КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗАНИЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ ЛИЦА, ПОЛЗУВАЩИ СЕ С МЕЖДУНАРОДНА ЗАЩИТА, В ТОВА ЧИСЛО И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ
КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗАНИЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ ЛИЦА, ПОЛЗУВАЩИ СЕ С МЕЖДУНАРОДНА ЗАЩИТА, В ТОВА ЧИСЛО И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ
Обн. ДВ. бр.48 от 21 Юни 1977г.
Преамбюл
Държавите - страни по тази конвенция, имайки предвид целите и принципите на Устава на Организацията на Обединените нации, отнасящи се до поддържането на международния мир и развитието на приятелските отношения и сътрудничеството между държавите, считайки, че престъпленията против дипломатическите агенти и други лица, ползуващи се с международна защита, заплашвайки сигурността на тези лица, създават сериозна заплаха за поддържането на нормални международни отношения, които са необходими за сътрудничеството между държавите, считайки, че извършването на такива престъпления предизвиква сериозно безпокойство от страна на международната общност, убедени, че е необходимо да се приемат бързо подходящи и ефикасни мерки за предотвратяване и наказание на такива престъпления, се съгласиха за следното:
Член 1
За целите на тази конвенция:
1. Изразът "лице, ползуващо се с международна защита", означава:
а) всеки държавен глава, в това число всеки член на колективен орган, изпълняващ функциите на държавен глава съгласно конституцията на съответната държава, всеки ръководител на правителство или всеки министър на външните работи, когато такова лице се намира в чужда държава, а също така и съпровождащите го членове на неговото семейство;
b) всеки представител или длъжностно лице на държава, или всяко длъжностно лице, или друг агент на междуправителствена международна организация, който по времето и на мястото, където е извършено престъпление против неговата личност, неговите официални помещения, жилището му или превозните му средства, има право в съответствие с международното право на специална защита срещу всяко посегателство върху неговата личност, свобода или достойнство, както и членовете на семейството му, съставляващи част от неговото домакинство.
2. Изразът "предполагаем престъпник" означава всяко лице, срещу което има достатъчно доказателства за установяване prima facie, че то е извършило или е участвувало в извършването на едно или повече престъпления, посочени в член 2.
Член 2
1. Преднамереното извършване:
а) на убийство, отвличане или друго нападение против личността или свободата на лице, ползуващо се от международна защита;
b) на насилствено нападение на официалните помещения, жилището или превозните средства на лице, ползуващо се от международна защита, което може да постави в опасност неговата личност или свобода;
с) на заплаха за извършване на такова нападение;
d) на опит за такова нападение;
е) на съучастие в такова нападение
трябва да се счита от всяка държава - страна за престъпление по нейното вътрешно законодателство.
2. Всяка държава - страна предвижда съответни наказания за такива престъпления, вземайки пред вид техния тежък характер.
3. Точки 1 и 2 на този член в никакъв случай не освобождават държавите - страни от задължението да предприемат в съответствие с международното право подходящи мерки за предотвратяване на други посегателства върху личността, свободата и достойнството на лице, ползуващо се от международна защита.
Член 3
1. Всяка държава - страна предприема необходимите мерки за установяването на своята юрисдикция върху престъпленията, предвидени в член 2, в следните случаи:
а) когато престъплението е извършено на територията на тази държава или на борда на кораб или самолет, регистриран в тази държава;
b) когато предполагаемият престъпник е гражданин на тази държава;
с) когато престъплението е извършено срещу лице, ползуващо се от международна защита по смисъла на член 1, което се ползува от този статут във връзка с функциите, които изпълнява от името на тази държава.
2. Всяка държава - страна взема също необходимите мерки, за да установи своята юрисдикция върху тези престъпления в случай, когато предполагаемият престъпник се намира на нейна територия и тя не го екстрадира съгласно член 8 на някоя от държавите, посочени в точка 1 на този член.
3. Тази конвенция не изключва наказателната юрисдикция, осъществявана в съответствие с вътрешното право.
