Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 34 от 25.IV

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕДИННИЯ КАДАСТЪР НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕДИННИЯ КАДАСТЪР НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УТВЪРДЕН С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 36 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2 СЕПТЕМВРИ 1983 Г.

Обн. ДВ. бр.74 от 23 Септември 1983г., отм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г.

Отменено основание - виж § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър, с който е отменен Закона за единния кадастър на Народна република България - ДВ, бр. 34 от 25 април 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.


Глава първа.
ОБХВАТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ЕДИННИЯ КАДАСТЪР

Чл. 1. Обект на единния кадастър е територията на страната с природните й ресурси и недвижими надземни и подземни материални ценности. Единният кадастър чрез планове, карти, графични, текстови, азбучно-цифрови и други материали осигурява необходимата информация за нуждите на социалното управление, обществено-икономическото планиране, териториалното и селищното устройство и опазването и възпроизводството на природната среда.


Раздел I.
Съдържание на единния кадастър

Чл. 2. Единният кадастър съдържа данни за териториите на страната по чл. 4 от Закона за единния кадастър на Народна република България.


Чл. 3. Териториите, предназначени за нуждите на селското стопанство, обхващат: ниви, ливади, мери, пасища, градини (овощни, зеленчукови, ягодови, малинови, касисови, етерично-маслодайни, хмелни и др.), лозя, оризища, разсадници, оранжерии, стопански дворове, производствени бази на селското стопанство (машиннотракторни станции, бази за ремонт на селскостопанска техника, силажни ями, ветеринарни лечебници, складове за обслужване на селското стопанство и др.), животновъдни комплекси и ферми, полски пътища и др.


Чл. 4. Териториите, предназначени за нуждите на горското стопанство, обхващат: залесени горски територии (иглолистни и широколистни дървесни видове, защитни и курортни гори, зелени зони, поройни горски земи, полезащитни горски пояси и др.), незалесени горски територии (територии за залесяване, недървопроизводителни горски територии, нелесопригодни територии, просеки и др.), производствени бази и складове за нуждите на горското стопанство.


Чл. 5. (1) Териториите, заети от населени места, обхващат земите, включени в строителните граници на населените места, определени с общите градоустройствени планове и уточнени със застроителните и регулационните планове, а когато няма такива планове - с околовръстни полигони.

(2) В териториите по предходната алинея се включват и:

1. вилни и промишлени зони;

2. територии със селищен характер извън строителните граници на населените места, на вилните и промишлените зони;

3. складове за държавни резерви, базисни складове, складове за лесно възпламеняващи се отровни вещества и др.;

4. селищни образувания със специално предназначение.


Чл. 6. Териториите, заети от водни течения и водни площи, и съоръженията към тях обхващат: реки (вътрешни и гранични), естествени водни басейни (езера, блата и др.), изкуствени водни басейни (язовирни езера, водоеми, рибарници, солници, декоративни езера и др.), канали (напоителни, отводнителни, плавателни и др.), както и зоните, свързани с експлоатацията на водностопански и хидромелиоративни съоръжения.


Чл. 7. Териториите, предназначени за добив на полезни изкопаеми, обхващат: открити рудници, кариери, шахти, насипи заедно с терените, върху които са изградени свързаните с тях сгради и съоръжения.


Чл. 8. Териториите, предназначени за нуждите на транспорта, обхващат: републиканската пътна мрежа от всички класове, железопътните линии, пристанищата, гарите, автогарите, въжените линии заедно с терените, върху които са изградени сгради, укрепителни и други съоръжения, свързани с тези обекти, летищата и др.


Чл. 9. (1) Териториите, заети от естествени и изкуствени ресурси за възстановителни мероприятия, и защитените природни територии обхващат: резервати, природни паркове и лесопаркове, природни забележителности, исторически места, местности с характерен пейзаж, плажове, къмпинги, лагери, туристически бази, санаториуми, профилакториуми, почивни домове, климатични детски градини, климатични училища, други възстановителни заведения, територии за спорт и туризъм и др.

(2) По предходната алинея се включват само онези територии, чието основно предназначение е възстановителното мероприятие или защитата на природната среда.


