СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГЕРМАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГЕРМАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИК
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГЕРМАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГЕРМАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В ОБЛАСТТА НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ОТ 20 ФЕВРУАРИ 1958 Г. (ОДОБРЕНО ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ С РЕШЕНИЕ № 376 ОТ 21 ЮНИ 1973 Г. ВЛИЗА В СИЛА ОТ 1 АВГУСТ 1973 Г.)
Обн. ДВ. бр.83 от 19 Октомври 1973г.
Преамбюл
Правителството на Народна република България и правителството на Германската демократична република, като взеха предвид положителните резултати от взаимните връзки и сътрудничество в областта на социалната политика и водени от желанието да подобрят, задълбочат и разширят сътрудничеството в тази област в дух на приятелство между двете страни, решиха да сключат настоящото Споразумение за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Германската демократична република за сътрудничество в областта на социалната политика от 20 февруари 1958 г. (наричана по-нататък "Спогодба от 20 февруари 1958 г.").
За тази цел те назначиха свои пълномощници:
Правителството на Народна република България - Мишо Мишев, министър на труда и социалните грижи,
Правителството на Германската демократична република - Хорст Радемахер, държавен секретар на труда и работната заплата, които, след като размениха пълномощията си и ги намериха в добра и надлежна форма, се съгласиха на следното:
§ 1
Член 4 на Спогодбата от 20 февруари 1958 г. получава следната редакция:
"Член 4
Отпускане на пенсии
(1) Осигурителните органи на двете страни по Спогодбата отпускат съобразно законодателството на своята страна пенсии и други обезщетения в областта на пенсионната осигуровка (наричани по-нататък "пенсии") на граждани на Народна република България и на граждани на Германската демократична република, които са придобили трудов стаж и приравнено към него време (наричано по-нататък "трудов стаж") на територията на двете страни. При определяне правото на пенсия осигурителните органи на двете договорящи страни вземат предвид придобития в двете държави трудов стаж, както и права и привилегии, придобити с оглед на извършваната работа съобразно законодателството на своята държава.
(2) Всеки осигурителен орган на двете договорящи страни заплаща частта от изчислената съобразно алинея 1 пенсия, която отговаря на частта на положения на територията на неговата държава трудов стаж. Когато сборът на изплащаните от двата осигурителни органа части от пенсията е по-малък от пенсията, която правоимащият би получил съгласно разпоредбите на страната на постоянното си местоживеене, след като се вземе под внимание придобитият трудов стаж в двете страни, осигурителният орган на тази държава увеличава подлежащата за изплащане от него част с разликата между размера на тази пенсия и сбора на пропорционалните части.
(3) Когато трудовият стаж, придобит на територията на едната държава, възлиза на по-малко от 6 месеца, не може да се предявяват спрямо компетентния осигурителен орган на тази държава искане за пенсия. Този трудов стаж се зачита от осигурителния орган на другата страна като придобит при него.
(4) Ако правоимащият, който е придобил трудов стаж на територията на двете държави, е изпълнил условията за получаване на пенсия спрямо според разпоредбите на едната договоряща страна, осигурителният орган на тази страна му отпуска пропорционалната част от пенсията съобразно алинея 2. Пропорционалната част от пенсията не може да е по-малка от минималната пенсия, която съответства на придобития в тази държава трудов стаж. Ако по-късно се изпълнят условията за право на пенсия и в другата държава, отпускането и изплащането на двете части от пенсията се извършват от деня на пораждането на това право съобразно разпоредбите на алинея 1 и 2.
(5) Когато пенсионерът, на когото е отпусната пенсия от осигурителните органи на двете договорящи страни, придобие след определяне на пенсията допълнителен трудов стаж на територията на едната държава, чието законодателство предвижда за него увеличение на пенсията, това увеличение му се предоставя от осигурителния орган на тази договоряща страна.
(6) Пенсия за трудова злополука отпуска съобразно разпоредбите на законодателството на своята страна осигурителния орган на договорящата страна, при който пострадалият е бил осигурен по време на трудовата злополука.
(7) Пенсия за професионално заболяване отпуска съобразно разпоредбите на законодателството на своята държава осигурителният орган на държавата, на чиято територия заболелият е работил в условия и дейности, които могат да причинят това професионално заболяване. Ако правоимащият е работил при тези условия и дейности и в двете държави, пенсията за професионално заболяване се отпуска от осигурителния орган на държавата, на чиято територия е изпълнявана тази дейност при посочените условия за последен път.
