Държавен вестник, брой 100 от 22.XI

Чл. 1. (1) Допитване до народа по един и същ въпрос може да се произведе едновременно на територията на повече от един окръг, община, район, населено място или части от него.

(2) Част от населено място е жилищен район или квартал.

Чл. 2. Трайно пребиваващи са гражданите, които живеят повече от една година в населено място, различно от постоянното им местожителство.

Чл. 3. (1) Проектът за решение или за нормативен акт, по който се предлага да се произведе допитването, може да съдържа и предложения с варианти.

(2) Когато проектът съдържа предложения с варианти и по него се произвежда обсъждане, той се отпечатва с вариантите, а когато се произвежда референдум, съответният орган предлага проект без варианти.

Чл. 4. (1) Когато предложението е за произвеждане на допитване по един и същ въпрос на територията на повече от един окръг, община или район, решението се приема на сесия на всеки народен съвет поотделно.

(2) Предложението по предходната алинея може да се направи и само пред един от народните съвети. В този случай изпълнителният му комитет изпраща копия от него до останалите народни съвети, на територията на които се предлага да се произведе допитването.

(3) Когато предложението е за произвеждане на допитване по един и същ въпрос в няколко населени места или части от тях на територията на една и съща община, решението се приема на сесия на общинския народен съвет.

Чл. 5. Когато се разглежда предложение за местно допитване до народа, на сесията на народния съвет задължително се поканват представители на съответните органи и обществени организации, които са го направили.

Чл. 6. Органът, пред който е направено предложението за допитване, оповестява заедно с решението за произвеждане на допитването и проекта за решение или за нормативен акт.

Чл. 7. Когато предложението за допитване до народа не бъде прието, решението заедно с мотивите се оповестява.

Чл. 8. При произвеждане на народно или местно обсъждане органите, които са приели решение за провеждането му, осигуряват отпечатването и разпространяването на съответния проект.

Чл. 9. В решението за произвеждане на народно или местно обсъждане се посочва органът, който го организира, определя се срокът, в който то ще се проведе, и къде да се изпращат предложенията и мненията.

Чл. 10. Когато се произвежда народно или местно обсъждане, в разясняването на проекта за акт сред непълнолетните, навършили 16-годишна възраст, и в събирането на предложенията и мненията им участвуват и организациите на Димитровския комунистически младежки съюз.

Чл. 11. Комисиите, на които е възложено организирането на местно обсъждане, обобщават и систематизират мненията и предложенията и в месечен срок от приключване на обсъждането изготвят доклад, в който вземат отношение по тяхната целесъобразност. Докладът се разглежда на първата предстояща сесия на съответния народен съвет.

Чл. 12. Когато е произведено местно обсъждане, народният съвет поканва представители на заинтерисованите учреждения и стопански организации, на обществените организации, на средствата за масова информация и граждани да вземат участие в заседанието, на което ще се разгледа проектът за акт, по който е произведено обсъждането.

Чл. 13. Местният референдум, който се произвежда на територията на няколко окръга, общини ,райони, населени места или части от тях, се насрочва в един и същ ден.

Чл. 14. (1) Комисиите за произвеждане на референдум се регистрират от изпълнителните комитети на съответните народните съвети най-късно 15 дни преди деня на произвеждането му.

(2) Комисиите за произвеждане на референдум се избират в състав: окръжни - от 7 до 11 члена; общински - от 5 до 9 члена; районни (за градовете с районно деление) - от 5 до 9 члена, и секционни - от 3 до 7 члена.

(3) Комисиите избират от своя страна председател и секретар.

(4) Когато се произвежда референдум в част от населеното място, резултатите от гласуването се обобщават от съответната общинска (районна) комисия.

Чл. 15. (1) При произвеждане на местен референдум в избирателните списъци се включват и лицата, които трайно пребивават в съответното населено място.

(2) Когато избирателят е жител на едно населено място, а трайно пребивава в друго и в двете едновременно ще се проведе референдум по един и същ въпрос, той своевременно съовщава писмено на съответните народни съвети или кметства в кое от двете населени места ще гласува.

Чл. 16. (1) Предложението за провеждане на общо събрание на населението се отправя до съответния общински (районен) народен съвет.

