Държавен вестник, брой 81 от 18.X

Чл. 1. Държавният арбитраж като орган на социалистическата държава има за цел да въздействува активно за укрепване на плановата, финансовата и договорната дисциплина и на социалистическата законност в дейността на социалистическите организации, за усъвършенствуване на стопанската сметка, за повишаване ролята на договорите и договорната отговорност по изпълнението на единния план за обществено-икономическото развитие на страната, за правилно прилагане и усъвършенствуване на стопанското законодателство, за опазване на социалистическата собственост и за повишаване ефективността и качеството на стопанската дейност.

Чл. 2. (1) За изпълнение на задачите, възложени му със закона, държавният арбитраж упражнява следните функции:

1. решава бързо и съобразно изискванията на закона, плана, принципите на стопанската сметка и в духа на икономическата политика на страната споровете между социалистическите организации;

2. осъществява ефективна превантивна дейност за предотвратяване нарушенията на плановата и договорната дисциплина и на стопанското законодателство; изучава причините за възникване на споровете, разработва и предлага мероприятия за тяхното отстраняване;

3. съдействува за утвърждаване ефективна структура на договорните връзки, като укрепва и развива сътрудничеството между социалистическите организации, както и за уточняване сроковете, реда на договарянето и съдържанието на договорите;

4. възлага задължения за взаимно договаряне, при липса на двустранна планова задача, на стопански организации, които имат изключителни права в определена стопанска дейност или нарушават трайно установени производствено-стопански връзки, отклоняват се от изискванията на потребителите на кооперираните доставки или на доставки на стоки за народно потребление съобразно утвърдената от Министерския съвет номенклатура, както и в други случаи, определени от Министерския съвет;

5. упражнява контрол за своевременно сключване и точно изпълнение на стопанските договори и за изпълнението на други задължения, предвидени в закона;

6. образува по свой почин или по предложение на компетентните органи арбитражни дела, като използува информациите пред ръководните органи за изпълнението на плановите задачи, данни от средствата за масова информация, сигнали от стопански и обществени организации, резултатите от арбитражните проверки и др.;

7. упражнява методично ръководство и контрол върху дейността на органите, които решават вътрешностопанските спорове, и оказва съдействие за укрепване на плановата, финансовата и договорната дисциплина, социалистическата законност и стопанската сметка в системата на стопанските комплекси за своевременното решаване на тези спорове и за точното прилагане на санкциите съобразно изискванията на нормативните актове, сключените вътрешностопански договори и възложените планови задачи;

8. обобщава арбитражната практика по прилагането на стопанското законодателство и прави предложения за усъвършенствуването му;

9. организира в сътрудничество с научните организации, стопанските комплекси, министерствата, другите ведомства и стопанските организации правно-изследователска, анализаторска и разяснителна работа по стопанското законодателство;

10. уведомява своевременно компетентните органи за установените нарушения на плановата, финансовата и договорната дисциплина, за отклоненията от изискванията за ритмичност, асортимент, качество и комплектност, за допускане безстопанственост, свръхнормативни запаси и за други недостатъци в дейността на социалистическите организации, за трудностите в изпълнението на задачите и за причините за нарушенията, като предлага мерки за отстраняването им, както и за санкционирането на виновните длъжностни лица. При нужда предава на съответните органи материали за търсене на дисциплинарна и материална отговорност или за привличане към наказателна отговорност;

11. санкционира социалистическите организации, ръководителите им и съответните длъжностни лица за нарушения на плановата и договорната дисциплина в случаите, предвидени в закона.

(2) Основни показатели за оценка на работата на държавния арбитраж са извършената превантивна и сигнална дейност, качественото и срочното решаване на арбитражните спорове.

(3) Държавният арбитраж носи отговорност за изпълнение на възложените му задачи, а Върховният държавен арбитраж - и за цялостната организация, състояние и усъвършенствуване на дейността на органите, включени в единната арбитражна система Органите на държавния арбитраж носят отговорност по реда на чл. 37 от Постановление № 5 на ЦК на БКП, МС и ЦС на БПС от 1 февруари 1977 г. за усъвършенствуване организацията на работната заплата (ДВ, бр. 19 от 1977 г.), когато не уведомяват съответните стопанско-ръководни органи за присъдените неустойки и обезщетения с оглед прилагане на лична отговорност спрямо виновните длъжностни лица.

Чл. 3. (1) Върховният държавен арбитраж като ръководен орган на единната арбитражна система изпълнява и следните функции:

1. ръководи арбитражните органи, осигурява еднакво и правилно прилагане на законодателството при разрешаване на арбитражните спорове и упражнява надзор върху арбитражните решения;

2. системно проверява дейността на държавните арбитражи: изучава, обобщава и широко внедрява челния арбитражен опит, инструктира арбитражите по тяхната дейност и по арбитражната практика;

3. провежда мероприятия за повишаване квалификацията на арбитражните кадри и създава условия за най-пълно използуване знанията и опита на арбитрите;

4. организира изграждането на единна информационна система на държавния арбитраж в сътрудничество и взаимодействие със съответните звена на единната система за социална информация на страната;

5. организира по установения ред международни връзки и сътрудничество с органите на държавните арбитражи на СССР и на другите социалистически страни.

