Държавен вестник, брой 53 от 9.VII

Чл. 1. (1) Подлежат на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи лицата, които по трудов договор със социалистическа организация при заплащане на акорд отглеждат, прибират и произвеждат растениевъдна или животновъдна селскостопанска продукция, когато:

1. не са осигурени за всички осигурителни случаи по други трудови правоотношения със същата или друга социалистическа организация, не са пенсионери или учащи се и съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 4 за правата по обществено осигуряване на производителите на селскостопанска продукция при заплащане на акорд (за краткост по-нататък - наредбата) определеният с плана обем на работа създава възможност да получат за всеки месец, включен в срока на договора, трудово възнаграждение, съответствуващо най-малко на възнаграждението за 6 работни дни, изчислено на базата на тарифните ставки по Единната тарифна мрежа за работещите в растениевъдството за IV разряд, а за работещите в животновъдството - по разряда, определен с Тарифен указател № 859 за професиите и специалностите в животновъдството, утвърден със заповед № 670 от 31. VII. 1980 г. на бившия Комитет по труда и работната заплата към Министерския съвет. В това възнаграждение се включват и плановото възнаграждение по други договори за работа на акорд и полученото трудово възнаграждение за работа по друг трудов договор със същата организация (но не за работа на акорд) по условията на чл. 3 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда (ППД III КТ) (обн., Изв., бр. 30 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 21 и 47 от 1959 г., бр. 9 и 49 от 1960 г., бр. 59 и 66 от 1962 г.; ДВ, бр. 24, 36, 44 и 99 от 1963 г., бр. 49 от 1964 г., бр. 1, 58, 90 и 99 от 1965 г., бр.66 от 1967 г., бр. 15 от 1968 г., бр. 14 от 1969 г., бр. 19 от 1972 г., бр. 59 и 67 от 1973 г., бр. 37 и 59 от 1975 г., бр. 59 от 1977 г., бр. 42 от 1980 г., бр. 21 и 101 от 1981 г., бр. 33 от 1982 г. и бр. 61 от 1984 г.);

2. въз основа на трудово правоотношение със същата или друга организация работят при непълна дневна или месечна заетост и са осигурени за всички осигурителни случаи, но работата по договора за акорд допълва работата по това трудово правоотношение с оглед ползуването на пълни права по общественото осигуряване. Такава заетост е налице, когато по предварителна уговорка акордантът е зает на основната си работа непълен работен ден, работи през ден или поради природните и климатичните условия не работи през всички работни дни през месеца или в годината;

3. те се пенсионери и при сключването на договора за работа на акорд съответната организация е издала заповед за назначаването им по чл. 27, буква "б" от Кодекса на труда (КТ).

(2) Жените, осигурени само за трудова злополука, при бременност, раждане и отглеждане на дете се считат за задължително осигурени за всички осигурителни случаи, ако организацията, с която е сключен трудовия договор за работа на акорд, издаде заповед за назначаването им по чл. 27, буква "б" КТ. Осигуряването на тези лица за всички осигурителни случаи започва от издаването на заповед за назначаване и продължава до изтичането на срока на договора. Когато договорът за работа на акорд е за растениевъдна продукция, с изключение на тютюнопроизводството, работата се счита за сезонна по т. 16 от Списъка на производствата, в които работниците и служителите, назначени за определено време или за извършване на определена работа (чл. 27, букви "б" и "в" КТ), се считат за сезонни съгласно чл. 151, чл. 119, ал. 2 и чл. 156 КТ (ДВ, бр. 76 от 1963 г-) и се прилагат разпоредбите на чл. 119, ал. 2, чл. 151 и 156, ал. 6 КТ и чл. 35, ал. 2 и чл. 46 ПДД III КТ.

