Държавен вестник, брой 48 от 23.VI

Отменена с чл. 28, т. 3 от Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите - ДВ, бр. 97 от 11 декември 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.

Член 1

Обхват по отношение на лицата

(1) Тази спогодба се прилага по отношение на местни лица на едната или на двете договарящи държави.

(2) Като местни лица на едната договаряща държава се считат:

1. по отношение на Народна република България - физически лица, които са граждани на Народна република България, както и юридически лица, които имат седалище в Народна република България или са регистрирани там;

2. по отношение на Кралство Норвегия - всяко лице, което по силата на законодателството на Норвегия подлежи на данъчно облагане там на основание своето местожителство, местопребиваване, седалище на ръководство или друг подобен критерий, но с изключение на лица, подлежащи на облагане в Норвегия само с оглед на доходите от източници в Норвегия или за имущество, находящо се в нея.

(3) Ако едно физическо лице съгласно ал. 2 е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на тази договаряща държава, с която има по-тесни лични и стопански отношения (център на жизнените интереси).

(4) Ако лице, различно от физическо лице, съгласно ал. 2 е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на тази договаряща държава, в която се намира мястото на действителното му ръководство на стопанска дейност.

Член 2

Данъци, за които се прилага спогодбата

(1) Тази спогодба се прилага за следните данъци:

1. в Народна република България:

а) данък върху общия доход;

б) данък върху дохода на неоженените, неомъжените, овдовелите, семейните или разведените без деца;

в) данък върху печалбата;

г) данък върху сградите;

2. в Кралство Норвегия:

а) национален данък върху дохода;

б) окръжен данък върху дохода;

в) общински данък върху дохода;

г) национална вноска за данъчния изравнителен фонд;

д) национален данък върху имуществото;

е) общински данък върху имуществата;

ж) национално облагане на възнаграждението на дейци на изкуството - нерезиденти;

з) данък на моряците.

(2) Спогодбата се прилага и за всички данъци от същия или подобен по естеството си вид, които са въведени след нейното подписване наред с данъците по предходната алинея или вместо тях. Ако компетентните органи на договарящите държави нямат еднакво становище по прилагането на предходното изречение, ще се разгледа въпросът, дали е необходимо да се измени тази спогодба.

Член 3

Общи определения

(1) Употребяваните в тази спогодба общи понятия имат следното значение:

1. "договарящи държави" означава според контекста Народна република България или Кралство Норвегия;

2. "Народна република България" означава суверенната територия на държавата, земните недра, териториалните й води и морските зони, намиращи се извън тези води, в които Народна република България съгласно своето законодателство и международното право упражнява суверенните си права;

3. "Кралство Норвегия" означава Кралство Норвегия: понятието не включва Свалбард, Ян Майен и Норвежките територии (Байлент);

4. "международен транспорт" означава всеки транспорт с кораб, самолет или шосейно превозно средство, извършван от местно лице на едната договаряща държава, освен ако транспортът се извършва само между места на територията на другата договаряща държава;

5. "компетентни органи" означава:

а) в Народна република България - министъра на финансите или негов упълномощен представител;

б) в Кралство Норвегия - министъра на финансите или негов упълномощен представител;

6. "лице" включва физическо или юридическо лице, а така също и всяка друга групировка, която се счита за юридическо лице за целите на данъчното облагане;

7. "предприятие на договарящата държава" означава предприятие, ръководено от местно лице на тази договаряща държава.

(2) При прилагането на спогодбата всеки термин, който не е изрично дефиниран, ако от контекста не се налага нищо друго, има това значение, което му се придава от националното законодателство на договарящата държава, в която се извършва облагането.

Член 4

Облагане на печалбата от стопанска дейност

(1) Печалбата на местно лице на едната договаряща държава може да се облага с данък в другата договаряща държава само тогава, когато упражнява дейността си чрез разположеното там място на стопанска дейност. Облагането с данък в такъв случай се ограничава само до частта от печалбата, която може да се отнесе към това място на стопанска дейност.

(2) Ако предприятие на едната договаряща държава упражнява дейността си в другата договаряща държава чрез организирано там място на стопанска дейност, към него ще се отнася печалбата, която то би реализирало, ако би упражнявало същата или подобна дейност при същите или подобни условия като самостоятелно предприятие и ако би било напълно независимо във взаимоотношенията си с предприятието, чието място на стопанска дейност е.

