Държавен вестник, брой 57 от 20.VII

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) Лицензия по смисъла на този правилник е предоставяне на право за използуване на: осигурени или неосигурени с правна закрила чуждестранни изобретения, търговски марки, промишлени образци, процеси и технологии за производство на изделия и материали за производствено и лично потребление; методи за създаване на нови сортове, породи или хибриди на растения и животни; щамове за микробиологични и други биопродукти; проекти за организация на производството, управление на технологични процеси и строителство на промишлени и други обекти; други научно-технически и производствени постижения и разработки.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) Лицензия се придобива, когато с нея се осигуряват:

1. прогресивни изменения в структурата на производството и износа чрез по-нататъшно развитие на отраслите, в които НРБ е специализирана, или развитие на високо техническо равнище на нови приоритетни производства, като същевременно се постига висока икономическа ефективност, издигане качеството на продукцията до равнището на най-добрите постижения в дадената област, увеличаване експортните възможности на страната и завоюване на нови международни пазари, икономия на суровини, материали, горива и енергия, нарастване обществената производителност на труда;

2. усъвършенствуване здравното обслужване на населението, подобряване условията на труда и опазване на околната среда.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) икономическата ефективност от придобиване на лицензиите се оценява чрез система от критерии и показатели, определени с Правилника за икономическия механизъм (обн., ДВ, бр. 9-12 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 30 от 1982 г., бр. 8, 51 и 56 от 1983 г., бр. 12 и 13 от 1984 г.) и с Наредбата за оценка на икономическата ефективност на научно-техническите постижения и капиталните вложения (обн., ДВ, бр. 72 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 65 от 1982 г., попр., бр. 73 от 1982 г.)

(2) Срокът за откупуване на разходите за придобиване и внедряване на лицензията се определя в съответствие с предходната алинея и започва да тече от датата на внедряване на лицензията, установена с акт съгласно чл. 22. За лицензия, чието внедряване не е свързано с капитални вложения, този срок не може да бъде по-дълъг от три години. Изключение се допуска само за лицензии със социален или екологичен ефект.

(3) Техническото равнище на производството и качеството на продукцията по лицензии се оценява спрямо върховите световни постижения в съответната област.

Чл. 4. (1) Обектът на лицензията се съобразява с предписанията на съответните български държавни стандарти и с изискванията на комплексната програма, за чието изпълнение е предвидено придобиване на лицензията. Продукцията по лицензията се произвежда предимно с местни комплектуващи изделия, суровини и материали.

(2) Когато няма български държавен стандарт или стандарт на СИВ, който е приет със съгласието на Народна република България или към който тя допълнително се е присъединила, или изискванията на тези стандарти са по-ниски, лицензията трябва да осигурява изделия с показатели, предвидени в съответния държавен стандарт на СССР или в техническа препоръка на международна организация, в която нашата страна участвува.

Чл. 5. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Целесъобразността от придобиване на лицензии се проучва по петгодишен тематичен план и по годишни уточнения, изработени въз основа на единния план за социално-икономическото развитие на страната. Петгодишният план и годишните уточнения се утвърждават от Държавния комитет за наука и технически прогрес съгласувано с Държавния комитет за планиране.

(2) Министерствата, другите ведомства и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, наричани по-нататък "ведомства-предложители", на чиято организационна подчиненост са стопанските организации, които ще произвеждат продукцията по лицензиите, наричани по-нататък "стопански организации-внедрители", представят в отраслово-функционалните министерства и други ведомства, наричани по-нататък "отраслови министерства", предложения за проучване на целесъобразността от придобиване на лицензии по годишните уточнения на тематичния план заедно с технически задания за проучване.

(3) Отрасловите министерства обобщават и анализират предложенията за проучване на целесъобразността от придобиване на лицензии в отраслите. Възникналите проблеми се уточняват със съответните ведомства-предложители.

(4) Обобщените отраслови предложения заедно със становище по тях и съответните технически задания за проучване се представят в Държавния комитет за наука и технически прогрес.

(5) Техническото задание за проучване се изготвя по форма, утвърдена от Държавния комитет за наука и технически прогрес.

(6) Предложенията за проучване се представят в установените срокове за съставяне на единния план.

