Държавен вестник, брой 10 от 2.II

Преамбюл

Правителството на Народна република България и Правителството на Република Аржентина с цел улесняване стопанско-търговския обмен на животни и продукти от животински произход и взаимно предпазване териториите си от пренасяне на заразни и паразитни болести по животните, зоонози по хората и осъществяване всестранно сътрудничество в областта на ветеринарномедицинската наука и практика решиха да сключат настоящата Спогодба, като за целта определиха своите пълномощници, както следва:

От страна на Народна република България Негово Превъзходителство г-т Заместник-председателят на Министерския съвет Петър Танчев.

От страна на Република Аржентина Негово Превъзходителство г-н Министърът на външните работи и вероизповеданията доктор Луис Мария Аугусто де Пабло Пардо, които след представяне на пълномощията си, намиращи се в пълна изправност, се споразумяха за следното:

Член 1

Компетентните държави ветеринарни органи на двете страни разработват по взаимно съгласие правилата, които определят ветеринарно-санитарните условия за внос на живи животни и продукти от животински произход от територията на една от договарящите страни на територията на другата.

Член 2

Под название животни по смисъла на Спогодбата се разбира:

еднокопитни (коне, магарета, мулета, катъри);

домашни и диви двукопитни (говеда, биволи, камили, овце, кози и свине);

домашни и диви гризачи;

домашни птици (кокошки, пуйки, гъски, патици, токачки);

луксозни птици (фазани, яребици, глухари и др.);

екзотични животни и птици;

пчели;

риби, мекотели, костенурки, жаби.

Продукти от животински произход по смисъла на Спогодбата се разбират:

животински суровини - всички части от животинското тяло в непреработено състояние, без оглед на тяхното предназначение;

хранителни продукти от животински произход - всички части от животинското тяло, неговите субпродукти или преработените вещества от живото животно, които са предназначени за храна на хората, както и яйца, мляко, млечни продукти и мед;

нехранителни продукти от животински произход - съставни части от животинското тяло, които не служат за храна на хората;

Живите животни и произведенията от животински произход, непредвидени в настоящата Спогодба, се третират съгласно разпорежданията на всяка една от договарящите страни.

Член 3

Граничните пропускателни пунктове, натоварени с ветеринарно-санитарния контрол на предвидените в Спогодбата животни и продукти, се определят от всяка една от договарящите страни и се контролират от държавни ветеринарни лекари.

Член 4

При вноса, износа и транзита на животни и животински произведения, пратките се придружават със следните документи:

За животни:

а) ветеринарно свидетелство за произхода и здравословното състояние, издадено от държавен или упълномощен от държавата ветеринарен лекар;

б) свидетелство за собственост (за едри животни).

За животински произведения:

а) ветеринарно свидетелство за произхода и здравословност, издадено от държавен или упълномощен от държавата ветеринарен лекар;

б) анализен протокол от лабораторните изследвания за отделни продукти съгласно ветеринарно-санитарните и търговски изисквания, съответствуващо на всяко едно поотделно.

Ветеринарните документи се издават от държавен или упълномощен от държавата ветеринарен лекар по установените от централните ветеринарни служби образци на френски език и испански език.

Член 5

Ветеринарното свидетелство за произход и здравословното състояние на животните съдържа: името на собственика, седалището, окръга или областта, от където произхождат, вида, броя, описанието и особените белези на животните. От същото да е видно, че животните са отгледани на територията на страната-износителка.

В свидетелството се вписват данните, от които да се вижда, че преди изпращането животните са престояли 30 дни без прекъсване в мястото, от където произхождат. Държавният ветеринарен лекар потвърждава във ветеринарното свидетелство, че в момента на издаването на свидетелството в мястото, от където произхождат животните, и в територията на провинциите и общините, през които са минали до товарната гара, не са установени заразни болести, подлежащи на обявяване, които могат да се пренасят на транспортирания вид животни, а също така, че животните са прегледани и намерени за здрави преди натоварването им.

