Държавен вестник, брой 5 от 19.I

Чл. 1. (1) Този правилник определя условията, реда и формите на организация на колективната и личната трудова дейност за производство на стоки и извършване на услуги. С него се създават възможности на самоуправляващите се социалистически организации да разширяват стопанската дейност, а на гражданите - да увеличават своите доходи чрез участие в производството на стоки и услуги.

(2) Държавните органи, предприятията, другите стопански организации и учрежденията (наричани по-нататък за краткост "предприятия") със съдействието на обществените организации създават условия и насърчават гражданите за широко и активно участие в производството на стоки и услуги като неделима част в продължение на социалистическото производство.

(3) Участието в производството на стоки и услуги се основава на колективния и на личния труд на гражданите, като се забранява експлоатацията на чужд труд.

Чл. 2. В производството на стоки и услуги участвуват:

1. работници и служители в извънработното им време по основното трудово правоотношение;

2. пенсионери;

3. майки и домакини;

4. учащи се в трудоспособна възраст;

5. инвалиди и трудоустроени лица;

6. граждани, които са сключили договор за стопанисване на малки обекти;

7. граждани в общините от четвърти и пети функционален тип или в населени места до 500 жители, а за другите общини - по изключение с разрешение на изпълнителните комитети на общинските народни съвети.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1988 г.) (1) Колективната и личната трудова дейност на гражданите се насочва към: производство на материали, суровини и машини за производствено потребление; производство на стоки за народно потребление, резервни части, полуфабрикати и детайли; производство на интелектуални ценности и услуги; извършване на ремонтни, проектантски, административно-правни, счетоводни, финансово-ревизионни, транспортни, комунално-битови, здравни, педагогически, застрахователни, инкасаторски, съобщителни и сервизни услуги; събиране, изкупуване и преработка на селскостопанска продукция и вторични суровини; поддържане на жилищния и сградния фонд, на топлофикационни и други комунално-битови мрежи, чистота на сградите; изграждане на самостоятелни водоизточници; производство на строителни материали от местни суровини - негасена вар, тухли, керемиди; товарно-разтоварни работи и други дейности.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 1993 г.) Здравни, педагогически, транспортни и проектантски услуги може да се извършват от граждани, които притежават необходимата правоспособност. Условията и редът за извършване на тези услуги, както и разработването на програмни продукти и извършването на програмни услуги се уреждат с отделни наредби.

Чл. 4. Изпълнителните комитети на народните съвети и предприятията със съдействието на обществените организации организират участието на гражданите в производството на стоки и услуги.

Чл. 5. (Изм. ДВ, бр. 92 от 1988 г.) Гражданите участвуват в производството на стоки и услуги, като:

1. упражняват допълнителна трудова дейност по трудов договор;

2. организират сами или се включват в организирани от държавни органи или предприятия малки производствени колективи;

3. упражняват трудова дейност по договори за изработка (услуга) с предприятията;

4. стопанисват малки обекти въз основа на сключени граждански договори;

5. упражняват занаят, организират производство; извършват търговия или определени услуги въз основа на регистрация.

Чл. 6. Нормативните разпоредби, установяващи изискванията за качество на изделията или услугите, се прилагат и за производството на стоки и услуги по реда на този правилник.

Чл. 7. (1) Трудовите договори за допълнителен труд се сключват, изпълняват и прекратяват при условията и по реда, предвидени в глава пета, раздел IX и глава шестнадесета от Кодекса на труда.

(2) Заплащането на труда на лицата, сключили трудов договор за допълнителен труд, се обвързва с действителните резултати от извършената работа, с качеството и ефективността от нея при спазване установената организация на работната заплата.

(3) На работещите на часова работа за по-малко от половината от законоустановеното работно време се заплаща съответната част от основното трудово възнаграждение за изпълняваната работа и допълнителното възнаграждение в размер до 0,50 лв. на час.

(4) Трудовите възнаграждения по ал. 2 и 3 се изплащат от получените доходи за извършената работа, когато тя не е свързана с основната дейност на предприятието. Когато извършената работа е в рамките на основна дейност, приходите се включват в схемата за разпределение на дохода на предприятието и възнагражденията се изплащат от резултативния фонд "Работна заплата".

Чл. 8. (Отм. - ДВ, бр. 15 от 1989 г.)

