КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА КУБА (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ НА ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ № 345 ОТ 11 МАРТ 1967 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 25 ФЕВРУАРИ 1972 Г.)
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА КУБА
(РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ НА ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ № 345 ОТ 11 МАРТ 1967 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 25 ФЕВРУАРИ 1972 Г.)
Обн. ДВ. бр.40 от 23 Май 1972г.
Преамбюл
Правителството на Народна република България и Революционното правителство на Република Куба в желанието си да уредят взаимните консулски връзки между своите страни в дух на приятелско сътрудничество,
решиха да сключат настоящата Консулска конвенция и за тази цел назначиха свои пълномощници, както следва:
Правителството на Народна република България
Атанас Кълбов - извънреден и пълномощен посланик на НР България в Куба,
Революционното правителство на Република Куба
Раул Роа Гарсия - министър на външните работи на република Куба,
които след като размениха своите пълномощия и ги намериха в надлежна форма, се съгласиха за следното:
Глава първа.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
Употребените в тази Конвенция изрази имат следното значение:
а) "Консулски окръг" означава територията, предадена на консулското учреждение за упражняване на консулски функции;
б) "Консул" означава всяко лице, което носи гражданството на представляваната държава и на което се дава екзекватура или друго пълномощие, за да изпълнява консулски функции в страната на пребиваването;
в) "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, гражданин на представляваната държава, което работи в консулството, изпълнява административни или технически функции и което е представено като такъв на другата страна;
г) "Консулско учреждение" означава генерално консулство, консулски сектор, консулство или вицеконсулство;
д) "Консулска архива" означава всички книжа, документи, кореспонденция, книги, магнетофонни ленти, филми и регистри на консулското учреждение, шифри, кодове, картотеки и мебели;
е) Изразът "гражданин" се отнася за всяко физическо лица, което има гражданство на дадена държава, или юридическо лице, създадено съгласно законите на тази държава.
Глава втора.
ОТКРИВАНЕ НА КОНСУЛСТВА И НАЗНАЧАВАНЕ НА КОНСУЛСКИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА
Член 2
1. Всяка от Договарящите се страни може съгласно тази Конвенция да открива консулства на територията на Другата договаряща се страна.
2. Консулските окръзи се определят във всеки конкретен случай чрез споразумение между двете Договарящи се страни.
Член 3
1. Консулът пристъпва към изпълнение на своите функции веднага щом представи консулски патент и получи съответна екзекватура.
В консулския патент трябва да се посочи името и презимето на консула, гражданството, неговият ранг, седалището на консулството и консулския окръг.
2. Държавата на пребиваването, независимо от установеното по-горе, може да предостави на консула възможност да изпълнява своите функции и преди получаване на екзекватурата, давайки му временно разрешение за това.
3. Веднага след като консулът получи екзекватура или едно предварително временно разрешение съответните органи на приемащата страна осигуряват необходимите условия, за да може консулът да изпълнява своите функции и да се ползува от съответните права, привилегии и имунитети, предвидени в тази Конвенция.
Член 4
В консулството може да работи необходимият за неговото функциониране персонал, съставен било от граждани на изпращащата държава, било от тази на пребиваването; имената, презимената и функциите им се съобщават в писмена форма за сведение на съответните органи на държавата на пребиваването.
Член 5
В случай на отзоваване, оттегляне на екзекватурата, смърт на консула, болест или временно отсъствие неговите функции се изпълняват от друго консулско длъжностно лице или от лице от дипломатическото представителство на изпращащата държава, при условие, че това назначаване бъде съобщено предварително в писмена форма на съответните органи на държавата на пребиваването. През този временен период натовареното лице се ползува от същите права, привилегии, имунитет, от които се ползува консулът.
Глава трета.
ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТ
Член 6
1. На сградата, в която се намира Консулството, може да се постави герба на изпращащата държава и надпис на Консулството.
2. Над сградата, в която се намира Консулството, може да се издигне знамето на изпращащата държава, както и на транспортните средства, които използува консулът при изпълнението на своите функции.
Член 7
Помещенията на консулството и жилището на консула са неприкосновени. Компетентните власти на страната на пребиваването трябва да вземат предварително разрешение от консула или дипломатическото представителство за влизане в тях.
Член 8
1. Консулската архива е неприкосновена; компетентните власти на страната на пребиваването не могат да я проверяват или изземват.
2. Консулската архива трябва да се държи отделно от личните документи на консула и от тези на служителите на Консулството.
Член 9
1. Кореспонденцията на Консулството, както тази, която се изпраща, така и тази, която се получава, е неприкосновена и не може да се проверява или изземва.
2. Консулът може да ползува консулска поща и шифър.