Ветеринарното свидетелство за произхода и здравословното състояние на животните е валидно 10 дни от издаването му. В случай, че този срок изтече преди пристигането на транспорта с животни на граничния пункт на страната-износителка, той може да бъде продължен от държавния ветеринарен лекар с още 10 дни, само ако при прегледа на животните не са забелязани признаци на заразни болести, като резултата от прегледа се вписва във ветеринарно свидетелство.

За дребни животни, пилета и едри животни, предназначени за клане, се издават общи ветеринарни свидетелства, когато животните и птиците са от един и същ вид, произхождат от едно и също стопанство, транспортират се в едно и също превозно средство и са за едно и също предназначение.

Член 6

Ветеринарното свидетелство за произхода и здравословното състояние на животните за износ удостоверява изрично, че на територията на страната износителка няма следните болести:

а) чума и заразна плевропневмония по говедата, чума по конете - през последните 12 месеца;

б) шап по двукопитните - през последните 6 месеца и в радиус 30 км от местопроизхождението на животните, ТБС, бруцелоза, левкемия, трихомоноза и вибриоза през последните 12 месеца и в радиус 30 км от местопроизхождението на животните;

в) дурин сап; инфекциозна анемия, заразен енцефаломиелит, катарална треска по еднокопитните - през последните 12 месеца и в радиус 30 км от местопроизхождението на животните;

г) плевропневмония по козите през последните 6 месеца на територията на страната-износителка;

д) африканска чума по свинете - през последните 12 месеца на територията на страната-износителка;

е) класическа чума, атрофичен ринит и тешенска болест по свинете, шарка по овцете и козите - през последните 6 месеца в радиус 30 км от местопроизхождението на животните;

ж) чума, псевдочума и холера по птиците през последните 3 месеца и радиус 30 км около стопанствата, от които произхождат;

з) хронична микоплазмоза, левкемия, инфекциозен бронхит, орнитоза - пситакзма - през последните 12 месеца в стопанствата, от които произхожда птиците;

и) бяс - през последните 12 месеца в области (окръзи) на местопроизхода на кучета и котки;

к) за дивеча, животни за ценни кожи, дивите и питомни зайци - че областта или окръгът, от които произхождат, не са засегнати от инфекциозни или вирусни болести за съответните възприемчиви видове в течение на последните 12 месеца;

л) за екзотични животни, че са били задължително под карантина или в зоологически парк през последните два месеца под постоянен контрол;

м) за пчелите, че не е имало заразна болест, подлежаща на задължително обявяване в радиус от 10 км около пчелина, от който произхождат, в течение на последните 12 месеца;

н) за рибите и хайвер, предназначен за зарибяване на вътрешните води, че няма случай на инфекциозна или паразитна болест в рибарниците или водите, от които произхождат.

Свидетелството трябва да удостоверява още:

А. Че животните са били подложени на последните диагностични изследвания:

а) еднокопитните - 15 дни преди изпращането им са дали отрицателен резултат на очната малеинова проба и серологичното изследване за сап;

б) кобили и жребци за разплод - са изследвани серологично за дурин три пъти през интервал от три седмици с отрицателен резултат, като последното изследване е извършено не по-рано от 21 ден пред изпращането им;

в) говеда за разплод - 8 - 20 дни преди изпращането им са показали отрицателен резултат на в кожната проба с тубероколин и хематологично за левкемия;

г) говеда, овце и кози за разплод - че произхождат от стопанства здрави по отношение на бруцелоза, установено двукратно чрез серологично изследване през 20 дни и извършено в държавна лаборатория 14 дни преди изпращането им;

д) дребни животни за разплод (овце, кози, кочове и пърчове) са изследвани серологично за инфекциозен епидимит и вирусен аборт не по-късно от 15 дни преди изпращането им с отрицателен резултат.

