КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ КОСМИЧЕСКИ ОБЕКТИ (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 765 ОТ 13.IV.1972 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА ЗА НРБ ОТ 1. IХ. 1972 Г.)
КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ КОСМИЧЕСКИ ОБЕКТИ
(РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 765 ОТ 13.IV.1972 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА ЗА НРБ ОТ 1. IХ. 1972 Г.)
Обн. ДВ. бр.22 от 16 Март 1973г.
Преамбюл
Държавите - страни по настоящата Конвенция,
Продължавайки общата заинтересованост на цялото човечество от по-нататъшното изследване и използуване на космическото пространство за мирни цели,
Напомняйки Договора за принципите, ръководещи дейността на държавите по изследването и използуването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела,
Вземайки под внимание, че независимо от предпазните мерки, които трябва да вземат държавите и международните междуправителствени организации, занимаващи се с изстрелване на космически обекти, тези обекти могат понякога да причинят вреди,
Признавайки необходимостта от разработване на ефикасни международни правила и процедури относно отговорността за вреди, причинени от космически обекти, и осигуряване по-специално своевременното изплащане в съответствие с разпоредбите на настоящата Конвенция пълно и справедливо обезщетение на жертвите на такива вреди,
Убедени, че установяването на такива правила и процедури ще съдействуват за укрепване на международното сътрудничество в областта на изследването и използуването на космическото пространство за мирни цели,
Се споразумяха за следното:
Член 1
За целите на настоящата Конвенция:
а) терминът "вреда" означава лишаване от живот, телесна повреда или друго увреждане на здравето, унищожаване или повреждане собственост на държави, на физически или юридически лица, или собственост на международни междуправителствени организации;
б) терминът "изстрелване" включва и опит за изстрелване;
в) терминът "изстрелваща държава" означава:
I) държава, която осъществява или организира изстрелване на космически обект;
II) държава, от територията или от съоръженията на която се осъществява изстрелването на космическия обект;
г) терминът "космически обект" включва съставните части на космическия обект, а също така средството, с което той се изстрелва, и неговите части.
Член 2
Изстрелващата държава носи пълна и безусловна отговорност за изплащане обезщетение за вреди, причинени от неин космически обект на повърхността на земята или на въздухоплавателното средство в полет.
Член 3
В случай на вреди, причинени в което и да било друго място, освен на повърхността на земята, на космически обект на една изстрелваща държава или на лица, или имущества на борда на такъв космически обект от космически обект на друга изстрелваща държава, то последната носи отговорност само, ако вредата е причинена по нейна вина или по вина на лица, за които тя отговаря.
Член 4
1. В случай на вреди, причинени в което и да било друго място, освен на повърхността на земята, на космически обект на една изстрелваща държава или на лица или имущества на борда на такъв космически обект, от космически обект на друга изстрелваща държава и вследствие на това са причинени вреди на трета държава или на нейни физически или юридически лица, то двете първи държави носят солидарна отговорност пред тази трета държава в посочените по-долу граници;
а) ако вредите са били причинени на трета държава на повърхността на земята или на въздухоплавателно средство в полет, то тяхната отговорност пред третата държава е пълна и безусловна;
б) ако вредите са били причинени на космическия обект на трета държава или на лица или на имущества на борда на такъв космически обект, в което и да било друго място, освен на повърхността на земята, то тяхната отговорност пред третата държава или въз основа на вината на лицата, за които отговаря всяка от тях.
2. Във случаите на солидарна отговорност, посочена в § 1 на настоящия член, тежестта на обезщетението за вреди се разпределя между първите две държави съразмерно степента на вината им; ако е невъзможно да се установи степента на вината на всяка от тези държави, то тежестта на обезщетението за вредите се разпределя между тях по равно. Такова разпределение не изключва правото на третата държава да изисква пълното обезщетение, полагащо й се съгласно тази Конвенция, от всяка или всички изстрелващи държави, които носят солидарна отговорност.
Член 5
1. Когато две или повече държави съвместно изстрелват космически обект, те носят солидарна отговорност за всички причинени вреди.
2. Изстрелващата държава, която е изплатила обезщетение за вредите, има право на регресен иск към останалите участници в съвместното изстрелване. Участниците в съвместното изстрелване могат да сключват споразумения за разпределяне между тях на финансовите задължения, по които те носят солидарна отговорност. Такива споразумения не изключват правото на държавата, на която са причинени вреди, да изисква пълно обезщетение съгласно настоящата Конвенция от всяка или всички изстрелващи държави, които носят солидарна отговорност.