Чл. 2. Подлежат на задължително осигуряване по трудовия договор за работа на акорд само за трудова злополука лицата, които попадат в една от следните категории:

1. въз основа на трудово правоотношение със същата или друга организация са осигурени за всички осигурителни случаи, имат пълна дневна и месечна заетост и работят по допълнителен трудов договор при заплащане на акорд. Тези обстоятелства се посочват в договора за заплащане на акорд;

2. съобразно планираната с договора продукция е предвидено да получат за всеки месец на времетраенето на договора при заплащане на акорд трудово възнаграждение, по-малко от полагащото се за 6 работни дни по тарифна ставка за IV разряд за работещите в растениевъдството и по съответния разряд - за работещите в животновъдството;

3. са пенсионери и не са назначени на работа със заповед п чл. 27, буква "б" КТ;

4. са учащи;

5. участвуват в отглеждането, прибирането или производството на селскостопанска продукция без да са сключили договор при заплащане на акорд, но работата е извършвана по разпореждане или със съгласието на ръководител на организацията или на упълномощено от него лице.

Чл. 3. (1) Общественото осигуряване на лицата, които отглеждат, прибират или произвеждат селскостопанска продукция при заплащане на акорд, се извършва въз основа на писмен договор, сключен между социалистическата организация и участниците в работата по акорда, навършили 16 годишна възраст. Социалистическата организация може да бъде селскостопанска организация, горско стопанство със селскостопанска дейност или друга организация, на която е разрешено да произвежда за собствени нужди или за нужди на пазара селскостопанска продукция.

(2) Договори по ал. 1 могат да се сключват за цялостен цикъл на производството на селскостопанската продукция, за отделни кампании, за отделни видове работи или дейности, като отглеждане на разсад, засаждане, окопаване, торене, плевене, поливане, прибиране, съхраняване, хранене на животни, доене, угояване, бубарство, пчеларство, рибовъдство и др. В тях задължително се посочват участниците в работата при заплащане на акорд, видът и общият обем на работата (обработваемата площ, броят на животните, количеството на продукцията и т. н.), срокът за започването и завършването й, тарифната ставка и общият и помесечният размер на полагащото се планово трудово възнаграждение за договорената продукция или работа. За всеки от акордантите се посочват видът на осигуряването (за всички осигурителни случаи или само за трудова злополука), срокът за участие в работата и полагащото му се общо и помесечно планово трудово възнаграждение.

Чл. 4. Сключените договори за работа при заплащане на акорд следва да бъдат изменяни, ако това е от значение за общественото осигуряване, в следните случаи:

1. когато се установи, че акордантите изпълняват по-малък или по-голям от договорения обем работа, като промяната има действие от началната дата по договора;

2. когато настъпи промяна в броя на участниците или във вида на осигуряването им. В този случай корекцията се отнася към датата на промяната;

3. когато поради природни бедствия, като градушка, наводнение, пожар и др., или поради измиране, изгубване или загиване на част от животните количеството на договорения обем работа се намали или договорената продукция бъде унищожена. В тези случаи корекцията се извършва от датата на настъпването на събитието.

Чл. 5. (1) Осигуряването възниква от посочената в договора дата за започване на работата и се прекратява с изтичането на срока за нейното завършване. Когато поради природно-климатични или други причини завършването на работата се ускори, се забави или се изостави от акорданта, общественото осигуряване действува до фактическото завършване на работата или до датата на изоставянето й.

(2) За лицата по чл. 2, т. 5, които участвуват в отглеждането, прибирането или производството на селскостопанската продукция, без да са сключили договор при заплащане на акорд, общественото осигуряване възниква от започването на работата и продължава до нейното завършване.

Чл. 6. В случаите по чл. 4, т. 2 и 3 по отношение на осигурителния случай, настъпил преди промяната в договора, общественото осигуряване се провежда при условията, валидни до извършването на промяната. От деня на промяната общественото осигуряване се провежда съобразно новите условия на договора. Когато договорената продукция е изцяло унищожена, правата по осигурителните случаи, настъпили след това, се уреждат съгласно чл. 152, ал. 2 КТ.

