Държавен вестник, брой 5 от 17.I

Чл. 1. Тази инструкция определя реда за извършване на дознание от капитана на морски кораб по време на плаване за престъпления от общ характер, извършени от лица, намиращи се на кораба, независимо от основанието за пребиваването им на кораба и тяхното гражданство.

Чл. 2. (1) Капитанът на кораба е орган на дознанието. Той взема необходимите мерки за предотвратяване, за бързо разкриване и за обективно, всестранно и пълно разследване на престъпленията.

(2) При извършване на дознание капитанът се ръководи от разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, Кодекса на търговското мореплаване, тази инструкция и указанията на прокурора по месторегистрацията на кораба в НРБ.

Чл. 3. За извършване на дознание или на неотложни следствени действия капитанът може да отклони кораба от курса само по разпореждане на ръководството на параходството.

Чл. 4. (1) Капитанът на кораба образува и извършва дознание и без предварително нареждане на прокурора, когато е налице законен повод и има достатъчно данни за извършено престъпление и е необходимо да се вземат неотложни мерки за разкриване и запазване следите за престъплението.

(2) Капитанът на кораба може да образува дознание и когато се налага извършване на неотложни следствени действия за престъпление, за което предварителното следствие е задължително. Материалите за извършените неотложни следствени действия се изпращат на прокурора, в чийто район се намира пристанището, към което се числи корабът.

(3) Дознанието се образува с постановление, в което се посочват: датата и мястото на съставянето му, името на капитана на кораба, който го съставя, законният повод и данните въз основа на които е образувано.

(4) За образуваното дознание капитанът на кораба уведомява незабавно прокурора по ал. 2, като му изпраща копие от постановлението.

Чл. 5. Законни поводи за образуване на дознание са:

1. съобщение до капитана на кораба за извършено престъпление;

2. статии, бележки и писма за извършено престъпление, публикувани в печата;

3. лично явяване на дееца пред капитана на кораба с признание за извършено престъпление;

4. непосредствено разкриване на данни за извършено престъпление от капитана на кораба.

Чл. 6. (1) Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за образуване на дознание.

(2) Съобщението по ал. 1 може да бъде устно или писмено. Писменото съобщение може да бъде законен повод за образуване на дознание само ако е подписано. За устното съобщение се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от капитана, който го приема.

Чл. 7. При личното явяване на дееца капитанът установява самоличността му и съставя протокол, в който се излага подробно направеното признание. Протоколът се подписва от явилия се и от капитана на кораба.

Чл. 8. (1) Достатъчно данни за образуване на дознание са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление от общ характер.

(2) Дознание се образува задължително при убийство, транспортна или трудова злополука със смъртен резултат или с тежки увреждания на здравето, при неестествена смърт от удавяне, обесване, отравяне или друга причина, както и при други тежки престъпления.

Чл. 9. (1) Когато липсват достатъчно данни за образуване на дознание и не се налагат неотложни следствени действия, капитанът извършва предварителна проверка, която приключва във възможния най-кратък срок.

(2) При предварителна проверка не се допуска извършване на следствени действия, предвидени в Ннаказателно-процесуалния кодекс, освен оглед и свързаните с него претърсвания, изземвания и разпити на очевидци, когато незабавното им извършване е единственият начин за събирането и запазването на доказателствата. За тези действия капитанът уведомява незабавно прокурора по чл. 4 ал. 2.

Чл. 10. Дознание се образува и по нареждане на прокурора по чл. 4, ал. 2.

Чл. 11. Капитанът вписва в корабния дневник всяка входяща документация и действия, свързани с дознанието, вписва също получаване или съставяне на постановление за образуване на дознанието, постановление за привличане в качеството на обвиняем и за вземането на мярка за неотклонение, огледи, обиски, изземвания, експертизи и др.

Чл. 12. Капитанът е длъжен да започне необходимите действия по дознанието веднага след образуването му.

Чл. 13. При необходимост прокурорът по чл. 4, ал. 2 нарежда извършване на групово разследване по дознанието с участието на капитана на кораба и на органи на разследването. Взаимодействието между тези органи и прокурора се осъществява под ръководството на прокурора.

Чл. 14. (1) В рамките на своите пълномощия капитанът самостоятелно решава какви следствени действия трябва да бъдат извършени и носи отговорност за тяхното своевременно, законосъобразно и успешно извършване.

(2) Капитанът може да поиска от следствените органи на сушата или от капитана на друг кораб съдействие при извършване на отделни действия по дознанието.

