Държавен вестник, брой 77 от 28.IX

Отменен с параграф единствен, т. 4 на Правилника за отменяне на правилници на Министерството на науката и образованието - ДВ, бр. 77 от 10 септември 1993 г.

Чл. 1. Комитетът за наука, технически прогрес и висше образование ръководи висшето образование в страната като надведомствен държавно-обществен орган. За целта:

1. ръководи непосредствено дейността на научните организации за подготовка на специалисти с висше образование, които са му пряко подчинени;

2. ръководи методически и контролира дейността на научните организации за подготовка на специалисти с висше образование от системата на други министерства и ведомства;

3. прави предложения за създаване на научни организации за подготовка на специалисти с висше образование, факултети, научно-учебни обединения и единни центрове за наука и подготовка на кадри, специалности и научноизследователски сектори (НИС);

4. разрешава откриването и закриването на отдели, сектори, катедри, лаборатории и други научно-учебни и помощни звена (библиотеки, печатни бази, опитни стопанства, функционални отдели; отделения и др.) в научните организации за подготовка на специалисти с висше образование;

5. разпределя специалностите по висши учебни заведения, научно-учебни комплекси и учебно-научни комплекси и определя формите на обучение на студентите - редовно, задочно и вечерно;

6. съгласувано със заинтересуваните министерства и ведомства определя, открива и закрива профили и специализации към създадени специалности;

7. утвърждава учебните планове за подготовка на специалисти с висше образование и следдипломната им квалификация;

8. ръководи и контролира подбора, подготовката, квалификацията и използуването на научно-преподавателските кадри;

9. ръководи и контролира дейността по следдипломната квалификация на специалистите с висше образование;

10. организира, ръководи и контролира приемането на нови студенти у нас и в чужбина и на чуждестранните учащи се (ученици, аспиранти и специализанти) в страната;

11. ръководи и координира дейността по изграждането на материалната база на научните организации за подготовка на специалисти с висше образование;

12. координира и ръководи дейността по използуването на материалната база, средствата и кадрите на научните организации за издигане равнището на обучение на студентите, за подготовката на научни кадри и квалификацията на специалисти с висше образование.

Чл. 2. В научните организации за подготовка на специалисти с висше образование по смисъла на чл. 4 от закона се създават:

1. научно-учебни обединения, като структурни поделения на научно-учебните комплекси;

2. факултети, като структурни поделения на висшите учебни заведения и учебно-научните комплекси;

3. научно-учебни центрове и институти, като структурни поделения на учебно-научните комплекси.

Чл. 3. Научноизследователските сектори (НИС) във висшите учебни заведения работят по Правилника за научните организации на стопанска сметка.

Чл. 4. (1) Колективен орган на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование за ръководство и управление на висшето образование в страната е Съветът по висшето образование.

(2) Задачите, устройството и дейността на този съвет се определят с отделен правилник.

Чл. 5. Висш колективен орган за управление на висшето учебно заведение, научно-учебния и учебно-научния комплекс е общото събрание, което се състои от:

1. всички хабилитирани научни работници;

2. представители на нехабилитираните научни работници - 10% от числения състав на общото събрание. Те се определят от ръководствата на обществените организации. За отделни висши учебни заведения с разрешение на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование техният брой може да бъде увеличен;

3. представители на студентите - 20% от числения състав на общото събрание;

4. представители на ведомствата, за които висшето учебно заведение подготвя кадри, на научните организации, с които е интегрирано, и изтъкнати специалисти от практиката - общо до 10% от числения състав на общото събрание. Броят на представителите се определя от ръководството на висшето учебно заведение, а поименно те се посочват от съответните им ръководители.

Чл. 6. В общото събрание влизат по право секретарите на вузовските организации на БКП и ДКМС, председателят на вузовската профсъюзна организация и помощник-ректорът.

Чл. 7. Численият състав на общото събрание се утвърждава от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование.

Чл. 8. Общото събрание се свиква от ректора на висшето учебно заведение най-малко един път в течение на една учебна година:

1. общото събрание може да се свиква и по писмено искане на най-малко една трета от списъчния му състав;

2. общото събрание е законно, ако присъствуват най-малко 2/3 от числения му състав. Решенията се вземат при явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъствуващите, а при избора на академичния съвет решенията се вземат при тайно гласуване.

Чл. 9. Основни функции на общото събрание са:

1. обсъжда и приема перспективните планове за развитие на висшето учебно заведение и за учебно-възпитателната и научноизследователската дейност;

2. обсъжда по-важните въпроси на организацията и съдържанието на учебния процес, научноизследователската работа, подготовката и квалификацията на научните кадри, материално-техническата база и др.;

3. определя числения състав на академичния съвет и избира неговите членове;

4. приема правилника за устройство и дейността на висшето учебно заведение.

Чл. 10. (1) Висшето учебно заведение има академичен съвет.

(2) Академичният съвет се избира от общото събрание на висшето учебно заведение за срок от 4 години.

(3) Членовете на академичния съвет са от състава на общото събрание. В него по право се включват деканите, секретарите на вузовските организации на БКП и ДКМС и председателят на профсъюзната организация.

(4) Изборът на академичния съвет се провежда от тричленна комисия, избрана от общото събрание по предложение на обществените организации.

(5) В академичния съвет се включват до 45 членове, от които най-малко 60% хабилитирани лица. Представителите на студентите съставляват не по-малко от 15% от общия брой на академичния съвет. Останалите членове на академичния съвет са представители на ведомствата, за които висшето учебно заведение подготвя кадри, научните организации, с които то е интегрирано, и изтъкнати специалисти от практиката.

(6) За отделни висши учебни заведения, определени от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, по решение на общото събрание броят на хабилитираните преподаватели в академичния съвет може да се допълва с новоназначени. При тези случаи съответно се допълват и другите представители в академичния съвет.

(7) Всички членове на академичния съвет имат право на решаващ глас.

(8) Членове на академичния съвет, които не се справят с възложените им задачи, при продължителни отсъствия, промяна на служебното или учебно положение, груби нарушения на законността, социалистическия морал или други подобни случаи, се освобождават от общото събрание преди изтичане на мандата по предложение на ректора. Общото събрание избира в такива случаи съответно нови членове.

Чл. 11. Академичният съвет взема решения по основни въпроси на учебната, възпитателната, научноизследователската (художествено-творческата) работа на висшето учебно заведение, доколкото те не влизат в компетентността на други органи. За целта:

1. обсъжда периодически състоянието, насоките и перспективите за подготовка на специалисти с висше образование, подготовката и квалификацията на научните кадри, учебната, идейновъзпитателната, научноизследователската (художествено-творческата) работа и др.;

2. обсъжда плана за научноизследователската работа на висшето учебно заведение и утвърждава плана за студентското научно и техническо творчество;

3. обсъжда учебните планове;

4. приема перспективните и годишните планове за подготовката и квалификацията на научно-преподавателските кадри;

5. обсъжда предложения за организиране или участие в научни (художествени) прояви, а също и по прякото сътрудничество със сродни висши учебни заведения и други научни организации в чужбина;

6. обсъжда предложенията за изменения в структурата на висшето учебно заведение и факултетите;

7. избира ректора, заместник-ректорите и деканите за чуждестранни студенти и други общофункционални деканати;

8. приема защити за получаване на научни степени и произвежда избори за научни звания, ако има право за това;

9. академичният съвет на Софийския университет "Климент Охридски" обсъжда проблемите на научноизследователската работа съвместно с Президиума на БАН.