(2) За по-големи нарушения, допускани от социалистическите организации при изпълнението на плановите задачи и договорните задължения, Върховният държавен арбитраж уведомява Министерския съвет, като предлага мерки за отстраняване причините за нарушенията, за санкциониране на нарушителите, а при нужда - и за усъвършенствуване на стопанското законодателство.

Чл. 4. С Върховния държавен арбитраж се съгласуват внасяните в Министерския съвет за утвърждаване актове, които регулират договорните отношения в народното стопанство.

Чл. 5. При осъществяване на дейността си държавният арбитраж сътрудничи със съответните органи на Държавния комитет за планиране, Комитета за държавен и народен контрол, съда, прокуратурата, Българската народна банка, функционалните и стопанските министерства, изпълнителните комитети на окръжните (градските) народни съвети и с другите държавни и обществени органи и организации.

Чл. 6. Ръководителите на стопанските комплекси, министерствата и другите ведомства, изпълнителните комитети на народните съвети, учрежденията, стопанските организации и поделенията им са длъжни да оказват съдействие на арбитражните органи при извършваните проверки, при изискване на сведения и др., свързани с изпълнението на задачите, възложени на държавния арбитраж.

Чл. 7. (1) Държавният арбитраж е единна система и се състои от:

1. Върховен държавен арбитраж при Министерския съвет;

2. окръжни (градски) държавни арбитражи към Върховния държавен арбитраж;

3. държавни ведомствени арбитражи към стопански комплекси, министерства и други ведомства, създадени по решение на Министерския съвет.

(2) Общият числен състав на Върховния държавен арбитраж (ВДА) и окръжните (градските) държавни арбитражи се определя от Министерския съвет, а численият състав на държавните ведомствени арбитражи - от съответния ведомствен ръководител.

(3) За арбитри се назначават лица със завършено юридическо образование, които са прекарали едногодишен стаж и съответния трудов стаж по специалността.

Чл. 8. (1) Министерският съвет упражнява ръководство и контрол върху дейността на ВДА.

(2) Главният арбитър на ВДА отговаря за дейността на държавния арбитраж и я отчита пред Министерския съвет.

Чл. 9. (1) Организационната и управленческата структура на ВДА се определя от Министерския съвет.

(2) Във ВДА се образуват състави от арбитри за решаване на арбитражните дела и звена за анализ и разработване на проблеми от стопанското законодателство и арбитражната практика, както и за контрол по организацията на арбитражната дейност.

(3) Главният арбитър на ВДА може да създава временни звена от арбитри при ВДА, окръжните (градските) държавни арбитражи и от ведомствените държавни арбитражи, научни работници, юрисконсулти и др. за проучвания и разработки на отделни проблеми или за участие в арбитражни контролни групи.

(4) Органи на Върховния държавен арбитраж са Общото събрание на ВДА и Научно-методическият съвет при ВДА.

Чл. 10. (1) Общото събрание на ВДА се състои от всички арбитри на ВДА.

(2) В заседанията на Общото събрание на ВДА могат да бъдат канени и да изразяват становища по разглежданите въпроси арбитри от окръжните (градските), държавните ведомствени арбитражи и вътрешностопанските арбитражи, консултанти, научни работници и юрисконсулти.

(3) Общото събрание на ВДА се свиква и се председателствува от главния арбитър.

(4) Общото събрание на ВДА заседава в състав най-малко 2/3 от всички арбитри на ВДА. Тълкувателните постановления се приемат с обикновено мнозинство от присъствуващите арбитри от ВДА.

Чл. 11. (1) Научно-методичният съвет при ВДА обсъжда основни въпроси по усъвършенствуване на договорната система и арбитражната дейност. Членовете на съвета се определят от главния арбитър на ВДА след съгласуване със съответните ръководители измежду арбитри, юрисконсулти, специалисти от стопански ведомства, научни работници и др.

(2) Научно-методичният съвет при ВДА има секции при окръжните (градските) държавни арбитражи и при ведомствените държавни арбитражи.

(3) Заседанията на Научно-методичния съвет при ВДА се организират от отговорния секретар и се ръководят от главния арбитър на ВДА.

(4) За работата на Научно-методичния съвет при ВДА главният арбитър на ВДА издава наредба.

Чл. 12. Междуведомственият координационен съвет по договорните отношения към ВДА разглежда въпроси на организацията и координацията на договорните отношения в отделните отрасли. Той се свиква на заседания и се председателствува от главния арбитър на ВДА.

Чл. 13. (1) Главният арбитър на ВДА ръководи работата на държавния арбитраж и упражнява контрол върху дейността на арбитражните органи.

(2) Главният арбитър на ВДА участвува в заседанията на Министерския съвет, когато се разглеждат въпроси по договорната система в народното стопанство и въпроси, свързани с изпълнението на плана.

(3) Главният арбитър на ВДА при изпълнение на своите задачи се подпомага от заместник-главни арбитри съобразно приетата схема за управление на ВДА.

Чл. 14. (1) Окръжните (градските) държавни арбитражи и държавните ведомствени арбитражи се ръководят от главни арбитри, които отговарят за дейността им. Те осъществяват сътрудничеството на арбитражите със съответните органи по планирането и с другите държавни органи.