(2) Общинският (районният) народен съвет решава дали да се проведе общо събрание, по кои въпроси и приема проекта за решението, които ще бъдат предложени на общото събрание.

Чл. 17. Общото събрание е законно, ако присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да участвуват в него.

Чл. 18. (1) По решение на общинския (районния) народен съвет в населени места с голям брой жители, общи събрания по един и същ въпрос се организират на няколко места.

(2) Изпълнителният комитет на съответния народен съвет определя секциите, в които ще се проведат общите събрания, изготвя списъците на избирателите, в това число и на временно пребиваващите, и осигурява местата, където ще се провеждат общите събрания.

(3) Резултатът от гласуването на общите събрания се определя от сбора на подадените гласове на събранията.

Чл. 19. Трудовото участие може да бъде до 8 работни дни годишно, а паричното участие - до 3 на сто от годишния доход на лицето.

Чл. 20. С труд могат да участвуват пълнолетни трудоспособни лица, а с пари - пълнолетни лица, които имат лични доходи.

Чл. 21. От трудово участие се освобождават:

1. бременни жени, майките с деца до тригодишна възраст и многодетните майки с три и повече деца;

2. лицата, които отбиват редовната си военна служба;

3. лицата, страдащи от заболявания, които не им позволяват да полагат физически труд;

4. бригадирите от младежките бригади, ако са работили не по-малко от 20 дни през годината, предшествуваща общото събрание;

5. лицата, навършили 65-годишна възраст за мъжете и 60-годишна възраст за жените;

6. инвалидите.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 1986 г.) От парично участие се освобождават лицата, чийто доход включен в брутния месечен доход на цялото семейство, разпределен между членовете му, е под минималната месечна тарифна или щатна заплата за страната.

(2) В семейството по предходната алинея се включват съпрузите и невстъпилите в брак техни деца, когато живеят в едно домакинство, без оглед на възрастта им.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1984 г.) В дохода, от който се определя паричното участие, освен заплатата и пенсията, се включват и авторските възнаграждения, възнагражденията за извършени услуги, наемите и другите доходи, които подлежат на облагане с данък по Закона за данък върху общия доход.

Чл. 23. Гражданите могат да заменят трудовото си участие със заплащане в размер 8 лв. за всики работен ден.

Чл. 24. Едно лице може да участвува с труд и пари или само с труд, или с пари само в едно населено място.

Чл. 25. (1) За провеждане на общото събрание се избират председател и секретар.

(2) За общото събрание се съставя протокол, в който се посочват:

1. общият брой на гражданите, които имат право да участвуват в общото събрание;

2. броят на присъствувалите;

3. изказванията и направените предложения;

4. резултатът от гласуването.

Чл. 26. (1) За установяване на резултатите от гласуването на общото събрание се избира комисия в състав: председател, секретар и трима членове.

(2) За установяване на резултатите от гласуването на общите събрания, организаирани на няколко места, се избира общинска комисия в състав: председател, секретар и петима членове.

Чл. 27. Тайното гласуване се извършва с бюлетин, одобрен от изпълнителния комитет на общинския народен съвет.

Чл. 28. В решението на общото събрание се определя редът и начинът на изпълнението му.

Чл. 29. (1) Вноските от паричното участие и паричните компенсации на труд се събират от финансовите органи на общинския (районния) народен съвет в установените от общото събрание срокове.

(2) Невнесените в срок суми се събират по реда за събиране на държавните вземания. По същия ред се събират и равностойността на неположения труд, когато не е заплатена в срока паричната му компенсация.

Чл. 30. (1) Средствата, събрани по реда на този указ, се внасят в отделна сметка в Българската. народна банка.

(2) Събраните средства могат да се теглят само за целта, за която са предназначени, от секретаря на изпълнителния комитет на общинския(районния) народен съвет, от кмета на съответното населено място или от друго лице, избрано от общото събрание на населението.

Чл. 31. Органите за държавен и народен контрол и финансово-ревизонните органи упражняват контрол за изпълнение на решенията на общите събрания и за целевото изразходване на събраните средства.

Чл. 32. Когато изпълнителният комитет отчита изпълнението на решението пред сесия на народния съвет, съобщението за сесията се оповестява на гражданите.