Държавен вестник, брой 32 от 22.IV

Чл. 4. Прокурорът предявява искове по силата на закона в следните случаи:

1. за отнемане и нетрудови доходи по чл. 31, 32, 33 и 34 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ);

2. за отчуждаване на имоти или присъждане на тяхната равностойност съгласно решението за тълкуване на § 1 от Указа за преустановяване действието на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ДВ, бр. 88 от 1967 г.);

3. по чл. 431, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Чл. 5. (1) Окръжният прокурор прави предложение за преглед по реда на надзора на решението на комисията по чл. 15, ал. 4 от Закона за наемните отношения (ЗНО).

(2) В образуваното производство участвува задължително прокурор.

Чл. 6. По силата на закона прокурорът е задължен да участвува и да даде заключение по следните съдебни производства:

1. осиновяване (чл. 53, ал. 1 от Семейния кодекс - СК);

2. лишаване от родителски права (чл. 63, ал. 3 СК);

3. спорове относно недействителността на придобивания на имоти и вещни права (§ 7 от предходните и заключителните разпоредби от Закона за собствеността на гражданите във връзка с чл. 27 от същия закон);

4. спорове за обезсилване на нотариални актове, издадени в нарушение на чл. 29 ЗСГ, съобразно § 7 от предходните и заключителните разпоредби на същия закон;

5. поставяне под пълно или ограничено запрещение и отмяната му (чл. 275, ал. 2 и чл. 277 ГПК);

6. обявяване на отсъствие или смърт (чл. 445 ГПК);

7. съставяне на актове за гражданско състояние от съда (чл. 126 от Закона за лицата и семейството);

8. производства по обжалвани решения на комисията по трудово-поземлената собственост (чл. 8, ал. 5 ПМС от 25 август 1954 г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяване на ТКЗС и ДЗС, МТС и други обществени стопанства - обн., Изв., бр. 72 от 1954 г.; изм., ДВ, бр. 99 от 1963 г.);

9. вписване на сдружения и тяхното прекратяване (чл. 136, ал. 3 и чл. 146, ал. 2 от Закона за лицата и семейството).

Чл. 7. (1) Главният прокурор със заповед определя гражданските и административните производства, при разглеждането на които прокурорите са задължени да участвуват в защита на държавен или обществен интерес.

(2) По-горестоящият по длъжност прокурор може да разпореди на подчинените му прокурори да започнат, встъпят или да дадат заключение при разглеждането на конкретно гражданско или административно дело за защита на държавен или обществен интерес.

Чл. 8. Прокурорът може да започва предвидените в ГПК производства, както и предвидените граждански и административни производства по другите закони в интерес на лица, както и да встъпва като страна или да даде заключение при разглеждането на конкретно дело в защита на държавен или обществен интерес.

Чл. 9. Законодателят предвижда възможността прокурорът да започва някои съдебни производства, ако за това е налице държавен или обществен интерес, в следните случаи:

1. обявяване на отсъствие или смърт (чл. 447 ГПК);

2. поставяне под пълно или ограничено запрещение (чл. 275, ал. 1 и чл. 227 ГПК);

3. запечатване и отпечатване на наследство (чл. 450, буква "в" и чл. 452 ГПК);

4. установяване на факти (чл. 438, ал. 1 ГПК);

5. обявяване недействителност на брака (чл. 18, ал. 1, букви "в" и"г" и чл. 18, ал. 3 СК);

6. лишаване от родителски права или настаняване на деца в подходящи места, когато е в техен интерес (чл. 63, ал. 1, 2 и 3 СК);

7. прекратяване на осиновяване при тежко провинение от едната страна или при наличието на други важни обстоятелства, които основно разстройват отношенията между осиновител и осиновен (чл. 56, ал. 1, буква "б" и ал. 2 и 3 СК);

8. използуване на произведение (чл. 23 от Закона за авторското право).

Чл. 10. Когато съдът намери, че участието на прокурора в делото е необходимо, той му съобщава за това (чл. 28 ГПК). Направеното уведомление не задължава прокурора да участвува в производството. Той встъпва в него, ако намери това за необходимо.

Чл. 11. Прокурорът е длъжен да участвува в образуваните по негова инициатива производства пред правораздавателните органи.