Чл. 12. (1) Заседанията на академичния съвет са законни, ако присъствуват най-малко 2/3 от неговите членове.

(2) (Попр. - ДВ, бр. 77 от 1973 г.) Решенията на академичния съвет се вземат с мнозинство повече от половината от членовете на съвета при явно гласуване, с изключение на решенията по чл. 11.7, които се вземат с тайно гласуване. Решенията по чл. 11.8 се вземат по реда и условията, определени със Закона за научните степени и научните звания и правилника за неговото прилагане.

Чл. 13. Към академичния съвет се изграждат постоянни работни комисии, които са консултативни органи и се ръководят от съответните заместник-ректори или други членове на академичния съвет:

1. по учебната работа;

2. по комунистическото възпитание;

3. по подбора, подготовката и квалификацията на научните кадри и следдипломната квалификация на специалистите с висше образование;

4. по научноизследователската (художествено-творческата) работа;

5. други постоянни или временни комисии, съобразно задачите и спецификата на висшето учебно заведение.

Чл. 14. (1) Висшето учебно заведение се ръководи от ректор. Ректорът има един или повече заместник-ректори, броят на които се определя от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование или съответното министерство по предложение на ректора. Ректорът се подпомага и от помощник-ректор, който се назначава от председателя на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование или съответния министър.

(2) Ректорът и заместник-ректорите се избират от академичния съвет за срок от 4 години, но не повече от два последователни мандата, и се назначават от председателя на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование или съответния министър, съгласувано с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование.

(3) Ректорът и заместник-ректорите се избират из състава на хабилитираните лица, членове на академичния съвет.

(4) В случай, че кандидатите за ректор или заместник-ректори не получат необходимото мнозинство, в срок до 20 дни се провежда нов избор по същия ред.

(5) Когато длъжността ректор или заместник-ректор се оваканти преди да изтече мандатът, изборът за нов ректор или заместник-ректор за останалото време от мандата става по същия ред.

(6) Избраните и назначени ректор и заместник-ректори встъпват в длъжност от датата, определена в заповедта за назначаването им. Ректорът произнася академична реч в началото на първата учебна година от мандата си пред общото събрание на висшето учебно заведение.

Чл. 15. Ректорът ръководи цялостната дейност на висшето учебно заведение, за което той отговаря пред Комитета за наука, технически прогрес и висше образование и съответния министър и се отчита пред общото събрание на висшето учебно заведение. Основна негова задача е да осигури изпълнението на плановете за подготовката на специалисти с висше образование и за научноизследователска дейност, като:

1. ръководи, организира и контролира учебната, възпитателната, научноизследователската, административно-стопанската дейност на висшето учебно заведение, представлява го пред всички учреждения, организации и лица, председателствува общото събрание, академичния и ректорски съвет, осигурява и контролира изпълнението на техните решения;

2. решава окончателно всички кандидат-студентски и студентски въпроси съгласно Закона за висшето образование, този правилник и разпоредбите на висшестоящите органи;

3. утвърждава учебните планове за следдипломна квалификация на специалистите с висше образование по формите "опресняване" и "усъвършенствуване";

4. утвърждава учебните програми по различните дисциплини, с изключение на тези по идеологическите дисциплини и дисциплината "организация и защита на населението и народното стопанство във време на война", които се утвърждават от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование;

5. осигурява правилното използуване на финансовите и други средства, разпорежда се с бюджета на висшето учебно заведение и отговаря за изграждането на материално-техническата му база;

6. прави предложения за командировки на научните, учебно-помощните и административните кадри в чужбина;

7. зачислява и отчислява аспирантите;

8. назначава, повишава и освобождава административния, стопанския, научно-помощния, учебно-помощния персонал, щатните нехабилитирани научни работници, хонорувания научно-преподавателски състав, с изключение на тези длъжности, за които е установен друг ред;

9. разрешава отпуските на научните работници, помощник-ректора и ръководителите на административните звена;

10. издава заповеди за назначаване на деканите, заместник-деканите и ръководителите на катедрите;

11. определя годишната натовареност за учебно-възпитателна и научноизследователската работа на научните работници;

12. премества студенти от един в друг факултет на същото висше учебно заведение и разрешава съгласувано със съответния ректор преместването им от едно в друго висше учебно заведение, но в рамките на плана за подготовка на специалисти по дадена специалност;

13. потвърждава предложенията на факултетните или научните съвети за обявяване на конкурси за научни работници във висшето учебно заведение.

14. Ректорът на Софийския университет "Климент Охридски" ръководи научноизследователската работа чрез координационния съвет.

Чл. 16. (1) Заместник-ректорите и помощник-ректорът изпълняват възложената им от ректора работа и отговарят пред него.

(2) Заместник-ректорът по научноизследователската работа е ръководител на научноизследователския сектор (НИС).

Чл. 17. В ректорския съвет, който е съвещателен орган, участвуват ректорите, заместник-ректорите, деканите, секретарите на вузовските организации на БКП и ДКМС, председателят на профсъюзната организация и помощник-ректорът.

Чл. 18. Висш колективен орган на управление на факултета, научно-учебното обединение, научно-учебния център и института в учебно-научния комплекс е общото събрание, което се състои от:

1. всички хабилитирани научни работници;

2. представители на нехабилитирани научни работници - 10% от числения състав на общото събрание. Те се определят от ръководствата на обществените организации. За отделни факултети с разрешение на ректора техният брой може да бъде увеличен;

3. представители на студентите и аспирантите - 20% от числения състав на общото събрание;

4. представители на съответни стопански и други организации, за които факултетът подготвя кадри или е интегриран с тях, и изтъкнати специалисти от практиката - общо до 10% от числения състав на общото събрание. Броят на представителите се определя от декана, а поименно те се посочват от съответните им ръководители.

Чл. 19. В общото събрание участвуват по право секретарите на организациите на БКП и ДКМС и председателят на профсъюзната организация.

Чл. 20. Численият състав на общото събрание на факултета се утвърждава от ректора.

Чл. 21. (1) Общото събрание се свиква най-малко два пъти в годината от декана (директора). То може да се свика и по нареждане на ректора.

(2) Общото събрание е законно, ако присъствуват най-малко 2/3 от числения му състав. Решенията се вземат чрез явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъствуващите, а при избора на факултетния (научно-учебния) съвет решенията се вземат с тайно гласуване.

Чл. 22. Основните функции на общото събрание са:

1. обсъжда и приема отчетите на ръководството на факултета за състоянието на учебната, идейновъзпитателната и научноизследователската дейност;

2. обсъжда основните въпроси на организацията и съдържанието на учебния процес, идейновъзпитателната и научноизследователската работа, подготовката и квалификацията на научните кадри във факултета;

3. определя числения състав на факултетния (научно-учебния) съвет и избира неговите членове.