(2) Главните арбитри на окръжните (градските) държавни арбитражи назначават и уволняват обслужващия персонал.

(3) Главните арбитри на окръжните (градските) държавни арбитражи участвуват в заседанията на изпълнителните комитети на окръжните (градските) народни съвети, когато се разглеждат въпроси по договорната система в окръга и въпроси по изпълнението на плана.

(4) Главните арбитри на държавните ведомствени арбитражи участвуват в колегиумите на министерствата и другите ведомства, когато се разглеждат въпроси, свързани с договорната система и с изпълнението на плана.

Чл. 15. Превантивната дейност на държавния арбитраж се осъществява от всички звена на арбитражната система под ръководството на ВДА чрез:

1. разясняване на стопанското законодателство чрез лекционна дейност, използуване средствата за масова информация, както и други форми на правно-разяснителна работа;

2. запознаване на място с условията и причините за нарушения на плановата, финансовата и договорната дисциплина, с трудностите и недостатъците в работата и предлагане мерки за предотвратяване на нарушенията и отстраняване на причините, които пораждат тези нарушения, както и арбитражните спорове;

3. съдействие при подготовката на общи условия, типови договори, договори - образци и др. с оглед да се избягнат бъдещи арбитражни спорове;

4. съдействие за уреждане на спорни стопански отношения без арбитражен процес;

5. участие при провеждане на преговори между промишлени и търговски организации на мострени и други изложби, между изкупвателни организации и АПК и др.;

6. разглеждане на арбитражни спорове за характерни и повтарящи се нарушения на място с участието на стопанския актив и на други работници и служители от съответната организация;

7. въздействие върху социалистическите организации за преодоляване на установените недостатъци в стопанската им дейност при разглеждане на споровете.

Чл. 16. (1) Държавният арбитраж провежда превантивната си дейност в сътрудничество с другите органи, на които са възложени задачи за борба срещу закононарушенията в народното стопанство.

(2) Превантивната арбитражна дейност се планира и се отчита по ред, установен с инструкция на главния арбитър на ВДА.

Чл. 17. Контролната дейност на държавния арбитраж е насочена към спазване на плановата, финансовата и договорната дисциплина. Тя обхваща контрола по сключването и изпълнението на договорите между стопанските организации; своевременното разпределение на задължителните задачи, въз основа на които трябва да се сключат договори; своевременното уточняване с договори на взаимните потребности от заявени детайли, възли, агрегати и резервни части, необходими за производството на крайните изделия или на стоки за народно потребление; спазване установения ред за сключване на договори при задължения за договаряне; изпълнение в определените срокове на решения за реално изпълнение на договорните задължения; изпълнение на задълженията да се търсят дължимите неустойки и вреди и спазване на реда за решаване на вътрешностопанските спорове.

Чл. 18. Държавният арбитраж упражнява контролните си функции, като извършва еднолични или колективни контролни проверки в социалистическите организации, както и при разглеждане на арбитражните дела.

Чл. 19. (1) Когато извършват контролни проверки в социалистическите организации, арбитрите са длъжни да направят съответните констатации и препоръки, които след обсъждане с ръководството на проверяваната организация представят на главния арбитър.

(2) Главният арбитър уведомява писмено ръководството на социалистическата организация, а при нужда - и по-горестоящия орган за констатациите и препоръките от извършената проверка.

(3) Ръководителят на социалистическата организация е длъжен в едномесечен срок да уведоми държавния арбитраж за взетите мерки за отстраняване на констатираните недостатъци и за изпълнение на направените препоръки.

(4) При констатирано нарушение по чл. 18 от закона държавният арбитраж налага съответни глоби и сигнализира на съответните по-горестоящи органи за допуснатите нарушения.

Чл. 20. Държавният арбитраж може да привлича със съгласие на ръководителите на съответните социалистически организации специалисти за участие в арбитражни контролни групи с откъсване от пряката им работа до 10 дни в годината със запазване на трудовото им възнаграждение в мястото, където са на основна работа.

Чл. 21. Държавният арбитраж извършва контролната си дейност в сътрудничество с органите за държавен и народен контрол и с другите специализирани контролни органи в зависимост от характера на арбитражната проверка.

Чл. 22. Контролната дейност на държавния арбитраж, включително и вътрешният контрол в арбитража, се планира и се отчита по ред, установен с инструкция от главния арбитър на ВДА.

Чл. 23. (1) Държавният арбитраж е длъжен да уведомява компетентните органи за установените от него нарушения, грешки и слабости в работата на социалистическите организации и да предлага мерки за тяхното отстраняване.

(2) Когато нарушенията, слабостите и грешките са установени при разглеждане на арбитражни спорове, уведомяването се прави по време на разглеждане на спора или след неговото решаване, а ако са установени при контролна проверка - след приключване на проверката, освен ако характерът на нарушението изисква незабавно уведомяване на съответните органи.

(3) Когато при разглеждане на преддоговорен спор държавният арбитраж установи, че сключването на договора е стопански неоправдано или нецелесъобразно, той уведомява по-горестоящия орган.

(4) За системни нарушения и слабости в работата на социалистическите организации държавният арбитраж прави обобщени сигнали.