(8) Ако осигуреният придобие право на пенсия вследствие на нова трудова злополука или ново професионално заболяване, които са настъпили на територията на другата държава, осигурителният орган на тази договоряща страна е задължен да определи пенсията, като вземе предвид предходната трудова злополука, респективно предишното професионално заболяване, съобразно разпоредбите на своята държава и я изплаща изцяло за своя сметка.
(9) Когато пенсионерът се пресели на територията на другата държава, дължимата му пенсия продължава да се изплаща от първия ден на следващия месец на преселването за сметка на осигурителния орган на договорящата страна, който отпуска пенсията. Това е в сила и когато пенсията се отпуска от осигурителните органи на двете договорящи страни в пропорционални части.
(10) За установяване на инвалидността или телесното увреждане са в сила медицинските и други критерии на компетентния орган на договорящата страна, който отпуска пенсията.
(11) Пенсионер, на когото е отпусната пенсия съобразно алинея 2, получава плащания за членове на семейството от осигурителния орган съобразно законодателството на държавата, на чиято територия имат своето постоянно местожителство членовете на семейството му.
(12) Пенсия, която следва да се отпусне от носителя на осигуровката на една от договорящите страни на гражданин, който живее на територията на другата държава, се изплаща посредством осигурителния орган на държавата, където правоимащият има постоянното си местожителство. За целта осигурителният орган на договорящата страна, за чиято сметка се изплаща пенсията, дава поръчение за плащане на компетентния осигурителен орган на другата договоряща страна. Това плащане се минава по сметка.
(13) Когато правоимащият се пресели в трета държава, неговото право на пенсия се урежда съобразно междудържавните спогодби и законодателството на съответната договоряща страна."
§ 2
Член 5 на Спогодбата от 20 февруари 1958 г. получава следната редакция:
"Член 5
Отпускане на обезщетения в натура, краткосрочни парични
плащания и добавки за деца
(1) Обезщетения в натура в случай на болест, злополука, майчинство и смърт отпуска за своя сметка в установения с алинея 2 и 3 размер компетентния орган на държавата, на чиято територия живее постоянно или пребивава временно правоимащият (осигуреният, пенсионерът или членът на семейството). Разплащането на тези разходи не се извършва.
(2) Обезщетения в натура в същия размер, както е предвидено в законодателството за собствените граждани, получават гражданите на двете държави, които:
живеят постоянно на територията на другата държава или работят в предприятия, респективно институции на тази държава;
работят на територията на другата държава за предприятия или институции, които имат седалище в своята държава;
пребивават в изпълнение на служебно поръчение (включително делегации) на територията на другата държава;
работят в дипломатически, консулски и други постоянни представителства на изпращащата държава;
работят при служители на дипломатически, консулски или други постоянни представителства на изпращащата държава;
пребивават на територията на другата държава като правоимащи членове на семействата на изброените по-горе граждани.
(3) Гражданин на едната държава, който пребивава временно на територията на другата държава и който не е обхванат от ал. 2 (например турист, частнопътуващ), получава при злополука, заразно и акутно заболя ване (включително акутно стоматологично заболяване) и други специални случаи безплатно амбулаторно или стационарно лечение в обслужващите населението здравни заведения. Това лечение той получава, докато стане възможно да се върне в своята държава без влошаване на здравословното състояние или опасност за живота.
(4) Краткосрочни парични плащания (обезщетения, помощи и добавки) се отпускат от общественото осигуряване от и за сметка на осигурителния орган на договорящата страна съобразно законодателството на своята държава, при който е осигурен правоимащият по време на пораждане на правото или е бил осигурен за последен път при него. Доколкото правото е в зависимост от определен трудов стаж, взема се предвид придобитият в двете държави трудов стаж.
(5) Разходите за погребение се поемат от компетентните органи на държавата, където е извършено погребението, в размера, предвиден за собствените граждани.
(6) Към трудовите злополуки се приравняват и злополуките, които претърпят граждани на едната държава при пътуване, за да постъпят на работа в другата страна въз основа на сключен трудов договор, и ако пътуването е извършено по най-краткия път и без ненужни прекъсвания. Същото се отнася и за обратното пътуване от работното място до постоянното местожителство в родината, ако то е извършено в месечния срок след приключване на трудовото правоотношение, както и при случай на пътувания за издаване и връщане по време на платен годишен отпуск. Краткосрочните парични обезщетения за тези трудови злополуки се отпускат съобразно законодателството на държавата от и за сметка на осигурителния орган на договорящата страна, при който правоимащите са били осигурени въз основа на съществуващо или изтекло трудово правоотношение. Същият осигурителен орган отпуска за своя сметка краткосрочни парични плащания на посочените в тази алинея лица, ако те са станали нетрудоспособни поради болест при посочените пътувания.
