Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 35 от 30.IV

ИНСТРУКЦИЯ № 10 ЗА БОРБА СЪС САЛМОНЕЛОЗИТЕ

 

ИНСТРУКЦИЯ № 10 ЗА БОРБА СЪС САЛМОНЕЛОЗИТЕ

Издадена от министъра на народното здраве и министъра на земеделието и хранителната промишленост

Обн. ДВ. бр.35 от 30 Април 1976г.

Глава първа.
ОБЕКТИ НА БАКТЕРИОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ

Чл. 1. Салмонелозите са зоонози, които засягат животни и хора, и се причиняват от род Салмонела, принадлежащ към семейство Ентеробактериацеа.

Чл. 2. За диагностиката на салмонелозите, откриване на източниците на зараза, пътищата и факторите за нейното разпространение се вземат материали за бактериологично изследване от здравните органи на Министерството на народното здраве (МНЗ) и ветеринарните органи на Националния аграрно-промишлен съюз (НАПС) както следва:

1. здравните органи - от хора, хранителни продукти и суровини от животински произход - съвместно с ветеринарните органи, и от средата в болничните и профилактичните заведения, детските градини, училищата, общежития, хранителни обекти, гризачи и др.;

2. ветеринарните органи - от домашни и диви животни и птици, хранителни и технически продукти от животински произход, фуражни смески и компонентите, които се влагат в тях (от животински и растителен произход), външната и производствената среда в животновъдните комплекси и ферми, птицекомбинатите и птицефермите, предприятията за добив и преработка на хранителни и технически продукти от животински произход, фуражни заводи и цехове, търговската мрежа и общественото хранене, студенокръвни животни и инсекти, транспортни средства от всякакъв вид, които превозват хранителни и технически продукти от животински произход.

Чл. 3. Обемът на профилактично-диагностичния контрол в посочените обекти и продукти се определя с годишните планове на районните ветеринарни институти (РВИ), районните ветеринарни станции (РВС) и хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ).

Чл. 4. (1) Диагностичните изследвания по епидемични и епизоотични показания се извършват от съответните компетентни институти, станции и лаборатории в обем, достатъчен, за да се изяснят разпространението на заболяването, източниците на зараза и пътищата на разпространението й при конкретните условия на огнището, предприятието или обекта.

(2) По епидемични и епизоотични причини изследванията се провеждат задължително съвместно от органите на двете ведомства.

(3) От всяко епидемично или епизоотично огнище, включително при салмонелоносителство и изолиране на салмонели от външната среда, съответната лаборатория изпраща най-малко един щам (култура) по линията на съответното ведомство, както следва:

1. органите на НАПС - в базата на Националния център по салмонелозите (НЦС) при Ветеринарния институт по заразни и паразитни болести (ВИЗПБ);

2. органите на МНЗ - в базата на Националния център по салмонелозите при Института по заразни и паразитни болести (ИЗПБ).

(4) Всяка салмонелна култура, изпращана в базите на НЦС, се придружава с паспорта, попълнен от лабораторията-изпращач.

Чл. 5. (1) Разпорежданията на чл. 3 са задължителни за окръжните звена на Националния център по салмонелозите и лабораториите, включени в тях, за отделите, катедрите, секциите и лабораториите на Ветеринарния институт по заразни и паразитни болести и Института по заразни и паразитни болести, както и за всички институти, отдели и катедри при Медицинската академия (МА), институтите, лабораториите в системата на НАПС и други невключени в окръжните звена.

(2) Министерството на народното здраве и Националния аграрно-промишлен съюз одобряват методите за вземането на материали от различни обекти, за тяхното изпращане и изследване.

Чл. 6. (1) Окръжните звена на Националния център по салмонелозите представят в съответната база на Института по заразни и паразитни болести и Ветеринарния институт по заразни и паразитни болести сведения за изолираните от тях култури и резултатите от типизирането им чрез хигиенно-епидемиологичната инспекция, респективно районните ветеринарни институти и районните ветеринарни станции до 15-то число на първия месец от следващото тримесечие.

(2) Националният център по салмонелозите обобщава данните и подготвя бюлетин за служебно ползуване за изолираните салмонелни култури в страната.

(3) Преди отпечатването бюлетинът се представя в МНЗ и НАПС за одобрение.

(4) Сведенията, съдържащи се в информационните бюлетини на Националния център по салмонелозите, са служебна тайна и не могат да се публикуват в научни трудове.