3. Държавата, от територията или съоръженията на която се изстрелва космическият обект, се разглежда като участник в съвместното изстрелване.
Член 6
1. В съответствие с разпоредбите на § 2 от настоящия член, освобождаване от пълна и безусловна отговорност се предоставя в такава степен, в каквато изстрелващата държава докаже, че вредите са резултат изцяло или частично на груба небрежност или на действие или бездействие, извършено с намерение да се причинят вреди от страна на държавата, предявяваща искането, или от физически или юридически лица, които тя представлява.
2. Никакво освобождаване на изстрелващата държава от отговорност не се признава в случаите, когато вредите са резултат на дейност, несъответствуваща на международното право, включително по-специално на Устава на Организацията на обединените нации и Договора за принципите, ръководещи дейността на държавите по изследването и използуването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела.
Член 7
Разпоредбите на настоящата Конвенция не се прилагат в случаите на вреди, причинени от космически обект на изстрелващата държава, по отношение на:
а) граждани на изстрелващата държава;
б) чуждестранни граждани по времето, когато те участвуват в операции, свързани с този космически обект от момента на неговото изстрелване или на всеки следващ стадий до момента на неговото спускане, или по времето, когато те се намират по покана на тази изстрелваща държава в непосредствена близост до района на запланираното изстрелване или връщане на обекта.
Член 8
1. Държава, на която или на чиито физически или юридически лица са причинени вреди, може да предяви пред изстрелващата държава искане за обезщетяване на такива вреди.
2. Ако държавата, чието гражданство имат физическите или юридическите лица, не е предявила искане, друга държава, на чиято територия физическо или юридическо лице е понесло вреди, може да предяви искане пред изстрелващата държава.
3. Ако нито държавата, чието гражданство притежават физическите или юридическите лица, нито държавата, на чиято територия са причинени вредите, не са предявили искане за обезщетение или не са уведомили за намерението си да предявят искане, то друга държава, на основание вредите, причинени на лица с постоянно местожителство на нейна територия, може да предяви искане пред изстрелващата държава.
Член 9
Искането за обезщетение на вредата се предявява пред изстрелващата държава по дипломатически път. Ако държавата не поддържа дипломатически отношения със съответната изстрелваща държава, тя може да се обърне към друга държава с молба да предяви нейното искане пред изстрелващата държава или по някакъв друг начин да представлява нейните интереси съгласно настоящата Конвенция. Тя може също така да предяви своето искане чрез Генералния секретар на Организацията на обединените нации, при условие, че както държавата, предявяваща искането, така и изстрелващата държава са членки на Организацията на обединените нации.
Член 10
1. Искането за обезщетение на вредите може да бъде предявено пред изстрелващата държава не по-късно от една година след датата на нанасяне на вредите или на идентифициране на изстрелващата държава, носеща отговорност за вредите.
2. Ако обаче на държавата не е известно за нанасянето й на вреди или ако тя не е могла да идентифицира изстрелващата държава, носеща отговорност за вредите, тя може да предяви искане в течение на една година от датата, когато са й станали известни посочените по-горе факти; този период обаче в никакъв случай не трябва да превишава една година от датата, когато реално може да се очаква държавата да узнае за тези факти, полагайки необходимите усилия.
3. Сроковете, определени в параграфи 1 и 2 на настоящия член, се прилагат даже ако пълният размер на вредите не може да бъде установен. В този случай обаче държавата, предявяваща искането, има право да преразгледа искането и да представи допълнителна документация след изтичането на тези срокове, но не по-късно от една година след като е станал известен пълният размер на вредите.
Член 11
1. За предявяването на искането на обезщетение на вреди пред изстрелващата държава съгласно настоящата Конвенция не се изисква държавата, предявяваща искането, или физическите или юридическите лица, които тя представлява, предварително да са изчерпали всички национални средства, които имат на разположение, за удовлетворяване на искането.
2. Нито една от разпоредбите на настоящата Конвенция не пречи на държавната или физическите, или юридическите лица, които тя представлява, да предявят иск в съдилищата, административните юрисдикции или органи на изстрелващата държава. Държавата обаче няма право да предявява искане за обезщетение на същите вреди, по отношение на които е предявен иск в съдилищата, административните юрисдикции или органи на изстрелващата държава, нито на основание настоящата Конвенция, нито на основание друго международно споразумение, обвързващо заинтересованите държави.
