Държавен вестник, брой 28 от 9.IV

Член 1

В настоящата Конвенция посочените по-долу термини имат следното значение:

1) "консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство и консулско агентство;

2) "консулски окръг" означава територията, определена на консулството за изпълнение на консулските функции;

3) "шеф на консулството" означава лицето, на което изпращащата страна е възложила да действа в това качество;

4) "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, на което е възложено изпълнението на консулски функции. Под понятието "консулско длъжностно лице" се включва също и лицето, изпратено на практика в консулството;

5) "сътрудник на консулството" означава лице, което не е консулско длъжностно лице и изпълнява в консулството административни или технически задачи. Под термина "сътрудник на консулството" също се разбират работници от обслужващия персонал на консулството;

6) "консулски помещения" означават сграда или части от сграда, включително и резиденцията на шефа на консулството, както и терените, които принадлежат към тези сгради или части от сгради и които се използват изключително за консулски цели, без оглед на това, кой е техният собственик;

7) "консулски архив" означава цялата служебна кореспонденция, документи, шифър, материал, книги, филми, звукозаписи и други технически работни средства, както и мебелите, предназначени за тяхното опазване и съхраняване;

8) "гражданин на изпращащата страна" означава и юридическите лица;

9) "плавателен съд" означава всеки плавателен съд, плаващ под знамето на изпращащата страна.

Член 2

1. Консулство може да бъде открито в приемащата страна само със съгласие на тази страна.

2. Местонахождението на консулството, рангът му и границите на консулския окръг се определят по споразумение между изпращащата и приемащата страна.

Член 3

1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата страна иска по дипломатически път съгласието на приемащата страна за такова назначение.

2. След такова съгласие бъде получено, дипломатическото представителство на изпращащата страна изпраща на министерството на външните работи на приемащата страна консулски патент или друг документ за назначаване на шефа на консулството. В патента или другия документ се посочват пълното име на шефа на консулството, неговото гражданство, рангът, консулският окръг, в който той ще изпълнява своите задължения и местонахождението на консулството.

3. След представянето на патента или друг документ за назначаване на шефа на консулството приемащата страна му издава във възможно най-кратък срок екзекватура или друго разрешение.

4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнението на своите функции само след като приемащата страна му издаде екзекватура или друго разрешение.

5. Приемащата страна до издаването на екзекватура или друго разрешение може да даде на шефа на консулството съгласие за временно изпълнение на неговите функции.

6. След като приемащата страна е дала съгласие шефът на консулството, макар и временно, да изпълнява своите функции, органите на приемащата страна вземат необходимите мерки, за да може той да ги изпълнява.

Член 4

Изпращащата страна съобщава на министерството на външните работи на приемащата страна пълното име и гражданството, ранга и длъжността на консулското длъжностно лице, изпълняващо консулски функции извън тези на шеф на консулството.

Член 5

Консулско длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна.

Член 6

Приемащата страна може по всяко време, без да е длъжна да мотивира решението си, да уведоми изпращащата страна по дипломатически път, че екзекватурата или друго разрешение на шефа на консулството са оттеглени или че консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството са нежелани. В такъв случай изпращащата страна е длъжна да отзове съответно шефа на консулството, консулското длъжностно лице или сътрудника на консулството, ако те вече са пристъпили към работата си. Ако изпращащата страна не изпълни в течение на разумен срок това задължение, приемащата страна може да откаже да признава такова лице като консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството.

Член 7

Приемащата страна осигурява на консулското длъжностно лице защита и взема необходимите мерки, за да може консулското длъжностно лице да изпълнява своите функции и да се ползва с правата, привилегиите и имунитетите, давани от настоящата Конвенция и от законодателството на приемащата страна. Приемащата страна взема необходимите мерки за осигуряване защитата на консулството и на жилищните помещения на консулските длъжностни лица.

Член 8

1. Ако шефът на консулството поради някаква причина не може да изпълнява функциите си или ако длъжността шеф на консулството временно е вакантна, изпращащата страна може да упълномощи консулско длъжностно лице от това или друго консулство в приемащата страна или един от членовете на дипломатическия персонал на дипломатическото си представителство в приемащата страна временно да ръководи консулството. Пълното име на това лице предварително се съобщава на министерството на външните работи.