(3) При определяне печалбата на едно място на стопанска дейност се разрешава приспадането на разходите, възникнали за упражняване дейността на същото, включително управленските и общите административни разходи независимо от това, дали те са възникнали в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.

(4) Въз основа на проста покупка на стоки не се начислява печалба за място на стопанска дейност.

(5) Разпоредбите на този член се прилагат без оглед на това, дали местно лице на едната договаряща държава упражнява стопанската си дейност в другата договаряща държава само за себе си или съвместно с други лица, а също така, когато другите лица са местни лица на другата договаряща държава.

(6) Разпоредбите на този член не засягат предвидените в другите членове разпоредби за облагане с данък.

Член 5

Място на стопанска дейност

(1) По смисъла на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място, чрез което местно лице на едната договаряща държава упражнява стопанска дейност в другата договаряща държава било самостоятелно или съвместно с други лица, цялостно или частично.

(2) Изразът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) филиал или седалище на управление;

б) завод, ателие или магазин;

в) бюро (търговско, туристическо, транспортно, дизайнерско, сервизно и др.);

г) сервизна служба;

д) мина, петролно или газово находище, каменоломна или друго място за експлоатация на земни богатства;

е) строителство или монтаж с продължителност повече от дванадесет месеца.

(3) Участие на местно лице на Кралство Норвегия в едно смесено дружество, образувано съгласно българското законодателство, се счита за разположено в Народна република България място на стопанска дейност.

(4) Независимо от предходните разпоредби на този член не се счита като място на стопанска дейност:

а) определено място, което се използува изключително за покупка на стоки;

б) наличие на материали или стоки на предприятието, които се държат само за лагеруване, за изложба и за доставка;

в) стокови наличности на предприятието, поддържани изключително за обработка или преработка от друго предприятие;

г) определено място, което се поддържа изключително за събиране на информация за предприятието;

д) стокови наличности, изложени от предприятието на стоков панаир или изложба, които се продават след приключването на панаира или изложбата;

е) определено място, което обслужва изключително дейност, която за предприятието има подготвителен характер или е помощна дейност;

ж) определено място, поддържано изключително за да се упражнява някоя от посочените в букви "а" до "е" дейности при условие, че общият резултат от тази дейност има подготвителен характер или е помощна дейност.

(5) Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 на този член, когато лице, освен представител с независим статут, за когото се отнася ал. 6 на този член, действува от името на предприятие и притежава пълномощия, които то редовно упражнява в едната договаряща държава за сключване на договори от името на предприятието, това предприятие се счита, че има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на това лице са ограничени до тези, споменати в ал. 4, които, ако се упражняват посредством определено място, не биха позволили да се счита това определено място за място на стопанска дейност съгласно предписанията на тази алинея.

(6) Не се счита, че местно лице на договарящата държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава единствено поради факта, че то извършва своята дейност в тази държава посредством посредник, общ комисионер или какъвто и да е друг представител с независим статут при условие, че тези лица действуват в нормалните граници на своята работа.

Член 6

Международен транспорт

(1) Печалбата от експлоатацията на кораби, самолети и шосейни превозни средства в международния транспорт може да се облага само в договарящата държава, в която лицето, на което принадлежи предприятието, е местно лице.

(2) Предходната алинея се прилага и за печалби от участие в пул, в смесено дружество за експлоатация или в международна агенция за експлоатация.

Член 7

Заплати, надници и други подобни възнаграждения

(1) Заплати, надници и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава получава от несамостоятелна работа, се облагат с данък само в тази държава, освен ако работата се извършва в другата държава. Ако работата се извършва там, получените за нея възнаграждения се облагат в другата държава.

(2) В отклонение от предходната алинея възнагражденията, получавани от местно лице на едната договаряща държава, получени за несамостоятелна работа, извършвана в другата договаряща държава, подлежат на облагане в първата договаряща държава, ако:

а) получателят се намира в другата договаряща държава за период или периоди, които съвкупно не надвишават 183 дни за всеки дванадесетмесечен период; и

б) възнаграждението се плаща от или чрез работодател, който е местно лице на държавата, на която е местно лице и получателят; и

в) възнаграждението не произтича от място на стопанска дейност, което работодателят има в другата държава.