Чл. 10. Към териториите, заети от скали и пясъци, се отнасят и сипеи, ями, мочурища, могили, дерета, оврази и др.


Чл. 11. Териториите, заети от индустриални и миннодобивни отпадъци, обхващат: хвостохранилища, сгуроотвали, утаители, депа за индустриални и битови отпадъци и др.


Чл. 12. Териториалните води и българският континентален шелф обхващат Черноморското крайбрежие, шелфа и части от граничните реки съгласно нормативни актове и международни договори.


Чл. 13. Единният кадастър съдържа и данни за:

1. сградите (жилищни, общественообслужващи, производствени и др.);

2. природните богатства в земните недра: рудни и нерудни изкопаеми, нефт и газ и др., които могат да бъдат предмет на промишлено производство, минерални води и др.;

3. подземните и надземните проводи и съоръжения - водоснабдителни, канализационни, електроснабдителни (за високо, средно и ниско напрежение - въздушни и кабелни), газоснабдителни, топлоснабдителни, съобщителни (телефонни, телеграфни, радиорелейни и др.), както и надземните и подземните железопътни, трамвайни и други линии.


Чл. 14. Единният кадастър съдържа и данни за въздушното пространство над територията на страната - предмет на ползуване и опазване съгласно нормативни актове, международни договори и конвенции.


Раздел II.
Основни кадастрални единици

Чл. 15. Територията на страната се регистрира, характеризира, оценява и наблюдава по основни кадастрални единици съгласно Единен класификатор за кадастралните единици на територията на Народна република България.


Чл. 16. Основна кадастрална единица е част от територията с граници, определени според предназначението и ползуването й, която се означава върху плана или картата със самостоятелен номер.


Чл. 17. Основната кадастрална единица обхваща:

1. за извънселищна територия: селскостопански парцели, горски отдел, водностопански обект, път, железопътна линия и др.;

2. за населените места: имот, улична отсечка, улица, кръстовища, площад, парк, градина, зелена площ, водна площ, водно течение и други териториално обособени единици.


Чл. 18. Основните кадастрални единици в зависимост от нуждите при обработване на кадастралната информация имат следните равнища:

1. за извънселищните територии:

а) по-ниски равнища - част от селскостопански парцел, горски подотдел, част от водностопански обект, водно течение, път, железопътна линия или от друга основна кадастрална единица;

б) по-високи равнища - селскостопански участък, землище, земеделско стопанство, горско-стопански технически участък, горско стопанство, горско-стопански комбинат и др.;

2. за населени места:

а) по-ниски равнища - част от основна кадастрална единица, разграничена в зависимост от предназначението и ползуването й (сгради, лозя, овощни градини, люцерни, ниви, зеленчукови градини и др.);

б) по-високи равнища - улица, полигон или квартал, планоснимачен или градоустройствен район, административен район, населено място.


Чл. 19. Основните кадастрални единици включват основни характеристики и оценки, като:

1. физически характеристики: релеф, местоположение, наклон на терена, надморска височина и др.;

2. количествени характеристики: граници, размери (дължина, площ, обем), демографски данни и др.;

3. качествени характеристики и икономически и бонитетни оценки - съобразно специфичните особености на отделните обекти;

4. гражданскоправен и административноправен статут, собственост и други вещни права, принадлежност към административно-териториални единици (окръзи, общини, райони и кметства), землищни граници, специфични режими на ползуване и други обобщени характеристики;

5. стопанско-производствен статут.


Глава втора.
ОРГАНИ И УПРАВЛЕНИЕ НА ЕДИННИЯ КАДАСТЪР

Чл. 20. (1) Министерството на строителството и архитектурата чрез Главното управление по геодезия, картография и кадастър направлява, ръководи и контролира цялостната дейност по изработване, поддържане и използуване на единния кадастър на територията на страната.

(2) Заповедите и нарежданията на министъра на строителството и архитектурата, издадени в рамките на предоставената му компетентност по Закона за единния кадастър на НРБ и актовете за неговото прилагане, са задължителни за държавните органи, стопанските, кооперативните, обществените организации и гражданите, до които са отправени.


Чл. 21. (1) Съветът по единния кадастър съгласно чл. 20 от Закона за единния кадастър на НРБ се ръководи от министъра на строителството и архитектурата или от негов заместник.