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1988 г.) Предприятията могат:

1. да сключват договори с граждани, които имат регистрация за самостоятелно производство, за изработка (услуга) при условията и по реда, предвидени в Закона за задълженията и договорите и в раздел V от този правилник, с материали, суровини и средства за производство - собственост на предприятието или на гражданите;

2. да изкупуват от гражданите програмни продукти, проекти, инженерни и други разработки и услуги, за които не се изискват регистрация и предварително сключен договор.

Чл. 10. Граждани и държавни органи или предприятия и други организации могат да образуват малки трудови колективи за производство на стоки и услуги. Колективите работят като производствени бригади (бюра, ателиета, кабинети, екипи и др.) към предприятия, трудово-производителни кооперации и др.

Чл. 11. (1) Производствената бригада се образува по взаимно съгласие между лица, посочени в чл. 2, които сключват трудов договор с предприятието пряко или чрез упълномощени от тях представители по реда на чл. 61, ал. 3 от Кодекса на труда. С учредителен договор, подписан от всички членове на бригадата, се уреждат вътрешните отношения между членовете на бригадата, избирането на бригадира (отговорника), видовете дейности, които ще извършва бригадата, и начинът на работа и разпределяне на доходите.

(2) Дейността на производствената бригада се организира съобразно принципите на бригадната организация на заплащане на труда.

Чл. 12. Малките производствени колективи независимо от организационната форма могат да сключват със социалистическите организации пряко или чрез свои представители трудови договори за допълнителен труд, договори за изработка (услуга) или договори за стопанисване на малки обекти.

Чл. 13-21. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1990 г.).

Чл. 22. (1) Гражданите могат самостоятелно и с лични средства за производство, само въз основа на регистрация в общинския народен съвет, да упражняват занаят, да участват в производството на стоки или да извършват търговия и услуги с изключение на:

1. производство и търговия с лекарства, наркотици, отровни или вредни за здравето на човека вещества;

2. производство, ремонт и търговия на всички видове оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия;

3. производство на печатни изделия;

4. производство и търговия с размножителна и копирна техника, печати, шрифтове;

5. производство на алкохолни напитки за продажба;

6. изработване, ремонт, преправяне и търговия с изделия от благородни метали и скъпоценни камъни.

(2) Регистрацията по предходната алинея се извършва при условие, че гражданинът притежава:

1. документ за правоспособност или професионална квалификация за съответната дейност;

2. свидетелство за съдимост при дейности, определени в съответните актове по прилагане на този правилник;

3. медицинско свидетелство, когато здравословното състояния трябва да съответствува на изискванията за упражняваната дейност.

(3) Правоспособността или професионалната квалификация се удостоверява с майсторско свидетелство, диплом за специално образование, удостоверение за придобит разряд, завършена школа или курс с други документи, определени с нормативен акт.

(4) Документ за правоспособност или професионална квалификация не се представя за дейности, за които не се изисква специална квалификация.

(5) Упражняване на регистрираната дейност се осъществява при условие, че изделията и услугите отговарят на действуващите стандарти, отраслови нормали и технически характеристики, а условията, при които се извършва, съответствуват на санитарно-хигиенните и други нормативни изисквания за опазване здравето и живота на хората и околната среда.

Чл. 23. (1) Регистрацията се извършва в общинския народен съвет по местожителството на лицето.

(2) В общинския народен съвет регистрацията се извършва в двуседмичен срок от датата на представяне на документите. Регистрацията може да се отказва само ако представените документи не съответствуват на изискванията, установени с нормативни актове. При неоснователен отказ за регистрация виновните длъжностни лица носят съответна имуществена, дисциплинарна и административнонаказателна отговорност.

(3) Регистрацията е лична и важи за цялата страна.

(4) Министърът на икономиката и планирането дава указания за извършване на регистрацията.

Чл. 24. (1) Регистрация за упражняване на занаят, организиране на производство и извършване на услуги не се извършва в случаите по чл. 14, ал. 3, т. 1, 2 и 4.

(2) Отказът да се извърши регистрация, както и заличаването й може да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 25. При упражняване на дейност въз основа на регистрация не може да се наемат работници под каквато и да е форма. При извършване на регистрационната дейност гражданите може да бъдат подпомагани от съпрузите и роднините им по права линия, без да се установяват трудовоправни отношения с тях.

Чл. 26. Изпълнителните комитети на общинските народни съвети, кметствата и предприятията оказват съдействие и помощ на гражданите, които произвеждат самостоятелно стоки и услуги, като им предоставят подходящи терени и помещения, снабдяват ги с образци и стандартизационни документи, съдействуват им за доставяне на средства за производство, за снабдяване със суровини и материали, за предоставяне на кредити, на пазарна, техническа и технологична информация и др.