Б. Че животните са били ваксинирани:

а) говедата, овцете и козите най-малко 15 дни и не повече от 4 месеца преди експедирането против шап с ваксина, одобрена от официалната ветеринарна служба на страната-вносителка;

б) еднокопитните, говедата, овцете, козите за отглеждане и разплод най-малко 30 дни преди натоварването им - против антракс;

в) свинете на възраст над 2 месеца най-малко 20 дни преди натоварването им - против чума с кристаловиолетова ваксина;

г) кучетата и котките - не по-късно 30 дни и не по-рано от 12 месеца преди експедирането им - против бяс.

Член 7

Конете предназначени за надбягвания или спортни състезания, следва да се допускат за временен внос, ако са придружени от свидетелство, издадено от държавен или упълномощен от държавата ветеринарен лекар.

Освен името и местожителството на собственика, точното означение на животните, техния произход местоназначение, свидетелството следва да удостоверява, че стопанството, от което произхождат, не е засегнато от заразни болести и че животните са в добро здраво състояние.

Всеки временен внос следва да бъде предшествуван от писмено разрешение от официалната ветеринарна служба в страната-вносителка.

Член 8

Ветеринарните свидетелства за произхода и здравност, които придружават животинските произведения, както и предметите, които могат да бъдат преносители на зараза, да удостоверяват че:

а) продуктите произхождат от животни, които не са били болни от заразни и паразитни болести, пренасящи се по животните и хората;

б) произхождат от населени места, където не са установени заразни и паразитни болести по животните;

в) прясно преработено месо (солено, пушено, сушено, в саламура или варено), както и месните произведения произхождат от животни, които преди и след клането са прегледани от държавен или упълномощен от държавата ветеринарен лекар и получени в регламентирана експортна кланица или месопреработвателни заведения, намиращи се под постоянен държавен ветеринарно-санитарен надзор;

г) месото и месните продукти са годни за консумация и не произхождат от животни, заклани по необходимост;

д) резултатите, получени от изследването на свинското месо за трихинелоза, цистицеркоза, са с отрицателен резултат.

Член 9

Пратките с яйца за люпене се придружават от ветеринарно свидетелство за произхода и здравословното им състояние, удостоверяващо, че яйцата произхождат от стопанства, които не са засегнати от заразни болести по птиците и по-специално чума и псевдочума, пулороза, тифус, хронична микоплазмоза, холера, туберкулоза, левкемия, орнитоза-понтакоза, инфекциозен бронхид и др.

Член 10

Износът на месо и на хранителните продукти от говеда, еднокопитни, овце, свине и от домашни птици следва да става само от добити в кланици и предприятия за обезкостяване и конфекциониране, одобрени от компетентната власт на страната-износителка.

Всяка кланица или предприятие за обезкостяване и конфекциониране, одобрено за експорт, носи номер, който трябва да се поставя върху всички опаковки, етикети и документи.

Член 11

Всяка от договарящите страни съобщава на другата страна в тримесечен срок от влизането в сила на настоящата Спогодба списъка и номерата на одобрените експортни кланици и заведения.

Всяко изменение в тези списъци трябва да бъде незабавно съобщено на другата страна.

Член 12

Не се допускат на работа служители и работници в кланиците, птицекланиците и предприятията за обезкостяване и конфекциониране, които страдат от заразни болести или са носители на инфекции, които са в състояние да предадат върху месото и продуктите.

Същите се подлагат всеки 6 месеца на медицински преглед.

Член 13

Одобрените за експорт кланици трябва да разполагат със следните отделения:

помещение за клане на говеда и овце;

помещение за клане на овце;

помещение за клане на свине;

специално помещение за клане на болни и съмнително болни;

помещение за обработка на стомаси и черва;

хладилни инсталации;

Одобрените експертни кланици трябва да бъдат снабдени, по възможност, със съоръжения, които позволяват да се извършват манипулации при добива на месото във висящо положение на закланите животни.

