Държавен вестник, брой 79 от 5.X

Член 1

За целите на настоящата Конвенция посочените по-долу термини имат следното значение:

а) "консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

б) "консулски окръг" означава територията, определена на консулството за изпълнение на консулските функции;

в) "шеф на консулството" означава лицето, на което е възложено да действува в това качество;

г) "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, на което е възложено изпълняването на консулски функции. Това определение включва и лицето, изпратено на практика в консулството (стажант);

д) "сътрудник на консулството" означава всяко лице, което не е консулско длъжностно лице, но изпълнява в консулството административни, технически или други задачи по обслужването на консулството;

е) "членове на консулството" означава консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството;

ж) "консулско помещение" означава сгради или части от сгради, включително и резиденцията на шефа на консулството, както и терените принадлежащи към тях, които се използуват изключително за консулски цели, без оглед на това, чия собственост са те;

з) "консулски архиви" означава всички писма, документи, кореспонденция, книги, филми, магнитофонни ленти, консулски регистри, канцеларски технически средства, а така също шифрови материали, картотеки и мебели, предназначени за тяхното съхраняване;

и) "кораб на изпращащата страна" означава всяко плавателно средство, плаващо под знамето на тази страна.

Член 2

1. Консулство може да бъде открито в приемащата страна само със съгласието на тази страна.

2. Седалището на консулството, рангът му и консулският окръг се определят по споразумение между изпращащата и приемащата страна.

Член 3

1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата страна трябва да се убеди по дипломатически път, че дадено лице ще получи съгласието на приемащата страна за признаването му като шеф на консулството.

2. Изпращащата страна чрез своето дипломатическо представителство изпраща в Министерството на външните работи на приемащата страна консулски патент или друг подобен документ за назначаване шефа на консулството. В патента или другия подобен документ се посочват името на шефа на консулството, неговият ранг, консулският окръг, в който той ще изпълнява своите функции, и седалището на консулството.

3. След представянето на консулския патент или друг подобен документ за назначаване шефа на консулството, приемащата страна му издава във възможно най-кратък срок екзекватура или друго разрешение.

4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнение на своите функции, след като приемащата страна му издаде екзекватура или друго разрешение.

5. Приемащата страна до издаването на екзекватура или друго разрешение може да даде на шефа на консулството временно съгласие за изпълнение на неговите функции.

6. От момента на даването на съгласието, даже и временно, органите на приемащата страна вземат всички необходими мерки, за да може шефът на консулството да изпълнява своите функции.

Член 4

Приемащата страна може по всяко време, без да е длъжна да мотивира решението си, да уведоми изпращащата страна по дипломатически път, че екзекватурата или друго разрешение, дадено на шефа на консулството, са оттеглени или че друг член на консулството се счита нежелателен. В такъв случай изпращащата страна е длъжна да отзове такова лице, ако то вече е пристъпило към изпълнение на своите функции. Ако изпращащата страна не изпълни в течение на разумен срок това задължение, приемащата страна може да престане да признава такова лице за член на консулството.

Член 5

1. Ако шефът на консулството поради някаква причина не може да изпълнява функциите си или ако длъжността шеф на консулството е вакантна, изпращащата страна може да възложи на консулско длъжностно лице от това или от друго консулство в приемащата страна, или на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство в приемащата страна временно да изпълнява функциите шеф на консулството. Името на това лице предварително се нотифицира на Министерството на външните работи на приемащата страна.

2. Лицето, на което е възложено временно да изпълнява функции шеф на консулството, се ползува със същите права, привилегии и имунитети, с каквито се ползува шефът на консулството съгласно тази Конвенция.

3. Възлагането на консулски функции на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна съгласно точка 1 не ограничава неговите привилегии и имунитети, които му са предоставени по силата на неговия дипломатически статут.

Член 6

Консулско длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна.

Член 7

Министерството на външните работи на приемащата страна се уведомява писмено:

а) за назначаването на членовете на консулството, с изключение на шефа на консулството, за тяхното пристигане след назначаването им, за окончателното им заминаване или за прекратяването на техните функции и за всички по-нататъшни промени, оказващи влияние върху тяхното правно положение, които промени могат да възникнат по време на работата им в консулството;

б) за пристигането и окончателното заминаване на лица от семейството на член на консулството, което живее заедно с него, и за случаите, когато дадено лице става или престава да бъде член на семейството;

в) за приемане на работа и освобождаване на лица, живеещи в приемащата страна, като членове на консулството.

