Държавен вестник, брой 80 от 9.X

Преамбюл

Правителствата на Народна република България, Германската демократическа република, Монголската народна република, Полската народна република, Социалистическа република Румъния, Съюза на съветските социалистически републики, Унгарската народна република и Чехословашката социалистическа република,

ръководейки се от стремежа да осигурят благоприятни правни условия за по-нататъшно задълбочаване и усъвършенствуване на икономическото и научно-техническото сътрудничество,

изхождайки от това, че надлежното разрешаване на спорните въпроси, които възникват в хода на осъществяването на това сътрудничество, спомага за успешното му развитие,

като взимат под внимание, че арбитражните съдилища в страните им се оказаха на практика ефикасен инструмент за разрешаване на спорове, свързани с външнотърговски операции, и

с оглед на още по-широкото използуване на тези арбитражни съдилища чрез отнасяне до тях разглеждането на гражданскоправните спорове, произтичащи от отношенията по всички видове икономическо и научно-техническо сътрудничество,

се договориха за следното:

Член I

1. Всички спорове между стопанските организации, произтичащи от договорни и други гражданскоправни отношения, възникващи помежду им в процеса на икономическото и научно-техническото сътрудничество на страните - участнички в тази конвенция, подлежат на разглеждане по арбитражен ред, като такива спорове се изключват от подсъдността на държавните съдилища.

2. Под отношения, посочени в точка 1, се разбират както отношенията по договорите за покупко-продажба на стоки, за специализация и коопериране на производството, изпълнение на предприемачески, строителни, монтажни, проектантски, проучвателни, научноизследователски, проектно-конструкторски и експериментални работи, транспортно-експедиционни и други услуги, така и други гражданскоправни отношения, възникващи в процеса на икономическото и научно-техническото сътрудничество на страните - участнички в конвенцията.

3. Под стопански организации по смисъла на тази конвенция се разбират предприятията, тръстовете, обединенията, комбинатите, действуващите на стопанска сметка главни управления (управления), а също така научноизследователските институти, проектно-конструкторските бюра и другите организации от този род, които са субект на гражданското право и имат седалището си в различни страни - участнички в тази конвенция.

Член II

1. Споровете, посочени в член I, подлежат на разглеждане в арбитражния съд при търговската палата в страната на ответника или по споразумение на страните - в трета страна - участничка в тази конвенция.

2. В случаите, когато за разглеждането на отделни видове спорове в страните - участнички в конвенцията, съществуват специализирани арбитражни съдилища, разглеждането на такива спорове по взаимно съгласие на страните ще се осъществява от тези арбитражни съдилища.

3. Насрещният иск и искането за прихващане, произтичащи от същото правоотношение, както и основният иск, подлежат на разглеждане в същия арбитражен съд, който разглежда основния иск.

Член III

1. Не подлежат на разглеждане от арбитражните съдилища исканията за принуждаване към сключване на договор или за приемане на отделни договорни условия.

2. Разпоредбата на точка 1 от този член не засяга компетентността на арбитражния съд за разглеждане исканията на потърпевшата страна за заплащане на глоба, предвидена за нарушаване договора за сключване на договор за в бъдеще, или за обезщетение на вредите, причинени от такова нарушение.

Член IV

1. Решенията на арбитражните съдилища, посочени в точка 1 на член II, са окончателни и задължителни. Те се изпълняват от страните доброволно.

2. Тези решения се смятат признати без по-нататъшно производство и подлежат на изпълнение в която и да е страна - участничка в конвенцията, по същия ред, както и влезлите в законна сила решения на държавните съдилища на страната на изпълнението.

3. Към доброволните спогодби, утвърдени от арбитражния съд, се прилагат съответно разпоредбите на точки 1 и 2 от този член.

4. Разпоредбите на точки 1 и 2 от този член се отнасят също така към решенията на специализираните арбитражни съдилища, посочени в точка 2 от член II на тази конвенция, и към доброволните спогодби, утвърдени от специализирания арбитражен съд, ако друго не е предвидено от законодателството на страната, където се намира такъв арбитражен съд.

5. Неизпълнените доброволно решения на арбитражните съдилища, посочени в член II от тази конвенция, и доброволните спогодби, утвърдени от тези съдилища, могат да бъдат предявени за принудително изпълнение в течение на двегодишен срок. Този давностен срок се изчислява от деня на връчването на арбитражното решение на страната, изискваща изпълнението, а при изпращане на решението по пощата - от датата на клеймото на пощенската служба за приемането на препоръчаното писмо за изпращане. По отношение на доброволната спогодба посоченият срок се изчислява от деня на сключването на такава спогодба.

