Държавен вестник, брой 41 от 31.V

Преамбюл

Държавите - страни по тази конвенция, имайки предвид целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации относно поддържането на мира и на международната сигурност и развитието на приятелските отношения и сътрудничеството между държавите, признавайки, че всеки има право на живот, на лична свобода и безопасност, както това е предвидено във Всеобщата декларация за правата на човека и в Международния пакт за граждански и политически права, потвърждавайки отново принципа на равноправието и самоопределението на народите, провъзгласен в Устава на Организацията на обединените нации и в Декларацията за принципите на международното право, отнасящи се до приятелските отношения и сътрудничеството между държавите, в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации, както и в другите съответни резолюции на Общото събрание, считайки, че вземането на заложници е престъпление, създаващо сериозна загриженост сред международната общност, и че съгласно разпоредбите на тази конвенция всяко лице, което извърши действие на вземане на заложници, подлежи или на наказателно преследване, или на екстрадиране, убедени в неотложната необходимост да развиват международното сътрудничество между държавите по изработването и предприемането на ефикасни мерки за предотвратяване, преследване и наказване на всички действия на вземане на заложници като проява на международния тероризъм, се споразумяха за следното:

Член 1

1. Всяко лице, което залови или задържи и заплашва да убие, да нарани или да продължи да задържа друго лице (наречено по-нататък "заложник") с цел да принуди трета страна, а именно държава, междуправителствена организация, физическо или юридическо лице или група лица да извърши определено действие или да се въздържи от такова като пряко или непряко условие за освобождаването на заложника, извършва престъплението вземане на заложници по смисъла на тази конвенция.

2. Всяко лице, което:

а) извърши опит да вземе заложници или

b) е съучастник на лице, което извършва или се опитва да извърши действия на вземане на заложници, също извършва престъпление по смисъла на тази конвенция.

Член 2

Всяка държава - страна по конвенцията, предвижда съответни наказания за престъпленията, посочени в чл. 1, като отчита тежкия характер на тези престъпления.

Член 3

1. Държавата - страна по конвенцията, на чиято територия заложникът е задържан от извършителя на престъплението, предприема всички мерки, които сметне за целесъобразни за облекчаване положението на заложника и по-специално за осигуряване освобождаването му и при необходимост за улесняване на отпътуването му след неговото освобождаване.

2. Ако вещ, придобита от извършителя на престъплението в резултат на вземането на заложници, се окаже в разпореждане на държава - страна по конвенцията, тази държава я връща във възможно най-кратък срок на заложника или на третата страна в зависимост от обстоятелствата или на техните съответни представители.

Член 4

Държавите - страни по конвенцията, си сътрудничат в предотвратяването на престъпленията, посочени в чл. 1, по-специално:

а) като предприемат всички възможни мерки за предотвратяване в пределите на техните съответни територии на подготовката за извършване на тези престъпления в пределите или извън пределите на тяхната територия, включително мерки, забраняващи незаконна дейност на тяхна територия от страна на лица, групи и организации, които насърчават, подстрекават, организират или участвуват в действия на вземане на заложници;

b) като обменят информация и съгласуват предприемането на административни и други мерки в зависимост от случая за предотвратяване извършването на такива престъпления.

Член 5

1. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, посочени в чл. 1, които са извършени:

а) на нейна територия или на борда на кораб или въздухоплавателно средство, регистрирано в тази държава;

b) от неин гражданин или ако тази държава счита за целесъобразно, от лица без гражданство, които пребивават постоянно на нейна територия;

с) за да принудят тази държава да предприеме определено действие или да се въздържи от такова, или

d) по отношение на заложник, гражданин на тази държава, когато тя счита за целесъобразно.

2. По същия начин всяка държава - страна по конвенцията, предприема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, посочени в чл. 1, в случай че предполагаемият извършител на престъплението се намира на нейна територия и държавата не го предаде на някоя от държавите, посочени в т. 1 на този член.

3. Тази конвенция не изключва всяка друга наказателна юрисдикция, осъществявана в съответствие с вътрешното законодателство.