Член 10
1. Консулът и служителите в Консулството, граждани на изпращащата държава, не подлежат на юрисдикцията на държавата на пребиваването по въпроси, отнасящи се до тяхната служебна дейност.
2. Когато консулът и служителите на Консулството извършват действия, който не са във връзка със служебната им дейност и които подлежат на юрисдикцията на държавата на пребиваването, във всички случаи Договарящите се страни се споразумяват как трябва да се постъпи.
Член 11
1. Консулът и консулските служители могат да откажат да дават показания като свидетели пред властите на държавата на пребиваването, когато се засяга тяхната служебна дейност, а така също да показват своята служебна кореспонденция и други официални книжа. Ако органът на държавна власт на държавата на пребиваването счита отказа за неправилен, въпросът трябва да се разреши по дипломатически път.
2. С изключение на случаите по предходната алинея консулът и консулските служители могат да бъдат призовавани да дават показания като свидетели по граждански, административни и наказателни дела. Органите на държавната власт трябва да вземат необходимите мерки, за да не създават трудности при изпълнение на служебната дейност на посочените лица. Поканите, изпратени до консула и консулските служители, трябва да бъдат във формата на служебно писмо и не могат да съдържат предупреждения за прилагане на санкции или други мерки за принуждение.
3. Консулът може да поиска да бъде разпитван по-късно поради болест или бърза официална работа. Може освен това да поиска да бъде разпитан в канцелариите на консулството или в дома си.
Член 12
Консулът, консулските служители и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от всички задължения, предвидени от законите на държавата на пребиваването, отнасящи се за регистрацията на чужденците и получаване разрешение за пребиваване. Те не подлежат на задължителна военна служба.
Член 13
1. Консулството, консулът, консулските служители, техните съпруги и непълнолетните им деца се освобождават от задълженията, предвидени от законите на държавата на пребиваването, отнасящи се за данъци и други данъчни задължения.
2. Разпоредбите на предходната алинея не се отнасят за заплащанията за оказване на услуги и за дълговете върху недвижимите имоти, които се намират на територията на държавата на пребиваването и не са предназначени за целите на консулското учреждение, за налози върху наследства, за частни приходи и други такива услуги.
Член 14
1. Вещите, предназначени за нуждите на Консулството, се освобождават от заплащане на мита съгласно принципа за взаимност и се третират при същите условия, както и вещите, предназначени за нуждите на дипломатическото представителство на изпращащата държава.
2. Консулът, консулските служители, техните съпрузи и непълнолетните им деца се освобождават от заплащане на митнически такси върху вещите, които са тяхна лична собственост или са предназначени за тях съгласно принципа за взаимност при същите условия, както персонала на дипломатическото представителство на изпращащата държава.
Глава четвърта.
ФУНКЦИИ НА КОНСУЛА
Член 15
1. В своя консулски окръг консулът защищава, съгласно международното право и обичаи, правата и интересите на представляващата държава и на нейните граждани (физически и юридически лица). За тази цел той може да се отнася направо към административните, съдебните и другите органи на държавата на пребиваването.
2. Консулът може да представлява гражданите на изпращащата държава пред съда и други държавни органи без специални пълномощия в случай, че те не могат да защитят своите права и интереси, поради отсъствие или поради други важни причини и ако същите не са упълномощили други лица.
Член 16
В случай на задържане или арест на граждани на изпращащата държава, органите на държавата на пребиваването известяват съответния консул.
Член 17
Консулът за изпълнение на своята длъжност извършва следните функции:
а) води регистър на гражданите на изпращащата държава;
б) издава паспорти или други документи за пътуване на граждани на изпращащата държава;
в) издава визи;
г) съставя актове за раждане, гражданство, брак и смърт на граждани на изпращащата държава, ако за това са овластени, съгласно законодателството на същата;
д) съставя и съхранява завещания на граждани от своята страна;
е) съгласно закона, съставя и заверява документи, които потвърждават действия на гражданите на страната, която представлява, или на граждани на изпращащата и приемащата държава, както и на такива от трета държава, ако тези действия ще произвеждат законни последствия на територията на изпращащата държава и същевременно не са в противоречие с правата върху недвижими имоти, които се намират на територията на приемащата държава;
ж) заверява подписи на граждани на изпращащата държава върху документи;
з) заверява дубликати и копия на документи;
и) заверява преводи на документи;
к) заверява документи, изготвени и заверени в държавата на пребиваването или изпращащата държава, а също така и на документи, изготвени или заверени в трета държава, ако се отнасят за граждани на изпращащата държава;
л) съхранява пари, документи и други вещи на граждани на своята страна, ако това не нарушава разпорежданията на държавата на пребиваването.
