Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 61 от 31.VII

СПОГОДБА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПОЛСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 84, ОБН. В ИЗВЕСТИЯ, БР. 96 ОТ 1.ХII.1961 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 1 АПРИЛ 1962 Г.)

 

СПОГОДБА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПОЛСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 84, ОБН. В ИЗВЕСТИЯ, БР. 96 ОТ 1.ХII.1961 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 1 АПРИЛ 1962 Г.)

Обн. ДВ. бр.61 от 31 Юли 1962г., отм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г.

Действието й е прекратено с влизането в сила на Спогодбата между Република България и Република Полша за социално осигуряване - ДВ, бр. 86 от 24 октомври 2006 г., в сила за Република България от 01.11.2006 г.


I. ПРИНЦИПИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 1


Договарящите страни ще си сътрудничат по всички въпроси и във всички области на социалната политика и на трудовото законодателство с цел да се разшири и задълбочи социалният прогрес в собствените страни и в международно отношение.

За тази цел Договарящите страни особено ще:

а) подкрепят и улесняват обмяната на опит и сътрудничеството между съответните органи, институции и организации;

б) улесняват взаимното предоставяне на статистически данни, обмен на правни разпоредби и публикации в областта на социалната политика;

в) подкрепят изнасянето на доклади и организирането на изложби, показващи постиженията на двете страни в областта на социалната политика;

г) улесняват взаимните срещи и посещения на служители с цел да се запознаят с работата на съответните органи, институции и организации на другата Договаряща страна.


Член 2


Договарящите страни ще подкрепят взаимните мероприятия за почивка на децата, младежите и трудещите се. Подробностите ще бъдат определени от съответните централни органи или организации на Договарящите страни.


II. ПРИНЦИП НА ЕДНАКВО ТРЕТИРАНЕ

Член 3


Гражданите на едната Договаряща страна, които работят на територията на другата Договаряща страна, както и членовете на техните семейства ще бъдат третирани еднакво със собствените граждани по отношение на трудовото законодателство, социалното осигуряване, професионалната подготовка, членството в профсъюзите, както и при осъществяване на всички други мероприятия от социален характер.


Член 4


(1) Гражданите от едната Договаряща страна, живеещи на територията на другата Договаряща страна, ще бъдат третирани наравно със собствените граждани в областта на социалните грижи и здравеопазването и особено при оказване на материална помощ, настаняване в домове за социални грижи и оказване на медицинска помощ.

(2) На гражданите на едната Договаряща страна, пребиваващи временно на територията на другата Договаряща страна, ще се оказва в случай на необходимост помощ в такъв размер, че гражданите да могат да се завърнат в своята страна.

(3) Договарящите страни няма да искат взаимно връщане на разходите по помощ, оказана съгласно алинеи 1 и 2. Възможно е обаче да се иска връщането на разходите от лицата, на които е оказана помощ, или от членовете на семействата, които са длъжни да ги издържат.


III. СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

А. Общи разпоредби

Член 5


(1) Настоящата Спогодба се отнася до правните разпоредби, които са въведени или ще бъдат въведени във всяка от Договарящите страни, по силата на които работниците и служителите, както и лицата, приравнени към тях, наричани по-нататък служители, а така също и членовете на техните семейства са обхванати или ще бъдат обхванати от социалното осигуряване.

(2) Служителите се осигуряват според правните разпоредби на онази Договаряща страна, на чиято територия те работят или развиват дейност, която обуславя социално осигуряване, с изключение на служителите, посочени в алинеи 3 и 4.

(3) Служителите от съобщителните, транспортните и други предприятия, както и от органите и институциите, които имат седалище на територията на една от Договарящите страни, изпратени временно на работа на територията на другата Договаряща страна, се осигуряват според правните разпоредби на Договарящата страна, на чиято територия се намира седалището на предприятието, органът или институцията, които са ги изпратили.

