Държавен вестник, брой 85 от 27.X

Преамбюл

Правителството на Народна република България, от една страна, и Правителството на Кралство Белгия, от друга страна, в желанието си да улеснят колкото се може по-добре взаимния трафик на животни и животински продукти, в стремежа си да предпазят съответните територии от пренасяне на епизоотични и преносими върху човека и животните болести, решиха да сключат настоящата Ветеринарно-санитарна конвенция.

Член 1

Настоящата конвенция обхваща ветеринарно-санитарните проблеми, отнасящи се за взаимния трафик на животни, животински суровини, животински продукти, отпадъчни продукти и предмети, които могат да бъдат носители на болестотворни причинители на епизоотични или преносими на човека и животните инфекции.

Член 2

Да се разбира под определението:

а) животни - еднокопитни (коне, магарета, катъри, мулета);

преживни (говеда, биволи, овце, кози);

свине;

птици (кокошки, пуйки, гъски, патици и др.); кафезни птици;

кучета, котки, зайци, диви животни, включително и животните с ценни кожи;

екзотични, циркови, зоопаркови и лабораторни животни;

пчели;

б) животински суровини - всички непреработени части от тялото на закланите животни, отбелязани в буква "а", каквото и да е предназначението им;

в) животински продукти - всички преработени части от животинското тяло, служещи за храна, включително яйцата, млякото, млечните и други хранителни продукти;

г) животински отпадъци - непредназначени за храна части от тялото на животните, отбелязани в буква "а".

Член 3

Транспортът да се извършва през сухопътни пропускателни пунктове (митнически бюра), пристанища и аерогари, където се извършва ветеринарен контрол, чийто списък, установен от компетентните власти на всяка една от Договарящите страни, официално се довежда до знанието на другата страна в срок от три месеца след влизане в села на настоящата конвенция.

За всяка промяна в установения списък трябва незабавно да се уведомява другата Договаряща страна.

Член 4

При вноса и транзита домашните животни трябва да се придружават от свидетелство за произход и здравност, издадено от държавен ветеринарен лекар, а другите животни - от свидетелство за здравност, издадено от държавен или упълномощен от държавата ветеринарен лекар.

Свидетелствата следва да бъдат изготвени на езика на страната-износителка и на френски език.

Член 5

С изключение на специалните условия, отбелязани в член 6, изнесените животни трябва да произхождат от стопанство, в което и в околния район от 10 км не е бил констатиран в течение на последните 30 дни случай на заразна болест за дадения вид.

А. Свидетелството за произход и здравност, предвидено за домашните животни, трябва да бъде издадено индивидуално за всяко животно освен за свинете, овцете, домашните птици и животните за клане; под животни за клане се разбират тези, които се отправят направо в кланицата веднага след пристигането им в страната-вносителка.

Това свидетелство трябва да удостоверява:

1) че животните са били отгледани на територията на страната-износителка;

2) че в момента на натоварването те са били прегледани, намерени за здрави и непоказващи какъвто и да е симптом на заразна болест;

3) че преминатата територия, до мястото на натоварването, е незасегната от заразни болести, подлежащи на задължително обявяване;

4) че животните за отглеждане и разплод са престояли 30 дни преди натоварването в стопанството, от което произхождат, и са били под постоянен ветеринарен контрол.

Всяко индивидуално свидетелство, издадено за животно за отглеждане и разплод, трябва да съдържа името на собственика, общината и областта или окръга на произхода, вида, расата, отличителните белези и знаците за идентифициране.

За животни за клане е достатъчно да бъдат отбелязани областта или окръгът на произхода, видът, расата, броят, отличителните белези и знаците за идентифициране.

Б. Свидетелството за здравност, предвидено за останалите животни, следва да съдържа мястото, областта на окръга на произхода, броя, вида и че животните са били прегледани, намерени за здрави и без симптоми на заразна болест за дадения вид.

Общи свидетелства се издават за животни от един и същ вид, натоварени в едно и също превозно средство и предназначени за един и същ получател.

Валидността на свидетелствата е 10 дни от деня на издаването. Ако този срок изтече през време на преминаването през територията на трета страна, свидетелствата се смятат валидни до пристигането на животните на границата на страната-вносителка.