(7) Ако се породи право на краткосрочни парични плащания от общественото осигуряване по време на пребиваване на територията на другата държава или ако по време на получаване на краткосрочни парични плащания правоимащият се пресели на територията на другата държава, осигурителният орган, който е задължен да извърши плащането, може да възложи същото на осигурителния орган на страната, където пребивава правоимащият. За плащания, направени въз основа на поръчения, се извършва разплащане.
(8) Добавка за деца, респективно семейни добавки, заплаща за своя сметка съобразно законодателството на своята страна компетентният орган на държавата, на чиято територия живеят децата постоянно."
§ 3
Член 6 на Спогодбата от 20 февруари 1958 г. получава следната редакция:
"Член 6
Специални разпоредби за някои категории трудещи се
(1) С изключение на чл. 5, алинеи 1 и 2 разпоредбите на тази Спогодба не се прилагат за:
а) служителите в дипломатическите и консулските представителства и органи на държавната администрация, а също и други институции на едната държава, които имат седалище в другата държава, ако те са изпратени за изпълнение на тази дейност в другата държава и ако са граждани на изпращащата държава. Това е в сила и за гражданите на същата държава, ако работят при служители на тези представителства, органи и институции и преди започване на тази дейност са имали постоянното си местожителство в изпращащата страна;
б) служителите в транспортни и други предприятия на едната държава, които са изпратени за упражняване на своята дейност в другата държава и са граждани на изпращащата държава.
(2) Компетентните централни органи на двете договорящи страни могат да договарят и други изключения освен предвидените в алинея 1."
§ 4
Член 7 на Спогодбата от 20 февруари 1958 г. получава следната редакция:
"Член 7
Разплащане на взаимните сметни отношения
Извършените съобразно настоящата Спогодба въз основа на поръчения на осигурителните органи на другата договоряща страна плащания се уреждат ежегодно. Изплащането на салдото се извършва съобразно съответната Спогодба за нестоковите плащания, която е в сила по време на разплащането."
§ 5
Член 17 на Спогодбата от 20 февруари 1958 г. получава следната редакция:
"Член 17
Обратно действие
Съобразно разпоредбите на тази Спогодба осигурителните органи на двете държави зачитат също и трудовия стаж, придобит на територията на другата държава преди влизането в сила на тази Спогодба, начиная от 9 май 1945 г. Трудовият стаж, който е придобит от осигурените на сегашната територия на двете държави преди 9 май 1945 г., се зачита в пълен размер при отпускане на пенсията от осигурителния орган на държавата, в която правоимащият има своето постоянно местожителство на 1 януари 1973 г."
§ 6
Взаимните отношения между двете договорящи страни в областта на общественото осигуряване на работниците и служителите, уредени в Спогодбата от 20 февруари 1958 г. и в настоящото Споразумение, се отнася и за другите обхванати от общественото осигуряване лица.
§ 7
(1) Настоящото Споразумение е необходимо да бъде утвърдено съобразно вътрешнодържавните разпоредби на договорящите страни. То влиза в сила от първия ден на месеца, който следва датата на последната нота, с която се съобщава утвърждаването. Настоящото Споразумение е непосредствена съставна част на Спогодбата от 20 февруари 1958 г.
(2) От деня на влизането в сила на настоящото Споразумение се обезсилват членове 4, 5, 6, 7 и 17 на Спогодбата от 20 февруари 1958 г.
(3) Разпоредбите на настоящото Споразумение не се прилагат за пенсии и краткосрочни парични плащания, чието плащане е започнало преди влизането му в сила.
За потвърждаване на горното упълномощените подписаха и скрепиха с печат настоящото Споразумение.
Съставено в град Берлин на 7 февруари 1973 г. в два екземпляра, всеки от тях - на български и немски език, като и двата текста имат еднаква сила.