Чл. 7. (1) Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност на лицата, осигурени за всички осигурителни случаи, се изчисляват (съгласно чл. 66 от наредбата) от планираното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност.

(2) Когато трудовото възнаграждение не е планирано помесечно, паричното обезщетение се изчислява от плановото средно месечно трудово възнаграждение. Това възнаграждение се намира като определеното на акорданта планово трудово възнаграждение за договорената работа или продукция се раздели на броя на месеците, включени в срока на договора. Когато в договора не е планирано трудово възнаграждение поотделно за всеки от акордантите, средното месечно възнаграждение се определя, като общото трудово възнаграждение се раздели на сбора от месеците за участие в работата при заплащане на акорд на всички акорданти.

(3) Когато през месеца, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност, лицето има определени планови трудови възнаграждения и по други договори при заплащане на акорд или е получило трудово възнаграждение за друга работа в същата организация извън работата при заплащане на акорд, сборът от тези възнаграждения служи за база, от която се изчислява паричното обезщетение. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато акордантът е осигурен за всички осигурителни случаи като работник или служител в друга социалистическа организация при непълна дневна или месечна заетост и работата по договора му за работа при заплащане на акорд е допълнителна.

(4) Когато през месеца, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност, акордантът няма планирано месечно или средно месечно трудово възнаграждение и не е получил възнаграждение за работа извън заплащаната на акорд, паричното обезщетение се изчислява от тарифната ставка, определена за същата работа.

Чл. 8. (1) Средното дневно трудово възнаграждение, от което се изчислява паричното обезщетение за временна нетрудоспособност, се намира, като възнаграждението по чл. 7 се раздели на броя на работните дни през месеца, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност. Това възнаграждение не може да бъде по-голямо от 120 на сто от тарифната ставка по Единната тарифна мрежа за IV разряд за работещите в растениевъдството и от тарифната ставка за съответния разряд - за работещите в животновъдството. Това възнаграждение в случаите, посочени в чл. 153, ал. 3 КТ, може да бъде по-малко от тарифната ставка.

(2) Когато средното дневно трудово възнаграждение се изчислява от сбора на възнагражденията по чл. 7, ал. 3, то не може да бъде по-високо от 120 на сто от тарифната ставка за основната работа. Ако за основната работа се получава възнаграждение, определено от Единната щатна таблица, средното дневно трудово възнаграждение не може да бъде по-високо от индивидуалната щатна заплата. За основна работа се счита тази, на която през месеца са отработени най-много дни.

(3) От броя на всички работни дни през месеца се приспадат само дните на отсъствие по причините, посочени в чл. 61, ал. 1 ППД III КТ.

Чл. 9. Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневното парично обезщетение се умножи на броя на работните дни, през които акордантът не е бил на работа поради временна нетрудоспособност. Размерът на паричното обезщетение не може да бъде по-голям от трудовото възнаграждение, от което то е изчислено, съгласно чл. 67, ал. 2 ППД III КТ.

Чл. 10. (1) Паричните обезщетения при временна нетрудоспособност на лицата, осигурени само за трудова злополука, когато те не работят и по друг трудов договор като осигурени за всички осигурителни случаи при пълна дневна или месечна заетост, се определят при условията и по реда, по които се определя паричното обезщетение на осигурените за всички осигурителни случаи, съгласно чл. 6 от наредбата.

(2) Когато лицето, осигурено само за трудова злополука, работи и по друго правоотношение със същата или с друга организация при пълна дневна или месечна заетост като осигурено за всички осигурителни случаи, паричното обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова злополука или професионално заболяване, настъпила във връзка с работата му по договора за акорд, се определя от трудовото възнаграждение, което е по-благоприятно, съгласно чл. 7, ал. 2 от наредбата. То се изплаща от организацията, където лицето е осигурено за всички осигурителни случаи.

