Държавен вестник, брой 49 от 22.VI

Чл. 1. (1) Дивечът в страната се дели на местен и прелетен. Местен дивеч е онзи, който постоянно обитава нейните предели, а прелетен дивеч - който обитава страната през сезонните миграции.

(2) Съобразно биологичните особености и начините на стопанисване дивечът се разделя на едър и дребен. Едър дивеч са: всички елени и козирози, зубър, як, мечка, муфлон, дива коза, сърна, дива свиня, вълк, чакал, глухар и дропла, а дребен дивеч - всички останали видове.

(3) Новите видове дивеч, внесени за разселване, се категоризират като едър или дребен със заповед на министъра на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет.

(4) Дивите бозайници и птици, които се намират в зоопаркове, зоологически градини, зоокътове, циркове, менажерии и други атракционни заведения, не се смятат за дивеч по смисъла на чл. 2 от Закона за ловното стопанство.

Чл. 2. (1) Не са обект на ловуване онези видове дивеч, които са обявени за защитени по Закона за защита на природата.

(2) Други видове дивеч, обект на лов, могат да бъдат поставяни под временна забрана за лов или под режим на ограничено ловуване със заповед на министъра на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет.

Чл. 3. Ловното стопанство като подотрасъл на народното стопанство обхваща цялостната дейност по организацията, планирането, стопанисването, използуването и опазването на дивеча с оглед увеличаване на дивечовите запаси, обогатяване на фауната, запазване на екологичното равновесие в природната среда, задоволяване нуждите на страната от дивечово месо и продукти и развитие на ловния спорт.

Чл. 4. (1) За подразделенията на Министерството на горите и горската промишленост (МГГП) се определят за стопанисване и ползуване ловностопански площи в размер 2 000 000 ха предимно в държавния горски фонд. Конкретните граници на ловностопанските райони се определят по реда на чл. 8, ал. 4 от Закона за ловното стопанство.

(2) Ловната площ в страната извън посочената в предходните алинеи се предоставя за стопанисване и ползуване на подразделенията на Българския ловно-рибарски съюз (БЛРС).

(3) Определя се средна ловна площ на ловец в размер 110 ха. Размерът на средната ловна площ на ловец по окръзи и за някои категории ловци се конкретизира от министъра на горите и горската промишленост съвместно с председателя на Централния съвет на БЛРС съобразно бонитета на дивечовите местообитавания.

Чл. 5. Договорите по чл. 9 от Закона за ловното стопанство за ползуването на земите и водните площи в ловностопанските райони, предоставени на ловните дружини и на подразделенията на МГГП, се сключват по образец, утвърден от МГГП, Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и БЛРС.

Чл. 6. (1) Перспективните планове за ловното стопанство се утвърждават от министъра на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет. Те се съставят общо за страната и обхващат развитието на дивечовите запаси, аклиматизацията и реаклиматизацията на отделните видове дивеч, основните ловностопански мероприятия и размера на ползуването на дивеча за цялата ловностопанска площ на страната.

(2) Дългосрочните и годишните планове за ловното стопанство се съставят по ловностопански райони, поотделно за подразделенията на МГГП и на БЛРС.

(3) Общите дългосрочни и годишни планове за ловното стопанство на страната обхващат плановете на подразделенията на МГГП и БЛРС. С тях се определят дивечовите запаси, ловностопанските мероприятия и размерът на ползуването.

(4) Плановете за държавните ловностопански райони се утвърждават от министъра на горите и горската промишленост.

Чл. 7. Ловноустройствените проекти за всички ловностопански райони се съставят по инструкция, утвърдена от министъра на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет.

Чл. 8. (1) Въз основа на чл. 14, ал. 2 от Закона за ловното стопанство в Ловния съвет към МГГП се включват и представители на Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на финансите, Националния съвет на Отечествения фронт и научни работници от Висшия лесотехнически институт, Софийския университет "Климент Охридски" и Българската академия на науките.

(2) Към Ловния съвет се създават специализирани комисии, в които се привличат научни работници и специалисти от ведомствата и организациите по ал. 1 и от други ведомства и научни институти.