Член 6

Свидетелствата, издадени за животни, трябва изрично до отбелязват за възприемчивите за зараза видове:

1. Че в страната-износителка не са били констатирани следните болести:

а) чума по говедата, заразна плевропневмония по говедата, чума по конете - в цялата територия, в течение на последните 12 месеца;

б) шап - в радиус 20 км около стопанството, от което произхождат, през последните три месеца;

в) дурин, сап, инфекциозна анемия, заразен сицефаломиелит по еднокопитните - в радиус около 30 км около стопанството от което произхождат животните, в течение на последните 12 месеца;

г) плевропневмония по козите - в територията на страната в течение на последните 6 месеца;

д) африканска чума по свинете - в територията на страната през последните 12 месеца;

е) класическа чума по свинете, атрофичен ринит, тешенска болест,, шарка по овцете и козите - в радиус 10 км около стопанството, от което произхождат животните, през последните 2 месеца;

ж) чума, псевдочума по птиците, холера - в радиус от 10 км около стопанството, от което произхождат птиците, в течение на последните 60 дни; хронична микоплазма, левкемия, инфекциозен бронхит, орнитоза-синтакоза, стопанствата, от които произхождат птиците, са незасегнати през последните 12 месеца;

з) бяс - в областта или окръга, откъдето произхождат кучета и котки, не е установен през последните 6 месеца.

2. В свидетелствата да се вписва:

а) за дивеча, животните за ценни кожи, дивите и питомните зайци, че в областта или окръгът, от който произхождат, са незасегнати от инфекциозни или вирусни болести за съответни възприемчиви видове в течение на последните 12 месеца;

б) за екзотичните животни, че са били задължително под карантина или в зоологически парк през последните два месеца;

в) за пчелите, че не е имало заразна болест, подлежаща на задължително обявяване в радиус от 10 км около пчелина, от който произхождат, в течение на последните 12 месеца;

г) за рибите и хайвера, предназначени за зарибяване на вътрешните води, че няма случай на инфекциозна или паразитна болест в рибарниците или водите, от които произхождат.

3. Че експортираните животни са били подложени 15 дни преди натоварването на необходимите изследвания, позволяващи да се удостовери:а) че еднокопитните не са засегнати от сап, дурин, катарална инфлуенца;

б) че говедата и стопанствата, от които произхождат, не са засегнати от туберкулоза, бруцелоза, трихомоноза, вибриоза и левкемия;

в) че овцете и козите не са засегнати от бруцелоза, туберкулоза и от заразен епидидимит;

г) че свинете и стопанствата, от които произхождат, не са засегнати от бруцелоза и туберкулоза.

Официалните ветеринарни служби на Договарящите страни определят при взаимно съгласие методите, изследванията и биологичните текстове, които следва да бъдат използувани в съответните страни, за да се гарантира здравното състояние по отношение на изброените болести в точка 3.

4. Че изнесените животни са били ваксинирани:

а) говедата - най-малко 15 дни и не повече от 4 месеца преди експедирането, против шап с ваксина АОС, одобрена от официалната ветеринарна служба на страната-износителка;

б) еднокопитните, говедата, овцете, козите за отглеждане и за разплод - най-малко 30 дни преди натоварването им против антракс;

в) свинете на възраст над 2 месеца - против чума по свинете с кристал - виолетова ваксина, най-малко 20 дни преди натоварването;

г) кучетата и котките - против бяс най-малко 30 дни и не по-рано-от 12 месеца преди натоварването.

Член 7

Конете, предназначени за надбягвания, състезания или спортни състезания, следва да се допускат за временен внос най-малко 3 месеца, ако са придружени от свидетелство, издадено от държавен или упълномощен от държавата ветеринарен лекар.

Освен името и местожителството на собственика, точното означение на животните, техния произход и местоназначение свидетелството следва да удостоверява, че стопанството, от което произхождат, не е засегнато от заразни болести и че животните са в добро здравно състояние.

Всеки временен внос следва да бъде предшествуван от писмено разрешение от официалната ветеринарна служба на страната-вносителка.

Член 8

Износът на месо и на хранителни продукти от говеда, еднокопитни, овце, свине и от домашни птици следва да става само от добити в кланици и работилници, одобрени от компетентната власт на страната-износителка. Всяка кланица или заведение, одобрени за експорт, носят номер, който трябва да е поставен върху всички опаковки, етикети и документи.