Чл. 23. (1) При всеки факултет има факултетен съвет, а при научно-учебно обединение, научно-учебен център и институт - научно-учебен съвет.

(2) Факултетният съвет се избира от общото събрание за срок от 4 години.

(3) Членовете на факултетния съвет са от състава на общото събрание. В него по право се включват секретарите на съответните организации на БКП и ДКМС и председателят на профсъюзната организация.

(4) Във факултетния съвет се включват до 35 членове, от които най-малко 60% хабилитирани лица. Представителите на студентите и аспирантите са не по-малко от 20%, на нехабилитираните преподаватели - до 10% и на външните организации - до 10% от числения състав на факултетния съвет.

(5) Във висшите учебни заведения, където няма факултети, функциите на факултетния съвет се изпълняват от академичния съвет. В тези случаи академичният съвет с разрешение на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование може да се изгражда по реда и условията на факултетните съвети.

(6) За отделни факултети, съгласувано с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, по решение на общото събрание броят на хабилитираните преподаватели във факултетния съвет може да се допълва с новоназначени. При тези случаи съответно се допълват и другите представители във факултетния съвет.

(7) Всички членове на факултетния съвет имат право на решаващ глас.

(8) Членове на факултетния съвет, които не се справят с възложените им задачи, при продължителни отсъствия, промяна на служебното или учебно положение, груби нарушения на законността, на социалистическия морал или други подобни случаи, се освобождават от общото събрание преди изтичане на мандата по предложение на декана. На тяхно място се избират нови членове.

Чл. 24. Факултетният съвет взема решения по основни въпроси, свързани с учебната, възпитателната и научноизследователската работа на факултета. За целта:

1. приема плановете за организацията и съдържанието на учебната и идейновъзпитателната работа, за научноизследователската (художествено-творческата) дейност на факултета и обсъжда тяхното изпълнение. Когато факултетът е включен в състава на единен център за наука и подготовка на кадри, плановете за научноизследователската работа се приемат от научния съвет на центъра;

2. обсъжда учебните планове, приема учебните програми и одобрява програмите за стажовете и практиките;

3. обсъжда плановете за подготовката и квалификацията на научните и научно-преподавателските кадри;

4. обсъжда предложения за обявяване на конкурси за получаване на научни звания;

5. приема защити за получаване на научни степени и произвежда избори за получаване на научни звания, ако има право за това. Избира и повишава в длъжност асистенти, научни сътрудници и преподаватели по всички специалности, ако в състава му има най-малко 11 хабилитирани лица или доктори на науките, независимо от тяхната специалност;

6. обсъжда работата на катедрите и лабораториите;

7. обсъжда плановете за разработване и издаване на учебници и учебни помагала;

8. одобрява личните планове на аспирантите;

9. избира деканите (директорите), заместник-деканите (зам.-директорите) и ръководителите на катедри (отдели)

Чл. 25. (1) Заседанията на факултетния съвет са законни, ако присъствуват най-малко 2/3 от неговите членове.

(2) Решенията на факултетния съвет се вземат с мнозинство повече от половината от членовете на съвета при явно гласуване, а при избор на декан, заместник-декани или ръководители на катедри решенията се вземат при тайно гласуване. Решенията за даване на научни звания и научни степени се вземат по реда на изискванията на Закона за научните степени и научните звания и правилника за неговото прилагане.

Чл. 26. Към факултетния съвет по негово решение може да се създават комисии по учебната работа, научноизследователската работа, студентското научно и техническо творчество, комунистическото възпитание на студентите и др.

Чл. 27. (1) Всеки факултет се ръководи от декан, който се подпомага от заместник-декани, а всяко научно-учебно обединение, научно-учебен център и институт се ръководи от директор, който се подпомага от заместник-директори.

(2) Броят на заместник-деканите се определя от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование или съответното министерство.

(3) Деканът и заместник-деканите се избират от факултетния съвет за срок от 4 години, но не повече от два последователни мандата и се назначават от ректора.

(4) Деканът и заместник-деканите се избират из състава на хабилитираните лица, членове на факултетния съвет.

(5) В случай, че кандидатите за декан и заместник-декани не получат необходимото мнозинство, в срок до 20 дни се провежда нов избор по същия ред.

(6) Когато длъжността декан или заместник-декан се оваканти преди да изтече мандатът, изборът за нов декан или заместник-декан за останалото време от мандата става по същия ред.

Чл. 28. За своята дейност по цялостното ръководство на факултета деканът отговаря пред ректора и се отчита пред общото събрание на факултета. Той изпълнява следните основни задачи:

1. ръководи, организира и контролира учебната, идейновъзпитателната, научноизследователската (художествено-творческата) и административната и другите дейности на факултета;

2. председателствува общото събрание, факултетния и деканския съвет и осигурява изпълнението на техните решения;

3. записва студентите, заверява семестрите, признава положените от тях изпити, разрешава отсъствия и прави предложения до ректора за презаписване, прекъсване или отстраняване на студенти;

4. премества студенти от една в друга специалност в рамките на факултета съгласно утвърдените планови бройки за подготовката на специалисти по дадена специалност;

5. контролира изпълнението на плана за подготовката и развитието на научните кадри във факултета.

Чл. 29. Заместник-деканите изпълняват възложената им работа от декана и отговарят пред него.

Чл. 30. При всеки факултет като съвещателен орган се създава декански съвет. В него участвуват деканът, заместник-деканите, секретарите на съответните организации на БКП и ДКМС, председателят на профсъюзната организация и секретарят на факултета.

Чл. 31. Научният съвет при единните центрове за наука и подготовка на кадри по отношение на учебно-възпитателната работа изпълнява следните функции:

1. прави предложения до ръководството на съответното висше учебно заведение за създаване профили и специализации към създадените специалности в съответния факултет;

2. предлага на академичния съвет на съответното висше учебно заведение изменения в структурата на факултетите;

3. насочва научния потенциал на единния център за наука и подготовка на кадри за най-ефективно осъществяване на научноизследователската, приложната и учебната работа, за написване на учебници и за подготовка на научни кадри;

4. дава мнение по учебните планове и програми за обучение на студентите от включения в единен център факултет и програмите за курсовете за следдипломна квалификация;

5. ежегодно определя научните работници от институтите и факултета, които ще участвуват в научноизследователската и учебно-преподавателската дейност.

Чл. 32. (1) Катедрата е основната учебно-възпитателна и научноизследователска организационна единица в структурата на факултетите, научно-учебните центрове и институтите.

(2) В институтите на научно-учебните обединения катедрите се обединяват организационно със съответни секции и образуват отдели. В тези случаи катедрата е звено за организация на учебно-възпитателната работа в рамките на отдела. Научноизследователската работа се организира в отделите.

(3) В научно-учебните обединения се създават и самостоятелни катедри като учебно-възпитателни и научноизследователски организационни единици.