(3) Ловният съвет обсъжда, разработва и прави предложения за решаване основните въпроси на ловното стопанство, като:

1. концепции, прогнози и програми за развитие на ловното стопанство;

2. състояние, опазване и увеличаване на дивечовите запаси;

3. регулиране запасите на някои видове дивеч;

4. насоки за развитие и подобряване на дивечоразвъдната дейност;

5. определяне на ловностопанските райони и предоставянето им за ползуване;

6. аклиматизация на нови видове дивеч и категоризирането им;

7. нормативи за ловностопански мероприятия, срокове, средства и начини за ловуване;

8. временни ограничения и забрани за ловуване на някои видове дивеч;

9. съставяне на проект за ловноустройствена инструкция;

10. координиране и съгласуване на научноизследователската работа по ловно стопанство;

11. други въпроси по ловното стопанство.

(4) Предложенията на Ловния съвет се привеждат в изпълнение със заповеди и други актове на министъра на горите и горската промишленост.

Чл. 9. Стопанисването на дивеча в ловностопанските райони се извършва въз основа на утвърдените ловностопански планове и ловноустройствени проекти, на прилагането на съвременните постижения на ловностопанската наука, на рационалното използуване на ловностопанските площи с оглед създаване на интензивно ловно стопанство, запазване и обогатяване на видовото разнообразие, осигуряване на допустимите дивечови запаси и рационалното им използуване.

Чл. 10. (1) За осигуряване изхранването на дивеча и за подобряване на местообитанията му, както и за намаляване на щетите, причинявани от него на селското и горското стопанство, на ловните дружини и подразделенията на МГГП се предоставят по установения ред безвъзмездно за стопанисване и ползуване изоставени, нископродуктивни, маломерни, наклонени и други непълноценно използувани обработваеми земи при спазване на следните нормативи:

1. дивечови ниви, ливади и специални сечища в държавните ловни стопанства и в специалните стопанства на БЛРС - 40 дка на 100 ха ловна площ;

2. дивечови ниви, ливади и специални сечища за дивеча в планинските и полупланинските райони - 6 до 8 дка на 100 ха ловна площ;

3. дивечови ниви и ливади в равнинните райони - най-малко 2 дка на 100 ха ловна площ.

(2) Подразделенията на МГГП и БЛРС в предоставените им ловностопански райони:

1. създават необходимите хранилки, солища, укрития и други ловностопански съоръжения;

2. организират целогодишно унищожаване на скитащите кучета и котки;

3. организират опазването на дивеча от тежки природни бедствия - силни снеговалежи, застудявания, бури, наводнения и др.;

4. организират и осъществяват непосредствената охрана на дивеча.

(3) В ловноустройствените проекти се определят токовищата и подходящите места за размножаване и укритие на дивеча, а също и мерки за тяхното опазване и подобряване.

(4) При извършване на селскостопанските и горскостопанските дейности се вземат мерки за опазване на дивеча съобразно инструкция, утвърдена от председателя на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и министъра на горите и горската промишленост съгласувано с Комитета за опазване на природната среда и БЛРС.

(5) Забранява се паленето на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха трева. При монокултурно отглеждане на есенници се допуска изгаряне на стърнищата след решение на комисията с представители на районната противопожарна служба, съответната селскостопанска организация, районната инспекция по опазване на природната среда и представители на МГГП и БЛРС.

(6) По републиканските и местните пътища в райони, обитавани от едър дивеч, се поставят съответни знаци по предложение на органите на МГГП и БЛРС.

(7) Кучета и котки, пуснати в ловностопанските райони, без да се придружават от собствениците им, се считат за скитащи.

(8) В ловните райони могат да се определят полигони до 10 ха с трайна маркировка на терена, в близост до населените места, за целогодишно обучение на чистопородни ловни кучета.

Чл. 11. Служителите и обществените органи по охрана на дивеча при изпълнение на задълженията си имат право да носят ловното си оръжие.

Чл. 12. Лишаването на ловните дружини от ползуването на предоставените им ловностопански райони поради системно неизпълнение на задълженията по стопанисването, ползуването и опазването на дивеча се извършва със заповед на министъра на горите и горската промишленост съгласувано с председателя на Централния съвет на БЛРС за срок от една до три години.