(7) При необходимост промени в годишния план за проучване могат да се извършват и през годината по реда на изготвянето му.

Чл. 6. Целесъобразността от придобиване на лицензия се проучва от ведомството-предложител чрез работна група. Работната група се назначава от ръководителя на съответното министерство или друго ведомство и е част от програмния колектив, който ще изпълнява комплексната програма за внедряване на лицензията. В работната група се включват и представители на заинтересуваните министерства и други ведомства, които ще произвеждат кооперирани възли, детайли, суровини и материали или ще бъдат потребители на продукцията по лицензията, както и представител на съответната външнотърговска организация. Копие от заповедта се изпраща в Държавния комитет за наука и технически прогрес.

Чл. 7. Търговските условия за придобиване на лицензия се проучват чрез външнотърговска организация от системата на ведомството-предложител или чрез специализираното външнотърговско предприятие за внос и износ на лицензии.

Чл. 8. (1) Външнотърговската организация започва работа по проучването, след като сключи договор за проучване на търговските условия за придобиване на лицензията с ведомството-предложител или с определена от него стопанска организация-внедрител на лицензията.

(2) За покриване на разходите по проучването ведомствата-предложители или стопанските организации-внедрители заплащат на външнотърговската организация за всяка възложена тема еднократно възнаграждение, чийто размер се определя с договора.

(3) Валутните разходи по проучването на лицензионните теми, включени в плана, се осигуряват от ведомствата-предложители по реда на чл. 14.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) Ведомството-предложител може да извършва предварителни проучвания за целесъобразността от придобиване на лицензии със собствени валутни средства, като търговските преговори за целта се водят от съответната външнотърговска организация.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) По предложение на ръководителя на работната група, която е проучвала целесъобразността от придобиване на лицензията, ръководителят на ведомството-предложител при положителна оценка на резултатите от цялостното проучване по темата предлага по установения от правилника ред темата да бъде включена в плана за придобиване на лицензии.

Чл. 11. (Изм. ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Цялата дейност по придобиване на лицензии се подчинява на задачите, произтичащи от единния план за социално-икономическото развитие на страната.

(2) Лицензии се придобиват по годишния тематичен план, който е съставна част от раздел "Научно-технически прогрес" на единния план за социално икономическото развитие на страната и се включва в раздела за външната търговия по стойност във валутни лева за частта на вноса. С тематичните планове се осигурява свързването на лицензиите с научната и с инвестиционната политика на страната.

Чл. 12. (Изм. -ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Тематичният проектоплан за придобиване на лицензии се изработва по предложение на отрасловите министерства от Държавния комитет за наука и технически прогрес.

(2) Предложенията за придобиване на лицензии се представят в установените срокове за съставяне на единния план заедно технико-икономически обосновки за придобиване по форма, утвърдена от Държавния комитет за наука и технически прогрес или съобразно Правилника за капиталното строителство (обн., ДВ, бр. 55 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1981 г. и бр. 47 от 1982 г.), когато лицензията е неделима част от обект на капитално вложение.

(3) Когато потребители на продукцията или производители на кооперирани възли и детайли, суровини и материали, необходими за производството й, ще бъдат други министерства или ведомства, технико-икономическите обосновки се съгласуват с тях.

(4) В тематичния план за придобиване на лицензии се посочва икономическият ефект за всяка тема поотделно и връзката със съответния обект, когато внедряването на лицензията е свързано с капитални вложения.

(5) При необходимост промени в тематичния план за придобиване на лицензии могат де се извършват и през годината по установения ред.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) За бързо внедряване на лицензията в производството и получаване на изделия с високо качество в договора с фирмата, предоставяща лицензията, или в отделни договори с други чуждестранни фирми или с български производители се предвижда и доставката на необходимите специални машини, съоръжения, апаратура за контрол и измерване, технологична екипировка, както и някои комплектуващи възли, детайли, суровини и материали, наричани по-нататък "оборудване и материали".

(2) Договорите с други чуждестранни фирми или с български производители за доставка на оборудване и материали по предходната алинея се сключват въз основа на лицензионния договор.

