Държавен вестник, брой 76 от 2.X

Преамбюл

Държавите - страни по тази Конвенция,

напомняйки, че специалните мисии са били винаги обект на специално отношение,

вземайки под внимание целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации относно суверенното равенство на държавите, поддържането на международния мир и сигурност и развитието на приятелски отношения и сътрудничество между държавите,

напомняйки, че важността на въпроса за специалните мисии беше призната по време на конференцията на Организацията на обединените нации за дипломатическите отношения и имунитети, както и в резолюция I, приета от конференцията на 10 април 1961 г.,

вземайки под внимание, че конференцията на Организацията на обединените нации за дипломатическите отношения и имунитети прие Виенската конвенция за дипломатическите отношения, която беше открита за подписване на 18 април 1961 г.,

вземайки под внимание, че конференцията на Организацията на обединените нации за консулските отношения прие Виенската конвенция за консулските отношения, която беше открита за подписване на 24 април 1963 г.,

убедени, че международна конвенция за специалните мисии ще допълни тези две конвенции и ще допринесе за развитието на приятелските отношения между народите, независимо от различията в техния държавен и обществен строй,

съзнавайки, че привилегиите и имунитетите на специалните мисии се предоставят не за изгоди на отделни лица, а за осигуряване на ефективно осъществяване на функциите на специалните мисии като органи, представляващи държавите,

потвърждавайки, че нормите на международното обичайно право ще продължават да регулират въпросите, които не са регламентирани от разпоредбите на тази конвенция,

се съгласиха за следното:

Член 1

Употреба на термините

За целите на тази конвенция:

а) "специална мисия" означава временна мисия, която представлява държавата и която се изпраща от една държава в друга със съгласието на последната, с цел да урежда с нея специални въпроси или да изпълнява в нея специална задача;

b) "постоянно дипломатическо представителство" означава дипломатическо представителство според Виенската конвенция за дипломатическите отношения;

с) "консулско учреждение" означава всяко генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

d) "шеф на специалната мисия" означава лицето, на което изпращащата държава е възложила задължението да действува в това качество;

е) "представител на изпращащата държава в специалната мисия" означава всяко лице, на което изпращащата държава е поверила това качество;

f) "членове на специалната мисия" означава шефът на специалната мисия, представителите на изпращащата държава в специалната мисия и членовете на персонала на специалната мисия;

д) "членове на персонала на специалната мисия" означава членовете на дипломатическия персонал, на административно-техническия персонал и на обслужващия персонал на специалната мисия;

h) "членове на дипломатическия персонал" означава членовете на персонала на специалната мисия, които имат дипломатически ранг за целите на специалната мисия;

i) "членове на административно-техническия персонал" означава членовете на персонала на специалната мисия, осъществяващи административното и техническото обслужване на специалната мисия;

j) "членове на обслужващия персонал" означава членовете на специалната мисия, заети в домакинското обслужване на специалната мисия или извършващи други подобни услуги;

к) "частни домашни работници" означава лицата, заети изключително в частното домакинско обслужване на членовете на специалната мисия.

Член 2

Изпращане на специална мисия

Една държава може да изпрати специална мисия в друга държава със нейно съгласие, получено предварително по дипломатически или по друг договорен или взаимно приемлив път.

Член 3

Функции на специалната мисия

Функциите на специалната мисия се определят по взаимно съгласие на изпращащата и на приемащата държава.

Член 4

Изпращане на една и съща специална мисия

в две или повече държави

Една държава, която желае да изпрати една и съща специална мисия в две или повече държави, трябва да уведоми за това всяка една приемаща държава, когато се иска нейното съгласие.

Член 5

Изпращане на съвместна специална мисия

от две или повече държави

Две или повече държави, които желаят да изпратят съвместна специална мисия в трета държава, трябва да уведомят за това приемащата държава, когато се иска нейното съгласие.

Член 6

Изпращане на специални мисии от две или повече

държави с цел уреждане на въпрос от общ интерес

Две или повече държави могат едновременно да изпратят своя специална мисия в друга държава, след като са получили съгласието на тази държава в съответствие с чл. 2, за да разглеждат съвместно, със съгласието на всички тези държави, въпрос от общ интерес за всички тях.

Член 7

Отсъствие на дипломатически или

консулски отношения

Наличието на дипломатически или консулски отношения не е необходимо за изпращане или приемане на специална мисия.