(4) В единните центрове за наука и подготовка на кадри чрез функционално или организационно обединяване на секции, лаборатории и катедри се изграждат сектори. При функционално обединяване катедрата запазва своята самостоятелност в рамките на факултета.

(5) Броят и наименованията на катедрите, отделите и секторите се утвърждават от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование или от съответното министерство, съгласувано с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, в зависимост от изучаваните дисциплини и необходимостта от изграждане на комплексни научноизследователски колективи.

(6) Катедрите, отделите и секторите се интегрират със съответни ЦНИРД, катедри от други висши учебни заведения и други научни организации за извършване на научноизследователска работа, с оглед решаване на комплексни проблеми в съответната научна област и издигане нивото на обучението на студентите.

(7) В своята структура катедрите, отделите и секторите включват учебни и научноизследователски лаборатории, които се утвърждават със структурата на съответната научна организация за подготовка на кадри с висше образование.

Чл. 33. Всички щатни и нещатни (хонорувани) научни работници образуват съвета на катедрата, отдела или сектора, който извършва следното:

1. приема семестриални, годишни и перспективни планове на катедрата за учебно-възпитателната и научноизследователската работа и подготовката и квалификацията на научните кадри;

2. обсъжда организацията и съдържанието на обучението и отчетите за научноизследователската дейност на членовете на катедрата и на студентите;

3. разпределя учебната работа между научните работници в катедрата;

4. прави предложения за защити на дисертационни трудове, за обявяване на конкурси и за избор на рецензенти;

5. обсъжда и приема оценки за научната, учебната и възпитателната дейност на членовете на катедрата при периодичното им атестиране;

6. при обсъждане на въпроси от учебно-възпитателната работа в заседанията на съвета задължително участвуват студенти - представители на комсомолските дружества.

Чл. 34. (1) Начело на всяка катедра стои ръководител на катедра - хабилитиран научен работник.

(2) Катедрите по чужди езици и по физкултура при неспециалните висши учебни заведения по изключение могат да се ръководят и от нехабилитирано лице (преподавател).

(3) Ръководителите на катедрите се избират от съответния факултетен съвет по предложение на декана за срок от 4 години и се назначават от ректора. Назначаването на ръководителите на секторите в единните центрове за наука и подготовка на кадри става от директора на центъра със съгласието на ръководителя на ведомството (председателя на БАН) и ректора на съответното висше учебно заведение.

Чл. 35. Ръководителят на катедрата отговаря за качеството на подготовката на студентите, изпълнението на научноизследователския план и цялостната дейност на катедрата, като изпълнява следните основни задачи:

1. ръководи и контролира учебно-възпитателната и научноизследователската дейност на научния и научно-преподавателския състав в катедрата;

2. прави предложение за творчески отпуски, научни командировки, отпуски, награждаване или наказания на научните и научно-помощните кадри от катедрата;

3. координира дейността на катедрата със сродни звена в съответната научна организация за подготовка на кадри с висше образование и извън нея, както и с комсомолската и другите обществени организации към факултета;

4. подготвя заседанията и председателствува катедрения съвет.

Чл. 36. Ръководител на катедрата, който не се справя с възложената му работа, при продължителни отсъствия, при промяна на служебното му положение, при груби нарушения на законността или други подобни причини, се освобождава от тази длъжност преди изтичане на мандата по реда на назначаването.

Чл. 37. (1) Обучението на студентите се осъществява в три форми - редовно, вечерно и задочно.

(2) Занятията се водят по учебен план за всяка специалност, по учебна програма за всяка дисциплина и по разписание за седмица или семестър.

(3) Учебният план е основен документ, в който се посочват видът и срокът на обучението, определят се редът и броят на изучаваните дисциплини, формите и организацията на учебно-възпитателната работа. Той се изработва от висшето учебно заведение и се утвърждава от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование.

(4) В учебния план се вписват всички изучавани дисциплини (задължителни и факултативни); часовете за лекции, упражнения, консултации и учебно-изследователска работа; часовете за изработване на курсовите работи и проекти; самостоятелната подготовка; селскостопанските и други бригади; учебните, научно-производствените и преддипломните практики и стажове; формите за проверка на знанията на студентите; дипломната работа и формата на държавния изпит.

(5) За задочно обучение се предвиждат задължителни присъствени занятия, които се провеждат във висшите учебни заведения. Часовете за присъствени занятия на задочните студенти са от 20 до 50% от часовете за редовно обучение, а за лабораторни упражнения по експериментални дисциплини - до 80% . Предвиждат се най-малко два пъти присъствени занятия на семестър, с дневна заетост не повече от 8 часа.

(6) Времето за присъствени занятия и изпитни сесии за задочно обучение се определя съобразно сезонността на съответното производство.

(7) За вечерно обучение се предвиждат до 20 часа седмично присъствени занятия, като броят на учебните седмици в семестъра е както при редовното обучение.

(8) Срокът за задочното и вечерното обучение на студентите не може да надвишава с повече от една и половина години срока на редовното обучение.

(9) По предложение на факултетния съвет ректорът може да утвърждава изменения в първоначално одобрените учебни планове в размер до 10% от хорариума, но в рамките на утвърдените нормативи на заетост на студентите, без да се нарушават определените пропорции между групите дисциплини. Измененията в учебните планове се съгласуват с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование.

(10) Отлагане или прекъсване на учебни занятия в началото или в течение на учебната година се разрешава от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование.

Чл. 38. Във висшите учебни заведения се извършва следдипломна квалификация на специалисти с висше образование и подготовка на висококвалифицирани специалисти за научно-изследователска, педагогическа и производствена дейност чрез аспирантура. Организацията на следдипломната квалификация и аспирантурата се регламентират с други нормативни документи.

Чл. 39. (1) Учебната и възпитателната работа във висшите учебни заведения се извършва чрез: лекции, упражнения (семинарни занятия, курсови и контролни работи и проекти, лабораторни, клинични и др. занятия); учебна, научно-производствена и преддипломна практика и стажове; разработване на дипломни работи; учебно-изследователска и научноизследователска работа; консултации и организирана самостоятелна подготовка; учебни и изследователски екскурзии; изпити, зачети, колоквиуми, държавен изпит и други административни и обществени форми.

(2) Лекциите се изнасят по утвърдените учебни програми и имат за цел да насочат студентите към основните проблеми на съответната научна област. Те се изнасят пред потоци. В потоците се включват студенти от даден курс и специалност или различни курсове и специалности, които изучават определена дисциплина по една и съща учебна програма.

(3) Упражненията (семинарни занятия, курсови работи и проекти, лабораторни, клинични и практически занятия) и учебно-изследователската работа на студентите се извършват във висшите учебни заведения, звената на центровете за научноизследователска и развойна дейност и другите организации, с които са интегрирани, с цел да се насочат студентите към творческо овладяване на науката. Те се провеждат по учебни групи. Групите могат да се разделят на подгрупи за лабораторни и клинични упражнения, за курсово проектиране и спецсеминари, задължителна учебно-изследователска работа и др.