Член 12
Обезщетението, което изстрелващата държава е задължена да изплати съгласно настоящата Конвенция, се определя в съответствие с международното право и принципите на справедливостта и безпристрастието с оглед то да възстанови на физическото или юридическото лице, на държавата или международната организация, от чието име е предявено искането, положението, което би съществувало, ако вредата не би била нанесена.
Член 13
Ако държавата, предявяваща искането, и държавата, която е задължена да изплати обезщетението съгласно настоящата Конвенция, не се споразумеят относно друга форма на обезщетение, то това обезщетение се изплаща във валутата на държавата, предявяваща искането, или ако тази държава пожелае това - във валута на държавата, която е задължена да изплати обезщетението.
Член 14
Ако не е постигнато уреждане на искането чрез дипломатически преговори, както това е предвидено в член 9, в продължение на една година от датата, когато държавата, предявяваща искането, е уведомила изстрелващата държава, че тя е представила документацията по своето искане, заинтересуваните страни създават по искане на която и да е от тях. Комисия за разглеждане на искането.
Член 15
1. Комисията за разглеждане на искането е в състав от трима члена: член на Комисията, назначен от държавата, предявяваща искането; член на Комисията, назначен от изстрелващата държава, и председател, избран съвместно от двете страни. Всяка страна назначава своя представител в двумесечен срок, считано от датата на представяне изявлението за създаване на Комисия за разглеждане на искането.
2. Ако в срок от четири месеца от датата на представяне искането за създаване на Комисия не е постигнато съгласие за избор на председател, всяка от страните може да се обърне към Генералния секретар на Организацията на обединените нации с молба да назначи председател в течение на следващия двумесечен период.
Член 16
1. Ако една от страните не извърши съответното назначение в предвидения срок, председателят, по молба на другата страна, действува в качеството на еднолична Комисия при разглеждане на искането.
2. Всяко вакантно място, което може да възникне в Комисията по каквато и да било причина, се попълва по същата процедура, приета за първоначалното назначаване.
3. Комисията определя собствената си процедура.
4. Комисията определя мястото или местата, където ще заседава, и решава всички други административни въпроси.
5. С изключение на решенията и определенията, приемани от едноличната Комисия, всички решения и определения на Комисията се приемат с мнозинство от гласовете.
Член 17
Никакво увеличение състава на Комисията за разглеждане на искането не се допуска по причина, че две или повече държави, предявяващи искането, или две или повече изстрелващи държави са страни по дело, разглеждано от Комисията. Държавите, предявяващи искането по такова дело, избират съвместно един член на Комисията по същия начин и при същите условия, както и в случая, когато искането се предявява от една държава. Ако две или повече изстрелващи държави са страни по такова дело, те по същия начин избират съвместно един член на Комисията. Ако държавите, предявяващи искането, или изстрелващите държави не извършат назначението в предвидения срок, председателят действува в качеството на еднолична Комисия.
Член 18
Комисията за разглеждане на искането установява основателността на искането за обезщетение и определя размера на обезщетението, ако то подлежи на изплащане.
Член 19
1. Комисията за разглеждане на искането действува в съответствие с разпорежданията на член 12.
2. Решението на Комисията е окончателно и задължително, ако за това е било постигнато съгласие между страните, в противен случай Комисията излиза с окончателно определение с препоръчителен характер, което страните ще разглеждат в дух на добра воля. Комисията мотивира своето определение или решение.
3. Комисията представя своето определение или решение във възможния най-кратък срок и не по-късно от една година след датата на нейното създаване, ако не сметне за необходимо да продължи този срок.
4. Комисията публикува своето определение или решение. Тя предава заверено копие от определението или решението на всяка от страните и на Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 20
Разходите, свързани с работата на Комисията за разглеждане на искането, се разпределят по равно между страните, ако Комисията не приеме друго решение.
Член 21
Ако вредите, причинени от космически обект, представляват заплаха за живота на хората в големи мащаби или сериозно се отразяват на условията на живот на населението или дейността на жизнено важни центрове, то държавите-участнички, и по-специално изстрелващата държава, проучват възможността за незабавно предоставяне съответна и бърза помощ на държавата, на която са причинени вредите, в случаите, когато последната поиска това. Този член обаче не накърнява правата или задълженията на държавите - страни по настоящата Конвенция.
Член 22
1. В настоящата Конвенция, с изключение на членове 24 - 27, упоменаването на държавата се разглежда като отнасящо се и към всяка международна междуправителствена организация, която осъществява космическа дейност, ако тази организация заяви, че приема правата и задълженията, предвидени в настоящата Конвенция, и ако болшинството държави - членки на тази организация, са държави - страни по настоящата Конвенция и по Договора за принципите, ръководещи дейността на държавите по изследване и използуване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела.