Член 8

Назначаване на членовете на персонала

на специалната мисия

С изключение на случаите, предвидени в разпоредбите на чл. 10, 11 и 12, изпращащата държава може свободно да назначава членовете на специалната мисия, след като надлежно е информирала приемащата държава за числеността и състава на специалната мисия и по-специално що се отнася до имената и длъжността на лицата, които желае да назначи. Приемащата държава може да не даде своето съгласие за приемане на специална мисия, числеността на която тя счита че не е оправдана от обстоятелствата и условията в приемащата държава и на нуждите на дадената мисия. Приемащата държава може, без да мотивира това, да откаже да приеме някое лице като член на специалната мисия.

Член 9

Състав на специалната мисия

1. Специалната мисия се състои от един или повече представители на изпращащата държава, измежду които изпращащата държава може да назначи шеф. Мисията може също така да включва дипломатически персонал, административно-технически персонал и обслужващ персонал.

2. Когато членове на персонала на постоянно дипломатическо представителство или на консулско учреждение в приемащата държава се включат в състава на специалната мисия, те запазват своите привилегии и имунитети като членове на своето постоянно дипломатическо представителство или консулско учреждение извън привилегиите и имунитетите, с които те се ползуват съобразно тази конвенция.

Член 10

Гражданство на членовете на персонала

на специалната мисия

(Загл. попр. - ДВ, бр. 76 от 1987 г.)

1. Представителите на изпращащата държава в специалната мисия и членовете на нейния дипломатически персонал по принцип трябва да бъдат граждани на изпращащата държава.

2. Граждани на приемащата държава могат да бъдат назначавани в специалната мисия само със съгласието на тази държава, като това съгласие може да бъде оттеглено по всяко време.

3. Приемащата държава може да си запази правото, предвидено в ал. 2 на този член, по отношение на граждани на трета държава, които не са същевременно граждани на изпращащата държава.

Член 11

Уведомяване

1. (Попр. - ДВ, бр. 76 от 1987 г.) Министерството на външните работи или друг орган на приемащата държава, за който има договореност, се уведомява:

а) за състава на специалната мисия и за всички последвали промени в него;

b) за пристигането и окончателното заминаване на членовете на мисията, както и за прекратяването на техните функции в мисията;

с) за пристигането и окончателното заминаване на всяко лице, което придружава член на мисията;

d) за назначаването и уволняването на лица с постоянно местожителство в приемащата държава като членове на мисията или като домашни работници;

е) за назначаването на шефа на специалната мисия или в случай, че няма такъв, на представителя, посочен в ал. 1 на чл. 14, или на друг техен заместник;

f) за месторазположението на помещенията на специалната мисия и на частните помещения, които се ползуват с неприкосновеност съгласно чл. 30, 36 и 39, както и всяка друга информация, необходима за идентифицирането на подобни помещения.

2. Освен в случаите, когато това е невъзможно, уведомяването за пристигането и окончателното заминаване трябва да се прави предварително.

Член 12

Лица, обявени за persona поп grata

или неприемливи

1. Приемащата държава може по всяко време и без да мотивира това да уведоми изпращащата държава, че даден представител на изпращащата държава в специалната мисия или даден член от нейния дипломатически персонал е "реrsопа поп дrаtа" или че кой да е друг член от персонала на мисията е неприемлив. В такъв случай изпращащата държава трябва съответно да отзове въпросното лице или да прекрати неговите функции в мисията. Едно лице може да бъде обявено за "реrsопа поп дrаtа" или неприемливо преди пристигането му в приемащата държава.

2. Ако изпращащата страна откаже да изпълни или не изпълни в разумен срок своите задължения, предвидени в ал. 1 на този член, приемащата държава може да откаже да признае това лице за член на специалната мисия.

Член 13

Начало на функциите на специалната мисия

1. Специалната мисия започва своите функции веднага след установяване на официален контакт с Министерството на външните работи или ако е договорено, с друг орган на приемащата държава.

2. Започването на функциите на специалната мисия не зависи от представянето на мисията от страна на постоянното дипломатическо представителство на изпращащата държава, нито от връчването на акредитивните писма или пълномощните.

Член 14

Право на действие от името на специалната мисия

1. Шефът на специалната мисия или ако изпращащата държава не е назначила такъв, един от представителите на изпращащата държава, посочен от нея, има право да действува от името на специалната мисия и да прави съобщения на приемащата държава. Приемащата държава отправя съобщенията относно специалната мисия към шефа на мисията или ако няма такъв, към представителя, споменат по-горе, направо или чрез постоянното дипломатическо представителство.

2. Изпращащата държава, шефът на специалната мисия или ако няма такъв, представителят, посочен в ал. 1 на този член, може да упълномощи даден член на специалната мисия, който или да замества шефа на специалната мисия, респ. споменатия представител, или да изпълнява определени задачи от името на мисията.