2. Лицето, упълномощено временно да ръководи консулството, има право да изпълнява функциите на шеф на консулството, на чието място то е назначено. Върху него се разпростират същите задължения и то се ползва от същите права, привилегии и имунитети, каквито би имало, ако би било назначено съгласно член 3 от настоящата Конвенция.

3. Назначаването на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна в консулството съгласно точка 1 на настоящия член не засяга привилегиите и имунитетите, които са му предоставени по силата на неговия дипломатически статут.

Член 9

1. Върху членовете на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна в приемащата страна, на които е възложено осъществяването на консулските функции в това представителство, се разпростират предвидените от настоящата Конвенция права и задължения на консулските длъжностни лица.

2. Осъществяването на консулските функции от лица, посочени в точка 1 на настоящия член, не засяга привилегиите и имунитетите, които са им дадени по силата на дипломатическия им статут.

Член 10

Изпращащата страна може съгласно законите на приемащата страна да придобива собственост или да наема терени, сгради или части от сгради за настаняване на консулството и за жилищни помещения на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството, ако те са граждани на изпращащата страна и не живеят постоянно в приемащата страна.

Приемащата страна в случай на необходимост оказва всестранна помощ и съдействие на изпращащата страна при придобиване в собственост или при наемане на терени, сгради или части от сгради за тази цел.

Член 11

1. Държавният герб на изпращащата страна, а също съответното наименование на консулството на езика на изпращащата страна и на езика на приемащата страна могат да бъдат поставени на сградата, в която е настанено консулството.

2. На консулството, а също на резиденцията на шефа на консулството, може да се издига знамето на изпращащата страна.

3. Шефът на консулството може да поставя на своите превозни средства знамето на изпращащата страна.

Член 12

1. Сградите или частите от сгради, използвани изключително за целите на консулството, а също терените, обслужващи тези сгради или части от сгради, са неприкосновени. Органите на приемащата страна не могат да влизат в тях без съгласието за това на шефа на консулството, шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лицето, определено от един от тях.

2. Разпоредбите на точка 1 на настоящия член се прилагат и към жилищните помещения на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, ако те не са граждани на приемащата страна или лица, постоянно живеещи в нея.

Член 13

Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от тяхното местонахождение. Неслужебни документи не трябва да се съхраняват в консулските архиви.

Член 14

1. Консулството има право да влиза във връзка със своето правителство, с дипломатическите представителства и другите консулства на изпращащата страна, където и да се намират. За тази цел консулството може да използва всички обикновени средства за съобщение, шифър, куриери и запечатани куфари. Инсталиране и използване на радиопредаватели може да стават само със съгласието на приемащата страна.

При използване на обикновените средства за съобщение по отношение на консулството се прилагат същите тарифи, както и по отношение на дипломатическото представителство.

2. Служебната кореспонденция на консулството, независимо от това, какви средства за съобщение то използва, и запечатаните куфари, имащи видими външни знаци, показващи техния официален характер, са неприкосновени и не подлежат на контрол или задържане от страна на органите на приемащата страна.

3. На лицата, заети с пренасянето на консулските куфари, приемащата страна предоставя същите права, привилегии и имунитети, както и на дипломатическите куриери на изпращащата страна.

4. Консулският куфар може да бъде поверен на командира на плавателен съд или самолет. Командирът се снабдява с официален документ, като се посочва броят на пратките, съставляващи консулската поща, но той не се смята за консулски куриер. Консулското длъжностно лице може да приема и да предава куфара непосредствено и безпрепятствено на командира на плавателния съд или самолета.

Член 15

Личността на консулското длъжностно лице и на сътрудника на консулството, ако той не е гражданин на приемащата страна или лице, постоянно живеещо в нея, са неприкосновени. Те не подлежат на арестуване или задържане под каквато и да било форма. Приемащата страна е длъжна да се отнася към тях с необходимото уважение и да взема всички необходими мерки за защита на тяхната личност, свобода или достойнство.

