Държавен вестник, брой 72 от 11.IX

Член 1

За целите на тази конвенция посочените по долу термини имат следното значение:

а) "консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

б) "консулски окръг" означава територията, определена на консулството за изпълнение на консулските функции;

в) "шеф на консулство" означава лицето, на което е възложено да действува в това качество;

г) "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, на което е възложено изпълнението на консулски функции. Това определение включва и лицето, изпратено на практика в консулството (стажант);

д) "сътрудник на консулството" означава всяко лице, което не е консулско длъжностно лице, но изпълнява в консулството административни, технически или други задачи по обслужването на консулството;

е) "член на консулството" означава консулско длъжностно лице и сътрудник на консулството;

ж) "консулско помещение" означава сгради или части от сгради, включително и резиденцията на шефа на консулството, както и терените, принадлежащи към тях, които се използуват изключително за консулски цели, независимо чия собственост са те;

з) "консулска архива" означава всички книжа, документи, кореспонденция, книги, филми, магнетофонни ленти, консулски регистри, а също и кодови средства и картотеки, както и предметите предназначени за тяхното съхраняване;

и) "кораб на приемащата страна" означава всяко плавателно средство, плаващо под знамето на тази страна, с изключение на военните плавателни съдове;

к) "въздухоплавателно средство на изпращащата страна" означава всеки въздухоплавателен кораб, с изключение на военните самолети, регистрирани в тази държава съгласно нейното законодателство и носещ нейните отличителни знаци.

Член 2

1. Консулство може да бъде открито в приемащата страна само със съгласието на тази страна.

2. Седалището на консулството, рангът му и консулският окръг се определят по взаимно съгласие между изпращащата и приемащата страна.

Член 3

1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата страна трябва предварително да се убеди по дипломатически път, че дадено лице ще получи съгласието на приемащата страна за признаването му като шеф на консулството.

2. Изпращащата страна представя на Министерството на външните работи на приемащата страна консулски патент или друг подобен документ за назначаването на шефа на консулството, в който се посочват пълното име, рангът, седалището на консулството и консулския окръг, в който той ще изпълнява своите функции.

3. След представянето но консулския патент или друг подобен документ за назначаване на шефа на консулството приемащата страна му издава във възможно най-кратък срок екзекватура или друго разрешение.

4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнение на своите функции, след като приемащата страна му издаде екзекватура или друго разрешение.

5. Приемащата страна до издаването на екзекватурата или друго разрешение може да даде на шефа на консулството временно съгласие за изпълнение на неговите функции.

6. От момента на даването на разрешение, даже и временно, компетентните органи на приемащата страна вземат всички необходими мерки, за да може шефът на консулството да изпълнява своите функции.

Член 4

Приемащата страна може по всяко време, без да е длъжна да мотивира решението си, да уведоми изпращащата страна по дипломатически път, че екзекватурата или друго разрешение, дадено на шефа на консулството, са оттеглени или че друг член на консулството се счита нежелан. В такъв случай изпращащата страна е длъжна да отзове това лице, ако то е пристъпило към изпълнение на своите функции. Ако изпращащата страна не изпълни в течение на разумен срок това задължение, приемащата страна може да престане да го признава за член на консулството.

Член 5

1. Ако шефът на консулството поради някаква причина не може да изпълнява функциите си или ако длъжността шеф на консулството е вакантна, изпращащата страна може да възложи на консулско длъжностно лице от това или друго свое консулството в приемащата страна или на член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство в приемащата страна временно да изпълнява функциите на шеф на консулството. Името на това лице предварително се нотифицира в Министерството на външните работи на приемащата страна.

2. Лицето, на което е възложено временно да изпълнява функции на шеф на консулството, се ползува със същите права, привилегии и имунитети, с каквито се ползува шефът на консулството съгласно тази конвенция.

3. Възлагането на консулски функции на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна съгласно точка 1 на този член не ограничава неговите привилегии и имунитети, които му са предоставени по силата та неговия дипломатически статут.

Член 6

Консулско длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна.