Член 15

Орган в приемащата държава, с който

се поддържа официална връзка

Всички официални въпроси за разрешаване с приемащата държава, с които специалната мисия е натоварена от изпращащата държава, се решават с Министерството на външните работи или чрез него или с друг орган на приемащата държава, за който има договореност.

Член 16

Правила за старшинството

1. Когато две или повече специални мисии се срещнат на територията на приемащата държава или в трета страна, старшинството се определя, ако за това няма специално споразумение, по азбучния ред на имената на държавите съгласно протокола на държавата, на чиято територия се срещат мисиите.

2. Старшинството между две или повече специални мисии, които се срещат при церемония или при друг официален случай, се определя по протокола на приемащата държава.

3. Старшинството между членовете на специалната мисия се определя съгласно реда, съобщен на приемащата държава или на третата страна, на чиято територия се срещат две или повече специални мисии.

Член 17

Седалище на специалната мисия

1. Специалната мисия се разполага в района, определен по споразумение между заинтересуваните държави.

2. Ако няма споразумение, специалната мисия се разполага в района, в който се намира Министерството на външните работи на приемащата държава.

3. Ако специалната мисия изпълнява своите функции на различни места, заинтересуваните държави могат да се договорят тя да има няколко седалища, измежду които те могат да изберат едно за главно седалище.

Член 18

Срещи на специалните мисии на

територията на трета държава

1. Специалните мисии на две или повече държави могат да се срещат на територията на трета държава само след като получат изричното съгласие на тази държава, която си запазва правото да го оттегли.

2. Като дава съгласието си, третата държава може да постави условия, които да бъдат спазени от изпращащите държави.

3. Третата държава поема по отношение на изпращащите държави правата и задълженията на приемащата държава в степента, посочена от нея при даването на съгласие.

Член 19

Право на специалната мисия да използува

знамето и герба на изпращащата държава

1. Специалната мисия има правото да поставя знамето и герба на изпращащата държава на помещенията, заемани от мисията, и на нейните транспортни средства, когато се използуват при официални случаи.

2. При осъществяване на правото, предвидено в този член, трябва да се вземат под внимание законите, правилниците и обичаите на приемащата държава.

Член 20

Прекратяване на функциите на специалната мисия

1. Специалната мисия прекратява функциите си:

а) по споразумение между заинтересуваните държави;

b) при завършване на задачата на специалната мисия;

с) с изтичане на срока, определен за специалната мисия, освен ако той не е специално продължен;

d) при уведомление от изпращащата държава, че прекратява функциите на специалната мисия или че я отзовава;

е) при уведомление от приемащата държава, че счита дейността на специалната мисия за прекратена.

2. Скъсването на дипломатическите или консулските отношения между изпращащата държава и приемащата държава не води само по себе си до прекратяване на функциите на специалните мисии, съществуващи в това време.

Член 21

Статут на държавния глава и на

високопоставените лица

1. Държавният глава на изпращащата държава в случаите, когато оглавява специална мисия, се ползува в приемащата или в трета държава с улесненията, привилегиите и имунитетите, предоставени от международното право на държавните глави по време на официално посещение.

2. Правителственият глава, министърът на външните работи и другите високопоставени лица в случаите, когато участвуват в специална мисия на изпращащата държава, се ползуват в приемащата или в трета държава освен с това, което им се предоставя по тази конвенция, и с улесненията, привилегиите и имунитетите съгласно международното право.

Член 22

Общи улеснения

Приемащата държава предоставя на специалната мисия всички улеснения, необходими за изпълнение на нейните функции, като се имат предвид естеството и задачата на специалната мисия.

Член 23

Осигуряване на помещения

Приемащата държава е длъжна да оказва съдействие на специалната мисия, ако тя изяви желание за това, за получаване на необходимите й помещения и на подходящи помещения за нейните членове.

Член 24

Освобождаване от данъци на помещенията

на специалната мисия

1. Доколкото това е съвместимо с естеството и времетраенето на функциите, изпълнявани от специалната мисия, изпращащата държава и членовете на специалната мисия, които действуват от името на мисията, се освобождават от всички държавни, районни и общински данъци, такси и мита по отношение на помещенията, заети от специалната мисия, с изключение на тези за конкретни видове услуги.

2. Данъчните изключения, посочени в ал. 1 на този член, не се разпростират върху такси, мита и данъци, с които според законодателството на приемащата държава се облагат лица, сключили договор с изпращащата държава или с член на специалната мисия.