Чл. 11. (1) Изплатеното парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова злополука се възстановява в бюджета на държавното обществено осигуряване съгласно чл. 150б КТ от организацията, във връзка с чиято дейност е претърпяна злополуката. Възстановяването се извършва по реда, посочен в чл. 20 от Инструкция № Р-27 за допълнителна работна сила в селското стопанство и строителството на МТСГ и ЦС на БПС (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 34 от 1980 г.).

(2) Допълнителната осигурителна вноска по чл. 5 от Постановление № 35 на МС и ЦС на БПС от 1982 г. за усъвършенствуване икономическите мерки за намаляване на общата и професионалната заболяемост и на производствените злополуки (ДВ, бр. 71 от 1982 г.) се внася от организацията, с която е сключен договор за заплащане на акорд и във връзка с чиято дейност е претърпяна трудовата злополука.

Чл. 12. (1) Право на месечни добавки за деца имат само осигурените за всички осигурителни случаи съгласно чл. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 15 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1968 г., бр. 63 от 1975 г., бр. 17 от 1974 г., бр. 3 и 21 от 1979 г., бр. 4 от 1981 г., бр. 73 от 1982 г. и бр. 51 от 1984 г.).

(2) Месечните добавки за деца се изплащат по 1/21, респ. по 1/22 или 1/23 част при петдневна работна седмица или 1/23, респ. 1/24, 1/25, 1/26 или 1/27 част при шестдневна работна седмица от полагащата се за изплащане сума според броя и поредността на децата и в зависимост от броя на планираните за работа дни през съответния месец съгласно чл. 20, ал. 1 от Правилника за прилагане на Указа за насърчаване на раждаемостта (ППУНР) (обн., ДВ, бр. 30 от 1968 г.; доп., бр. 9 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 52 от 1971 г., бр. 86 от 1973 г., бр. 32 от 1974 г., бр. 27 и 80 от 1975 г., бр. 35 от 1976 г. и бр. 19 от 1980 г.).

(3) Броят на планираните за работа дни през месеца се намира по реда на чл. 20, ал. 8 ППУНР, като планираното трудово възнаграждение за месеца (съответно средното месечно планирано трудово възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2) се разделя на половината от тарифната ставка за IV разряд по Единната тарифна мрежа за работниците в растениевъдството или на половината от тарифната ставка за съответния разряд - за работещите в животновъдството. Когато работата по договора при заплащане на акорд допълва съгласно чл. 2, т. 1 от наредбата работата по друго трудово правоотношение със същата организация с оглед ползуването на пълни права по общественото осигуряване, към броя на работните дни, определени по реда на предходното изречение, се прибавят и дните, отработени извън работата по договора при заплащане на акорд, за който е изплатено трудово възнаграждение.

(4) За акордантите, които са заети на работа по трудово правоотношение и в друга социалистическа организация като осигурени за всички осигурителни случаи при непълна дневна или месечна заетост, към броя на дните по ал. 3 се прибавят и изработените дни през същото време по трудовото правоотношение с другата организация, за които им е изплатено трудово възнаграждение.

(5) Когато се сумират дни, отработени в различни организации, месечните добавки за деца се изплащат от организацията, където е основната работа на акорданта, след представяне на справка за отработените дни съгласно чл. 20, ал. 9, буква "а" ППУНР.

(6) За отработени през месеца дни се считат дните, посочени в чл. 20, ал. 5 ППУНР. Ако броят на отработените дни през месеца е по-голям от действителния брой на работните дни, месечните добавки се изплащат в пълен размер.

Чл. 13. (1) Съгласно чл. 5, ал. 3 от наредбата паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, помощи и месечни добавки за деца не се изплащат, ако до настъпването на осигурителния случай осигуреният не е изпълнявал задълженията си по договора. Това обстоятелство се установява с констативен протокол на администрацията и профсъюзното ръководство.