Чл. 15. Капитанът на кораба извършва по делегация отделни следствени действия, поискани от прокурора по чл. 4 ал. 2 или от други органи на предварителното производство. Поръчката се изпълнява незабавно.

Чл. 16. (1) По образуваното дознание капитанът на кораба извършва разследване, събира и проверява необходимите доказателства за:

1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;

2. характера и размера на вредите, причинени от деянието;

3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия;

4. причините и условията, способствували за извършване на престъплението.

(2) Доказателства по смисъла на ал. 1 са фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 17. (1) Доказателствата по чл. 16 се събират, установяват и проверяват чрез: разпит на свидетели, разпит на обвиняемия, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети, протоколите за извършените следствени действия и веществени доказателства.

(2) Тежестта за доказване на обвинението лежи върху капитана на кораба. Той е длъжен да събира и проверява както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и тези, които го оправдават или смегчават неговата отговорност.

Чл. 18. (1) Когато при наличие на достатъчно доказателства капитанът е направил основен извод, че определено лице е извършило конкретно престъпление, той повдига обвинение срещу него, като съставя постановление за привличането му в качеството на обвиняем.

(2) Разпитът на обвиняемия се извършва през деня освен когато не търпи отлагане.

(3) Преди разпита капитанът установява самоличността на обвиняемия и му предявява обвинението.

(4) Разпитът на обвиняемия започва със запитване признава ли се за виновен, след което се поканва да изложи устно, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото.

(5) Капитанът може да поставя въпроси за допълване на обясненията или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия. Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни, свързани с обстоятелствата по делото, да не подсказват отговора и да не подвеждат към определен отговор.

(6) Не могат да се правят изводи във вреда на обвиняемия поради това, че отказва да даде обяснения или не доказва възраженията си.

Чл. 19. (1) При съществено противоречие между обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите може да се направи очна ставка.

(2) Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се разпитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си

(3) Капитанът на кораба може да разреши да се задават въпроси на лицата, между които се прави очна ставка.

Чл. 20. Самопризнанието на обвиняемия не освобождава капитана от задължението да събере доказателствата по делото.

Чл. 21. Със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел лично и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото.

Чл. 22. (1) Свидетелят се предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства. Той излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото. Капитанът може да му поставя въпроси за допълване на показанията, за отстраняване на непълноти и противоречия.

(2) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха улучили в извършване на престъпление него, негови възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг.

Чл. 23. (1) Капитанът събира като веществени доказателства всички предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

(2) Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани. Те се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят, изменят или загубят.

Чл. 24. Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, капитанът назначава експертиза.

Чл. 25. (1) Оглед на вещи и документи се извършва по инициатива на капитана или по искане на заинтересувани лица.

(2) До извършване на огледа се вземат необходимите мерки за запазване на следите и доказателствата от престъплението.

Чл. 26. (1) Оглед на труп се извършва от капитана в присъствието на лекар, намиращ се на кораба, а когато няма такъв, огледът се извършва в присъствието на поемни лица.

(2) Погребение на труп, предмет на огледа, се извършва само с разрешение на прокурора по чл. 4, ал. 2.

Чл. 27. Оглед на лице (освидетелствуване) не може да се извършва с действия, които унижават достоинството или застрашават здравето на освидетелствувания.

Чл. 28. (1) При явяване на местопроизшествието, капитанът най-напред оглежда и изследва всичко така, както е заварено, и след това може да прави размествания, които се налагат. Той отбелязва в протокола всички действия, които е извършил и което е установил при огледа, в тази последователност, в която са били извършени действията и открити фактите, имащи значение за делото.

(2) В протокола за оглед се описват вещите, иззети като веществени доказателства, и направените снимки, скици, планове, чертежи и др. на местопроизшествието. Протоколът се подписва от капитана и две поемни лица, които са присъствали при извършването на огледа.

Чл. 29. Претърсване се извършва: на лице (обиск), в помещения или други места за издирване на вещи и книжа, имащи значение за делото. Разкритите при претърсването обстоятелства от интимния живот на гражданите не се разгласяват.

Чл. 30. Претърсването и изземването се извършват в присъствието поне на две поемни лица и по възможност на лицето, което заема помещението или държи в него предмети или книжа, имащи значение за делото. Капитанът поканва лицето, което държи вещите или книжата, да ги предаде доброволно и при отказ ги изземва, като ги показва на поемните лица.