Член 7

Изпращащата страна уведомява Министерството на външните работи на приемащата страна писмено за:

а) назначаването на членовете на консулството, с изключение на шефа на консулството, за тяхното пристигане след назначаването им, за окончателното им заминаване или за прекратяването на техните функции и за всички други изменения, засягащи техния статут по време на работата им в консулството;

б) пристигането и окончателното заминаване на член на семейството на член на консулството и съответно, че дадено лице става или престава да бъде член на семейството;

в) приемане на работа и освобождаване от работа на лица с постоянно местожителство в приемащата страна като членове на консулството.

Член 8

1. Компетентните органи на приемащата страна издават безплатно на консулското длъжностно лице документ, в който се указват неговата самоличност и ранг.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат също и спрямо сътрудниците на консулството, ако не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в нея.

3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и спрямо членовете на семейството на членовете на консулството, които живеят заедно с тях.

Член 9

1. Приемащата страна оказва на консулството всякакви улеснения при изпълнение на неговите функции и взема необходимите мерки, за да могат неговите членове да изпълняват своята служебна дейност и да се ползуват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция.

2. Приемащата страна се отнася към членовете на консулството със съответно уважение и взема необходимите мерки за осигуряване защитата, на тяхната личност, свобода и достойнство.

Член 10

Гербът на изпращащата страна заедно с наименованието на консулството на езика на изпращащата страна и на приемащата страна може да бъде поставен на сградата, в която се помещава консулството.

2. Държавното знаме на изпращащата страна може да бъде издигнато на сградата на консулството и на резиденцията на шефа на консулството.

3. Флагът на изпращащата страна може да се поставя на служебните превозни средства на шефа на консулството.

Член 11

1. Изпращащата страна може в съответствие със законодателството на приемащата страна да придобива, владее, ползува и наема терени, сгради или части от сгради, да строи и благоустроява терени, необходими за консулски помещения, а също и за жилищни помещения на членовете на консулството. За тази цел приемащата страна при нужда оказва помощ на изпращащата страна.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член не освобождават изпращащата страна от задължението да съблюдава законите и правилата за строителство и градоустройство, прилагани в района, където се намират съответните недвижими имоти.

Член 12

1. Консулските помещения са неприкосновени. Органите на приемащата страна не могат да влизат в тях без съгласието на шефа на консулството, шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лице , определено от един от тях.

2. Консулски помещения не могат да бъдат използувани за цели, несъвместими с изпълнението на консулските функции.

3. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат и за жилищата на членовете на консулството.

Член 13

1. Консулските помещения, както и превозните средства на консулството, не подлежат на реквизиция под каквато и да е форма. Ако за нуждите на националната отбрана или обществени нужди се налага тяхното отчуждаване или изземване, в съответствие със законодателството на приемащата страна компетентните органи на приемащата страна вземат всички необходими мерки, за да се избягнат затруднения в изпълнението на консулските функции и за незабавно изплащане на изпращащата страна на подходящо и ефективно обезщетение.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат по отношение на превозните средства на членовете на консулството, ако не се граждани на приемащата страна.

Член 14

1. Консулските помещения, жилищата на членовете на консулството, терените, ако това имущество е собственост или се наема от името на изпращащата страна или от физическо или юридическо лице, действуващо от нейно име, а също сделки и документи, отнасящи се до придобиване на посоченото имущество, се освобождават от каквито и да било данъци или други подобни такси.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член не се отнасят за заплащане на конкретни видове услуги.

Член 15

Изпращащата страна се освобождава от плащане на каквито и да било данъци и такси на територията на приемащата страна върху движимо имущество, което е собственост на тази страна или се ползува от нея, както и при придобиването на такова имущество.

Член 16

Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от това, къде се намират.

Член 17

1. Консулството има право да се свързва с правителството, дипломатическите представителства и други консулства на изпращащата страна, независимо къде се намират. За тази цел консулството може да ползува всички обикновени средства за връзка, шифър, дипломатически или консулски куриери, дипломатически или консулски куфари. При използуването на обикновените средства за съобщения към консулствата се прилагат същите тарифи, които се прилагат за дипломатическото представителство. Консулството може да инсталира и използува радиопредавател само със съгласието на приемащата страна.

