Държавен вестник, брой 25 от 8.III

Чл. 1. Наказанията лишаване от свобода се изпълняват по реда на влизането на присъдите в сила.

Чл. 2. (1) Отделно по реда на чл. 157 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) се изпълняват наказанията, по отношение на които не се прилагат чл. 23-25 и 27 от Наказателния кодекс, а именно:

1. наказанието, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от Наказателния кодекс - от наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление;

2. остатъкът от наказанието при условно предсрочно освобождаване - от наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление;

3. (нова - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) присъдите по чл. 26 НК.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) Ако условната присъда или определението за изтърпяване на остатъка при условно предсрочно освобождаване или присъдата се получи в затвора или поправителния дом, след като е започнало изпълнението на наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление, администрацията внася в личното досие на лишения от свобода съответните изменения.

(3) В случаите по ал. 2 за начало на изпълнението на условно наложеното наказание или на остатъка от наказанието при условно предсрочно освобождаване се счита началото на изпълнението на наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) Ако в затвора или поправителния дом се получи за изпълнение влязла в сила присъда по друго дело с наложено наказание лишаване от свобода по отношение на лице, задържано с мярка за неотклонение, изпълнението на присъдата започва от датата на получаването й.

(5) За внесените промени се уведомява допълнително съответният прокурор.

Чл. 3. (1) Когато в затвора или поправителния дом се получат две или повече присъди по отношение на които могат да се приложат чл. 25 или 27 от Наказателния кодекс, администрацията незабавно уведомява лишения от свобода да подаде молба до съда, а също така прокурора, упражняващ надзор за законност.

(2) В молбата на лишения от свобода трябва да се посочат: датите на присъдите и съдът, който ги е постановил, номерата на делата, видът и размерът на наказанията, каква част от тях е изтърпяна, има ли помилване или предсрочно освобождаване, по кои присъди и в какъв размер, определено ли е общо наказание до този момент, по кои присъди и какво. Администрацията на затвора съдействува на молителя за събиране на необходимите данни.

(3) Администрацията на затвора или поправителния дом в срок от 24 часа препраща молбата на съда, който е компетентен да определи общото наказание или да извърши присъединяването.

(4) В съпроводително писмо се съобщават данните за задържането под стража, изтърпяното наказание и евентуалното помилване или предсрочно освобождаване.

Чл. 4. (1) Надзорът за законност се упражнява от окръжния прокурор по местонахождението на затвора или на поправителния дом или определен от него прокурор, а дейността по чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 ЗИН - от всички прокурори и съдии.

(2) Прокурорите и съдиите могат да посещават местата за лишаване от свобода и в извънработно време. Те могат да разговарят с лишените от свобода и в отсъствие на други лица.

(3) Когато посещенията в местата за лишаване от свобода се предприемат по искане на политически партии, комитети, дружества и други обществени организации, прокурорите и съдиите могат да привличат за участие и представители на тези организации.

Чл. 5. (1) Администрацията е длъжна да разгледа предложенията по чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 ЗИН в двуседмичен срок. За направеното тя уведомява съответния прокурор или съдия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Когато администрацията не уважи предложението по предходната алинея, тя го изпраща на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и уведомява за това съответния прокурор или съдия.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Министерството на правосъдието осъществява ръководството на местата за лишаване от свобода чрез Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Затворнически общежития са само онези поделения на затворите и поправителните домове, които са изрично обявени за такива със заповед на министъра на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Не могат да бъдат обособявани като затворнически общежития външните работни обекти, които нямат необходимите жилищни, комунално-битови и други помещения. Работещите в тях лишени от свобода се настаняват в затворите, поправителните домове или в затворническите общежития.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Откриването на работните обекти по ал. 2 става със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода се разпределят по затвори, поправителни домове и затворнически общежития в съответствие с приложение № 1.

Чл. 8. (1) При постъпването им в затвора лишените от свобода се настаняват в отделни помещения, където престояват от 3 до 5 денонощия. През това време се подлагат на медицински преглед, психологическо изследване и санитарна обработка, запознават се с правилата за вътрешния ред и с правата и задълженията им.

(2) За иззетите при постъпването вещи и ценности се съставя протокол в три екземпляра: един се прилага към вещите, един - към досието и един се предава на лишения от свобода.

(3) По желание на осъдените и за тяхна сметка вещите им се изпращат на посочени от тях лица.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1999 г., в сила от 05.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) Иззетите при постъпването пари, както и всички получени след това суми се внасят на личен влог в Държавна спестовна каса или се изпращат на близките по желание на лишения от свобода. Суми до 50 лв. могат да се задържат в касата на затвора или поправителния дом за ползуване съобразно правилата на режима. За тях се води специална отчетност.

Чл. 9. (1) В срок от два дни за всеки новопостъпил се завежда лично досие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) В срок от пет дни се уведомяват военното окръжие и военноотчетното бюро по местожителството на лишения от свобода.

(3) На лишения от свобода незабавно се дава възможност да уведоми близките си за постъпването в затвора или поправителния дом и за правата му на свиждане, кореспонденция, колетни пратки и пари за лични нужди.

Чл. 10. В срок до пет дни новопостъпилите се приемат от ръководството на затвора, което, след като ги изслуша и се запознае с всички документи и със заключенията на психолога и лекаря, ги разпределя по отряди и определя вида и мястото на работата, която ще изпълняват.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Администрацията на затворите, които имат обособени поделения за рецидивисти, в тридневен срок от получаването на присъдата е длъжна да премества в тях всички осъдени, които трябва да изтърпяват наказанието си там. Ако в затвора няма поделения за рецидивисти, администрацията е длъжна в същия срок да предложи на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" преместването им и да ги изолира от останалите.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") в заведенията от закрит тип за рецидивисти могат да бъдат настанявани за нуждите на обслужващата дейност до 15 % осъдени от закрит тип за нерецидивисти, устойчиви на отрицателно влияние и годни да подпомагат възпитателния процес. В тези случаи е необходимо писмено съгласие на осъдените.

(2) Със заповед на главния директор на ГД "ИН" може да се превеждат лишени от свобода нерецидивисти - мъже, за нуждите на обслужващата дейност в затворите за жени и поправителните домове. Те се настаняват изолирано от лишените от свобода - непълнолетни и жени.

(3) В затворническите общежития от закрит тип не се настаняват лишени от свобода с висока степен на риск от извършване на нарушения и престъпления.

Чл. 12. (1) Затворите за млади пълнолетни се обособяват със заповед на министъра на правосъдието.

(2) В затворите по ал. 1 могат да се изпращат и определен брой, но не повече от 20 на сто подбрани възрастни затворници, за да подпомагат възпитателния процес. Тази разпоредба се прилага и за младежките помещения и производствените бригади в останалите затвори.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Отделенията за страдащи от психически разстройства се обособяват със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Чл. 14. Опасността от влошаване на здравословното състояние по смисъла на чл. 15, ал. 3 ЗИН се удостоверява с медицинско свидетелство.

Чл. 15. (1) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) В състава на комисиите по чл. 17 ЗИН се включва един заместник-началник на затвора или поправителния дом, определен от съответния началник. В затворническо общежитие, където няма отряди, в състава на комисията се включва началникът на общежитието.

(2) Комисиите по чл. 17 ЗИН разглеждат въпросите за изменяне на режима, за условно предсрочно и предсрочно освобождаване на лишените от свобода най-малко един път на два месеца. Заседанията са редовни, ако всички членове на комисията са уведомени писмено и присъствуват най-малко 2/3 от тях. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъствуващите.

(3) За заседанията се съставят протоколи, които се подписват от всички присъствуващи членове.

(4) Решенията на комисиите по въпросите за условното предсрочно и предсрочното освобождаване и тези, с които режимът се изменя в по-тежък или се отказва изменянето му в по-лек, се мотивират.

Чл. 16. (1) Лишените от свобода се разпределят по отряди в зависимост от правната и личностната им характеристика и обектите, на които работят.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Преместването от един отряд в друг става по нареждане на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Числеността на отрядите се определя в зависимост от типа на затвора или затворническото общежитие и не може да надвишава: 150 души в затворническо общежитие от открит тип; 100 души в затворническо общежитие от преходен тип; 80 души в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; 60 души в затвор или затворническо общежитие за рецидивисти.

Чл. 17. Въпросите на организацията и задачите на Научно-методическия съвет по затворно дело се уреждат от министъра на правосъдието.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода се преместват за лечение в болничните заведения в местата за лишаване от свобода по нареждане на главния директор на ГД "ИН".

(2) Лишените от свобода се изпращат за лечение в граждански здравни заведения от началника на затвора или поправителния дом по предложение на лекаря на затвора или поправителния дом.

(3) След приключване на лечението лишените от свобода се връщат в затвора, от който са били преведени или изпратени.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Частта от полагащото се на лишените от свобода възнаграждение за положен труд, която остава, след като се направят съответните удръжки и се заделят следващите се по режима суми, се внася на личен влог в посочена от тях банка, която има клон по местонахождението на затвора или поправителния дом, или с тяхно писмено съгласие и за тяхна сметка се изпраща на близките им.

(2) За съхраняваните в касата на затвора или поправителния дом суми за задоволяване личните нужди на лишените от свобода се води специална отчетност.

Чл. 20. (1) Удръжките по чл. 25, ал. 3 ЗИН се изчисляват по реда на чл. 341 от Гражданско-процесуалния кодекс върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 25, ал. 2 ЗИН се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.