(4) Разработването на курсовите работи и проекти се свързва с непосредствено решаване на практически и учебни задачи. Те могат да бъдат и част от научноизследователската или приложната дейност на катедрата, за което научната организация осигурява необходимата литература, материална база и средства.

(5) Лабораторните и другите практически занятия могат да бъдат част от научноизследователската и приложната дейност на студентите.

(6) Факултативната учебно-изследователска работа на студентите се организира чрез: кръжоци, конструкторски, технологически и икономически бюра, участие в научните изследвания на катедрата, НИС или други организации и други форми, специфични за съответната специалност.

(7) Значителни постижения на студенти в научно-техническото творчество, постигнати през последните години на обучението, по решение на катедрения съвет могат да бъдат предлагани на държавната изпитна комисия за защита на дипломна работа.

(8) За някои дисциплини по изкуствата обучението може да се води и индивидуално. По индивидуален план могат да се обучават и отлични студенти, които са показали особени дарования в дадена научна област.

(9) Учебната практика се провежда в лаборатории, клиники, специални кабинети, работилници, учреждения, опитни станции, учебни стопанства, учебни полигони, амбулатории, игрища, учебно-спомагателни производства, експериментални институти, училища и учебно-възпитателни заведения и др. под непосредственото ръководство на научен работник. Тя има за цел да провери и затвърди теоретическите знания на студентите и да им даде необходимата практическа подготовка.

(10) Научно-производствената и преддипломната практика и стажът се провеждат в предприятия, учреждения, организации, училища, учебно-възпитателни заведения, болници, ветеринарни лечебници и др. Те имат за цел да свържат теоретическите знания на студентите с производството и да им създадат практически навици чрез непосредственото им участие в производствения процес. По време на научно-производствената и преддипломната практика и стажа студентите могат да участвуват непосредствено в работата на производствените колективи и да се включват в решаването на практически и научни проблеми и задачи.

(11) Методическото ръководство на научно-производствената и преддипломната практика и стажа се осъществява от научни работници, а непосредственото им ръководство - от квалифицирани специалисти от съответното предприятие, учреждение, училище или организация.

(12) Всички видове практики се провеждат по програми, утвърдени от факултетния съвет, а взаимоотношенията с предприятията се уреждат с отделен правилник.

(13) Трудовата дейност се провежда под формата на бригади в помощ на народното стопанство.

(14) Идейно-възпитателната работа със студентите е неразделна част от учебния процес. Тя се организира и провежда по единен план за висшето учебно заведение при активното участие на всички преподаватели съвместно с обществените организации. Всички студенти провеждат обществено-политическа практика.

Чл. 40. (1) Контролът върху подготовката на студентите се осъществява чрез: контролни работи, колоквиуми, текущи оценки и изпити и други форми съобразно спецификата на отделните дисциплини.

(2) За качествена подготовка на студентите се създават условия за самостоятелна работа, която се планира, ръководи и оценява от преподавателите. От една трета до една втора от тази извънаудиторна заетост на преподавателите се отчита наравно с аудиторната им заетост.

(3) За подготовката на всяка тема от учебната програма на студентите се посочват необходимата учебна и научна литература, учебни помагала и пособия. При възможност се отпечатват съответни записки и конспекти.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) Текущият контрол има за цел да насочи студентите към творческо усвояване на учебния материал и да създаде ритмичност в подготовката. Оценките от текущия контрол задължително се вземат предвид при окончателната оценка по съответната дисциплина. По преценка на преподавателя се допуска освобождаване от полагане на изпит по съответната дисциплина и оформяне на оценката само въз основа на резултатите от текущия контрол, когато студентът е показал безспорно висока степен на усвояване на материала.

(5) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) Изпитите се провеждат по предварително утвърден от декана график за всяка учебна група. По време на изпита преподавателят задължително провежда беседа с всеки студент. Когато по съответната дисциплина са изнасяли лекции няколко преподаватели, изпитът се провежда в един ден съгласно графика за учебната група.

Чл. 41. (1) Обучението на студентите приключва с държавен изпит, който се провежда съгласно учебния план чрез защита на дипломна работа или по изключение чрез комплексен изпит по специалността. На държавния изпит се проверява умението на бъдещия специалист да прилага научните знания в практиката и самостоятелно да решава практически задачи.

(2) За държавен изпит се определят една редовна и една поправителна сесия. Поправителната сесия се провежда в срок, определен от ректора, но не по-късно от 4 месеца след редовната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1987 г.) Бременните студентки и студентките-майки с деца до 6-годишна възраст имат право да разделят държавните си изпити на две редовни изпитни сесии с право на поправителна сесия при условията по ал. 2.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 1987 г.) Дипломната работа се разработва по време на преддипломната практика или в последните месеци на обучението съгласно учебния план. Чрез дипломните работи се решават конкретни практически или научни задачи, свързани с научноизследователския или производствения план на научни, проектантски, производствени и други организации. С отделни дипломни работи могат да се решават и задачи с учебна цел.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 26 от 1987 г.) Дипломанти, които са разработили дипломни работи, съдържащи научни или научно-приложни резултати, могат да бъдат предлагани на факултетния съвет за зачисляване по установения ред като аспиранти или дисертанти.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 26 от 1987 г.) Държавният изпит се провежда от комисия, назначена от ректора. В комисията се включват хабилитирани и по изключение нехабилитирани научни работници и представител на съответното ведомство. За председател се назначава хабилитиран научен работник.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 26 от 1987 г.) Защитата на дипломната работа или комплексният изпит по специалността се провеждат в открито заседание на комисията, а оценките се определят в закрито заседание с обикновено мнозинство.

Чл. 42. (1) Във висшите учебни заведения работят академици, член-кореспонденти, професори, старши научни сътрудници I степен, доценти, старши научни сътрудници II степен, преподаватели, асистенти, научни сътрудници, стажант-асистенти и стажант-научни сътрудници.

(2) В помощ на учебната и научноизследователската работа се назначава и учебно-помощен, научно-помощен и административен персонал.

Чл. 43. (1) Щатните научни кадри и стажант-асистентите и стажант-научните сътрудници се назначават чрез конкурс по реда и условията, определени от Закона за научните степени и научните звания, правилника за неговото прилагане и Правилника за приемането и работата на стажант-асистенти и стажант-научни сътрудници.

(2) Заповедите за назначаването, повишаването и освобождаването на хабилитираните научни кадри се издават от председателя на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование или съответния министър, а за нехабилитираните научни кадри - от ректора.

Чл. 44. (1) Освен щатни във висшите учебни заведения работят и нещатни (хонорувани) научни кадри, които извършват предимно учебно-преподавателска дейност.

(2) Условията и редът на назначаването на нещатни (хонорувани) научни кадри се уреждат с отделен документ.

(3) Учебно-преподавателската работа се възлага и на научни сътрудници от единните центрове за наука и подготовка на кадри, научно-учебните обединения и центрове въз основа на решението на научния съвет със заповед на ректора.