Чл. 27. (1) Гражданите, които по договор с предприятията за изработка(услуга) произвеждат стоки и услуги, в съответствие със сключения договор се снабдяват чрез предприятието или сами с необходимите им суровини, материали, горива и енергия.

(2) Малките обекти, предоставени за стопанисване, се снабдяват със стоки, суровини и др. от складовете на предприятието, търговската мрежа на дребно, аграрно-промишлените комплекси, кооперативните пазари и от собствено производство (без спиртни напитки). Снабдяването на обектите се извършва с разрешително, дадено от предприятието на отговорника на обекта.

(3) Предприятието носи предвидената с нормативните актове отговорност за целевото и ефективното предоставяне на материалните ресурси по реда на този член.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1988 г.) (1) Гражданите или техните колективи, които самостоятелно извършват дейност въз основа на регистрация, се снабдяват с необходимите им суровини, материали, горива, енергия, техника и с други видове материални ресурси, както следва:

1. с материални ресурси, за които е установен свободен режим на продажба - чрез закупуване от организациите за търговия с материали и техника или с удостоверение за регистрация от производителите по цени на дребно;

2. с материални ресурси, за които са установени приоритети на снабдяване - въз основа на разрешителни за закупуване, издадени от съответните предприятия или органите на народните съвети и в рамките на контингентите им.

(2) Материалните ресурси, закупени по реда на т. 2 на предходната алинея, се изразходват изключително за целите, за които са предназначени съгласно сключените договори.

(3) Предприятията могат да продават залежали, нестандартни, маломерни материали и отпадъчни и вторични суровини за производството на стоки и услуги по реда на този правилник.

(4) Отделни суровини и материали, които не са включени в номенклатурата на търговските организации за продажба на населението, се купуват от специализираните организации по цени на дребно.

Чл. 29. (1) Снабдяването на гражданите, произвеждащи стоки и услуги по реда на този правилник, с дефицитни стоки, суровини, резервни части и други средства за производство може да се извършва само след осигуряването им за редовното производство в социалистическите организации.

(2) Предприятията, предоставили или допуснали да се предоставят на граждани суровини, материали, резервни части и др. в нарушение на предходната алинея, внасят в приход на държавния бюджет тяхната стойност. Виновните длъжностни лица отговарят имуществено по установения ред независимо от дисциплинарната и наказателната отговорност.

(3) Контролните органи със съдействирто на обществените организации следят за спазване изискванията на предходната алинея и санкционират нарушителите. Контролът се упражнява от счетоводните органи на съответните стопанскии организации и народните съвети. При установяване на бездействие от контролните органи на тях се налагат съответните дисциплинарни и имуществени санкции, включително и освобождаване от длъжност.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1991 г.) гражданите, които участвуват в производството на стоки и услуги по реда на този правилник или стопанисват малки обекти, могат да ползуват кредити от Държавната спестовна каса и от друга банка за покупка на машини, инструменти, инвентар и материали и за обзавеждане по установения за фирмите ред.

Чл. 31. Цените на стоките, услугите и продукцията за общественото хранене, произвеждани от гражданите и техните колективи по реда на този правилник, се образуват съгласно изискванията на глава пета от Правилника за стопанската дейност и нормативните актове за цените.

Чл. 32. (1) Лицата, които извършват търговия и произвеждат стоки и услуги по реда на този правилник, заплащат съответно установените данъци, патенти, такси и други държавни вземания за доходите от тези дейности.

(2) Размерът на данъка, когато не е предвиден патент, се установява в зависимост от получения доход по реда на Закона за данък върху общия доход.

(3) Патентите са годишни и обхващат всички държавни вземания върху реализирания оборот и получения доход. При извършване на няколко вида дейности се определя съвкупен патент за тези дейности.

(4) Патентите може да се заплащат на две равни части в началото на полугодията - до 31 януари и до 31 юли. Когато дейността започва през течение на годината, патентите се определят пропорционално до края на годината.