(2) Съставът на съвета се одобрява от председателя на Комисията по териториалното и селищното устройство при Министерския съвет. В него се включват заместник-министърът, съответно заместник-председател на: Министерството на строителството и архитектурата, Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, Министерството на горите и горската промишленост, Комитета за опазване на природната среда, Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Комитета по единна система за социална информация, Министерството на металургията и минералните ресурси, Министерството на транспорта, началникът на Главното управление по геодезия, картография и кадастър и представители на Държавния комитет за наука и технически прогрес и Централния съвет на Научно-техническите съюзи, на изпълнителните комитети на някои окръжни народни съвети и на централния кадастър.

(3) Съобразно характера на разглежданите проблеми в състава на съвета се включват и представители на заинтересувани ведомства, народни съвети, проектантски и научноизследователски институти и др.

(4) Съветът по единния кадастър изпълнява своята дейност съгласно правилник за дейността на съвета по единния кадастър, одобрен от министъра на строителството и архитектурата.


Чл. 22. Дейността по единния кадастър се изпълнява от следните органи: централен кадастър, териториални кадастри и ведомствени кадастри.


Чл. 23. Централният кадастър изработва и поддържа единния кадастър на Народна република България, като създава и обработва данни по обобщени показатели и характеристики за територията на страната с природните й ресурси, подземните и надземните недвижими материални ценности и ги предоставя за ползуване на органите за социално управление, за обществено-икономическо планиране, за териториално и селищно устройство и за опазване и възпроизводство на природната среда. За изпълнение на тази задача централният кадастър:

1. организира, създава и поддържа основна база от данни, изработва ортофотопланове, карти и други материали и по идентифицирани граници на териториите съгласно чл. 4 от закона определя площите по административни единици и ведомства-земеползуватели;

2. организира и изпълнява дейността по създаването и функционирането на информационната система на единния кадастър, съвместима с единната система за социална информация;

3. координира дейността на териториалните и ведомствените кадастри по изработване на материалите и данните на единния кадастър, необходими на национално равнище;

4. съставя периодични баланси за територията и обектите по чл. 4 от закона по определени показатели;

5. изработва годишник на единния кадастър;

6. снабдява министерствата, другите ведомства, институтите, организациите и народните съвети в страната с космически, аероснимачни, топографо-геодезични и картографски материали и данни по установения ред;

7. осигурява на териториалните и ведомствените кадастри изходни материали, планове, карти, ортофотопланове и карти, фотосхеми, азбучно-цифрови и други материали и данни, необходими за създаването и поддържането на единния кадастър;

8. получава, обработва, размножава и съхранява за дълговременно ползуване материалите и данните на държавния геодезичен, картографски и кадастрален фонд.


Чл. 24. Териториалните кадастри създават и поддържат единния кадастър на съответния окръг, като съставят и обработват данни за територията му с природните й ресурси, подземните и надземните недвижими материални ценности и ги предоставят за ползуване на държавните органи и социалистическите организации в окръга. За изпълнение на тази задача териториалните кадастри:

1. поддържат основните геодезични мрежи;

2. поддържат различните видове топографо-геодезични и кадастрални планове и карти и свързаната с тях документация;

3. заснемат новопостроените или преустроените подземни проводи и съоръжения преди закриването и приемането им с акт за разплащане и въвеждане в експлоатация;

4. извършват геодезичните работи по прилагането на подробните градоустройствени планове;

5. извършват различни видове геодезични работи за местни нужди;

6. съставят периодични баланси за нуждите на окръга в съответствие с чл. 9 от закона;

7. осигуряват материали и данни по задължителни показатели за централния кадастър и за ведомствените кадастри.


Чл. 25. Ведомствените кадастри за специфичните нужди на съответното министерство или друго ведомство изпълняват следните основни дейности:

1. създават, обработват и поддържат специфични данни за обекти от предоставената им за ползуване територия на страната върху материали, изработени от централния кадастър и териториалните кадастри;

2. съставят периодични баланси по специфични показатели за нуждите на съответните министерства и други ведомства;

3. осигуряват данни по задължителни показатели за централния кадастър и за териториалните кадастри

4. предоставят данни по специфични показатели на съответните министерства и други ведомства.