Чл. 45. В случаите, когато обявени конкурси за щатни или хонорувани научни кадри са приключили без резултат, както и в други случаи, които могат да доведат до отлагане на учебни занятия със студентите, факултетният съвет може да възложи еднократно учебната работа на други лица за срок до една учебна година.

Чл. 46. Новоназначените професори и доценти четат публично обявена встъпителна лекция.

Чл. 47. Хабилитираните научни работници:

1. отговарят за научното и методичното ниво на обучението, за организацията на самостоятелната работа със студентите и качествената им подготовка;

2. изнасят редовно възложените им лекции съгласно учебните програми, провеждат упражнения на необходимата научно-методическа висота и ръководят асистентите, научните сътрудници и аспирантите в тяхната преподавателска и научна работа;

3. ръководят дипломни работи и проекти;

4. провеждат консултации със студентите, оказват им помощ и ги ръководят в самостоятелната им работа;

5. ръководят учебната и научно-производствената практика на студентите;

6. работят активно за комунистическото възпитание на студентите;

7. провеждат изпитите в определените сесии и текущия контрол, като отчитат оценките по установения ред непосредствено след тяхното приключване;

8. поддържат връзка с практиката;

9. ръководят студентската научна дейност и насочват студентите към научни изследвания;

10. изпълняват възложената им учебна работа по следдипломната квалификация на специалистите с висше образование.

Чл. 48. Нехабилитираните научни работници:

1. отговарят за научното и методичното ниво на обучението, за организацията на самостоятелната работа на студентите и качествената им подготовка;

2. ръководят възложените им упражнения, учебна и научно-производствена практика, изнасят отделни лекции по преценка на ръководителя на катедрата, ръководят и рецензират дипломни работи и проекти;

3. присъствуват на изпитите на студентите от групите, които обучават;

4. присъствуват на лекциите по указание на преподавателите;

5. работят за повишаване на научната си и методическа подготовка и поддържат връзка с практиката;

6. извършват научноизследователска работа и участвуват в научни прояви;

7. работят активно за комунистическото възпитание на студентите;

8. изпълняват възложената им учебна работа по следдипломната квалификация на специалистите с висше образование;

9. по изключение, с решение на факултетния съвет, на нехабилитираните научни работници може да се възлага изнасяне на лекционен курс и провеждане на изпити.

Чл. 49. Научните кадри във висшите учебни заведения организират учебната, възпитателната и научноизследователската работа със студентите, специализантите и аспирантите в дружеска и творческа обстановка, като проявяват колегиалност и зачитат техните права и интереси.

Чл. 50. Приемането на нови студенти във висшите учебни заведения става по наредба, утвърдена от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование. Останалите студенти се записват в началото на всяка учебна година в определен от ректора срок.

Чл. 51. На всеки студент се издава студентска книжка, в която се вписват изучаваните учебни дисциплини и оценките по съответните форми на учебна работа, предвидени в учебния план.

Чл. 52. Студентите от задочно и вечерно обучение са длъжни да работят по специалността и всяка година при записването си представят удостоверение за длъжността и характера на работата, която извършват. Изключения се допускат по някои специалности, определени от Наредбата за приемане на нови студенти. При съкращаване на заеманата длъжност студентите от задочно и вечерно обучение могат да се записват без удостоверение за срок до една година.

Чл. 53. Всеки студент има право:

1. да ползува безплатно за обучението си материалната база на висшето учебно заведение;

2. да ползува студентски общежития, столове, почивни станции и здравни заведения и да получава стипендия, ако отговаря на предвидените условия;

3. да участвува като представител на комсомолската организация в ръководните органи на висшето учебно заведение и факултетите;

4. да участвува в научноизследователската дейност по линията на студентското техническо и научно творчество;

5. да завърши обучението си в съкратен срок и да продължи образованието си в специализация и аспирантура, ако отговаря на предвидените условия.

Чл. 54. Всеки студент е длъжен:

1. да посещава редовно учебните занятия (лекции, упражнения и др.) и да изпълнява в срок и качествено всички контролни работи, домашни задания, курсови проекти, практика и др. предвидени в учебния план;

2. да се подготвя старателно за практическите и лекционните занятия;

3. да полага изпитите си в определените срокове;

4. да спазва законите, установения ред и изискванията на социалистическия морал и да тачи името и престижа на висшето учебно заведение;

5. да изпълнява трудовите задачи, които му се възлагат от административното ръководство и обществените организации;

6. да опазва имуществото на висшето учебно заведение;

7. да участвува активно в обществено-политическия живот на висшето учебно заведение.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) Студент може да отсъствува от учебни занятия само при крайно уважителни причини с разрешение от декана, но не повече от 25 дни в течение на една учебна година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) По-продължителни отсъствия, но не повече от 50% от учебното време в семестъра се разрешават по бременност или майчинство, за състезателите, включени в националните и олимпийските отбори, и за тежко заболелите.

(3) Отсъствуващите студенти са длъжни да извършат допълнително съответните лабораторни и клинични упражнения, проекти и курсови работи и др., предвидени в учебния план, след което се допускат до съответните изпити. Ръководствата на висшите учебни заведения осигуряват условия за изпълнение на задълженията на тези студенти.

(4) По уважителни причини и с разрешение на декана студентите-задочници могат да бъдат освободени от задължителни присъствени занятия, но не повече от два пъти през целия курс на следването.

(5) Отсъствията на отделни студенти за участие в обществено-политически, културни, спортни и други мероприятия се разрешават предварително от декана. При случаи, които налагат отсъствия от занятия на учебни групи или потоци, отсъствията се разрешават от ректора.

Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) Деканът заверява семестъра на студентите въз основа на студентските книжки. В тях по всяка дисциплина преподавателите удостоверяват с подпис редовното участие на студентите в цялостния учебен процес - лекции, упражнения, изработване и представяне на контролни задачи и другите задължения, произтичащи от учебния план.

Чл. 57. (1) Изпитите се провеждат през сесиите, определени с учебния план, и успехът от тях се оценява по шестобалната система.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) Студентите се допускат до изпити само със заверен семестър.

(3) За студентите от задочния курс се предвиждат най-малко пет редовни сесии в рамките на учебната година, като по всяка дисциплина се определя една редовна и една поправителна сесия.

(4) Студентите от задочния курс имат право да се явяват на поправителни изпити и на редовните сесии.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) За всяка учебна година за студентите от редовно обучение се определят две редовни изпитни сесии - януарска и юнска, и две поправителни сесии, които се провеждат след редовните сесии съгласно учебните планове. По изключение за някои дисциплини по изкуствата поправителната сесия може да се провежда през м. септември, но не по-късно от началото на учебната година.

(6) До поправителни изпитни сесии се допускат студенти с неположени на съответните редовни сесии не повече от два изпита.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1975 г., бр. 26 от 1987 г.) Хронично болните и съответно диспансеризираните студенти, тежко заболелите през време на редовната сесия и включените в представителните отбори на физкултурното дружество "Академик", участвуващи в "А" републикански групи, могат да се явяват на изпит и извън сесиите с разрешение на декана въз основа на удостоверение от студентската здравна служба, съответен документ от физкултурното дружество. Явяването на изпити извън сесиите се разрешава само в рамките на съответната учебна година.