(5) Размерите на патентите за градовете София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и за националните курорти са с 30 на сто по-високи, за градовете с над 50 хиляди жители и за курортите - с 20 на сто по-високи.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 1989 г.) Патентите на общините, включени в Постановление № 22 на ЦК на БКП и Министерския съвет от 1982 г. (обн., ДВ, бр. 42 от 1982 г.; изм., бр. 13 от 1985 г. и бр. 10 от 1987 г.), за населените места по приложението към чл. 3, ал. 1 от Постановление № 31 на Министерския съвет от 1988 г. и за населените места с до 500 жители се определят по-ниско от установения размер по преценка на изпълнителните комитети на общинските народни съвети.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1988 г.) Размерите на патентите, които се внасят от граждани, заети в общественото производство, от пенсионери над 60-годишна възраст и от граждани с определена група инвалидност, се намаляват с 50 на сто.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1988 г.) Неправилно определеният патент може да се обжалва по реда на чл. 37 и следващите от Закона за данък върху общия доход.

(9) Определените данъци и патенти се внасят в приход на общинския(районния) народен съвет, на чиято територия се извършва дейността.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1988 г.) (1) За укриване на доходи от финансовите органи, независимо дали са трудови или нетрудови, както и за доходи, получени чрез използуване на наемен труд или от цени над законно допустимите, виновните лица заплащат данък в двоен размер съгласно чл. 58 от Закона за данък върху общия доход, а укритото имущество в двоен размер и незаконно придобитите доходи се отнемат в полза на държавата по реда на Закона за собствеността на гражданите.

(2) В случаите по предходната алинея регистрацията за упражняване на съответната дейност се заличава за срок от 5 години при първо нарушение, а при второ нарушение - завинаги.

Чл. 34. (1) Работниците и служителите, когато работят по трудов договор за допълнителен труд, се осигуряват само за трудова злополука, ако по основното си трудово правоотношение работят при пълно работно време и са осигурени за всички осигурителни случаи. Когато по основното си трудово правоотношение работниците и служителите са били заети за част от законоустановеното работно време, за работата по втория трудов договор се осигуряват за всички осигурителни случаи.

(2) Паричните обезщетения, пенсиите и другите плащания по общественото осигуряване на работниците и служителите по ал. 1, изречение първо, осигурени само за трудова злополука, се изчисляват от трудовото възнаграждение за основната им работа, като получените трудови възнаграждения за работата по трудовия договор за допълнителен труд не се вземат предвид.

(3) Паричните обезщетения, пенсиите и другите плащания по реда на общественото осигуряване за работниците и служителите по ал. 1, изречение второ, които за работата по втория трудов договор са осигурени за всички осигурителни случаи, се изчисляват от сбора на възнагражденията по двата трудови договори при условията и по реда, определени в дял III от Кодекса на труда от 1951 г., Закона за пенсиите и правилниците за прилагането им.

Чл. 35. Пенсионерите, майките, учащите се в трудоспособна възраст, както и другите лица, незаети в общественото производство, които работят по трудов договор с предприятията с непълно работно време (часова работа) последователно или разпокъсано общо не повече от 5 работни дни, или 42 часа и 30 минути в месеца, се осигуряват задължително за трудова злополука. Когато работата е продължила повече от посоченото времетраене, те се считат за осигурени за всички осигурителни случаи от първия ден на започване на работата.

Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1989 г.).

Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1991 г.).

Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 5 от 1993 г.).

Чл. 39. (1) Счетоводното отчитане на дейностите по този правилник се извършва съгласно Наредбата за счетоводната отчетност (ДВ, бр. 12 от 1981 г.) и издадените въз основа на нея инструкции и указания.

(2) Счетоводното отчитане на дейностите, осъществявани въз основа на трудови договори за допълнителен труд и по договор за изработка със средства за производство на социалистическата организация, се извършва в счетоводството на предприятията по реда за производство по основните трудови договори, като:

1. за стопанските операции, свързани с тези дейности, се съставят първичните счетоводни документи, отделни от документите за дейността на колективите по основните трудови договори;

2. с аналитичната отчетност се осигурява диференциация, съответствуваща на изискванията за основната дейност на организациите и условията на сключените договори, както и на изискванията на вътрешната стопанска сметка;

3. на базата на данните от аналитичната отчетност се установява печалбата от тези дейности отделно от финансовия резултат от дейностите по основните трудови договори.

(3) Гражданите, работещи по договор за изработка със собствени средства за производство, работещите с разрешително за упражняване на самостоятелна дейност и гражданите, на които са предоставени малки обекти за стопанисване, сами извършват първичното документиране на стопанските операции и водят дневник-регистър, прономеруван, прошноруван и заверен от финансовата служба при общинския народен съвет, в който по хронологичен ред описват документите, свързани с дейността им.

(4) Когато гражданите, работещи по реда на предходната алинея, се организират в малки производствени колективи извън предприятие, счетоводното отчитане на дейността на тези колективи се организира в самите колективи в съответствие с изискванията на нормативните актове по счетоводната отчетност и специфичните указания на отчетността в кооперативните организации.

(5) Предприятията в случаите по ал. 3 и 4 задължително водят счетоводно отчитане само за взаимоотношенията, произтичащи от изпълнението на договорите при условията на общите нормативни разпоредби, включително и изискванията за работа при възлагане чрез договор за стопанисване на малки обекти.

Чл. 40. Органите на общия и вътрешния финансово-стопански контрол на предприятията упражняват предварителен, текущ и последващ контрол върху производството на стоки и извършването на търговия и услуги от колективи и граждани по реда на този правилник.

Чл. 41. Контролните органи по предходния член проверяват:

1. законното основание за упражняване на дейността;

2. ползуването на наемен труд;

3. законосъобразното получаване, съхраняване и отчитане на стоково-материалните и паричните средства по договора с предприятието;

4. законосъобразното отчитане на извършената работа или произведените стоки и услуги и правилното формиране на заплащането на труда;

5. спазването на изискванията за организиране и провеждане на търг за предоставяне на малки обекти за стопанисване;

6. законосъобразното и своевременно начисляване и плащане на данъците, таксите, патентите и другите държавни вземания и вноските за народните съвети, както и разчитането между колективите и гражданите и предприятията по сключените договори по този правилник;

7. спазването на цените на стоките и извършените услуги;

8. качеството на произведените стоки и извършените услуги;

9. спазването на изискванията за опазване на природната среда.

Чл. 42. гражданите, участващи в производството на стоки и в извършването на услуги по сключени договори с предприятия, са отчетници по смисъла на чл. 20, буква "а" от Закона за финансовия контрол за получаването, съхраняването и отчитането на стоково-материалните и паричните ценности на социалистическите организации.

Чл. 43. (1) За нарушаване на реда за организиране и провеждане на търговете виновните лица се наказват по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания независимо от дисциплинараната, имуществената и наказателната отговорност, която носят, включително за нанесените щети на предприятието и държавния бюджет, а сключеният договор се прекратява.

(2) Нарушенията по предходната алинея се установяват с актове на органите на народните съвети, а наказателните постановления се издават от председателя на изпълнителния комитет на народния съвет или от упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 44. (1) Когато се отклоняват за други нужди, закупените по реда на чл. 28, ал. 1, т. 2 материални ресурси се заплащат в троен размер, като разликата над законно определената цена се внася в полза на държавния бюджет. Разликата се събира по реда, установен за държавните вземания.

(2) Независимо от увеличената цена по предходната алинея виновните лица се наказват с глоба съответно до 200 или до 500 лв. съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания. Наказателните постановления се издават от председателите на изпълнителните комитети на народните съвети или упълномощени от тях длъжностни лица въз основа на актове, съставени от техни контролни органи.

Чл. 45. Виновните длъжностни лица, предоставили, допуснали или неупражнили контрол при предоставяне на колективи и на граждани на суровини, материали, резервни части и др. в нарушение на чл. 28, освен с дисциплинарни наказания по Кодекса на труда се наказват и по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания. Наказателните постановления се издават съответно от преседателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети, от председателя на Комитета по материалното стопанство или от упълномощени от тях лица въз основа на актове, съставени от контролните им органи.

Чл. 46. Лицата, които произвеждат стоки и извършват услуги или извършват търговия в нарушение на установения с този правилник ред, се наказват по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания. Наказателните постановления се издават по реда на предходния член.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1988 г.) (1) Нарушенията на нормативните разпоредби за търговия и производството на стоки и услуги се установяват и наказанията за тях се налагат по реда на Указа за уреждане на вътрешната търговия и този правилник. При тези нарушения може да се заличи регистрацията.

(2) Незаконните и нетрудовите доходи се установяват и отнемат по реда на Закона за собствеността на гражданите.

(3) За допуснати нарушения по цените и ценообразуването се прилагат санкциите, установени с нормативните актове по цените.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1988 г.) (1) Лицата, които въз основа на регистрация упражняват занаят, участвуват в производството на стоки, извършват търговски или други услуги, както и лицата, които са сключили договори за стопанисване на малки обекти, ежегодно декларират пред финансовата служба на общинския народен съвет всички реализирани доходи през годината, направените разходи и стойността на наличното имущество.

(2) Формите, редът и сроковете на декларирането по предходната алинея се определят от министъра на икономиката и планирането.