Член 8

1. Компетентните органи на приемащата страна издават безплатно на консулското длъжностно лице документ, удостоверяващ неговата самоличност и ранг.

2. Разпоредбите на точка 1 се прилагат също така спрямо сътрудниците на консулството при условие, че тези лица не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в нея.

3. Разпоредбите на настоящия член се прилагат съответно и спрямо членовете на семейството на членовете на консулството, които живеят заедно с тях.

Член 9

1. Приемащата страна оказва на консулството всякакви улеснения при изпълнение на неговите функции и взема необходимите мерки за тази цел, за да могат неговите членове да изпълняват своята служебна дейност и да се ползуват от привилегиите и имунитетите, предвидени им от тази Конвенция.

2. Приемащата страна се отнася към членовете на консулството със съответно уважение и взема необходимите мерки за осигуряване защитата на тяхната личност, свобода и достойнство.

Член 10

1. Гербът на изпращащата страна, заедно с наименованието на консулството на езика на изпращащата и на приемащата страни, може да бъде поставен на сградата, в която се помещава консулството.

2. Държавното знаме на изпращащата страна може да бъде издигано на сградата на консулството и на резиденцията на шефа на консулството.

3. Шефът на консулството може да поставя флага на изпращащата страна на своите превозни средства.

Член 11

1. Изпращащата страна може в съответствие с условията и във форма, предвидена от законодателството на приемащата страна, да придобива в собственост, владение или ползуване терени, здания или части от здания, да строи здания и благоустроява терени, необходими за консулските помещения, а така също за жилищни помещения на членовете на консулството. Приемащата страна при нужда оказва за това съответната помощ на изпращащата страна.

2. Разпоредбите на точка 1 не освобождават изпращащата страна от задължението да съблюдава законите и правилата за строителство и градоустройство, прилагани в района, където се намират съответните терени, здания или части от здания.

Член 12

1. Консулските помещения са неприкосновени.

Органите на приемащата страна не могат да влизат в тях без съгласието за това на шефа на консулството, шеф на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лице, определено от един от тях.

2. Разпоредбите на точка 1 се прилагат и за жилищните помещения на членовете на консулството.

Член 13

1. Консулските помещения, както и превозните средства на консулството не подлежат на никаква форма на реквизиция. Ако за нуждите на народната отбрана или за обществени нужди е необходимо отчуждаване, трябва да бъдат взети всички възможни мерки, за да се избегне затруднение в изпълнението на консулските функции и за незабавно изплащане на изпращащата страна съответно и ефективно обезщетение.

2. Разпоредбите на точка 1 се прилагат и по отношение на превозните средства на членовете на консулството.

Член 14

1. Консулските помещения и жилищните помещения на членовете на консулството, ако това имущество е собственост или се наема от името на изпращащата страна или от физическо или юридическо лице, действуващото от името на тази страна, а така също сделки или документи, отнасящи се до придобиване на посоченото имущество, се освобождават от каквито и да било данъци или други подобни такси.

2. Разпоредбите на точка 1 не се отнасят за заплащане на конкретни видове услуги.

Член 15

Изпращащата страна се освобождава от плащане на каквито и да било данъци и такси върху движимо имущество, което е собственост на тази страна или се намира в нейно владение и се ползува за консулски цели, както и във връзка с придобиването на такова имущество.

Член 16

Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от това, къде се намират.

Член 17

1. Консулството има право да се свързва с правителството, дипломатическите представителства и други консулства на изпращащата страна, независимо къде се намират. За тази цел консулството може да ползува всички обикновени средства за връзка, шифър, дипломатически или консулски куриери, дипломатически или консулски куфари. При използуването на обикновените средства за съобщения към консулствата се прилагат същите тарифи, които се прилагат към дипломатическото представителство. Консулството може да инсталира и използува радиопредавател само със съгласието на приемащата страна.

2. Служебната кореспонденция на консулството, независимо от това, какви средства за съобщения то използува, и консулските куфари, имащи видими външни знаци, показващи техния официален характер, са неприкосновени и не могат да бъдат задържани от органите на приемащата страна.

