малките кораби. Корабите над 20 бруто регистър-тона включително се вписват в книгите за големите кораби.

Корабите с вместимост до 20 бруто регистър-тона включително подлежат на вписване всяка година.

5. В пристанищния корабен регистър подлежат на вписване следните данни:

а) името на пристанището, в което се извършва вписването;

б) поредният номер и датата на регистрацията;

в) името или номерът на кораба;

г) времето и мястото на построяването на кораба;

д) главните размери на кораба;

е) регистровата вместимост;

ж) водоизместването празен;

з) газенето пълен и празен;

и) скоростта;

к) видът на двигателя и мощността;

л) видът на количеството на горивото;

м) видът и предназначението на кораба;

н) собственикът;

о) съоръженията, котвата, мачтата, трюмът;

п) извлечение на по-важните условия на договора за продажба, залог и др.;

р) датата и причината за отписването на кораба.

6. Вписването в пристанищния корабен регистър се извършва по писмена молба на корабособствениците, адресирана до капитана на порта, в която същите излагат необходимите данни, указани в § 5 от настоящия правилник, които подлежат на вписване.

Вписванията в пристанищния корабен регистър на корабите, стопанисвани и ползувани от държавните учреждения и предприятия, се извършва по писмена молба на ръководителите на тези учреждения или предприятия.

7. Към молбата за вписване на кораби с вместимост над 20 бр. р. тона в корабния регистър се прилагат следните документи:

а) документ, установяващ правото на собственост върху кораби, а за корабите държавна собственост - удостоверение от съответното учреждение или предприятие, което ги стопанисва или ползува;

б) мерително свидетелство;

в) свидетелство за годност на плаване;

г) спецификация за корпуса и механизмите, ако притежава такава;

д) документ, от който да се вижда, че корабособственикът е от лицата, указани в чл. 4 от Указа за търговското корабоплаване на НР България;

е) пътническо свидетелство - за пътническите кораби;

ж) удостоверение за свободен борд, ако съгласно съществуващите разпореждания е задължен да има такова.

Към молбата за вписване на корабите с вместимост до 20 бр. р. тона включително и рибарските лодки се прилагат следните документи:

а) документ, от който да се вижда, че собственикът е от лицата, указани в чл. 4 от Указа за търговското корабоплаване на НР България;

б) документ, установяващ правото на собственост върху корабите, а за корабите държавна собственост - удостоверение от съответното учреждение или предприятие, което ги стопанисва и ползува;

в) удостоверение за годност за плаване.

8. След извършване на вписването на кораб над 20 бр. р. тона в корабния регистър службата по регистрирането връща приложените към молбата за вписване документи на правоимащите и ги снабдява с:

а) акт за националност;

б) свидетелство за отплаване.

9. Актът за националност е валиден за цялото съществуване на кораба. Същият може да бъде заменен само в изброените в раздели III и IV на този правилник случаи.

10. Право да вдигат знамето на НР България имат само корабите, които са вписани в корабния регистър на някое българско пристанище и са снабдени с акт за националност или позволително за плаване.

Прави се изключение от задължението за снабдяване с акт за националност само за корабите над 20 бр. р. тона, които се занимават с риболовство в териториалните води, тия, които не са предназначени да излизат извън пристанищата, заливите, реките, езерата, и тия, които изпълняват пристанищни или крайбрежни надзорни служби. Тези кораби получават позволително за плаване и свидетелство за отплаване.

11. Корабите с вместимост над 20 бр. р. тона трябва да имат нанесени по траен начин, ясно и на видно място следните данни:

а) името или номера на кораба с едър български шрифт, под него с по-дребен латински шрифт - от двете страни на носовата част;

б) името или номера на кораба с едър български шрифт, а под него пристанището, в което е регистриран - на кърмата (гака-борда);

в) на външната страна на двата борда - товарната марка със съответните знаци, а от двете страни на форщевия и ахтерщевия скала за газенето.

Корабите с вместимост до 20 бр. р. тона и рибарските лодки трябва да бъдат означени на носовата си част с:

номера, под който са регистрирани в пристанището

името им, ако са наименувани, и

пристанището, в което са регистрирани.

Тези данни трябва да бъдат написани с шрифт, не по-малък от 15 сантиметра.

Корабособствениците са длъжни да поддържат в изправност указаните в предходната алинея надписи.

12. Името на вписан в корабния регистър кораб с вместимост, по-голяма от 20 бр. р. тона, може да бъде сменено само по ред на чл. 12 от Указа за търговското корабоплаване, като новото име може да бъде написано на кораба само след вписване изменението в корабния регистър и във всички документи на кораба.

Името на кораб с вместимост до 20 бр. р. тона включително може да бъде сменено само с разрешение на корабособственика и портовия надзор, а номерът - само при промяна на пристанището, в което е регистриран, и вписването му в друго пристанище.

13. Забранява се издаването на каквито и да е документи на кораби, които нямат име или отличителен номер.

Собствениците на корабите с вместимост до 20 бр. р. тона включително и рибарските лодки са длъжни при безследно изчезване или преустановяване експлоатацията на корабите в едномесечен срок да уведомят регистровата служба, при която са вписани, и да върнат издаденото им позволително за плаване.

14. По искане на корабособствениците корабите могат да бъдат заличени от корабния регистър на пристанището, в което са вписани, и да бъдат регистрирани в корабния регистър на друго пристанище.