(2) Удръжки без наложен по съответния ред запор могат да се правят само за надвзети суми вследствие счетоводно-технически грешки и въз основа на заповед по чл. 89 ЗИН. При преместване от един затвор или поправителен дом в друг тези удръжки продължават да се правят и на новото място въз основа на документ, издаден от затвора или поправителния дом, на който се дължат сумите, или въз основа на препис от заповедта по чл. 89 ЗИН.

Чл. 21. (1) Лишените от свобода работят на шестдневна работна седмица.

(2) Когато в отделни производства и дейности не е възможно да се осигури работа в шестия ден, със заповед на министъра на правосъдието те преминават на петдневна работна седмица.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) Разрешението за полагане на извънреден труд се дава в писмена форма от главния директор на Главната дирекция за всеки случай отделно или за определен период, но не по-голям от един месец. По изключение за лишени от свобода, които изпълняват определен вид работа, разрешението може да бъде дадено и за по-продължителен период от време, като се спазват нормите за извънреден труд, установени в трудовото законодателство.

(2) За извънредния труд на всеки лишен от свобода се води отчетност. При преместване от един затвор в друг или от един обект в друг се съобщава служебно за положения вече извънреден труд през изтеклата част от годината.

Чл. 23. (1) Лишените от свобода ползуват седмична почивка в съботни и неделни дни. По изключение, когато това се налага от характера на работата, седмичната почивка може да се даде и в други дни.

(2) Заетите в селскостопанска и друга специфична дейност от обслужващата сфера на местата за лишаване от свобода ползуват междудневна и седмична почивка по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом, съобразен с нормите на трудовото законодателство.

(3) В един от двата почивни дни с лишените от свобода се организират хигиенно-битови, спортни и културно-масови мероприятия.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) Извънредният труд в почивни и празнични дни се зачита за намаляване срока на наказанието по реда на чл. 41, ал. 3 от Наказателния кодекс независимо дали за него е получено разрешение от главния директор на Главната дирекция и дали е в нормите по Кодекса на труда.

Чл. 25. Не се разрешава полагането на извънреден труд от бременни и ненавършили 18 години, а също от ученици в дните, когато имат занятия.

Чл. 26. (1) Началникът на затвора или поправителния дом не може да откаже освобождаването от работа по чл. 27, ал. 2 ЗИН.

(2) Броят на дните на освобождаването от работа се определя съобразно нуждите на лишените от свобода за подготовка за изпити или за изготвяне на дипломна работа и не може да бъде по-малък от петнадесет.

(3) През времето, когато са освободени от работа, лишените от свобода ученици получават храна по нормите, по които са получавали преди това, и им се зачитат работни дни, равни по брой на присъствените дни.

Чл. 27. (1) Лишените от свобода придобиват право на годишна почивка, след като са работили осем месеца (170 дни) през последните десет месеца.

(2) За всяка следваща почивка те трябва да са работили 170 дни в продължение на десет месеца, след като са придобили правото на предшествуващата почивка, независимо кога тя им е била дадена.

(3) Почивката се разрешава от началника на затвора или поправителния дом в рамките на календарната година, но не по-късно от четири месеца, след като е придобито правото.

(4) По изключение, когато правото на почивка е придобито в края на годината или важни съображения налагат това, ползуването й може да бъде разрешено и през следващата календарна година, но в рамките на четиримесечния срок. В тези случаи затворниците могат да ползуват две почивки в една календарна година.

(5) Времето, през което лишеният от свобода е бил в домашен отпуск, не се приспада от годишната почивка.

(6) През време на годишната почивка на лишените от свобода се зачитат работни дни, равни по брой на присъствените дни, дава им се храна по нормите, по които са получавали преди това, по едно допълнително свиждане и хранителна пратка и по възможност им се осигурява по-продължителен престой на открито. През това време те могат да бъдат включвани в работа само по реда на дежурството.

(7) Началникът на затвора, въз основа на мотивирани молби, които се съхраняват в личните досиета, може да разреши на отделни затворници да не ползуват годишната си почивка. В тези случаи те ползуват правата на свиждане, хранителната пратка и престой на открито по предходната алинея.

(8) Разрешение да не се ползува годишна почивка не се дава два пъти поред.

Чл. 28. (1) На лишените от свобода, които не работят поради трудова злополука, професионално заболяване или са в почивка поради бременност и раждане, се зачитат работни дни, равни по брой на присъствените дни.

(2) Неработещите поради трудова злополука или болест, когато няма предписание на лекаря за диетична храна, получават храна за работещи.

(3) Умишленото разстройство на здравето по чл. 29, ал. 2 ЗИН се констатира от началника на затвора или поправителния дом в писмена форма въз основа на писмено заключение на лекаря.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) За всеки констатиран случай на професионално заболяване или трудова злополука се съставя акт от началника на затвора или поправителния дом, един екземпляр от който се изпраща на Главната дирекция. Тази разпоредба се прилага и когато лишеният от свобода работи в предприятие на друго министерство и ведомство, но трудовата злополука се отчита като злополука, настъпила в съответното предприятие.

Чл. 30. (1) Безплатните лекарства в амбулаторна обстановка се отпускат само по предписание на съответното медицинско лице.

(2) Бременните жени след установяване на бременността от медицинско лице незабавно се трудоустрояват на подходяща работа и се настаняват в подходящо обзаведени и отговарящи на необходимите хигиенни изисквания помещения.

Чл. 31. Диетична храна на болните по предписание на лекаря се осигурява и в извънболнична обстановка. Тези лица получават храна по нормите за лишените от свобода, заети с тежка физическа работа, освен ако имат право на по-висока дажба.

Чл. 32. Лишените от свобода, които не работят по независещи от тях причини, получават храна по нормите за заетите в обща работа.

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) Облеклото, обувките и спалните принадлежности на лишените от свобода се отпускат по таблици с норми и срокове, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на финансите и се изработват по образец, утвърден от главния директор на Главната дирекция.

(2) Лишените от свобода могат да носят късо подстригани коси, собствени обувки, а с разрешение на началника на затвора и собствено горно облекло.

(3) Лишените от свобода нямат право да носят бради.

Чл. 34. Администрацията съдействува за настаняване на децата на лишените от свобода, които нямат близки да се грижат за тях, в детски ясли, домове и интернати.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода, които в процеса на работата или при провеждане на физкултурни и други занятия не са били извън помещенията повече от определеното по режима време, имат право на престой на открито. Престоят на открито се провежда на специално определени места в двора на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

(2) Лишените от свобода, чиято работа е свързана с достатъчно движения или които поради здравословни причини не трябва да се движат, могат да прекарват времето за престой на открито в седнало положение на определено от администрацията място.

(3) Редът за провеждане престоя на открито се определя с правилника за вътрешния ред.

(4) Престоят може да бъде прекратен, ако лишеният от свобода нарушава реда за провеждането му.

Чл. 36. (1) Свижданията се провеждат в предварително определени дни и в специално обзаведени помещения в присъствието на служител от администрацията.

(2) По време на свиждането се забранява предаването и приемането на каквито и да е предмети между лишените от свобода и посетителите им.

(3) На свижданията се допускат не повече от четирима посетители. Това ограничение не важи за низходящите и възходящите роднини, за съпрузите, братята и сестрите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) Свижданията между лишени от свобода, които са съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри, се разрешават от главния директор на Главната дирекция. Разноските по транспорта са за сметка на лишените от свобода.

(5) (Отменя се като незаконосъобразна в частта "Свиждания със защитници и повереници във връзка с дела се допускат след представяне на бележка от адвокатския колектив" с Решение № 10070/2004 г. на ВАС - ДВ, бр. 108 от 2004 г.) Свиждания със защитници и повереници във връзка с дела се допускат след представяне на бележка от адвокатския колектив, а свиждания с представители на обществеността - от съответната обществена организация или трудов колектив.

(6) Свиждането може да бъде прекратено, ако не се спазва редът за провеждането му.

Чл. 37. (1) Лишените от свобода имат право на кореспонденция без ограничения в броя на писмата, които изпращат или получават.

(2) Когато съдържанието на писмото е такова, че по охранителни, режимни и възпитателни съображения не следва да бъде предадено или изпратено, отрядният началник уведомява лишения от свобода и прилага писмото към досието му.

Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода могат да ползват за своя сметка монетен телефонен апарат по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

(2) Лишените от свобода могат да провеждат телефонни разговори само със своите низходящи и възходящи роднини, братя, сестри и съпрузи.

(3) Телефонните разговори се провеждат под контрола на служител от администрацията, който предварително се уверява дали разговорът е с посоченото лице и дали то е съгласно да го проведе.

(4) Телефонният разговор може да бъде прекъснат, ако не се спазва редът за провеждането му. В такива случаи лишеният от свобода може да бъде лишен от възможността да провежда телефонни разговори за срок от един месец.

Чл. 38. (1) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) За забраните по чл. 33, ал. 3 ЗИН и чл. 37а от този правилник началникът на затвора или затворническото общежитие издава мотивирана писмена заповед.

(2) Забраната по чл. 33, ал. 3 ЗИН по отношение на кореспонденцията не се отнася до възходящите, низходящите, съпруга, братята и сестрите.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода имат право на хранителни пратки, месечният брой на които е в зависимост от режима на изтърпяване на наказанието. Получените извън нормите по режима или надвишаващи определеното тегло хранителни пратки по искане на лишения от свобода му се предават за следващия период или се връщат за негова сметка на подателя.

(2) Лишеният от свобода може да откаже получаването на определена хранителна пратка.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 отказът се прави в писмена форма.