Глава втора.
ПРОФИЛАКТИКА НА САЛМОНЕЛОЗИТЕ

Раздел I.
Общи мерки за обектите на НАПС

Чл. 7. (1) Ръководителите на животновъдните обекти са длъжни:

1. да осигуряват спазването на зоохигиенните норми и условия при отглеждането на животните и птиците;

2. да отглеждат младите животни и птици отделно от възрастните и да не допускат съвместно отглеждане на един вид животни с други видове животни, с изключение на промишлените животновъдни комплекси, за които нормативите са включени в технологията на отглеждането;

3. да спазват Наредба № 3 за реда на влизането в животновъдните обекти на лица, незаети пряко в производството им (ДВ, бр. 19 от 1974 г.) при влизането в животновъдните обекти;

4. да съхраняват и обезвреждат тора и торовата постеля съгласно ветеринарно-санитарните и санитарните изисквания;

5. да разрешават използуването на птичия тор и торовата постеля като добавка към дажбата на животните след обезвреждане;

6. да осигуряват текуща дезинфекция, дезинсекция и дератизация в животновъдните обекти.

(2) При чревни и въздушно-капкови инфекции на млади животни (бозаещи и подрастващи) задължително се изпращат в съответните лаборатории труповете на умрели животни или материали от тях за бактериологично изследване.

Чл. 8. Проектите за реконструкция и модернизация на животновъдни обекти и предприятия за добив и преработка на хранителни и технически животински продукти, които не се разглеждат в експертния съвет на НАПС и не се съгласуват с МНЗ, да се разглеждат в окръзите на съвместен експертен съвет от хигиенно-епидемиологичните инспекции и Държавния ветеринарно-санитарен контрол.

Чл. 9. Всички племенни стопанства и хибридни центрове се водят на специален отчет и се контролират от сектор "Ветеринарно дело" към окръжния народен съвет и провеждат:

1. системни наблюдения относно епизоотичното и ветеринарно-санитарното състояние, като не по-малко от два пъти в месеца се посещават от специалисти от районните ветеринарни институти, районните ветеринарни станции и окръжните ветеринарни лечебници по график на окръжната ветеринарна служба;

2. системен профилактично-диагностичен контрол на стадата и производствената среда съгласно утвърдения от НАПС план на окръжния народен съвет, районните ветеринарни институти и районните ветеринарни станции.

Чл. 10. (1) Промишлените животновъдни комплекси провеждат системни наблюдения и контрол по утвърдения план за ветеринарно-профилактичните мероприятия на комплекса.

(2) Промишлените животновъдни комплекси два пъти в месеца да се посещават от специалисти от районните ветеринарни институти, районните ветеринарни станции и окръжните ветеринарни лечебници по график, съставен от окръжната ветеринарна служба за оказване на методична и диагностична помощ и контролиране изпълнението на нормативните документи за профилактика на промишленото животновъдство.

(3) Районните ветеринарни институти и районните ветеринарни станции при изолиране на салмонелни култури от животни и трупове от умрели животни задължително да определят чувствителността им към антибиотици и химикотерапевтични средства и незабавно да съобщават резултата на съответния ветеринарен лекар за провеждане на лекуване.

Чл. 11. (1) ДСО "Зърнени храни и фуражна промишленост" да осигурява снабдяването с фуражни смески, които не съдържат салмонели, хибридните центрове по птицевъдство и свиневъдство и племенните птицевъдни и свиневъдни ферми и люпилните.

(2) Организацията и контролът по производството на фуражни смески, несъдържащи салмонели, се провеждат под контрола на НАПС.

Раздел II.
Мерки в животновъдните обекти, в племенните и размножителните птицеферми и люпилните

Чл. 12. (1) Всяка година до края на месец ноември след установяване на епизоотичното състояние на племенните и размножителните птицеферми със заповед на ОНС се определят птицефермите, които ще снабдяват люпилните с яйца, и се районират люпилните.

(2) Определя се и ветеринарен лекар от държавната мрежа за всяка люпилня, който провежда системен контрол.

Чл. 13. (1) Работата на всички люпилни в страната без тези в птицекомбинатите всяка година се преустановява за не по-малко от 30 дни за ремонт, дезинфекция и дератизация.

(2) В срок от две седмици след преустановяване на работа комисия, назначена със заповед на началник управление "Земеделие" при окръжния народен съвет, извършва преглед във всяка люпилня и дава препоръки за провеждане на ремонта, дезинфекцията и подобряване на производството и ветеринарно-санитарните условия.