(8) На студенти, които не могат да се явяват на изпити на поправителните сесии поради заболяване, се разрешава да положат изпитите си в срок определен от декана, но не по-късно от започването на учебната година, въз основа на медицинско удостоверение, издадено от студентската здравна служба.

(9) (Нова - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) При невзет един изпит от текущата учебна година се разрешава полагането му до началото на следващата учебна година.

(10) (Нова - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) С разрешение на ректора студентите от трети и четвърти курс, които имат общ успех, не по-нисък от много добър (4,50) от положените изпити за съответния курс, при един невзет изпит могат да го положат в срок от един месец след започване на учебните занятия за новата учебна година за студентите от редовно обучение, съответно един месец след започване на новата учебна година - за студентите от задочно обучение. До полагане на изпита те са длъжни да посещават всички учебни занятия и да изпълняват задълженията, произтичащи от учебния план и учебните програми на изучаваните дисциплини през зимния семестър за по-горния курс на обучение. Тези от тях, които успешно положат изпита, се записват в по-горния курс. Положението на студентите, неположили изпити в определения срок, се решава съгласно чл. 58. Студентите от редовно обучение не се освобождават от есенна бригада.

(11) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1987 г.) Режимът на обучение на бременните студентки и студентките-майки с деца до 6-годишна възраст се избира от тях и може да се проведе по един от следните начини:

1. по индивидуален план с облекчен режим за посещение на занятия и индивидуален график за явяване на изпити;

2. с по-продължителни отсъствия от всички учебни занятия, но не повече от 50 на сто от учебното време през семестъра;

3. с присъствие на очни занятия със задочните студенти и изпълнение на учебните задължения съгласно учебния план за задочно обучение.

(12) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1987 г.) Бременните студентки и студентките-майки имат право по утвърден от декана график да полагат изпити по отделни дисциплини, за които са изпълнили успешно задълженията си през семестъра. Те могат да се записват в по-горен курс с по два неположени изпита. Тези изпити следва да бъдат положени в течение на следващата учебна година.

(13) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1987 г.) Ако и двамата родители са студенти до навършване на 6-годишна възраст на детето, облекченият режим на следване по ал. 11 може да се ползува по избор от един от тях. За тази цел те следва предварително да съобщят избора си във факултета, в който ще се ползува облекченият режим.

Чл. 58. (1) Студенти, на които не е заверен семестърът, не са допуснати до поправителна изпитна сесия или не са положили успешно поправителните си изпити, се отстраняват от висшето учебно заведение със заповед на ректора. По негова преценка тези студенти могат да прекъснат обучението си за една година или един семестър, или ако нямат заверен семестър - да презапишат.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1987 г.) Презаписване или прекъсване се разрешава по преценка на ректора само веднъж през целия курс на обучение. Изключения се допускат при тежко и продължително боледуване, при особено важни домашни причини, за състезателите на представителните отбори на "Академик", от националните, олимпийските и "А" републикански отбори или когато студентите имат среден успех за годината най-малко добър (4,00) от всички изпити, включително слабите оценки.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) Студентите, на които не е заверен зимният семестър и не са отстранени, презаписват същия курс на обучение, като прекъсват обучението за времето на летния семестър на текущата учебна година, а тези, на които не е заверен летният семестър, презаписват само него, като прекъсват обучението за времето на зимния семестър на следващата учебна година.

(4) Студентите, които презаписват, изпълняват повторно всички задължения, произтичащи от обучението по онези дисциплини, по които не са положили изпитите си.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) Студентите, на които е разрешено прекъсване на обучението за една година, преминават в по-горен семестър или курс на обучение след успешното полагане на невзетите изпити и след като са работили най-малко 8 месеца. Студентите, на които е разрешено прекъсване на обучението за един семестър, презаписват съответния курс или семестър, след като са работили най-малко 4 месеца. Изискването да работят не се отнася за бременните, майките с деца, хронично болните и съответно диспансеризираните студенти, състезателите от представителните отбори на "Академик", участвуващи в "А" републикански групи и тези от националните и олимпийските отбори.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1987 г.) Срокът на обучение на студентките-майки може да се удължи до 2 години с прекъсване или без прекъсване на обучението за всяко дете, родено до заверката на последния семестър от следването.

(7) При показано несъзнателно отношение към учебния процес и получени сумарно слаби резултати от текущия контрол по всички дисциплини ректорът може да отстранява или да прекъсва за една година обучението на отделни студенти и през семестъра.

(8) Не се записват в по-горен курс студенти, които не са положили успешно изпитите си по един или няколко предмета от предходната учебна година.

(9) Особени случаи, свързани с отстраняването от висшето учебно заведение, презаписване или прекъсване обучението на студентите, непосочени в този правилник, се решават от ректора.

(10) (Нова - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) Решенията за отстраняване, прекъсване или презаписване се вземат от ректора по предложение на декана на съответния факултет, след като се вземе мнението на факултетните обществени организации.

Чл. 59. Студент, който няма заверена практика, не може да запише по-горен курс. Изключения се допускат по болест, бременност или за майки с деца. Изостаналата практика се провежда допълнително по решение на декана.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) Отстранените студенти поради слаб успех могат да кандидатствуват отново на общо основание по реда, установен за приемане на нови студенти. Ректорът по предложение на декана, след като се вземе мнението на факултетните обществени организации, може по изключение да възстановява еднократно като студенти изключени такива, ако са изтекли не по-малко от една и не повече от три години от деня на изключването и ако през това време те са работили и представят от съответното административно ръководство характеристика с положителна оценка за работата им. Деканът определя курса на възстановения като студент. Този начин за възстановяване не се прилага за студенти, които не са завършили първи курс.

Чл. 61. Студентите не могат да се обучават едновременно по две специалности, освен в случаите, посочени в учебния план.

Чл. 62. Деканът разрешава на редовни, задочни и вечерни студенти, които имат общ успех много добър (5,00) от предната година, да завършат в съкратен срок. Тези студенти се обучават по индивидуален план, утвърден от декана, като им се създават най-благоприятни условия за обучение и за полагане на изпити. Същите студенти могат да се явяват на изпити и извън редовните сесии. Завършилите в съкратен срок студенти могат непосредствено да постъпват в специализация над висшето образование, ако са показали качества за творческа работа.

Чл. 63. (1) Преместване на студенти в друго висше учебно заведение, факултет или специалност, както и преминаването в задочно или вечерно обучение и обратно се допуска по изключение, при крайно уважителни причини, след изтичане на предходната, но не по-късно от започването на текущата учебна година. Студенти от последните два курса при преминаване от редовно в задочно или вечерно обучение подлежат на разпределение, за което подписват декларация.

(2) Всички въпроси за преместването на студенти от една специалност в друга се разрешават за един и същ факултет от декана. Преместванията от един факултет в друг, а така също от редовно в задочно или вечерно обучение и обратно в същото висше учебно заведение се разрешават от ректора, а от едно висше учебно заведение в друго - от двамата ректори по взаимно съгласие.

