Държавен вестник, брой 46 от 6.VI

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от ХХХVIII Народно събрание на 17 май 2000 г.

Издаден в София на 29 май 2000 г.

Подпечатан с държавния печат.

МОТИВИ

МОТИВИ

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като оспорвам разпоредбата на § 62 в частта относно израза "а думите "9 месеца" се заменят с "6 месеца".

С § 62 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се изменя чл. 98, като срокът на наборната военна служба се намалява от 12 месеца на 9 месеца, а за завършилите висше образование със степен "бакалавър" или "магистър" или приравнените на тях образователно-квалификационни степени - от 9 месеца на 6 месеца.

В разпоредбата на чл. 9 от Конституцията са определени основните функции на Въоръжените сили: те са гарант на най-висшите конституционни ценности - суверенитета, сигурността и независимостта на страната, и защитник на нейната териториална цялост. Този конституционен принцип е развит и конкретизиран и в приетите от вас, народните представители, Военна доктрина на Република България и Концепция за националната сигурност на Република България.

Организационното изграждане на Българската армия като основна съставна част на Въоръжените сили изисква окомплектоването й да се извърши както от кадрови, така и от наборни военнослужещи. Тенденцията в Българската армия е тя да се превърне в армия от професионални войници. Преходният период на преструктуриране обаче изисква да се направи точен и конкретен анализ на всички фактори, от които днес зависи поддържането на висока боеспособност и постоянна бойна готовност, както и успехът на военната реформа. Един от тези фактори е и срокът на наборната военна служба.

Като Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България си позволявам да обърна още веднъж вниманието на народните представители върху аргументите, които според мен налагат срокът на наборната военна служба за всички наборници да бъде 9 месеца. Такива са аргументите, посочени и в доклада на Генералния щаб на Българската армия, възприети от Министерството на отбраната и от мнозинството в Комисията по национална сигурност на Народното събрание.

1. На уважаемите народни представители бяха представени от военните специалисти етапите на обучение, през които преминават наборните военнослужещи: I етап - обучение в учебен център за получаване на първоначална общовойскова подготовка - с продължителност 45 дни; II етап - обучение по определена войскова специалност - с продължителност от 45 дни до 3 месеца; III етап - сглобяване действията на отделението, взвода, ротата и провеждане на батальонното учение - с продължителност до края на 9-те месеца. Мнението на военните специалисти, което като Върховен главнокомандващ не мога да поставям под съмнение, е, че първият и вторият етап за добиване на индивидуална подготовка са сведени до допустимо минималния срок.

2. Направените разчети установяват, че срокът на обучение и в третия етап не може да се намали, тъй като сглобяването на организационните единици ще бъде изключително трудно и ще забави процеса на реформата в армията. Има един минимално необходим период от време за добиване не само на индивидуална подготовка на срочнослужещия, но и минимално необходим срок за сформирането на едно бойно формирование като колектив от отделните войници, като организационна боеспособна единица независимо от образователния ценз на военнослужещите в него. Програмата през този трети етап е единна за всички формирования и при по-кратък срок на службата за част от състава уволнените по-рано никога няма да стигнат до края на подготовката и следователно няма да се сглоби напълно съответната бойна единица.

3. По-големият състав на Българската армия в миналото даваше възможност почти всички висшисти да служат в школите за запасни офицери и много рядко да служат в едно формирование заедно с останалите войници. С намаляването на числеността на Българската армия намалява необходимостта от командни кадри за запаса и само около 25 % от висшистите ще постъпят в школите за запасни офицери. Останалите висшисти ще служат заедно с всички други войници и ако се уволнят 3 месеца по-рано, ще се наруши много тежко синхронът на подготовката и сглобеността на бойните единици в Българската армия, защото на тяхно място ще постъпят нови, непреминали никаква бойна подготовка наборници. Това ще доведе до необходимостта в Българската армия да се създадат два вида военни формирования: едните - сформирани само от завършилите висше образование, и другите - само от останалите наборници. Такава сериозна реорганизация на Българската армия изисква много време и сили, които са по-необходими за провеждането на други неотложни задачи по военната реформа.

4. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че намаляването на срока на военната служба от 12 на 9 месеца за военнослужещите без висше образование ще наруши за немалък период от време окомплектоваността на Българската армия от наборни военнослужещи до равнище, намаляващо боеспособността й, поради едновременното уволняване на военнослужещи, изслужили срока на наборната служба по досега действащия закон, и тези, за които ще се приложи намаленият срок на военната служба. Намаляването на срока на военната служба за висшистите от 9 на 6 месеца ще задълбочи още повече този проблем.

5. Изграждането на армия от професионални войници е свързано както с необходимост от повече финансови средства, така и с извършване на редица организационни действия, които изискват известен период от време. Ето защо до създаването на такава армия от професионални войници е необходимо воинските задължения да се изпълняват освен от кадрови, но и от наборни военнослужещи с по-висок образователен ценз, с повече знания и умения. Щом все още не разполагаме с професионални войници, не можем да си позволим да намаляваме срока на наборната военна служба за завършилите висше образование, така че да допуснем дори и най-малък риск за боеспособността на Българската армия и националната сигурност на държавата. Тези аргументи очевидно са взети предвид и от държавите, с които имаме обща цел - членство в НАТО, но и общи проблеми, свързани с реформата на армиите ни. Ето какъв е срокът на наборната военна служба в тези държави:

- Чехия - 12 месеца за всички наборници;

- Полша - 12 месеца за всички наборници;

- Унгария - 9 месеца за всички наборници;

- Словакия - 9 месеца за всички наборници;

- Латвия - 12 месеца за всички наборници;

- Естония - 12 месеца за всички наборници;

- Македония - 9 месеца за всички наборници;

- Албания - 12 месеца за всички наборници.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Позволете ми към тези мотиви, изложени от мен като Върховен главнокомандващ и продиктувани от загрижеността ми към боеспособността на Българската армия, да добавя и още някои - като Президент на републиката, загрижен за морала на българската нация.