(3) Комисията по предходната алинея посещава повторно всяка люпилня 30 дни преди започване на работа, преценява изпълнението на дадените препоръки и дава заключение може ли и от кога да започне работа.

(4) Констатациите и препоръките на комисията се документират с протокол при всяко посещение.

Чл. 14. В птицекомбинатите и племенните и размножителните птицеферми яйцата да се събират всеки два часа без стоковите ферми и обгазяват веднага след събирането с формалдехидни пари.

Чл. 15. (1) В люпилните се провежда задължително обгазяване на яйцата веднага след приемането им, след манипулирането и сортирането им преди зареждането им в инкубаторите.

(2) Обгазяването на зародишите се провежда в зависимост от разликата в дни на сериите.

Чл. 16. (1) По предназначение люпилните се разделят на:

1. люпилни за птицекомбинатите - пилетата в тях не се захранват с фуражни смески;

2. люпилни за производство на пилета за нуждите на обществените стопанства - пилетата в тях не се захранват с фуражни смески.

(2) След изпълнението на плана за обществения сектор в люпилните на обществените стопанства може да се люпят пилета за личния сектор и да се захранват със смески в люпилнята.

(3) В люпилни за производство на пилета за личния сектор пилетата също могат да се захранват и с фуражни смески.

(4) Фуражните смески, останали в хранилките на батериите, се събират и предават на купувача заедно с пилетата. Забранява се повторното използуване на тези смески за храна на пилета в люпилните или в други птицеферми.

Чл. 17. В люпилните се провежда програмиран профилактично-диагностичен контрол върху микрофлората и ефекта от дезинфекцията по план на РВИ и РВС. Ръководителят на люпилнята изпраща материали за изследване във ВИ и РВС съгласно спуснатия от окръжния народен съвет план, с изключение на смивките, които се правят от специалист на ветеринарните инспекции и районните ветеринарни станции.

Раздел III.
Мерки в птицекомбинатите и птицефермите

Чл. 18. (1) В птицекомбинатите, племенните и размножителните птицеферми яйцата за разплод се транспортират в нови овоцелни картони, а яйца за продажба - в дезинфекцирани картони.

(2) Държавните каси за яйца се дезинфекцират преди внасянето им в предприятията или фермите чрез обгазяване или потапяне в дезинфекционен разтвор (2% разтвор на сода каустик или на формалин).

(3) Яйцата задължително се обгазяват в края на работния ден. За тази цел във всички птицеферми и птицекомбинати като цяло или във всяко помещение се изгражда камера за обгазяване.

(4) Пукнатите и калните яйца се употребяват при спазване на БДС 358 - 68 "Яйца кокошки за консумация".

Раздел IV.
Мерки в свинекомплексите и свинефермите

Чл. 19. (1) Кухненски отпадъци за храна на свине може да се използуват само след стерилизация в одобрена от държавната ветеринарна служба фуражна кухня или цех.

(2) Сондажни изследвания на фекални проби от нововнесените в свинекомплексите прасета се провеждат през карантинния период, както следва:

1. партиди от 100 и повече прасета 10%;

2. партиди от 50 до 100 прасета 15%

3. партиди от 50 прасета 100%.

(3) Ако се открият салмонелоносители при сондажните изследвания, провежда се цялостно изследване на прасетата от съответната партида.

(4) Абортиралите свине се изолират, а фетусите и плацентата се изпращат незабавно за бактериологично изследване.

Раздел V.
Мерки в кравекомплексите и кравефермите

Чл. 20. (1) Спазване на ветеринарно-санитарни и санитарни изисквания при добива на млякото се извършва съгласно "Санитарните и ветеринарните правила за млекопроизводните развъдни ферми за едър рогат добитък при ТКЗС, ДЗС и други стопанства" (Изв., бр. 80 от 1951 г.).

(2) Суха детско мляко се произвежда от млека, получени от кравеферми, определени за тази цел със заповед на ОНС по предложение на комисия от специалисти от сектор "Ветеринарно дело" при ОНС, хигиенно-епидемиологичната инспекция, районните ветеринарни институти или районните ветеринарни станции и технолог от СП "Млекопреработване", като се спазват напълно санитарните и ветеринарно-санитарните изисквания.

(3) Комисията по предходната алинея разработва конкретни ветеринарно-санитарни и санитарни мероприятия, които постоянно и точно се провеждат в кравефермите.