(3) Изпитите на преместените студенти се признават, ако обемът и съдържанието на учебния материал по съответните дисциплини съвпада най-малко с 80%.

(4) Специалността и курсът на преместените студенти се определят от декана.

(5) Разрешава се при бременност или по майчинство преминаване от редовно в задочно или вечерно обучение без студентките през това време да работят. По тяхно искане те могат да бъдат записани отново в редовно обучение.

Чл. 64. При тежко и продължително заболяване и при други крайно уважителни причини ректорът може да разреши на отделни студенти продължително прекъсване на обучението, но не повече от 5 години. В тези случаи прекъсналите студенти не могат да се явяват на изпити и през това време не се считат за студенти.

Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) Студентите от последния курс, които не са положили успешно всички изпити на последната поправителна сесия съгласно учебния план, не могат да презаписват, а постъпват в едномесечен срок на работа по разпределение или на друго място, ако още не са разпределени или не подлежат на разпределение. Те могат да положат невзетите изпити на съответните сесии, но не по-късно от една година след последната поправителна сесия, след което нередовните се отстраняват.

(2) След успешно полагане на всички изпити абсолвентите провеждат преддипломна практика, разработват дипломна работа и полагат държавния си изпит по установения с учебния план ред.

Чл. 66. (1) (Попр. - ДВ, бр. 77 от 1973 г.) До държавен изпит се допускат студенти, положили успешно всички семестриални изпити и изпълнили другите си задължения, предвидени в учебния план. Държавният изпит се провежда в две сесии: редовна и поправителна, по реда, определен в чл. 41, ал.2.

(2) Студентите, придобили право да се явяват на държавен изпит, са длъжни да го положат най-късно на втората сесия, освен когато по време на редовната или поправителната сесия са били тежко болни и заболяването е установено с медицинско свидетелство, издадено от ЛКК. В този случай на кандидатите се дава възможност да се явят на държавен изпит един или два пъти в зависимост от пропуснатите сесии по време на боледуването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1975 г.) Лица, които не са издържали успешно държавния си изпит на определените сесии, в едномесечен срок след това постъпват на работа и се допускат повторно на държавен изпит най-рано след една година и не по-късно от три години. В тези случаи се дава право на явяване на една редовна и на една поправителна сесия.

(4) Издържалите успешно държавния изпит получават диплома за завършено висше образование по установен от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование образец. Заедно с дипломата се издава и приложение, в което се вписват предметите, които студентът е изучавал, успехът от положените по тях изпити, както и оценките от държавния изпит.

(5) Завършилите висше образование с отличен успех, по предложение на висшите учебни заведения, се награждават от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование със специално учредена награда или се предлагат за правителствени награди.

(6) Завършилите висше образование със среден успех от семестриалните оценки най-малко много добър (4,50) и от държавния изпит най-малко мн. добър (5,00) и активно участвували в обществения живот и студентското научно и техническо творчество, непосредствено след дипломирането си могат да кандидатствуват за следдипломна специализация.

Чл. 67. Студент, който наруши Закона за висшето образование, правилника за неговото прилагане, правилника за устройството и работата на висшето учебно заведение, учебната и трудовата дисциплина и законността в страната се наказва с:

1. мъмрене;

2. порицание;

3. строго мъмрене с предупреждение за отстраняване от учебното заведение;

4. отстраняване от учебното заведение;

5. (попр. - ДВ, бр. 77 от 1973 г.) наказанията, предвидени в чл. 67.1, 67.2, 67.3 се налагат от декана, а наказанията по чл. 67.4 - от ректора;

6. преди определяне степента на наказанието се изслушват обясненията на студента и се взема предвид мнението на комсомолското ръководство.

Чл. 68. Дисциплинарните наказания за научните кадри по чл. 18, букви "а", "б" и "в" от Закона за висшето образование се налагат от ректора, който за целта извършва сам или чрез натоварено от него лице необходимото проучване.

Чл. 69. (1) При безспорни данни, че някой научен работник е извършил плагиатство или тежко дисциплинарно провинение по чл. 19, букви "в" и "г" от Закона за висшето образование, ректорът възбужда дисциплинарно разследване, за което назначава комисия от трима членове на съответния факултетен съвет.

(2) Комисията извършва разследването, като задължително изслушва обясненията на дисциплинарно обвинения и представя мотивирано заключение.

(3) Ректорът внася заключението на комисията в първото заседание на факултетния съвет за разглеждане. На заседанието се призовава и дисциплинарно обвиненият. Неявяването на последния без основателни причини не е пречка за разглеждане на обвинението.

Чл. 70. Решението на факултетния съвет за уволнение подлежи на одобрение от академичния съвет. Ако се предлага и отнемане на научното звание на хабилитирани научни работници, постъпва се по реда, установен със Закона за научните степени и звания и правилника за неговото прилагане.

Чл. 71. Длъжностните лица при висшето учебно заведение, които нарушават разпоредбите на този правилник, се наказват дисциплинарно.

Чл. 72. Студентите, които през учебната 1972/73 година са записани в I, II, III, IV и V курс, продължават обучението си по досегашните учебни планове, като:

1. могат да се явяват на септемврийска поправителна сесия (ако е предвидена такава) при условие, че не са изостанали с повече от три неположени изпити за учебната година;

2. имат право да записват по-горен курс с един невзет изпит от предходната учебна година, ако факултетният съвет е решил, че по тази дисциплина може да се записва условно;

3. при заболяване по време на септемврийската поправителна сесия, удостоверено по предвидения в този правилник ред, им се разрешава да положат изпитите си в срок, определен от декана, не по-късно един месец след започване на учебните занятия;

4. (попр. - ДВ, бр. 77 от 1973 г.) посочените в чл. 72.1, 72.2 и 72.3 преходни разпоредби не се прилагат за студентите, които презаписват първи курс през учебната 1973/74 година.

Чл. 73. Лицата, които са завършили пълния курс на обучението си и не са положили държавния изпит в определените сесии до края на учебната 1971/72 година, се допускат до държавен изпит отново на една редовна и една поправителна сесия, ако не са изтекли повече от пет години от последния им семестриален изпит и са показали високи производствени успехи по своята специалност в практиката.

Чл. 74. (Попр. - ДВ, бр. 77 от 1973 г.) Лицата, които до деня на влизането в сила на този правилник са изпълнили всички задължения съгласно учебния план и са допуснати до държавен изпит или продължават да го полагат по сегашния ред, имат право да се явят общо на три последователни редовни сесии. По-нататък се прилагат изискванията на чл. 66, ал. 3.

Чл. 75. Всяко висше учебно заведение изработва правилник за устройството и дейността му, който се утвърждава от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование или от съответното министерство, съгласувано с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование.

Чл. 76. Този правилник се издава въз основа на чл. 33 от Закона за висшето образование и отменя досегашния правилник за прилагане на Закона за висшето образование (Изв., бр. 45 от 1958 г., изм., бр. 30 от 1959 г., ДВ, бр. 30 от 1964 г. и бр. 28 от 1965 г.).

Този правилник влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.