2. Служебната кореспонденция на консулството независимо от средствата за съобщения, които се използуват, и консулските куфари, имащи видими външни знаци, показващи техния официален характер, са неприкосновени и не могат да бъдат задържани и отваряни от органите на приемащата страна.

3. Консулските куриери на изпращащата страна се ползуват на територията на приемащата страна със същите права, привилегии и имунитети, с каквито се ползуват дипломатическите куриери.

4. Консулският куфар може да бъде поверен на капитан на кораб или командир на самолет. Капитанът или командирът се снабдява с официален документ, указващ броя на пратките, намиращи се в куфара, но той не се счита за консулски куриер. Консулското длъжностно лице може да получи консулски куфар непосредствено и безпрепятствено от командира на самолета или капитана на кораба, както и да го предаде.

Член 18

Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се ползуват с лична неприкосновеност. Те не подлежат на арестуване или задържане под каквато и д е било форма.

Член 19

1. Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се ползуват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна освен за гражданските искове, отнасящи се до:

а) лично недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, освен ако не го притежават от името на изпращащата страна за консулски цели;

б) наследства, по отношение на които те се явяват изпълнители на завещания, управители на наследствено имущество, като наследници по закон или завещание или заветници в качеството им на частни лица, а не от името на изпращащата страна;

в) сключени договори, по които пряко или косвено не са поели задължение в качеството им на представители на изпращащата страна;

г) вреди на трето лице, причинени в приемащата страна от злополука с пътно моторно превозно средство.

2. По отношение на лицата, посочени в точка 1 на този член, не могат да се предприемат никакви изпълнителни мерки освен за случаите, които попадат в букви "а", "б", "в" и "г", при условие, че предприетите мерки не нарушават неприкосновеността на тяхната личност или жилище.

Член 20

1. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета от юрисдикцията на приемащата страна по отношение на член на консулството и член на неговото семейство, живеещ заедно с него. Във всички случаи отказът трябва да бъде ясно изразен в писмена форма. Отказът от имунитет от юрисдикцията по граждански дела не означава отказ от имунитет по отношение на изпълнението на решение, за което се изисква отделен отказ.

2. Ако член на консулството или член на неговото семейство, живеещ заедно с него, предяви иск по дело, по което той би се ползувал с имунитет от юрисдикцията в съответствие с чл. 19 на тази конвенция, той няма право да се позовава на имунитета по отношение на всеки насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск.

Член 21

1. Консулското длъжностно лице не е задължено да дава показания в качеството на свидетел пред съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна.

2. Сътрудник на консулството може да бъде призован за даване на свидетелски показания пред съдилища или други компетентни органи на приемащата страна. Той може да откаже да даде свидетелски показания за обстоятелства, отнасящи се до служебната дейност. Не се допуска прилагането на принудителни мерки към сътрудник на консулството с цел да се яви на съд или да даде показания.

3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и за членовете на семействата на член на консулството, ако те живеят заедно с него.

Член 22

Приемащата страна освобождава членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, от всякакви принудителни повинности и други публични или военни задължения.

Член 23

Членовете на консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, се освобождават от всякакви задължения, предвидени в законодателството на приемащата страна относно регистрирането, разрешения за престой и др., които се отнасят до чужденците.

Член 24

1. Членовете на консулството се освобождават от плащането на данъци и такси, събирани от приемащата страна по отношение на работната заплата, получавана от тях.

2. Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от заплащането на всякакви данъци и такси върху принадлежащото им движимо имущество.