(4) Гражданите на едната Договаряща страна, които работят в дипломатическото, консулското или други представителства, чието седалище е на територията на другата Договаряща страна или при служителите на тези представителства, подлежат на социално осигуряване съгласно правните разпоредби на страната, поддържаща тези представителства.

(5) Централните органи на Договарящите страни могат да определят по пътя на споразумяване и други изключения освен предвидените в алинеи 3 и 4 или да се договарят, че тези изключения няма да бъдат прилагани въобще или в отделни случаи.

(6) Социални обезщетения и пенсии са длъжни да отпускат компетентните органи на онази Договаряща страна, според правните разпоредби на която служителите са били обхванати от социално осигуряване съгласно разпоредбите на алинеи от 2 до 5, ако настоящата Спогодба не предвижда друго.


Член 6


(1) При определяне правото на получаване на обезщетения по социалното осигуряване и техните размери ще се взема под внимание трудовият стаж и приравненото към него време, придобити на територията на двете Договарящи страни. Всяка от страните определя според собствените си правни разпоредби кое време се признава за трудов стаж и приравнено към него време, положен на нейната територия.

(2) Ако според правните разпоредби на една от Договарящите страни размерът на паричните обезщетения или пенсия се изчислява въз основа на възнаграждение, получавано за определено време на работа, то при определянето на това възнаграждение ще се вземат под внимание възнагражденията, получавани през това време и на територията на другата Договаряща страна.


Член 7


Ако правните разпоредби на една от Договарящите страни поставят придобиването, реализирането или възстановяването на правото за следуемите се социални обезщетения и пенсии в зависимост от местожителството или пребиваването на нейната територия, тогава всяка от Договарящите страни третира местожителството или пребиваването върху територията на другата Договаряща страна като местожителство или пребиваване на собствената територия.


Б. Отпускане на обезщетение в случай на болест и майчинство

Член 8


(1) Обезщетенията в натура в случай на болест и майчинство ще се отпускат от съответния орган според разпоредбите и за сметка на онази Договаряща страна, върху чиято територия пребивава правоимащото лице (служител, пенсионер, член на семейството). Това се прилага също спрямо лицата, посочени в член 5, алинея 3, както и към членовете на техните семейства.

(2) Съответните органи на Договарящите страни могат да се споразумеят разпоредбата на предходната алинея да бъде прилагана също и към лицата, посочени в член 5, алинея 4, както и към членовете на техните семейства.


Член 9


Паричните обезщетения в случай на болест и майчинство, които се следват от съответните органи на едната Договаряща страна, ще бъдат отпускани от този орган също така и в случай, че местожителството или пребиваването на имащото право лице на това е на територията на другата Договаряща страна. Органът, който е задължен да отпуска обезщетенията, може да възложи изплащането на тези обезщетения на органа на другата Договаряща страна срещу връщане на направените разходи.


В. Отпускане на пенсии

Член 10


(1) Правото на пенсии на служителите, които са били на работа на територията на двете Договарящи страни, както и на членовете на техните семейства се определя от компетентните органи на Договарящите страни според собствените им правни разпоредби и като държат сметка за разпоредбите на член 6.

(2) Ако са налице условията за получаване на пенсия според правните разпоредби на двете Договарящи страни, компетентният орган във всяка Договаряща страна определя размера на пенсиите заедно с всички добавки и надбавки така, че като че ли целият трудов стаж, придобит на територията на двете Договарящи страни, е бил завършен напълно според правните разпоредби на този орган. По така изчислената пенсия компетентният орган във всяка Договаряща страна изплаща такава част от нея, която отговаря на продължителността на трудовия стаж, придобит на територията на дадена страна.

(3) Ако трудовият стаж, придобит на територията на една от Договарящите страни, е по-малко от 6 месеца, не се иска пенсия от съответния орган на тази страна. Компетентният орган на другата Договаряща страна, от която следва да се получи пенсията, не може да намалява пенсията поради това.