Член 4
Държавите - страни си сътрудничат за предотвратяване на престъпленията, предвидени в член 2, и по-специално:
а) като вземат всички възможни мерки, за да предотвратяват на тяхна територия подготовката на тези престъпления, предвидени да бъдат извършени във или извън пределите на техните територии;
b) като обменят информация и като координират вземането на административни и други мерки, за да предотвратяват извършването на такива престъпления.
Член 5
1. Държавата - страна, на територията на която е било извършено едно или повече престъпления, предвидени в член 2, ако има основание да счита, че предполагаемият престъпник е напуснал нейната територия, съобщава на всички други заинтересувани държави непосредствено или чрез Генералния секретар на Организацията на Обединените нации всички данни, отнасящи се до извършеното престъпление, и всички намиращи се на нейно разположение сведения за установяване личността на предполагаемия престъпник.
2. Когато едно или повече от престъпленията, предвидени в член 2, са били извършени срещу лице, ползуващо се с международна защита, всяка държава - страна, която разполага с данни както за жертвата, така и за обстоятелствата на извършването на престъплението, полага усилия да ги съобщи при условия, предвидени във вътрешното й законодателство, своевременно и изчерпателно на държавата - страна, от името на която това лице е осъществявало своите функции.
Член 6
1. Ако се убеди, че обстоятелствата изискват това, държавата - страна, на територията на която се намира предполагаемият престъпник, взема, в съответствие с вътрешното си законодателство, съответни мерки, за да осигури неговото присъствие с оглед наказателното му преследване или екстрадиция. За тези мерки незабавно се съобщава, непосредствено или чрез Генералния секретар, на Организацията на Обединените нации:
а) на държавата, където е извършено престъплението;
b) на държавата или на държавите, гражданин на които е предполагаемият престъпник или ако е лице без гражданство - на държавата, на чиято територия той постоянно пребивава;
с) на държавата или на държавите, гражданин на които е лицето, ползуващо се от международна защита, или от името на които е осъществявало своите функции;
d) на всички други заинтересувани държави;
е) на междуправителствената международна организация, на която лицето, ползуващо се от международна защита, е длъжностно лице или агент.
2. Всяко лице, по отношение на което се вземат мерките, посочени в точка 1 на този член, има право:
а) незабавно да се свърже с най-близкия компетентен представител на държавата, на която е гражданин, или с лице, което по друг начин е упълномощено да защищава неговите права, или когато се отнася за лице без гражданство - с лице, което е съгласно по негова молба да защищава правата му;
b) да бъде посетено от представител на тази държава.
Член 7
Държавата - страна, на територията на която се намира предполагаемият престъпник, ако не го екстрадира, предава делото без никакви изключения и без необосновано забавяне на своите компетентни органи за започване на наказателно преследване съгласно процедурата, установена със законодателството на тази държава.
Член 8
1. Ако престъпленията, предвидени в член 2, не са включени в списъка на престъпленията, изискващи екстрадиция в договор за екстрадиция, който е в сила между държавите - страни, те се считат за включени в качеството им на такива в договора. Държавите - страни се задължават да включат тези престъпления като случаи, водещи до екстрадиция, във всеки договор за екстрадиция, който ще бъде сключен между тях.
2. Ако държавата - страна, която обуславя екстрадицията от наличието на договор, получи молба за екстрадиция от друга държава - страна, с която тя няма договор за екстрадиция, може, ако реши да екстрадира, да счита тази конвенция като юридическа основа за екстрадиция по отношение на тези престъпления. Екстрадицията се подчинява на процесуалните правила и на другите условия, предвидени в законодателството на държавата, към която е адресирана молбата.
3. Държавите - страни, които не обуславят екстрадицията от наличието на договор, признават помежду си такива престъпления като водещи до екстрадиция, които се подчиняват на процесуалните правила и на другите условия, предвидени в законодателството на държавата, към която е адресирана молбата за екстрадиция.
4. Между държавите - страни тези престъпления се считат за целите на екстрадицията като извършени не само на местопрестъплението, но също и на територията на държавите, длъжни да установят своята юрисдикция съгласно точка 1 на член 3.