3. Освобождаването по точка 2 на този член не се отнася до:

а) косвени данъци, които нормално са включени в цената на стоките или услугите;

б) данъци и такси върху лични недвижими имоти, намиращи се на територията на приемащата страна, при спазване на разпоредбите на член 14;

в) данъци върху наследство и данъци за прехвърляне право на собственост, които се събират от приемащата страна при спазване разпоредбите на член 26;

г) данъци и такси, събирани върху личните доходи, които имат свой източник в приемащата страна;

д) такси, събирани за оказване на конкретен вид услуги;

е) данъци и такси върху сделки и документи, отнасящи се до сделките, включително и държавните такси от всякакъв вид, събирани във връзка с такива сделки, с изключение на данъците и таксите, за които е предвидено освобождаване съгласно член 14.

4. Членовете на консулството, които приемат на работа лица, чиито възнаграждения и заплати не са освободени от данък върху дохода в приемащата страна, трябва да изпълняват задълженията, установени от законодателството на тази страна за събиране на данъци върху дохода.

Член 25

1. Всички предмети, включително и моторните превозни средства, предназначени за служебно ползуване от консулството, се освобождават от митнически такси в същата степен, както предметите, предназначени за служебно ползуване от дипломатическото представителство.

2. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от митнически контрол.

3. Членовете на консулството, а също живеещите задно с тях членове на семействата им се освобождават от митнически такси, както съответните категории на персонала на дипломатическото представителство на изпращащата страна.

4. В точка 3 на този член терминът "съответните категории на персонала на дипломатическото представителство" означава членовете на дипломатическия персонал, ако става дума за консулски длъжности лица, и членове на административния и технически персонал, ако става дума за сътрудниците на консулството.

Член 26

В случай на смърт на член на консулството или член на неговото семейство, който живее заедно с него, приемащата страна:

а) разрешава да се изнесе движимото имущество, останало от починалото лице, с изключение на имуществото придобито в приемащата страна, чиито износ е бил забранен в момента на смъртта на това лице;

б) не събира данък наследство, нито данъци за прехвърляне правото на собственост върху движимото имущество, намиращо се в приемащата страна единствено във връзка с пребиваването в тази страна на починалото лице като член на консулството или член на неговото семейство.

Член 27

Приемащата страна осигурява свобода на движение и пътувания на своята територия на членовете на консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, с изключение на районите, влизането в които е забранено или ограничено по съображения на държавна безопасност.

Член 28

Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях трябва да спазват законодателството на приемащата страна относно застраховката за гражданска отговорност за вреди, причинени на трети лица, при използуване на моторно превозно средство.

Член 29

Сътрудниците на консулството и членовете на семействата на консулските длъжности лица и на сътрудниците на консулството, живеещи заедно с тях, които са граждани на приемащата страна или живеят постоянно в нея, не се ползуват от привилегиите и имунитетите, определени в тази конвенция, с изключение на точки 2 и 3 на член 21.

Член 30

Задача на консулското длъжностно лице е да укрепва дружеските отношения между двете страни, да спомага за развитието на икономическите, търговските, културните, научните и туристическите отношения между тях и да защитава правата и интересите на изпращащата страна на нейните граждани и юридически лица.

Член 31

1. При изпълнение на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към:

а) компетентните местни органи на своя консулски окръг;

б) компетентните централни органи на приемащата страна, ако това е позволено от законодателството и обичаите на приемащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може с предварителното съгласие на приемащата страна да изпълнява функции и извън консулския окръг.

Член 32

Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законите и правилниците на приемащата страна да представлява пред съдилища и другите органи на приемащата страна гражданите на изпращащата страна, включително и юридическите лица, да предприема съответни мерки, за да им осигури правна защита, когато тези граждани поради отсъствие или поради каквато и да е друга причина не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите права и интереси.

2. Представителството по точка 1 на този член се прекратява в момента, когато представляваното лице назначи свой пълномощник или само осигури защитата на своите права и интереси.

Член 33

Консулското длъжностно лице има право:

а) да издава, продължава, разширява, анулира или внася други промени в паспортите или други подобни документи на гражданите на изпращащата страна;

б) да издава визи.