(4) В случай на смърт на пенсионера, който получава пенсия съгласно алинея 2, както и в случай на смърт на член от неговото семейство помощта за погребението се изплаща изцяло от компетентния орган на онази Договаряща страна, на чиято територия е извършено погребението.

(5) Централните органи на Договарящите страни могат да определят по пътя на споразумяване, че решението на съответния орган на едната Договаряща страна по въпроса за инвалидността и степента на изгубената работоспособност ще бъде задължително също и за съответния орган на другата Договаряща страна.


Член 11


(1) Ако лицето, което има право на пенсия, отговаря на условията да получи такава според правните разпоредби само на едната Договаряща страна, компетентният орган на тази страна отпуска частта от пенсията, определена съгласно разпоредбите на чл. 10. Тази пенсия обаче не може да бъде по-малка от пенсията, която се следва съгласно вътрешните разпоредби.

(2) Ако впоследствие лицето придобие право на пенсия и според правните разпоредби на другата Договаряща страна, то пенсията трябва да бъде отново определена от компетентните органи на двете Договарящи страни съгласно разпоредбите на член 10.

(3) Правото на пенсия, придобито от трудов стаж на територията на едната Договаряща страна, не се загубва през времето, когато лицето получава пенсия за изслужено време и старост или инвалидна пенсия от органа на другата Договаряща страна.


Член 12


Разпоредбите на членове 10 и 11 се прилагат и в случаи, когато инвалидността или смъртта на служителя са настъпили вследствие на трудова злополука или професионално заболяване. Увеличаването на пенсията или на частта от нея, когато тя надхвърля пенсията за инвалидност за общо заболяване, се отпуска и изплаща от компетентния орган на онази Договаряща страна, върху чиято територия е станала злополуката или служителят е придобил професионалното заболяване.


Г. Отпускане на семейни добавки

Член 13


Пребиваването на членовете на семейството на служителя или пенсионера на територията на другата Договаряща страна няма да представлява пречка да се отпускат и изплащат семейни добавки от компетентния орган на онази Договаряща страна, където той е работил или от която получава пенсия.


Член 14


Когато правото за получаване на семейни добавки, поради получаване на пенсия от едната Договаряща страна, съвпадне с правото за получаване на такива добавки поради това, че лицето работи в другата Договаряща страна, изплащат се семейните добавки само от органа на същата страна.


А. Общи разпоредби

Член 15


Молбите, жалбите и другите документи, служещи за упражняване правата по настоящата Спогодба, които са подадени в предвидения срок пред компетентните органи на една от Договарящите страни, ще се считат за подадени в срок пред компетентния орган и на другата Договаряща страна. Тези документи трябва незабавно да бъдат изпратени на компетентния орган на другата Договаряща страна.


Член 16


(1) Ако молбите, жалбите и другите документи, които служат за упражняване на правата, предвидени в настоящата Спогодба, са освободени от такса според правните разпоредби на една от Договарящите страни, това освобождаване се отнася и до съответните документи, представени от гражданите или органите на другата Договаряща страна.

(2) Документите, служещи за упражняване на правата, предвидени в настоящата Спогодба, не се нуждаят от легализация при използуването им на територията на другата Договаряща страна.


Член 17


Консулските органи на едната Договаряща страна имат право да представляват без пълномощия гражданите, юридическите лица и органите на своята страна пред съответните органи на другата Договаряща страна по всички въпроси, произтичащи от настоящата Спогодба, ако заинтересуваният не е определил друг пълномощник. С това не се отменят правните разпоредби на Договарящите страни, според които се изисква застъпничество от адвокат.


Член 18


(1) При изпълнението на настоящата Спогодба компетентните органи на Договарящите страни ще влизат в пряка връзка и ще си оказват взаимна помощ, както при изпълнение на собствени правни разпоредби. Разходите, свързани с оказването на тази помощ, не са в тежест на другата страна.