(3) Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получавано от местно лице на едната договаряща държава за трудова дейност, извършвана на борда на кораб, самолет или шосейно превозно средство на международния транспорт, подлежи на облагане само в тази държава.

(4) Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, плащано от едната договаряща държава или от фонд, създаден от нея или от нейно политическо подразделение или местна власт за служба, извършвана на тази държава или на нейното поделение или на нейната местна власт в изпълнение на административни функции, подлежи на облагане само в тази държава.

(5) Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получавано от местно лице на едната договаряща държава от несамостоятелна работа в другата договаряща държава, в агенции или представителства, обслужващи международния транспорт или туризма, в културни институции, а така също и възнаграждения, плащани за дейност в пресата, радиото или телевизията, подлежат на облагане само в първата държава за период, не по-дълъг от 4 години.

Но разпоредбите на тази алинея ще се прилагат само за лица, които се намират в другата договаряща държава с единствената цел да извършват посочените дейности, и само ако възнаграждението произтича от източници в първата държава.

Член 8

Дивиденти

(1) Дивиденти, които се плащат от дружество, което е местно лице на една от договарящите държави, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.

(2) Въпреки това такива дивиденти могат също да бъдат облагани в договарящата държава, на която дружеството, което плаща дивиденти, е местно лице, и съгласно законодателството на тази държава, но ако получателят е действителният ползувател на дивидентите, така определеният данък не може да надвишава 15 на сто от брутната сума на дивидентите.

Тази алинея не засяга облагането на дружеството по отношение на печалбите, от които се плащат дивидентите.

(3) Терминът "дивиденти" означава доход от акции или други права, които съгласно националното законодателство на договарящата държава са приравнени на доход от акции.

(4) Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се прилагат, ако ползуващият притежател на дивидентите като местно лице на договарящата държава е организирал стопанска дейност в другата договаряща държава, на която дружеството, което плаща дивидентите, е местно лице, чрез разположено там място на стопанска дейност и участието, с оглед на което се плащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 4.

Когато дружеството, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доход от другата договаряща държава, тази друга държава не може да облага с данък дивидентите, плащани от дружеството, освен ако тези дивиденти се плащат на местно лице на тази друга държава или ако участието, с оглед на което се плащат дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност, разположено в тази друга държава, нито се облагат неразпределените печалби на дружеството с данък, с който се облагат неразпределени печалби, дори ако платените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доход, произтичащи от тази друга държава.

Член 9

Лихви

(1) Лихви, които произхождат от едната договаряща държава и се изплащат на местни лица на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава.

(2) Предходната алинея не се прилага, когато местното лице, получаващо лихвите, упражнява стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност и вземането, за което се заплащат лихвите, действително принадлежи на това място на стопанска дейност. В този случай се прилага чл. 4.

Член 10

Доходи от авторски права и лицензии

(1) Доходите от авторски права и лицензии, получавани от източник в едната договаряща държава от местно лице на другата договаряща държава, подлежат на облагане само в тази друга държава.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат, ако получателят на лицензионните такси, който е местно лице на едната договаряща държава, упражнява в другата договаряща държава, от която произхождат лицензионните такси, стопанска дейност чрез разположено там място на стопанска дейност и правото или имуществото, за които се плащат лицензионните такси, действително принадлежат към това място на стопанска дейност. В такъв случай се прилага чл. 4.

(3) Понятието "авторски права и лицензионни такси", използувано в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени от продажба, използуване или предоставяне на правото на използуване на:

а) авторски права върху произведения на науката, литературата и изкуството;

б) изобретения (защитени или незащитени с патенти или авторски свидетелства) и рационализаторски предложения;

в) промишлени и общополезни образци;

г) фабрични марки;

д) фирмени наименования;

е) програми за изчислителни машини;

ж) ленти за производство на грамофонни плочи и други предмети за възпроизводство на звук;

з) плочи, ленти и филми, използувани за радиопредавания, в киното и телевизията;

и) промишлен опит и знания (ноу-хау).

(4) Разпоредбите на този член се прилагат и по отношение на доходите от:

а) продажби, използуване или предоставяне на право на използуване на единични екземпляри от промишлено, търговско и научно оборудване или други научни и технически средства, както и от извършени технически услуги, ако тези доходи са свързани с предвидените в този член продажби, използуване или предоставяне право на използуване;

б) производство на записи върху грамофонни плочи, ленти и други предмети за възпроизводство на звук.