Чл. 13. (1) Забранява се вземането на намерен убит или умрял дивеч, на приплоди от дивеч, както и събирането на яйца и пиленца от дивите птици(без онези видове, чието регулиране е разрешено) освен в случаите, когато това се извършва организирано за дивечоразвъдни цели и за опазване на дивеча във всички ловностопански райони.

(2) Намереният ранен или болен дивеч се предава в най-близкото горско стопанство, държавно ловно стопанство, ловна дружина или народен съвет или се съобщава за това.

(3) Водач на моторно превозно средство , който при движение по републиканските и местните пътища убие или нарани дивеч поради непредпазливост, е длъжен да уведоми най-близкия орган на Народната милиция, народния съвет, горското стопанство, държавното ловно стопанство или ловна дружина, като предаде дивеча на съхранение.

(4) В случаите по предходната алинея се прилага разпоредбата по чл. 50 от Закона за ловното стопанство.

(5) Събирането на падналите дивечови рога и ловни трофеи се извършва само от служебните лица по лова от подразделенията на МГГП и БЛРС. Забранява се вземането от други лица на намерени паднали дивечови рога и ловни трофеи без специално писмено разрешение съответно от органите на МГГП или от председателя на ловната дружина.

Чл. 14. Билетите за лов се издават от директорите на горските и държавните ловни стопанства, в чиито райони се намират съответните ловни дружини, след представяне на членска книжка от БЛРС, разрешително за ловно оръжие, издадено от органите на МВР, и заплащане на държавна такса.

Чл. 15. (1) Подготовката на кандидатите за ловци се организира и извършва от подразделенията на БЛРС по програма, утвърдена от МГГП и Централния съвет на БЛРС след съгласуване с органите на МВР.

(2) Кандидатите за ловци, преди да се допуснат до подготовка, се съгласуват с органите на МВР по местоживеене.

(3) Изпитът се провежда от комисия, назначена от Централния съвет на БЛРС, в която се включват представители на МГГП, БЛРС и МВР.

(4) На студентите и курсистите по горско стопанство, навършили пълнолетие и положили изпит по "ловно стопанство" по предложение на съответното учебно заведение след заплащане на установената държавна такса и съгласуване с органите на МВР по местоживеене се издава разрешение за лов със срок един месец от МГГП. Те могат да ловуват в държавните ловностопански райони, а в ловностопанските райони на ловните дружини - само с разрешение на ръководството на съответната дружина.

(5) На чужди граждани, установени на местоживеене в Народна република България при условията на взаимност, се издават разрешения за ловуване от МГГП съгласувано с МВР. Те могат да ловуват в държавните ловностопански райони, а в районите на ловните дружини - само с разрешение на ръководството на съответната дружина.

(6) Разрешенията за ловуване по предходната алинея се издават на чуждите граждани след полагане на изпит по ред и програма, утвърдени от министъра на горите и горската промишленост.

(7) На чуждестранни ловни туристи се издават специални разрешения за ловуване от МГГП, в които се определят времето за ловуване и държавната такса. С тези разрешения чуждестранните ловни туристи могат да ловуват само в определените им ловностопански райони.

Чл. 16. (1) Разрешение за гладкоцевно ловно оръжие се издава по установения ред от органите на МВР, на ловците - членове на БЛРС, на специалистите на оперативна работа по лова, които имат разрешително за подборен отстрел по чл. 25, ал. 2 от Закона за ловното стопанство, и на лицата, които имат разрешение за ловуване по ал. 4 и 5 на предходния член.

(2) За притежаването и ползуването на нарезно ловно оръжие се издава разрешение от органите на МВР при условията и по реда, посочени в инструкция, утвърдена от министъра на вътрешните работи, министъра на горите и горската промишленост и председателя на Централния съвет на БЛРС.

Чл. 17. (1) Подготовката на кандидатите за придобиване право на подборен отстрел се организира от МГГП и БЛРС по програма, утвърдена от министъра на горите и горската промишленост и председателя на Централния съвет на БЛРС.

(2) Изпитът се провежда от комисия, назначена от МГГП и Централния съвет на БЛРС, в която са включени представители на МГГП, БЛРС, МВР и научни работници по ловно стопанство.

(3) На успешно положилите изпита се издава удостоверение за подборен отстрел от МГГП и Централния съвет на БЛРС по утвърден от тях образец. Удостоверението дава право да се извършват подборен и трофеен отстрел.