(2) Когато плащанията на паричните обезщетения за временната нетрудоспособност, помощите и добавките за деца са били отказани поради това, че осигуреният не е изпълнявал задълженията си по договора, но след приключване на работата се установи, че той е изпълнил поетите договорни задължения, обезщетенията, помощите и добавките се изплащат при окончателното разплащане по договора за акорд.

Чл. 14. (1) Осигурителните вноски за лицата, осигурени за всички осигурителни случаи, се начисляват и внасят в размер 30 на сто, а за осигурените само за трудова злополука - в размер 2 на сто от изплатените брутни трудови възнаграждения. Вноските са за сметка на съответните социалистически организации.

(2) Когато е сключен групов или семеен трудов договор при заплащане на акорд и всички акорданти са осигурени за всички осигурителни случаи или само за трудова злополука, осигурителните вноски се начисляват и внасят върху изплатеното брутно трудово възнаграждение, определено поотделно за всеки от акордантите.

(3) При групов или семеен трудов договор при заплащане на акорд, който включва група лица, осигурени за всички осигурителни случаи, и група лица, осигурени само за трудова злополука, трудовото възнаграждение, върху което се начисляват и внасят осигурителните вноски, се определя по реда на ал. 2 поотделно за всяка група, като се спазва съотношението на плановите възнаграждения между двете групи лица. Например сключен е семеен трудов договор при заплащане на акорд за производство на тютюн от 4 лица със срок на договора 10 месеца при общо планово възнаграждение 6000 лв., като двама от участниците (I група) в договора подлежат на осигуряване за всички осигурителни случаи при планово трудово възнаграждение за всеки по 1800 лв. (3600 лв.) и двама (II група) - само за трудова злополука с планово трудово възнаграждение по 1200 лв. (общо 2400 лв.). Брутното трудово възнаграждение по този договор след приключването на работата е 5500 лв. То ще се разпредели между осигурените за всички осигурителни случаи и осигурените само за трудова злополука в съотношение 60 на сто към 40 на сто, т. е. първите ще получат общо 3300 лв. (5500 Х 60 на сто), а вторите - 2200 лв. (5500 Х 40 на сто) независимо в какво съотношение ще бъде разпределено трудовото възнаграждение между участниците в акорда вътре в отделните групи.

(4) Лица, ненавършили 16 г., които нямат право да сключват трудов договор, не се вписват в разпределителния протокол.

Чл. 15. (1) Разпределените брутни трудови възнаграждения и начислените върху тях осигурителни вноски се отразяват във ведомостите за окончателно изплащане в четири колони, като акордантите се подреждат съобразно поредността им в разпределителните протоколи. В първата колона се посочват възнагражденията на лицата, осигурени за всички осигурителни случаи, във втората - възнагражденията на осигурените само за трудова злополука, в третата - начислените осигурителни вноски в размер 30 на сто, и в четвъртата - осигурителните вноски в размер 2 на сто. В съответните колони се отразяват и трудовото възнаграждение и осигурителната вноска на акордантите по индивидуален трудов договор.

(2) Разпределителните протоколи се прилагат към разплащателните ведомства и се съхраняват до извършване на финансова ревизия от органите на социалното осигуряване независимо дали е изтекъл тригодишният срок за съхраняване.

Чл. 16. (1) Осигурителните вноски се внасят от стопанските организации не по-късно от края на месеца, следващ окончателното изплащане на трудовите възнаграждения, полагащи се за работата при заплащане на акорд. След изтичането на този срок осигурителните вноски се внасят с 12 на сто годишна лихва съгласно чл. 169 КТ.

(2) Когато работата по трудов договор при заплащане на акорд продължава повече от една календарна година, вноските за изтеклата календарна година се начисляват и се внасят върху изплатеното за същата година трудово възнаграждение.

(3) Не се начисляват и внасят осигурителни вноски върху сумите, изплатени за наем на помещения за торове, материали, транспорт, средства за растителна и животинска защита, закупуване храна на животните и други подобни.