Глава трета.
ИЗРАБОТВАНЕ, ОДОБРЯВАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ И ПОЛЗУВАНЕ НА ЕДИННИЯ КАДАСТЪР

Раздел I.
Изработване на единния кадастър

Чл. 26. Изработването на единния кадастър се извършва по програма на Министерството на строителството и архитектурата.


Чл. 27. Основните характеристики и оценки на обектите по кадастрални единици се отразяват в планове, карти, схеми, азбучно-цифрови и цифрови материали.


Чл. 28. Кадастралните планове и карти и писмената документация на единния кадастър се изработват от съответните органи на кадастъра съгласно чл. 10 от закона.


Чл. 29. Видът, мащабите и съдържанието на плановете и картите и писмената документация към тях, както и редът, начинът и техническите изисквания за изработването и оформянето им се определят с наредби и инструкции, одобрени от министъра на строителството и архитектурата.


Чл. 30. Границите, предмет на единния кадастър, се идентифицират и документират, както следва:

1. административни граници:

а) държавни граници - от нормативни актове и международни договори;

б) граници на окръзите - от комисия, назначена от министъра на строителството и архитектурата, в състав: председател - представител на Министерството на строителството и архитектурата - Главното управление по геодезия, картография и кадастър, и членове: членове на изпълнителните комитети на съответните окръжни народни съвети и представители на централния кадастър и на съответните териториални кадастри;

в) граници на общините на кметствата и землищните граници на отделните населени места - от комисия, назначена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, в състав: председател - представител на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, и членове: членове на изпълнителните комитети на съответните общински народни съвети, представители на кметствата и на териториалния кадастър;

2. границите на населените места - съгласно чл. 2 от Закона за териториално и селищно устройство и чл. 105 от правилника за прилагането му;

3. границите на останалите територии по смисъла на чл. 4 от Закона за единния кадастър на НРБ - от комисия, назначена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, в състав: председател - член на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, и членове: представители на териториалния кадастър и на заинтересуваните ведомства.


Чл. 31. Границите, идентифицирани по предходния член, се документират върху графични, азбучно-цифрови и цифрови материали, оригиналите от които се съхраняват в централния кадастър, и копия от тях - в съответния териториален и ведомствен кадастър.


Чл. 32. Спорове по идентифициране на граници се решават:

1. за окръжните и за останалите територии по смисъла на чл. 4 от Закона за Единния кадастър на НРБ - от Комисията по териториалното и селищното устройство при Министерския съвет по предложение на министъра на строителството и архитектурата;

2. за общински, на кметства и землища на населени места - от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.


Чл. 33. (1) Органите на единния кадастър съобщават чрез народните съвети на учрежденията, стопанските, кооперативните и други обществени организации и на гражданите за предстоящото изработване на кадастрални планове, карти и документация, които в определения в съобщението срок са задължени:

1. да означат на свои разноски върху терена с трайни видими знаци границите на имотите, които управляват, стопанисват, притежават и върху които имат право на строеж или ползуване, и съответно представят данни за местоположението на подземните проводи и съоръжения и други обекти, предмет на единния кадастър;

2. да осигурят свободен достъп в имотите им за извършване на необходимите проучвания, измервания и проверки;

3. да представят на органите на единния кадастър документи, установяващи техните права върху недвижимите имоти, както и документи, планове и др., съдържащи данни за характеристиката на недвижимия имот.

(2) При нужда границите на основни кадастрални единици за териториите по чл. 4 от закона се означават върху местността от органите на единния кадастър.


Чл. 34. (1) За териториите и обектите по чл. 4 от Закона за единния кадастър на НРБ се съставя и води регистър на единния кадастър, който съдържа данни за:

1. граници и площ (застроена и незастроена);

2. сгради и съоръжения, означени по вид и предназначение, застроена площ, етажност, конструкция и др.;

3. собственост и други вещни права с обозначение на документа, с който се установяват тези права;

4. стопанско предназначение.

(2) Данните по ал. 1 без конструкцията и градоустройственото предназначение задължително се отразяват в актовете и договорите, с които се учредяват, видоизменят, прехвърлят и прекратяват собственост и други вещни права.