Член 18
Консулът изпълнява също така и следните функции:
1. Оказва помощ на морските и въздушни кораби на изпращащата държава. Може да влиза в контакт с екипажа на същите и с пътниците, да ги посещава, да иска от капитана и другите членове на екипажа данни за тях, за товара, пътя и целта на пътуването, също така да издава, потвърждава и преглежда документите на кораба, да разрешава конфликти между капитана и другите членове на екипажа и да взема мерки с цел да осигури реда и дисциплината на кораба.
2. Ако органите на държавата на пребиваването имат намерение да извършват принудителни действия върху кораб на изпращащата държава, те трябва да известят предварително консула, за да може той да присъствува при такива случаи, а ако неговото присъствие е невъзможно - да се прецени възможността за отлагане на случая. Ако консулът не е присъствувал, нито е бил представляван при акта, органите на държавата на пребиваването трябва да му дадат веднага точни сведения във връзка с извършването на такива принудителни действия. Настоящата алинея не се отнася за осъществяването на митнически и санитарен контрол и за изселване.
3. Органите на държавата на пребиваването не могат да се намесват в работите на кораба на изпращащата държава, освен ако консулът се обърне към тях със съответна молба или е дал съгласието си за това. Не се иска съгласие от консула, ако инцидентът, възникнал на кораба, нарушава реда и сигурността на пристанището, както и в случай на прилагане на митнически и санитарни разпореждания и при изселване от държавата на пребиваването.
4. Ако корабът на изпращащата държава пострада в териториалните или вътрешни води на държавата на пребиваването или ако пристигне там с аварии или при принудително влизане в пристанището, органите на държавата на пребиваването трябва да известят консула, като го информират относно случая и относно мерките, които са взели за опазване на кораба, екипажа, пътниците и товара.
5. Ако въздушен кораб на изпращащата държава претърпи авария или при случай на принудително кацане, консулът може да вземе необходимите мерки, за да предостави помощ на екипажа и на пътниците; също да осигури запазването на кораба и товара му и да вземе необходимите мерки корабът да продължи пътуването си. Консулът също може да се отнася до органите на държавата на пребиваването с молба да се вземат такива мерки.
6. Консулът може да извършва други действия, за които е упълномощен от изпращащата държава, ако те не нарушават законите и наредбите на държавата на пребиваването и ако органите на същата не се противопоставят. Документите, издавани, заверени или легализирани от консула, в съгласие с горното и във форма, предвидена от органите на изпращащата държава, имат същата доказателствена и юридическа сила, както документите, издадени, заверени или легализирани от органите на тази държава.
Член 19
За изпълнение на служебната дейност консулът може да събира такси и налози, предвидени в законите и наредбите на изпращащата държава. Консулските услуги, които се оказват на гражданите на договарящите се страни, се освобождават по принципа на взаимност от заплащане на консулски такси.
Глава пета.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 20
Дипломатическите представителства на двете Договарящи се страни могат да изпълняват консулски функции в случаите, предвидени в настоящата Конвенция.
Член 21
Наредбите на глава IV на настоящата Конвенция, отнасящи се до правата и задълженията на консулите, се прилагат също към служители на дипломатическите представителства на всяка от договарящите се страни, които са определени да изпълняват консулски функции, ако това назначаване е съобщено на другата Договаряща се страна. Тези служители запазват своите дипломатически привилегии и имунитет.
Член 22
Всяка от Договарящите се страни е задължена на другата Договаряща се страна положението на най-облагодетелствувана нация, що се отнася до привилегиите и имунитета, правата и функциите на консулите и консулските служители. Но никоя от Договарящите се страни не може да се позовава на клаузата за най-облагодетелствувана нация, за да предостави привилегии, имунитет и права по-големи от тези, с които се ползува консулът и консулските служители от другата Договаряща се страна на територията на молещата страна.
Член 23
Споровете, които могат да възникнат във връзка с изпълнението и прилагането на настоящата Конвенция, се разрешават по дипломатически път.
Член 24
Настоящата Конвенция подлежи на ратификация и ще влезе в сила след изтичане 30 дни от датата на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София.
Член 25
Настоящата Конвенция се сключва за неограничен срок. Тя ще остане в сила до изтичане на 6 месеца от деня, в който една от Договарящите се страни съобщи на другата Договаряща се страна, че я денонсира.
Изготвена в гр. Хавана на двадесети февруари хиляда деветстотин шестдесет и седма година в два екземпляра - на български и испански език, всеки от които има еднаква сила.
В уверение на което пълномощниците, посочени в началото, подписаха и подпечатаха настоящата Конвенция.