(4) Фуражните смески, предназначени за кравефермите по ал. 2, се изследват за салмонели.

Раздел VI.
Мерки в телеугоителните комплекси и ферми за телета

Чл. 21. (1) При преместването на телетата от една в друга технологична група се провежда сондажно бактериологично изследване на фекални проби от 10% от телетата.

(2) При свободно отглеждане проби се вземат от случайно избрани телета, а при вързано отглеждане - през десет телета по реда на връзването.

Раздел VII.
Мерки при внос и преработка на животни, хранителни и технически животински продукти

Чл. 22. (1) През карантинния период от внесените говеда, свине и овце се изследват сондажно от 5 до 10% за салмонелоносителство (копропроби).

(2) Всички умрели пилета, пуйчета, патета, гъсета до 14-дневна възраст от внесените партиди се изпращат задължително за бактериологично изследване в районните ветеринарни институти или районните ветеринарни станции.

(3) Декоративни птици и редки животни се изследват задължително за салмонелоносителство.

(4) От внесените партиди месо и месни продукти се изследват средни проби съгласно нормите, утвърдени от управление "Ветеринарно дело" при НАПС.

(5) Всички внасяни хранителни продукти от животински произход подлежат на бактериологично изследване и при негативен резултат за салмонела се разрешава тяхната реализация в търговската мрежа.

(6) Внасяните от чужбина суровини от животински произход, месокостно и рибно брашно и др. при получаването им се поставят под възбрана и се изследват за салмонели. При отрицателен резултат се разрешава тяхната реализация, а при положителен резултат са провеждат допълнителни изследвания за изясняване степента на заразяване.

Раздел VIII.
Мерки в екарисажите

Чл. 23. (1) Да не се допускат контакти на работници, специалисти и инвентар между нечистото и чистото отделение в екарисажи.

(2) Всяка партида месокостно брашно се изследва за салмонели. За свободна реализация се допускат само партидите, в които не са изолирани салмонели, а заразените със салмонели партиди се стерилизират повторно.

Раздел I.
Мерки в предприятията за преработка на хранителни продукти от животински произход

Чл. 24. (1) Да се спазват ветеринарно-санитарните и санитарните изисквания по отношение на:

1. животните и птиците, предавани на изкупвателните организации за клане;

2. месодобива, месопреработката, съхранението и транспорта на месото и месните продукти, месните и месо-растителните консерви;

3. млекодобива и млекопреработката, съхранението и транспорта на млякото и млечните произведения;

4. събирането, транспорта, преработката и съхранението на техническите и животинските продукти;

5. добива, съхранението и транспорта на яйцата за стокови цели и за зареждане на инкубаторите.

(2) В животновъдните комплекси, ферми, обекти и предприятия на хранителната промишленост да се поддържа хигиенен режим съгласно действуващите ветеринарно-санитарни и санитарни правила и норми, както и другите нормативни актове на НАПС и МНЗ.

(3) Бързоразвалящите се хранителни продукти да се транспортират и съхраняват при строго спазване на определените хладилни площи, хладилни режими в Българските държавни стандарти (БДС), Отрасловите нормали (ОН), санитарните и ветеринарно-санитарните изисквания.

Раздел .
ХI

МЕРКИ В ТЪРГОВСКАТА МРЕЖА И ОБЩЕСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ

Чл. 25. (1) Търговските обекти да продават хранителни продукти от животински произход, за които са осигурени необходимите условия за правилното им съхранение съгласно БДС и ОН. Органите на хигиенно-епидемиологичните инспекции и Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) провеждат контрол за строго спазване на тези изисквания.

(2) Продаването на месо и месни полуфабрикати, на субпродукти и на колбаси да се извършва на различни щандове и от различни търговски работници.

(3) Нетрайните хранителни продукти от животински произход могат да се излагат на вътрешни витрини само ако са съоръжени са хладилни инсталации.

Чл. 26. (1) В заведенията за обществено хранене да се провеждат постоянни мероприятия за спазване на хигиенните изисквания за съхранението и кулинарната обработка на хранителни продукти.

(2) Отпадъците от заведенията за обществено хранене до предаването или унищожаването им да се съхраняват на определени за целта места в плътно затварящи се съдове, недостъпни за мухи и гризачи.