(3) При издаване на актовете и съставяне на договорите по предходната алинея, както и при отчуждаване на недвижими имоти, установяване на специален режим за ползуването и управлението им или за тяхната оценка се прилага скица, издадена от териториалния кадастър, заверена от управление(отдел) "Архитектура и благоустройство" на съответния народен съвет.


Чл. 35. Вписванията в регистъра са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното.


Чл. 36. Регистърът на единния кадастър се съставя и води по ред съгласно наредба, одобрена от министъра на строителството и архитектурата.


Чл. 37. (1) Въз основа на данните от единния кадастър се съставят периодични баланси за нуждите на социалното управление, обществено-икономическото планиране, териториалното и селищното устройство и за опазване и възпроизводство на природната среда.

(2) Балансите се съставят по вид и съдържание, определени с наредба, одобрена от министъра на строителството и архитектурата, след съгласуване със заинтересуваните ведомства.


Раздел II.
Одобряване на единния кадастър

Чл. 38. Изработените кадастрални планове и карти, азбучно-цифровата и цифровата документация на единния кадастър се разглеждат и приемат от комисия, назначена от министъра на строителството и архитектурата, в която участвуват представители на Главното управление по геодезия, картография и кадастър, на съответните народни съвети и на заинтересуваните държавни органи и социалистически организации.


Чл. 39. (1) Приетите от комисията по реда на предходния член кадастрални планове, карти и друга документация се съобщават от общинския народен съвет на заинтересуваните:

1. с обявление, обнародвано в Държавен вестник - когато кадастралните планове, както и писмената документация се отнасят за цели землища и населени места или за значителни части от тях; обявлението се поставя на видни места в населеното място и се разгласява чрез средствата за масова информация;

2. по реда на Гражданския процесуален кодекс - когато кадастралните планове, карти и писмена документация се отнасят за ограничени части от землищата и от населените места. Отсъствуващите лица се уведомяват с поставяне на съобщение на жилището им или на недвижимия имот, за който се отнася. Същото съобщение се поставя и на видни места в сградата на народния съвет (кметството) и в териториалния кадастър. За така направените съобщения се съставя протокол, който се датира и подписва от длъжностното лице. При промяна на местожителството на гражданите те се уведомяват писмено.

(2) За изработване на планове и карти за подземни проводи и съоръжения се съобщава на учрежденията и стопанските организации, които ги управляват и стопанисват.

(3) На аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации и на държавните горски стопанства се прави отделно писмено съобщение, когато се засягат стопанисваните от тях имоти.


Чл. 40. В 14-дневен срок от съобщението заинтересуваните могат да направят писмени искания и възражения пред съответния общински народен съвет по плановете, картите и документацията.


Чл. 41. (1) Постъпилите искания и възражения се разглеждат от комисията по чл. 38. Комисията прави предложение за изменение на плановете, картите и документацията на базата на основателните искания и възражения, както и поради несъответствие, непълноти или грешки, които е констатирала. За предлаганите поправки, допълнения и изменения, както и за решенията по исканията и възраженията се съставя протокол с надлежна обосновка.

(2) Поправките, допълненията и измененията на плановете, картите и документацията се нанасят от изпълнителя в определен от комисията срок.


Чл. 42. Споровете по качествени характеристики и оценки на недвижимите имоти съобразно характера им се решават съответно от Министерството на строителството и архитектурата, Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, Министерството на горите и горската промишленост, Комитета за опазване на природната среда, Министерството на металургията и минералните ресурси, Министерството на транспорта и др.


Чл. 43. Кадастралните планове, карти и документацията към тях, разгледани и приети по посочения по-горе ред, се одобряват от органите, посочени в чл. 11 от Закона за единния кадастър на НРБ.


Чл. 44. (1) Решенията и заповедите за одобряване на единния кадастър се съобщават по реда на чл. 39 от този правилник.

(2) Одобрените кадастрални планове, карти и документация на единния кадастър влизат в сила от деня на одобряването им.


Чл. 45. Споровете по кадастралните планове, карти и писмената документация на единния кадастър, свързани с имуществени права върху недвижими имоти, се решават по съдебен ред.


