Държавен вестник, брой 58 от 24.VII

Чл. 1. Тази инструкция урежда дейността на здравните органи при настаняването в психиатрични стационари на лица за провеждане на задължително и принудително лечение и за извършване на съдебнопсихиатрична експертиза.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 1991 г.) Задължителното или принудителното лечение се провежда в държавните специализирани медицински заведения, определени със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) В психиатричните стационари се приемат и настаняват по принудителен ред само лица, за които има:

1. писмено разпореждане на главния лекар на здравното заведение, в което е разкрит психиатричният стационар - чл. 36, ал. 5 от Закона за народното здраве (ЗНЗ);

2. (отменена частично като незаконосъобразна в частта й относно израза " - чл. 155, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с решение № 4701/2004 г. на ВАС - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) писмено разпореждане или постановление на прокурора;

3. определение или решение на съда - чл. 36, ал. 3 и 4, чл. 59, ал. 1 ЗНЗ, чл. 89, букви "б" и "в" и чл. 92, ал. 1, 2 и 4 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 155, ал. 1 НПК.

Чл. 3. (1) Влезлите в сила определения и решения за задължително или принудително лечение се изпълняват от органите на здравеопазването освен в случаите, когато принудителното лечение е постановено наред с наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 1991 г.) Принудителното лечение, постановено наред с наказание лишаване от свобода, се провежда в държавните специализирани болници или отделения, обособени към местата за лишаване от свобода. Когато няма такива болници или отделения, лечението се провежда в заведенията в системата на държавното здравеопазване.

Чл. 4. (1) Съдебнопсихиатричната експертиза се извършва:

1. амбулаторно - в здравно заведение, при следователя, в съда, в място за лишаване от свобода или в дома на болния;

2. в психиатричен стационар от общ тип;

3. в профилиран психиатричен стационар за задържани или изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

(2) В случаите на предходната алинея изследването на лицето се извършва от здравните органи само при негово съгласие, когато лицето не даде съгласие, здравните органи незабавно изискват от прокурора или от съда писмено нареждане и съдействие за амбулаторно изследване или настаняване на лицето временно в психиатричен стационар за извършване на съдебнопсихиатрична експертиза.

(3) Временното настаняване на лица за извършване на съдебнопсихиатрична експертиза в профилиран психиатричен стационар за задържани се извършва само след вземане на мярка за неотклонение, задържане под стража или задържане за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Чл. 5. (1) Максималният срок на престоя на лице, временно настанено за извършване на съдебнопсихиатрична експертиза в психиатричен стационар, е 30 дни. В този срок следва да се изпрати исканата експертиза съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 5 за съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните експертизи (ДВ, бр. 27 от 1976 г.).

(2) По изключение срокът по предходната алинея може да се продължи само от органа, който е разпоредил временното настаняване. За целта е необходимо мотивирано искане на експертите, в което се посочват причините, поради които изследването не може да бъде завършено в определения срок. Във всички случаи продължаването следва да се иска преди изтичане на срока и то не може да надвишава 30 дни.

(3) След изтичане на срока по предходните алинеи, ако прокурорът или съдът не са разпоредили писмено друго, лицето се изписва от психиатричния стационар незабавно освен ако то декларира писмено, че желае да остане на лечение и са налице медицински показания за това. И в двата случая главният лекар на здравното заведение, в което е разкрит психиатричният стационар, уведомява за изписването на болния органа, който е назначил съдебнопсихиатричната експертиза и е разпоредил временното настаняване на лицето в заведението за експертизата, както и близките на лицето.

(4) Лицата, настанени временно в психиатричен стационар за извършване на съдебнопсихиатрична експертиза, на които е определена мярка за неотклонение, задържане под стража, и тези, които изтърпяват наказание лишаване от свобода, се връщат в местата, от които са изпратени, след като е изготвена съдебнопсихиатричната експертиза. Това става и когато е изтекъл срокът на престоя за извършване на експертизата по ал. 1 и 2 освен ако съдът или прокурорът са разпоредили писмено друго.

Чл. 6. Заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, назначена с оглед прилагане на принудителни мерки за лечение, освен изискванията, посочени в чл. 37, ал. 6 от Наредба № 5 за съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните експертизи, трябва да съдържа и:

1. препоръка до съда за характера на психиатричния стационар, в който следва да бъде проведено лечението;

2. становище, доколко състоянието на болния налага вземане на незабавни мерки съгласно чл. 36, ал. 5 ЗНЗ за временното му настаняване или временното продължаване на престоя в психиатричен стационар до разглеждане на делото в съда. В този случай експертът уведомява главния лекар на заведението, в което е разкрит психиатричният стационар, за необходимостта от прилагане на тази мярка.

Чл. 7. Амбулаторната съдебнопсихиатрична експертиза се извършва и се изпраща в срок до 20 дни на органа, който я е назначил.