(4) Лишените от свобода могат да получават дрехи, обувки, тоалетни принадлежности и други разрешени предмети независимо от ограниченията за броя и теглото на хранителните пратки.

(5) Лишените от свобода могат да получават до 30 кутии цигари на месец и тютюн в насипно състояние.

Чл. 40. (1) За задоволяване на лични нужди лишените от свобода ползуват само суми, получени като трудово възнаграждение за предшествуващия месец или като награда по чл. 74, буква "д" ЗИН.

(2) Когато, след като се направят всички удръжки, остатъкът е по-малък от полагащата се по режима сума, разликата може да бъде покрита от влога (личната сметка) на лишения от свобода или от изпратени му пари само в случаите, предвидени по чл. 33, буква "г" ЗИН, както и през време на годишната почивка.

(3) Добросъвестно отношение към трудовите задължения по смисъла на чл. 33, буква "г" ЗИН е налице, когато лишеният от свобода е изпълнил трудовите си норми или не ги е изпълнил по независещи от него причини, а ако работи без трудови норми - когато е уплътнявал работното си време.

Чл. 41. (1) Лишените от свобода имат право да получават вестници, списания и книги на български и чужд език.

(2) Забранява се получаването и притежаването на печатни и други материали с порнографско съдържание, проповядващи фашистка или друга антидемократична идеология, национална, етническа, расова или религиозна омраза.

(3) Лишените от свобода могат да изучават чужди езици и индивидуално.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) При сключване на брак между лишени от свобода мястото на сключване на брака се определя от главния директор на Главната дирекция. Пътните разноски са за сметка на сключващите брак.

(2) След като са набавени необходимите документи, началникът на затвора или поправителния дом не може да отложи сключването на брак от затворник за повече от един месец. По време на сключване на брака лишените от свобода имат право да носят собствено облекло.

(3) Служители от затвора или поправителния дом не могат да бъдат свидетели при сключване на брак на лишени от свобода.

Чл. 43. (1) Молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор. За молбите и жалбите в запечатани пликове вместо сведения за предмета се отбелязва "запечатан".

(2) Всички молби и жалби, адресирани до съда и прокуратурата, се изпращат в срок до 24 часа. В същия срок се изпращат и молбите и жалбите, адресирани до други органи, освен когато е необходимо да бъдат придружени със справки. В тези случаи срокът е тридневен.

(3) Към молбите за прекъсване изпълнението на наказанието се прилага мнението на началника на затвора или поправителния дом.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие е длъжен да приеме лишения от свобода най-късно три дни след поискването.

Чл. 44. (1) Лишените от свобода имат право да кореспондират с представителните органи на всички политически партии в страната, комитети, дружества и обществени организации.

(2) Лишените от свобода могат да пишат до средствата за масово осведомяване и да поставят за обсъждане свои лични и обществени проблеми.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) Представители на средствата за масово осведомяване могат да посещават местата за лишаване от свобода с разрешение на главния директор на Главната дирекция.

Чл. 45. Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора или поправителния дом им се съобщават срещу подпис.

Чл. 46. За клеветнически или обидни изрази в молбите и жалбите лишените от свобода носят дисциплинарна и наказателна отговорност.

Чл. 47. (1) На задължително обучение по чл. 39, ал. 1 ЗИН подлежат лишените от свобода, размерът на наказанието на които позволява да завършат поне една учебна година, ако са постъпили не по-късно от един месец преди завършване на първия учебен срок.

(2) По реда на чл. 39, ал. 4 ЗИН се включват в общообразователното обучение само лишени от свобода, които поради навършване на 40-годишна възраст не са длъжни да учат.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода, завършили основно образование, могат да се явяват на изпити за средно образование като частни ученици. Тези изпити се провеждат в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

Чл. 49. (1) Новопостъпилите затворници се поставят на определения от съда режим при приемането им от ръководството на затвора или поправителния дом, а тези, които са постъпили като обвиняеми или подсъдими - веднага след получаване на влязлата в сила присъда.

(2) В случаите по чл. 52, ал. 1 ЗИН лишените от свобода се поставят на най-тежкия от определените от отделните присъди видове режим независимо от това наказанието по коя от тях се изпълнява.

(3) Ако се получи присъда или определение, с които е определен по-тежък режим от този, на който лишеният от свобода се намира в момента, той се поставя веднага на по-тежкия режим. Когато лишеният от свобода вече е бил на такъв или на по-тежък режим, тази разпоредба се прилага само ако престъплението, за което е определен по-тежкият режим, е извършено по време на изтърпяване на наказанието.

Чл. 50. Когато не е определен първоначален режим, администрацията уведомява незабавно съответния съд и поставя затворника на общ режим, а ако е заменено смъртно наказание - на усилено строг режим.

Чл. 51. Заповедите по чл. 57 ЗИН, с които лишеният от свобода се поставя на общ режим или се връща на строг, усилено строг или специален режим, се издават въз основа на лекарско заключение.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода на лек режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 70 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на четири хранителни пратки на месец;

4. могат да работят в обслужващата дейност.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода на общ режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 60 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на три хранителни пратки на месец;

4. могат да работят в обслужващата дейност.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода на строг режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 50 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на две хранителни пратки на месец;

4. могат да работят в обслужващата дейност.

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода на усилено строг режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 40 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на една хранителна пратка на месец;

4. не могат да работят в обслужващата дейност и на външни работни обекти.

Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода на специален режим:

1. се настаняват в заключени помещения при засилен надзор и охрана;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 30 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на една хранителна пратка на месец;

4. могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.

Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 1996 г.) (1) С мотивирана заповед на началника на затвора лишените от свобода, поставени на строг или усилено строг режим, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) предвид характера на извършеното престъпление или размера на наложеното наказание представляват опасност за сигурността в затвора или затворническото общежитие;

2. грубо и системно нарушават установения ред или влияят отрицателно върху останалите лишени от свобода.

(2) Заповедта за настаняване по ал. 1 се обявява срещу подпис на лишения от свобода.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) В седемдневен срок лишеният от свобода може да подаде жалба до главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Жалбата не спира изпълнението на заповедта.

Чл. 57. (1) Настаняването на лишените от свобода в спални помещения за един или повече души се извършва от началника на отряда въз основа на определения режим, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или се поддава на отрицателно влияние и особеностите на възложената му работа.

(2) При разпределението на лишените от свобода по спални помещения се отчитат и желанията им за съвместно настаняване, ако те не противоречат на изискванията на предходната алинея.

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Лишените от свобода имат право на свиждане не по-малко от веднъж на месец. Свижданията са по 40 мин. и се провеждат по график за различните групи, утвърден от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Свижданията се провеждат в съботни и неделни дни. По преценка на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие свижданията може да бъдат провеждани и в други дни от седмицата. В тези случаи лишените от свобода предварително се уведомяват, като им се осигурява време да известят близките си.

(3) Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци.

(4) Ползвалите полагащите им се за периода хранителни пратки не получават такива при свиждане освен в случаите по чл. 74, ал. 3 ЗИН.

Чл. 59. (1) (Доп. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Престоят на открито е не по-малко от 1 час на ден.

(2) За бременните жени, кърмачките и за заетите в подземен и вреден труд престоят на открито е не по-малко от 2 часа на ден, а през зимния сезон - не по-малко от 1 час.

(3) Когато липсват условия за осигуряване на необходимата изолация и охрана, по писмена заповед на началника на затвора в отделни дни може да не се провежда престой на открито. Това време се компенсира чрез удължаване престоя на открито през другите дни.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Лишените от свобода разполагат с допълнителното възнаграждение за работа при вредни за здравето условия и за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, извън нормите по режима.

(2) Заетите с тежък физически труд разполагат със суми за лични нужди в размер 10 % от минималната работна заплата, установена за страната, а заетите с подземен труд, бременните жени и кърмачките - в размер 10 % на месец в повече от предвиденото за съответния режим. Кой труд се счита за тежък физически, се определя от главния директор на ГД "ИН", съобразено с действащите в страната разпоредби.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Началникът на затвора или затворническото общежитие всеки месец може да разрешава и на други лишени от свобода, които системно изпълняват трудовите си задължения, да разполагат с допълнителни суми в размер 10 % от минималната работна заплата, установена за страната.

Чл. 61. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) За новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.

Чл. 61а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Ползването на правата по режима, реда в спалните и общите помещения, дневния режим и други въпроси от дейността в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се регламентират в правилника за вътрешния ред по чл. 35 ал. 3, който се утвърждава от главния директор на ГД "ИН".

(2) Разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, се определят в съответствие с приложение № 2.

Чл. 62. (1) Срокът за ползуване правата на свиждане, колетни пратки и пари за лични нужди тече от първо число на месеца, в който осъденият е започнал да изтърпява наказанието.

(2) При изменяне на режима срокът по предходната алинея започва да тече от първо число на следващия месец.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1996 г., бр. 51 от 1999 г., в сила от 05.07.1999 г.) При изменяне на режима в по-лек от първоначално определения от съда лишените от свобода имат право на една хранителна пратка допълнително и суми за лични нужди месечно в размер на 6 лв. допълнително към установените норми за съответния режим.

(4) Правата на свиждане, кореспонденция и колетни пратки могат да се ползуват не по-късно от 15 дни след изтичане на съответния срок.

Чл. 63. (1) Срокът за заменяне на режима с по-лек по реда на чл. 54, ал. 1 и 2 ЗИН по отношение на лишени от свобода, които са били предварително задържани като обвиняеми или подсъдими, се изчислява от деня на поставянето им на определения режим с оглед остатъка от общото наказание към този ден.

