Държавен вестник, брой 43 от 4.VI

Чл. 1. (1) Съгласно т. 2 от Постановление № 35 на Министерския съвет от 29 април 1974 г. (Дв, бр. 39 от 1974 г.) ведомствата, институтите и организациите следва да преустановят от 1 юни 1974 г. да изискват от гражданите удостоверения, издавани от народните съвети за семейно положение, за материално положение, за имотно състояние и за идентичност на имената. Занапред такива удостоверения да се изискват само в случаите, когато:

а) представянето им е предвидено със закон или указ;

б) ще се представят в чужбина или пред чуждестранни органи в страната, като се посочва за коя държава се издават и за каква цел ще послужат.

(2) В случаите по букви "а" и "б" на предходната алинея удостоверенията се издават от народните съвети, без да се изискват писмени молби от гражданите.

Чл. 2. Освен в случаите по чл. 1 народните съвети да издават такива удостоверения служебно по искане от ведомствата, институтите и организациите и в случаите, когато има основателни съмнения за достоверността на представените от гражданите документи или отразените в писмените декларации данни или когато удостоверенията са необходими на съответните органи за служебно ползуване.

Чл. 3. Данните и обстоятелствата, съдържащи се в удостоверенията, чието изискване съгласно Постановление № 35 на Министерския съвет, се преустановява от 1 юни 1974 г., да се удостоверяват от гражданите пред съответните органи, както следва:

а) за семейно положение - чрез представяне на лични паспорти и други документи за гражданско състояние, като документ за граждански брак, за раждане, за смърт, за развод и др., с които може да се доказва семейното положение;

б) за материално положение - със служебни бележки от местоработата на лицето и на работещите членове на семейството му за брутното трудово възнаграждение, включително и за възнаграждението на работещите пенсионери. Размерът на пенсията се установява с личния паспорт. За доходи от свободни професии хонорари, наеми и др. от гражданите да се изисква писмена декларация (образец № 1);

в) за имотно състояние - чрез представяне на нотариални актове или други официални документи (нотариално заверена спогодба за доброволна делба, решение за съдебна делба и др.), с които може да се докаже собствеността на всички притежавани от лицето и членовете на семейството му недвижими имоти независимо къде се намират. За имотите, за които не се представят официални документи, от гражданите да се изисква писмена декларация (образец № 1);

г) за идентичност на имената - с личен паспорт и други документи, с които гражданите разполагат (за раждане, за брак, за образование, за осиновяване, за развод и др.), с които по безспорен начин може да се докаже идентичността на имената. От гражданите да се изисква да представят и писмена декларация (образец № 2).

Чл. 4. (1) Декларациите по чл. 3, букви "б" "в" и "г" се подписват лично от лицето, за което се иска доказване на материалното положение или имотното състояние на него и семейството му или идентичността на имената му. Декларацията се подписва пред длъжностното лице по чл. 5, когато гражданинът се яви лично, а когато тя се изпраща чрез друго лице или по пощата, това обстоятелство се отбелязва в преписката. По изключение, когато гражданинът е възпрепятствуван да подпише лично декларацията, обстоятелствата, за които тя се изисква, могат да бъдат декларирани и от друг пълнолетен член на семейството му. Ако лицето, за което се представя декларацията, е малолетно или е поставено под пълно запрещение, тя се подписва от законния му представител. Декларациите на непълнолетните и на поставените под ограничено запрещение се приподписват от родителя, съответно от попечителя.

(2) Непопълнените места в декларацията се зачертват.

Чл. 5. (1) Ръководителите на ведомствата, институтите и организациите определят със заповед длъжностните лица, на които се възлага да приемат и проверяват представените документи и декларации за семейно положение, за материално положение, за имотно състояние и за идентичност на имената. Те трябва да бъдат със съответна квалификация и да имат подходящи заместници.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 отбелязват саморъчно върху образуваната преписка най-необходимите и характерни данни от представените документи, вписват датата и фамилното си име и се подписват. (Например за семейно положение: номер на личния паспорт на декларатора, имената и датите на раждане на членовете на семейството му; за имотно състояние: номер, година и местоиздаване на документа за собственост, видът на имотите и местонахождението им и др.) Към преписката се задържат служебните бележки за доходите и декларациите в случаите, когато такива декларации се подават, а другите документи се връщат на гражданите.

Чл. 6. (1) Писмените декларации за установяване на материалното положение, имотното състояние и идентичността на имената, които гражданите подават пред ведомствата, институтите и организациите съгласно т. 3 от Постановление № 35 на Министерския съвет, имат доказателствена сила за данните, които съдържат.

(2) За вписване на неистински данни в декларациите лицата, които са ги подписали, носят отговорност по чл. 271 от Наказателния кодекс, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление. В тези случаи преписката се изпраща на съответния прокурор.

(3) Когато в преписката се вписват неистински данни по вина на определените длъжностни лица, същите носят дисциплинарна отговорност, ако извършеното не е престъпление.

Чл. 7. Ръководителите на ведомствата, институтите, организациите и председателите на изпълнителните комитети на народните съвети осигуряват спазването на реда за установяване на данните за семейно и материално положение, имотно състояние и идентичност на имената, определен с Постановление № 35 на Министерския съвет и с тази инструкция.