Чл. 24. По-горестоящите органи, до които са отправени сигнали, са длъжни в 30-дневен срок от получаване на сигнала да уведомят държавния арбитраж за взетите от тях мерки. Държавният арбитраж следи за отговорите по направените сигнали и налага санкции по реда на чл. 18, ал. 2 от закона, когато не е даден отговор в срока, като при нужда уведомява Комитета за държавен и народен контрол.

Чл. 25. (1) Преписи от сигналите на окръжните и ведомствените държавни арбитражи, когато се отнасят до съществени нарушения на плановата, финансовата и договорната дисциплина или до въпроси от голямо значение за народното стопанство, се изпращат на главния арбитър на ВДА.

(2) Върховният държавен арбитраж организира цялостен анализ, отчет и контрол върху сигналната дейност и провежда мероприятия за повишаване на ефективността й.

Чл. 26. (1) В арбитражната дейност могат да бъдат включвани и арбитри на обществени начала. Те се назначават със заповед от главния арбитър на ВДА, съответно от главния арбитър на окръжния (градския) държавен арбитраж, съгласувано със съответните ръководители на социалистическите организации, където е постоянната им работа. Арбитрите на обществени начала при ведомствените държавни арбитражи се назначават от ръководителя на съответното министерство или друго ведомство.

(2) Арбитрите на обществени начала могат да се ползуват за арбитражна дейност до 20 работни дни в една календарна година със запазване на трудовото им възнаграждение на постоянната им месторабота.

(3) За арбитри на обществени начала се назначават квалифицирани специалисти с високо социалистическо съзнание, богат професионален опит и с познания в областта на управлението, икономиката и стопанското законодателство.

Чл. 27. Арбитрите на обществени начала могат да бъдат включвани в работни групи на арбитража по изследване причините на споровете, по провеждане на контролни проверки и други мероприятия, а когато имат юридическо образование, могат да участвуват и в разглеждането и решаването на арбитражни спорове.

Чл. 28. Държавният арбитраж решава всички спорове между социалистическите организации по сключването и по изпълнението на стопанските договори и други имуществени спорове, посочени в закона.

Чл. 29. (1) Определената със закона компетентност на държавните арбитражи не може да бъде изменяна по съгласие на страните.

(2) Държавният арбитраж следи служебно за спазване на установената арбитражна компетентност. Нарушаването на правилата на местната арбитражна компетентност не е основание за преглед по реда на надзора на арбитражното решение, когато страната не е направила възражение пред арбитъра.

(3) Иск срещу ответници от различни окръзи се предявява по избор на ищеца в държавния арбитраж в един от окръзите.

Чл. 30. (1) Когато държавният арбитраж установи, че спорът не е от негова компетентност, той прекратява делото и го изпраща на компетентния орган. В тези случаи искът се счита предявен от момента на постъпването на молбата в държавния арбитраж, където е подадена първоначално.

(2) (Попр.- ДВ, бр. 81 от 1977 г.) Настъпилите след подаването на молбата обстоятелства, които обуславят промяна в компетентността между отделните държавни арбитражи, не са основание за препращане на делото на компетентния държавен арбитраж освен в случаите, когато се изменя родовата арбитражна компетентност.

(3) Препирни за компетентност между отделни държавни арбитражи се решават от главния арбитър на ВДА.

Чл. 31. (1) Заинтересуваната социалистическа организация отправя предложение до другата страна за уреждане на спора по взаимно съгласие. При постигане на съгласие се съставя протокол, който се подписва от ръководителите на страните или от упълномощени от тях лица. Въз основа на този протокол, ако не противоречи на закона и плана и ако се отнася за права, годни за изпълнение, съответният държавен арбитраж по искане на заинтересуваната страна издава изпълнителен лист. Определението на държавния арбитраж по това искане може да се обжалва с частна жалба.

(2) Когато не се постигне доброволно уреждане на спора или ако другата страна не отговори в дадения срок, който не може да бъде по-къс от 7 дни от получаване на предложението, заинтересуваната страна подава искова молба в държавния арбитраж.

(3) Ако ищецът подаде искова молба, без да е направил предложение за доброволно уреждане на спора, той понася направените по делото разноски, ако ответникът признае иска.

(4) Изискването по ал. 1 не е задължително, когато е установен специален ред за събиране на парични вземания.

(5) Когато органът, който извършва разплащането, не вземе отношение по искането за събиране на парични вземания в 14-дневен срок от предявяването му, освен ако нормативно е установен друг по-дълъг срок, заинтересуваната страна може да отнесе спора пред държавния арбитраж.

Чл. 32. (1) Исковата молба трябва да съдържа:

1. точните наименования, адресите и телефонните номера на страните, номерата на разплащателните, бюджетните, лимитите или други специални техни сметки и банковите клонове, където се намират, както и по-горестоящите организации, към които се числят:

2. цената на спора;

3. точното и ясно изложение на същността на спора и искането с посочване на нормативните разпоредби, на които то се основава;

4. посочване на всички доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора.

(2) Към исковата молба се прилагат: всички писмени и веществени доказателства, които страните притежават, като договори, спецификации, протоколи за разногласие, решения по преддоговорни спорове, актове за недоброкачественост или липси, мостри и др., както и извлечения от нормативните актове, разпореждания и др., които не са обнародвани, доказателства, че са изпълнени изискванията за доброволно уреждане на спора и за изпращане на другата страна на препис от исковата молба и приложенията й, а също и документ за внесена държавна такса.