(2) При изчисляване на срока за заменяне на режима по реда на чл. 54, ал. 1 и 2 ЗИН предварително се приспада онази част от наказанието, която е опростена чрез частично помилване.

(3) Шестмесечният срок по чл. 54, ал. 3 ЗИН се изчислява в календарни месеци независимо от зачитането на работни дни.

(4) При изчисляване сроковете по чл. 54 ЗИН се взема предвид и времето, през което лишеният от свобода е бил поставен на общ режим на едно от основанията по чл. 57 ЗИН.

(5) Режимът може да бъде заменен с по-лек, след като е бил заменен с по-тежък, след изтичане на 6 календарни месеца от поставянето на затворника на по-тежък режим. В този случай режимът не може да бъде заменен с по-лек от първоначално определения, преди да е изтекъл срокът по чл. 54, ал. 1 ЗИН.

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Преди всяко заседание на комисията по чл. 17 ЗИН инспекторите по социална дейност и възпитателна работа съставят списъци на лишените от свобода, които:

1. са изтърпели необходимия минимум от наказанието съгласно чл. 54 ЗИН и съответно се предлагат или не се предлагат за промяна на режима в по-лек;

2. се предлагат за замяна на режима в по-тежък при условията на чл. 55 ЗИН;

3. са изтърпели необходимата част от наказанието за настаняване в затворническо общежитие от преходен тип заедно със становище за или против искането;

4. се предлагат за преместване от затворническо общежитие от открит или преходен тип в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при условията на чл. 55 ЗИН;

5. са изтърпели необходимата част от наказанието и се предлагат или не се предлагат за условно предсрочно освобождаване, в зависимост от показаното поведение;

6. са осъдени на доживотен затвор и се предлагат или не се предлагат за настаняване в общи помещения при условията на чл. 127б, ал. 4 ЗИН.

(2) Предложенията на инспектора по социална дейност и възпитателна работа за или против промяната в правното положение на лишените от свобода по ал. 1 се мотивират с данни за цялостното поведение и оценката на риска за всеки един поотделно.

Чл. 64а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Предложенията за решения на комисията по чл. 17 ЗИН се правят от началника на затвора или поправителния дом, мотивирано за всеки лишен от свобода поотделно.

(2) Комисията се произнася с решения, които се вписват в протокола и се подписват от участващите в заседанието членове.

Чл. 65. (1) Лишените от свобода могат да оспорят решенията на комисията по чл. 17 ЗИН за промяна на режима в по-тежък или отказа за промяна на режима в по-лек.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) В тези случаи началникът на затвора или поправителния дом изпраща преписката в Главната дирекция за разглеждане по реда на чл. 58 ЗИН.

Чл. 66. (1) Всички трудоспособни лишени от свобода са длъжни да изпълняват възложената им от администрацията работа.

(2) Болните и по-възрастните от 60 години за мъжете и 55 години за жените се преглеждат от лекар за определяне на трудоспособността им.

(3) Бременните, кърмачките и непълнолетните не могат да бъдат ангажирани в тежък физически и в нощен труд.

Чл. 67. (1) Подборът на работните обекти и производства, в които ще се ползува трудът на лишените от свобода, се извършва с оглед най-пълно осъществяване на целите по чл. 2, 59 и 112 ЗИН.

(2) При организиране труда на лишените от свобода се спазват установените за предприятията от съответния отрасъл правила, като се съчетават с нуждите на охраната, изолацията, режима и възпитателната работа.

Чл. 68. Всички правила за хигиената и безопасността на труда на работниците и служителите се прилагат и по отношение на лишените от свобода.

Чл. 69. (1) Лишените от свобода, които отказват да изпълняват възложената им по реда на чл. 64 ЗИН работа, се обособяват в самостоятелен отряд и се настаняват в отделни помещения, които се държат постоянно заключени. Те не участвуват в колективни мероприятия с работещите лишени от свобода.

(2) Лишените от свобода, които отказват да работят, нямат право да държат при себе си и ползват лични портативни радио- и телевизионни приемници. Те гледат предавания на Българската телевизия по график, утвърден от заместник-началника по възпитателната работа.

(3) За отказа от работа се съставя документ, който се подписва от лишения от свобода. При нежелание от негова страна документът се подписва най-малко от двама свидетели лишени от свобода.

Чл. 70. (1) Лишените от свобода, които са отказали да работят, се включват в общественополезен труд по тяхна писмена молба и при условията на чл. 64 ЗИН.

(2) Молбите на отказалите да работят два или повече пъти се удовлетворяват по преценка на администрацията.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Социалната дейност и възпитателната работа включват консултиране, ориентиране, усъвършенстване на социалните умения, личностно развитие, рехабилитация, психотерапия, образование, квалификация, спорт, културно-информационни дейности и религиозна подкрепа.

(2) Лишените от свобода се включват в програми за индивидуална и специализирана групова работа, общообразователно и професионално обучение и дейности за осмисляне на свободното време.

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Възпитателната работа се осъществява от инспектори по социална дейност и възпитателна работа и инспектори-психолози и се подпомага от всички служители в местата за лишаване от свобода.

(2) Социалната дейност с лишените от свобода е насочена към индивидуално и групово консултиране по проблеми, свързани с реда и дисциплината, взаимоотношенията между лишени от свобода, между тях, служителите и др.

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Възпитателната работа с лишените от свобода се провежда по индивидуални програми, утвърдени от началника на сектор по социална дейност и възпитателна работа на съответния затвор или поправителен дом.

(2) Програмите се изготвят въз основа на оценката на риска и регистрираните нужди. За лишените от свобода с висока степен на риск програмите се изготвят съвместно с инспектор-психолог и психиатър.

(3) Индивидуалната програма за въздействие се изготвя въз основа на първоначалния писмен доклад от специализирания екип в приемно отделение и утвърдените от министъра на правосъдието правила за прилагане системата за оценка на риска.

(4) Индивидуалните програми се обявяват на лишените от свобода срещу подпис и могат да бъдат променяни или допълвани в съответствие с изявени от тях желание или интерес.

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) В местата за лишаване от свобода освен груповите програми по чл. 66б, ал. 1 ЗИН се прилагат и други програми за групова работа, които се утвърждават от главния директор на ГД "ИН".

(2) Програмите за групова работа отчитат личностните и социалните нужди на правонарушителите.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Лишените от свобода имат право да участват в образователни дейности за получаване или повишаване на съответна образователна степен.

(2) Учебната дейност не изключва провеждането на индивидуална и групова възпитателна работа.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Участието на лишените от свобода в образователни дейности и курсове за ограмотяване се зачита за намаляване срока на наказанието, като осем учебни часа се зачитат за един работен ден.

(2) Времето за самоподготовка и явяването на срочни, годишни, зрелостни и квалификационни изпити се зачита по 5 работни дни за всеки успешно положен изпит.

(3) Ако лишените от свобода учат и работят едновременно, работни дни се зачитат на по-благоприятното за тях основание.

(4) Работните дни се отчитат ежемесечно по предложение на педагогическия съвет, а за курсовете за професионална квалификация - от преподавателите.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода ученици могат да полагат труд в училищните работилници до четири часа дневно в съответствие с нормативната уредба на Министерството на образованието и науката (МОН).

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Директорите на училищата към местата за лишаване от свобода се назначават от министъра на образованието и науката съгласувано с главния директор на ГД "ИН".

(2) Преподавателите в училищата към местата за лишаване от свобода се назначават от директора на училището след съгласуване с началника на затвора.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Включените в общообразователната и професионалната подготовка се настаняват на работа, свързана по възможност с изучаваната специалност, която да не възпрепятства посещението на занятията и участието в организираната самоподготовка. През време на обучението те могат да бъдат премествани в други затвори или затворнически общежития само в изключителни случаи и при условие, че там ще продължат обучението си.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) С лишените от свобода ученици се провежда самоподготовка съобразно учебния план.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Освен в училища лишените от свобода могат да придобиват професионална квалификация и в курсове, провеждани от лицензирани фирми и училища по програми, утвърдени от министъра на образованието и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Курсовете за професионална квалификация в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се организират под ръководството на началника на сектор по социална дейност и възпитателна работа в съответствие с материалната база и възможностите за пълноценно усвояване на професията.

(3) Когато е необходимо да се подготвят работници специалисти, главният директор на ГД "ИН" може да разреши провеждането на курсове за професионална квалификация с участието на лишени от свобода от всички затвори и поправителни домове, в поделение с подходяща за обучението материална база.

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Своевременното издирване и мотивиране на желаещите за обучение и професионална квалификация, набавянето на документи за завършено образование, медицинското им освидетелстване и включването им в учебни занятия се организират и ръководят от началниците на сектори по социална дейност и възпитателна работа с помощта на директорите на училищата.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Лишени от свобода, които притежават необходимата квалификация, могат да водят групови занятия за ограмотяване, чуждоезиково обучение, професионална квалификация и хоби-дейности.

(2) На водещите занятията по ал. 1 се зачитат осем учебни часа за един работен ден.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Изпитите за завършено образование, както и за придобита квалификация се провеждат от учебното заведение в местата за лишаване от свобода или лицензирана обучаваща фирма, които издават съответните документи.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) На лишените от свобода се осигурява гледане на телевизионни и видеопрограми до 22,30 ч., а с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие за всеки конкретен случай - и до по-късно.

(2) Лишените от свобода могат да държат при себе си и ползват лични телевизионни и радиоприемници.