Член 9

Всяка от Договарящите страни съобщава на другата страна, в тримесечен срок от влизането в сила на настоящата конвенция, списъка и номерата на одобрените експортни кланици и заведения.

Всяко изменение в тези списъци трябва да бъде незабавно съобщено на другата страна.

Член 10

Всяка пратка се придружава с ветеринарно свидетелство, издадено от държавен или упълномощен от държавата ветеринарен лекар от страната-износителка.

Член 11

Експортните кланици, птицекланици, заведенията и помещенията за обработване и преработване трябва да бъдат устроени от материали, които позволяват лесно поддържане и дезинфекция; те трябва да бъдат снабдени с чиста водопроводна вода.

Член 12

Не се допускат на работа служители и работници в кланиците, птицекланиците и работилниците за преработка, които страдат от прилепчиви болести или са носители на инфекции, които са в състояние да се предадат върху месото и продуктите.

Същите се подлагат всяка година на медицински преглед.

Член 13

Одобрените за експорт кланици трябва да разполагат със следните отделения:

помещение за клане на говеда и овце;

помещение за клане на овце;

специално помещение за клане на болни или съмнително болни;

помещение за обработка на стомаси и черва;

помещение за обработка на субпродукти и отпадъци;

хладилни инсталации.

Одобрените експортни кланици трябва да бъдат снабдени по възможност със съоръжения, които позволяват да се извършват манипулации при добива на месото във висящо положение на закланите животни.

Член 14

Труповете на закланите животни с изключение на свинете трябва да бъдат одрани.

Не се допуска отстраняването на серозни ципи и лимфните възли.

Не се допускат никакви други нарези и обрязвания освен предвидените такива при експертизата.

В никакъв случай не може да бъде предмет на износ месо, произхождащо от животни, чието угояване е било стимулирано с естрогени, хормонални, антибиотични и тириостатични вещества.

Член 15

Трафикът на прясно месо, замразено или незамразено може да стане само в следния вид:

за говедата: на половини, четвъртини или парчета с тегло най-малко 10 кг;

за телетата: на половини, четвъртини или необезкостени парчета с тегло най-малко 10 кг;

за свинете: на половини, бутове, плешки и предни части, необезкостени, парчета сланина с тегло най-малко 3 кг;

за конете: на половини, четвъртини и необезкостени парчета с тегло най-малко 10 кг;

за агнетата: цели трупове;

за овцете: цели трупове, половини, бутове и плешки;

за главите и опашките цели и необезкостени;

за езиците, сърцата, черния дроб, бъбреците, мозъците, щитовидните жлези: да са цели;

за стомасите, стомасите от преживни, дреболиите и червата: да са цели, изчистени и бланширани.

Член 16

Всяка четвъртина трябва да носи най-малко два печата на експертизата.

Труповете на агнетата и овцете трябва да са подпечатани най-малко с два печата върху всяка половина.

Всяко парче месо трябва да носи поне един печат.

Всеки пакет, съдържащ парчета месо или вътрешности, трябва да носи етикет, с който се установява кланицата, в която е добито месото. Етикетът трябва да носи печата на експертизата. Втори екземпляр от етикета трябва да бъде поставен във всяка пратка.

Член 17

Ветеринарното свидетелство трябва да удостоверява, че месото, произхожда от животни, намерени здрави преди клането, че същото е годно за консумация и че не произлиза от животни, заклани по необходимост.

Печатът на експертизата, поставен върху месото и върху етикетите, трябва да бъде поставен и на ветеринарното свидетелство.

Член 18

Работилниците за преработка на месо трябва да бъдат устроени по начин, позволяващ работа при най-добри хигиенни условия; те трябва да притежават:

помещение с хладилна инсталация за складиране на месото (първичните материали);

помещение за разпарчаване;

помещение за приготовление;

помещение за варене;

отделно помещение за стопяване на мазнини;

помещение за пушене;

помещение за сушене;

помещение за опаковане, складиране и експедиране.

Член 19

В работилниците за преработка може да бъде използувано само месото, произхождащо от одобрени за експорт кланици.

Не се допускат антибиотици, антиоксиданти или други вещества, предназначени за консервиране на продуктите.