(4) При нарушаване на правилата за подборен отстрел удостоверението се отнема.

Чл. 18. (1) Ловните дружини осъществяват ловуването в съответствие с разпоредбите на Закона за ловното стопанство, на този правилник, с утвърдените планове за отстрел и установената организация от БЛРС.

(2) Ловците ловуват в ловностопанския район, предоставен на ловната дружина, в която членуват.

(3) Ловците могат да ловуват в ловностопански район на друга дружина само с разрешение на ръководството на дружината, като се вписват в разрешението за ловуване за съответния ловен излет.

(4) Ловец, който не носи със себе си ловен билет, няма право да ловува.

Чл. 19. (1) Ловуването се извършва с гладкоцевно и нарезно ловно оръжие. Забранява се ловуването с бойно оръжие. Не се разрешава ловуването на едър дивеч със сачми освен при отстрела на вълк, чакал и глухар.

(2) За регулиране броя на някои видове дивеч и за улавяне на жив дивеч може да се използуват капани, упойващи и сънотворни вещества и мрежести уреди.

(3) При усложнена епизоотична обстановка министърът на горите и горската промишленост съгласувано с МВР може да разрешава използуването и на други средства за регулиране на отделни видове дивеч.

(4) Отстрелът на мечки-стръвници и видри в рибарниците се извършва с разрешение на МГГП, в което се определят районът, средствата и времето на отстрела.

(5) Регулирането на броя на някои видове хищници се извършва през цялата година по ловностопански райони, съобразно утвърдените ловностопански планове, с разрешения, издавани по реда на чл. 31 от Закона за ловното стопанство.

(6) Ловците са длъжни да вземат участие в мероприятия, организирани от ловните дружини, за регулиране броя на някои видове хищници и в унищожаване на скитащите кучета и котки.

Чл. 20. (1) Породата на ловните кучета се установява със специални свидетелства, издадени от съответните киноложки секции.

(2) Ловните кучета се регистрират в народните съвети въз основа на свидетелствата по предходната алинея.

(3) Ползуването на чистопородните ловни кучета се извършва по реда, установен с този правилник.

(4) Ловуването със специално обучени кучета-гончета се допуска при групов лов на диви свине и при лов на лисици.

(5) Допуска се ползуването на специално обучени кучета"кръвоследници" за откриване на ранен едър дивеч.

Чл. 21. (1) Ловуването на местен и прелетен дивеч се извършва само през определените срокове и периоди, както следва:

1. гълъби и гургулици - от 15 август до 31 декември;

2. пъдпъдъци - от 15 август до 30 септември;

3. бекаси и бекасини - от 15 август до 28 февруари;

4. диви патици, диви гъски и други водоплаващи видове дивеч - от 1 септември до 31 януари;

5. зайци - от 1 октомври до 31 декември;

6. яребици и кеклици - от 1 октомври до 30 ноември;

7. фазани - от 1 октомври до 31 януари;

8. глухари - от 25 април до 15 май;

9. благородни елени и елени-лопатари - от 1 септември до 31 януари;

10. сърни - подборно - от 1 май до 31 октомври;

11. сърни - групово - от 1 октомври до 31 октомври;

12. диви свине - подборно - от 1 юни до 31 януари;

13. диви свине - групово - от 1 октомври до 31 декември;

14. муфлони - мъжки - от 1 септември до 30 април;

15. муфлони - женски и приплоди - от 1 октомври до 31 януари;

16. диви кози - мъжки - от 1 септември до 30 април;

17. диви кози - женски и приплоди - от 1 октомври до 31 януари;

18. мечки - от 1 март до 15 април и от 1 септември до 31 декември;

19. катерици, златки, белки - от 1 ноември до 28 февруари;

20. диви котки, черен пор, лисици, вълци, чакали и язовци - през цялата година.

(2) Колективното и груповото ловуване на всички видове дивеч се извършват само през деня от 6,00 до 19,00 часа.

(3) В зависимост от биологичното развитие на дивеча и интересите на народното стопанство министърът на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет може да изменя сроковете за ловуване, да ограничава или да забранява лова на някои видове дивеч, да разрешава регулирането на дивечовите запаси, както и да определя сроковете за ловуване на редки аклиматизирани нови видове дивеч.