3. Консулските куриери на изпращащата страна се ползуват на територията на приемащата страна със същите права, привилегии и имунитети, с каквито се ползуват дипломатически куриери.

4. Консулският куфар може да бъде поверен на капитан на кораб или командир на самолет. Този капитан или командир се снабдява с официален документ, указващ броя на пратките, намиращи се в куфара, но той не се счита за консулски куриер. Консулското длъжностно лице може да взема консулския куфар непосредствено и безпрепятствено от командира на самолета или капитана на кораба, а така също и да им предава такъв куфар.

Член 18

Членовете на консулството и членовете на тяхното семейство, живеещи заедно с тях, се ползуват с лична неприкосновеност. Те не подлежат на арестуване или задържане под каквато и да била форма.

Член 19

1. Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се ползуват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна освен гражданските искове:

а) отнасящи се за лично недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, само ако те не го владеят от името на изпращащата страна за консулски цели;

б) отнасящи се до наследства, по отношение на които те се явяват в качеството на изпълнител на завещанието, управител на наследственото имущество, наследник или заветник, като частни лица, а не от името на изпращащата страна;

в) произтичащи от сключените от тях договори, по които те пряко или косвено не са поели задължение в качеството им на представители на изпращащата страна;

г) на трето лице за вреди, причинени в приемащата страна от нещастен случай, предизвикан от пътно моторно средство.

2. Никакви изпълнителни мерки не могат да се взимат по отношение на лицата, упоменати в точка 1, освен случаите, които попадат в буквите "а", "б", "в" и "г" при условие, че предприетите мерки не нарушават неприкосновеността на тяхната личност или жилищно помещение.

Член 20

1. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета от юрисдикцията на членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях. Във всички случаи отказът трябва да бъде ясно изразен в писмена форма. Отказът от имунитет от юрисдикцията по граждански дела не означава отказ от имунитет по отношение на изпълнението на решение, за което се изисква отделен отказ.

2. Ако член на консулството или член на неговото семейство, живеещ заедно с него, предяви иск по дело, по което той би се ползувал с имунитет от юрисдикция в съответствие с чл. 19 на настоящата Конвенция, той няма право да се позовава на имунитет по отношение на всякакъв насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск.

Член 21

1. Консулското длъжностно лице не е задължено да дава показания в качеството на свидетел пред съдилища или други компетентни органи на приемащата страна.

2. Сътрудник на консулството може да бъде призован за даване на свидетелски показания пред съдилища или други компетентни органи на приемащата страна. Той може да откаже да даде свидетелски показания за обстоятелства, отнасящи се до служебната дейност. Обаче в никакъв случай не се допуска прилагане на принудителни мерки към сътрудник на консулството.

3. Разпоредбите на настоящия член се прилагат съответно и за членовете на семействата на членовете на консулството, ако те живеят заедно с тях.

Член 22

Приемащата страна освобождава членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, от всякакви принудителни повинности, а също така от всякакви публични или военни задължения.

Член 23

Членовете на консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, се освобождават от всякакви задължения, предвидени в законодателството на приемащата страна относно регистрирането, разрешения за престой и други изисквания, които се отнасят до чужденците.

Член 24

1. Членовете на консулството се освобождават от всякакви данъци и други подобни такси, събирани от приемащата страна по отношение на работната заплата, получавана от тях за изпълнението на служебни задължения.

2. Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от всякакви данъци и такси, държавни, местни и комунални, включително данъци и такси върху принадлежащото им движимо имущество.

3. Освобождаването по точка 2 не се прилага по отношение:

а) косвени данъци, които нормално са включени в цената на стоките или услугите;

б) данъци и такси върху лични недвижими имоти, намиращи се на територията на приемащата страна, при спазване на разпоредбите на член 14;

в) данъци върху наследство и данъци за прехвърляне право на собственост, които се събират от приемащата страна при спазване на разпоредбите на чл. 26;

г) данъци и такси от всякакъв вид лични доходи, които имат свой източник в приемащата страна;

д) такси, събирани за оказване на конкретен вид услуги;

е) данъци и такси върху сделки и документи, отнасящи се за сделките, включително и държавните такси от всякакъв вид, събирани във връзка с такива сделки, с изключение на данъците и таксите, за които е предвидено освобождаване съгласно чл. 14 от тази Конвенция.