(3) При придобиване на методи за създаване на нови сортове, видове, породи или хибридни растения и животни се закупуват и необходимите схеми и изходни линии за прилагане на методите.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Разходите във валута за придобиване на лицензии се финансират: от фонд "Валутен" на предприятията и другите стопански организации; от фонд "Технически прогрес и инвестиции" към отрасловите министерства; в рамките на утвърдените с единния план за социално-икономическото развитие на страната лимити на валута за внос от социалистически страни и разчети за разходи в несоциалистическа валута, от фонд "Технически прогрес" към Държавния комитет за наука и технически прогрес; от банков кредит, ако има условия за това.

(2) Валутата от фонд "Технически прогрес" се предоставя за придобиване на лицензии за развитие на стратегически направления на националната икономика, както и на лицензии за решаване на задачи от национални и други комплексни програми, финансирани от Държавния комитет за наука и технически прогрес, като широко се прилага принципът на нейното възстановяване във фонда.

(3) Председателят на Държавния комитет за наука и технически прогрес съгласувано с председателя на Държавния комитет за планиране по изключение може да отпуска без възстановяване част или цялата валута от фонд"Технически прогрес" за придобиване на лицензии със социален и екологичен ефект или в други особени случаи.

(4) Неразпределената валута от фонд "Технически прогрес" може да се използува за придобиване на лицензии чрез целеви конкурс за решаване на други задачи от плана за наука и технически прогрес.

(5) Целевият конкурс по предходната алинея се провежда от Държавния комитет за наука и технически прогрес съвместно с Държавния комитет за планиране, Министерството на външната търговия и Българската народна банка въз основа на предложенията на министерствата, представени съгласно ал. 2 на чл. 12, които се оценяват съобразно изискванията на чл. 3. За лицензиите, неделима част от обект на капитално вложение, при целевия конкурс се ползуват резултатите от конкурса на Българската народна банка, провеждан в съответствие с чл. 27а от Правилника за икономическия механизъм.

(6) С валута от фонд "Технически прогрес" се заплащат предимно еднократните лицензионни възнаграждения, техническата документация, техническата помощ и обучението на българските специалисти за внедряване на лицензиите.

(7) Валутата за закупуване на оборудването и материалите, необходими за внедряване на лицензиите, по правило се осигуряват от предприятията и другите стопански организации или отраслови министерства от източниците, посочени в ал. 1.

(8) Валутата за лицензионните възнаграждения, изплащани през периода на валидност на договорите за придобиване на съответните лицензии на основата на единица произведена по тях продукция, наричани по-нататък"роялти", се осигурява от износ по същото направление на изделия, произведени по тези лицензии, или на продукция, в която са вградени изделията. Когато не се предвижда износ, валутата за тази цел може да се предостави от фонд "Технически прогрес".

(9) Предоставената от фонд "Технически прогрес" валута се възстановява с валута от направлението, от което е придобита лицензията, от следните източници:

1. валутни постъпления от износ на продукция, произведена по лицензията;

2. прекратяване вноса на продукцията, потребностите от която се задоволяват с продукция, произведена по лицензията;

3. прекратяване или намаляване вноса на суровини, материали, горива и енергия в резултат на внедряване на съответната лицензия;

4. валутни постъпления от износ на съгласувана с Държавния комитет за планиране и Министерството на външната търговия друга продукция на стопанската организация-внедрител или ведомството-предложител, в системата на което е тя;

5. валутни постъпления от износ на конкретно определена от посочените в предходната точка ведомства продукция на други министерства или ведомства след съгласуване с тях;

6. валутни постъпления от продажба в чужбина на лицензии за български изобретения или други научно-технически и производствени постижения и разработки, собственост на стопанската организация-внедрител.

(10) Валутните постъпления от износ на продукция и продажба на лицензии по предходната алинея се използуват целево за възстановяване на валутата, предоставена от фонд "Технически прогрес", по ред, установен с наредба на Държавния комитет за планиране, Българската народна банка и Държавния комитет за наука и технически прогрес.

(11) В случаите, посочени в т. 2 и 3 на ал. 9, Държавният комитет за планиране пренасочва валутата, предвидена за внос на продукция, суровини, материали, горива и енергия през периода след годината на внедряване на лицензията за възстановяване на предоставената от фонда валута.

