Държавен вестник, брой 64 от 18.VIII

Чл. 1. С този правилник се определят съдържанието и организацията на дейността по нормирането на труда, както и правата, задълженията и отговорностите на самоуправляващите се стопански и другите организации, на компетентните държавни и просъюзни органи по нейното провеждане.

Чл. 2. Нормирането на труда има за цел да определи обективни и точни измерители за разход на труд и постигнатите резултати като основа за изграждане на социалистическата организация на труда и неговото заплащане.

Чл. 3. Трудовата норма е мярка на труда, необходим за изработването на единица продукция, работа, услуга, с определено количество и качество, установена при определени производствено-технически, технологични и организационни условия.

Чл. 4. (1) Базата за разход на труд е съвкупността на всички трудови норми и нормативи на съответно равнище в стопанската и извънстопанската дейност, както и актовете, с които се уреждат тяхното изработване, прилагане и усъвършенстване.

(2) Трудовите норми и нормативи се разработват и прилагат като неразделна част от икономическите условия, нормативите и регулаторите за осъществяване на съответните дейности в самоуправляващите се стопански и другите организации.

Чл. 5. Самоуправляващите се стопански и другите организации чрез нормирането на труда създават организационни и икономически предпоставки за непрекъснато нарастване на производителността на труда на основата на ефективно използване на предоставената им социалистическа собственост и заетата работна сила. За целта те:

1. да обхванат с трудовите норми всички разходи на труд и категории персонал;

2. да прилагат научни методи при изработването и усъвършенстването на трудовите норми;

3. да спазват социалистическия принцип "за равен труд - равно трудово възнаграждение" на основата на обосновани трудови норми;

4. да осигурят участие на специалисти, представители на първичните трудови колективи, челници в производството и профсъюзни кадри в изработването, прилагането и усъвършенстването на трудовите норми.

Чл. 6. (1) Самоуправляващите се стопански и други организации организират дейността по нормирането на труда в своите системи в съответствие с Кодекса на труда (КТ), нормативните актове за управление на икономиката и този правилник.

(2) Предприятията (технологичните комбинати) и съответните профсъюзни органи:

1. организират изработването на трудовите норми и нормативи и осигуряват тяхното качество, своевременно осъвременяване и правилното им прилагане;

2. избират и прилагат по своя преценка средствата и методите за нормиране на труда, както и вида на трудовите норми, които съответстват на интересите на обществото и колектива;

3. анализират системно равнището на трудоемкостта на продукцията(работите, услугите) и приемат мерки за намаляването й;

4. при съставянето на нормираното планово или акордно задание включват разчетите за разход на труд, определени на основата на обосновани трудови норми;

5. предоставят на първичните трудови колективи трудовите норми и нормативи за изпълнение на възложените им задачи и ги подпомагат за приемане на вътрешни норми за разход на труд;

6. уреждат осигуряването на предвидените с трудовите норми организационно-технически, технологични, квалификационни и други условия;

7. проучват, приспособяват и прилагат прогресивни измерители и критерии за разход на труд, съответстващи на техническото и технологичното обновяване, съвременни форми на организация на труда, безопасни и хигиенни условия на производство и бита;

8. осигуряват за съответните системи на работна заплата пряка връзка между нормите и резултатите от труда и трудовото възнаграждение;

9. приемат в съответствие със задачите за техническо и технологично обновяване на производството програма за цялостната дейност по нормирането на труда, която е неразделна част от плана за научно-техническо и социално-икономическо развитие на трудовите колективи.

(3) Стопанските обединения (стопанските комбинати) и съответните профсъвети:

1. организират и координират разработването и осъвременяването на базата за разход на труд за предприятията от системата си на основата на баланса на технологичните връзки, технологичното обновяване на производството и анализа на равнището на трудоемкостта;

2. възлагат или самостоятелно разработват методични указания по нормирането на труда, отразяващи общите или специфичните производствено-технически, технологични и организационни условия в системата;

3. предоставят за ползване на предприятията: нормативни и методични материали, информационни данни за трудоемкост, челен опит и др., технически средства, програмно осигуряване и други материали по нормирането на труда;

4. организират и провеждат мероприятия за повишаване квалификацията на кадрите, работещи по организацията и нормирането на труда. Осигуряват условия за преминаването на всеки специалист, на не повече от две години, през различни форми на обучение;

5. организират и подпомагат предприятията при разработването и изпълнението на програмите по нормирането на труда.