Член 9
На всяко лице, спрямо което е започната процедура във връзка с някое от престъпленията, посочени в член 2, се гарантира справедливо разглеждане на делото във всички етапи на наказателното преследване.
Член 10
1. Държавите - страни си оказват възможно най-пълна правна помощ във връзка с наказателно-процесуалните действия, предприети по отношение на престъпленията, посочени в член 2, включително предоставянето на всички намиращи се на тяхно разположение доказателства, които са необходими за наказателното преследване.
2. Разпоредбите на точка 1 на този член не засягат задълженията за правна помощ, установени с всеки друг договор.
Член 11
Държавата - страна, която е предприела наказателно-процесуални действия срещу предполагаемия престъпник, съобщава окончателните резултати на Генералния секретар на Организацията на Обединените нации, който предава дадената информация на другите държави - страни.
Член 12
Разпоредбите на тази конвенция не засягат приложението на договорите за убежище, действуващи по времето на приемане на тази конвенция между държавите - страни по тези договори; но една държава - страна по тази конвенция не може да се позовава на тези договори в отношенията си с друга държава - страна по тази конвенция, която не е страна по тези договори.
Член 13
1. Всеки спор между две или повече държави - страни, отнасящ се до тълкуването или прилагането на тази конвенция, който не е уреден чрез преговори, се предава по молба на една от тях на арбитраж. Ако в течение на шест месеца от деня на молбата за арбитража страните не постигнат съгласие по въпроса за организирането на арбитража, по молба на която и да е от страните спорът може да бъде отнесен до Международния съд в съответствие със Статута на съда.
2. Всяка държава - страна може при подписването, ратифицирането или присъединяването към тази конвенция да заяви, че не се счита обвързана от разпоредбите на точка 1 на този член при взаимоотношенията си с всяка държава - страна, направила такава резерва.
3. Всяка държава - страна, направила резерва съгласно точка 2 на този член, може по всяко време да се откаже от тази резерва чрез уведомяване Генералния секретар на Организацията на Обединените нации.
Член 14
Тази конвенция е открита за подписване от всички държави до 31 декември 1974 година в седалището на Организацията на Обединените нации в Ню Йорк.
Член 15
Тази конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации.
Член 16
Тази конвенция е открита за присъединяване от всяка държава. Документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации.
Член 17
1. Тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации на двадесет и втория документ за ратификация или присъединяване.
2. За всяка държава, ратифицирала конвенцията или присъединила се към нея след депозирането на двадесет и втория документ за ратификация или присъединяване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след депозирането от тази държава на нейния документ за ратификация или присъединяване.
Член 18
1. Всяка държава - страна може да денонсира тази конвенция чрез писмено уведомяване до Генералния секретар на Организацията на Обединените нации.
2. Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата на получаването на уведомяването от Генералния секретар на Организацията на Обединените нации.
Член 19
Генералният секретар на Организацията на Обединените нации информира всички държави между другото:
а) за подписването на тази конвенция, за депозирането на ратификационните документи или документите за присъединяване в съответствие с членове 14, 15 и 16, както и за уведомяванията, направени съгласно член 18;
b) за датата, на която тази конвенция влиза в сила съгласно член 17.
Член 20
Оригиналът на тази конвенция, чиито текстове на английски, испански, китайски, руски и френски език имат еднаква сила, се депозира при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации, който изпраща заверени копия на всички държави.
В уверение на което долуподписаните, съответно упълномощени от своите правителства, подписаха тази конвенция, открита за подписване в Ню Йорк на 14 декември 1973 г.
Следват подписите на пълномощниците на правителствата.