Член 6

1. Всяка държава - страна по конвенцията, на чиято територия се намира предполагаемият извършител на престъплението, ако тя счита, че обстоятелствата го налагат, осигурява в съответствие със своето законодателство задържането на това лице или предприема всякакви други необходими мерки за осигуряване на неговото присъствие за срока, необходим за образуване на наказателно производство или започване на производство за екстрадиране. Тази държава - страна по конвенцията, предприема незабавно предварително следствие за установяване на фактите.

2. Задържането или другите мерки, посочени в т. 1 на този член, се съобщават незабавно пряко или чрез Генералния секретар на Организацията на обединените нации:

а) на държавата, където е извършено престъплението;

b) на държавата, обект на принудата или на опита за принуда;

с) на държавата, чийто гражданин е физическото лице или към която принадлежи юридическото лице, обект на принудата или на опита за принуда;

d) на държавата, чийто гражданин е заложникът или на чиято територия той пребивава постоянно;

е) на държавата, чийто гражданин е предполагаемият извършител на престъплението, или в случай на лице без гражданство - на държавата, на чиято територия той пребивава постоянно;

f) на международната междуправителствена организация, която е обект на принудата или на опита за принуда;

д) на всички други заинтересувани държави.

3. Всяко лице, спрямо което се предприемат мерките, посочени в т. 1 на този член, има право:

а) да се свърже незабавно с най-близкия съответен представител на държавата, чийто гражданин е то или която е упълномощена по друг начин да установи такава връзка, или при случай на лице без гражданство - на държавата, на чиято територия то пребивава постоянно;

b) да бъде посетено от представител на тази държава.

4. Правата, посочени в т. 3 на този член, трябва да бъдат упражнявани в съответствие със законите и правилата на държавата, на чиято територия се намира предполагаемият извършител на престъплението, при условие, че тези закони и правила позволяват пълното осъществяване на целите, за които са предоставени правата по силата на т. 3 на този член.

5. Разпоредбите на т. 3 и 4 на този член не накърняват правото на която и да е държава - страна по конвенцията, установила своята юрисдикция в съответствие с т. 1.b на чл. 5 да покани Международния комитет на Червения кръст да влезе във връзка с предполагаемия извършител на престъплението или да го посети.

6. Държавата, която провежда предварителното следствие, посочено в т. 1 на този член, съобщава незабавно заключенията от него на държавите или на организацията, посочени в т. 2 на този член, и ги уведомява дали възнамерява да упражни своята юрисдикция.

Член 7

Държавата, в която е възбудено наказателно преследване срещу предполагаемия извършител на престъплението, съобщава съгласно своето законодателство окончателния резултат от разследванията на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който уведомява за това другите заинтересувани държави и заинтересуваните международни междуправителствени организации.

Член 8

1. Ако държава - страна по конвенцията, на чиято територия е открит предполагаемият извършител на престъплението, не го екстрадира, тя е длъжна, без изключение и независимо дали престъплението е извършено или не на нейна територия, да предаде случая на своите компетентни органи за започване на наказателно производство в съответствие със законодателството на тази държава. Тези органи вземат решение по същия начин, както при случаите на всяко тежко престъпление от общ характер съобразно законодателството на тази държава.

2. На всяко лице, срещу което се провежда съдебно производство във връзка с някое от престъпленията, посочени в чл. 1, се гарантира справедливо отношение на всички фази на наказателното производство, включително ползуване от всички права и гаранции, предвидени от законодателството на държавата, на чиято територия се намира то.

Член 9

1. Искане за екстрадиция на предполагаем извършител на престъпление по силата на тази конвенция не се удовлетворява, ако замолената държава - страна по конвенцията, има съществени основания да счита, че:

а) искането за екстрадиция, свързано с престъпление, посочено в чл. 1, е представено с цел преследване или наказване на лице заради неговата расова, религиозна, национална или етническа принадлежност или политически възгледи или

b) на положението на даденото лице може да се навреди:

i) поради някоя от причините, посочени в буква "а" на този член, или

ii) поради факта, че съответните власти на държавата, имащи право да упражняват право на защита, не могат да установят връзка с него.