(4) Раненият и явно болният дивеч може да бъде отстрелван през цялата година. Отстрелът се извършва от специалистите на оперативна работа по лова. За извършения отстрел се съставя протокол с участието на представител на ветеринарните органи, с който се отчита отстреляният дивеч.

(5) Подборният отстрел на едър дивеч се извършва през всички дни на седмицата.

(6) Групово ловуване на едър дивеч, както и ловуване на дребен дивеч се извършват в събота, неделя и официалните празници, а на прелетен водоплаващ дивеч - след 1 януари и в сряда.

(7) Ловците са длъжни да участвуват в мероприятията за повишаване на квалификацията им, за запознаване с реда и начините за ловуване, за спазване на законността и мерките за безопасност при ловуването и др.

Чл. 22. (1) Установяват се следните начини за ловуване: индивидуален (подборен и трофеен отстрел) и групов за едрия дивеч; колективен, групов и индивидуален за дребен дивеч и хищници.

(2) Подборният отстрел е основен начин на ловуване на едър дивеч. При него се отстрелват нежеланите екземпляри едър дивеч с цел да се осигурят правилна възрастова и полова структура, високи външни (екстериорни) и трофейни качества и добро здравословно състояние на дивечовите запаси.

(3) При трофейния отстрел се изваждат част от зрелите екземпляри, намиращи се в кулминацията на развитието си.

(4) Груповото ловуване на диви свине и сърни в ловностопанските райони на ловните дружини се допуска до въвеждането на подборния отстрел в тях.

(5) Министърът на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет може да разрешава групово ловуване на диви свине във всички ловностопански райони за регулиране на запасите им и когато интересите на ловното стопанство налагат това.

(6) Колективното ловуване е основен начин на ловуване на дребен дивеч, което има за цел да осигури правилно ползуване на дивечовите запаси съобразно утвърдения план за отстрел, по-висока култура и дисциплина при ловния спорт и укрепване на ловните колективи. Осъществява се чрез ловуване на гонки. При лова на заек във всяко ловище се ловува до два пъти.

(7) При групово ловуване на дребен дивеч се спазват и всички изисквания за правилно използуване на дивечовите запаси, висока култура при ловния спорт и укрепване на ловните групи.

(8) Индивидуално ловуване на дребен дивеч се допуска по изключение само за прелетен дивеч, катерици и при регулиране на дивечовите запаси на някои видове хищници: лисица, дива котка, вълк, чакал, черен пор, язовец, белка, златка и др.

Чл. 23. (1) Подборното и трофейното ловуване се осъществяват при лов на следните видове едър дивеч: всички видове елени, муфлони, сърна, дива коза, дива свиня, мечка, глухар.

(2) Подборното и трофейното ловуване се извършват от постоянни или временни чакала, както и чрез причакване, примамване, издебване и спокойно вдигане.

(3) Подборното и трофейното ловуване се извършват индивидуално от ловци, които притежават съответно удостоверение. По изключение други ловци могат да ловуват подборно и трофейно в група от двама души, като единият от участниците трябва да притежава удостоверение за подборен лов. Той е ръководител на лова. Отстрелва се само дивечът, посочен от ръководителя, който отговаря за допуснатите нарушения на правилата при подборно ловуване на втория ловец.

(4) Ловците и служебните лица, които допускат груби грешки и нарушения на правилата за подборно ловуване, се лишават от правото да ловуват подборно и да бъдат ръководители на подборен отстрел.

Чл. 24. (1) Груповото ловуване на дива свиня и сърна в ловностопанските райони на дружините се извършва от групи в състав от 8 до 12 ловци при лова на диви свине и в състав от 4 до 6 ловци при лова на сърни. Един от ловците, участници в лова, се определя за ръководител на лова, а част от ловците са гоначи.

(2) При ловуването на диви свине се разрешава да се ползуват до 3 ловни кучета, специално обучени за гонене на този вид дивеч. Не се разрешава стрелба по свине-майки, които водят приплоди.

(3) Преди започване на лова ръководителят задължително прави подробен инструктаж на ловците за правата и задълженията им. Участниците в лова са длъжни да спазват указанията на ръководителя по организирането и провеждането на лова, включително и по заемането на местата по линията на стрелбата.