Чл. 7. (1) Министерствата, другите ведомства, асоциациите, окръжните народни съвети, Столичният народен съвет и съответните профсъюзни органи:

1. определят насоките и тенденциите за развитие на нормирането на труда и осъществяват методично ръководство на тази дейност в системите си;

2. организират и съдействат за внедряване на научно-техническия прогрес в нормирането на труда, за повишаване качеството на трудовите норми, за намаляване трудоемкостта на продукцията и на тази основа за повишаване производителността на труда;

3. участват в изработването и предлагат за утвърждаването на единни(междуотраслови или отраслови) трудови норми и нормативи;

4. подпомагат самоуправляващите се стопански организации в укрепването и развитието на научната и нормативно-изследователската работа по нормирането на труда;

(2) Асоциацията "Строителство и строителна индустрия" съвместно с федерацията на просъюзните организации от строителството и строителната индустрия:

1. организира и координира дейността по нормирането на труда в строителството и строителната индустрия на самоуправляващите се стопански организации, които са нейни основни членове;

2. осигурява методично ръководство и координира работата на министерствата, другите ведомства, ОНС и самоуправляващите се стопански организации, изпълняващи строителна дейност, при разработването, прилагането и усъвършенстването на съответни норми и нормативи за разход на труд.

Чл. 8. Дейността по определянето на методичния подход, проучването, разработването, експериментирането и усвояването на съвременните средства за нормиране на труда, подготовката и адаптирането на типови модели и прогресивни решения в това направление, изработването на норми и нормативи се възлага от заинтересуваните организации на научните институти, технологичните центрове, научно-техническите центрове, организациите за изследване и внедряване, нормативно-изследователските бюра и др.

Чл. 9. Общото ръководство и координация на дейността по нормирането на труда се осъществява от Комитета по труда и социалното дело и Централния съвет на Българските професионални съюзи (ЦС на БПС), които:

1. издават нормативни актове или разработват проекти за такива, както и методични указания за определяне общите насоки за развитието и усъвършенстването на нормирането на труда;

2. извършват анализи, изработват прогнози, концепции и насоки за усъвършенстване нормирането на труда;

3. изучават, анализират и разпространяват прогресивните тенденции в нашия и международния опит и създават бази и данни за информационно осигуряване на дейността по нормирането на труда;

4. осъществяват методично ръководство и координация на дейността по обучението, квалификацията и преквалификацията на кадрите, работещи по организацията и нормирането на труда;

5. организират и координират съвместно със съответните министерства, ведомства, ОНС, асоциации и стопански обединения изработването на единни норми и нормативи;

6. осъществяват координация и контрол върху научноизследователската и развойната дейност по проблемите на нормирането на труда.

Чл. 10. За предприятия, на които се предоставят от държавния бюджет нормативни дотации за отделни или за група изделия (дейности, услуги и др.), Комитетът по труда и социалното дело, Министерството на финансите и другите компетентни държавни и профсъюзни органи съвместно със съответните асоциации и стопански обединения (комбинати):

1. изискват разчети за трудоемкостта на дотираната продукция, която се съпоставя с постиженията във водещи фирми, челни предприятия и др.;

2. дават указания за разработването на мероприятия за намаляване на трудоемкостта;

3. осъществяват контрол за постигнато снижение на трудоемкостта и ограничаване на дотациите.

Чл. 11. (1) Самоуправляващите се стопански организации със съдействието на технологичните центрове, организациите за изследване и технологии и научно-техническите центрове разработват каталог за нормативната база за разход на труд, прилагана в техните системи.

(2) Комитетът по труда и социалното дело със съгласието на ЦС на БПС определя реда и начина за създаване и използване на каталозите за нормите и нормативите за разход на труд.

Чл. 12. Отчитането на резултатите от дейността по нормирането на труда и състоянието на нормите и нормативите за разход на труд се осъществява периодично по ред и форми, утвърдени от Централното статистическо управление, със съгласието на Комитета по труда и социалното дело.

Чл. 13. (1) Самоуправляващите се стопански и другите организации създават условия за разширяване приложението на електронноизчислителна техника в нормирането на труда.

(2) На основата на електронноизчислителната техника се постига усkорено и качествено изработване на трудовите норми и нормативи, разширяване на тяхното прилагане, усъвършенстване управлението на дейността по нормиране на труда (планиране, отчитане, анализ и др.).