Член 25

Неприкосновеност на помещенията

1. Помещенията на специалната мисия, които са установени в съответствие с тази конвенция, са неприкосновени. Властите на приемащата държава могат да влизат в тези помещения само със съгласие на шефа на специалната мисия или когато това е уместно, със съгласието на шефа на постоянното дипломатическо представителство на изпращащата държава, акредитирано в приемащата държава. Такова съгласие може да се предполага в случай на пожар или друго бедствие, което сериозно застрашава обществената безопасност, и то само в случай че не е било възможно да се получи изричното съгласие на шефа на специалната мисия или когато това е уместно, на шефа на постоянното представителство.

2. Приемащата държава има специалното задължение да взема всички надлежни мерки за защита на помещенията на специалната мисия от всякакво нападение или нанасяне на щети и за предотвратяване на каквото и да било нарушение на спокойствието на мисията или накърняване на нейното достойнство.

3. Помещенията на специалната мисия, мебелировката и другото имущество, необходимо за работата на мисията, както и нейните транспортни средства се ползуват с имунитет по отношение на обиск, отчуждаване, запор и изпълнителни действия.

Член 26

Неприкосновеност на архивите и документите

Архивите и документите на специалната мисия са неприкосновени във всяко време, независимо от местонахождението им. Когато е необходимо, те трябва да имат външни отличителни белези.

Член 27

Свобода на движение

Доколкото това не противоречи на законите и разпоредбите относно зоните, достъпът до които е забранен или се регулира по съображения за държавна безопасност, приемащата държава осигурява на всички членове на специалната мисия свобода на движение и пътуване по нейната територия, каквато е необходима за изпълнението на функциите на специалната мисия.

Член 28

Свобода на съобщенията

1. Приемащата държава разрешава и закриля свободата на съобщенията на специалната мисия за всякакви официални цели. При осъществяване на връзка с правителството на изпращащата държава, с нейните дипломатически представителства, консулски учреждения и другите й специални мисии или със служби от същата мисия, където и да се намират те, специалната мисия може да използува всички подходящи средства, включително куриери и кодирани или шифровани съобщения. Специалната мисия не може да инсталира и използува радиопредавател освен със съгласието на приемащата държава.

2. Официалната кореспонденция на специалната мисия е неприкосновена. Под "официална кореспонденция" се разбира цялата кореспонденция, отнасяща се до специалната мисия и нейните функции.

3. Където това е възможно, специалната мисия ползува средствата за съобщения, включително дипломатическата поща и куриера на специалното дипломатическо представителство на изпращащата държава.

4. Пощата на специалната мисия не подлежи нито на отваряне, нито на задържане.

5. Всички пакети, от които се състои пощата на специалната мисия, трябва да имат видими външни знаци, посочващи техния характер, и могат да съдържат само документи или предмети, предназначени за официално ползуване от специалната мисия.

6. Куриерът на специалната мисия, снабден с официален документ, в който се посочва неговият статут и броят на пратките в пощата, се ползува със закрилата на приемащата страна при изпълнението на неговите функции. Той се ползува с лична неприкосновеност и не подлежи на арестуване или задържане под каквато и да е форма.

7. Изпращащата страна или специалната мисия може да назначава куриери ad hoc на специалната мисия. В такива случаи разпоредбите на ал. 6 на този член се прилагат при условие, че посочените в него имунитети се прекратяват в момента, когато куриерът ad hoc достави по предназначение поверената му поща на специалната мисия.

8. Пощата на специалната мисия може да бъде поверена на командира на плавателен съд или търговски самолет, отиващ в пристанище или летище, достъпът до които е разрешен. Капитанът трябва да бъде снабден с официален документ, в който се посочва броят на пратките, съставляващи пощата, но той не се счита за куриер на специалната мисия. По споразумение с компетентните власти специалната мисия може да изпрати един от своите членове да получи пратката непосредствено и безпрепятствено от командира на плавателния съд или самолета.

Член 29

Лична неприкосновеност

Личността на представителите на изпращащата държава в специалната мисия и на членовете на нейния дипломатически персонал е неприкосновена. Те не могат да бъдат арестувани или задържани под каквато и да е форма. Приемащата държава трябва да се отнася към тях с дължимото уважение и да взема всички надлежни мерки за предотвратяване на каквито и да са посегателства върху тяхната личност, свобода или достойнство.

Член 30

Неприкосновеност на личните помещения

1. Личните помещения на представителите на изпращащата държава в специалната мисия и на членовете на нейния дипломатически персонал се ползуват със същата неприкосновеност и защита, както и помещенията на мисията.

2. Техните книжа, кореспонденцията им, с изключенията, предвидени в ал. 4 на член 31, и тяхното имущество също се ползуват с неприкосновеност.

Член 31

Имунитет от юрисдикция

1. Представителите на изпращащата държава в специалната мисия и членовете на нейния дипломатически персонал се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава.