Член 14

Труповете от закланите животни, с изключение на свинете, трябва да бъдат одрани.

Не се допускат никакви други нарези и обрязвания, освен предвидените такива при експертизата.

В никакъв случай не може да бъде предмет на износ месо, произхождащо от животни, чието угояване е било стимулирано с естогенни, хормонални, антибиотични и тириостатични вещества.

Член 15

Превоз на прясно месо, замразено или незамразено, може да става само в следния вид:

за говедата: на четвъртини; на парчета със или без кости;

за телета: на половини, четвъртини; на парчета със или без кости;

свинете: на половини, бутове, плешки и предни части; и други парчета със или без кости;

за конете: на четвъртини; на парчета със или без кости;

за агнетата: цели трупове; на парчета със или без кости;

за овцете: цели трупове, половини, бутове, плешки и други парчета със или без кости;

за главите и опашките - цели и необезкостени;

за езиците, сърцата, черния дроб, бъбреците, мозъците, щитовидните жлези - да са цели;

за стомасите, стомаси от преживни, дреболиите и червата - да са цели, изчистени и бланширани.

Без увреждане на гореспоменатите заготовки централните власти на съответните служби могат да се съгласят с различно конфекциониране на месото, което новите технологии при заготовката на месото и търговските изисквания могат да наложат в бъдеще.

Член 16

Всяка четвъртина трябва да носи най-малко два печата на експертизата.

Труповете на агнетата и овцете трябва да са подпечатани най-малко с два печата върху всяка половина.

Всяко парче месо трябва да носи поне едни печат.

Всеки пакет, съдържащ парчета месо или вътрешности, трябва да носи етикет, с който се установява кланицата, в която е завито месото. Етикетът трябва да носи печата на експертизата. Вторият екземпляр от етикета трябва да бъде поставен във всяка пратка.

Печатът на експертизата, поставен върху месото и върху етикетите, трябва да бъде поставен и на ветеринарното свидетелство.

Член 17

Предприятията за обезкостяване и конфекциониране и предприятията за преработка на месо трябва да бъдат устроени по начин, позволяващ работа при най-добри хигиенни условия. Те трябва да притежават:

помещение с хладилна инсталация за складиране на месото (първичните материали);

помещение за разпарчаване;

помещение за приготовление;

помещение за варене;

помещение за опаковане;

хладилното помещение за складиране и експедиране.

В предприятията за обезкостяване и конфекциониране може да бъде използувано само месо, произхождащо от одобрени за експорт кланици.

Не се допускат антибиотици, антиоксиданти или други вещества, предназначени за консервиране на продуктите.

Член 18

Всяка опаковка трябва да носи печата на одобреното предприятие за обезкостяване и конфекциониране, където същата е била изготвена.

Всяка опаковка трябва да носи етикет, позволяващ да се установи предприятието за обезкостяване и конфекциониране, от където той произхожда: вторият екземпляр от етикета трябва да бъде поставен във вътрешността на опаковката.

Член 19

Птиците трябва да бъдат оскубани - с изключение на главата, изкормени съобразно ветеринарните изисквания на страната вносителка.

Разрязаните птици, охладени или замразени, трябва да бъдат поставени в непромокаем амбалаж.

Всяка пратка трябва да бъде придружена с ветеринарно свидетелство.

Член 20

Убитият дивеч трябва да бъде предоставен според ветеринарните изисквания на страната-вносител.

Всяка пратка трябва да се придружава от ветеринарно свидетелство, което удостоверява, че дивечът произлиза от незасегнатата от заразни болести област.