Чл. 14. Финансирането на научната, нормативно-изследователската и внедрителската работа по нормирането на труда се осъществява:

1. от Комитета по труда и социалното дело - за единните(междуотрасловите) норми и нормативи, методични и други материали, за сметка на фонд "Развитие и усъвършенстване на труда и социалното дело" с участието на съответните министерства, ведомства, асоциации, ОНС, стопански обединения и стопански комбинати;

2. от самоуправляващите се стопански и други организации.

Чл. 15. (1) Самоуправляващите се стопански и другите организации възлагат на специализирани организации, на програмни колективи или сами организират изработването, внедряването и усъвършенстването на трудовите норми и нормативи.

(2) Самоуправляващите се стопански организации, окръжните народни съвети, министерствата и другите ведомства cъздават самостоятелно звена по нормирането на труда и се сдружават за провеждане на съвместна нормативно-изследователска, разработваща и внедрителска работа по нормирането на труда, за повишаване квалификацията на кадрите, обмен на информация, челен опит и др.

Чл. 16. Количеството и качеството на вложения труд и резултатите от него в различните отрасли, сфери и дейности се измерват с норми за време, изработка, численост, обслужване, управляемост, заетост и др. съгласно чл. 248 КТ.

Чл. 17. (1) Комитетът по труда и социалното дело, министерствата, ведомствата, ОНС, асоциациите, стопанските обединения (комбинатите) и др. съвместно със съответните профсъюзни органи организират разработването на единни трудови норми и нормативи - междуотраслови, отраслови, ведомствени и подотраслови. Те определят пределния размер на разхода на труд при определени производствено-технически, технологични и организационни условия.

(2) Единни трудови норми се изработват за операции, процеси, работи и услуги, изпълнявани при еднакви условия.

(3) Единни нормативи се изработват за отделни елементи на операциите, процесите, работите, услугите, изпълнявани при определени технико-технологични и организационни условия. Те са разчетни величини за съставяне на трудови норми.

Чл. 18. (1) Окрупнени, комплексни или колективни (бригадни) норми се изработват за завършен технологичен процес, за обособен производствен цикъл, фаза, за производството на крайна продукция.

(2) С колективните (бригадните) трудови норми се създават предпоставки за стимулиране съвместяването на професии и функции, многомашинно обслужване, подобряване използването на работното време, намаляване числения състав на бригадите, повишаване производителността на труда и др.

Чл. 19. (1) За единица завършен продукт (възел, изделие, работа, обект, дейност, услуга и др.) се съставя трудоемкост, като съвкупен разход на работно време, определен на основата на обосновани трудови норми и нормативи.

(2) Трудоемкост може да се определи на равнище бригада и предприятие(технологичен комбинат).

(3) На основата на трудоемкостта се съставят разчетите за производителността на труда и се обосновава необходимата численост на работната сила.

Чл. 20. (1) Базата за разход на труд е задължителен елемент на проектната и технологичната документация. Тя обхваща комплексно цялата технологична верига на производството, неговото обслужване и управление.

(2) При изработването на трудовите норми в проектите се използват като изходна информация съществуващите единни норми и нормативи, разходи на труд за типови технологични и технически решения, както и данни за най-добрите аналози и върховите постижения у нас и в чужбина в съответната област, паспорти на машините и др.

(3) На основата на определените в проекта трудови норми и нормативи се съставя проектна трудоемкост на продукцията (изделие, услуга, работа, дейност и др.), която не може да превишава договорената трудоемкост с възложителя (инвеститора).

(4) В етапа на въвеждане на проектираната технология и организация и усвояване на новите производства и изделия се извършва уточнение, допълване и осъвременяване на разработените в проекта трудови норми и привеждането им към производствените условия.

(5) Достигането на трудовите норми, уточнени при въвъждането им в производството, се извършва по утвърдени графици, отразяващи степента и последователността на внедряване на проектираните организационно-технически условия.

Чл. 21. При действащи производства и предприятия изработването и усъвършенстването на трудовите норми изисква:

1. изследване и критичен анализ на съществуващата организация на производството и труда и съответстващата й нормативна база;

2. изграждане рационална организация на труда на основа постиженията на научно-техническия прогрес;

3. съставяне на обосновани трудови норми с използване на аналитично-изследователския и аналитично-изчислителния метод на нормиране.

Чл. 22. За единични и неповторяеми изделия, еднократни работи при усвояване на нови изделия и производства по изключение се допуска да се използват сумарните методи за нормиране на труда (опитен, статистически, сравнителен и др.).