Чл. 12. (1) Формите на участие на прокурора в гражданския процес са:

1. предявяване на иск за защита и съдействие на граждански права;

2. встъпване в съдебни производства, започнати от други лица;

3. даване заключение по граждански дела;

4. право да протестира подлежащите на обжалване актове на съда и на другите правораздавателни органи.

(2) С правата по ал. 1 прокурорът се ползува не само по исковете, а и по другите съдебни производства - изпълнителни, обезпечителни, охранителни.

Чл. 13. (1) Прокурорът може да предяви иск от името на държавата за защита на нейни права и законни интереси или за защита на права и законни интереси, принадлежащи на стопански и обществени организации и граждани, освен в случаите на чл. 3, ал. 2.

(2) Прокурорът може съобразно изискванията на закона да предяви насрещен и обратен иск, да предяви иск срещу двете страни (главно встъпване), да предяви и претенции за подобрения.

Чл. 14. Прокурорът получава сведения относно необходимостта за започване производството от молби и сигнали на гражданите и организациите, при упражняване на другите видове надзор или по какъвто и да било друг начин.

Чл. 15. (1) Преди предявяване на иск прокурорът събира данни за основанието и ги проверява. Той изяснява становището на лицето, в интерес на което ще предяви иск, запознава се със становището на евентуалния ответник, получава информация от тях за необходимите доказателства (писмени и гласни) и събира необходимите документи.

(2) Когато е необходимо, прокурорът може да изслуша и мнението на специалист.

Чл. 16. (1) Предявяването на иск става с искова молба, в която се посочват:

1. съдът, компетентен да разгледа делото;

2. прокуратурата, която предявява иска;

3. имената и адресите на стопанските или обществените организации или гражданите, носители на материалното право, в чийто интерес се предявява искът;

4. имената и адресите на ответниците, както и техните законни представители или пълномощници, ако имат такива;

5. цената на иска, ако той е оценяем;

6. изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, и доказателствата за тези обстоятелства;

7. в какво се състои искането;

8. подписът на прокурора, който е изготвил иска.

(2) Към исковата молба се представят преписи от нея и приложенията й според числото на страните по делото.

Чл. 17. (1) Прокурорът може при всяко положение на делото да измени основанието на предявения иск, ако съдът с оглед защитата на ответника намери това за уместно. Той може, без да изменя основанието на предявения иск, да увеличи, да намали или да измени своето искане. До приключване на устните състезания прокурорът може да премине от установителен към осъдителен иск и обратно.

(2) Изменение на иска в отсъствие на ответника става с писмена молба, препис от която се връчва на страните.

Чл. 18. Когато прокурорът е предявил иск в полза на трето лице, той няма право да извършва действия на разпореждане с предмета на делото.

Чл. 19. Ако прокурорът счете, че предявеният иск е неоснователен, може да го оттегли, ако лицето, в чийто интерес е предявен искът, още не е встъпило в делото и ако са налице предпоставките за това (чл. 119, ал. 1 ГПК).

Чл. 20. Предявяването на насрещен иск и главно встъпване (чл. 181 ГПК) в производство, започнато от прокурора, е допустимо, но то трябва да бъде насочено към носителя на спорното право.

Чл. 21. Исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване на нищожността на актове, подлежащи на вписване по реда на чл. 112 от Закона за собствеността (ЗС), се вписват съгласно изискванията на Правилника за вписванията (обн., ДВ, бр. 101 от 1951 г.; изм., Изв., бр. 30 от 1955 г.).

Чл. 22. (1) Преди предявяване на иска и във всяко положение на делото до влизане на решението в сила прокурорът може да иска от съда, пред когото делото е висящо, да допусне обезпечаване на иска. Такова искане прокурорът може да направи и пред второинстанционния съд, когато делото е висящо пред него.

(2) Обезпечаване се допуска по всички видове искове.

(3) Прокурорът може да иска обезпечаване, когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението на лицето, в чийто интерес той е започнал производството.

Чл. 23. Прокурорът може да встъпи като страна във всяко съдебно производство както в първата, така и във втората съдебна инстанция до приключване на устните състезания освен в случаите на чл. 3, ал. 2.