2. Държавите - членки на такава организация, които са страни по настоящата Конвенция, вземат всички необходими мерки, за да направи организацията декларация в съответствие с предидущия параграф.
3. Ако една международна междуправителствена организация е отговорна за вреди съгласно разпоредбите на настоящата Конвенция, тази организация и тези от нейните членове, които са страни по настоящата Конвенция, носят солидарна отговорност при спазване на следните условия:
а) всякакво искане за обезщетение за такава вреда се предявява най-напред към организацията;
б) само когато организацията в течение на шест месеца не е изпратила сумата, съгласувана или установена като обезщетение за вредата, държавата, предявяваща искането, може да постави въпроса за отговорността на членовете на тази организация, които са страни по настоящата Конвенция, за изплащането на тази сума.
4. В съответствие с разпоредбите на настоящата Конвенция всяко искане за изплащане на обезщетение за вреди, причинени от организация, която е направила декларация в съответствие с § 1 на настоящия член, трябва да се предяви от държавата - член на тази организация, която е страна по настоящата Конвенция.
Член 23
1. Разпоредбите на настоящата Конвенция не засягат други действуващи международни споразумения, що се отнася до отношенията между държавите - страни по тези споразумения.
2. Никоя от разпоредбите на настоящата Конвенция не може да бъде пречка за сключване от държавите на международни споразумения, потвърждаващи, допълващи или разширяващи нейните разпоредби.
Член 24
1. Настоящата Конвенция е открита за подписване от всички държави. Всяка държава, която не подпише настоящата Конвенция до влизането й в сила в съответствие с параграф 3 на настоящия член, може да се присъедини към нея по всяко време.
2. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация от държавите, които са я подписали. Ратификационните документи и документите за присъединяване ще бъдат депозирани при правителствата на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, Съюза на съветските социалистически републики и Съединените американски щати, които с настоящото са определени като правителства - депозитари.
3. Настоящата Конвенция влиза в сила от датата на депозиране на петия ратификационен документ.
4. По отношение на държавите, чиито ратификационни документи или документи за присъединяване ще бъдат депозирани след влизането в сила на настоящата Конвенция, тя влиза в сила от датата на депозиране на техните ратификационни документи или документи за присъединяване.
5. Правителствата - депозитари, уведомяват незабавно всички подписали и присъединили се към настоящата Конвенция държави за датата на всяко подписване, за датата на депозиране на всеки ратификационен документ и документ за присъединяване, за датата на влизането в сила на настоящата Конвенция, а също така за всяко друго съобщение.
6. Настоящата Конвенция ще бъде регистрирана от правителствата - депозитари, в съответствие с член 102 от Устава на Организацията на обединените нации.
Член 25
Всяка държава - страна по настоящата Конвенция, може да предлага поправки на Конвенцията. Поправките влизат в сила за всяка държава - страна по Конвенцията, приемаща тези поправки, след приемането им от болшинството държави - страни по Конвенцията, а впоследствие за всяка останала държава - страна по Конвенцията, от датата, когато тя приеме тези поправки.
Член 26
Десет години след влизането в сила на настоящата Конвенция въпросът за нейното преразглеждане ще бъде включен в предварителния дневен ред на Общото събрание на Организацията на обединените нации, за да се обсъди въз основа опита от прилагането на Конвенцията дали тя се нуждае от изменение. Обаче, по всяко време след изтичането на пет години от влизането на Конвенцията, и със съгласието на мнозинството от тях се свиква конференция на държавите - страни по Конвенцията, с цел преразглеждане на настоящата Конвенция.
Член 27
Всяка държава - страна по настоящата Конвенция, една година след влизането й в сила може да уведоми писмено правителствата - депозитари, за своето намерение да се оттегли от нея. Това оттегляне влиза в сила една година от датата на получаване на това уведомление.
Член 28
Настоящата Конвенция, чиито текстове на английски, руски, френски, испански и китайски език имат еднаква сила, ще бъде депозирана в архивите на правителствата - депозитари. Надлежно заверени преписи на настоящата Конвенция ще бъдат изпратени от правителствата - депозитари, на правителствата на държавите, подписали Конвенцията, или присъединили се към нея.
В уверение на което долуподписалите се, надлежно упълномощени, подписаха настоящата Конвенция.
Съставена в три екземпляра в Лондон, Москва и Вашингтон на 29 март 1972 година.