МЕРКИ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ НА ХОРАТА ОТ САЛМОНЕЛИ

Чл. 27. За предпазване на хората от салмонелози се провеждат постоянно следните общи санитарни мероприятия:

1. поддържане на висока хигиена в лечебно-профилактичните и санаториални заведения, училища, интернати, детски заведения, детски млечни кухни, санаториумите и профилакториумите, почивните станции, заведенията за обществено хранене и търговия с хранителни продукти, в санитарно-битовите възли на всички предприятия и заведения на промишлеността, селското стопанство, предприятията на обслужващата сфера и административните учреждения;

2. провеждане на системни целогодишни дератизации в хранителните, комуналните и жилищните сгради с активен контрол на три месеца за хранителните и комуналните обекти и два пъти годишно за жилищните сгради;

3. провеждане на текущи дезинфекции и дезинсекции;

4. провеждане на системни клинико-епидемиологични наблюдения и бактериологично изследване на профилактични, епидемиологични, епизоотологични и санитарно-хигиенни показания на работниците в предприятията за добив и преработка на хранителни продукти, промишлените животновъдни комплекси и ферми, общественото хранене, търговската мрежа, детските заведения и училищата, интернатите, лечебно-профилактичните и санаториалните заведения;

5. провеждане на задължителни медицински прегледи и микробиологично изследване, включително и за салмонелоносителство на работниците от хранителните обекти преди постъпване на работа и по епидемиологични и епизоотологични причини.

Глава трета.
МЕРКИ ПРИ КОНСТАТИРАНЕ НА САЛМОНЕЛОЗИ ПРИ ЖИВОТНИТЕ

Раздел I.
Общи мерки

Чл. 28. При установяване на салмонелоза в селскостопанските животни и птици незабавно се провежда проучване и бактериологично изследване в необходимия обем за разкриване на източниците на зараза, пътищата и факторите за проникване и разпространение на салмонелозите в огнището.

Чл. 29. (1) На засегната ферма или комплекс се налагат ограничителни мерки съгласно Закона за ветеринарното дело, а болестта се обявява.

(2) Ветеринарните органи при епизоотии от салмонелози уведомяват хигиенно-епидемиологичната инспекция, на територията на която се намира обектът.

(3) Комисия от специалисти, назначена със заповед на НАПС, разработва конкретен оздравителен план за ограничаване или ликвидиране на салмонелозите в промишлените животновъдни комплекси (птицекомбинати, свинекомплекси, телекомплекси, кравекомплекси) и интегрираните с тях ферми в хибридните центрове по птицевъдство и свиневъдство и техните филиали и в люпилните с капацитет над 150 000 яйца, като се съобразява със:

1. източниците, факторите и пътищата за проникване и разпространение на заразата в комплекса;

2. степента на засегнатост (поразеност) на отделните технологични групи;

3. технологичния процес и възможностите за прекратяване проникването на салмонели;

4. салмонелния вид;

5. режима на обработка и реализация на продукция.

(4) Когато се предвижда принудително изколване на животните от някои технологични групи или прекъсване на производствения процес в комплекса, респ. люпилнята, оздравителният план в тази му част се изпълнява след одобряването му от министъра на земеделието и хранителната промишленост, а в останалите случаи - от председателя на ОНС.

Чл. 30. (1) При установяване на масово замърсяване със салмонели на цели предприятия или отделни цехове за производство и преработка на хранителни продукти от животински произход се разработва конкретна програма за бързото им оздравяване, утвърдена от председателя на ОНС.

(2) В случаите по предходната алинея, когато се налага прекъсване на производствения процес, се иска разрешение от председателя на НАПС и МНЗ.

Раздел II.
Мерки при установяване салмонелози в люпилните

Чл. 31. (1) При установяване салмонелози в люпилните се вземат следните мерки:

1. когато капацитетът е до 150 000 яйца, незабавно се провежда епизоотологично проучване, което засяга и стадата, от които се получават яйцата, и бактериологично изследване на материали от тях (торова постеля, смивки от гнезда, фекални проби);

2. преустановява се даването на яйца за люпилнята от птицефермата - източник на зараза;

3. провежда се цялостно обгазяване на всички помещения на яйцата и зародишите;

4. фумигация в помещенията се предхожда от основно механично почистване и дезинфекция с подходящ дезинфектант;

5. обгазяването на зародишите в инкубаторите, които са в критична възраст (зародиши на възраст от 24 до 84 часа), се изваждат, провежда се обгазяване в инкубатора, а зародишите допълнително се обгазяват;

6. наличните пилета от породите месно направление се предават на определени стопанства за изолирано отглеждане и угояване, а тези от яйценосно направление се унищожават;

7. съвместно с ХЕИ се вземат мерки да не се допусне заразяване на работниците от салмонели.