2. Те се ползуват и с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава, с изключение на случаите:

а) вещни искове, отнасящи се до частно недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата държава, освен ако въпросното лице го притежава от името на изпращащата държава за целите на мисията;

b) искове, отнасящи се до наследяване, при които въпросното лице действува като изпълнител на завещание, управител на наследствено имущество, наследник или заветник, в качеството си на частно лице, а не от името на изпращащата държава;

с) искове, отнасящи се до всякаква професионална или търговска дейност, извършвана от въпросното лице в приемащата държава извън рамките на неговите официални функции;

d) искове за нанесени щети, при злополука, причинена от транспортно средство, ползувано извън официалните функции на въпросното лице.

3. Представителите на изпращащата държава в специалната мисия и членовете на нейния дипломатически персонал не са длъжни да дават показания като свидетели.

4. Спрямо представители на изпращащата държава в специалната мисия или член на нейния дипломатически персонал не може да бъдат вземани никакви изпълнителни мерки, освен в случаите, посочени в точки "а", "b", "с" и "d" на ал. 2 на този член, и само при условие, че съответните мерки ще бъдат вземани, без да се нарушава неприкосновеността на неговата личност или помещение.

5. Имунитетът на представителите на изпращащата държава в специалната мисия и на членовете на нейния дипломатически персонал по отношение на юрисдикцията на приемащата държава не ги освобождава от юрисдикцията на изпращащата държава.

Член 32

Освобождаване от социално осигуряване

1. С изключение на случаите, предвидени в ал. 3 на този член, разпоредбите за социално осигуряване, действуващи в приемащата държава, не се разпростират върху представителите на изпращащата държава в специалната мисия и членовете на нейния дипломатически персонал, що се отнася до работата, изпълнявана от тях за изпращащата държава.

2. Изключението, предвидено в ал. 1 на този член, се прилага и за частните домашни работници, които са изключително на служба при представител на изпращащата държава в специалната мисия или при член на дипломатическия персонал, при условие:

а) че те не са граждани на приемащата държава или нямат постоянно местожителство в нея и

b) че върху тях се разпростират разпоредбите за социално осигуряване, действуващи в изпращащата държава или в трета държава.

3. Представителите на изпращащата държава в специалната мисия и членовете на нейния дипломатически персонал, наемащи лица на работа, върху които не се разпростира изключението, предвидено в ал. 2 на този член, са длъжни да изпълняват задълженията, предвидени в разпоредбите за социално осигуряване, действуващи в приемащата държава.

4. Изключението, предвидено в ал. 1 и 2 на този член, не изключва възможността за доброволно участие в системата за обществено осигуряване в приемащата държава, при условие че такова участие се допуска от приемащата държава.

5. Разпоредбите на този член не се отнасят за сключените по-рано двустранни и многостранни договори за социално осигуряване и не възпрепятствуват сключването на такива договори в бъдеще.

Член 33

Освобождаване от данъци, такси и мита

Представителите на изпращащата държава в специалната мисия и членовете на нейния дипломатически персонал се освобождават от всички данъци, такси и мита, лични и имуществени, държавни, районни и общински, с изключение на:

а) косвени данъци, които обикновено се включват в цената на стоките или услугите;

b) такси и данъци върху частен недвижим имот, намиращ се на територията на приемащата държава, освен ако лицето го притежава от името на изпращащата държава за целите на мисията;

с) данъци за наследство, данъци върху недвижим имот или данъци за придобиване на недвижим имот, събирани от приемащата държава, с изключенията, предвидени в разпоредбите на чл. 44;

d) данъци и такси върху частен доход, чийто източник се намира в приемащата държава, и данъци върху капиталовложения в търговски предприятия, намиращи се в приемащата държава;

е) данъци и такси, събирани за конкретен вид услуги;

f) регистрационни, съдебни, ипотечни и гербови такси, с изключенията, предвидени в чл. 24.

Член 34

Освобождаване от лични повинности

Приемащата държава е длъжна да освобождава представителите на изпращащата държава в специалната мисия и членовете на нейния дипломатически персонал от всички лични и обществени повинности независимо от техния характер, както и от военни повинности, като реквизиции, контрибуции и военно разквартируване.

Член 35

Освобождаване от митнически сборове и прегледи

1. Приемащата държава в съответствие с приетите от нея закони и другите нормативни актове разрешава да се внасят и освобождават от всякакви митнически сборове, данъци и свързаните с тях такси, с изключение на таксите за склад, превоз и други подобни услуги:

а) предметите, предназначени за официално ползуване от специалната мисия;

b) предметите, предназначени за лично ползуване от представителите на изпращащата държава в специалната мисия и от членовете на нейния дипломатически персонал.

