Държавен вестник, брой 117 от 9.X

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за радиото и телевизията, приет от ХХХVIII Народно събрание на 23 септември 1998 г.

Издаден в София на 28 септември 1998 г.

МОТИВИ за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за радиото и телевизията

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за радиото и телевизията, като оспорвам следните разпоредби:

1. Разпоредбите на чл. 24, чл. 29, чл. 30, ал. 5 и § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби-само в частта относно мандата на НСРТ:

Националният съвет за радио и телевизия трябва да се конституира по начин, осигуряващ в най-голяма степен неговата независимост и самостоятелност на орган, който защитава основни конституционни права на българските граждани. Законодателното гарантиране на тази независимост е важно условие за съответствие на нормативната уредба с конституционните текстове на чл. 40, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 относно свободата на средствата за масова информация и принципа на политическия плурализъм. Конституирането на Националния съвет за радио и телевизия като независим орган ще изключи политическото влияние и над генералните директори и управителните съвети на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР), които се избират, освобождават и утвърждават от него.

В Решение № 21 от 1996 г. Конституционният съд постави, че "спазването на принципа на политическия неутралитет при създаването и функционирането на НСРТ е от решаващо значение за конституционосъобразността на уредбата".

Като прогласи, че нормата на чл. 9 от стария Закон за радиото и телевизията, регламентираща конституирането на НСРТ, противоречи на чл. 40, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията, Конституционният съд прие, че "този начин на съставяне осигурява предимство за парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство". Затова правилно в настоящия закон липсва възможност освен Народното събрание и Президента, и Министерският съвет да предлага членове на НСРТ.

От друга страна, не са безбройни начините за създаване на НСРТ и субектите, които биха могли да избират или назначават неговите членове. Предложенията на народните представители по дебатите за закона прекрасно илюстрират това.

Затрудненията се увеличават и от липсата на един или няколко (но сведени до разумен брой) и регистрирани съгласно българските закони субекти на гражданското общество, които да изразяват професионалните и съсловни интереси на всички, занимаващи се с радио- и телевизионна дейност на територията на страната, но също така и на консуматорите им-т.е. българското общество.

Смятам, че само по себе си формирането на НСРТ от два различни органа на държавната власт, както е в настоящия закон, не е в противоречие с Конституцията-чл. 1, ал. 1, чл. 8, чл. 92, ал. 1. Остава обаче страхът, че всеки състав на НСРТ ще възпроизвежда мнозинството (абсолютно или получено в резултат на коалиция), а при еднаквия мандат от 3 години това ще важи и за управителните съвети и генералните директори. Така липсва гаранция срещу безпокойството, че медиите биха могли да обслужват едностранчиво мнозинството, чрез което са избрани техните началници.

Ето защо, разбирайки, че промяната на всеки закон е изключително право единствено на Народното събрание, си позволявам да предложа следното:

Изброените по-горе недостатъци на текста могат да се избегнат, ако законът установи периодично обновяване на част от състава на НСРТ като гаранция за неговата политическа независимост-ротационния принцип. Това би превърнало този орган в постоянно работещ и несменяем.

Установяването на механизъм, осигуряващ непрекъснат мандат на органа, е гаранция както за неговата независимост от политическо влияние, обективност и самостоятелност при осъществяване на правомощията му, така и за приемственост в работата му. Въвеждането на ротационния принцип в чл. 29 налага и увеличаване на броя на членовете на НСРТ по чл. 24, ал. 1 от седем на девет, като предлагам Народното събрание да избира пет от членовете, а Президентът да назначава четирима.

Установеният в разпоредбата на чл. 29 тригодишен мандат също не гарантира в достатъчна степен стабилността и независимостта на органа, още повече, че той съвпада и с установения мандат на членовете на управителните съвети на БНР и БНТ. Ето защо смятам, че срокът на мандата на членовете на НСРТ следва да бъде удължен на 6 години, като след първите две години чрез жребий отпаднат трима-двама от квотата на Народното събрание и един от квотата на Президента; на втория жребий след две години-един от квотата на Народното събрание и двама от квотата на Президента. След това всеки от членовете на НСРТ ще има пълен шестгодишен мандат, като съставът на съвета ще се обновява на всеки 2 години чрез нов избор или назначение.

Промяната в начина на конституиране на НСРТ налага съответните изменения и в разпоредбите на чл. 30, ал. 5 и § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби.

Разбира се, и най-добрият начин за конституиране на НСРТ от гледна точка на неговата неутралност не може сам по себе си да изпълни функцията, която му възлага обществото, ако Народното събрание и Президентът не избират и назначават в НСРТ личности с безспорна компетентност и доказана надпартийност-така както изисква и чл. 25 от вашия закон.

А, от друга страна, и най-демократичният начин за конституиране на НСРТ няма да е достатъчен, за да гарантира независимостта на неговите членове, ако те не вземат своите решения открито и достъпно за медиите и гражданското общество.

2. Разпоредбата на чл. 49, ал. 2:

Признак за демократичността на едно общество е търпимостта към тези, които са различни от мнозинството. Българският народ е известен със своята толерантност към различните по вяра, език и етническа принадлежност от него. Този парламент многократно декларира решимостта си да създава законодателство, което изключва дискриминацията и гарантира равенство на всички български граждани. Вярно е, че българската Конституция в чл. 36, ал. 3 дава възможност в закон да се посочват случаите, в които се използва само официалният език, но аз мисля, че в закон като този за радиото и телевизията такава норма не е необходима, още повече, че тя не е в съзвучие с основни принципи и на настоящия закон-чл. 6, 7, 12 и чл. 49, ал. 1. Като оставя законодателно възможността предаванията за българските граждани, за които българският език не е майчин, да бъдат само в регионалните програми на БНТ и БНР, законът не служи на голямата национална цел да приобщава всички български граждани, а точно обратно - той ги разделя. Ето защо смятам, че разпоредбата на чл. 49, ал. 2 следва да отпадне.