Член 21

1. За внос на произведения от животински произход, като кожи, четина, козина, вълна, пера, рога, копита, кости и храна за добитъка (в случай, че фуражът за добитъка са състои изцяло или частично от отпадъчно брашно, от меса, кости, кръв или риба) следва да се изискват тези продукти да бъдат придружени с ветеринарно свидетелство, издадено от държавен или упълномощен от държавата ветеринарен лекар, позволяващо идентифицирането на продуктите и удостоверяващо, че те са били подложени на дезинфекция или стерилизация и че не са носители или не съдържат салмонели или други патогенни микроорганизми, получени от здрави животни, произхождащи от стопанства или райони, в които не са констатирани заразни болести.

2. Официалната ветеринарна служба на всяка от договарящите страни следва да съобщава на другата какви технически способи са били приложени за дезинфекциране или стерилизирането на произведенията от животински произход преди техния износ.

3. Транзитът на посочените по-долу животински произведения на подлежи на ветеринарен контрол в следните случаи:

косми, пух и перушина, изпрани по индустриален начин и опаковани в зашити торби;

вълна - прана или непрана в съответните вместилища;

сухи или солени черва, хранопроводи, стомаси и мехури, топена лой от говеда, овце и кози, когато са поставени в затворени и непромокаеми превозни средства с непромокаем под;

сухи, солени или консервирани в саламура кожи и кожи от дивеч, обработени или не, кожени отпадъци, когато се пренасят в затворени превозни средства с непромокаем под;

сухи, очистени от меките части рога, копита и обезмаслени кости - когато се пренасят в затворени превозни средства;

консервираното месо и месни произведения, когато са в херметически затворени кутии;

Страната-износителка се задължава да прилага ветеринарно-санитарно свидетелство за изброените по-горе произведения.

Член 22

1. Когато в една пратка от животни, предназначени за внос, ветеринарният контролен орган намери животни болни или съмнително болни от заразна болест, в зависимост от естеството на заболяването, постъпва с тях така, както това е предвидено за такива случаи в разпоредбите на страната-вносителка.

2. Според естеството на болестта, тази мярка може да бъде приложена за всички животни от същия произход или от същата пратка.

Месото или продуктите от закланите животни следва да се третират съгласно приложените правила на страната-вносителка.

При все това, доколкото властите на транзитната страна не ще се противопоставят, приетите за внос животни могат да бъдат върнати на произхождащата страна при поискване от страна на собственика или износителя.

3. Описаните в т. 1 и 2 мерки следва да се приложат при транспорта на животни, предназначени за внос, които не отговарят на предвидените разпореждания в настоящата Спогодба.

4. Контролният ветеринарен орган на страната-вносителка трябва да отбележи върху свидетелството или в отделен документ мотива за връщането или клането на животните.

5. Ако е констатирано наличието на известна заразна болест при внесените животни след пристигането им в предназначената страна, случаят трябва да бъде описан в доклад, съставен от държавен ветеринарен лекар или упълномощен такъв от държавата.

6. В случаите, когато съобразно настоящите разпореждания са взети санитарни мерки срещу предоставените за внос животни, официалната ветеринарна служба на страната-вносителка следва незабавно да уведоми телеграфически ветеринарната служба на страната-износителка, съобщавайки между другото броя на животните, към които са приложени тези мерки, симптомите или вида на констатираната болест, естеството на взетите мерки. Телеграмата впоследствие се потвърждава чрез един обстоен подробно съставен доклад.

Член 23

1. Разпорежданията на настоящата Спогодба ще се прилагат за животни, произхождащи от територията на договарящите страни, за директния транзит през територията на едната или другата страна при условия, че страната, за която са предназначени, поема ангажимент да не връща в никакъв случай транзитните животни. В случай, че транзитът се извършва през други страни, необходимо е предварително да се получи разрешение за преминаването.

2. Транзитният превоз на прясно, замразено, консервирано или преработено месо, суровите животински продукти, превозвани от територията на една от страните до другата с железница или по шосе, в затворени и пломбирани вагони, или камиони, или по въздушен път, ще бъдат приети, без да се изисква предварително разрешение за приемане от страните, през които се извършва транзитът в страната, за която същият е предназначен.