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
към Споразумението между правителството на Народна
република България и правителството на Германската
демократична република за изменение на Спогодбата
между правителството на Народна република България и
правителството на Германската демократична република за
сътрудничество в областта на социалната политика от
20 февруари 1958 г., при което пълномощниците на
двете страни се съгласиха за следното:
I
I
Към § 1 на Споразумението:
1. Молби за пенсии и други обезщетения в областта на пенсионното осигуряване се подават от правоимащия в осигурителния орган на държавата, на чиято територия той има постоянното си местожителство. Ако е налице право за получаване на пенсия или частична пенсия от осигурителния орган и на другата страна, необходимите данни за установяване и определяне правото на пенсия се предоставят от осигурителния орган на договорящата страна, където молбата е била подадена. Осигурителните органи на договорящите страни се споразумяват кои ще бъдат необходимите данни за установяване и определяне на съответния вид пенсия.
2. При изчисляване частите на пенсията осигурителните органи на двете държави зачитат придобития на тяхна територия трудов стаж в пълни месеци.
3. Ако за определяне размера на пенсията е меродавно получаваното през определен период средно трудово възнаграждение и ако през този период правоимащият е бил изцяло или отчасти осигурен при осигурителен орган на другата страна, за база на изчисление на пенсията следва да се вземе средното трудово възнаграждение, което би било получено при същата дейност и през същото време на територията на държавата на осигурителния орган, който определя пенсията.
4. Медицинската документация, издадена от компетентния орган на една от договорящите страни, служи за база при вземане на решение от компетентния орган на другата договоряща страна. Разходите, които възникват във връзка с тези необходими медицински изследвания, не подлежат на взаимно уреждане.
II
II
Към § 2 на Споразумението:
1. Гражданин на другата държава, който не е осигурен от осигурителния орган на страната, в която пребивава, получава обезщетение в натура срещу представяне на документите по пътуването, респективно личния паспорт.
2. Безплатното амбулаторно и стационарно лечение обхваща необходимото лечение включително и снабдяването с медикаменти при същите условия, които са предвидени от законодателството за собствените граждани.
3. Издадени от компетентните органи документи, установяващи право на краткосрочни плащания по общественото осигуряване, се признават взаимно от осигурителните органи на двете договорящи страни.
III
III
Към § 1 и 2 на Споразумението:
1. Поръчение за плащане на пенсия и краткосрочни парични обезщетения на граждани, които живеят, респективно пребивават на територията на другата държава, се дава от централните органи, определени съгласно член 13, ал. 2 на Спогодбата от 20 февруари 1958 г. Двете договорящи страни ще си съобщават писмено за промени в компетентността на централните органи.
2. Данните, които следва да съдържа поръчението за плащане, както и подробностите за начина на плащането се определят между компетентните централни органи на страните. Ако плащането е свързано с изпълнението на определени предпоставки, същите следва да се посочат в поръчението за плащане. При отпадане на тези предпоставки осигурителните органи на двете договорящи страни са задължени да спрат плащането и да уведомят за това другата договоряща страна.
IV
IV
Към § 4 на Споразумението:
1. Сметните отношения, породени от плащанията, извършени въз основа на взаимно даваните поръчения, се уреждат от компетентните централни органи.
2. Извлеченията от сметките във връзка с плащания по поръчение на компетентния централен орган, извършени през предходната година, се разменят взаимно между осигурителните органи най-късно до 28 февруари на следващата година. Уточняванията на плащанията и изравняването на салдото се извършва до 30 април всяка година.
3. Подробности относно съдържанието на извлеченията и изравняването се договарят между компетентните централни органи на страните.
4. Първото приключване на сметките ще се извърши за периода от влизане в сила на Споразумението до 31 декември 1973 г.
V
V
Разяснения на някои понятия на Спогодбата от 20 февруари 1958 г., Споразумението и настоящия заключителен протокол:
1. Постоянно местожителство, постоянно местоживеене или постоянно живеене е мястото, където осигуреният, пенсионерът или правоимащият член на семейството живее със съгласието на компетентните органи на двете страни.
2. Под семейни добавки се разбират всички плащания за деца, включително и еднократни помощи за раждане на деца, а също и плащанията на членовете на семейството.
3. Употребените в немския и българския текст понятия "носител на осигуровката", респективно "осигурителен орган" са равнозначни.
Заключителният протокол е неразделна част от Споразумението между правителството на Народна република България и правителството на Германската демократична република за изменение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Германската демократична република за сътрудничество в областта на социалната политика от 20 февруари 1958 г.
За удостоверяване на горното упълномощените подписаха и подпечатаха този заключителен протокол.
Съставен в град Берлин на 7 февруари 1973 г. в два екземпляра, всеки от които на български е немски език, като двата текста имат еднаква сила.