Чл. 46. (1) Балансите съгласно чл. 37, ал. 1 се утвърждават от органите, определени в чл. 8 от закона.

(2) Балансите съгласно чл. 25, т. 2 се утвърждават от ръководителя на съответното ведомство след съгласуване с Министерството на строителството и архитектурата.


Чл. 47. (1) Одобрените оригинални кадастрални планове, карти и други планове и документации се съхраняват във:

1. централния кадастър - тези, които се отнасят към основната база от данни за територията на страната, териториалните води, българския континентален шелф и др.;

2. териториалните кадастри - тези, които се отнасят към обектите на единния кадастър, съгласно чл. 4 от Закона за единния кадастър, за териториите на съответния окръг;

3. ведомствените кадастри - специфичните материали и данни, отнасящи се към обектите от съответната територия на страната съгласно чл. 4 от закона.

(2) Копия от одобрените оригинални кадастрални планове, карти и други планове и документация се съхраняват в управление "Архитектура и благоустройство" на съответния окръжен народен съвет.

(3) Копия от застроителните и регулационните планове и оригиналните книжа от трасирането на осовите мрежи (реперни, дължинни, ъглови и дворищнотрасировъчни карнети, координатни изчисления, справочни регистри и др.) на населените места се съхраняват в териториалните кадастри.


Раздел III.
Поддържане на единния кадастър

Чл. 48. (1) Плановете, картите и писмената документация на единния кадастър се поддържат редовно и непрекъснато с всички промени, които настъпват в техните елементи поради прилагане на териториалноустройствени, земеустройствени, лесоустройствени и други планове, ново строителство, промяна в културния вид на имотите, промени в резултат на правни сделки и административни разпоредби и др., така че да съдържат точни данни за последното им състояние.

(2) Поддържането се извършва от органите на единния кадастър.

(3) Управленията (отделите) "Архитектура и благоустройство" на народните съвети са длъжни в едномесечен срок да изпращат на териториалните кадастри копия от документите, с които са извършени административно-технически услуги.


Чл. 49. При допуснати непълноти или грешки в кадастралните планове и карти и в писмената документация на единния кадастър те се допълват или поправят по искане на заинтересуваните, както следва:

1. за извънселищната територия - по реда, предвиден за изработване и одобряване на единния кадастър;

2. за населените места - при условията и по реда, определени със Закона за териториално и селищно устройство и правилника за прилагането му.


Чл. 50. Органите, които утвърждават приемателни протоколи за сгради, постройки, инсталации и съоръжения, са длъжни да изпращат на териториалния кадастър копие от утвърдените приемателни протоколи и от плановете и екзекутивните чертежи.


Чл. 51. Учрежденията, стопанските и обществените организации, институтите и гражданите са длъжни в едномесечен срок да съобщават на териториалния кадастър за премахнати сгради, постройки и съоръжения, както и за изградените, надстроените, пристроените или преустроените сгради, постройки и съоръжения, за които не се изисква съставяне на приемателен протокол за въвеждане в действие.


Чл. 52. По искане на териториалния кадастър народните съвети, учрежденията, стопанските, кооперативните и други обществени организации и гражданите са длъжни да предоставят необходимите документи за притежаваните от тях недвижими имоти, когато органите на единния кадастър не разполагат с такива данни.


Чл. 53. Учрежденията, организациите и институтите са длъжни:

1. по искане на органите на единния кадастър да им предоставят пълни и точни планове, скици, чертежи и други данни и документи, необходими за изработването и поддържането на единния кадастър;

2. при извършено ново строителство или преустройство на съществуващи подземни проводи и съоръжения и преди закриването им да уведомяват писмено териториалния кадастър, за да бъдат заснети съгласно чл. 24, т. 2 от този правилник.


Чл. 54. Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, Министерството на горите и горската промишленост, Комитетът за опазване на природната среда и другите министерства и ведомства са длъжни да предоставят на централния и на териториалния кадастър необходимите данни за създаването и поддържането на единния кадастър, определени от министъра на строителството и архитектурата.


Чл. 55. Комисията по земята изпраща на териториалния кадастър препис от решенията, с които обработваеми земи и пасища се определят или отчуждават за нуждите на строителството или се разрешава отдаването им под наем за неземеделски нужди.