4. Членовете на консулството, които приемат на работа лица, чиито възнаграждения и заплати не са освободени от данък върху дохода в приемащата страна, трябва да изпълняват задълженията, установени от законодателството на тази страна за работодателите по отношение на събиране данъци върху дохода.

Член 25

1. Всички предмети, включително и автомобилите, предназначени за служебно ползуване от консулството, се освобождават от митнически такси в същата степен, както предметите, предназначени за служебно ползуване от дипломатическото представителство.

2. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от митнически контрол.

3. Членовете на консулството, а също така живеещите заедно с тях членове на семействата им, се освобождават от митнически такси, както съответните категории на персонала на дипломатическото представителство.

4. В точка 3 на настоящия член терминът "съответните категории на персонала на дипломатическото представителство" се отнася за членовете на дипломатическия персонал, ако става дума за консулски длъжностни лица, и към членовете на административния и техническия персонал, ако става дума за сътрудниците на консулството.

Член 26

В случай на смърт на член на консулството или на член на неговото семейство, който живее с него, приемащата страна:

а) разрешава да се изнесе движимото имущество останало от починалото лице, с изключение на имуществото, придобито в приемащата страна, чийто износ е бил забранен в момента на смъртта на това лице;

б) не взема наследствени данъци, нито данъци за прехвърляне правото на собственост върху движимото имущество, намиращо се в приемащата страна, единствено във връзка с пребиваването в тази страна на починалото лице като член на консулството или член на неговото семейство.

Член 27

Доколкото това не противоречи на законодателството на приемащата страна за районите, влизането в които е забранено или ограничено по съображения на държавната безопасност, на членовете на консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, приемащата страна осигурява свобода на движение и пътувания на своята територия.

Член 28

Членовете на консулството и членовете на техните семейства трябва да спазват всички задължения по законодателството на приемащата страна относно застраховката за гражданска отговорност за вреди, причинени на трети лица, при използуване на каквото и да е пътно моторно средство.

Член 29

Сътрудниците на консулството и членовете на семействата на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството, живеещи заедно с тях, които са граждани на приемащата страна или живеят постоянно в нея, не се ползуват от привилегиите и имунитетите, определени в настоящата конвенция, с изключение на точки 2 и 3 от чл. 21.

Член 30

Задачите на консулското длъжностно лице е да укрепва дружеските отношения между двете страни, да спомага за развитието на икономическите, търговските, културните, научните и туристически отношения между тях и да защищава правата и интересите на изпращащата страна и нейните граждани, включително и юридическите лица.

Член 31

1. При изпълнението на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към:

а) компетентните местни органи на своя консулски окръг;

б) компетентните централни органи на приемащата страна, ако за това позволяват законите, разпоредбите и обичаите на приемащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може със съгласието на приемащата страна да изпълнява функциите и извън консулския окръг.

Член 32

1. Консулското длъжностно лице има право, съгласно законодателството на приемащата страна, да представлява пред съдилища и другите органи на приемащата страна гражданите на изпращащата страна, включително и юридическите личности, или да предприема съответни мерки, за да им осигури правно представяне при случаи, когато тези граждани, поради отсъствие или поради каквато и да е друга причина, не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите права и интереси.

2. Представителството, за което става дума в точка 1, се прекратява от момента, когато представляваното лице назначи свой пълномощник или само осигури защитата на своите права и интереси.

Член 33

Консулското длъжностно лице има право:

а) да издава на гражданите на изпращащата страна паспорти или други подобни документи, да продължава валидността им, да ги анулира, а също така да извършва други промени в тях;

б) да издава визи.

Член 34

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да води на отчет гражданите на изпращащата страна;

б) да приема всякакви заявления по въпроси на гражданството;

в) да регистрира и да получава съобщения и документи за раждане и смърт на граждани на изпращащата страна;

г) да сключва бракове съгласно законодателството на изпращащата страна при условие, че и двете лица са нейни граждани;

д) да приема заявления, отнасящи се до семейните отношения на гражданите на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата страна за направените в консулството регистрации за раждания, бракосъчетания и смърт на граждани на изпращащата страна, ако това се изисква от законодателството на приемащата страна.

3. Разпоредбите на букви "в" и "г" на точка 1 не освобождават заинтересуваните лица от задълженията да спазват формалностите, изисквани от законодателството на приемащата страна.