Чл. 8. (1) Когато състоянието на психично болния налага вземането на незабавни мерки и той е настанен временно на лечение в психиатричен стационар по чл. 36, ал. 5 ЗНЗ, главният лекар на здравното заведение, в което е разкрит психиатричният стационар, уведомява не по-късно от 24 часа от настаняването на лицето устно и писмено районния прокурор по местоживеене на болния и предлага да даде писмено разпореждане за временното настаняване на болния в заведението, за изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза и сезиране на съда.

(2) Писменият сигнал по предходната алинея трябва да съдържа подробно описание на психичното състояние на болния, диагнозата и конкретните основания, които правят необходимо незабавно временното настаняване на лечение в психиатричен стационар.

(3) Когато прокурорът откаже да издаде разпореждане за временното настаняване на лечение на болния, главният лекар на заведението нарежда болният да бъде изписан незабавно.

Чл. 9. (1) Районната психиатрична диспансерна служба по местоживеене на болния, след като се получи решението на съда за задължително или принудително лечение, организира незабавното му настаняване в психиатричен стационар.

(2) При необходимост ръководителят на районната психиатрична диспансерна служба иска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) за настаняването на болния (при неявяване в срок, при укриване или съпротива).

(3) Когато след писмено искане на съдействие от органите на МВР настаняването на болния не бъде осъществено, ръководителят на районната психиатрична диспансерна служба уведомява за това писмено районния прокурор по местоживеене на болния и съда, който е издал решението за задължително или принудително лечение.

(4) Транспортирането на болните става съобразно разпоредбите на "Инструкция за задълженията на органите на Министерството на здравеопазването, народните съвети, Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи при транспортирането на психично болни лица" от 1968 г. (необнародвана).

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 1991 г.) Задължителното или принудителното лечение се провежда в психиатрични стационари на държавни психиатрични заведения или на други държавни здравни заведения и в профилираните психиатрични стационари с повишена сигурност, съответствуващи на характера на принудителната медицинска мярка, определена от съда, и съгласно районирането, определено със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) Психиатричните стационари с повишена сигурност се определят от министъра на здравеопазването съгласувано с МВР.

Чл. 11. (1) Главният лекар на заведението, в което е разкрит психиатричният стационар, определен съобразно разпоредбите на предходния член, е длъжен да осигури незабавно приемане на болния за провеждане на задължително или принудително лечение.

(2) След приемане на болния главният лекар на заведението уведомява писмено съда, който е издал решението за задължително или принудително лечение, районния прокурор, поделението на МВР, районната психиатрична диспансерна служба по местоживеене на болния и близките му.

Чл. 12. (1) Провеждането на задължително или принудително лечение в психиатричните стационари се осигурява с наличните технически съоръжения и медицинския персонал в щата на здравното заведение.

(2) Лечебен режим с допълнителни мерки за сигурност се прилага само за настанените в профилираните психиатрични стационари с повишена сигурност, който се осъществява с помощта на ведомствена охрана.

(3) Режимът по предходната алинея се определя от МНЗ съгласувано с МВР.

Чл. 13. (1) Методите на лечение и принципите на прилагането им при болни, настанени на задължително или принудително лечение, не се различават от методите на лечение на доброволно постъпилите в психиатрични стационари.

(2) Настанените на задължително или принудително лечение могат да напускат района на заведението само за нуждите на трудовото лечение, за специални медицински изследвания и в изключителни случаи по нареждане на главния лекар само с придружител от персонала на заведението.

(3) Когато болен, настанен на задължително или принудително лечение или временно за извършване на съдебнопсихиатрична експертиза, напусне самоволно района на заведението, главният лекар на заведението уведомява незабавно районния прокурор и съответното поделение на МВР по местоживеене на болния и по местонахождението на здравното заведение, както и съответната районна психиатрична диспансерна служба, с искане на съдействие за довеждането му.

(4) Когато болен от алкохолна или друга наркоманна болест, настанен на принудително лечение, напусне самоволно района на заведението, времето, през което не е бил в заведението, не се включва в определения от съда срок на лечение.

Чл. 14. (1) Когато се налага преместване на болен, настанен на задължително или принудително лечение, от един психиатричен стационар в друг, превеждането на болния се извършва след предварителна уговорка между главните лекари на двете заведения и само ако стационарът, в който се превежда болният, съответствува на характера на психиатричния стационар за провеждане на задължителното или принудителното лечение, определен от съда.

(2) При преместване по предходната алинея главният лекар на заведението уведомява съда, който е издал решението за задължително или принудително лечение, районния прокурор, поделението на МВР, районната психиатрична диспансерна служба по местоживеене на болния и близките му, като посочва причините за преместването.

(3) Когато здравното състояние на болния, настанен на задължително или принудително лечение, налага незабавното му лечение в непсихиатрично здравно заведение, главният лекар на заведението, в което е разкрит психиатричният стационар, извършва превеждането на болния след предварителна уговорка с главния лекар на съответното здравно заведение.