(3) Личните телевизионни и радиоприемници се ползват във времето, определено от дневния режим, по общо съгласие на настанените в помещението и по начин, осигуряващ непрекъсната осемчасова междудневна почивка.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) За подготовка на художествени програми и провеждане на спортни състезания могат да бъдат привличани и специалисти отвън.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) С разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие лишените от свобода могат да изнасят художествени програми пред обществеността.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития могат да се организират местни радио- и телевизионни предавания по тематика, утвърдена от началника на сектор по социална дейност и възпитателна работа.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития се поддържат библиотеки, които се попълват с нова литература съгласно установения ред и практика на гражданските библиотеки.

(2) Администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие осигурява за своя сметка най-малко по един ежедневен вестник на всяка група лишени от свобода.

(3) По желание на лишените от свобода и за тяхна сметка всеки може да извърши личен абонамент.

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Достъпът на религиозните общности до местата за лишаване от свобода се осъществява след представяне на документ за регистрация.

Чл. 90. За изпълнение на задачите по чл. 71 и 72 ЗИН в местата за лишаване от свобода се създават следните самодейни органи на лишените от свобода:

1. съвет на колектива в състав от 7 до 9 души;

2. отрядни съвети в състав от 5 до 7 души;

3. общоучилищен съвет в състав от 5 до 7 души;

4. бригадни съвети в състав от 3 до 5 души.

Чл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Съвети на колектива се създават в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, в които има два или повече отряди.

(2) Бригадни съвети се създават само в постоянните бригади.

Чл. 92. (1) Съставът на самодейните органи на лишените от свобода се избира чрез тайно гласуване при алтернативни кандидатури.

(2) Кандидатурите за състава на отрядните, общоучилищните и бригадните съвети се издигат на общо събрание на съответния колектив, а за съвета на колектива - на събрание на делегати, избрани от отрядите.

(3) Председателят на съвета на колектива и председателите на отрядните съвети се избират по реда на предходните алинеи.

Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Към съвета на колектива в затвора или затворническото общежитие се създават следните секции: производствена; културно-масова; за вътрешен ред и дисциплина; санитарно-битова; за общообразователно и професионално-техническо обучение; по прехраната; за физкултура и спорт и редколегия.

(2) Към отрядните съвети се създават следните секции: производствена; културно-масова; за вътрешен ред и дисциплина; санитарно-битова; за физкултура и спорт.

(3) Освен изброените в предходната алинея при необходимост могат да се създават и други секции.

Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) Членовете на самодейните органи на лишените от свобода носят отличителни знаци по образец, утвърден от Главната дирекция.

Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Съветите на колектива се ръководят от заместник-началника по възпитателната работа, а в затворническите общежития - от началника на общежитието.

(2) Отрядните и бригадните съвети се ръководят от отрядните началници.

(3) Общоучилищните съвети се ръководят от директорите на училищата.

(4) Плановете и решенията на самодейните органи на лишените от свобода се утвърждават от лицата, които ги ръководят.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) За всяка награда и за всяко дисциплинарно наказание се издава мотивирана писмена заповед.

(2) Преди издаване на заповедта наказващият лично се запознава с докладната записка на констатиралия нарушението служител, писмените обяснения на затворника, другите материали от дисциплинарната преписка и изслушва лишения от свобода. Когато е необходимо, се събират сведения и от други служители и лишени от свобода.

(3) Със заповедта за наказание лишеният от свобода се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и датата. Тя може да бъде обявена и пред съответния затворнически колектив.

(4) По един екземпляр от всяка заповед се прилага към досието на лишения от свобода, към класьорите за награди и наказания и към досието в главната дирекция.

(5) В случаите по чл. 74, ал. 1, буква "б" ЗИН заповедта се вписва в картона за свижданията, а в случаите по чл. 74, ал. 1, букви "г" и "д" и чл. 76, буква "д" ЗИН се изпраща на счетоводството.

Чл. 96а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) При подаване на жалба по чл. 78, ал. 5 ЗИН органът, наложил дисциплинарното наказание, може сам да отмени или измени заповедта. Когато не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща преписката в ГД "ИН".

Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Началниците на затворническите общежития могат да налагат наказания по чл. 76 ЗИН - по букви "а" до "з", по букви "е" до "з" за срок до 1 месец, а по букви "и" и "к" за срок до 7 денонощия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Началникът на затвора или на поправителния дом може да продължи до максималния му размер срока на наложеното от началника на затворническото общежитие наказание по чл. 76, букви "е" до "к" ЗИН, преди да е завършило неговото изпълнение.

Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да дава всички награди и да налага всички наказания, както и да отменя заповеди за награди и наказания по свой почин или по жалба на лишения от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) По реда на предходната алинея началникът на затвора или поправителния дом може да отменя заповеди на началниците на затворническите общежития.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Жалбата се подава чрез началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, който изпраща преписката в Главната дирекция незабавно. Главният директор на Главната дирекция се произнася по жалбата в тридневен срок от постъпването й.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) Жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание или награда, освен ако главният директор на Главната дирекция не разпореди друго.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Извънредното свиждане по чл. 74, ал. 1, буква "б" ЗИН може да бъде със срок от 3 до 24 часа.

(2) За свиждания над 8 часа се предоставят подходящи отделни помещения от администрацията на съответното място за лишаване от свобода.

Чл. 100. (1) Времето за престой на открито може да бъде увеличено съгласно чл. 74, буква "в" ЗИН най-малко с 1 час на ден за срок до 1 месец.

(2) Увеличението на парите за лични нужди по чл. 74, ал. 3 ЗИН не може да бъде по-малко от сумата за пътни разноски, преспиване и храна. В тези случаи лишеният от свобода може да използува пари от личния си влог или изпратени му отвън.

Чл. 101. (1) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Отпускът по чл. 74, ал. 1, буква "и" ЗИН се ползва само в населеното място по местонахождението на затворническото общежитие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г., предишен текст на чл. 101 - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Отпускът по чл. 74, ал. 1, букви "е" до "з" и ал. 2 ЗИН може да бъде прекъснат от началника на затвора съгласувано, когато се получат данни, че има опасност затворникът да се отклони или да извърши друго престъпление.

Чл. 102. (1) (Предишен текст на чл. 102 - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Администрацията е длъжна да осигури на затворника възможност да използува наградите по чл. 74, букви "б" и "в" ЗИН не по-късно от 2 месеца след издаване на заповедта, а наградата по буква "г" - през текущия или по-късно през следващия месец.

(2) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Наградата "заличаване на наложено дисциплинарно наказание" може да бъде дадена в едногодишния срок по чл. 83 ЗИН, но не по-рано от три месеца след неговото изтърпяване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Наградата "отмяна на наложено дисциплинарно наказание" може да бъде дадена, когато изпълнението на наказанието не е започнало.

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Наказателните килии се разполагат в зоните за повишена сигурност, като се осигурява подходяща изолация от останалите помещения.

(2) Помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено твърдо легло.

(3) Лишените от свобода се настаняват в наказателна килия от дежурния главен надзирател въз основа на писмена заповед за наложено наказание по чл. 76, букви "и" и "к" ЗИН.

(4) Преди настаняването на лишения от свобода в наказателна килия задължително му се извършва медицински преглед.

(5) Наказаните по чл. 76, букви "и" и "к" ЗИН лишени от свобода могат да държат при себе си следните вещи:

1. от 1 май до 15 октомври - постелъчни принадлежности, от които едно одеяло само за през нощта, долно бельо, тенис фланелки, панталон, пуловер или жилетка, шапка, чорапи, обувки, чехли или джапанки, носна кърпа, кърпа за лице, сапун, четка и паста за зъби, самобръсначка, сапун и четка за бръснене, тоалетна хартия, очила за корекция на зрението, брачна халка, пощенски пликове, марки, листове и химикал;

2. от 16 октомври до 30 април - освен вещите по т. 1 още: едно одеяло и зимна горна дреха; за този период едното одеяло им се оставя и през деня.

(6) На наказаните по чл. 76, букви "и" и "к" ЗИН лишени от свобода задължително се осигурява сутрин, на обяд и вечерта достатъчно време за личен тоалет, ако в килията няма самостоятелен санитарен възел.

(7) Храненето се извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия.

(8) Когато е наложено наказание по чл. 76, буква "к" ЗИН за повече от седем денонощия, на лишените от свобода се осигурява един път ползването на баня.

(9) Наказаните по чл. 76, букви "и" и "к" ЗИН лишени от свобода ползват правото си на престой на открито по график, отделно от останалите лишени от свобода.

(10) Наказаните по чл. 76, букви "и" и "к" нямат право да ползват телефон.

(11) Освен ограниченията по ал. 1 и по чл. 76а, ал. 1 и 2 ЗИН на наказаните с изолиране в наказателна килия не могат да се налагат допълнителни ограничения.

(12) Наказаните по чл. 76, буква "и" ЗИН се настаняват по възможност отделно от тези по чл. 76, буква "к" ЗИН.

Чл. 104. При лишаване от право на свиждане, кореспонденция и колетна пратка периодът, за който се предоставят тези права, се удължава с толкова време, колкото е продължителността на наказанието. С толкова време по-късно започва да тече срокът на следващото свиждане, кореспонденцията и колетната пратка.

Чл. 105. По реда на чл. 79, ал. 3 ЗИН за едно нарушение не могат да бъдат наложени едновременно изолиране в наказателна килия със и без излизане на работа.

Чл. 106. Не могат да бъдат изпълнявани последователно без прекъсване най-малко от 3 дни две или повече наказания изолиране в наказателна килия със и без излизане на работа, освен ако общият им размер е до 20 денонощия.