Член 34

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да води на отчет гражданите на изпращащата страна;

б) да приема всякакви заявления по въпроси на гражданството;

в) да регистрира и да получава съобщения и документи за раждания и смърт на граждани на изпращащата страна;

г) да сключва бракове съгласно законодателството на изпращащата страна при условие, че и двете лица са нейни граждани;

д) да приема заявления, отнасящи се до семейните отношения на гражданите на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата страна за направените в консулството регистрации за раждания, бракосъчетания и смърт на граждани на изпращащата страна, ако това се изисква от законодателството на приемащата страна.

3. Разпоредбите на букви "в" и "г" на точка 1 на този член не освобождават заинтересуваните лица от задълженията да спазват формалностите, изисквани от законодателството на приемащата страна.

Член 35

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да приема и заверява декларации на граждани на изпращащата страна, както и да им издава съответни документи;

б) да изготвя, заверява и съхранява завещания и други документи, удостоверяващи едностранни правни сделки на граждани на изпращащата страна;

в) да заверява подписи на гражданите на изпращащата страна;

г) да легализира всякакви документи, издавани от органите на изпращащата или приемащата страна, както и да заверява преписи и извлечения от тези документи;

д) да превежда документи и да заверява верността на преводите;

е) да изготвя и заверява актове и договори, които гражданите на изпращащата страна сключват, ако тези актове и договори не са в противоречие със законодателството на приемащата страна и не се отнасят до придобиването или прекратяването на права върху недвижими имоти, които се намират в тази страна.

2. Актовете и документите, посочени в точка на този член, заверени и легализирани от консулското длъжностно лице на изпращащата страна, имат в приемащата страна същата валидност и доказателствена сила, както документите, заверени или легализирани от съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна. Органите на приемащата страна обаче са длъжни да признават валидността на споменатите документи само дотолкова, доколкото те не противоречат на законодателството на тази страна.

Член 36

Консулското длъжностно лице има право да приема на съхранение от и за гражданите на изпращащата страна предмети, пари и документи, ако това не противоречи на законодателството на приемащата страна.

Член 37

Консулското длъжностно лице има право да връчва на граждани на изпращащата страна съдебни и извънсъдебни книжа.

Член 38

1. Органите на приемащата страна уведомяват писмено консулството за случаите, когато се налага да се уреди настойничество или попечителство върху гражданин на изпращащата страна, който не е пълнолетен или не е в състояние да извършва правни действия.

2. Консулското длъжностно лице може да влиза във връзка със съответните органи на приемащата страна по въпросите на точка 1 на този член и по специално да предлага съответно лице за настойник или попечител.

Член 39

Консулското длъжностно лице има право да влиза във връзка с всеки гражданин на изпращащата страна, да му оказва помощ или дава съвети, а в случай на необходимост да му осигури правна помощ. Никакви ограничения не се налагат от приемащата страна върху достъпа на гражданин на изпращащата страна в консулството или свързването му с него.

Член 40

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват в срок от три дни консулството на изпращащата страна за всеки случай на арестуване, задържане или лишаване от свобода под каквато и да е друга форма на гражданин на изпращащата страна. Тези органи са длъжни незабавно да изпращат съобщенията, отправени от това лице, към консулството.

2. Консулското длъжностно лице има право да посещава гражданин на изпращащата страна, който е арестуван, задържан или лишен от свобода под каквато и да е друга форма, а също да разговаря или кореспондира с него, както и да му оказва помощ при организиране на защитата. То има също право да посещава гражданин на изпращащата страна, който изтърпява наказание лишаване от свобода.

3. Компетентните органи на приемащата страна са длъжни да уведомяват гражданите на изпращащата страна за всички права, които те имат съгласно разпоредбите на тази конвенция.

4. Правата, определени в този член, трябва да се осъществяват съгласно законите и правилниците на приемащата страна.

Член 41

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват в най-кратък срок консулството за смъртта на гражданин на изпращащата страна и му предават сведения за наследственото имущество, за наследниците, заветниците, а също и за наличието на завещание, както и за откриване на наследство в приемащата страна, когато наследник или заветник е гражданин на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може да представлява гражданин на изпращащата страна пред органите на приемащата страна в съответствие с нейното законодателство по наследствени производства и без да е упълномощено за това, ако тези граждани поради отсъствие или поради други уважителни причини не са в състояние своевременно да защитават своите права и интереси.