2. По отношение на престъпленията, посочени в тази конвенция, разпоредбите на всички договори и споразумения за екстрадиция, приложими между държави - страни по конвенцията, се изменят между тези държави дотолкова, доколкото те са несъвместими с тази конвенция.

Член 10

1. Престъпленията, посочени в чл. 1, подлежат на включване като престъпления, за които се предвижда екстрадиране, във всеки договор за екстрадиция, сключен между държави - страни по конвенцията. Държавите - страни по конвенцията, се задължават да включват такива престъпления като престъпления, за които се предвижда екстрадиране, във всеки договор за екстрадиция, който те сключват помежду си.

2. Ако държава - страна по конвенцията, която поставя като условие за екстрадирането съществуването на договор, получи искане за екстрадиция от друга държава - страна по конвенцията, с която тя не е обвързана с договор за екстрадиция, замолената държава може по своя преценка да счита тази конвенция като правно основание за екстрадиране по отношение на престъпленията, посочени в чл. 1. Екстрадицията се осъществява в съответствие с другите условия, предвидени от законодателството на държавата, към която е отправено искането.

3. Държавите - страни по конвенцията, които не поставят като условие за екстрадирането съществуването на договор, разглеждат в отношенията помежду си престъпленията, посочени в чл. 1, като престъпления, за които се предвижда екстрадиране, в съответствие с условията, предвидени от законодателството на държавата, към която е отправено искане за екстрадиция.

4. За целите на екстрадицията престъпленията, посочени в чл. 1, се разглеждат между държавите - страни по конвенцията, като извършени не само на мястото на извършването им, но също и на територията на държавите, от които се изисква да установят своята юрисдикция в съответствие с т. 1 на чл. 5.

Член 11

1. Държавите - страни по конвенцията, си оказват взаимно най-пълна помощ във връзка с наказателно-процесуални действия, предприети по отношение на престъпленията, посочени в чл. 1, включително предоставяне на всички доказателства, с които те разполагат и които са необходими за целите на съдебното производство.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член не засягат задълженията за взаимна правна помощ, установени във всеки друг договор.

Член 12

Доколкото Женевските конвенции от 1949 г. за защита на жертвите от войната или Допълнителните протоколи към тези конвенции са приложими при конкретно действие на вземане на заложници и доколкото държавите - страни по тази конвенция, са задължени по силата на тези конвенции наказателно да преследват или да екстрадират лице, което взема заложници, тази конвенция не се прилага при случай на вземане на заложници в условията на въоръжени конфликти в смисъла на Женевските конвенции от 1949 г. и протоколите към тях, включително въоръжени конфликти, посочени в т. 4 на чл. 1 от Допълнителен протокол I от 1977 г., при които народите воюват срещу колониалното господство, чуждата окупация и расистките режими в упражняване на правото си на самоопределение, провъзгласено в Устава на Организацията на обединените нации и в Декларацията за принципите на международното право, отнасящи се до приятелските отношения и сътрудничеството между държавите, в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации.

Член 13

Тази конвенция не се прилага в случаите, когато престъплението е извършено на територията само на една държава, когато заложникът и предполагаемият извършител на престъплението са граждани на тази държава и когато предполагаемият извършител на престъплението се намира на територията на тази държава.

Член 14

Нищо в тази конвенция не може да бъде тълкувано като оправдание за нарушаване на териториалната цялост или политическата независимост на дадена държава в нарушение на Устава на Организацията на обединените нации.

Член 15

Разпоредбите на тази конвенция не засягат прилагането на договорите за убежище, действуващи в момента на приемането на тази конвенция, по отношение на държавите - страни по тези договори; но държава - страна по тази конвенция, не може да се позове на тези договори по отношение на друга държава - страна по конвенцията, която не е страна по тези договори.