(3) Исковата молба се подписва от ръководителя на съответната организация или от негов заместник.

(4) Държавната такса се събира:

1. по имуществени спорове - върху цената на иска;

2. по преддоговорни спорове - в определен размер независимо от цената на договора;

3. по неоценяеми искове и при спор за цената на иска - върху цена, определена от държавния арбитраж, който разглежда спора;

4. при съединяване на няколко иска в една искова молба - върху сборната им цена.

(5) Когато съдържанието на исковата молба не е редовно или липсва някое от необходимите й приложения, тя се връща.

Чл. 33. (1) При имуществен спор ответната страна е длъжна в 7-дневен срок от получаване на препис от исковата молба да подаде отговор до държавния арбитраж, като изпрати на другата страна препис от него с приложенията.

(2) Когато ответната страна не подаде отговор, държавният арбитраж може да я задължи да направи това в определен от него срок, като при неизпълнение на това разпореждане налага глоба по чл. 18, ал. 2, буква "б" от закона.

Чл. 34. (1) Заедно с отговора или отделно, но най-късно в 7-дневен срок за подаване на отговор ответната страна може да предяви насрещен иск, ако той има връзка с първоначалния иск.

(2) Относно насрещната искова молба важат изискванията за първоначалната искова молба, без тези по чл. 31 и рекламационното производство по специалните нормативни актове, но само ако сроковете за рекламация не са изтекли.

(3) Когато не са налице условията по предходните алинеи, насрещният иск не се приема за съвместно разглеждане с първоначалния иск и по него може да бъде образувано отделно производство при спазване на изискванията за компетентност. Ако не бъде образувано самостоятелно дело, насрещната искова молба се изпраща на компетентния държавен арбитраж или на друг орган.

(4) Ответникът, който има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви в срока за отговор по чл. 33. По отношение на обратния иск важат изискванията за първоначалната искова молба.

Чл. 35. (1) Съединяване на искове е допустимо независимо от цената на отделните искове, ако по сборната им цена те са подведомствени на държавния арбитраж.

(2) Когато предявените искове са с различно основание, арбитърът може да постанови разделянето им, ако съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено. Ако при това разделяне някой от исковете е с цена под 200 лв., той се препраща по подведомственост на компетентния орган.

Чл. 36. Когато арбитражното производство започва по предложение на органите, посочени в чл. 13, буква "б" от закона, главният арбитър изисква обяснение от страните, посочени в предложението, и с определение конкретизира спора и образува арбитражно дело.

Чл. 37. (1) Държавният арбитраж образува по свой почин арбитражни дела в пределите на своята компетентност при данни за нарушение на социалистическата законност, на плановата, финансовата и договорната дисциплина. Главният арбитър образува делото с определение, в което се посочват наименованието на страните, поводът за образуване на делото, основанието и цената.

(2) По делата, образувани съгласно чл. 13, букви "б" и "в" от закона държавната такса се присъжда в полза на държавата съобразно присъдената сума.

Чл. 38. Образуваните арбитражни дела се възлагат от главния арбитър за разглеждане и решаване. Ако спорът е от голямо значение за страните и за народното стопанство, главният арбитър може да нареди в състава да се включат допълнително двама арбитри.

Чл. 39. (1) В 3-дневен срок от възлагане на делото арбитърът е длъжен да го подготви за решаване по възможност в едно заседание.

(2) Арбитърът задължава страните и други организации и лица да представят намиращите се при тях доказателства и да дадат необходимите сведения, разпорежда събирането по делегация на доказателства, които се намират извън района на държавния арбитраж, ако това е необходимо, и извършва всички други действия от значение за бързото и правилно решаване на делото. Събирането на доказателства по делегация се извършва от съответния окръжен (градски) държавен арбитраж.

(3) Всички писмени доказателства, изложения, молби и др., които страните подават в държавния арбитраж както през време на подготовката на делото, така и в течение на производството, се изпращат или се предават в препис направо на другата страна по начин, който може да се документира.

Чл. 40. Всяка страна по спора е длъжна добросъвестно да упражнява правата и задълженията си и да съдействува за правилното изясняване и решаване на делото.

Чл. 41. (1) Държавният арбитраж взема дейно участие при изясняването на спора от фактическа страна, указва на страните или нарежда да се предоставят и да се съберат всички доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора, изисква от страните, от други организации и длъжностни лица да дадат обяснения или да представят документи, необходими за изясняването на спора, нарежда да се извършват експертизи и др. Тези разпореждания държавният арбитраж може да прави и по собствен почин, когато намери, че те са необходими за правилното решаване на делото.

(2) Когато е необходимо, арбитърът проверява непосредствено в самите организации доказателствата и обстоятелствата във връзка с разглежданото дело.

(3) Във всяко положение на делото арбитърът е длъжен да насочва страните към постигане на арбитражно споразумение.