(4) Забранява се на гоначите по време на ловуването да се приближават до стрелците на разстояние, по-малко от 150 м, и да носят оръжието си заредено. До завършване на гонката ловците не могат самоволно да напускат или да променят определените им места.

Чл. 25. (1) Колективно ловуване на дребен дивеч се осъществява по следните начини: неподвижна постова гонка; гонка с крила и без крила; подвижна гонка и кръгова гонка.

(2) При колективно ловуване на фазани и зайци се ползуват ловни кучета - птичари и други чистопородни ловни кучета без гончета.

Чл. 26. (1) Групово ловуване на дребен дивеч се осъществява, като ловците се нареждат в една линия и в движение вдигат и отстрелват дивеча. Един от ловците се определя за ръководител на лова. Той провежда задължителен инструктаж на ловците по безопасността и начина на ловуване.

(2) При групово ловуване на дребен дивеч може да се ползуват ловни кучета - птичари и други чистопородни кучета без гончета.

Чл. 27. (1) Индивидуално ловуване на прелетен блатен и водоплаващ дивеч се осъществява чрез причакване и дебнене.

(2) При индивидуално ловуване могат да се ползуват кучета - птичари и други чистопородни ловни кучета без гончета.

Чл. 28. (1) Ловуването във всички ловностопански райони се извършва с писмени разрешения, които определят ловците, времето, мястото и начина на ловуване, вида и броя на разрешения за отстрел дивеч.

(2) Разрешенията за ловуване на едър и дребен дивеч се издават по образец, утвърден от МГГП и Централния съвет на БЛРС.

(3) Формулярите за разрешение за ловуване на едър дивеч са бланки за документи, които се съхраняват и отчитат по установения ред.

Чл. 29. (1) Разрешенията за ловуване на едър и дребен дивеч в държавните ловностопански райони се издават в два екземпляра, като в тях се вписват всички данни по ал. 1 на предходния член.

(2) Първият екземпляр от разрешителното се предава на ловеца или ръководителя на групата, а вторият остава в кочана за контрол.

(3) След приключване на лова първият екземпляр от разрешението се заверява от ръководителя на лова, като в него се вписват резултатът от ловуването, видът и количеството на отстреляния дивеч и размерът на трофейната такса, и се представя пред органа, който го е издал.

(4) Разрешението за ловуване на едър дивеч, без дива свиня и сърна, в ловностопанските райони на ловните дружини се издава от органите на МГГП в два екземпляра. В него се вписват всички данни по ал. 1 на предходния член. Разрешенията се издават по писмено искане на председателя на ловната дружина, в което се посочват трите имена на ловеца и номерът на удостоверението за подборен отстрел.

(5) Първият екземпляр от разрешението по предходната алинея се предава на ловеца, а вторият остава в кочана за контрол.

(6) След приключване на лова първият екземпляр от разрешението се заверява от председателя на дружината, като в него се вписват резултатите от ловуването, видът и количеството на отстреляния дивеч, трофеят и размерът на държавната такса , и се предава на органа, който го е издал.

Чл. 30. (1) Разрешенията за ловуване на дива свиня и сърна в ловностопанските райони на ловните дружини се издава по установените формуляри в два екземпляра съобразно установения план за отстрел и графика за ловуване.

(2) Разрешенията се издават от председателите на ловните дружини по предоставените им формуляри от съответните органи на МГГП. Формулярите се предоставят след представяне на плана за отстрел и графика за ловуване. Допълнителни формуляри за неосъществен отстрел се предоставят по ред, установен от МГГП и БЛРС.

(3) Първият екземпляр от разрешението се предава на ловците, а вторият екземпляр остава в дружината.

(4) След приключване на лова първият екземпляр на разрешението се заверява от председателя на дружината, като в него се вписват резултатите от ловуването - видът и броят на отстреляния дивеч, трофеят и държавната такса за него, и се предава на органа, предоставил формуляра.

(5) Отстрелът на дивеча се извършва съразмерно за нуждите на пазара и за разпределяне на ловните дружини.

Чл. 31. (1) Разрешенията за ловуване на дребен дивеч в ловностопанските райони на дружините се издават от председателя на ловно-рибарската дружина в два екземпляра.