3. Консулското длъжностно лице , в чийто район се намира наследството, може:

а) да иска от компетентните органи на приемащата страна да вземат предвидените по законодателството на тази страна за запазването и управлението на наследственото имущество;

б) да присъствува лично или чрез упълномощено лице при съставянето на описа и запечатването на имуществото и да следи хода на започналото за тази цел производство.

4. Ако след завършването на наследственото производство на територията на една от договарящите се страни движимото наследствено имущество или получените от продажбата на движимото имущество суми подлежат на предаване на живеещите на територията на другата договаряща страна наследници или заветници и те нямат възможност да получат наследството лично или чрез свой представител, наследственото имущество или получените от продажбата му суми се предават на консулското длъжностно лице в съответствие със законодателството на приемащата страна.

5. Ако гражданин на изпращащата страна, който няма постоянно местожителство в приемащата страна, почине в тази страна по време на пътуване, носените от него предмети, с изключение на тези, които са придобити в приемащата страна и по време на смъртта са били под възбрана за износ, се предават на консулското длъжностно лице без формалности.

Член 42

Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ на корабите на изпращащата страна, както и на екипажите на тези кораби по време на тяхното пребиваване в териториалното море или вътрешните води на приемащата страна. То може да предприема всякакви мерки за прилагане на законите и други правни разпоредби на изпращащата страна относно корабоплаването. За тази цел то може да посещава също корабите на изпращащата страна и може да бъде посещавано от капитаните и екипажа на тези кораби в съответствие със съществуващите в пристанищата на приемащата страна разпоредби.

Член 43

Без да накърнява правата на органите на приемащата страна, консулското длъжностно лице има право:

а) да разпитва капитана или член на екипажа на кораба на изпращащата страна, да проверява, да приема и заверява корабни документи, да приема декларации относно пътуването на кораба и да извършва други действия, които имат за цел да улеснят влизането, престоя и излизането на кораба;

б) да разрешава всякакви спорове между капитана и другите членове на екипажа, включително и споровете относно трудовите договори и условията на труда;

в) да извършва действия, свързани с наемане на работа или освобождаване на капитана или на член на екипажа;

г) да предприема всякакви мерки за осигуряване на болнично лечение и репатриране на капитана или член на екипажа;

д) да приема, изготвя или подписва всякакви заявления и други документи относно корабоплаването, предвидени от законодателството на изпращащата страна;

е) да получава съобщения и актове относно раждания или смърт, които капитанът е съставил на борда на кораба, както и завещания, които е приел по време на пътуването;

ж) да оказва помощ на капитана или на член на екипажа при влизането му във връзка със съд или други компетентни органи на приемащата страна.

Член 44

1. Когато съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна имат намерение да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на борда на кораб на изпращащата страна, който се намира в териториалните води на приемащата страна, тези органи трябва да уведомят за това съответното консулското длъжностно лице. Това уведомление се прави преди започване на действията, за да може консулското длъжностно лице да присъствува при извършването им. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител са били възпрепятствувани да присъствуват на тези действия, по тяхна молба компетентните органи на приемащата страна им предават пълна информация за извършените действия и за станалото.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат и в случаите, когато се наложи компетентните органи на пристанищния район да разпитват на брега капитана, член на екипажа или пътник на кораб на изпращащата страна, който е гражданин на тази страна.

3. Съдебните или други компетентни органи на приемащата страна освен по искане на капитана на кораба или на консулското длъжностно лице няма да се намесват във вътрешните работи на кораба по въпросите за отношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината и други действия от вътрешен ред, когато не се нарушава спокойствието, безопасността и законодателството на приемащата страна.