Част от аргументите на народните представители в подкрепа на тезата за 6-месечна наборна военна служба за завършилите висше образование се основават на факта, че от тях, благодарение на високите им знания и интелект, се очаква твърде много за успеха на българските икономически реформи. И в този смисъл с основание те бяха наречени утрешният елит на нацията. Не оспорвам тези оценки, защото те са напълно заслужени от българските младежи.

Намирам за необходимо обаче да доразвия тези разсъждения в две посоки.

Първо: Дали успехът на реформата и изобщо успехът на България зависят само от икономическата реформа и от нейните показатели?

Второ: За призванието на българските елити - в историята и днес.

Моят отговор на първия въпрос е: Не. Успехът на българската реформа не се измерва само с нейната икономическа част - т.е. само с нарастване на брутния вътрешен продукт, с цифри, проценти и статистики, въпреки че това е най-важната й част, защото от нейния успех зависи жизненият стандарт на всеки български гражданин.

Но хлябът никога не е бил единствената грижа на българския народ - дори и във времена, по-тежки от днешните. Освен от него хората имат нужда и от обществен морал, национално самочувствие, от сигурност и спокойствие - включително от сигурността и спокойствието, че живеят в държава, която може да бъде защитавана от своята армия. Така че, говорейки за успеха на българската реформа, ние не трябва да забравяме, че част от тази реформа е и реформата в Българската армия. Нима за успеха на военната реформа не са нужни високоинтелигентни и добре образовани младежи? След като е вярно, че днес всички парламентарно представени политически сили приемат интеграцията на България в НАТО като едно от най-важните условия не само за националната ни сигурност, но и за бъдещия просперитет на страната ни, не е ли вярно също така, че членството ни в НАТО минава и през успеха на военната реформа? Нали крайната цел на тази реформа е съвременна и боеспособна армия, а това значи армия, основана не само на реда и дисциплината, но също така и на последните постижения на науката и военното изкуство. Кой, ако не завършилият висше образование, може да помогне за постигането на тази цел? Нали затова твърдим, че тези младежи са бъдещият елит на България.

Така стигаме до втория въпрос. Разбирането, което се изразява в част от изказванията по дебата, че бъдещият елит на нацията може да служи и по-малко от останалите, е абсолютно неприемливо от гледна точка на традиционния български морал и не е най-добрият атестат за днешния политически морал в страната. Подобно схващане за съхраняване на елита, като му спестяваме задължения, неотменими за останалата част от обществото, може да направи от България страна без истински елит, готов да води родината си в тежки за нея моменти.

Защото, уважаеми госпожи и господа народни представители, елитът на българската нация, с който с основание се гордеем в дни на исторически юбилеи, не е роден елит - той е елит, който се е създавал в години на изпитания и се е доказвал в моменти на върховно национално напрежение. Националният елит не се създава с дипломите са много важна предпоставка за изграждането му, но далеч не са единствената. Той се създава и с формирането на висок морал, мъжки характер, отговорност към обществото, в което живеем, и към държавата, чиито граждани сме.

Затова този елит не може да има по-малко отговорности и задължения от останалите граждани, а точно обратното: той трябва да има повече отговорности и задължения от всички други. Националният елит не се създава със закон, постановление или решение на партиен конгрес. Той не се създава и в резултат на избори, колкото и демократично да са проведени и безапелационно да са спечелени.

Елитът се създава чрез признанието на гражданите. А те го дават на онези, които особено в момент на национални изпитания са готови не да вземат от държавата си, а да й дадат.

Моята позиция сега най-вероятно ще остане неразбрана от висшистите, на които предстои казарма. Но искам да я изразя още веднъж пред вас: Не отнемайте на тези младежи правото да бъдат утрешният български елит, като ги поставяте в привилегирована позиция спрямо всички останали момчета на България - тогава, когато става въпрос за изпълнение на дълг към родината.

Разбира се, друг е въпросът, че не само на висшистите, но и на всички останали войници Българската армия трябва да предлага истинско военно обучение и служба, както и гарантиране на достойнството и честта на всеки български войник. И затова трябва да отговарят не само Министерството на отбраната и Генералният щаб на Българската армия, но и всеки български офицер и сержант.

Ето защо моля народните представители отново да обсъдят аргументите "за" и "против" намаляването на срока на наборната военна служба за завършилите висше образование, като преценят още веднъж обективно и отговорно кое е общественополезното, националноотговорното и приоритетното законодателно решение, изхождайки единствено от интересите на отбраната и националната сигурност на страната.

Тези са мотивите ми да върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като оспорвам разпоредбата на § 62 (чл. 98) в частта относно израза "а думите "9 месеца" се заменят с "6 месеца".