Член 20

Всяка опаковка трябва да носи печата на одобреното заведение, където същата е била изготвена.

Всяка опаковка трябва да носи етикет, позволяващ да се установи работилницата, откъдето произхожда; вторият екземпляр от етикета трябва да бъде поставен във вътрешността.

Член 21

Ветеринарното свидетелство трябва да отбелязва, че използуваното месо (първичните материали) произхожда от животни, намерени здрави преди клането, и че месото е напълно годно за консумация; свидетелството трябва освен това да удостоверява, че продуктът не съдържа антибиотици, антиоксиданти или консервиращи вещества и че е бил приготвен съобразно правилата на хранителната хигиена.

Член 22

Птиците трябва да бъдат оскубани - с изключение на главата, и изкормени съобразно ветеринарните изисквания на страната-вносителка.

Разрязаните птици, охладени или замразени, трябва да бъдат поставени в непромокаем амбалаж.

Всяка пратка трябва да бъде придружена с ветеринарно свидетелство.

Член 23

Убитият дивеч да бъде представен според ветеринарните изисквания на страната-вносителка.

Всяка пратка трябва да се придружава от ветеринарно свидетелство, което да удостоверява, че дивечът произлиза от незасегната от заразни болести област.

Член 24

1. За внос на произведения от животински произход, като кожи, четина, косми, козина, вълна, пера, рога, копита, кости, тор и фуражи за добитъка (в случай, че фуражът за добитъка се състои изцяло или частично от от отпадъчно брашно от меса, кости, кръв или риби), следва да се изисква тези продукти да бъдат придружени с ветеринарно свидетелство, издадено от държавен или упълномощен от държавата ветеринарен лекар, позволяващо идентифицирането на продуктите и удостоверяващо, че те са били подложени на дезинфекция или стерилизация и че не пораждат съмнение за това, че са носители или съдържат салмонели или други патогенни зародиши.

2. Официалната ветеринарна служба на всяка от Договарящите страни следва да съобщава на другата какви технически способи са били приложени за дезинфекцирането или стерилизирането на произведенията от животински произход преди техния износ.

Член 25

1. Когато в една пратка от животни, предназначени за внос, ветеринарният контролен орган намери животни болни или съмнително болни от заразна болест, в зависимост от естеството на заболяването постъпва с тях така, както това е предвидено за такива случаи в разпоредбите на страната-вносителка.

Според естеството на болестта тази мярка може да бъде приложена за всички животни от същия произход или от същата пратка.

Месото или продуктите от закланите животни следва да се третират съгласно приложимите правила на страната-вносителка.

2. При все това, доколкото властите на транзитната страна не ще се противопоставят, неприетите за внос животни могат да бъдат върнати на произхождащата страна при поискване от страна на собственика или износителя.

3. Описаните в т. 1 и 2 мерки следва да се приложат при транспорта на животни, предоставени за внос, които не отговарят на предвидените разпореждания в настоящата конвенция.

4. Контролният ветеринарен орган на страната-вносителка трябва да отбележи върху свидетелството или в отделен документ мотива за връщането или клането на животните.

5. Ако е констатирано наличието на известна заразна болест при внесените животни след пристигането им в предназначената страна, случаят трябва да бъде описан в доклад, съставен от държавен ветеринарен лекар или упълномощен такъв от държавата.

6. Когато, съобразно настоящите разпореждания са взети санитарни мерки срещу представените за внос животни, официалната ветеринарна служба на страната-вносителка следва незабавно да уведоми телеграфически ветеринарната служба на страната-износителка, съобщавайки между другото броя на животните, към които са приложени тези мерки, симптомите или вида на констатираната болест, естеството на взетите мерки. Телеграмата в последствие се потвърждава чрез един обстоен подробно съставен доклад.

7. Редът, описан по-горе в т. 6 е еднакво приложим за месо, мазнини и месни произведения.

Член 26

1. Разпорежданията на настоящата конвенция ще се прилагат за животни, произхождащи от територията на Договарящите страни за директния транзит през териториите на едната или другата страна при условие, че страната, за която са предназначени, поема ангажимент да не връща в никакъв случай транзитните животни. В случай, че транзитът се извършва през други страни, необходимо е предварително да се получи разрешение за преминаването.