4. Разпоредбите на точки 1 и 2 на този член не се прилагат обаче към обичайните митнически, паспортен, санитарен и пристанищен контрол на морската администрация, а също за спасяване на човешки живот по море, предотвратяване на замърсяване на морски води и към други действия, предприети по искане или със съгласието на капитана на кораба.

Член 45

1. Ако кораб на изпращащата страна е потънал, заседнал, ако е изхвърлен на брега или е претърпял друга авария в териториалното море или вътрешните води на приемащата страна, или на какъвто и да е предмет, принадлежащ към този кораб, или предмет, представляващ част от товара на какъвто и да е разбит кораб, който предмет е собственост на изпращащата страна или на гражданин на тази страна, бъде намерен в приемащата страна, компетентните органи на тази страна уведомяват за това незабавно консулското длъжностно лице на изпращащата страна. Те също уведомяват консулското длъжностно лице за взетите мерки за спасяване на хората, кораба, товара и друго имущество, намиращо се на палубата на кораба, както и на предметите принадлежащи на кораба или представляващи част от неговия товар, които са се отделили от кораба.

2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпелия авария кораб, на членовете на неговия екипаж и на пасажерите. За тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата страна. Същите органи са длъжни да му оказват необходимата помощ при предприеманите от него мерки.

3. В случай на отсъствие на каквото и да е друго лице, което да е упълномощено за такова действие, консулското длъжностно лице се смята упълномощено да предприеме същите такива мерки, които би могъл да предприеме самият собственик по отношение на:

а) кораб на изпращащата страна, неговият товар или какъвто и да е предмет, принадлежащ на този кораб или представляващ част от неговия товар, който е бил отделен ат кораба, или

б) товар или какъвто и да е предмет, който представлява част от товара на какъвто и да е разбит кораб, който предмет или товар е собственост на изпращащата страна или на гражданин на тази страна и е бил намерен в териториалното море или вътрешните води на приемащата страна или е доставен в пристанище на тази страна.

4. Митнически такси или други такива от подобен род няма да бъдат събирани на територията на приемащата страна за повреден кораб и за неговия товар при условие, че те не са предназначени за ползуване или потребление в тази страна.

Член 46

Разпоредбите на членове 42, 43, 44 и 45 се прилагат и по отношение на гражданските въздухоплавателни средства на изпращащата страна.

Член 47

1. Консулството може за консулската си дейност да събира на територията на приемащата страна такси и други заплащания, установени от законодателството на изпращащата страна.

2. Събираните такси и заплащания, посочени в точка 1 на този член, се освобождават от всякакви данъци и такси в приемащата страна.

Член 48

Освен функциите, определени в тази конвенция, консулското длъжностно лице може да изпълнява и други функции, възложени му от изпращащата страна, ако те не са в противоречие със законодателството на приемащата страна.

Член 49

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат и за консулските служби при дипломатическите представителства.

2. Имената на членовете на дипломатическото представителство, които изпълняват консулски функции, се нотифицират в Министерството на външните работи на приемащата страна.

3. Членовете на дипломатическото представителство, посочени в точка 2 на този член, продължават да се ползуват от привилегиите и имунитетите, които са им предоставени по силата на техния дипломатически статут.

Член 50

Всички лица, които се ползуват от привилегиите и имунитетите въз основа на тази конвенция, са длъжни без накърняване на тези привилегии и имунитети да спазват законите и разпоредбите на приемащата страна.

Член 51

1. Тази конвенция подлежи на ратифициране и влиза в сила след изтичане на 30 дни от деня на размяна на ратификационните документи, която ще се извърши в Пном Пен.

2. Конвенцията се сключва за неопределен срок. Тя може да бъде денонсирана писмено от всяка една от високодоговарящите се страни и нейното действие се прекратява след изтичане на 6 месеца от деня на денонсирането.

В уверение на договореното упълномощените лица на високодоговарящите се страни подписаха и подпечатаха тази конвенция.

Изготвена в София на 25 ноември в два екземпляра, всеки един на български, кхмерски и френски език. В случай на различие в интерпретацията между българския и кхмерския текст меродавен ще бъде френския текст.