Член 16

1. Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, ако той не е гражданин на приемащата страна или лице, постоянно живеещо в нея, се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата страна. Той се ползва и с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на приемащата страна освен в случаите на:

а) вещни искове, отнасящи се до частно недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, освен ако той го притежава от името на изпращащата страна за целите на консулството;

б) искове, отнасящи се до наследяване, при които той действа като изпълнител на завещание или управител на наследствено имущество, като наследник по закон или по завещание, в качеството си на частно лице, а не от името на изпращащата страна;

в) искове, отнасящи се всякаква професионална или търговска дейност, извършвана от него в приемащата страна вън от рамките на неговите официални функции.

2. Спрямо консулското длъжностно лице или сътрудника на консулството, ако не е гражданин на приемащата страна или лице, постоянно живеещо в нея, не могат да бъдат предприемани никакви изпълнителни мерки с изключение на случаите, спадащи към букви "а", "б" и "в" на точка 1 на настоящия член, и само при условие, че съответните мерки могат да бъдат вземани, без да се нарушава неприкосновеността на неговата личност или на неговата резиденция.

3. Членовете на семействата на консулските длъжностни лица или на сътрудниците на консулството, ако те живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна или лица, постоянно живеещи в нея, се ползват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна и с лична неприкосновеност в същата степен, както и консулските длъжностни лица или сътрудниците на консулството.

4. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството или на членовете на техните семейства. Отказът във всички случаи трябва да бъде изрично изразен в писмена форма.

Отказът от имунитет от юрисдикцията по граждански и административни дела не означава отказ от имунитет по отношение изпълнение на решение, за което се изисква специален отказ.

5. Ако лицата, посочени в този член, предявят иск по дело, по което биха се ползвали с имунитет съгласно този член, те нямат право да се позовават на имунитет от юрисдикцията по отношение на всеки насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск.

Член 17

1. Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, ако не е гражданин на приемащата страна и не живее постоянно в нея, не е длъжен да дава показания в качеството си на свидетел.

2. Със съгласието на изпращащата страна консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, ако не е гражданин на приемащата страна и не живее постоянно в нея, може по молба на приемащата страна да даде свидетелски показания. Спрямо такива лица не могат да се прилагат принудителни мерки с цел да дават показания или да се явяват пред съд, а също не могат да се привличат под отговорност в случай на отказ от даване на показания или неявяване в съд.

3. Сътрудникът на консулството, който е гражданин на приемащата страна или е постоянно живеещ в нея, може да откаже да даде свидетелски показания по служебни въпроси.

4. При прилагането на точка 2 от този член ще се вземат необходимите мерки, за да се избегне нарушаването на дейността на консулството. Ако е възможно, устни или писмени свидетелски показания могат да бъдат дадени в консулството или в жилището на съответното консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството.

5. Разпоредбите на настоящия член се отнасят както към съдопроизводството, така и към производството, извършвано от държавни или други органи, изпълняващи административни функции.

6. Разпоредбите на настоящия член съответно се прилагат към членовете на семействата на консулските длъжностни лица или на сътрудниците на консулството, ако те живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна или не са постоянно живеещи в нея.

Член 18

Консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството и членовете на техните семейства, ако те живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна или лица, постоянно живеещи в нея, се освобождават в приемащата страна от служба във въоръжените сили и от други задължения, възлагани от държавата.

Член 19

Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, а също членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, които са граждани на изпращащата страна, но не живеят постоянно в приемащата страна, се освобождават от изпълнение на всички изисквания, предвидени от законите и правилниците на приемащата страна относно регистрацията, получаването на разрешение за пребиваване и други подобни изисквания, предявявани към чужденци.

Член 20

1. Изпращащата стана се освобождава в приемащата страна от облагане с каквито и да било данъци или други подобни такси от всякакъв вид за:

а) терен, сграда или част от сграда, използвани изключително за консулски цели, включително жилищните помещения на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, ако са собственост или се наемат от името на изпращащата страна или от някое физическо или юридическо лице, действащо от името на тази страна;

б) сделки или документи във връзка с придобиването на посочения недвижим имот, ако изпращащата страна придобива този имот изключително за консулски цели.

2. Разпоредбите на точка 1 на настоящия член не се отнася за плащания за конкретни видове обслужване.