Член V

1. Привеждането в изпълнение на арбитражното решение може да бъде отказано от съдебноизпълнителния орган на страната на изпълнението само в случай:

а) че решението е било произнесено при нарушаване правилата за компетентност, установени от тази конвенция, или

б) ако страната, против която е произнесено решението, докаже, че е била лишена от възможността да защищава правата си вследствие нарушаване правилата на арбитражното производство или поради други обстоятелства, които тя не е могла да предотврати, а също така да уведоми арбитражния съд за тези обстоятелства, или

в) ако страната, срещу която е произнесено арбитражното решение, докаже, че това решение на основание националното законодателство на страната, в която е било произнесено, е отменено или изпълнението му е спряно.

2. В случай на отказ да се приведе в изпълнение арбитражното решение по мотиви, посочени в подточки "а" и "б" на точка 1 от този член, страната, в полза на която то е било произнесено, има право да предяви нов иск на същото основание в компетентния орган в течение на тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на постановлението за такъв отказ.

Член VI

1. По въпросите, уреждани от тази конвенция, в отношенията между страните - участнички в нея, не се прилагат разпоредбите на сключените по-рано двустранни или многостранни спогодби с изключение на спогодбите, по силата на които отделни категории гражданскоправни спорове са отнесени към изключителната компетентност на определени органи.

2. Тази конвенция не се прилага също така към гражданскоправните спорове, които съгласно националния закон, действуващ в момента на подписването на конвенцията, влизат в изключителната компетентност на съдебните органи или други държавни органи.

Член VII

Тази конвенция не засяга висящите дела към деня на влизането в сила на конвенцията.

Член VIII

1. Тази конвенция подлежи на ратификация от подписалите я страни. Ратификационните грамоти се предават за съхранение в Секретариата на Съвета за икономическа взаимопомощ, който ще изпълнява функциите на депозитар на тази конвенция.

2. Тази конвенция ще влезе в сила на деветдесетия ден, считано от деня на предаването за съхранение на депозитаря на петата ратификационна грамота.

3. За страните, ратификационните грамоти на които ще бъдат предадени за съхранение на депозитаря след влизането в сила на тази конвенция, тя ще влезе в сила на деветдесетия ден, считано от деня на предаването на депозитаря на ратификационните им грамоти.

Член IX

1. След влизането в сила на тази конвенция към нея могат да се присъединят със съгласието на страните-участнички и други страни чрез предаване на депозитаря на документите за такова присъединяване. Присъединяването се счита за влязло в сила след изтичане на деветдесет дни от деня на получаването от депозитаря на последното съобщение за съгласие за такова присъединяване.

2. Страната, присъединяваща се към тази конвенция, уведомява депозитаря кой арбитражен съд в тази страна, съответствуващ на арбитражния съд, посочен в точка 1 на член II от тази конвенция, ще разглежда споровете, предвидени в член I от тази конвенция.

Член Х

Всяка страна - участничка в тази конвенция, може да излезе от нея, като уведоми за това депозитаря. Денонсирането влиза в сила 12 месеца след деня на получаването на това уведомление от депозитаря. Излизането на страната от конвенцията не засяга висящите дела съгласно тази конвенция в деня на влизането на денонсирането в сила.

Член XI

Депозитарят незабавно ще съобщава на всички подписали тази конвенция и присъединили се към нея страни за датата на предаването за пазене на всяка ратификационна грамота или документ за присъединяване, датата на влизането на конвенцията в сила, а също така и за получаването на други съобщения, произтичащи от тази конвенция.

Член XII

Депозитарят на тази конвенция ще вземе съответните мерки за регистриране на тази конвенция в Секретариата на Организацията на обединените нации в съответствие с устава й.

Член XIII

Тази конвенция се предава за пазене на депозитаря, който ще разпрати по съответния начин заверени преписи от конвенцията на страните, подписали конвенцията и присъединили се към нея.

Подписана в град Москва на 26 май 1972 г. в един екземпляр на руски език.

Следват подписите на пълномощниците на правителствата на НРБ, УНР, ГДР, МНР, ПНР, СРР, СССР и ЧССР.