Член 35

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да приема и заверява заявления на граждани на изпращащата страна, както и да им издава съответни документи;

б) да изготвя, заверява и съхранява завещания и други документи, удостоверяващи едностранни правни сделки на граждани на изпращащата страна;

в) да заверява подписи на гражданите на изпращащата страна;

г) да легализира всякакви документи, издавани от органите на изпращащата или приемащата страна, както и да заверява преписи и извлечения от тези документи;

д) да превежда документи и да заверява верността на преводите;

е) да изготвя и заверява актове и договори, които гражданите на изпращащата страна сключват, ако тези актове и договори не са в противоречие със законодателството на приемащата страна и не се отнасят до установяването или прехвърлянето на права върху недвижими имоти, които се намират в тази страна;

ж) да изготвя и заверява актове и договори без оглед на гражданство на лицата, които са страни, ако тези актове и договори се отнасят само до имущества или права, съществуващи в изпращащата страна, или се отнасят до права, които ще бъдат осъществявани в тази страна, при условие, че актовете и договорите не противоречат на законодателството на приемащата страна.

2. Актовете и документите, упоменати в точка 1, заверени или легализирани от консулското длъжностно лице на изпращащата страна, имат в приемащата страна същата валидност и доказателствена сила, както документите, заверени или легализирани от съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна. Органите на приемащата страна обаче са длъжни да признават валидността на споменатите документи само дотолкова, доколкото те не противоречат на законодателството на тази страна.

Член 36

Консулското длъжностно лице има право да приема на съхранение от и за гражданите на изпращащата страна предмети, пари и документи, ако това не противоречи на законодателството на приемащата страна.

Член 37

Консулското длъжностно лице има право да връчва на граждани на изпращащата страна съдебни и извънсъдебни книжа. Ако е допустимо от законодателството на изпращащата страна, консулското длъжностно лице може също така, по предложение на съд или друг компетентен орган, да приема доброволни показания от граждани на изпращащата страна като страни, свидетели или експерти.

Член 38

1. Органите на приемащата страна уведомяват писмено консулството за случаите, когато се налага да се учреди настойничество или попечителство върху гражданин на изпращащата страна, който не е пълнолетен или не е в състояние да извършва правни действия, или върху имущество, намиращо се в приемащата страна, което имущество гражданинът на изпращащата страна не е в състояние да управлява поради каквито и да било причини.

2. Консулското длъжностно лице може по въпросите, за които става дума в точка 1, да влиза във връзка със съответните органи на приемащата страна и по-специално да предлага съответно лице за настойник или попечител.

Член 39

Консулското длъжностно лице има право да влиза във връзка с всеки гражданин на изпращащата страна, да му оказва помощ или дава съвети, а в случай на необходимост да му осигури правна помощ. Ако гражданинът на изпращащата страна желае да посети консулското длъжностно лице или да влезе във връзка с него по друг начин, приемащата страна няма под никаква форма да ограничава този гражданин да има достъп до консулството на изпращащата страна.

Член 40

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват незабавно консулството на изпращащата страна за всеки случай на арестуване, задържане или лишаване от свобода под каквато и да е друга форма на гражданин на изпращащата страна. Тези органи са длъжни незабавно да изпращат съобщенията, отправени от това лице към консулството.

2. Консулското длъжностно лице има право да посещава граждани на изпращащата страна, който е арестуван, задържан или лишен от свобода под каквато и да е друга форма, а също така да разговаря или кореспондира с него, както и да му оказва помощ при организиране на защита. То има също така право да посещава гражданин на изпращащата страна, който изтърпява наказание лишаване от свобода.

3. Компетентните органи на приемащата страна са длъжни да уведомяват лицата, за които се отнасят разпоредбите на настоящия член, за всички права, които те имат съгласно тези разпоредби.

4. Правата, определени в настоящия член, трябва да се осъществяват съгласно законите и правилниците на приемащата страна при условие обаче, че споменатите закони и правилници не обезсилват тези права.

Член 41

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват по възможност в най-кратък срок консулското длъжностно лице за смъртта на гражданин на изпращащата страна и предават на консулското длъжностно лице сведения за наследството, наследниците, заветниците, както и за последното желание на починалия.

2. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват по възможност в най-кратък срок консулското длъжностно лице за откриване на наследство, ако наследникът или заветникът е гражданин на изпращащата страна. Това се отнася и за случаите, когато компетентните органи на приемащата страна се научат за откриване на наследство в полза на гражданин на изпращащата страна, който пребивава на територията на трета страна.

3. Функциите на консулското длъжностно лице по наследствени въпроси се регулират от разпоредбите на действуващия договор между Народна република България и Полската народна република за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела.

Член 42

1. Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ на корабите на изпращащата страна, както и на екипажите на тези кораби по време на тяхното пребиваване в териториалното море или вътрешните води на приемащата страна. То може да упражнява правото на надзор и инспекция по отношение на корабите на тази страна и техните екипажи, както и да предприема всякакви мерки за прилагане законите и други правни разпоредби на изпращащата страна относно корабоплаването. За тази цел то може също така да посещава корабите на изпращащата страна и може да бъде посещавано от капитаните и екипажа на тези кораби, след като на кораба е дадена свободна връзка с брега.

2. Органите на приемащата страна зачитат всички мерки, предприемани от консулското длъжностно лице съгласно законите и другите правни разпоредби на изпращащата страна по отношение на корабите на тази страна и техните екипажи. При изпълнението на тези дейности консулското длъжностно лице може да се обръща за помощ към компетентните органи на приемащата страна.

Член 43

Консулското длъжностно лице има право:

а) без да накърнява правата на органите на приемащата страна, да разпитва капитана или член от екипажа на кораба на изпращащата страна, да проверява, да приема и заверява документи на кораба, да приема декларации относно пътуването на кораба и да извършва други действия, които имат за цел да улеснят влизането, престой и излизането на кораба;

б) да разрешава всякакви спорове между капитана и другите членове на екипажа, включително и споровете относно трудовите договори и условията на труда;

в) да извършва действия, свързани с наемане на работа или освобождаване на капитана или на член на екипажа;

г) да предприема всякакви мерки за осигуряване на болнично лечение и репатриране на капитана или на член от екипажа;

д) да приема, изготвя или подписва всякакви заявления и други документи относно корабоплаването, предвидени от законодателството на изпращащата страна;

е) да получава съобщения и актове относно раждания или смърт, които капитанът е съставил на борда на кораба, както и завещания, които е приел по време на пътуването;

ж) да оказва помощ на капитана или на член от екипажа при влизането му във връзка със съд или други компетентни органи на приемащата страна.

Член 44

1. При случаи, когато съд или друг орган на приемащата страна възнамерява да арестува или да задържи на палубата на кораба на изпращащата страна капитана или член от екипажа на този кораб или пък което и да е друго лице, или да изземе каквото и да е имущество, намиращо се на кораба, или да извърши на кораба служебно разследване, компетентните органи на приемащата страна уведомяват за това консулското длъжностно лице в такова време, че то да може да присъствува на кораба, преди да започнат тези действия. Ако предварителното уведомяване на консулското длъжностно лице е невъзможно, компетентните органи на приемащата страна го уведомяват по възможност най-бързо и не по-късно обаче от момента, в който споменатата дейност е вече започната.

2. Разпоредбите на точка 1 не се прилагат спрямо обикновения паспортен, митнически и санитарен контрол, както и за всякакви действия, предприемани по молба или със съгласието на капитана на кораба.

Член 45

1. Ако кораб на изпращащата страна се е разбил, заседнал, ако е изхвърлен на брега или е претърпял друга авария в териториалното море или вътрешните води на приемащата страна, или ако какъвто и да е предмет, принадлежащ към този кораб или представляващ част от неговия товар, или предмет, представляващ част от товара на какъвто и да е разбит кораб, който предмет е собственост на изпращащата страна или на гражданин на тази страна, бъде намерен в приемащата страна компетентните органи на тази страна уведомяват за това незабавно консулското длъжностно лице на изпращащата страна. Те също така уведомяват консулското длъжностно лице за взетите мерки за спасяване на хората, кораба, товара и друго имущество, намиращо се на палубата на кораба, както и на предметите, принадлежащи на кораба или представляващи част от неговия товар, които са се отделили от кораба.

2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпелия авария кораб, на членовете на неговия екипаж и на пасажерите. За тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата страна. Същите са длъжни да му оказват необходимата помощ при предприеманите от него мерки.