Чл. 24. Искането за встъпване се прави от името на съответната прокуратура с означение номера и годината на делото, съда, пред който то е висящо, и страните, които участват по него, като се заявява изрично, че прокурорът желае да встъпи като стана в производството.

Чл. 25. Прокурорът може да встъпи като стана в производството и с устно изявление в съдебно заседание, което трябва да се отбележи в съдебния протокол.

Чл. 26. С подаването на протест срещу решението на първата инстанция, в която прокурорът не е участвал, той встъпва като страна в делото.

Чл. 27. (1) След встъпването си прокурорът може да извърши всички процесуални действия, предвидени за страните в ГПК(искания за допускане и събиране на писмени и гласни доказателства, изслушване на експертизи и др.).

(2) Встъпилият в производството прокурор не може да оттегля, да изменя или да се отказва от иска.

(3) След пренията на страните прокурорът дава заключение по фактическите, доказателствените и правните въпроси самостоятелно и независимо от становището на страните.

Чл. 28. Когато страните сключат съдебна спогодба, прокурорът дава заключение дали тя не противоречи на закона и правилата на социалистическия морал.

Чл. 29. Прокурорът може да даде заключение по всяко висящо дело освен в случаите на чл. 3, ал. 2, ако държавният или общественият интерес налага това.

Чл. 30. (1) Прокурорът участва в устните състезания, като прави преценка на събраните доказателства по делото и излага правните си изводи от установената фактическа обстановка.

(2) Ако прокурорът счете, че предявеният иск е недопустим, прави искане съдът да прекрати делото.

Чл. 31. Ако съдът не уважи заключението, прокурорът може да протестира постановеното решение.

Чл. 32. Прокурорът може по установения от закона ред да протестира всеки подлежащ на обжалване акт на съда, на другите правораздавателни органи, на съдебния изпълнител и на нотариуса, с изключение на тези по чл. 3, ал. 2.

Чл. 33. (1) Прокурорът е длъжен да проверява резултатите по делата, в които е участвал, и да протестира всяко порочно решение.

(2) Когато по изключение прокурорът не е могъл да участва при разглеждането на заведеното от него дело или такова, в което е встъпил, той е длъжен да провери решението и ако са налице основанията за обжалването му, да го протестира.

(3) По сигнал или по свой начин прокурорът проверява решенията, постановени по дела, по които не е участвал, и взема становище по правилността и протестирането им.

Чл. 34. (1) Съдържанието на протеста трябва да отговаря на изискванията на чл. 198 ГПК.

(2) Протестът се подава от името на съответната прокуратура с преписи за страните по делото. Един от екземплярите остава към образуваната гражданска преписка в прокуратурата.

(3) В протеста се излагат съображенията за отменяване на акта.

(4) При подаването на протеста прокурорът може да се отклони от становището, което той е поддържал в първата инстанция.

Чл. 35. Основанията за отмяна са посочени в чл. 207 ГПК, а именно:

1. противоречие със закона. Касае се за противоречие с материалния, а не с процесуалния закон. Най-често неправилното прилагане на закона се дължи на грешки на съда относно подлежащата на прилагане правна норма(грешка в правната квалификация на фактите или грешка в техните правни последици);

2. съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касае се до нарушение на процесуална норма. Допуснатото от съда нарушение трябва да бъде съществено. То трябва да нарушава норма, която е гаранция за правилността на решението;

3. събраните доказателства са непълни. Тази непълнота е налице, когато поради небрежност или обективна невъзможност страната не е представила необходимите доказателства по делото. Тя трябва да се ограничава от основанието, посочено в чл. 207, буква "б" ГПК;

4. необоснованост на решенията. Необосноваността обхваща грешките, допуснати при формиране на вътрешното убеждение на съда, поради неправилно прилагане правилата на логическото мислене, на опитните правила на каузалните връзки между явленията и на данните на науката.

Чл. 36. (1) Прокурорът може да оттегли протеста във всяко положение на делото пред втората инстанция, ако страната, в чийто интерес е подаден, не е встъпила в производството.

(2) Ако страната е встъпила в производството и не е обжалвала решението, а прокурорът се убеди, че подаденият протест е неоснователен, той не го оттегля, а мотивирано заявява, че не го поддържа.