Член 11

Независими лични услуги

(1) Доходи, които местно лице на една договаряща държава получава от професионални услуги или от други дейности от независим характер, подлежат на облагане с данък само в тази държава, освен ако то има място на стопанска дейност за упражняване на своята дейност. Ако това местно лице има място на стопанска дейност, то подлежи на облагане съобразно чл. 4 на тази спогодба.

(2) Понятието "професионални услуги" включва по-специално самостоятелно упражняване научна, литературна, художествено-артистична, възпитателна или преподавателска дейност, както и самостоятелната дейност на лекари, зъболекари, адвокати, инженери, архитекти и счетоводители.

Член 12

Дейци на изкуството и спортисти

(1) Независимо от разпоредбите на чл. 7 и 11 доходите, които местно лице на едната договаряща държава получава за личната му дейност в другата държава като деец на изкуството (сценично, филмово, радио- или телевизионно изкуство), като музикант или като спортист от неговата лична дейност, подлежат на облагане в тази друга държава.

(2) Когато дейностите, посочени в предходната алинея, се осъществяват в рамките на културния обмен между договарящите държави, доходът от тези дейности подлежи на облагане само в държавата, на която деецът на изкуството, музикантът или спортистът е местно лице.

Член 13

Студенти

Плащания, получени от студент или стажант, който е местно лице на едната договаряща държава, а престоява в другата договаряща държава само с цел следване или обучение, не подлежат на облагане в тази друга държава, ако произхождат от източници, които се намират извън тази държава.

Член 14

Доходи от недвижимо имущество

(1) Доходи, които получава местно лице на едната договаряща държава от намиращо се в другата договаряща държава недвижимо имущество, може да се облагат в тази друга държава.

(2) Изразът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира имуществото.

Член 15

Печалби от продажба на имущество

(1) Печалби, които местно лице на едната договаряща държава получава от продажба на недвижимо имущество, намиращо се в другата държава, може да се облагат в тази друга държава.

(2) Печалби от продажба на движимо имущество, което представлява имущество на място на стопанска дейност, каквото местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, включително печалби от продажбата на такова място на стопанска дейност, може да се облагат в другата държава.

(3) Печалби от продажби на кораби, самолети или шосейни превозни средства, използувани в международния транспорт, както и печалби от продажба на движимо имущество, служещо за експлоатацията на тези кораби, самолети или шосейни превозни средства, може да се облагат само в договарящата държава, на която съгласно чл. 6 е предоставено правото да облага печалбите от тази дейност.

(4) Печалби от продажбата на непосочено в ал. 1, 2 и 3 имущество може да се облагат само в договарящата държава, на която продавачът е местно лице.

Член 16

Пенсии

Пенсии и други подобни плащания, получавани от местно лице на едната договаряща държава, подлежат на облагане само в тази държава.

Член 17

Други доходи

Доходи на местно лице на едната договаряща държава, които не се уреждат в предходните членове, може без оглед на произхода им да се облагат само в тази държава.

Член 18

Имущество

(1) Недвижимо имущество, принадлежащо на местно лице на едната договаряща държава и намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага в тази друга държава.

(2) Движимо имущество, числящо се към място на стопанска дейност, което местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, може да се облага в тази друга държава.

(3) Кораби, самолети и шосейни превозни средства, използувани в международния транспорт, както и движимо имущество, служещо за експлоатацията на тези кораби, самолети или шосейни превозни средства, може да се облагат само в договарящата държава, която съгласно чл. 6 има право да облага печалбите от тази дейност.

(4) Всички други имуществени части на местно лице на едната договаряща държава може да се облагат само в тази държава.

Член 19

Методи за освобождаване

(1) Ако местно лице на едната договаряща държава получава доходи или има имущество и ако тези доходи и това имущество се облагат с данък съгласно тази спогодба в другата договаряща държава, то първата държава изключва тези доходи или това имущество от облагане с данък, като се имат предвид ал. 2 и 3 на този член.

(2) Когато в съответствие с разпоредба на тази спогодба доход или имущество на местно лице на едната договаряща държава се изключва от облагане в тази държава, тази държава може независимо от това да определя сумата на данъка за останалия доход или имущество на това местно лице, като вземе предвид изключените от облагане доходи или имущества.