(2) Първият екземпляр от разрешението се предава на ръководителя на лова, а другият остава в кочана за контрол.

(3) След приключване на лова разрешението се заверява от ръководителя на лова, като в него се вписват резултатът от ловуването и разпределението на дивеча, и се предоставя на ловната дружина.

(4) Формулярите за разрешение за ловуване на дребен дивеч се съхраняват и отчитат по установения ред.

Чл. 32. (1) Разрешение за отстрелване на всякакъв вид дивеч във всички ловностопански райони в страната за нуждите на научноизследователската дейност и за музейни колекции се издават от МГГП. За ловностопанските райони на БЛРС разрешение се издава след съгласуване с Централния съвет на БЛРС.

(2) Разрешението се издава по писмено искане от ръководителя на научноизследователската организация, в което се посочват темата, приета за разработка по плана на текущата година, научните сътрудници, които ще работят по нея, видът и броя на дивеча за изследване и районът, в който ще се отстреля.

(3) Дивечът се отстрелва от длъжностните лица по лова в съответното подразделение на МГГП и БЛРС. Когато характерът на изследването изисква, може да се разреши отстрелването на дивеча да се извърши от съответния научен сътрудник, ако той има удостоверение за подборен отстрел за съответния вид.

(4) Отстреляният дивеч се предава за нуждите на народното стопанство. Преди продажбата му той се предоставя на научните работници за вземане на необходимите проби. Този дивеч се включва в годишния план за отстрел на съответното подразделение.

Чл. 33. (1) Ловецът може да се откаже от трофея на отстреляния от него едър дивеч и да не заплати установената такса само когато трофеят е дегенерат или е добит от индивиди до навършена тригодишна възраст, подлежащи на подборен отстрел.

(2) Когато ловецът неправилно е отстрелял едър дивеч, неподлежащ на подборен отстрел, освен отговорността по Закона за ловното стопанство той задължително заплаща и установената трофейна такса за добития трофей, който се изземва.

(3) При провеждане на подборен отстрел на едър дивеч от държавните ловни стопанства, горските стопанства и ловните дружини за добитите трофеи-дегенерати и за трофеите, получени от индивиди до навършена тригодишна възраст, не се заплаща трофейна такса. Тези трофеи се инвентаризират от съответните подразделения.

Чл. 34. (1) Трофеите, добити от всички видове елени, муфлони, диви кози и мечки, се регистрират в горските стопанства, на чиято територия са отстреляни. Измерването им се извършва от комисии, назначени от министъра на горите и горската промишленост, съгласувано с Централния съвет на БЛРС. В комисиите се включват представители на органите на МГГП, БЛРС и научни работници по ловно стопанство.

(2) Трофеите, добити от други видове дивеч извън посочените в предходната алинея, се регистрират в ловния район, в който са добити. Те се измерват от комисии, назначени със заповед на главния директор на горскостопанския комбинат и председателя на окръжния съвет на БЛРС. В комисията се включват представители на органите на МГГП, на БЛРС и научни работници по ловно стопанство.

(3) Всички трофеи след регистрирането им се маркират, а на собствениците им се издава съответен оценителен протокол.

(4) На измерване и регистриране подлежат всички трофеи, внесени в страната от чужбина.

(5) Всички ловни трофеи, добити от чуждестранни ловци, се оценяват и регистрират от държавни комисии, назначени от министъра на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет. За всеки трофей се издава оценителен протокол. Забранява се изнасянето на трофеите от страната без протокол.

(6) Оценка на ловни трофеи може да извършва и лабораторията по ловно стопанство към Висшия лесотехнически институт.

Чл. 35. Ловните трофеи и дивечовите кожи могат да се подаряват и заменят от ловците само с разрешение на органа, който е извършил регистрирането. Трофеите трябва да са придружени от съответния оценителен протокол.

Чл. 36. (1) Вредите, причинени на дивеча, се установяват от комисия, назначена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет с представители на съответния народен съвет и органите на МГГП и БЛРС.

(2) Щетите се установяват с протокол по размери, определени съгласно Наредбата за размера на обезщетенията за причинени вреди на ловното стопанство (ДВ, бр. 24 от 1983 г.). Обезщетението се заплаща въз основа на заповед, издадена от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.