Чл. 23. Изработването на трудовите норми се извършва в съответствие със:

1. конструктивната, операционната или друга технологична документация(инструкции, паспорти и др.) на изделията, производствата, работите, услугите;

2. показателите и критериите за ефективно използване на материално-техническата база и изискванията за качество на провежданата продукция (извършвана работа, услуга);

3. изискванията на физиологията и психологията на труда;

4. челни постижения, световен опит в организацията и нормирането на труда.

Чл. 24. При изработването на трудовите норми се вземат пред вид изискванията за качеството на труда: вид и сложност, отговорност на изпълняваната работа, квалификационна характеристика и др.

Чл. 25. (1) Трудовите норми се изработват по единна структура за разходите на работно време.

(2) Не се допуска включването в трудовите норми на загуби и непроизводителни разходи на работно време, които да компенсират недостатъците (нарушенията) в организацията и управлението на производството и за осигуряване определено равнище на работната заплата.

Чл. 26. Трудовите норми се обосновават:

1. технически - съобразяват се с техническите характеристики на машините, съоръженията и инструментите, с параметрите на технологичния процес, с качествата и свойствата на суровините и материалите, с проектираната организация на производството и труда;

2. икономически - техните величини отразяват най-ефективното осъществяване на производствения процес и осигуряват нарастване производителността на труда;

3. психо-физиологични - осигуряват нормална интензивност на труда при спазване на санитарно-хигиенните и психо-физиологичните норми и нормативи, изискванията за безопасни и здравословни условия на труда, продължителността и режимите на използване на работното време и др.;

4. социални - съобразяват се с изискванията за развитие на трудещите се като творчески активни личности; разграничават се за някои дейности и работи по пол, възраст, особености в труда и др.

Чл. 27. (1) Изработените трудови норми и нормативи се експериментират в производствена обстановка в следните срокове:

1. за нормите и нормативите, изработени от предприятията - до 3 месеца;

2. за единните - до 6 месеца.

(2) Решение за експеримент по ал. 1, за неговия обхват и продължителност се взема от органите, които утвърждават съответните трудови норми и нормативи, след вземане мнението на колективния орган на управление и профсъюзното ръководство, където ще се извършва експериментът.

(3) Предложените за експеримент трудови норми и нормативи не могат да се използват за определяне трудовото възнаграждение на работниците.

Чл. 28. При изработването, внедряването и усъвършенстването на трудовите норми участват технологичните, техническите, конструкторските, икономическите и други звена в предприятията и комбинатите, а също и специалистите по физиология и психология на труда.

Чл. 29. Трудовите колективи:

1. участват със свои представители при анализа на състоянието, изработването и утвърждаването на трудовите норми и нормативи.

2. дават предложения за преразглеждане, усъвършенстване и изменение на трудови норми, с които се намалява трудоемкостта на продукцията и се повишава производителността на труда;

3. могат да възлагат на бригадния съвет (бригада) определянето на вътрешни трудови норми, които не трябва да превишават утвърдените от ръководството норми за разход на труд за дадено изделие, при спазване изискванията за качеството на продукцията;

4. изискват преразглеждането на трудовите норми, когато тяхното прилагане и използване е в нарушение с предвидените в този правилник условия и правила.

Чл. 30. Трудовите норми и нормативи, преди утвърждаването им се обсъждат и приемат:

1. нормите и нормативите, изработени от предприятията - от трудовите колективи, които ще работят по тях;

2. единните норми и нормативи - от комисии, определени от органа, който утвърждава нормите и нормативите.

Чл. 31. (1) Трудовите норми се утвърждават по реда, предвиден в чл. 250 КТ.

(2) По същия ред се утвърждават и нормативите за разход на труд.

(3) Когато се утвърждават норми, разработени въз основа на утвърдени единни нормативи, временни и еднократни норми или се изменят отделни позиции от прилаганите норми, ползуват се трудови норми, съставени по научните методи от други самоуправляващи се стопански организации и др., по решение на колективния орган за управление и съответния профкомитет се допуска утвърждаването им да става в оперативен порядък, без да се експериментират и обсъждат, при спазване изискванията на чл. 34 и 35.

Чл. 32. Вътрешните трудови норми, предвидени в чл. 100, ал. 4 от Правилника за стопанската дейност, определени от бригадния съвет (бригадира), се обсъждат и приемат от общото събрание на първичния трудов колектив. При несъгласие спорът се решава по реда, предвиден в чл. 23 КТ.