(3) Когато местно лице на едната договаряща държава получава доход, който в съответствие с разпоредбите на чл. 8 на тази спогодба подлежи на облагане в другата договаряща държава, първата държава ще разрешава като намаление на данъка върху дохода на това лице сумата, която е равна на данъка, платен в другата държава. Това намаление обаче не може да надвишава частта на данъка, който е изчислен, преди да се даде намалението, отговаряща съответно на този доход, произтичащ от тази друга държава.

Член 20

Равенство в третирането

(1) Граждани на една договаряща държава и юридически лица по смисъла на чл. 1 от спогодбата не бива да се подлагат в другата договаряща държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, което е различно или по-тежко от облагането, на което са подложени или могат да бъдат подложени гражданите на другата държава при същите условия.

(2) Облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде в тази друга държава по-неблагоприятно от облагането на предприятията на тази друга държава, извършваща същата дейност.

(3) Разпоредбите на този член не могат да се считат, че задължават Норвегия да разрешава на лица, които не са граждани на Норвегия, данъчното облекчаване, което е разрешено на репатриращи се норвежки граждани или на лица, родени от родители, които имат норвежко гражданство.

(4) Този член важи за данъци от всякакъв вид и наименование, а не само за изброените в чл. 2.

Член 21

Дипломатически и консулски служители

Тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите и консулските представителства съгласно общите правила на международното право или въз основа на специални споразумения.

Член 22

Размяна на информация

(1) Компетентните органи на договарящите държави разменят информация, която е необходима за изпълнението на тази спогодба, относно данъците, за които се прилага спогодбата, доколкото това е допустимо съгласно националното законодателство на договарящите държави. Така получените информации и материали следва да се считат поверителни и може да се използуват само за целите на тази спогодба.

(2) Алинея 1 не може да се тълкува по начин, който задължава едната договаряща държава:

а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на едната или другата договаряща държава;

б) да дава информация, която не може да се набави съгласно законите или по обичайния административен ред на едната или другата договаряща държава;

в) да дава информации, които биха издали (разкрили) търговска, индустриална, промишлена или професионална тайна или процедура, или информация, разкриването на които би било в противоречие с обществения ред (ордър публик).

Член 23

Уреждане на спорни въпроси

(1) Ако местно лице на едната договаряща държава е на мнение, че мерки на едната договаряща държава или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до облагане, което не съответствува на тази спогодба, то може независимо от предвидените съгласно вътрешнодържавното право на тези държави способи за обжалване да отнесе случая до компетентните власти на договарящата държава, на която то е местно лице. Случаят трябва да бъде представен в срок от 3 години от първото известяване на действие, предизвикало данъчно облагане, несъответствуващо на разпоредбите на спогодбата.

(2) Ако възражението е основателно и ако компетентният орган не може да достигне самостоятелно до задоволително решение на спора, той трябва да бъде решен по взаимно съгласие с компетентния орган на другата договаряща държава, за да се избегне данъчно облагане, което не е в съгласие със спогодбата. Постигнатото съгласие ще бъде прилагано независимо от сроковете по националното законодателство на договарящите държави.

(3) Компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да отстранят трудностите и съмненията, които възникват при тълкуването или прилагането на тази спогодба, по взаимно съгласие. Те ще могат също така съвместно да обсъдят как да се избягва двойното облагане в случаите, които не се разглеждат в спогодбата.

Член 24

Влизане в сила

(1) Тази спогодба подлежи на ратифициране и ратификационните документи ще се разменят колкото е възможно най-скоро в Осло.

(2) Тази спогодба влиза в сила на първото число на третия месец, следващ месеца, в който е станала размяната на ратификационните документи, и разпоредбите й се прилагат за всички данъци, които се събират за календарната година, започваща след 31 декември на календарната година, в която е извършена размяната на ратификационните документи.

Член 25

Прекратяване действието

Тази спогодба остава в сила дотогава, докато бъде денонсирана от една от договарящите държави. Всяка от договарящите държави може да денонсира спогодбата след изтичане на три години от деня на влизането й в сила писмено по дипломатически път не по-късно от шест месеца преди изтичането на всяка календарна година. В такъв случай спогодбата ще се прилага за последен път по отношение на данъците, които се събират за календарната година, за която се извършва прекратяването.

В удостоверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени, подписаха тази спогодба.

Изготвена в София на 1 март 1988 г. в два оригинални екземпляра, всеки на английски език.