Чл. 107. Изпълнението на наказанието се отлага по реда на чл. 77, ал. 2 ЗИН след освидетелствуване от лекар.

Чл. 107а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Органът, издал заповедта за дисциплинарно наказание, може да упълномощи друго длъжностно лице от администрацията за участие в съдебното заседание по чл. 78б, ал. 3 ЗИН.

Чл. 108. Най-малко веднъж на месец досиетата на лишените от свобода се преглеждат и заповедите, по които дисциплинарните наказания са заличени на основание чл. 81, ал. 2, изречение второ и чл. 83 ЗИН, се изваждат от досието и се унищожават.

Чл. 109. Когато извършеното нарушение съдържа признаци на престъпление, независимо от дисциплинарната отговорност материалите се изпращат на прокурора.

Чл. 110. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.)

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) За иззетите пари и вещи, държането на които не е разрешено, в присъствието на поемни лица се съставя протокол в четири екземпляра, от които един се прилага към иззетите пари и вещи, един към кочана, един се предава на лишения от свобода, а оригиналът се прилага в затворническото досие.

(2) Заповедта за отнемане по чл. 87а ЗИН се издава само при наличие на протокол по ал. 1.

(3) Иззетите пари и вещи се предават на Агенцията за държавни вземания.

Чл. 112. (1) Лишените от свобода носят имуществена отговорност за вредите, които са причинили виновно, умишлено или по непредпазливост.

(2) Отговорността на лишения от свобода е намалена, когато щетата:

1. е причинена при или по повод изпълнение на възложена работа;

2. не е резултат на престъпление.

Чл. 113. (1) Възложена по смисъла на чл. 88 ЗИН е всяка работа, определена от администрацията, включително и тази по самообслужването.

(2) Когато има достатъчно данни, че деянието, с което е причинена щетата, е престъпление, началникът не издава заповед по чл. 89 ЗИН, а изпраща материалите на прокурора. Заповед в такива случаи се издава, ако прокурорът прекрати преписката или съдът оправдае затворника поради това, че деянието не е престъпление.

Чл. 114. Максималният размер на обезщетението по чл. 88 ЗИН не може да надминава полагащата се на затворника част от месечната тарифна заплата или от месечното възнаграждение, предвидено в щатните таблици за работата, която той е извършил при причиняване на щетата. При изчисляване на тази сума не се вземат предвид действително заработеното през месеца възнаграждение и полагащите се допълнителни възнаграждения.

Чл. 115. Щетата се определя в зависимост от стойността на вещта по цени на дребно към момента на унищожаването й, като се приспадне съответното овехтяване, а при повреждане - в зависимост от разходите за поправянето й. В размера на щетата не се включват пропуснатите ползи.

Чл. 116. (1) Заповедта по чл. 89 ЗИН се издава от началника на затвора или на поправителния дом, включително и когато лишеният от свобода работи в предприятие на друго министерство или ведомство.

(2) Заповедта по ал. 1 трябва да съдържа:

1. трите имена на затворника;

2. описание и оценка на увреденото имущество и начина на увреждането;

3. посочване на доказателства;

4. размер на основното месечно възнаграждение на затворника и полагащата му се от него част;

5. разпореждане за сумата, която трябва да се удържи;

6. уведомление за правото на затворника да оспори заповедта;

7. дата на издаване на заповедта и подпис на началника;

8. дата на връчване на заповедта и подпис на лишения от свобода.

(3) При удържане на сумата се спазва разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗИН.

Чл. 117. (1) Преди издаване на заповедта за удръжки се изслушват задължително лишеният от свобода и лицата, които той посочи. Ако е необходимо, извършват се и други действия за събиране и проверка на доказателства.

(2) Сроковете по чл. 89, ал. 1 ЗИН спират, докато траят действията на прокурора, наказателното или гражданското производство във връзка с увреждането.

Чл. 118. Когато лишеният от свобода в срока по чл. 89, ал. 2 ЗИН оспори заповедта за удръжки, началникът може да я отмени или измени, ако сметне, че възражението е основателно. В противен случай се предявява иск пред съответния съд.

Чл. 119. (1) По реда на чл. 90 ЗИН лишените от свобода отговарят за повреда на всяко имущество, предоставено им за лично ползуване - индивидуално или колективно.

(2) Дължимото обезщетение по чл. 90 ЗИН е равно на размера на причинената щета независимо от полагащата се на лишения от свобода част от основното месечно възнаграждение за съответния вид работа. При определяне размера на щетата и в тези случаи се прилага чл. 113.

(3) Ако вещите по ал. 1 са увредени при условията на чл. 88 ЗИН, прилага се той.

Чл. 120. (1) Началниците на затвори и техните заместници полагат грижи за активизиране участието на обществеността във възпитателната работа с лишените от свобода и за трудовото и битовото устройване на освободените.

(2) Освен в случаите на чл. 4, ал. 3 представителите на обществеността се допускат в затворите и поправителните домове и с разрешение на началника. Те не могат да остават там след вечерна проверка.

Чл. 121. За изнесените лекции, беседи, информации по политически, правни, хуманитарни, медицински и екологични проблеми затворите и поправителните домове могат да заплащат възнаграждения в рамките на разрешените им за тази цел средства.

Чл. 122. (1) Наблюдателните комисии осъществяват задачите по чл. 95, букви "а" и "д" ЗИН само в затворите и поправителните домове, които се намират на тяхна територия.

(2) В случаите на чл. 95, буква "в" ЗИН, когато затворът или поправителният дом се намира на друга територия, представител на наблюдателната комисия, която прави предложение, може да присъствува на заседанието и да даде необходимите сведения и обяснения.

Чл. 123. Ръководството на затвора и на поправителния дом в двуседмичен срок разглежда предложението на наблюдателната комисия за подобряване на работата и я уведомява за направеното.

Чл. 124. Администрацията е длъжна незабавно да дава на обществените организации и трудовите колективи по чл. 99 ЗИН исканите от тях сведения за поведението на лишените от свобода.

Чл. 125. Нареждания за освобождаване се изпълняват само ако са дадени в писмена форма.

Чл. 126. (1) Когато съществува съмнение, че лишеният от свобода е изпаднал в състояние на невменяемост, началникът на затвора или на поправителния дом уведомява прокурора с оглед прилагането на чл. 89 от Наказателния кодекс.

(2) Ако при освидетелствуване на лишения от свобода се установи състояние на невменяемост, началникът прави предложение за прекъсване на изпълнението на наказанието.

Чл. 127. (1) Три месеца преди освобождаването на лишените от свобода поради изтърпяване на наказанието с тях най-малко два пъти седмично се провеждат ресоциализационни мероприятия с активното участие на психолога и инспектора по трудово и битово устройване на освободените.

(2) Три дни преди освобождаването лишеният от свобода се спира от работа. През това време му се предават собствените дрехи, а той връща зачислените му вещи, като му се изплащат заработените суми. Тези дни му се зачитат за работни и получава храна за работещ.

(3) Когато не е възможно да се изчислят работните дни и трудовото възнаграждение за времето, непосредствено предшествуващо освобождаването, зачитат се работни дни и се заплаща като за изпълнение на трудови норми 100 на сто. Изплатените в повече или неизплатените в тези случаи суми остават за сметка на бригадата, на затвора или поправителния дом.

Чл. 128. (1) Изчисляването на изпълнението на трудовите норми и преценката за уплътняване на работното време с оглед зачитане на работни дни се извършва ежедневно.

(2) Когато ежедневното изчисляване на работните дни е фактически невъзможно, то се извършва в края на седмицата или на месеца, а за заетите в селскостопанска дейност и други специфични производства - и за по-дълги периоди.

(3) При престой се зачитат работни дни съобразно фактически извършената работа.

(4) Незабавно след изчисляването на подлежащите на зачитане работни дни администрацията уведомява лишените от свобода.

Чл. 129. (1) На освободените се издават удостоверения за изтърпяване на наказанието, а по тяхна молба - и характеристика.

(2) Удостоверението за изтърпяно наказание съдържа данни за зачетеното предварително задържане, изтърпяното фактически наказание, срокът на постановеното помилване, зачетените работни дни или остатъка от наказанието, от изтърпяването на който лишеният от свобода е освободен условно предсрочно.

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) За изтърпяното наказание по всяка присъда или определение в деня на освобождаването се изготвя сведение по установен образец, препис от което се изпраща в Главната дирекция.

(2) В случай на неоснователно задържане на осъдения в затвора или поправителния дом след изтичане срока на наказанието заедно със сведението по ал. 1 се изпраща и личното му досие и обяснение за причините на задържането.

(3) За всеки случай на неоснователно задържане се уведомява съответният прокурор, упражняващ надзор за законност.

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) (1) Един месец преди освобождаването на лишения от свобода администрацията уведомява общинския съвет по местожителството му и съответната наблюдателна комисия за деня на освобождаването.

(2) Когато наред с лишаването от свобода е наложено наказание задължително заселване или лишаване от право за местоживеене в определено населено място, в срока по ал. 1 се уведомява и прокурорът, който е привел присъдата в изпълнение.

(3) В срока по предходните алинеи се уведомява съответното поделение на Министерството на вътрешните работи по местоживеене на осъдения и в случай на освобождаване на осъдени за престъпление против Републиката, на рецидивисти и др., за които съществува опасение, че могат да извършат престъпление.

(4) В случаите на предходните алинеи се прилага чл. 108, ал. 2 ЗИН.

(5) За освобождаването на лишените от свобода се уведомява военното окръжие и военноотчетното бюро по местожителството на осъдения.

Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) При условно предсрочно освобождаване на лишени от свобода за взетото отношение от съда по наложените допълнителни наказания по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК и за постановените пробационни мерки в изпитателния срок се уведомява прокурорът, привел присъдата в изпълнение.

Чл. 133. Разпоредбите на предходните глави на този правилник се прилагат и по отношение на непълнолетните, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 134. (1) Новопостъпилите непълнолетни се приемат от началника на поправителния дом, психолога и лекаря. Те се настаняват в приемна, където престояват от 10 до 14 денонощия. През това време се запознават с обстановката и реда, проучват се техните личностни качества, криминална заразеност, педагогическа занемареност, семейно положение, причини за извършеното престъпление и образование.

(2) Постъпващите за втори и последващ път непълнолетни се настаняват в отделни приемни помещения.

(3) Въз основа на заключение на лекаря и психолога и предложение на отрядния началник след изтичане срока на престоя в приемната непълнолетните се разпределят по отряди, работни места и учебни звена.

Чл. 135. В срок от три дни след постъпването на непълнолетните за това се уведомяват родителите им или лицата, които упражняват родителските права, прокуратурата, военното окръжие, общинският народен съвет, наблюдателната комисия и детската педагогическа стая по местоживеенето им и съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Чл. 136. Непълнолетните се разпределят по отряди от петнадесет до двадесет души, като поставените на строг режим и тези, които вече са изтърпявали наказание лишаване от свобода, се обособяват в самостоятелен отряд.

Чл. 137. В общообразователното обучение се включват всички непълнолетни, които са постъпили в поправителния дом един месец преди завършването на първия учебен срок. Постъпилите по-късно се включват само ако имат оформен успех за първия срок и не са прекъсвали обучението си през текущия срок за повече от два месеца.

Чл. 138. Учебно-възпитателната работа в училищата при поправителните домове и професионално-техническото обучение се провеждат по планове, програми и методически указания, утвърдени от Министерството на народната просвета.

Чл. 139. Броят на учениците в един клас се определя в съответствие с нормите, определени за трудово-възпитателните училища.

Чл. 140. (1) Самоподготовката на непълнолетните ученици е не по-малко от три учебни часа дневно и се провежда под ръководството на отрядните началници.

(2) Отрядните началници и учителите подпомагат непълнолетните и при подготовката им за явяване на изпити като частни ученици.

Чл. 141. Професионално-техническата подготовка и участието на непълнолетните в общественополезен труд са задължителни.

Чл. 142. Учебно-производствената практика и работата в помощното стопанство се организират така, че да не пречат на учебно-възпитателната и културно-масовата дейност в поправителния дом.

Чл. 143. (1) По време на подготовката и явяването на изпити ученикът се освобождава от работа.

(2) Срокът на освобождаването се определя от началника на поправителния дом и не може да бъде по-малък от 15 дни.

Чл. 144. Колективите за художествена самодейност в поправителните домове с разрешение на началника на поправителния дом могат да участвуват в местните прегледи и състезания и да изнасят програми пред жителите на близките селища.

Чл. 145. Администрацията на поправителния дом поддържа връзка с родителите и близките на непълнолетните и с инспекторите от детските педагогически стаи и периодично устройва срещи с тях.

Чл. 146. Непълнолетните се подлагат на медицински преглед с участието и на психиатър най-малко веднъж на 3 месеца. Резултатите се вписват в здравната карта.

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1999 г., в сила от 05.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) Със сумите от фонда по чл. 116 ЗИН се разпорежда началникът на поправителния дом. При разходи, надвишаващи 200 лв., за всеки отделен случай се иска разрешение от Главната дирекция.

Чл. 148. (1) Служителите, които са пряко заети в ръководството и организирането на дейността на работилниците в поправителните домове, получават процентно поощрение от печалбата от реализацията на произведената в тези работилници продукция.

(2) Лицата по предходната алинея и начинът за изчисляване на поощренията се определят със заповед на министъра на правосъдието съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 149. Непълнолетните, поставени на общ режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. имат неограничено право на свиждане и две хранителни пратки на месец, престой на открито най-малко два часа дневно;

3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 1996 г., бр. 51 от 1999 г., в сила от 05.07.1999 г.) могат да разполагат на месец с парични суми в размер на 12 лв.

Чл. 150. Непълнолетните, поставени на строг режим:

1. се настаняват в помещения, на които коридорите са постоянно заключени, а през нощта и спалните помещения;

2. движат се в района на поправителния дом, придружавани от служител;

3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 1996 г.) имат неограничено право на свиждане и по две хранителни пратки на месец и най-малко два часа престой на открито дневно;

4. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1996 г., бр. 51 от 1999 г., в сила от 05.07.1999 г.) могат да разполагат на месец с парични суми в размер на 9 лв.

Чл. 151. Свижданията траят един час, а с разрешение на началника за всеки отделен случай и повече. По време на свиждане непълнолетните могат да получат до 1 кг хранителни продукти, плодове или зеленчуци извън предвидените по режима норми.

Чл. 152. За забраните и разрешенията по чл. 118, ал. 2 ЗИН началникът на поправителния дом издава мотивирана писмена заповед.

Чл. 153. Строгият режим може да бъде заменен с общ по реда на чл. 120, ал. 2 ЗИН след изтичане на не по-малко от два календарни месеца.

Чл. 154. (1) В поправителните домове се създават следните самодейни органи на лишените от свобода:

1. съвет на колектива в състав от 5 до 9 души;

2. отрядни съвети в състав от 3 до 5 души.

(2) Съветът на колектива се ръководи от началника.

(3) Към съвета на колектива се създават следните секции: училищна, за професионално-техническо обучение, културно-масова, за вътрешен ред и дисциплина, спортна, библиотечна, санитарна, за шефство и др. Те се ръководят от служители.

Чл. 155. В случаите на чл. 123, ал. 2 ЗИН началникът на поправителния дом може да изключи от посещението отделни непълнолетни, които не са взели активно участие в дейността, за която се награждава отрядът, или за които съществува опасност да извършат бягство или други нарушения. При посещението отрядът се придружава от отряден началник и най-малко от един надзирател.

Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) Администрацията на поправителния дом съобщава незабавно на Главната дирекция имената на навършилите пълнолетие, за които няма разрешение по реда на чл. 127, ал. 2 ЗИН за оставането им в поправителния дом.

(2) Навършилите пълнолетие могат да бъдат оставени в поправителния дом по реда на чл. 127, ал. 2 ЗИН за довършване на текущата учебна година или на започната форма на професионално-техническо обучение.

Чл. 157. (1) При превеждане на навършилите пълнолетие лишени от свобода по реда на чл. 127, ал. 1 ЗИН те се настаняват в заведение от съответния тип съгласно чл. 12а ЗИН.

(2) Навършилите пълнолетие лишени от свобода, които са рецидивисти по смисъла на чл. 158 ЗИН, при превеждането им от поправителния дом се настаняват в заведения от закрит тип за нерецидивисти.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Разпоредбите на глава първа до единадесета включително на този правилник се прилагат и по отношение на лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворническите общежития от открит и преходен тип, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 159. (1) Лишените от свобода се приемат в съответните затвори и се настаняват в отделни приемни помещения, където престояват до 2 денонощия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода от категорията на чл. 12а, ал. 1 ЗИН се изпращат от затвора в затворническо общежитие от открит тип без охрана.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Задържаните с мярка за неотклонение се изпращат в затворническо общежитие от открит или преходен тип незабавно след получаването на влязлата в сила присъда.

(4) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Ако към съответния затвор няма общежитие от открит тип, лишените от свобода се настаняват в затворническо общежитие от преходен тип до получаване на преводното нареждане от главната дирекция, след което се конвоират с общия конвой.

Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) С постъпването в затворническото общежитие лишените от свобода се приемат от началника на общежитието и се разпределят по отряди и месторабота.

Чл. 161. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Общежитията от открит и преходен тип през нощта се заключват.

(2) Лишените от свобода могат да се движат в района на общежитието самостоятелно или на групи без придружител.

Чл. 162. Лишените от свобода могат да ползуват собственото си облекло и обувки по ред, установен от администрацията.

Чл. 163. Свижданията се провеждат в специално обзаведени помещения, а през летния сезон - и на друго определено място в района на общежитието под контрола на служители или определени от началника на общежитието лишени от свобода.

Чл. 164. (1) Отпускът по чл. 74, ал. 1, буква "ж" и ал. 2 ЗИН се ползува в почивни и празнични дни.

(2) Началникът на общежитието може да разреши на осъден да ползува месечния отпуск и в други дни, когато е в годишна почивка или важни причини от семеен или друг характер налагат това.

Чл. 165. Лишените от свобода могат да посещават кинопрожекции във външни кинотеатри, организирани специално за тях.

Чл. 166. (1) Лишените от свобода могат да се явяват като частни ученици за завършване на основно и средно образование в училища по местоизтърпяване на наказанието.

(2) Осъдените, които учат във висше учебно заведение, могат да се явяват на изпити. В тези случаи началникът на общежитието прави предложение за прекъсване изпълнението на наказанието.

Чл. 167. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието в затворнически общежития от открит и преходен тип:

1. ползуват за своя сметка монетен телефонен пост за селищно и междуселищно избиране;

2. (т. 2 зал., предишна т. 3 - ДВ, бр. 69 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) с разрешение на началника на затворническото общежитие могат да ползуват по едно свиждане и по една колетна пратка на месец извън нормите по режима;

3. (нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер 10 % от минималната работна заплата, установена за страната, в повече от предвиденото за съответния режим.