(12) Банковите кредити във валута за придобиване на лицензии се погасяват от източници, конкретно определени в сключените между банките и съответните стопански организации договори за предоставяне на кредитите.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Отрасловите министерства и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, които ще внедряват лицензии или ще произвеждат кооперирани възли и детайли, суровини и материали, осигуряват с предимство в рамките на лимитите си, утвърдени с петгодишните планове и с годишните уточнения, пълна обвръзка на придобиваните лицензии с левовата равностойност на валутата за изплащането им и необходимите капитални вложения, производствени мощности, материални и трудови ресурси съобразно условията на плащанията по договорите с чуждестранните фирми и сроковете за внедряване на лицензиите.

(2) Левовата равностойност на валутата за изплащане на еднократните лицензионни възнаграждения, техническата документация, техническата помощ и обучението на българските специалисти за лицензии, чието внедряване не е свързано с капитални вложения, се изплаща със средства от: фонд"Разширяване и техническо усъвършенствуване" на стопанските организации; фонд "Технически прогрес и инвестиции" на отрасловите министерства; банков кредит, ако има условия за това.

(3) От фондовете по предходната алинея може да се предоставят средства и за левовата равностойност на валутата, изплащана като роялти съгласно ал. 8 на предходния член, ако няма други източници.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Лицензия се придобива с договор, сключен от външнотърговската организация, чрез която са проучвани търговските условия за придобиването й.

(2) Когато изпълнението на договор за придобиване на лицензия засяга номенклатурата на повече от една външнотърговска организация, Министерството на външната търговия може да разреши на външнотърговската организация, сключила договора, да извършва изцяло търговската дейност, свързана с изпълнението му, независимо от утвърдената й номенклатура.

(3) При промишлено коопериране, при доставки на комплектно оборудване и при крупни доставки на единични машини, съоръжения, суровини и материали стопанските и външнотърговските организации използуват всички възможности за придобиване безплатно или срещу минимално заплащане на лицензии за производство и реализация на обектите на кооперирането или на доставките. В такива случаи за придобитата лицензия се подписва отделно приложение или договор. Валутата за плащанията по лицензията може да се предостави от фонд"Технически прогрес", като се спазват изискванията на този правилник и при условие, че темата е включена в плана за придобиване на лицензии.

(4) В преговорите за придобиване на лицензия участвува юрисконсулт от съответната външнотърговска организация, който парафира договора преди подписването му.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) Ведомството-предложител съвместно със съответната външнотърговска организация представя в Държавния комитет за наука и технически прогрес искане за разрешение да се сключи лицензионен договор, придружено с необходимите сравнителни технико-икономически анализи и обосновки.

Чл. 18. (Изм. -ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Разрешение за сключване на договор за придобиване на лицензия, неделима част от обект на капитално вложение, се дава по реда, установен с Правилника за капиталното строителство, едновременно с даването на виза за техническо равнище на същия обект. За всички останали лицензии разрешението за сключване на договора се дава от Държавния комитет за наука и технически прогрес съгласувано с Държавния комитет за планиране и Министерството на външната търговия.

(2) При сключването на лицензионния договор се допускат отклонения от условията, при които е дадено разрешение за целта, само ако не се влошават технико-икономическите показатели и не се удължава срокът за внедряване на лицензията. В противен случай договорът се внася за ново разглеждане по реда, установен с чл. 17. Контролът за това се упражнява от Министерството на външната търговия.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Договорите, с които се придобиват лицензии, се регистрират в Държавния комитет за наука и технически прогрес чрез издаване на разрешения за тяхното сключване.

(2) Министерството на външната търговия не дава разрешение за внос по нерегистрирани по реда на предходната алинея лицензионни договори.

(3) В молбата до Министерството на външната търговия за разрешаване на договор за промишлено коопериране или доставка на комплектно и друго оборудване, суровини и материали външнотърговската организация изрично посочва дали с договора се придобива или не лицензия по смисъла на този правилник.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Правата и задълженията на външнотърговската организация и стопанската организация-внедрител на лицензията, с оглед на изпълнението на задълженията по лицензионния договор и комплексната програма за внедряване се уреждат между тях с комисионен договор или договор за доставка от внос, който трябва да се сключи преди сключването на договора за придобиване на лицензията. Договорът между външнотърговската организация и стопанската организация-внедрител влиза в сила от деня на влизане в сила на съответния лицензионен договор, който представлява неразделна част от него.