Член 21

Приемащата страна не облага и не събира никакви данъци или други подобни такси върху недвижимо имущество, което е собственост на изпращащата страна или което се намира в нейно владение или ползване и е използвано за консулски цели, както и във връзка с придобиването на такова имущество, за което в друг случай изпращащата страна би била длъжна да заплаща на законно основание.

Член 22

Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, ако той бе е гражданин на приемащата страна или лице, постоянно живеещо в нея, се освобождава от плащане на всички данъци и други подобни такси от всякакъв вид, налагани или събирани от приемащата страна по отношение на работната заплата, получавана от тях за изпълнението на служебни задължения.

Член 23

1. Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, както и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях и са граждани на изпращащата страна, но не живеят постоянно в приемащата страна, се освобождават в приемащата страна от всякакви държавни, областни и местни данъци и такси, включително и такси върху принадлежащото им движимо имущество.

2. Предвиденото в точка 1 на този член освобождаване не се прилага по отношение на:

а) косвените данъци, включени обикновено в цената на стоките и услугите;

б) данъци и такси върху личното недвижимо имущество, намиращо се в приемащата страна, ако не са освободени съгласно член 20 от тази Конвенция;

в) данъци и такси върху наследства и придобиване на имущество в приемащата страна;

г) данъци и такси върху лични доходи, получавани от източници в приемащата страна;

д) данъци и такси върху сделки и документи, оформящи или отнасящи се до сделки, включително такси (гербови такси от всякакъв вид), налагани или събирани във връзка с такива сделки, ако не са освободени съгласно член 20 от тази Конвенция;

е) плащания за конкретни видове услуги.

Член 24

1. Всички предмети, включително и моторните превозни средства, внасяни за служебно ползване от консулството, съгласно законодателството на приемащата страна се освобождават от митнически такси и други данъци от всякакъв вид, налагани във връзка с внасянето или по причина на внасянето, както и предметите, внасяни за служебно ползване от дипломатическото представителство.

2. Личният багаж на консулското длъжностно лице и членовете на семейството му се освобождават от митнически контрол.

3. Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулството, а също живеещите заедно с тях членове на техните семейства, ако не са граждани на приемащата страна или лица, живеещи в нея постоянно, се освобождават от митнически такси и други вземания от всякакъв вид, както съответната категория от персонала на дипломатическото представителство.

Член 25

Всички лица, които съгласно настоящата Конвенция се ползват от привилегии и имунитети, са длъжни без накърняване на техните привилегии и имунитети да зачитат законите и правилата на приемащата страна, включително законите и правилата за регулиране на движението по транспорта и за застраховане на моторни превозни средства.

Член 26

Доколкото това не противоречи на законите и правилата на приемащата страна за районите, влизането в които се забранява или се ограничава по съображения на държавната безопасност, на консулското длъжностно лице трябва да се разрешава свободно да се движи в границите на неговия консулски окръг за изпълнение на служебните му задължения.

Член 27

1. Консулското длъжностно лице в границите на консулския окръг съдейства за укрепването на приятелските отношения между приемащата и изпращащата страна и за всестранното развитие и укрепване на братското сътрудничество в областта на политиката, икономиката, търговията, културата, науката, туризма и всички други области.

2. Консулското длъжностно лице в границите на консулския окръг защищава правата и интересите на изпращащата страна и на нейните граждани.

Член 28

1. Консулското длъжностно лице има право да изпълнява в границите на консулския окръг функциите, посочени в тази глава. Консулското длъжностно лице може освен това да извършва и други консулски функции, ако те не са в разрез със законодателството на приемащата страна.

2. Консулското длъжностно лице при изпълнение на своите функции може да се обръща писмено и устно към компетентните органи в консулския окръг, както и към компетентните централни органи на приемащата страна, ако това се разрешава от законодателството на приемащата страна.

3. Консулското длъжностно лице може със съгласието на приемащата страна да изпълнява консулски функции и извън консулския окръг.

4. Консулското длъжностно лице има право в съгласие със законодателството на изпращащата страна да събира консулски такси.