РЕЗОЛЮЦИЯ
РЕЗОЛЮЦИЯ
на Общото събрание
на Организацията на Обединените нации
3166 (XXVIII) Конвенция за предотвратяване
и наказание на престъпленията против лица,
ползуващи се с международна защита, в това
число и дипломатическите агенти
Общото събрание,
считайки, че кодификацията и прогресивното развитие на международното право спомагат за осъществяването на целите и принципите, изложени в членове 1 и 2 на Устава на Организацията на Обединените нации,
напомняйки, че в отговор на молбата, съдържаща се в резолюция 2780 (XXVI) на Общото събрание на Организацията на Обединените нации от 3 декември 1971 г., Комисията по международно право на своята двадесет и четвърта сесия проучи въпроса за защитата и неприкосновеността на дипломатическите агенти и други лица, имащи право на специална защита в съответствие с международното право, и подготви проект от членове за предотвратяване и наказание на престъпленията против такива лица,
разглеждайки този проект от членове, а също така коментарите и бележките, представени по него от държавите и специализираните организации и междуправителствените организации в отговор на молбата, съдържаща се в резолюция 2926 (XXVII) на Общото събрание от 28 ноември 1972 г.,
убедено, че е важно да се постигне международно споразумение относно подходящи и ефикасни мерки за предотвратяване и наказание на престъпленията против дипломатическите агенти и други лица, имащи право на международна защита, предвид сериозната заплаха за поддържането и развитието на приятелските отношения и сътрудничеството между държавите, която се създава от извършването на тези престъпления,
изработвайки за тази цел разпоредбите, съдържащи се в конвенцията, приложена към тази резолюция:
1. приема Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъпленията против лица, ползуващи се с международна защита, в това число и дипломатическите агенти, приложена към тази резолюция;
2. отново подчертава огромното значение на нормите на международното право относно неприкосновеността и специалната защита на лица, ползуващи се от международна защита, а също така задълженията на държавите в това отношение;
3. счита, че приложената конвенция ще позволи на държавите по-ефикасно да осъществяват своите задължения;
4. признава също, че разпоредбите на приложената конвенция в никакъв случай не могат да нанасят вреда на осъществяването на законното право на самоопределение и независимост в съответствие с целите и принципите на Организацията на Обединените нации и Декларацията за принципите на международното право, отнасящи се до приятелските отношения и сътрудничеството между държавите в съответствие с Устава на Организацията на Обединените нации, на народите, борещи се против колониализма, чуждото господство, чуждата окупация, расовата дискриминация и апартейда;
5. поканва държавите да станат страни по приложената конвенция;
6. постановява, че тази резолюция, разпоредбите на която се отнасят до приложената конвенция, винаги ще се обнародват с нея.
УКА3 № 1156
У К А 3 № 1156
на Държавния съвет от 31 май 1974 г.
(ДВ, бр. 46 от 1974 г.)
Държавният съвет на Народна република България на основание чл. 93, точка 14 от Конституцията на Народна република България
П 0 С Т А Н 0 В Я В А:
Ратифицира следните конвенции, одобрени от 28-та сесия на Организацията на обединените нации, състояла се на 30 ноември 1973 г.:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Конвенция за предотвратяване и наказание на престъпленията против лица, ползуващи се с международна защита, в това число и дипломатическите агенти, със следната резерва по чл. 13, т. 1:
"Народна република България не се счита обвързана с разпоредбата на чл. 13, т. 1 от Конвенцията, съгласно която всеки спор между две или повече държави-участнички, засягащ тълкуването или прилагането на Конвенцията, се предава по молба на една от тях на арбитраж или на Международния съд, и заявява, че за предаването на такъв спор на арбитраж или на Международния съд е необходимо във всеки отделен случай съгласието на всички страни, участвуващи в спора."
ЗАКОН
З А К О Н
за приемане на Декларация за признаване задължителната
юрисдикция на Международния съд и за оттегляне на
резервите по разпоредбите на някои международни
конвенции, предвиждащи такава юрисдикция
(ДВ, бр. 41 от 1992 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Чл. 2. Република България оттегля резервите по:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
7. член 13, т. 1 на Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъпленията против лица, ползващи се с международна защита, в това число и дипломатическите агенти, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 14 декември 1973 г. (ДВ, бр. 48 от 1977 г.), ратифицирана с Указ № 1156 от 31 май 1974 г. (ДВ, бр. 46 от 1974 г.);
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