2. Личният багаж на представителите на изпращащата държава в специалната мисия и на членовете на нейния дипломатически персонал се освобождава от преглед, освен ако има сериозни основания да се предполага, че той съдържа предмети, върху които не се разпростират изключенията, посочени в ал. 1 на този член, или предмети, вносът или износът на които е забранен със закон или се регулира от карантинните правилници на приемащата държава. Такъв преглед трябва да се извършва само в присъствието на заинтересуваното лице или на упълномощен от него представител.

Член 36

Административно-технически персонал

Членовете на административно-техническия персонал на специалната мисия се ползуват с привилегиите и имунитетите, посочени в чл. 29-34, с изключение на това, че посоченият в ал. 2 на чл. 31 имунитет от гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава не се разпростира върху действия, извършени от тях извън изпълнението на техните задължения. Те се ползуват също и с привилегиите, посочени в ал. 1 на чл. 35, във връзка с предметите, внесени при тяхното първоначално влизане на територията на приемащата държава.

Член 37

Обслужващ персонал

Членовете на обслужващия персонал на специалната мисия се ползуват с имунитет от юрисдикцията на приемащата държава за действията, извършени от тях при изпълнение на служебните им задължения, и се освобождават от данъци и такси за трудовото възнаграждение, получавано от тях за работата им, като се ползуват и от освобождаването от социално осигуряване, посочено в чл. 32.

Член 38

Частни домашни работници

Частните домашни работници на членовете на специалната мисия се освобождават от данъци и такси върху трудовото възнаграждение, което получават за извършваната от тях работа. Във всяко друго отношение те могат да се ползуват от привилегии и имунитети само дотолкова, доколкото се допуска от приемащата държава. Приемащата държава трябва да осъществява своята юрисдикция върху тези лица така, че да не пречи по неподходящ начин на изпълнението на функциите на специалната мисия.

Член 39

Членове на семейството

1. (Попр. - ДВ, бр. 76 от 1987 г.) Членовете на семействата на представителите на изпращащата държава в специалната мисия и на членовете на нейния дипломатически персонал в случаите, когато придружават такива членове на специалната мисия, се ползуват с имунитетите и привилегиите, посочени в чл. 29-35, при условие че не са граждани на приемащата държава или с постоянно местожителство в нея.

2. Членовете на семействата на членовете на административно-техническия персонал на специалната мисия в случаите, когато придружават членове на специалната мисия, се ползуват с привилегиите и имунитетите, посочени в чл. 36, при условие, че не са граждани на приемащата държава или с постоянно местожителство в нея.

Член 40

Граждани на приемащата държава или лица,

които имат постоянно местожителство в нея

1. Извън допълнителните привилегии и имунитети, които могат да бъдат дадени от приемащата държава, представителите на изпращащата държава в специалната мисия и членовете на нейния дипломатически персонал, които са граждани на приемащата държава или имат постоянно местожителство в нея, се ползуват с имунитет от юрисдикцията на приемащата държава и с неприкосновеност само по отношение на официални действия, извършени от тях при изпълнение на техните функции.

2. Другите членове на специалната мисия и частните домашни работници, които са граждани на приемащата държава или имат постоянно местожителство в нея, се ползуват с имунитети и привилегии само в степен, в която това се допуска от приемащата държава. Приемащата държава трябва да осъществява своята юрисдикция над тези лица така, че да не пречи по неподходящ начин на изпълнението на функциите на специалната мисия.

Член 41

Отказ от имунитет

1. Изпращащата държава може да се откаже от имунитета от юрисдикцията, с който се ползуват нейните представители в специалната мисия, членовете на нейния дипломатически персонал и други лица, които се ползуват с имунитет съгласно чл. 36-40.

2. Отказът трябва винаги да бъде изричен.

3. Завеждането на дело от някое от лицата, посочени в ал. 1 на този член, го лишава от правото да се позовава на имунитет от юрисдикцията при предявяване на насрещни искове, непосредствено свързани с основния иск.

4. Отказването от имунитета от юрисдикция при гражданско или административно дело не означава отказ от имунитета по отношение на изпълнението на решението, за което е необходим специален отказ.

Член 42

Преминаване през територията на трета държава

1. Ако представител на изпращащата държава в специалната мисия или член на нейния дипломатически персонал преминава през територията или се намира на територията на трета държава, пътувайки за мястото на своето назначение или връщайки се в изпращащата държава, тази трета държава му предоставя неприкосновеност и всички имунитети, които са необходими за неговото преминаване или връщане. Това се отнася също и за всички членове на неговото семейство, ползуващи се с привилегии и имунитети, които придружават лицето или пътуват отделно от него, за да се присъединят към него или да се върнат в страната си.