(2) Стопанската организация-внедрител не може да получи от външнотърговската организация повече права, отколкото са уговорени в лицензионния договор.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) В 20-дневен срок след влизане на лицензионния договор в сила външнотърговската организация представя в Българската външнотърговска банка необходимите документи за блокиране на валутата, предоставена от фонд "Технически прогрес". Банката извършва плащания от блокираната валута по писмено искане на външнотърговската организация съобразно сроковете и условията на лицензионния договор.

(2) Стопанската организация заприходява по пълната левова стойност всички основни средства, възли, детайли, суровини, материали и др., доставени по лицензионния и други договори, независимо от режима на валутните плащания по договорите.

(3) Стопанската организация-внедрител заплаща на външнотърговската организация за извършената от нея дейност по придобиването на лицензията комисионно възнаграждение, изчислено върху общата левова равностойност на лицензионния договор, независимо от източниците на валутните средства.

(4) Платеното възнаграждение по чл. 8, ал. 2 се приспада от комисионното възнаграждение, което трябва да се изплаща за същата тема от стопанската организация-внедрител по предходната алинея.

(5) Размерът на комисионното възнаграждение по ал. 3 се определя по реда, установен с ал. 2 на чл. 315 от Правилника за икономическия механизъм.

(6) Стопанската организация-внедрител изплаща комисионно възнаграждение на равни тримесечни вноски през времетраенето на лицензионния договор, считано от годината, следваща годината на влизане в сила на договора, ако не е договорено друго между външнотърговската организация и стопанската организация-внедрител.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Максималният срок за внедряване на лицензии, които не са свързани с капитални вложения, е две години. По изключение срокът за внедряване на лицензия за сложна технология или производство на крупно съоръжение може да бъде и по-дълъг и се определя от органите, които дават разрешение за сключване на лицензионния договор, по мотивирано предложение на съответното министерство.

(2) В случаите по предходната алинея срокът за внедряване започва да тече от датата на влизане в сила на лицензионния договор и обхваща времето до:

1. издаване на разрешение за преминаване към редовно производство, когато обект на лицензията е производство на продукция. Разрешението се издава от ръководителя на ведомството-предложител или на стопанската организация-внедрител съгласно изискванията, установени от председателя на Държавния комитет за наука и технически прогрес;

2. съставяне на акт за постигане на показателите, предвидени по договора и технико-икономическата обосновка - във всички останали случаи.

(3) Срокът за внедряване на лицензии, неделима част от обект на капитални вложения, започва да тече от датата на получаване на документацията, необходима за проектиране на обекта, и обхваща времето до съставяне на акта за приемане (въвеждане в действие) на съответния обект съобразно Правилника за капиталното строителство, като:

1. за обекти, включени в поименния списък, утвърден от Министерския съвет, крайният срок за приемане (въвеждане в действие) на обекта се определя с плана за капиталните вложения;

2. за всички останали обекти срокът за внедряване на лицензията не може да бъде по-дълъг от нормативните срокове за времетраене на проектирането и строителството на съответния обект, взети заедно, установени с Правилника за капиталното строителство, или от сроковете, утвърдени от Държавния комитет за планиране.

Чл. 23. Придобитите лицензии се включват като задължителни задачи за внедряване на национално равнище, а кооперираните възли и детайли, суровини и материали, необходими за внедряването им - като задължителни ведомствени задачи за внедряване в раздел "Научно-технически прогрес" на единния план на съответното министерство или друго ведомство.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Конструктивни и технологични изменения в обекта на лицензията могат да се внасят след втората година от внедряване й в редовно производство, когато с тях не се влошават технико-икономическите му показатели и не се нарушава лицензионният договор. Изключения от този срок се разрешават от Държавния комитет за наука и технически прогрес по мотивирано предложение на съответното министерство.