Член 29

1. Консулското длъжностно лице в границите на консулския окръг има право:

а) да води на отчет гражданите на изпращащата страна;

б) да приема всякакви заявления, необходими според законодателството на изпращащата страна, по въпросите на гражданството и да издава съответни документи;

в) да регистрира и получава съобщения и документи за раждане или смърт на гражданин на изпращащата страна;

г) да сключва бракове съгласно законодателството на изпращащата страна при условие, че двете лица са граждани на изпращащата страна;

д) да приема заявления, засягащи семейните отношения на гражданите на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата страна сведения за регистрацията на актовете за гражданско състояние, извършена в консулството съгласно букви "в" и "г" на точка 1 на този член, ако това се изисква от законите на приемащата страна.

3. Разпоредбите на букви "в" и "г" на точка 1 на този член не освобождават заинтересуваните лица от задължението да спазват изискванията на законодателството на приемащата страна.

Член 30

Консулското длъжностно лице има право:

1) да издава, продължава, разширява валидността и да анулира паспорти на граждани на изпращащата страна;

2) да издава визи и необходими документи на лица, които желаят да пътуват за изпращащата страна, както и да продължава валидността на тези документи.

Член 31

1. Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг да осъществява нотариални действия, предвидени съгласно законодателството на изпращащата страна, ако не противоречат на законодателството на приемащата страна:

а) по молба на лице от всякакво гражданство за използване в изпращащата страна;

б) по молба на граждани на изпращащата страна за използване извън тази страна.

2. Консулското длъжностно лице има право да превежда документи и да заверява правилността на превода.

Член 32

Консулското длъжностно лице има право в съгласие с член 31 от настоящата Конвенция да извършва следните действия:

1) да приема, съставя и заверява заявления на граждани на изпращащата страна;

2) да съставя, заверява и съхранява завещания на граждани на изпращащата страна;

3) да съставя или заверява документи за сделки, сключени между граждани на изпращащата страна, и да заверява едностранни сделки, доколкото тези сделки не противоречат на законодателството на приемащата страна. Консулското длъжностно лице не може да съставя и заверява документи за сделки, с които се установяват или отчуждават вещни права върху недвижимо имущество, намиращо се в приемащата страна;

4) да съставя или заверява документи за сделки между граждани на изпращащата страна и граждани на приемащата страна, ако тези сделки се отнасят изключително до интереси, намиращи се на територията на изплащащата страна, или подлежат на изпълнение на територията на тази страна при условие, че тези сделки не противоречат на законодателството на приемащата страна;

5) да легализира документи, издадени от органи или официални лица на изпращащата страна или на приемащата страна, а също да заверява преписи, преводи и извлечения от тези документи;

6) да заверява подписи на граждани на изпращащата страна върху всякакви видове документи, ако съдържанието на тези документи не противоречи на законите на приемащата страна;

7) да приема на съхранение имущество и документи от граждани на изпращащата страна или за тези граждани, доколкото това не противоречи на законодателството на приемащата страна;

8) да извършва други действия, отнасящи се до функциите на консулското длъжностно лице, ако те не противоречат на законите на приемащата страна.

Член 33

Съставените, заверените или преведените от консулското длъжностно лице документи съгласно член 32 на настоящата Конвенция се третират в приемащата страна като документи, имащи същото юридическо значение и доказателствена сила, както ако те биха били съставени, преведени или заверени от компетентните органи на приемащата страна.

Член 34

1. Функциите на консулските длъжностни лица по наследствени дела се регулират от разпоредбите на Договора между Народна република България и Чехословашката социалистическа република за правна помощ по граждански и наказателни дела.

2. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват консулското длъжностно лице за смъртта на граждани на изпращащата страна и му съобщават сведения за наследственото имущество, за наследниците, заветниците, а също и за наличието на завещание.

3. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват консулското длъжностно лице за откриване на наследство в приемащата страна, когато наследникът или заветникът са граждани на изпращащата страна.

Това се отнася и за случаите, когато на компетентните органи на приемащата страна стане известно за откриването на наследство в полза на гражданин на изпращащата страна на територията на трета държава.

Член 35

Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг да представлява пред органите на приемащата страна гражданите на изпращащата страна, ако тези лица поради отсъствие или по други уважителни причини не са в състояние своевременно да защищават своите права и интереси. Това представителство продължава дотогава, докогато представляваните лица не назначат свои пълномощници или не поемат лично защитата на своите права и интереси.