Чл. 33. Утвърждаване на трудови норми и нормативи за минало време не се допуска.

Чл. 34. Когато организационно-техническите условия за даден вид работа или дейност в отделно предприятие са по-добри от тези, предвидени в единните норми и нормативи, стопанският съвет и профкомитетът са длъжни да занижават нормите за време и численост и да завишават нормите за изработка и обслужване, като в едномесечен срок уведомят органите, които са утвърдили съответните норми и нормативи, за вида и размера на измененията.

Чл. 35. (1) За усвоени изделия, работи, дейности, производства и др. се утвърждават постоянни норми, а при усвояване на нова продукция, при усъвършенстване на производството (дейността) или при първоначално въвеждане на норми за съществуващо производство (дейност), както и за еднократни работи- временни норми.

(2) Временни трудови норми се прилагат за срок до 6 месеца, а за някои работи с продължителен цикъл, сезонност и висока сложност - до 1 година.

Чл. 36. Въвеждането на трудовите норми задължително се предшества от подготовка, която включва:

1. създаване на необходимите организационно-технически и технологични условия, предвидени с нормите за разход на труд;

2. разясняване пред изпълнителите на нормите, по които ще работят, както и на методите и условията на труд, при които те ще се прилагат, в срок: за постоянните - най-малко 15 дни, а за временните - най-малко 3 дни преди влизането им в сила. Не се допуска прилагането на нови или осъвременени норми, без предварително да се разяснят пред изпълнителите;

3. подготовка и обучение на изпълнителите за работа при съответстващата на нормативната база организация на труда;

4. извършване на съответните икономически, технически и технологични разчети за резултатите от работата по новите норми.

Чл. 37. (1) Трудовите норми влизат в сила от датата на утвърждаването им със съответен документ (протоколно решение, заповед и др.).

(2) Когато по обективни причини някои от мероприятията, свързани с прилагането на нормативната база за разход на труд, не са въведени в съответствие със срока за влизането в сила на трудовите норми, по решение на органите, които са ги утвърдили, те могат да се прилагат за определен период от време, но не по-дълъг от 1 година, като задължително се въведат корекционни коефициенти, отчитащи влиянието на невнедрените мероприятия.

Чл. 38. (1) Трудовите норми се изменят при:

1. промени в производствено-техническите, технологичните и организационните условия, които съответстват на тяхното съдържание и предназначение;

2. промяна на законоустановената продължителност на работното време - само трудовите норми, имащи връзка с тази продължителност;

3. доказани грешки при съставянето им.

(2) Подлежат на преразглеждане и изменение прилаганите трудови норми, изработени от предприятието, които занижават производителността на труда, създават предпоставки за неефективно използване на производствените мощности, задържане на излишна работна сила или създават условия за необосновано високо заплащане.

Чл. 39. Промените в организационно-техническите условия, които са основание за изменение на трудовите норми са: въвеждане на ново и модернизация на действащо оборудване; внедряване на прогресивна технология, усъвършенстване на техническото и организационното обзавеждане или на инструменталната екипировка; подобряване конструкцията на изделията; механизация и автоматизация на производствените процеси; усъвършенстване на организацията на работните места или тяхното рационализиране; използване на нови видове материали, суровини, горива или енергия; изменение типа на производството или неговата организация, начина на обслужване, организирано повишаване квалификацията на изпълнителите и др.

Чл. 40. Осъвременяването на трудовите норми е неразделна част от мероприятията по атестирането на работните места. То се извършва по установения за това ред. Ако не се предвижда атестация на работните места, преразглеждането на трудовите норми трябва да се извърши през не повече от 2 години.

Чл. 41. Преразглеждане, допълване и осъвременяване на единните трудови норми и нормативи се извършват периодично при съществени изменения на условията, за които са изградени.

Чл. 42. Изменените трудови норми и нормативи се утвърждават и въвеждат по реда на раздел IV.

Чл. 43. Трудовите норми не се изменят:

1. когато по-високите резултати в намаление на трудоемкостта и нарастване на производителността се дължат на индивидуалните качества и методи на труд на работниците, повишаване на професионалното майсторство, постиженията на първенците в социалистическото съревнование, участниците в скоростните бригади и др.;

2. при краткотрайни отклонения, с продължителност не повече от половин работна смяна (ден), на фактическите от проектираните условия на работа (несъответствие на материала, инструментите, проектираната технология, организация и др.);

3. за минало време.