(2) Не се счита за изменение привеждането на конструктивната и технологичната документация в съответствие с българските държавни стандарти, както и замяната на комплектуващи изделия и означенията на материали, суровини и др., когато са спазени изискванията на предходната алинея.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) Ведомството-предложител включва в петгодишните планове и в годишните уточнения на раздела "Научно-технически прогрес" мероприятия за по-нататъшно развитие и усъвършенствуване на обектите на лицензиите с помощта на чуждестранните фирми, ако такава помощ е предвидена, и със силите на собствения научно-технически кадрови потенциал, а така също мероприятия за по-широко приложение на обектите на лицензиите в други изделия и производства с оглед да се мултиплицира ефектът от внедряването на лицензиите.

Чл. 26. Външнотърговската организация няма право да разваля лицензионен договор без съгласие на органите, които са дали разрешение за сключването му, а при разваляне на договора от чуждестранната фирма е длъжна да ги уведоми за това.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Когато при разваляне на лицензионния договор чуждестранната фирма възстановява валута или когато фирмата е изплатила неустойка или обезщетение, тези суми, а също и левовата им равностойност се възстановяват в съответните източници на средствата независимо от това, кога е извършено плащането.

(2) Когато блокираната съгласно ал. 1 на чл. 21 валута или част от нея не изплати на фирмата поради разваляне на лицензионния или друг договор, наложени неустойки за неизпълнение на задълженията на фирмата или изменение на условията на плащанията по договора, неизползуваната валута се възстановява в съответните източници, независимо от това, кога е извършено блокирането.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Въз основа на лицензионния договор, технико-икономическата обосновка и комплексната програма за внедряване ведомството-предложител, съответно стопанската организация-внедрител, изработва за обекта на лицензията проекти за български държавни стандарти по установения ред.

(2) Ако има действуващ стандарт и неговите изисквания са по-ниски, той се изменя по установения ред в съответствие с показателите по лицензионния договор.

Чл. 29. Продукцията по лицензии задължително се включва в номенклатурата на продукцията, на която периодично се присъждат държавни оценки за равнище на качеството, ако не е обхваната от действуващата номенклатура.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Ведомството-предложител, съответно стопанската организация-внедрител, внася в приход на бюджета като икономическа санкция 10% от стойността на непроизведената продукция по лицензията по фабрично-заводски цени, когато не е спазен срокът за внедряване на лицензията. Санкцията се изчислява пропорционално на просрочването на внедряването и годишния обем на производството, посочен в комплексната програма за внедряване.

(2) Когато с лицензията се предвижда прекратяване на внос или реализиране на износ, при закъснение на внедряването й освен санкцията по предходната алинея, ведомството-предложител, съответно стопанската организация-внедрител, осигурява и необходимата валута за извършване на вноса или за компенсация на износа до внедряване на лицензията.

(3) Когато валутните разходи на комплектуващите възли и детайли, на суровините и материалите са по-големи от посочените в технико-икономическия анализ и в обосновката за ефективност за придобиване на лицензията, неблагоприятните последици от това се понасят от ведомството-предложител, съответно от стопанската организация-внедрител, без да се коригират утвърдените задължителни държавни задачи за ефективност на производствено-стопанската дейност и за валутното салдо или валутните постъпления и лимитите за внос. Когато неблагоприятните последици се дължат на неправилни, неточни или непълни проучвания, анализи и обосновки, от съответните длъжностни лица се търси предвидената с нормативните актове отговорност, включително и наказателна.

(4) Когато неблагоприятните финансови и валутни последици водят до големи загуби за народното стопанство, производството на продукцията по придобитите лицензии може да бъде спряно с решение на Министерския съвет. В тези случаи от виновните длъжностни лица се търси имуществена и наказателна отговорност.

Чл. 31. (1) Държавният комитет за наука и технически прогрес и ведомството-предложител носят отговорност за техническото равнище и за народностопанската целесъобразност на предложенията, включени в тематичния план за придобиване на лицензии.

(2) Ведомствата-предложители и стопанските организации-внедрители носят предвидената с нормативните актове отговорност за срочното внедряване и постигане планираната ефективност на придобитите лицензии.