Член 36

1. Консулското длъжностно лице има право в границите на своя консулски окръг да се среща и да влиза във връзка с всеки гражданин на изпращащата страна, да му дава съвети и оказва всякакво съдействие, включително и вземането на мерки за оказване на правна помощ.

Приемащата страна по никакъв начин не ограничава гражданин на изпращащата страна да влиза във връзка с консулството и достъпа му в консулството.

2. Компетентните органи на приемащата страна незабавно уведомяват съответното консулско длъжностно лице на изпращащата страна за арестуването или лишаването от свобода под друга форма на гражданин на изпращащата страна.

3. Консулското длъжностно лице има право незабавно да посети и да се свърже с гражданин на изпращащата страна, намиращ се под арест, задържан или излежаващ присъда в затвора.

Правата, посочени в настоящата точка, се осъществяват в съответствие със законите и правилата на приемащата страна при условие обаче, че споменатите закони и правила не обезсилват тези права.

Член 37

1. Консулското длъжностно лице има право в консулския окръг да оказва всякакво съдействие и помощ на плавателния съд на изпращащата страна, намиращ се в пристанищата, териториалните или вътрешните води на приемащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може да се качи на борда на плавателния съд, след като на плавателния съд бъде разрешена свободна връзка с брега. Капитанът на плавателния съд и членовете на екипажа могат да влизат във връзка с консулското длъжностно лице.

3. Консулското длъжностно лице може да се обръща за помощ към компетентните органи на приемащата страна по всякакви въпроси, отнасящи се до изпълнението на неговите функции по отношение на плавателните съдове на изпращащата страна, капитана и членовете на екипажа и пътниците, намиращи се на тези плавателни съдове.

Член 38

Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг:

1) без накърняване правата на органите на приемащата страна да разследва всякакви произшествия, станали по пътя и през време на престоя на плавателните съдове в пристанището на приемащата страна, да разпитва капитана и всеки член на екипажа на плавателния съд на изпращащата страна, да проверява корабните документи, да приема съобщения относно плаването на плавателния съд и мястото на назначението, а също да спомага за влизането, излизането и пребиваването на плавателния съд в пристанището;

2) без накърняване на правата на органите на приемащата страна да разрешава спорове от всякакъв род между капитана и всеки член на екипажа, включително и споровете относно работната заплата и наемния договор, доколкото това се предвижда от законодателството на изпращащата страна;

3) да взема мерки за лекуването в болница и за репатрирането на капитана или на всеки член от екипажа или пътник на плавателния съд;

4) да получава, съставя или заверява всякакви декларации или други документи, предвидени от законодателството на изпращащата страна по отношение на плавателните съдове;

5) да издава временни свидетелства за плаване на новозакупени или построени плавателни съдове.

Член 39

1. В случай че съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна имат намерение да предприемат каквито и да било принудителни действия или да започнат каквото и да било официално разследване на борда на плавателния съд на изпращащата страна, компетентните органи на приемащата страна уведомяват за това предварително съответното консулско длъжностно лице, за да може консулското длъжностно лице или неговият представител да присъстват при извършването на тези действия. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител не са присъствали, по тяхна молба компетентните органи на приемащата страна им предоставят пълна информация за това, което е извършено.

2. Разпоредбите на точка 1 на настоящия член се прилагат и в случай че капитанът или членовете на екипажа на плавателния съд трябва да се разпитват на брега от местните органи.

3. Разпоредбите на настоящия член не се прилагат обаче по отношение на обикновения митнически, паспортен или санитарен контрол, а също и по отношение на всякакви действия, предприети по молба или със съгласие на капитана на плавателния съд.

Член 40

1. Ако плавателният съд на изпращащата страна претърпи корабокрушение, заседне, бъде изхвърлен на брега или претърпи някоя друга авария в приемащата страна или ако който и да било предмет, представляващ част от товара на плавателен съд на приемащата, изпращащата и на трета държава, бидейки собственост на гражданин на изпращащата страна, е намерен на брега или близо до брега на приемащата страна или е доставен в пристанище на тази страна, компетентните органи на приемащата страна колкото може по-бързо уведомяват за това съответното консулско длъжностно лице. Те също съобщават на консулското длъжностно лице мерките, които вече са предприети за спасяване на хората, плавателния съд, товара и друго имущество на плавателния съд и предметите, принадлежащи на плавателния съд или съставляващи част от неговия товар, които са се отделили от плавателния съд.