15. За целта собствениците на корабите подават писмена молба до капитана на порта в пристанището, където желаят да бъде вписан корабът. По отношение на тази молба се прилагат съответно разпорежданията на § 6 и 7 от този правилник. Регистровата служба в това пристанище вписва кораба в своя корабен регистър, като известява за това пристанището, където той е бил регистриран по-рано. При новото вписване регистровата служба издава на кораба нов акт за националност или позволително за плаване и свидетелство за отплаване, като задържа старите и ги унищожава.

16. Регистровата служба на пристанището, където по-рано е бил вписан корабът, след като получи съобщение от пристанището, което е извършило новото вписване, заличава кораба от своя корабен регистър, като отбелязва името, датата и номера, под който той е бил регистриран при новото вписване.

17. Когато купувачът на кораб, придобит в чужбина, е лице от указаните в чл. 4 на Указа за търговското корабоплаване, той е длъжен да поиска от намиращия се най-близко български консул да се издаде временно свидетелство на кораба за право на плаване под знамето на НР България.

Купувачът представя следните документи:

а) документ, от който да се вижда, че той принадлежи към лицата, изброени в чл. 4 от Указа за търговското корабоплаване;

б) документ, установяващ, че върху него преминава правото на собственост върху кораба;

в) свидетелство за годност за плаване на кораба, издадено от органите на съответната държавна власт.

В заявлението до консула на НР България за издаване на временно свидетелство се посочва избраното от корабособственика пристанище в НР България, в което ще бъде регистриран корабът.

18. Временното свидетелство е валидно за времето, докато корабът пристигне в избраното от собственика пристанище за регистриране, но за период, не по-дълъг от една година, считано от датата, когато е издадено свидетелството. Срокът се отбелязва върху временното свидетелство. При издаването на такова свидетелство съответният консул уведомява веднага Министерството на транспорта.

19. Когато корабът не може да пристигне на посочения във временното свидетелство срок в пристанището, където ще бъде извършено вписването, капитанът на същия е длъжен да съобщи на намиращия се най-близко консул на НР България, който може да удължи срока на временното свидетелство до шест месеца, като чрез Министерството на външните работи незабавно уведомява Министерството на транспорта за продължаването на срока и причините, които са го наложили.

20. След пристигането на снабдени с временно свидетелство кораб в пристанището, където ще бъде извършено вписването му, временното свидетелство се задържа от органите на портовия надзор и корабът се вписва в корабния регистър по установения в настоящия правилник ред.

21. Когато актът за националност, позволителното за плаване или свидетелството за отплаване бъдат загубени, собственикът на кораба се обръща към регистровата служба в пристанището, където корабът е вписан, с молба да му бъдат издадени нови документи.

22. Регистровата служба издава на молителя нови документи със забележка върху тях, че се издават вместо изгубените (дубликат).

23. Ако преди издаването на новите документи в замяна на загубените възникне какъвто и да е спор относно собствеността на кораба, издаването на нови документи се спира до разрешаването на въпроса по съдебен ред.

24. Всички разходи, свързани с издаването на нов акт за националност, позволително за плаване или свидетелство за отплаване, вместо загубените, се заплащат от собственика на кораба.

25. Всички промени и данните на кораба трябва да се съобщават на портовия надзор от собственика с изключение на:

а) прехвърляне на собственост, залагане и други тежести, които се съобщават от нотариуса или консула, пред който е било извършено прехвърлянето на собствеността, залагането и пр.;

б) принудително изпълнение, което се съобщава от органа, който привежда в изпълнение изпълнителните дейности.

26. Съобщенията, указани в § 25, трябва да бъдат направени на портовия надзор в двумесечен срок от настъпването на промяната.

27. Към молбата за вписване на нови данни в корабните регистри трябва да бъдат приложени:

1. Всички корабни документи, ако корабът не е в плаване.

2. Доказателствата, установяващи изложените в молбата обстоятелства. Ако корабът се намира в плаване, корабните документи трябва да бъдат представени в регистрова служба в едномесечен срок от деня, в който е пристигнал в първото българско пристанище.

28. След като провери обстоятелствата, изложени в молбата за вписване и приложените към нея документи, регистровата служба извършва съответно вписване в пристанищните корабни регистри и върху корабните документи, които връща на собственика.

29. Корабът се заличава от корабния регистър:

а) в случаите, когато загуби правото да плава под знамето на НР България;

б) в случаите, когато корабът изчезне безследно и при изоставяне (абандон);

в) при сменяване на пристанището, в което е вписан.

30. Корабособствениците са длъжни при загубване на правото корабите им да плават под знамето на НР България да заявят писмено за това в портовия надзор в едномесечен срок от деня, в който е загубено това право.

31. В случаите на загубване на правото за плаване на корабите под знамето на НР България поради безследно изчезване или изоставяне, корабособствениците трябва да представят в портовия надзор и всички запазени корабни документи.

32. Когато в портовия надзор стане известно, че са настъпили обстоятелства, предизвикващи заличаването на кораба от корабния регистър, а от страна на корабособственика не постъпи в определения срок съобщение за това, портовият надзор го поканва да се яви в пристанището и да даде обяснение.

В случай че местожителството на собственика е неизвестно, портовия надзор го призовава чрез обявление, публикувано в притурката към "Известия на Президиума на Народното събрание".

В поканата или публикацията се дава на корабособственика тримесечен срок да представи доказателства, че корабът не подлежи на заличаване от корабния регистър.

В случаите, когато корабособственикът не представи в указания срок исканите доказателства или когато представените такива се намерят за недостатъчни, портовият надзор заличава кораба от корабния регистър, като всички разходи, направени във връзка с това се извършват за сметка на корабособственика.

33. Настоящият правилник се издава на основание членове 13 и 91 от Указа за търговското корабоплаване на НР България.