Чл. 56. Учреждения, стопански, кооперативни и други обществени организации-инвеститори, които извършват строителни работи, свързани със съдържанието на одобрените планове, са длъжни веднага след завършване на работите да представят на териториалния кадастър, който поддържа плановете, пълни данни - точни планове, чертежи и др., за извършеното ново строителство или преустройство.


Чл. 57. Народните съвети, нотариалните служби, съдилищата, съдебните изпълнители и Особената комисия при Министерството на строителството и архитектурата предоставят на службите по териториалния кадастър преписи от документи по вид и срокове, определени в чл. 14 от Закона за единния кадастър на НРБ.


Чл. 58. Когато между приложените на самото място и нанесените в кадастралния план граници на дворищнорегулационните парцели и границите по одобрения дворищнорегулационен план съществуват разлики в рамките на допустимите отклонения, определени с нормативните документи на Министерството на строителството и архитектурата, приема се, че приложените на самото място и нанесените в кадастралния план граници на дворищнорегулационните парцели съответствуват на одобрения план. Тези отклонения не се отразяват в дворищнорегулационния план.


Чл. 59. (1) Когато между приложените на самото място и нанесените в кадастралния план граници на дворищнорегулационните парцели и границите им по застроителния и регулационния план, одобрен до влизане в сила на Закона за териториално и селищно устройство, се констатират разлики, по-големи от допустимите, председателят на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет прави съобщение до пряко заинтересуваните собственици по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(2) В двумесечен срок от съобщението пряко заинтересуваните собственици могат да предявяват претенциите си по съдебен ред за установяване действителните граници на имотите. Ако такъв иск не бъде предявен, приложените на самото място и нанесените на кадастралния план граници се приемат за окончателни, а застроителният и регулационният план се съобразяват служебно с тях.

(3) Когато границите на парцелите са установени по съдебен ред, планът се изменя, за да се съобрази с влязло в сила съдебно решение.


Чл. 60. Комитетът за култура предоставя на централния кадастър и на съответния териториален кадастър данни за декларираните, обявените и заличените паметници на културата.


Чл. 61. Начинът за поддържане на кадастралните планове, карти и документация се определя от министъра на строителството и архитектурата.


Чл. 62. Измененията, предмет на единния кадастър, се отразяват във всички негови форми и регистри.


Чл. 63. Измененията в съдържанието на единния кадастър като резултат от поддържането му се приемат и одобряват по реда на чл. 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44 и 45 от този правилник.


Раздел IV.
Ползуване на единния кадастър

Чл. 64. (1) Единният кадастър осигурява данни за територията на страната с природните й ресурси и подземните и надземните недвижими материални ценности по кадастрални единици, които съдържат характеристики и оценки за вида, местоположението, границите, количеството, предназначението, заетостта, качествената и икономическата оценка, гражданскоправния и административноправния статут и др.

(2) Данните по предходната алинея се предоставят на Държавния съвет на НРБ, на Министерския съвет, на министерства, други ведомства, народни съвети, социалистически организации и граждани.

(3) Данните от единния кадастър служат за нуждите на:

1. социалното управление;

2. прогнозирането и планирането;

3. териториалното и селищното устройство;

4. проучването и проектирането;

5. строителството;

6. опазването и възпроизводството на природната среда;

7. съдопроизводството;

8. експлоатацията и поддържането на надземните и подземните недвижими материални ценности;

9. социалистически организации и граждани;

10. за други специфични нужди.


Чл. 65. Съдържанието и редът за предоставяне на данни от органите на единния кадастър за ползуване се определя в наредба на министъра на строителството и архитектурата.


Допълнителни разпоредби

§ 1. Жалбите срещу действията на органите на единния кадастър се решават по реда на вътрешнослужебния контрол, доколкото не е предвиден специален ред за обжалване.


§ 2. Издадените досега разпоредби, засягащи дейността по единния кадастър, се прилагат, доколкото не противоречат на този правилник.


§ 3. Този правилник се издава на основание § 3 от допълнителните и заключителните разпоредби на Закона за единния кадастър на Народна република България.


§ 4. Контролът по прилагането на правилника се възлага на министъра на строителството и архитектурата.


Промени настройката на бисквитките