Чл. 42. (1) Когато арбитърът установи, че от разрешаването на спора са заинтересувани и други социалистически организации, той ги привлича по свой почин или по искане на страните да участвуват в арбитражното производство като страни или като трети лица-помагачи. Привличането на страна е допустимо, когато не се нарушава родовата компетентност на държавния арбитраж, който разглежда спора. Това изискване не се отнася до случаите, когато се привлича трето лице-помагач.

(2) Привлечените социалистически организации са длъжни да встъпят в делото, да вземат становище и да представят доказателства, които подкрепят техните възражения и твърдения.

(3) При всички случаи на привличане задължената страна трябва да изпрати на привлечената социалистическа организация препис от исковата молба. При служебно привличане не е необходимо спазване на изискванията на чл. 31, както и рекламационното производство по специалните нормативни актове, ако срокът за рекламация не е изтекъл.

(4) Арбитърът може служебно да конституира като ответник по обратен иск доставчика само когато се отнася до лошокачествена доставка и лошокачествено извършени работи или услуги.

(5) Давността спрямо привлечената страна се прекъсва от деня, когато е направено искането за привличане, а когато привличането става по почин на арбитъра - от датата на определението, с което се извършва привличането.

(6) Министерството на финансите по свой почин или по почин на арбитъра може да участвува по дела, страни по които са бюджетни учреждения. В тези случаи Министерството на финансите може да извършва всички процесуални действия, които не представляват разпореждане с предмета на спора.

Чл. 43. Във всяко положение на делото държавният арбитраж е длъжен да прави разпореждания до страните и до трети организации и лица, неучаствуващи в делото, за да се предотврати нанасянето на материални щети, развалянето или разпиляването на стоки и на други материални ценности.

Чл. 44. Арбитражното производство се спира, когато разрешаването на спора е в зависимост от изхода на наказателно преследване или от решението по друго дело.

Чл. 45. Арбитражното производство се прекратява:

1. когато липсват предвидените в закона условия за разглеждане на делото по същество;

2. когато делото приключва с арбитражно споразумение;

3. когато страните са се слели или когато е приключила ликвидацията на някоя от страните, без тя да има правоприемник;

4. при оттегляне или отказ от иска.

Чл. 46. Когато се наложи отлагане на делото, арбитърът определя деня и часа на следващото заседание, като уведомява страните и другите лица, участвуващи в делото. Отлагане на делото без дата се допуска по изключение.

Чл. 47. (1) Протоколът на арбитражното заседание се води от секретаря под ръководството на арбитъра и се подписва от двамата веднага след приключване на заседанието или най-късно на следващия ден.

(2) Секретарите са длъжни да вземат участие при подготовката на делата, като докладват всички постъпили книжа и изпълняват веднага разпорежданията на арбитъра.

Чл. 48. (1) Арбитърът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и решава спора въз основа на закона, на утвърдените стопански планове, на договорите и в духа на принципите на стопанската политика на Народна република България.

(2) Ако при разглеждането на спора арбитърът установи, че някои условия на договора противоречат на закона, той решава спора въз основа на нормативния акт, който има приложение в случая.

Чл. 49. (1) Когато спорът е изяснен от фактическа страна, преди да пристъпи към постановяване на решение, арбитърът отново поканва страните да се споразумеят, ако естеството на спора допуска това.

(2) Арбитражното споразумение се сключва от законните представители на страните, определени в чл. 17, ал. 3 от закона, или от упълномощени от тях за случая служебни лица. Това споразумение, ако бъде одобрено от държавния арбитраж, подлежи на принудително изпълнение, когато се отнася до права, годни за изпълнение.

(3) Ако не се постигне споразумение, арбитърът постановява решение, препис от което се връчва на страните. Ако някоя от страните отсъствува, преписът й се изпраща в двудневен срок.

(4) Когато спорът е сложен, арбитърът може да отложи произнасянето на решението до 3 дни.

(5) Арбитражният спор трябва да приключи в срок до 30 дни от образуването на арбитражното дело. При особено сложни дела главният арбитър може да продължи този срок.

Чл. 50. (1) Арбитражното решение трябва да съдържа:

1. датата и мястото на постановяването му;

2. посочване на държавния арбитраж, името на арбитъра и наименованието на страните;

3. номера на арбитражното дело;

4. мотиви;

5. диспозитив, който съдържа:

а) наименование на страните;

б) какво постановява арбитърът;

в) в тежест на кого са възложени разноските;

г) банковите сметки на страните;

6. подпис на арбитъра.

(2) Когато по делото е бил предявен насрещен иск, арбитражното решение трябва да съдържа отделни диспозитиви по двата иска, а ако насрещните претенции подлежат на прихващане - и трети диспозитив, с който се извършва прихващането.

(3) Когато е извършено прихващане с насрещно вземане, предявено чрез възражение, в мотивите се посочва, че присъдената сума представлява разликата между насрещните вземания.

Чл. 51. (1) След постановяване на решението арбитърът не може да го отмени или измени. Той може по свой почин или по искане на страната да поправи допуснатите в него явни фактически грешки. Решението за поправката може да бъде произнесено и без призоваване на страните освен ако арбитърът счете за необходимо да изслуша и техните обяснения.

(2) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако арбитърът не се е произнесъл по цялото й искане. Молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от деня на връчване решението на страната и се разглежда с призоваване на страните.

(3) В срока за преглед по реда на надзора арбитърът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Чл. 52. (1) По реда на преддоговорния арбитраж се решават споровете, които възникват при съставен протокол за разногласие или при отказ от договаряне, ако социалистическите организации са задължени да сключат помежду си договор. Отказ от договаряне е налице и когато не е бил изпратен проектодоговор или другата страна не е подписала проектодоговора или не го е върнала.

(2) Социалистическите организации могат да отнасят по общо съгласие преддоговорните си спорове пред държавния арбитраж и когато не е налице задължение за договаряне по ал. 1. В такива случаи се счита, че е налице съгласие, когато другата страна не се противопоставя на арбитражното разрешаване на спора в първото арбитражно заседание, преди разглеждане на делото по същество.

Чл. 53. Преддоговорният арбитраж се прилага и за разрешаване на спорове по спецификации за предстоящи частични периоди по сключени договори, както и по спорове за изменение и прекратяване на сключени договори.

Чл. 54. (1) Към молбата по преддоговорния спор се прилага проектодоговорът, съставен от молителя, както и протоколът за разногласие, ако е бил съставен. Ако задължението за договаряне е възложено с планов или друг акт, прилага се и препис от него.

(2) Когато страните не са сключили в определения срок договор при задължение за взаимно договаряне, държавният арбитраж по искане на по-горестоящата организация, на една от тях или на органа, издал плановия акт, както и по свой почин образува производство за преддоговорен арбитраж. По същия ред се постъпва и в случаите на чл. 1, ал. 1, буква "в" от закона.

(3) Ако договорът не съдържа клаузи по въпроси, които трябва задължително да урежда, държавният арбитраж се произнася и по тях.

Чл. 55. Утвърдените от държавния арбитраж клаузи стават част от договора. Когато преддоговорният спор е възникнал поради отказ от договаряне, решението на държавния арбитраж замества договора.

Чл. 56. Когато отделни клаузи на договора противоречат на закона или на плана, държавният арбитраж ги заличава и поставя договора в съответствие със закона или с плана.

Чл. 57. В диспозитива на решението по преддоговорния спор се вписва точното съдържание на договорните условия, утвърдени от арбитъра.

Чл. 58. Производството по преддоговорния арбитраж се прекратява:

1. когато страните постигнат споразумение по спорните клаузи и това съгласие не противоречи на закона или на плановите актове и бъде одобрено от арбитъра;

2. когато страните се откажат от сключването на договор при липса на задължение за взаимно договаряне.

Чл. 59. (1) Решенията на държавния арбитраж влизат в сила от обявяването им и подлежат на незабавно изпълнение освен ако в тях е указан срок за изпълнението им.

(2) Решенията на държавния арбитраж по преддоговорни спорове пораждат действие от момента на обявяването им. Отменянето на тези решения няма обратна сила освен ако се касае до клаузи за неустойки.

(3) При неизпълнение на решения за реално изпълнение преди налагане на санкциите по чл. 18 от закона държавният арбитраж изисква обяснения от длъжника. С определението за налагане глоба се определя нов срок за изпълнение на решението.

Чл. 60. (1) Държавният арбитраж изпраща служебно на съответния банков клон заверен препис от решението с щемпел "Важи за изпълнение", който има сила на изпълнителен лист.

(2) В останалите случаи по молба на заинтересуваната страна държавният арбитраж издава изпълнителен лист, който се привежда в изпълнение по реда за изпълнение на съдебните решения.

(3) Завереният препис от решението или изпълнителният лист е задължителен за Българската народна банка, финансовите органи и съдебните изпълнители. Длъжностни лица при тези органи, които не изпълняват заверения препис от решението или изпълнителния лист, носят съответна отговорност.

(4) Споровете, които възникват по частни жалби, подадени срещу изпълнителните действия, се решават съобразно установеното от Гражданския процесуален кодекс производство от по-горестоящото банково учреждение или от гражданските съдилища.

(5) Оспорване на вземането по заверен препис от решението или изпълнителния лист съгласно чл. 250-255 от Гражданския процесуален кодекс става пред компетентния държавен арбитраж. Спиране на изпълнението на оспореното вземане може да стане въз основа на представени убедителни писмени доказателства.

Чл. 61. (1) По въпроси, които не са по същество на делото, държавният арбитраж се произнася с определение.

(2) Определенията, с които не се слага край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от арбитъра, който ги е постановил, когато са налице изменени обстоятелства, грешки или опущения.

Чл. 62. Срещу определенията на държавния арбитраж могат да се подават частни жалби:

1. когато се прегражда по-нататъшният ход на делото освен в случаите на чл. 45, т. 2;

2. когато се налага глоба по закона и по този правилник;

3. в случаите, изрично посочени в закона и в този правилник.

Чл. 63. (1) Частните жалби се подават до главния арбитър на държавния арбитраж, постановил определението, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Когато се обжалва определение, постановено в арбитражно заседание, за страната, която е присъствувала, този срок тече от деня на заседанието.

(2) Към частната жалба се прилага документ за изпратен препис на другата страна.

Чл. 64. (1) Главният арбитър разглежда частните жалби без призоваване на страните освен ако счете за необходимо да изслуша техните обяснения.

(2) Когато частната жалба е срещу определение на главен арбитър, тя се разглежда от главен арбитър на друг окръжен (градски) държавен арбитраж, определен от главния арбитър на ВДА, или от главния арбитър на ВДА.

(3) Спрямо определението на главния арбитър, с което се прегражда по-нататъшното движение на делото, може да бъде допуснат преглед по реда на надзора. Когато определението се отмени, ВДА връща делото за разглеждане.

Чл. 65. (1) Молбата за преглед по реда на надзора и молбата за отмяна трябва да съдържа: наименованието и адреса на страната, която я подава, означение на решението, срещу което е подадена, обжалваемия интерес, посочване в какво се състои неправилността на решението и нормативните разпоредби, които са нарушени. Към молбата се прилагат документ за внесена държавна такса и препис за другата страна.

(2) Когато молбата за преглед по реда на надзора или за отмяна не отговаря на посочените в предходната алинея изисквания, на подателя се изпраща съобщение да отстрани недостатъка в 7-дневен срок. Ако молбата е подадена след изтичане на срока по чл. 23, ал. 2 от закона, или недостатъците не са отстранени в срок, тя се връща.

(3) След изтичане на срока за отговор и изправяне на недостатъците на молбата тя се изпраща заедно с делото на ВДА.

Чл. 66. Доколкото няма особени правила за производството по тази глава, се прилагат съответните правила за началното арбитражно производство.

Чл. 67. (1) За водене на арбитражно дело се събират държавна такса и разноски за производството.

(2) Държавната такса се събира в размери, определени в Закона за държавните такси и тарифите към него. Разноските по производството се определят от държавния арбитраж.

Чл. 68. Когато имуществените спорове приключват със споразумение преди постановяване на решението, държавният арбитраж освобождава половината от внесената за съответното производство държавна такса.

Чл. 69. Разноските по преддоговорния спор се възлагат върху страната, нарушила реда за сключване на договора. Когато спорът приключи със споразумение, разноските се разпределят поравно между страните.

Чл. 70. (1) Връчването на призовки, преписи от решения, съобщения и други книжа по арбитражното дело се извършва от разносвач на държавния арбитраж, който се подписва и удостоверява датата и начина на връчването. Връчването може да става и чрез служител на друг държавен арбитраж или на общински народен съвет, както и по пощата с обратна разписка.

(2) При особено бързи случаи призоваването и съобщенията могат да бъдат направени по телефон, телеграф или по друг начин.

(3) Начинът на призоваване и на изпращане на определенията и решенията се отбелязва в делото, към което се прилагат обратните разписки.

Чл. 71. Наложените от държавния арбитраж глоби на страни по делото, на длъжностни лица, на свидетели и вещи лица се внасят в приход на държавния бюджет въз основа на служебно издаден изпълнителен лист.

Чл. 72. (1) Вътрешностопанските арбитражи, създадени въз основа на чл. 10, ал. 2 от закона, са специализирани помощни органи за решаване на вътрешностопанските спорове в съответната система.

(2) Вътрешностопански арбитражи могат да се създават в стопанските комплекси, в стопанските организации и в министерствата и другите ведомства, към които има създадени стопански организации.

(3) Вътрешностопанските арбитражи решават споровете по сключването и по изпълнението на стопанските договори и другите имуществени спорове, предвидени в закона, по правила, приети от главния арбитър на ВДА, съвместно със съответните ръководители. Тези правила са неразделна част от наредбите за организация на вътрешната стопанска сметка.

Чл. 73. Върховният държавен арбитраж упражнява методично ръководство и контрол върху работата на вътрешностопанските арбитражи и предлага на съответните ръководители мерки за нейното подобряване.

Чл. 74. Арбитрите от вътрешностопанските арбитражи провеждат превантивна, правно-разяснителна и сигнална дейност в съответната стопанска система, за което уведомяват и ВДА. Те имат право да налагат санкции, предвидени във вътрешните актове.

Чл. 75. (1) Издадените решения и наложените санкции от вътрешностопанските арбитражи не подлежат на преглед по реда на надзора от ВДА. Те могат да бъдат изменяни или отменяни от съответните ръководители на стопанския комплекс, министерство, друго ведомство или стопанска организация в сроковете и по реда, предвидени в съответните наредби за вътрешната стопанска сметка.

(2) Когато при контролни проверки ВДА установи, че вътрешностопанският арбитраж е допуснал нарушения на закона, на плана и изискванията на вътрешната стопанска сметка, той предлага на съответния ръководител да вземе необходимите мерки в рамките на своята компетентност, а при нужда информира и Министерския съвет.

Чл. 76. (1) Вътрешностопанските арбитражи отчитат своята работа пред ръководителя на стопанския комплекс, министерство, друго ведомство или стопанска организация, като изпращат препис от отчета на ВДА. Когато в колегиумите и другите колективни органи за управление на министерствата и другите ведомства се разглежда работата на вътрешностопанския арбитраж, поканва се да участвува със свой представител и ВДА.

(2) Комитетът по единна система за социална информация организира статистически отчет за броя, вида, цената на вътрешностопанските спорове и др. и за резултатите от дейността на вътрешностопанските арбитражи по форми и срокове, съгласувани със съответните стопански комплекси, министерства, други ведомства и Върховния държавен арбитраж.