2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпелия авария плавателен съд, на неговите пътници и членовете на неговия екипаж; за тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата страна.

Консулското длъжностно лице може да предприеме мерки, посочени в точка 1 на настоящия член, а също и мерки за ремонтиране на плавателния съд или може да се обърне към компетентните органи с молба да предприемат или да продължат да изпълняват такива мерки.

3. Ако претърпелият авария плавателен съд на изпращащата страна или който и да било предмет, принадлежащ на такъв плавателен съд, са били намерени на брега или близко до брега на приемащата страна или са доставени в пристанище на тази страна и нито капитанът на плавателния съд, нито собственикът, нито неговият агент, нито съответните застрахователи не са в състояние да вземат мерки за запазването или разпореждането с такъв плавателен съд или предмет, консулското длъжностно лице се счита за упълномощено да предприеме от името на собственика на плавателния съд такива мерки, каквито би могъл да предприеме за тази цел самият собственик.

Разпоредбите на тази точка се прилагат също към всеки предмет, представляващ част от товара на плавателния съд и който е собственост на гражданин на изпращащата страна.

4. Ако който и да било предмет, представляващ част от товара на претърпелия авария плавателен съд на трета държава, е собственост на гражданин на изпращащата страна и е намерен на брега на приемащата страна или е доставен в пристанище на тази страна и нито капитанът на плавателния съд, нито собственикът на предмета, нито неговият агент, нито съответните застрахователи не са в състояние да вземат мерки за запазването или разпореждането с такъв предмет, консулското длъжностно лице се счита за упълномощено да предприема от името на собственика такива мерки, каквито би могъл да предприеме за тази цел самият собственик.

Член 41

Членове 37 до 40 се прилагат съответно и към въздухоплавателните средства.

Член 42

1. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация и ще влезе в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София.

2. Конвенцията остава в сила до изтичането на шест месеца от деня, в който една от Високодоговарящите страни съобщи на другата Високодоговаряща страна за намерението си да прекрати нейното действие.

3. От деня на влизането в сила на настоящата Конвенция престава да действа Консулската конвенция между Народна република България и Чехословашката социалистическа република, подписана на 27 май 1959 година.

В удостоверение на това пълномощниците на двете Високодоговарящи страни подписаха настоящата Конвенция и я подпечатаха със своите печати.

Изготвена в Прага на 16 март 1972 година в два екземпляра, всеки на български и чешки език, като и двата текста имат еднаква сила.

ПРОТОКОЛ

ПРОТОКОЛ

към Консулската конвенция между Народна република

България и Чехословашката социалистическа република

При подписването на днешна дата на Консулската конвенция между Народна република България и Чехословашката социалистическа република (наричана по-нататък "Конвенция") пълномощниците на Високодоговарящите страни се споразумяха за следното:

1. Уведомяването на съответното консулско длъжностно лице, предвидено в точка 2 на член 36 от Конвенцията, се извършва в срок до седем дни от времето на арестуването или задържането под друга форма на гражданин на изпращащата страна в зависимост от условията на съобщенията.

2. Правата на консулското длъжностно лице да посещава и влиза във връзка с гражданин на изпращащата страна, споменати в точка 3 на член 36 на Конвенцията, се предоставят в срок от седем дни след арестуването или задържането под друга форма на такъв гражданин в зависимост от неговото нахождение.

3. Правата на консулското длъжностно лице, посочени в точка 3 на член 36 на Конвенцията, да посещава и влиза във връзка с гражданин на изпращащата страна по време, когато той се намира под арест или е задържан под друга форма, или излежава наказанието си в затвора, му се предоставят на периодична основа.

4. Настоящият Протокол е неделима част от Конвенцията.

В удостоверение на това пълномощниците на двете Високодоговарящи страни подписаха настоящия Протокол и го подпечатаха със своите печати.

Изготвен в Прага на 16 март 1972 година в два екземпляра, всеки на български и чешки език, като и двата текста имат еднаква сила.