Член 16

1. Всеки спор между две или няколко държави - страни по конвенцията, относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, който не е разрешен по пътя на преговори, се предава, по молба на едната от тях, на арбитраж. Ако в срок от 6 месеца от датата на предаване на молбата за арбитраж страните не постигнат съгласие по въпроса за организирането на арбитража, всяка от тях може да отнесе спора с молба до Международния съд съгласно Статута на съда.

2. Всяка държава при подписване или ратифициране на тази конвенция или при присъединяване към нея може да заяви, че не се счита обвързана с разпоредбите на т. 1 на този член. Другите държави - страни по конвенцията, не са обвързани с разпоредбите на т. 1 на този член по отношение на държава - страна по конвенцията, която е направила такава резерва.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, която е направила резерва съгласно разпоредбите на т. 2 на този член, може по всяко време да оттегли тази резерва чрез уведомление до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 17

1. Тази конвенция е открита за подписване от всички държави до 31 декември 1980 г. в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк.

2. Конвенцията подлежи на ратификация. Ратификационните документи се предават за съхранение на Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Тази конвенция е открита за присъединяване на всяка държава. Документите за присъединяване се предават за съхранение на Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 18

1. Тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на предаване за съхранение на двадесет и втория ратификационен документ или документ за присъединяване при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

2. За всяка държава, която ратифицира конвенцията или се присъедини към нея след предаването за съхранение на двадесет и втория ратификационен документ или документ за присъединяване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден от датата на предаване за съхранение на нейния ратификационен документ или документ за присъединяване.

Член 19

1. Всяка държава - страна по конвенцията, може да денонсира тази конвенция чрез писмено уведомление до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

2. Денонсирането влиза в сила 1 година след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 20

Оригиналът на тази конвенция, чиито текстове на английски, арабски, китайски, испански, френски и руски език са еднакво автентични, се предава за съхранение на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който ще изпрати заверени копия от нея до всички държави.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от своите правителства, подписаха тази конвенция, открита за подписване в Ню Йорк на 18 декември 1979 г.

УКА3 № 3418

У К А 3 № 3418

на Държавния съвет от 16 декември 1987 г.

(ДВ, бр. 98 от 1987 г.)

Държавният съвет на Народна република България на основание чл. 93, точка 14 от Конституцията на Народна република България

П 0 С Т А Н 0 В Я В А:

Ратифицира Международната конвенция за борба срещу вземането на заложници при следните условия:

1. Резерва по чл. 16, точка 1:

"Народна република България не се счита обвързана с разпоредбите на чл. 16, точка 1 от Международната конвенция за борба срещу вземането на заложници и заявява, че за предаването на всеки спор по тълкуването и прилагането на конвенцията между държавите - страни по нея, на арбитраж или в Международния съд е необходимо за всеки отделен случай съгласието на всички страни, участвуващи в спора."

2. Декларация по чл. 9, точка 1:

"Народна република България осъжда всички прояви на международния тероризъм, чиито жертви са не само държавни и обществени деятели, но и много невинни граждани, включително майки, деца, старци, и който оказва все по-голямо дестабилизиращо въздействие върху международните отношения, значително усложнява политическото решаване на кризисните ситуации, независимо от причините, с които се обясняват терористичните действия. Народна република България счита, че точка 1 от чл. 9 на тази конвенция следва да се прилага по такъв начин, че това да съответствува на провъзгласените в конвенцията цели, включващи развитието на международното сътрудничество и приемането на ефективни мерки за предотвратяване, преследване и наказване извършването на всички действия на вземане на заложници като прояви на международния тероризъм, включително чрез предаване на предполагаемите извършители на престъплението."

ЗАКОН

З А К О Н

за приемане на Декларация за признаване задължителната

юрисдикция на Международния съд и за оттегляне на

резервите по разпоредбите на някои международни

конвенции, предвиждащи такава юрисдикция

(ДВ, бр. 41 от 1992 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Чл. 2. Република България оттегля резервите по:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

8. член 16, т. 1 на Международната конвенция за борба срещу вземането на заложници, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 17 декември 1979 г. (ДВ, бр. 41 от 1988 г.), ратифицирана с Указ № 3418 от 16 декември 1987 г. (ДВ, бр. 98 от 1987 г.);

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .