Държавен вестник, брой 33 от 28.IV

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда и събрала се на 29 април 1958 г. на четиридесет и първата си сесия,

като постанови да приеме редица предложения за взаимно или международно признаване на националните удостоверения за самоличност на моряците, представляващи точка седма от дневния ред на сесията,

като реши да придаде на тези предложения форма на международна конвенция,

приема днес на тринадесети май хиляда деветстотин петдесет и осма година следващата по-долу конвенция, която ще се именува Конвенция за националните удостоверения за самоличност на моряците, 1958 г.

Член 1

1. Тази конвенция се прилага към всеки моряк, заемащ каквато и да е длъжност на борда на плавателния съд (с изключение на военен плавателен съд), зарегистриран на територията, на която тази конвенция е в сила, и използуван обикновено за морско плаване.

2. В случай на някакви съмнения по отношение на това, дали някои категории лица се смятат за моряци съгласно целите на тази конвенция, този въпрос се решава от компетентните власти във всяка страна след консултация със заинтересуваните организации на корабопритежателите и на моряците.

Член 2

1. Всеки член на организацията, за който тази конвенция е в сила, по молба от страна на който и да е от своите граждани, който упражнява професията моряк, му издава удостоверение за самоличност в съответствие с разпоредбите на член 4 на тази конвенция. Обаче, ако издаването на такъв документ на специални категории моряци на дадена страна е невъзможно, даден член на организацията може вместо него да издаде паспорт, потвърждаващ, че притежателят му е моряк, и такъв паспорт съгласно целите на тази конвенция има същата сила като удостоверението за самоличност на моряка.

2. Всеки член на организацията, за който тази конвенция е в сила, може да издаде удостоверение за самоличност на моряка на който и да е друг моряк, нает на борда на плавателен съд, зарегистриран на неговата територия, или който е вписан в бюрото за наемане на територията му, ако заинтересуваният подаде молба.

Член 3

Удостоверението за самоличност на моряка се съхранява постоянно от моряка.

Член 4

1. Удостоверението за самоличност на моряка се съставя в проста форма от устойчив материал и по такъв начин, че всяко изменение в него да може лесно да се открие.

2. В удостоверението за самоличност на моряка се посочват името и длъжността на представителя на властта, който го е издал, датата и мястото на издаването и забележка относно това, че този документ е удостоверение за самоличност на моряка съгласно целите на тази конвенция.

3. Удостоверението за самоличност на моряка съдържа следните сведения за него:

a) пълното име (фамилията, името и другите части на името, когато такива съществуват);

b) датата и мястото на раждането;

c) гражданството;

d) особени белези;

e) снимка;

f) подпис на титуляра или ако последният не може да се подпише, отпечатък от палеца.

4. Ако член на организацията издава удостоверение за самоличност на моряка на чуждестранен моряк, той не е задължен да впише каквато и да е декларация относно гражданството на този моряк. При това такава декларация не съставлява решаващо доказателство за неговото гражданство.

5. Всяко ограничаване на продължителността на валидността на удостоверението за самоличност на моряка се посочва ясно върху документа.

6. При условие на спазване разпоредбите на предходните точки точната форма и съдържанието на удостоверението за самоличност на моряка се определят от члена на организацията, който издава удостоверението, след консултации със заинтересуваните организации на корабопритежателите и на моряците.

7. Националното законодателство може да предпише включването в удостоверението за самоличност на моряка на допълнителни сведения.

Член 5

1. Всеки моряк притежаващ валидно удостоверение за самоличност на моряка, издадено от компетентните власти на територията, за която тази конвенция е в сила, се допуска да се завърне на тази територия.

2. Заинтересуваният се допуска да се завърне също в посочената в предходната точка територия в течение най-малко на една година след датата на евентуалното изтичане на валидността на удостоверението за самоличност на моряка, на което той е титуляр.

Член 6

1. Всеки член на организацията, за който тази конвенция е в сила, разрешава достъпа на своя територия на всеки моряк, притежаващ валидно удостоверение за самоличност на моряка, ако такъв достъп на територията се изисква за временен отпуск на брега през време, когато плавателният съд се намира в пристанището.

2. Ако в удостоверението за самоличност на моряка има място за съответни вписвания, всеки член на организацията, за който тази конвенция е в сила, също ще разрешава достъп на своята територия на моряка, ако такъв достъп е поискан за следните цели:

a) за явяване на своя плавателен съд или за прехвърлянето на друг плавателен съд;

b) за транзитно преминаване за явяване на плавателен съд в друга страна или за връщане в родината;

c) за всяка друга цел, одобрена от властите на заинтересувания член.

3. Всеки член на организацията, преди да разреши допускане на своя територия за една от целите, изброени в предходната точка, може да иска убедителни доказателства, включително писмени доказателства от моряка, корабопритежателя или неговия представител или от съответния консул, за намерението на моряка и за факта, че последният е в състояние да изпълни това намерение. Даденият член може също така да ограничи пребиваването на моряка на своята територия със срок, който се смята за разумен за дадената цел.

4. Нищо в този член не трябва да се тълкува като ограничаване правото на члена на организацията да не допусне влизането и пребиваването на своя територия на което и да е определено лице.

Член 7

Ратификационните документи на тази конвенция се изпращат на Генералния директор на Международното бюро на труда за ратификация.

Член 8

1. Тази конвенция обвързва само тези членове на международната организация на труда, чийто ратификационни документи са регистрирани от Генералния директор.

2. Тя влиза в сила дванадесет месеца след като Генералния директор регистрира ратификационните документи на двама членове на организацията.

3. Впоследствие тази конвенция влиза в сила по отношение на всеки член на организацията дванадесет месеца след датата на регистрацията на неговия ратификационен документ.

Член 9

1. Всеки член на организацията, ратифицирал тази конвенция, може след изтичане на десет години от момента на първоначалното й влизане в сила, да я денонсира посредством акт за денонсиране, изпратен на Генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането влиза в сила една година след датата на регистрирането му.

2. Всеки член на организацията, ратифицирала тази конвенция, който в едногодишен срок след изтичане на упоменатия в предходната точка десетгодишен период не се възползува от възможността за денонсиране, предвидено в този член ще бъде обвързан за нов период от десет години и впоследствие може да денонсира тази конвенция след изтичане на всеки десетгодишен период при условията, предвидени в този член.

Член 10

1. Генералният директор на Международното бюро на труда известява всички членове на Международната организация на труда за регистрацията на всички ратификационни документи и актове за денонсиране, получени от него от членовете на организацията.

2. Известявайки членовете на организацията за регистрацията на получения от него втори ратификационен документ Генералният директор обръща вниманието им върху датата на влизането в сила на конвенцията.

Член 11

Генералният директор на Международното бюро на труда изпраща на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистрация в съответствие с член 102 от Устава на организацията на обединените нации пълни сведения за всички ратификационни документи и актове за денонсиране, регистрирани от него в съответствие с предходните членове.

Член 12

Всеки път, когато счете това за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда представя на Генералната конференция доклад за прилагането на тази конвенция и решава дали следва да се включва в дневния ред на конференцията въпроса за пълното или частичното преразглеждане на тази конвенция.

Член 13

1. В случай че Конференцията приеме новата конвенция, която напълно или частично преразглежда тази конвенция и ако в новата конвенция не е предвидено друго, то:

a) ратифицирането от който и да е член на организацията на новата преразгледана конвенция ще предизвика автоматически, независимо от член 9, незабавното денонсиране на тази конвенция при условие, че новата преразгледана конвенция е влязла в сила;

b) начиная от датата на влизане в сила на новата преразгледана конвенция, тази конвенция е закрита за ратифициране от членовете на организацията.

2. Във всеки случай тази конвенция остава в сила по форма и съдържание по отношение на тези членове на организацията, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали преразгледаната конвенция.

Член 14

Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.