2. При обстоятелства, подобни на посочените в ал. 1 на този член, трети държави не трябва да пречат на преминаването през тяхната територия на членовете на административно-техническия или на обслужващия персонал на специалната мисия, както и на членовете на техните семейства.

3. Третите държави са длъжни да предоставят на официалната кореспонденция и на други официални съобщения, преминаващи транзитно, включително кодирани или шифровани телеграми, същата свобода и защита, които приемащата държава осигурява съгласно тази конвенция. При условията на разпоредбите на ал. 4 на този член, те трябва да предоставят на куриерите и пощата на специалната мисия, преминаваща транзитно, същата неприкосновеност и защита, каквито е длъжна да предоставя приемащата държава в съответствие с тази конвенция.

4. Третата държава е длъжна да спазва своите задължения по отношение на лицата, посочени в ал. 1, 2 и 3 на този член, само ако е била предварително уведомена било с молбата за виза или с друго съобщение за преминаването на тези лица като членове на специалната мисия, членове на техните семейства или куриери, и е дала своето съгласие за това.

5. Задълженията на третите държави, предвидени в ал. 1, 2 и 3 на този член, се отнасят също така и до лицата, посочени в тези алинеи, и до официалните съобщения и дипломатическата поща на специалната мисия, които се намират на територията на трета държава по силата на форсмажорни обстоятелства.

Член 43

Продължителност на привилегиите и имунитетите

1. Всеки сътрудник на специалната мисия се ползува от привилегиите и имунитетите, на които има право, от момента на влизането му на територията на приемащата държава с цел да поеме своя пост в специалната мисия или ако той вече се намира на тази територия, от момента, когато за неговото назначаване се съобщи в Министерството на външните работи или в друг орган на приемащата държава, за който е договорено.

2. Когато функциите на член на специалната мисия приключат, неговите привилегии и имунитети се прекратяват обикновено от момента, в който той напусне територията на приемащата държава или след изтичането на разумен срок, определен, за да направи това, но продължават да съществуват до това време дори в случай на въоръжен конфликт. Имунитетът продължава да съществува по отношение на действия, извършени от такова лице при изпълнение на неговите функции.

3. В случай на смърт на член на специалната мисия членовете на неговото семейство продължават да се ползуват с привилегиите и имунитетите, на които имат право, до изтичането на разумен срок за напускане на територията на приемащата държава.

Член 44

Имущество на сътрудник на специалната мисия или

на член на неговото семейство в случай на смърт

1. В случай на смърт на член на специалната мисия или на член на неговото семейство, който го придружава, при условие, че покойникът не е бил гражданин на приемащата държава или не е имал постоянно местожителство в нея, приемащата държава е длъжна да разреши изнасянето на движимото имущество на покойния, с изключение на онова имущество, което е придобито в тази страна и изнасянето на което е било забранено по времето на неговата смърт.

2. Не се събират данъци за наследство или мита за наследяване на движимо имущество, което се намира в приемащата държава изключително поради пребиваването тук на покойника като член на специалната мисия или на семейството на член на мисията.

Член 45

Улеснения за напускане територията на приемащата

държава и за изнасяне на архивите на специалната мисия

1. Приемащата държава е длъжна, даже в случай на въоръжен конфликт, да осигури възможност на лицата, които се ползуват с привилегии и имунитети и които не са граждани на приемащата държава, както и на членовете на техните семейства, независимо от националността им, да напуснат страната при първа възможност. Тя е длъжна в случай на нужда да предостави на тяхно разположение необходимите транспортни средства за тях и за имуществото им.

2. Приемащата държава е длъжна да предостави на изпращащата държава улеснения при изнасянето на архивите на специалната мисия от територията на приемащата държава.

Член 46

Последствия от прекратяването на функциите

на специалната мисия

1. След прекратяването на функциите на специалната мисия приемащата държава е длъжна да зачита и закриля помещенията на специалната мисия дотогава, докато те й принадлежат, както и имуществото и архивите на специалната мисия. Изпращащата държава трябва да изтегли имуществото и архивите в разумен период от време.

2. В случай на отсъствие или скъсване на дипломатическите или консулските отношения между изпращащата и приемащата държава и ако функциите на специалната мисия са приключили, изпращащата държава може, дори в случай на въоръжен конфликт, да повери опеката върху имуществото и архивите на специалната мисия на трета държава, която е приемлива за приемащата държава.

Член 47

Уважаване на законите и правилата на приемащата

държава и използуване на помещенията на специалната мисия

1. Без да се накърняват привилегиите и имунитетите на лицата, ползуващи се с такива по тази конвенция, същите лица са длъжни да уважават законите и правилата на приемащата държава. Те са длъжни също така да не се намесват във вътрешните работи на тази държава.