3. В случай на отсъствие на каквото и да е друго лице, което е упълномощено за такова действие, консулското длъжностно лице се смята за упълномощено да предприеме същите такива мерки, които би могъл да предприеме самият собственик по отношение на:

а) кораба на изпращащата страна, неговия товар или какъвто и да е предмет, принадлежащ на този кораб или представляващ част от неговия товар, който е бил отделен от кораба, или

б) товар или какъвто и да е предмет, който представлява част от товара на какъвто и да е разбит кораб, който предмет или товар е собственост на изпращащата страна или на гражданин на тази страна и е бил намерен в териториалното море или вътрешните води на приемащата страна или доставен в пристанище на тази страна.

4. Митнически такси или други такива от подобен род няма да бъдат събирани на територията на приемащата страна за повреден кораб и за неговия товар при условие, че те не са предназначени за ползуване или потребление в тази страна.

Член 46

Разпоредбите на членове 42, 43, 44 и 45 се прилагат и по отношение на гражданските въздухоплавателни средства на изпращащата страна.

Член 47

1. Консулството може за консулската си дейност да събира на територията на приемащата страна такси и други заплащания, установени от законодателството на изпращащата страна.

2. Събираните такси и заплащания, посочени в точка 1, се освобождават от всякакви данъци и такси в приемащата страна.

Член 48

1. Всички лица, които се ползуват от привилегиите и имунитетите въз основа на тази Конвенция, са длъжни, без ущърб на тези привилегии и имунитети, да спазват законите и разпоредбите на приемащата страна.

2. Консулските помещения не могат да бъдат използувани за цели, несъвместими с изпълнението на консулските функции.

Член 49

Освен функциите, определени в тази Конвенция, консулското длъжностно лице може да изпълнява и други функции, възложени му от изпращащата страна, ако те не са в противоречие със законодателството на приемащата страна.

Член 50

1. Разпоредбите на тази Конвенция се прилагат съответно в случай на изпълнение на консулски функции от дипломатическото представителство.

2. Имената на членовете на дипломатическото представителство, които изпълняват консулски функции, се концентрират в Министерството на външните работи на приемащата страна.

3. Членовете на дипломатическото представителство, посочени в точка 2, продължават да се ползуват от привилегиите и имунитетите, които са им предоставени по силата на техния дипломатически статут.

Член 51

От момента на влизане в сила на тази Конвенция престава да действува Консулската конвенция между Народна република България и Полската народна република, подписана в София на 19 септември 1961 година.

Член 52

1. Тази Конвенция подлежи на ратифициране и влиза в сила след изтичане на 30 дни от деня на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши във Варшава.

2. Тази Конвенция се сключва за неопределен срок. Тя може да бъде денонсирана чрез нотификация от всяка една от Високодоговарящите се страни. В този случай Конвенцията престава да действува след изтичане на 6 месеца от деня на денонсирането.

В уверение на което упълномощените лица на Високодоговарящите се страни подписаха и подпечатаха тази Конвенция.

Изготвена в София на 10 ноември 1972 година в два екземпляра, всеки един на български и полски език, при което и двата текста имат еднаква сила.

ПРОТОКОЛ

ПРОТОКОЛ

към Консулската конвенция между Народна република

България и Полската народна република

При подписване днес на Консулската конвенция между Народна република България и Полската народна република, долуподписаните Пълномощници, съответно упълномощени, се съгласиха освен това върху следните разпоредби:

1. Уведомяването на консулското длъжностно лице за арестуване, задържане или лишаване от свобода под каквато и да е друга форма на гражданин на Изпращащата страна, предвидено в точка 1 на чл. 40 от Консулската конвенция, се извършва във възможния най-кратък срок, но не по-късно от три дни от датата на арестуването, задържането или лишаването от свобода под каквато и да е друга форма.

2. Правото на свиждане, определено в точка 2 на чл. 40 на Консулската конвенция, се дава на консулското длъжностно лице във възможния най-кратък срок, но не по-късно от 4 дни от датата на арестуването, задържането или лишаването от свобода под каквато и да е друга форма на гражданин на Изпращащата страна.

Настоящият протокол съставлява неразделна част от гореспоменатата Консулска конвенция между Народна република България и Полската народна република.

Изготвен в София на 10 ноември 1972 година в два екземпляра всеки едни на български и полски език, при което и двата текста имат еднаква сила.