2. За транзитен транспорт на животни без прехвърляне не са задължителни предвидените в член 5 на настоящата конвенция ветеринарни свидетелства за здравно състояние.

3. Транзитният превоз на прясно, замразено, консервирано или преработено месо, суровите животински продукти, превозвани от територията на една от страните до другата с железница или по шосе, в затворени и пломбирани вагони или камиони, или по въздушен път, ще бъдат приети, без да се изисква предварително разрешение за приемане от страните, през които се извършва транспортът, и страната, за която е предназначен.

Член 27

1. Всяка от Договарящите страни се задължава да публикува и изпраща на другата Договаряща страна най-малко един път месечно бюлетин за епизоотичното състояние.

Освен това една от Договарящите страни трябва винаги да получава от другата законно съобщение за всяка заразна болест, списък на заразените общини, намиращи се в области или провинции, посочени от нея.

2. Когато на територията на една от страните се констатира особено опасна заразна болест, като чума по говедата, заразна плевропневмония, екзотична форма на шап, чума по конете, централната ветеринарна власт на другата страна следва да бъде телеграфически информирана.

При подобни случаи другата страна има право да забрани или ограничи транзита и вноса на животни и животински продукти и други продукти и предмети, които могат да служат като преносители на заразата, за толкова време, колкото трае опасността от разпространение на болестите, като взема под внимание и другите разпореждания на настоящата конвенция.

3. Необходимите документи относно прилагането на настоящата конвенция могат да бъдат обменени директно между ветеринарните власти на всяка от Договарящите страни.

Член 28

Дезинфекцията на транспортните средства за животни или за сурови животински продукти следва да се извършва съгласно правилата, които са в сила на територията на една от Договарящите страни и следва да бъдат признати за валидни и от другата страна.

Член 29

В случай, че ветеринарно-санитарните свидетелства, предвидени в настоящата конвенция, не са издадени на езика на страната-вносителка, да се прибави превод на френски език.

Член 30

Някои особености по прилагането на настоящата конвенция, посочени в чл. 3, 6 и 24, а така също и за измененията, които се налагат да бъдат направени, следва да бъдат уредени писмено между официалните ветеринарни власти на Договарящите страни.

Член 31

1. Договарящите страни съставят смесена комисия. Всяка една от страните следва да участвува с по 3 члена. Събирането на смесената комисия да бъде на мястото на постоянното пребиваване на Договарящите страни на територията на Народна република България и на територията на Кралство Белгия.

Комисията се председателствува от ръководителя на делегацията на страната, на чиято територия ще се състои сесията.

Към всяка делегация може да се привлекат специалисти експерти по разглежданите в заседанията въпроси.

2. Смесената комисия има за задача:

да проучи резултатите по практическото приложение на настоящата конвенция и да предложи на двете правителства мерки за ефикасно прилагане на постановленията на същата;

да представи на правителствата всички предложения за евентуални изменения и подобрения на някои постановления от конвенцията;

да разрешава спорните въпроси относно прилагането и тълкуването на настоящата конвенция;

да представя на двете правителства предложения за съгласуване постановленията на конвенцията съгласно препоръките на компетентните международни бюра, признати от правителствата на двете страни.

3. Решенията на Смесената комисия подлежат на одобрение от двете правителства.

Член 32

Разпоредбите на настоящата конвенция могат да бъдат разширени чрез допълнителен договор за други известни и неизвестни досега болести, които представляват опасност за двете Договарящи страни.

Член 33

Настоящата конвенция следва да бъде ратифицирана съгласно конституционните разпоредби на двете Договарящи страни и ратификационните документи ще бъдат разменени в София.

Член 34

Настоящата спогодба се сключва за срок от 5 години.

В случай, че една от Договарящите страни не я денонсира 6 месеца преди изтичането на горепосочения срок, валидността на конвенцията ще бъде автоматично продължена за неопределено време. Всяка от Договарящите страни има право да денонсира конвенцията по дипломатически път с предизвестие от 6 месеца.

Тази конвенция влиза в сила от деня на размяната на ратификационните документи.

Съставена в Брюксел на 14 юни 1966 година в два оригинални екземпляра на български, френски и холандски език, като и трите текста имат еднаква сила.