Чл. 44. Ръководствата на предприятията съвместно с профкомитетите постоянно следят за осигуряване и поддържане на организационно-техническите и технологичните условия, при които са разработени трудовите норми, и системно анализират тяхното качество и изпълнение.

Чл. 45. (1) Трудовите норми се използват при проектирането, планирането, при организацията на производството, труда и управлението, на работната заплата и социалистическото съревнование.

(2) При проектирането на нови предприятия, производства, изделия, реконструкция и модернизация трудовите норми се използват за: определяне на проектната трудоемкост, проектиране на организацията на производството, труда и управлението, за определяне и обосноваване потребностите от работна сила и натоварване на производствените мощности и др.

(3) При планирането трудовите норми се използват при изработването на разчетите за: плановата трудоемкост, нормативната себестойност или разчетната цена на продукцията (изделията, работите, услугите), потребностите от работна сила общо и по категории, професии и специалности, необходимия брой машини по видове, производителността на труда (сметната стойност на строителството, стойността на услугите и др.), разкриване на допълнителни резерви, изработване на показателите за нормирани планови или акордни задания, изработване на оперативни планове и графици за работа и др.

(4) При организацията на производството, труда и управлението трудовите норми се използват при: разпределението и кооперирането на труда; проектирането на вътрешнобригадната организация на труда; усъвършенстването на съществуващата организация на труда на работните места; синхронизацията на производствените и трудовите процеси, разкриването на възможностите за въвеждане и разширяване на многомашинно, многопостово, многоапаратно обслужване, за съвместяване на професии, функции и др.; проектирането на рационална структура и осигуряването ефективно използване на работното време; усъвършенстването на управленските структури, изработването на производствените щатове и щатните разписания и др.

(5) При организацията на работната заплата трудовите норми се използват като основни критерии за определяне на личния принос и трудовото възнаграждение според количеството и качеството на вложения труд и постигнатите резултати при спазване принципа "за норма резултат - норма заплата".

(6) При организацията и ръководството на социалистическото съревнование и усвояването на челния опит трудовите норми се използват за: формиране на показатели и критерии за съревнование; определяне на конкретните задачи в личните и колективните творчески планове; отчитане и анализиране на резултатите от съревнованието и определяне на първенците; оценка и разпространение на челния опит в съответната област и др.

Чл. 46. (1) Контролът по състоянието на нормирането на труда се осъществява на всички равнища на стопанско ръководство.

(2) Комитетът по труда и социалното дело и териториалните органи по труда - окръжните държавни инспекции по труда, съвместно със съответните ръководства на професионалните съюзи организират и извършват контрол по:

1. правилното организиране и провеждане на работата по нормирането на труда от самоуправляващите се стопански и другите организации в съответствие с нормативните документи за тази дейност;

2. качеството и прилагането на нормите и нормативите за разход на труд в самоуправляващите се стопански и другите организации;

3. научната и нормативно-изследователската дейност по нормирането на труда и резултатите от нея;

4. организацията и състоянието на работата по повишаване квалификацията на кадрите по организация и нормиране на труда.

(3) Министерствата, другите ведомства, ОНС, асоциациите, стопанските обединения и комбинатите и съответните профсъюзни реководства осъществяват контрол по:

1. изработването и изпълнението на програмите по нормирането на труда;

2. състоянието на базата за разход на труд в предприятията;

3. правилното използване на трудовите норми в стопанската дейност;

4. резултатите от работата за повишаване квалификацията на кадрите, работещи в областта на нормирането на труда.

(4) Контролът по състоянието на нормирането на труда в предприятията се осъществява от тяхното стопанско ръководство съвместно с профкомитета при широко участие на трудовите колективи.

(5) Контролиращите органи дават указания и предписания за отстраняване на констатираните слабости, недостатъци и нарушения по нормирането на труда.

(6) За нарушаване разпоредбите на този правилник, установени по определения ред от контролните органи, длъжностните лица носят дисциплинарна и административнонаказателна отговорност съгласно Кодекса на труда.

(7) При определяне на занижени режими на работа, завишаване на разходите на труд, несъответствие между извършена и отчетена работа и др. се търси дисциплинарна, административнонаказателна и имуществена отговорност, а ако деянието съставлява престъпление - и наказателна отговорност, като за това се уведомява съответния прокурор.