Чл. 32. Санкциите по чл. 30, ал. 1 не се налагат, когато неспазването на срока за внедряване на лицензията или за усвояване на кооперираните възли и детайли, суровини и материали е по вина на чуждестранната фирма. Вината се доказва от външнотърговската организация, която е сключила лицензионния договор, на основата на предявена рекламация в установения срок.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) Продукцията по лицензията подлежи на контрол и отчет не по-малко от една отчетна година след годината, през която са откупени разходите по придобиването и внедряването на лицензията или е прекратено действието на лицензионния договор, когато лицензията е със социален или екологичен ефект. За целта стопанската организация-внедрител представя необходимите данни на Комитета по единна система за социална информация в установените срокове по утвърдена от него форма.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) При внедряване на лицензии срокът за достигане на проектните мощности не може да бъде по-дълъг от нормативния срок за усвояване на проектните мощности за съответното производство, установен с Правилника за капиталното строителство.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) При намаляване на производството под обема, посочен в комплексната програма за внедряване на лицензията, ведомството-предложител, съответно стопанската организация-внедрител, внася в приход на бюджета като икономическа санкция 10% от стойността на непроизведената продукция по фабрично-заводски цени, като се спазват и изискванията на чл. 30, ал. 2, а ръководителите на стопанската организация и членовете на работната група се санкционират включително и с намаляване на основната заплата до 20%, ако не подлежат на наказателно преследване.

(2) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат за периода на достигане на проектните мощности, установен в съответствие с чл. 34.

(3) Когато продукцията по лицензията е включена в държавната номенклатура, непроизведената продукция се определя спрямо утвърдения план.

(4) Намаляването на годишния обем на производството, посочен в комплексната програма за внедряване на лицензията, с изключение на случаите по предходната алинея, или прекратяването на производството на продукцията по лицензията преди изтичане на срока по чл. 33 се извършва от органите, които са дали разрешение за сключване на лицензионния договор, по предложение на съответното ведомство-предложител, съгласувано с Българската народна банка.

(5) Отговорност за недостигане обема на производството поради неосигуряване на потребители или на пазари за реализация на продукцията носят министерствата и другите ведомства, потвърдили потребностите си при доказване на икономическата ефективност от придобиване на лицензията, като възстановяват на стопанската организация-внедрител съответната част от икономическата санкция. Когато това се дължи на трайно изменение в конюнктурата на международния пазар, те правят предложение за намаляване на годишния обем на производство по реда на предходната алинея.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Техническите показатели на продукцията по лицензията се наблюдават и контролират от държавните и ведомствените органи за технически контрол и качество, въз основа на утвърдените стандарти и другите документи или изисквания за контрол по качеството.

(2) При влошаване на техническите показатели на продукцията по лицензията, определени със съответния стандарт, органите за технически контрол и качество разпореждат незабавно спиране на производството и уведомяват за това Държавния комитет за наука и технически прогрес. В този случай председателят на Държавния комитет за наука и технически прогрес назначава комисия за установяване на персонална отговорност от виновните лица и съвместно с Държавния комитет за планиране и съответното министерство утвърждава мероприятия за достигане на предвидените показатели по лицензията. За времето до възстановяване на производството на продукцията се налага икономическа санкция в съответствие с ал. 1 на предходния член.

(3) Икономическата санкция по ал. 1 на предходния член се налага и когато не са спазени разпоредбите на органите за технически контрол и качество за спиране производството на продукцията по лицензията поради влошаване на техническите показатели. В този случай произведената с влошени показатели продукция не се признава за изпълнение на задачите по държавния план на съответната стопанска организация.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) (1) Икономическите санкции за просрочване на внедряването, за намаляване обема на производството или за влошаване на качеството се изчисляват и внасят от ведомството-предложител, съответно стопанската организация-внедрител на лицензията, по ред, установен в наредба на Министерството на финансите.

(2) Когато за просрочване на внедряването или за неизпълнение на производствената програма имат вина и други организации, те възстановяват на стопанската организация-внедрител съответната част от икономическата санкция.

Чл. 38. Държавният комитет за наука и технически прогрес ръководи и координира лицензионната дейност в страната и упражнява контрол върху внедряването на лицензиите в производството.

Чл. 39. (1) За нарушаване на този правилник виновните длъжностни лица носят отговорност по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по-тежко наказание.

(2) Нарушенията се установяват с актове от органите на Държавния комитет за наука и технически прогрес, от органите за контрол върху качеството и от органите за финансов контрол.

(3) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавния комитет за наука и технически прогрес или от упълномощени от него длъжностни лица.