2. Помещенията на специалната мисия не трябва да се използуват за цели, несъвместими с функциите на специалната мисия, предвидени по тази конвенция, от други норми на общото международно право или от специалните споразумения, които са в сила между изпращащата и приемащата държава.

Член 48

Професионална или търговска дейност

Представителите на изпращащата държава в специалната мисия и членовете на нейния дипломатически персонал не трябва да се занимават в приемащата държава с никаква професионална или търговска дейност за лични облаги.

Член 49

Недопускане на дискриминация

1. При прилагане на разпоредбите на тази конвенция не трябва да се извършва дискриминация между държавите.

2. Не се смята обаче, че има дискриминация:

а) ако приемащата държава прилага някоя от разпоредбите на тази конвенция ограничително поради ограничителното прилагане на същата разпоредба спрямо нейната специална мисия в изпращащата държава;

b) ако по обичай или по споразумение държавите изменят обема на улесненията, привилегиите и имунитетите за своите специални мисии, въпреки че такова изменение не е било договорено с други държави, ако то не е несъвместимо с целите и задачите на тази конвенция и не засяга ползуването на правата и изпълнението на задълженията от страна на трети държави.

Член 50

Подписване

Тази конвенция е открита за подписване от всички държави - членки на Организацията на обединените нации или на специализираните учреждения или на Международната агенция за атомната енергия, от държавите, които са участници в Статута на Международния съд, както и от всяка друга държава, която е поканена от Общото събрание на Организацията на обединените нации да стане участник в конвенцията, до 31 декември 1970 г. в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк.

Член 51

Ратифициране

Конвенцията подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се предават за съхранение при генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 52

Присъединяване

Конвенцията е открита за присъединяване на всяка държава, принадлежаща към една от категориите, изброени в чл. 50. Документите за присъединяване се предават за съхранение при генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 53

Влизане в сила

1. Конвенцията ще влезе в сила на тридесетия ден след предаване за съхранение на двадесет и втория ратификационен документ или документ за присъединяване при генералния секретар на Организацията на обединените нации.

2. По отношение на всяка държава, която ратифицира конвенцията или се присъедини към нея след предаване за съхранение на двадесет и втория ратификационен документ или документ за присъединяване, конвенцията ще влезе в сила на тридесетия ден след предаването от тази държава на нейния ратификационен документ или документ за присъединяване.

Член 54

Съобщения, изпратени от генералния секретар

Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява всички държави, принадлежащи към една от категориите, изброени в чл. 5О:

а) за подписването на тази конвенция и за предаването за съхранение на ратификационните документи или документите за присъединяване в съответствие с чл. 50, 51 и 52;

b) за датата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с чл. 53.

Член 55

Автентични текстове

Оригиналът на тази конвенция, чиито текстове на английски, испански, китайски, руски и френски език са еднакво автентични, ще бъде предаден за съхранение на генералния секретар на Организацията на обединените нации, който ще изпрати заверените преписи от него на всички държави, принадлежащи към една от категориите, изброени в чл. 50.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от своите правителства, подписаха тази конвенция, която е открита за подписване в Ню Йорк на 16 декември 1969 г.

УКА3 № 618

У К А 3 № 618

на Държавния съвет от 24 февруари 1987 г.

(ДВ, бр. 17 от 3 март 1987 г.)

Държавният съвет на Народна република България на основание чл. 93, точка 14 от Конституцията на Народна република България

П 0 С Т А Н 0 В Я В А:

Ратифицира Конвенцията за специалните мисии, приета на 8 декември 1969 г., със следните резерви:

а) по чл. 8:

"Като изхожда от принципа за суверенното равенство на държавите, Народна република България смята, че в случай на различие по определянето на числеността на персонала на специалната мисия този въпрос трябва да бъде уреден по споразумение между изпращащата и приемащата държава.";

б) по чл. 25:

"Народна република България не приема разпоредбата, съдържаща се в чл. 25, ал. 1 от конвенцията, в съответствие с която властите на приемащата държава могат да влизат в помещенията, в които е разположена специалната мисия, в случаите на пожар или друго стихийно бедствие без изричното съгласие на шефа на представителството.";

в) по чл. 5О:

"Народна република България смята за нужно да подчертае, че чл. 50 от конвенцията, като изключва известен брой държави от възможността да участвуват в нея, има неоправдано ограничителен характер. Тази разпоредба е несъвместима със самото естество на конвенцията, която има универсален характер и трябва да бъде открита за присъединяване на всички държави."