(2) Стопанствата, които са получили пилета от заразената партида, се поставят под контрол и на отчет на районните ветеринарни лечебници (РВЛ).

(3) Пълно прекратяване дейността на люпилните и унищожаване на зародишите в инкубаторите се предприема само когато се изолират салмонелни видове с подчертана склонност на вертикално предаване.

(4) Когато се предвижда прекратяване на работата в люпилнята за определено време, всички мероприятия в засегнатата люпилня се извършват по оздравителен план, одобрен от ОНС.

(5) Работата в люпилнята се възстановява след основно механично почистване на помещенията, инвентара и инкубаторите, дезинфекция с подходящ дезинфектант и цялостно обгазяване, които се провеждат през три дни, но не по-рано от две седмици след спиране на работата.

Раздел III.
Мерки при подрастващи пилета в птицефермите

Чл. 32. (1) В зависимост от породата и предназначението на птиците и икономическата изгода за стопанството засегнатата от салмонелоза партида пилета се унищожава или се оставя за доотглеждане до 3 - 4 месечна възраст за месо и месото се оползотворява като условно годно.

(2) След ликвидиране на партидата (веднага или след угояване) помещенията се почистват механично, дезинфекцират двукратно през 6 дни и се използуват отново за отглеждане на птици 15 дни след провеждането на втората дезинфекция.

Раздел IV.
Мерки при възрастните птици

Чл. 33. (1) Яйцата, предназначени за консумация, се събират в каси със знака "Сл", изваряват се в определени заведения в продължение на 13 минути след завирането и в стерилизирани опаковки се предават в заведението за обществено хранене за употреба, като се съхраняват при температура 0 - 4 градуса/Целзий до три дни.

(2) При размножителни и племенни ферми се преустановява даването на яйца за люпилните и с тях се постъпва, както при стокови птицеферми.

(3) Дневният добив яйца задължително се подлагат на обгазяване в края на работния ден.

(4) Ограничителните мерки се вдигат, след като се получат два отрицателни резултата през 15 дни при бактериологичното изследване на фекалии проби (5 - 10% от птиците от заразените групи) и проби от торовата постеля или смивки от клетките (по една от 200 кв. м площ).

Раздел V.
Мерки в говедовъдните ферми

Чл. 34. (1) Животните от заразената със салмонелоза група, както и стадата, от които произхождат заклани животни, от които са изолирани салмонели, се изследват бактериологично (фекални проби) и серологично, а при телетата се провежда клиничен преглед, и измерване на температурата.

(2) Животните салмонелоносители и клинично болни се изолират и лекуват с антибиотици, към които е чувствителен изолираният щам.

Чл. 35. (1) Процесът на оздравяване се контролира чрез изследване на стадото през 15 дни и при получаването на два последователни отрицателни резултата фермата се счита за оздравена.

(2) Животните, които отделят салмонели (един и същи вид) в продължение на повече от четири месеца, установени при 4 изследвания, се считат за хроници-салмонелоносители и се предават за клане по необходимост.

Чл. 36. (1) Млякото от изолираните крави се изварява на място в продължение на 10 минути след кипването му, а млякото на здравите крави от групата (стадото), в което е установена салмонелоза, се предава за преработка в асортимент, който преминава през достатъчна топлинна обработка.

(2) Млякото по предходната алинея не може да се използува за получаване на детско сухо мляко.

(3) Млякото от крави-салмонелоносители не може да се използува за храна на телета.

Чл. 37. Разместването на животните от заразената група (внасяне и изнасяне) се преустановява.

Чл. 38. Ограничителните мерки се вдигат 30 дни след оздравяването на клинично болните телета 15 дни след получаването на два отрицателни резултата при бактериологичното изследване и след провеждане заключителна дезинфекция.

Раздел VI.
Мерки в свинефермите

Чл. 39. (1) Болните прасета с изявена клинична картина незабавно се изолират и подлагат на лекуване със серум или химиотерапевтични средства, към които е чувствителен изолираният щам.

(2) Във фермите (стадата, групите), в които са установени болни животни, в продължение на 7 дни се провежда клиничен преглед за откриване и своевременно изолиране на клинично нови болни прасета и лекуването им.

(3) Изолираните прасета не се връщат в стадото, а се предават за клане по необходимост.