Член 24

1. Всяка от договарящите страни се задължава да публикува и изпраща на другата договаряща страна най-малко един път месечно бюлетин за епизоотичното състояние.

Освен това една от договарящите страни трябва винаги да получава от другата законно съобщение за всяка заразна болест, списък на заразените общини, намиращи се в области или провинции, посочени от нея.

2. Когато на територията на една от страните се констатира особено опасна заразна болест, като чума по говедата, заразна плевропневмония, екзотична форма на шап, чума по конете, африканска треска по свинете, централната ветеринарна власт на другата страна следва да бъде телеграфически информирана.

При подобни случаи другата страна има право да забрани или ограничи вноса и транзита на животни и животински продукти и други продукти и предмети, които могат да служат като преносители на заразата, за толкова време, колкото трае опасността от разпространение на болестите, като взема под внимание и другите разпореждания на настоящата Спогодба.

3. Необходимите документи относно прилагането на настоящата Спогодба могат да бъдат обменени директно между ветеринарните власти на всяка от договарящите страни.

Член 25

Дезинфекцията на транспортните средства за животни или за сурови животински продукти следва да се извършва съгласно правилата, които са в сила на територията на една от договарящите страни и следва да бъдат признати за валидни и от другата страна.

Член 26

Някои особености по прилагането на настоящата спогодба, а така също и измененията, които е налагат да бъдат направени, се уреждат писмено между официалните ветеринарни органи на договарящите страни, за което се съставя Смесена комисия. Всяка една от страните участвува с по три члена. Заседанията на Комисията се редуват, като се провеждат в едната, после в другата договаряща страна.

Комисията се председателствува от ръководителя на делегацията на страната, на чиято територия ще се състои заседанието.

Към всяка делегация може да се привлекат специалисти-експерти по разглежданите в заседанието въпроси.

Смесената комисия има за задача:

да проучи резултатите по практическото приложение на настоящата Спогодба и да предложи на двете правителства мерки за ефикасно прилагане на с постановленията на същата;

да представи на правителствата всички предложения за евентуални изменения и подобрения на някои постановления от Спогодбата;

да разрешава спорните въпроси относно прилагането и тълкуването на настоящата Спогодба;

да представя на двете правителства предложения за съгласуване на произтичащи от Спогодбата постановления, съгласно препоръките на компетентните международни бюра, признати от правителствата на двете страни.

Решенията на Смесената комисия подлежат на одобрение от двете правителства.

Член 27

Разпоредбите на настоящата Спогодба могат да бъдат разширени чрез допълнителни протоколи за други известни и неизвестни до сега болести, които представляват опасност за двете договарящи се страни.

Член 28

Двете договарящи страни, признавайки ползата от необходимостта от по-тясна връзка между ветеринарните лекари с цел за взаимна размяна на научен и практически опит, придобит в областта на ветеринарно-медицинската наука и практика, предвиждат размяна на специалисти при условия, установени от централните ветеринарни служби на двете страни.

Член 29

Настоящата Спогодба подлежи на одобрение от Правителството на договарящите се страни и влиза в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи, което ще стане в град София - столицата на Народна република България.

Спогодбата ще бъде валидна за 5 години и ще бъде автоматически продължавана всеки път, за същия период, ако някоя от Страните не заяви 6 месеца преди изтичането на срока й своето желание за нейното прекратяване.

Член 30

Настоящата Спогодба ще бъде регистрирана в Секретариата на Организацията на обединените нации, съгласно член 102 от нейния устав, от страната, в която става подписването. Освен това по усмотрение на всяка една от Страните, може да бъде публикувана в съответния официален печатен орган.

Съставена в град Буенос Айрес - столица на Република Аржентина, на двадесет и осми май хиляда деветстотин седемдесет и първа година в два оригинални екземпляра, всеки един на български, испански и английски езици, всички еднакво валидни, като преобладава английският текст в случай на различия в тълкуването.