(2) При изпълнението на настоящата Спогодба компетентните органи на Договарящите страни могат да се свързват помежду си или със заинтересуваните лица на официалния език на всяка от Договарящите страни.


Член 19


Договарящите страни ще си съобщят незабавно след влизане в сила на настоящата Спогодба кои централни органи на всяка от Договарящите страни са компетентни да изпълняват Спогодбата. Договарящите страни ще се уведомяват незабавно за всякакви промени в това отношение.


Член 20


Различията, които биха възникнали при изпълнението на настоящата Спогодба, ще бъдат отстранявани по пътя на споразумяване между централните органи на Договарящите страни.


Член 21


(1) Централните органи на Договарящите страни издават указания за изпълнението на настоящата Спогодба. Тези указания ще бъдат изпращани за сведение на централните органи на другата Договаряща страна.

(2) Централните органи на Договарящите страни могат да сключват споразумения, имащи за цел изпълнението на настоящата Спогодба. В случай на нужда представители на тези органи могат да провеждат съвещания веднъж на територията на едната и следващия път на територията на другата Договаряща страна.


Член 22


Плащанията, възникнали при прилагането на настоящата Спогодба, извършвани на територията на другата Договаряща страна, стават съгласно разпоредбите на Спогодбата за уреждане на нестоковите плащания, която е в сила и за двете Договарящи страни по време на превеждането на сумата.


Б. Преходни и заключителни разпоредби

Член 23


(1) Разпоредбите на настоящата Спогодба ще се прилагат и тогава, когато условията, които дават право за получаване на пенсия, са били изпълнени, преди да влезе в сила Спогодбата.

(2) При прилагане разпоредбите на настоящата Спогодба ще бъдат вземани под внимание също така трудовият стаж и приравненото към него време, придобито от служителите, преди да влезе в сила Спогодбата.

(3) Молбите, които са били отхвърлени, преди да влезе в сила настоящата Спогодба, да бъдат отново разгледани по искане на заинтересуваното лице или на съответния орган с цел да се установи правото на пенсия съгласно разпоредбите на настоящата Спогодба.

(4) Пенсиите, които са определени съгласно разпоредбите на алинея 3, ще бъдат изплащани от датата, определена според правните разпоредби на онази Договаряща страна, чийто орган ще трябва да отпусне пенсията, най-рано обаче от деня на влизането в сила на настоящата Спогодба.

(5) Ако изплащането на пенсията е било спряно поради местожителство на заинтересуваното лице на територията на другата Договаряща страна, изплащането на пенсията заедно с добавките и надбавките ще бъде възстановено от датата, определена съгласно правните разпоредби на съответната Договаряща страна, чийто орган трябва да отпусне пенсията, но не по-рано от датата на влизането в сила на настоящата Спогодба.


Член 24


Настоящата Спогодба подлежи на ратифициране и ще влезе в сила от първия ден на месеца, който следва след размяната на ратификационните документи, която ще се състои в София.


Член 25


(1) Настоящата Спогодба се сключва за неопределено време. Тя може да бъде денонсирана от всяка от Договарящите страни не по-късно от шест месеца преди изтичането на всяка календарна година, като в този случай Спогодбата губи своята задължителна сила след края на тази година.

(2) В случай на денонсиране на настоящата Спогодба нейните разпоредби ще бъдат прилагани и по-нататък по отношение на обезщетенията и пенсиите, за които правата са били придобити преди изгубване на задължителната сила на Спогодбата.


Настоящата Спогодба е изготвена във Варшава на 12 юли 1961 г. в два екземпляра, всеки един на български и полски език, при което и двата текста имат еднаква задължителна сила.

За верността на горното упоменатите пълномощници подписаха настоящата Спогодба и я подпечатаха.

От името на Президиума на Народното събрание на Народна република България: Г. Манев

От името на Държавния съвет на Полската народна република:

Ю. Кофман


Промени настройката на бисквитките