(4) Боксът (помещението) се почиства механично и се дезинфекцира.

Чл. 40. Здравите свине от заразените ферми (стада, групи) по преценка на лекаря се ваксинират при изолиране на салмонела холере суис или се третират профилактично с подходящо химиотерапевтично средство.

Чл. 41. Всички изостанали в развитието си прасета се унищожават или предават за клане.

Чл. 42. От развъдните и угоителните стопанства се разрешава изкарването на прасета само за кланицата, а разместванията се преустановяват до вдигане на ограничителните мерки.

Чл. 43. В развъдните ферми преболедувалите прасета и майките на бозайничетата, които са болни, ако са малко, се изолират и предават за клане по необходимост, а при голям брой съответната група се отглежда изолирано и след създаването на нова, здрава група се предават за клане по необходимост.

Чл. 44. Ограничителните мерки се вдигат 30 дни след последното оздравяло клинично болно животно и след провеждане на заключителна дезинфекция.

Раздел VII.
Мерки в овцефермите

Чл. 45. (1) Клинично болните овце (включително и абортиралите), шилета и агнета се изолират и лекуват с подходящи антибиотици, към които е чувствителен изолираният щам, а здравите овце от заразеното стадо се третират профилактично.

(2) Млякото от изолираните болни овце се изварява на място в продължение на 10 минути след кипването му, а млякото от здравите овце на заразеното стадо се преработва в асортиментни, подлагани на топлинно обработване.

(3) Преустановява се разместването на животните от заразеното стадо до вдигане на ограничителните мерки.

(4) Ограничителните мерки се вдигат 30 дни след оздравяването на клинично болните животни и провеждане на заключителна дезинфекция.

Глава четвърта.
ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ ПРИ ХОРАТА

Чл. 46. (1) При откриване на болни хора и салмонелоносители се извършва регистрация в книгата за заразни болести. За заболяването се съобщава с бързо известие и се отчита месечно. Копие от бързото известие се изпраща на местната ветеринарна служба.

(2) При масови заболявания (епидемични взривове) и епидемии незабавно се уведомява с телекс (телеграма) МНЗ - Хигиенно-епидемиологично управление, което от своя страна незабавно съобщава за епидемията на МЗХП - управление "Ветеринарно дело", за провеждане на съвместни мероприятия.

Чл. 47. (1) Болните от салмонелоза хора се настаняват в болница по клинични и епидемиологични съображения в инфекциозните отделения.

(2) Салмонелоносителите се хоспитализират по преценка на епидемиолога само ако работят в хранителни, детски и болнични обекти, водопроводни съоръжения, животновъдни обекти и фуражни бази.

Чл. 48. (1) Болните и хоспитализираните салмонелоносители се изписват от болницата след завършен курс на лечение, пълно клинично оздравяване и отрицателен резултат от еднократно микробиологично изследване на изпражненията, а при септични форми - и на урина.

(2) По преценка на епидемиолога се допуска изписването с положителен резултат от контролните микробиологични изследвания.

(3) Оставените на лечение в дома болни или салмонелоносители деца, ако посещават детско заведение, могат да бъдат отново приети в него след клинично оздравяване и два отрицателни резултата от бактериологичното изследване, който срок се счита за карантинен.

Чл. 49. (1) Работниците и лицата от хранителни, детски и болнични обекти, от водопроводни съоръжения и обекти и от животновъдни ферми и фуражни бази, които подлежат на задължителен медицински прегледи, се изписват след пълно клинично оздравяване и отрицателни резултати от двукратно микробиологично изследване на изпражнения и урина два дни след прекъсване лечението с антибиотици, взети два дни поред. Второто изследване на изпражненията се извършва след даване на жлъчегонно средство.

(2) Изписаните болни с положителни резултати съгласно чл. 48, ал. 2 не се допускат на работа в продължение на 15 дни, като при липса на възможност да работят друга работа, която не носи епидемична опасност, им се издава болничен лист за временна нетрудоспособност.

(3) През периода по предходната алинея лицата с положителни резултати се изследват трикратно микробиологично през пет дни, без да се лекуват с антибиотици.

(4) Ако при изследването на болните по алинея 2 се получи положителен резултат, те не се допускат на същата работа още 15 дни, считано от датата на положителния резултат, и това продължава най-много до три месеца след изписването им от болница, а положителните след този срок се трудоустрояват на друга работа.