Чл. 31. Капитанът може да забрани на лицата, които присъстват в претърсваното помещение, да го напускат, докато не е извършено претърсването.

Чл. 32. Ако капитанът намери заключено помещение, той го отваря принудително само при отказ да бъде отворено доброволно.

Чл. 33. (1) За всяко действие по дознанието (разпит, оглед, претърсване, изземване и др.) се съставя протокол на мястото, където е извършено.

(2) В протокола се посочват: датата, мястото и времето, когато са започнати и завършени действията по дознанието, лицата, които са участвували, направените искания, бележки и възражения, извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства.

(3) Капитанът взема необходимите мерки за обезпечаване на щетите, причинени от престъплението, както и за обезпечаването на гражданския иск, глобата и конфискацията.

(4) Протоколът се подписва от разпитания, капитана, поемните и други лица, участвували при следственото действие. Разпитаният се подписва на всяка страница от протокола, съдържаща неговите показания.

Чл. 34. Капитанът използува широко помощта на обществените организации на кораба за разкриване на престъпленията и издирване на техните извършители, а също и за изясняване на причините и условията, способствували за извършването им.

Чл. 35. Съдействието на обществеността се използува за установяване на извършителя, за събиране данни, характеризиращи неговата личност, произход, среда и условия на живот, за издирване на оръдията, с които е извършено престъплението, и на другите веществени доказателства от значение за правилното решаване на делото, за оказване необходимото съдействие при извършване на огледи, претърсване, изземване и др.

Чл. 36. (1) Капитанът внимателно преценява как и по кои въпроси да използува обществеността при разследването. Трябва да се избягва включването на представители на обществеността, когато има опасност да се наруши тайната на разследването или да се затрудни разкриването на престъплението поради необмислено или съзнателно разгласяване на сведения.

(2) Обществеността подпомага капитана, но не може да го подменя като орган на дознанието. Представителите на обществеността не могат да извършват следствени действия. Събраните от тях материали нямат сила на доказателства по делото.

Чл. 37. Капитанът може да нареди предварително задържане за престъпление от общ характер, което се наказва с лишаване от свобода, когато:

1. лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след извършването му;

2. очевидец посочи лицето, извършило престъплението;

3. върху тялото или дрехите на лицето, по него или в жилището му са открити явни следи от престъплението;

4. лицето се е опитало да избяга, няма постоянно местоживеене или не е установена неговата самоличност и има данни, които дават основание да се предположи, че е извършило престъпление.

Чл. 38. (1) Капитанът на кораба след задържането на заподозряното лице е длъжен:

1. да състави постановление за предварително задържане под стража и да го впише в корабния дневник;

2. да уведоми незабавно прокурора по чл. 4, ал. 2;

3. незабавно да образува дознание и да започне разследване.

(2) Ако в срок от 24 часа от задържането прокурорът по чл. 4, ал. 2 не потвърди задържането, капитанът освобождава задържания.

Чл. 39. Спрямо обвиняем се взема една от следните мерки за неотклонение: подписка, гаранция, домашен арест или задържане под стража. Определянето на мярката става с постановление.

Чл. 40. Капитанът е длъжен да освободи лицето, ако, преди да е уведомил прокурора се убеди, че то е невинно или нуждите на разследването не налагат задържането му. И в този случай той е длъжен да уведоми прокурора не по-късно от следващите 24 часа както за задържането, така и за освобождаването.

Чл. 41. Помещенията за задържане в кораба трябва да отговарят на хигиенно-санитарните изисквания (светлина, проветряване, отопление и др.) и да създават условия за контрол и за охрана на живота и здравето на задържания.

Чл. 42. Задържаният има право на храна по полагащ се оклад, на постелки и завивки.

Чл. 43. При пребиваване на кораба в българско пристанище прокурорът в същото време има право да прави проверка на местата за задържане.

Чл. 44. Капитанът предава задържания на следствените органи в срок от 24 часа след пристигането на кораба в първото българско пристанище.

Чл. 45. Изясняването на причините и условията на конкретното престъпление се изразява в изучаване на личността на неговия извършител, защо го е извършил и какво е благоприятствувало извършването на същото.

Чл. 46. (1) При изучаване личността на обвиняемия капитанът събира данни за неговата възраст, местожителство, народност, образование, семейно положение, физическо и психическо състояние, професия и материално положение, социален произход, средата в която е живял, партийна принадлежност, минали осъждания, отличия, които е получил. Необходимо е да се изучават характерът и темпераментът, волята, потребностите, възгледите и привичките, в каква степен престъплението е резултат на трайно сложили се антиобществени прояви на престъпника и конкретно създалите се външни фактори по време на престъплението, въобще да се установят всички обстоятелства, които са съдействували неблагоприятно за формиране личността на извършителя на престъплението, за пораждане на престъпното намерение или на престъпната непредпазливост.