3. Разпоредбата на чл. 93:

Критерият, установен в разпоредбата на чл. 93, за определяне на месечна такса за приемане на радио- и телевизионна програма въз основа на всеки регистриран електромер, независимо от броя на притежаваните радио- и телевизионни приемници, е безспорно прагматичен и може би при съществуващите у нас условия единствено възможен. Но той създава предпоставка за неравнопоставеност между гражданите. Макар и практичен, този подход има един голям недостатък-създава еднакъв критерий за гражданите, които нямат радио- или телевизионен приемник, и за всички останали граждани, които имат такива.

Единствените задължителни плащания, които Народното събрание може да определя по отношение на българските граждани-и то само със закон-са данъци и такси-чл. 60 от Конституцията.

А действащото ни данъчно законодателство се придържа към принципа, че такса се заплаща за извършване на определена услуга или дейност. Това съвсем очевидно поставя гражданите, които нямат радио- и телевизионни приемници и следователно не могат да приемат радио- и телевизионни програми, колкото и да са на брой тези граждани, в положение на хора, които трябва да плащат (без значение какъв е размерът на таксата) за услуга, която не ползват.

Струва ми се, че не е невъзможно текстът да бъде променен така, че да дава възможност от кръга на заплащащите тази услуга, въз основа на регистриран електромер, да бъдат изключени тези граждани, които нямат радио- и телевизионни приемници.

4. Разпоредбата на чл. 96:

С разпоредбата на чл. 96 се създава правна възможност Националният съвет за радио и телевизия да освобождава от заплащане на месечната такса за приемане на радио- и телевизионна програма лица над 70 години, инвалиди и други социално слаби граждани. Правомощията на Националния съвет за радио и телевизия са определени в чл. 32 от закона. Цялостният статут на този орган, обществената значимост и обем на правомощията, които му се възлагат от законодателя, трудно ще се съвместят с изискването той да се занимава с всеки конкретен случай и да постановява решение по него, така както изисква чл. 32, т. 12. Тази разпоредба очевидно ще създаде практически затруднения и за самите граждани, като се има предвид тяхната възраст, здравословно състояние и т.н. Идеята безусловно е социално справедлива, но тя може да се регламентира като императивна законова норма за определена категория български граждани по аналогия на чл. 97.

5. Разпоредбата на чл. 105, ал. 2:

Разпоредбата установява ограничение на правото на физически лица да кандидатстват за лицензиране за радио- и телевизионен оператор, като установява такова право само за юридическите лица. Тази разпоредба противоречи на други норми на закона - чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 1.

6. Разпоредбата на § 9 от преходните и заключителните разпоредби:

Създаването на друг телевизионен оператор с национален обхват безспорно развива гаранциите за свободно получаване и разпространяване на информация. Вярвам, че това ще стане в максимално къс срок след приемането на този закон, като същевременно съм убеден, че от полза за българското демократично общество е лицензирането на повече от един търговски оператор с национален обхват, съобразно техническите възможности за това. Така ще се отговори на конституционната повеля, законодателят да създава и гарантира такива правни условия, които са насочени срещу установяване на монополно положение във всяка сфера на стопанския живот.

Съгласно Закона за радиото и телевизията до 31.ХII.2002 г. БНТ ще получава субсидия от държавния бюджет. От тази дата до 1.I.2007 г. БНТ ще се финансира със субсидия от държавния бюджет и от фонд "Радио и телевизия", след което държавната субсидия отпада изцяло. За да се осигури независимост на БНТ от държавата и във финансово отношение, още в преходния период е необходимо да се осигурят законодателни условия за финансиране и чрез други източници. Същевременно законът не установява и не може да установи срок, в който ще се извърши лицензирането на друг телевизионен оператор с национален обхват, и именно поради тази причина периодът на лишаването на БНТ от правото да излъчва реклами в часовия пояс от 19 до 22 ч. е предварително трудно установим. Този период може да се окаже и по-продължителен.

В този смисъл разпоредбата на § 9 забавя процеса на превръщането на БНТ от държавен в обществен телевизионен оператор, а несъмнено ще нанесе и финансова вреда на БНТ, тъй като има сключени и по-дълготрайни рекламни договори. Без съмнение условия за равнопоставеност във финансирането на БНТ и друг или другите частни национални оператори трябва да бъдат установени така, че частните оператори да могат да започнат и да развиват пълноценна дейност. Но това, според мен, трябва да стане с ясна законова норма (каквато е чл. 86) и за периода след появяването на първия частен национален оператор. Ето защо предлагам разпоредбата на § 9 от преходните и заключителните разпоредби да отпадне.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Тези са мотивите ми да върна за ново обсъждане новоприетия Закон за радиото и телевизията, като оспорвам разпоредбите на чл. 24; 29; чл. 30, ал. 5; чл. 49, ал. 2; чл. 93; 96; чл. 105, ал. 2; § 5, ал. 1 в частта относно мандата на НСРТ и § 9 от преходните и заключителните разпоредби.