(5) Откритите салмонелни носители при профилактични изследвания не се настаняват в болница, а се оставят на домашно лечение. Те се допускат на работа след 15 дни и еднократно микробиологично изследване с отрицателен резултат, а при положителен резултат с тях се постъпва съгласно предходната алинея.

Чл. 50. (1) Изписаните болни и салмонелоносителите, посочени в предходния член, се диспансеризират за 6 месеца, като първият месец се изследват съобразно резултатите от микробиологичното изследване преди изписването им, а следващите месеци - един път месечно.

(2) През време на диспансеризацията на болните по предходната алинея се извършва клинично-епидемиологично наблюдение, а огнището се проучва в санитарно-хигиенно и ветеринарно-санитарно отношение и се провеждат дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

Чл. 51. (1) При възникване на хранителни токсикоинфекции до изясняване на тяхната етиология се вземат мерки за откриване на продукта, станал причина за възникване на отравянето, и поставянето му под възбрана.

(2) Епидемиологичното проучване на хранителната токсикоинфекция се извършва комплексно от епидемиолог и лекар по хигиена на храненето, а ако се установи салмонелна етиология, привличат се и ветеринарни специалисти от ветеринарните служби с оглед изясняване произхода на хранителните продукти, на техния добив, преработка и продажба.

(3) При проучването се извършват съвместни микробиологични изследвания за салмонелни бактерии на животни, птици, хора, работна и производствена среда и се проследява цялостно пътят на продукта - от добива му до консуматора.

(4) В процеса на проучването се вземат необходимите мерки за ликвидиране на заболяването и недопускане на нови случаи, като оставяне под възбрана на хранителни продукти или оказване начина на реализацията им, провеждане на санитарно-хигиенни и ветеринарно-санитарни мероприятия за хигиенизиране на обектите, отстраняване на пропуски в технологията и технологичните процеси на преработката на хранителните продукти, временно или постоянно спиране на експлоатацията, даване на предписания за ремонт, преустройство, дезинфекция, дезинсекция, дератизация и др.

Чл. 52. При възникване на салмонелози в болнични заведения - акушеро-гинекологични отделения, детски, кърмачески отделения и др. както и в детски заведения, се спазват изискванията за борба с вътрешноболничните инфекции.

Чл. 53. В огнището на инфекцията се провеждат следните мероприятия:

1. контактните на болните от салмонелоза се изследват еднократно микробиологично;

2. контактните лица, работещи в предприятия и заведения, посочени в чл. 49, ал. 1, не се допускат на работа до получаване на отрицателен резултат от микробиологичното изследване, като този срок се счита за карантинен;

3. децата, контактни с болни от салмонелоза по местожителство (семейство, жилището), се допускат в детско заведение след еднократно бактериологично изследване с отрицателен резултат.

Чл. 54. По епидемиологични причини и в епидемична обстановка в населените места, откъдето постъпват на болнично лечение кърмачета и деца, се изследват задължително членовете на техните семейства, когато те са животновъди, птицевъди, работят в люпилни, кланици и птицекланици, в общественото хранене и търговията с хранителни продукти.

Чл. 55. (1) При поява на салмонелоза в детски, кърмачески и други болнични отделения - акушеро-гинекологични отделения, домове за майки и деца, детски ясли и градини, или при откриване на салмонелоносителство в тях се изследват еднократно микробиологично всички деца и възрастни от бокса, отделението, сектора, групата, майките-придружителки и целият обслужващ персонал.

(2) В зависимост от получените резултати и данните от епидемиологичното проучване могат да се извършват допълнително микробиологични изследвания, включително в семейството на болните и салмонелоносителите.

Чл. 56. При възникване на салмонелози се провеждат дезинфекция, дезинсекция и дератизация, както при другите чревни инфекции.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. За неспазване и неизпълнение предвидените в инструкцията изисквания органите на НАПС - управление "Ветеринарно дело" и МНЗ налагат санкции на нарушителите съгласно Закона за ветеринарното дело, Закона за народното здраве и Закона за административните нарушения и наказания.

§ 2. Тази инструкция се издава въз основа на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве (ДВ, бр. 58 от 1973 г.) и чл. 35 от Закона за ветеринарното дело (ДВ, бр. 966 от 1967 г.).

§ 3. Тази инструкция отменя Инструкция № 5910 от 1965 г. за профилактика и борба срещу салмонелозите по селскостопанските животни и хората и влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.

Промени настройката на бисквитките