(2) Изучаването на условията, благоприятствували извършването на престъплението, се изразява в установяването на онези външни фактори и обстоятелства, които са предизвикали у дееца решение да извърши престъплението, способствували са то да бъде осъществено или да бъде постигната престъпната цел. Това се изразява най-често в несъблюдаването на редица материални, юридически, организационни, стопански, технически, и други изисквания и гаранции, създадени за охрана на социалистическия обществен строй, социалистическата стопанска система, правата и законните интереси на гражданите.

Чл. 47. (1) След като извърши всички необходими следствени действия за пълно изясняване на обстоятелствата по дознанието, капитанът го предявява на обвиняемия, като му предоставя материалите по него за проучване, разяснява му ги, а при нужда му ги прочита.

(2) За извършеното предявяване на дознанието се съставя протокол, подписан от капитана и от обвиняемия. В протокола се вписват датата и мястото на предявяването, трите имена на органа на дознанието и на обвиняемия, времетраенето на предявяването, правната квалификация на престъплението, името и адвокатският колектив на защитника, ако такъв е участвувал в предявяването.

Чл. 48. (1) След като проучи материалите, обвиняемият, пострадалият, гражданският ищец и гражданският ответник могат устно или писмено да правят искания, бележки и възражения. Писмените такива се прилагат към дознанието, а устните се вписват в протокола за предявяването.

(2) При уважение на направените искания, бележки и възражения органът на дознанието, когато това се налага, извършва допълнителни следствени действия.

(3) След извършване на допълнителни следствени действия капитанът повторно предявява дознанието на обвиняемия, включително и за запознаването му с новосъбраните доказателства.

Чл. 49. Отказът на органа на дознанието да уважи направените искания от обвиняемия и другите лица, посочени в чл. 48, ал. 1, за извършване на допълнителни следствени действия става с мотивирано постановление.

Чл. 50. Когато дознанието се извършва по реда на бързото производство, лицето не се привлича като обвиняем и дознанието не му се предявява - лицето само се запознава с материалите по него.

Чл. 51. (1) След завършване на дознанието капитанът го изпраща на прокурора по чл. 4, ал. 2 с докладна записка, в която посочва какво е установено, въз основа на кои доказателства и какво предлага: съдене на лицето, прекратяване или спиране на дознанието.

(2) По реда на ал. 1 се изпращат на прокурора по чл. 4, ал. 2 и материалите по дознание, което е образувано за провеждане на неотложни следствени действия за престъпления, за които предварителното следствие е задължително.

Чл. 52. В дознанието се влагат всички събрани при разследването доказателствени материали. Документите се подреждат в следната последователност: опис на материалите към делото; постановление за образуване на дознанието; първоначални материали, въз основа на които е било образувано дознанието; протоколи и постановления за извършените следствени действия, подредени хронологично. Номерирани и описани, материалите към дознанието се подшиват и прошнуроват. На последната страница се прави заверка относно броя на листовете, съдържащи се в дознанието, като заверката се подписва от капитана и подпечатва.

Чл. 53. Заедно с дознанието се изпращат и веществените доказателства, които се описват в съпроводителното писмо.

Чл. 54. (1) Когато корабът се завръща в българско пристанище, дознанието и обвиняемият се предават на прокурора, в района на който се намира пристанището, в срок от 24 часа след пристигането.

(2) Когато корабът няма да се завърне в българско пристанище продължително време, капитанът е длъжен:

1. да поиска от ръководството на параходството разрешение за среща в открито море с друг български кораб с близък плавателен район, за да предаде на неговия капитан дознанието и обвиняемия;

2. да предаде дознанието на българското дипломатическо или консулско представителство в първото посетено от кораба пристанище, в което има такова. По отношение на обвиняемия, включително и когато е задържан под стража, капитанът на кораба действува съобразно указанията на дипломатическия или консулския представител.

Чл. 55. Когато е възможно да се действува по реда на предходния член, капитанът уведомява за това прокурора по чл. 4, ал. 2 и изпълнява неговите указания.

Чл. 56. Предаването на дознанието и на обвиняемия, задържан под стража, се отразява в корабния дневник.