Държавен вестник, брой 140 от 27.XI

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за чужденците в Република България, приет от ХХХVIII Народно събрание на 11 ноември 1998 г.

Издаден в София на 23 ноември 1998 г.

МОТИВИ

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за чужденците в Република България

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за чужденците в Република България, като оспорвам § 4 от преходните и заключителните разпоредби:

С него се изменя чл. 14а от Закона за задграничните паспорти и се изключват от съдебно обжалване временните ограничителни мерки, наложени от директора на Националната служба "Сигурност" въз основа на чл. 7, буква "г", когато те са непосредствено свързани със сигурността на страната.

Конституцията в чл. 35 установява правото на всеки гражданин да напуска пределите на страната. Разбира се, конституционният законодател допуска възможността това право да се ограничава със закон и точно такива ограничения предвижда чл. 7 от Закона за задграничните паспорти, но всички тези ограничения могат да бъдат обжалвани пред съда. Разбира се, Конституцията дава възможност и за изключване със закон на някои административни актове от съдебен контрол, но това е уредено като изключение - чл. 120, ал. 2.

В няколко свои решения-Решение № 7 от 1995 г., Решение № 21 от 1995 г., Решение № 5 от 1997 г., Решение № 18 от 1997 г. и Решение № 22 от 1998 г., Конституционният съд е отбелязвал, че изключението по чл. 120, ал. 2 трябва да се прилага ограничително, а не трябва да се превръща от законодателя в правило, защото ще се обезсмисли принципът на съдебно обжалване на административните актове.

С приетата нова ал. 2 в чл. 14а от Закона за задграничните паспорти отказът за издаване на задграничен паспорт на основание чл. 7, буква "г" не може да се обжалва по съдебен ред. Ограничаването на правото на свободно напускане пределите на страната по съображения, непосредствено свързани със сигурността є, е конституционно възможно и допустимо, но смятам, че това ограничение, както и досега, трябва да се обжалва по съдебен ред. Така съдът ще може да прецени законосъобразността на наложената от органите на Министерството на вътрешните работи ограничителна мярка и гражданите ще бъдат защитени от евентуална проява на административен произвол. Възможността за съдебна защита при засягане на основни човешки права е признак за демократичност на всяко общество и израз на правозащитната функция на правовата държава.

В чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ратифицирана от България и обнародвана в ДВ, бр. 80 от 1992 г.) е установено правото на всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения, на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд.

Конституционната норма на чл. 56 също установява правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.

Установеното от законодателя в новата ал. 2 на чл. 14а изключване от кръга на съдебно обжалваемите административни актове на отказите за издаване на задграничен паспорт не кореспондира и с разпоредбите от глава седма на Закона за българските документи за самоличност, който влиза в сила от 1 април 1999 г. С този закон се отменя сега действащият Закон за задграничните паспорти. Установените в Закона за българските документи за самоличност мерки за административна принуда (вкл. неиздаване или отнемане на паспорт за напускане на страната на лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават непосредствено сигурността на Република България) се прилагат с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица, която се издава по реда на Закона за административното производство, а се обжалва по Закона за Върховния административен съд.

Сигурен съм, че нормата на чл. 7, т. 2 от последния закон не изключва от обжалване и заповедта по чл. 75, т. 1 от новия Закон за българските документи за самоличност - неиздаване или отнемане на паспорт на лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават непосредствено сигурността на Република България, защото отказът на министъра на вътрешните работи или упълномощеното от него лице за издаване или отнемане на паспорт не е административен акт, с който се осъществява сигурността на страната. И в тази връзка според мен изразената воля на законодателя е непоследователна и противоречива.

Основният ми мотив обаче да оспоря § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България е друг.

Смятам, че направеното изменение на чл. 14а от Закона за задграничните паспорти е отстъпление от вече установени демократични постижения на законодателството ни и не е в съответствие с изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Да, сигурността на страната е висша конституционно прогласена ценност, в името на която могат да се ограничават определени граждански права-като правото на свободно напускане пределите на страната например. Но не бива в никакъв случай националната сигурност да служи като повод, за да бъдат лишавани гражданите на България от такова право, каквото е издаването на задграничен паспорт. Живяло 45 години в изолация, днес българското общество е особено чувствително по този въпрос.

Ето защо гражданите, на които е отказано издаването на задграничен паспорт поради мерки, свързани непосредствено с националната сигурност, трябва да бъдат убедени в правотата на тези мерки. Нещо повече - цялото общество трябва да е убедено, че правата на нито един негов член няма да бъдат засегнати неоснователно, а българската държава трябва да е сигурна, че нито един неин гражданин няма да стане жертва на административно-полицейски произвол.

А това може да се избегне, като се даде възможност на лицето, на което е наложена ограничителна мярка, да я обжалва пред съда. Никой в България няма основание да мисли, че българският съд милее по-малко за българската национална сигурност от органите на Министерството на вътрешните работи. И винаги когато тази мярка е свързана непосредствено с националната сигурност, убеден съм, че съдът ще я потвърди.

Тази двойна гаранция е в интерес и на българските граждани, и на българската държава, и на органите на Министерството на вътрешните работи, и, разбира се, в интерес на сигурността на държавата. Защото елемент от тази сигурност е и сигурността на нейните граждани, че никой и по никакъв повод не може да използва неверни основания, за да ги лишава от основни права, че над административните органи е българският закон и съдът, който го прилага.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Тези са мотивите ми да върна за ново обсъждане Закона за чужденците в Република България, като оспорвам разпоредбата на § 4 от преходните и заключителните разпоредби, с която се изменя чл. 14а от Закона за задграничните паспорти, и моля при повторното гласуване от Народното събрание тя да отпадне.