(4) Когато здравното състояние на болния не налага повече лечение в здравното заведение, в което е бил преведен по предходната алинея, главният лекар на непсихиатричното заведение осигурява връщането му в психиатричния стационар, от който е бил преведен.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 1991 г.) Когато преди изтичане на една година от настаняването в психиатричен стационар на болен на задължително лечение по чл. 36 ЗНЗ или преди изтичане на 6 месеца от настаняване на болен на принудително лечение по чл. 89 или чл. 92, ал. 1, 2 или 4 НК в психичното му състояние настъпи значително подобрение, което не налага повече задължително или принудително лечение, главният лекар на здравното заведение, в което е разкрит психиатричният стационар, изпраща незабавно до районния прокурор в района на съда, в който се намира здравното заведение, предложение за прекратяване на лечението, придружено със съответна съдебнопсихиатрична експертиза.

(2) Главният лекар на заведението осигурява извършването на съдебнопсихиатричната експертиза и в зависимост от заключението прави мотивирано предложение за прекратяване, продължаване или заменяне на принудителното или задължителното лечение:

1. петнадесет дни преди изтичане на първите шест месеца от настаняването на болния на принудително лечение по чл. 89, буква "б" или "в" и чл. 92, ал. 1, 2 или 4 НК и преди изтичане на всеки следващи шест месеца;

2. тридесет дни преди изтичане на първата година от настаняване на болен на задължително лечение по чл. 36 ЗНЗ и преди изтичане на всяка следваща година.

(3) При трудности в експертната задача по предходната алинея по нареждане на главния лекар състоянието на болния се обсъжда предварително от лекарски колегиум на заведението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 1991 г.) Главният лекар на заведението изпраща предложението и съдебно-психиатричната експертиза съгласно ал. 2, т. 1 на съда и по т. 2 на прокурора от района на съда, в който се намира здравното заведение.

Чл. 16. (1) На настанените на лечение в профилирани психиатрични стационари с повишена сигурност се извършва медицинско освидетелствуване на всеки шест месеца от комисия в състав:

1. представител на МНЗ;

2. главният лекар на заведението (завеждащият отделението);

3. лекуващият лекар.

(2) Комисията се произнася относно здравното състояние на болния, режима и резултатите от лечението.

Чл. 17. Преди да направи предложение за прекратяване на задължителното или принудителното лечение, главният лекар на заведението е длъжен да се съобрази с готовността и възможността на близките на болния да се грижат за него в домашни условия или подготовката и настаняването му в дом за социални грижи при съответните показания, както и с извършеното от районната психиатрична диспансерна служба по трудоустрояване, поставяне под запрещение, социално подпомагане, пенсиониране, жилищно настаняване и др., когато състоянието на болния изисква това.

Чл. 18. Главният лекар на заведението уведомява психиатричната диспансерна служба и поделението на МВР по местоживеене на болния за предстоящото му изписване 30 дни преди изтичане на срока за настанените на принудително лечение по чл. 59 ЗНЗ и незабавно след получаването от съда на решението за прекратяване в другите случаи на задължително или принудително лечение.

Чл. 19. (1) Главният лекар на заведението осигурява изписването на болните, настанени на принудително лечение по чл. 59 ЗНЗ, в деня на изтичане на срока на лечението, и изписването на болните, настанени на задължително лечение по чл. 36 ЗНЗ, на принудително лечение по чл. 89 или чл. 92 НК, веднага след получаване решението на съда за прекратяване на лечението.

(2) Болни, настанени на принудително лечение след прекъсване изтърпяването на наказание лишаване от свобода, след прекратяване на принудителното лечение се връщат в местата, откъдето са били изпратени.

Чл. 20. Психиатричната диспансерна служба по местоживеене на болния регистрира решенията на съда за задължително или принудително лечение в специален дневник. Такъв дневник за приетите от тях по този ред болни водят и всички психиатрични стационари.

Чл. 21. Регистрацията, общата организация и контрол, свързани с правилното провеждане на задължителното и принудителното лечение, се извършват от завеждащия съдебнопсихиатричен, респективно наркологичен кабинет, разкрит щатно или функционално към всяко психиатрично диспансерно или стационарно заведение.

Чл. 22. (1) Психиатричните диспансерни служби по местоживеене на болния осъществяват специализирано диспансерно наблюдение на всички задължително или принудително лекувани психично болни след тяхното изписване от психиатричен стационар.

(2) Специализираното диспансерно наблюдение има за задача да спомага за предотвратяване на повторни общественоопасни действия, които биха застрашили околните или самия болен. Това диспансерно наблюдение включва чести контролни прегледи, поддържащо лечение, настаняване на работа, трудоустрояване или пенсиониране, социално подпомагане на болния или близките му, отправяне предложение за поставяне под запрещение и други медицински и социални мерки.

(3) При осъществяване на дейността по предходната алинея психиатричната диспансерна служба търси съдействие от членовете на семейството на болния, отечественофронтовските организации, доброволните отряди, органите на народната милиция, центровете за възпитателна работа с населението по местоживеене и др.

(4) Психиатричната диспансерна служба по местоживеене на болен с прекратено задължително или принудително лечение изпраща незабавно писмено предложение за прилагане на принудителни мерки за лечение до съответния районен прокурор, когато установи, че са налице условията за прилагане на задължително или принудително лечение. Предложенията на психиатричната диспансерна служба трябва да отговарят на изискванията по чл. 9, ал. 2.