Чл. 167а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) За настаняване в затворническо общежитие от преходен тип е необходимо лишеният от свобода да е изтърпял фактически повече от шест месеца от наложеното наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Чл. 167б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.)

Чл. 167в. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) По отношение на осъдените на доживотен затвор без замяна се прилагат разпоредбите за осъдените на доживотен затвор.

Чл. 167г. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2001 г.) (1) Осъдените на доживотен затвор се настаняват в обособени отделения на затворите. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана.

(2) Първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да бъде заменен с по-лек след изтичане, включително и чрез зачитане на работни дни, на не по-малко от 5 години. При изчисляването на този срок предварителното задържане под стража не се зачита.

(3) За последващото изменяване на режима осъденият трябва да е изтърпял също не по-малко от 5 години със зачитане на работни дни.

(4) (Отменена като незаконосъобразна с Решение № 1719 на ВАС - ДВ, бр. 25 от 2002 г.)

(5) Осъдените на доживотен затвор не могат да бъдат поставени на лек и общ режим.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Разпоредбите относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода се прилагат и при изпълнението на мярката за неотклонение задържане под стража, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Надзорът за законност в следствените арести се упражнява от прокурора, който упражнява ръководство и надзор върху досъдебното производство.

Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) По смисъла на чл. 129а, ал. 1 ЗИН писмените разпореждания за приемане на задържани лица в следствения арест са:

1. постановление за задържане за срок до 72 часа от съответния прокурор;

2. определение за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража от съответния съд;

3. телеграма за обявяване за национално издирване, придружена с документ от разследващия орган за основанията за задържане;

4. съпроводителни писма за етапно конвоираните;

5. присъда - до приемане в затвора на осъдения за изтърпяване на наказанието;

6. писмено разпореждане на съда или прокурора за явяване на обвиняеми и подсъдими по съдебни дела или за участие в процесуално-следствени действия.

Чл. 171. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Незабавно след настаняването в следствения арест на лицето с мярка за неотклонение задържане под стража се завежда лично арестантско досие. Това досие се изпраща, когато лицето бъде осъдено на лишаване от свобода или на пробация по искане на съответния началник на място за лишаване от свобода или пробационен служител.

(2) Когато се установи, че постъпилото в следствения арест лице е лишен от свобода, ползващ отпуск или прекъсване на изпълнението на наказанието, началникът на сектор областно звено "Следствени арести" (ОЗСА) незабавно уведомява главния директор на ГД "ИН" и началника на съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие.

(НАИМЕНОВАНИЕТО НА ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА СЕ ЗАЛИЧАВА - ДВ, БР. 71 ОТ 2006 Г.)

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Протоколът за иззетите документи, пари и вещи по чл. 129а, ал. 3 ЗИН се съставя в присъствието на поемни лица.

Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) На настанените в следствените арести се осигуряват:

1. самостоятелно легло и спални принадлежности;

2. безплатна храна;

3. ползване на лекарства и диетична храна по предписание на лекар;

4. по възможност - пряк достъп до дневна светлина, температура 18 - 24 градуса, осветление, вентилация или климатизация, самостоятелна стая, жилищна площ от 4 до 6 кв. м, санитарен възел и други условия за поддържане на лична хигиена и спазване на санитарните изисквания.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) При преместване на задържано лице в случаите по чл. 131 и 131а ЗИН администрацията на следствения арест осигурява суха храна в достатъчно количество съобразно разстоянието и времето на конвоиране.

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) В случаите по чл. 132в, ал. 2, предл. 2 ЗИН служителите от надзорно-охранителния състав в следствения арест незабавно конвоират задържания до специализирано лечебно заведение, след което се уведомява разследващият орган, съответният прокурор или съдия.

Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Престоят на открито се провежда на специално определени места в района на следствения арест.

(2) Продължителността на престоя е не по-малко от един час на ден, а за бременни жени и непълнолетни - не по-малко от два часа дневно.

(3) Когато липсват условия за осигуряване на необходимата изолация и охрана, въз основа на писмена заповед на началника на сектор ОЗСА в отделни дни може да не се провежда престой на открито. Това време се компенсира чрез удължаване престоя на открито през другите дни.

(4) Престоят на открито може да бъде прекратен, ако задържаното в следствения арест лице нарушава реда за провеждането му.

Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право на свиждане не по-малко от два пъти месечно.

(2) Свижданията са с продължителност 45 минути. Те се провеждат в специално обзаведени помещения в следствения арест и в дни по преценка на началника на ОЗСА, в присъствието на служител от надзорно-охранителния състав.

(3) По време на свиждането се забранява предаването и приемането на каквито и да е предмети между задържаните лица и посетителите им.

(4) На свижданията се допускат не повече от четирима посетители. Това ограничение не важи за низходящите и възходящите роднини, за съпрузите, братята и сестрите.

(5) Свиждането може да бъде прекратено, ако не се спазва редът за провеждането му.

(6) Адвокатите ползват правата си по чл. 34 от Закона за адвокатурата.

Чл. 178. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право на кореспонденция без ограничения, която не подлежи на проверка.

(2) Обвиняемите и подсъдимите изпращат или получават писмата в присъствие на служител от охранителния състав. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа пари или други неразрешени вещи.

(3) При констатирани случаи на опити за внасяне на неразрешени вещи се уведомява наблюдаващият прокурор.

Чл. 179. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право на четири хранителни пратки на месец.

(2) Задържаният може да откаже получаването на определена хранителна пратка, като отказът се прави в писмена форма.

(3) Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци.

(4) Ползвалите полагащите им се за периода хранителни пратки не получават такива при свиждане освен в случаите по чл. 74, ал. 3 и чл. 132г, ал. 2 ЗИН.

(5) За новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, задържаните под стража имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.

Чл. 180. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до една минимална работна заплата, установена за страната.

Чл. 181. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Срокът за ползване правата на свиждане, колетни пратки и пари за лични нужди тече от първо число на месеца, в който задържаният е настанен в следствения арест.

Чл. 182. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража могат да получават дрехи, обувки, тоалетни принадлежности, до 50 кутии цигари на месец и други разрешени предмети независимо от ограниченията за броя и теглото на хранителните пратки.

Чл. 183. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право да закупуват и да получават вестници, списания и книги на български и чужд език.

Чл. 184. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража и преведените в следствения арест на друго основание са длъжни:

1. да се грижат за опазване на имуществото;

2. да спазват установените за тях правила;

3. да изпълняват точно разпорежданията и заповедите на съответните длъжностни лица;

4. да изпълняват възложената им от администрацията работа, свързана с поддържането на чистотата и хигиената в килиите, санитарните и домакинските помещения в района на следствения арест.

Чл. 185. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) На задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража е забранено:

1. да внасят и държат при себе си предмети, които не са разрешени;

2. да продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат, както и да си правят възмездни услуги;

3. да употребяват спиртни напитки и наркотични средства, а на непълнолетните - и да пушат;

4. да играят хазартни и други забранени от администрацията игри;

5. да получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание, проповядващи фашистка или друга антидемократична идеология, национална, етническа, расова или религиозна омраза;

6. да провеждат групови протести.

Чл. 186. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) За предотвратяване на престъпления и на други нарушения задържаните под стража могат да бъдат подлагани на обиск.

Чл. 187. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Молбите и жалбите на задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража се завеждат в отделни книги, като се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на задържания, органът, до който са адресирани, предметът и датата на получения отговор.

(2) Всички молби и жалби, адресирани до съда и прокуратурата, се изпращат в срок до 24 часа.

Чл. 188. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право на кореспонденция.

Чл. 189. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до задържаните под стража или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до администрацията на следствения арест им се съобщават срещу подпис.

Чл. 190. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража лица, се определят в съответствие с приложение № 3.

(2) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража могат да държат при себе си и да ползват лични телевизионни и радиоприемници със собствено захранване.

(3) Личните телевизионни и радиоприемници се ползват във времето, определено от дневния режим в следствения арест, със съгласие на настанените в килията и по начин, осигуряващ непрекъсната осемчасова междудневна почивка.

Чл. 191. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Разпоредбите относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода се прилагат и при изпълнението на наказанието пробация, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 192. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Пробационните мерки се изпълняват от областните пробационни служби.

Чл. 193. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Дейността на пробационния съвет се подготвя, координира и ръководи от неговия председател.

(2) Пробационният съвет включва от 7 до 11 членове.

(3) Представителите по чл. 134, ал. 2, т. 2 и ал. 4 ЗИН се съгласуват с ръководителя на съответната институция.

(4) Освобождаването на член на пробационния съвет се извършва по реда на чл. 134, ал. 5 ЗИН.

Чл. 194. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Заседанията на пробационния съвет се свикват от председателя, като членовете се уведомяват за дневния ред седем работни дни по-рано.

(2) Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на въпроси в дневния ред.

(3) Председателят може да покани за участие в заседанието на пробационния съвет лица, които не са негови членове.

(4) Участието на лицата по ал. 3 се допуска с решение на пробационния съвет.

Чл. 195. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Заседанията на пробационния съвет са открити, освен ако съветът не реши друго.

(2) Членовете на пробационния съвет участват в заседанията лично.

Чл. 196. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) За всяко заседание на пробационния съвет се води протокол, който се съхранява в съответната пробационна служба.

(2) Препис от протокола се изпраща на окръжния прокурор.

Чл. 197. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Съдебните актове, с които са наложени пробационни мерки, се изпълняват след получаването им в пробационната служба по реда на тяхното влизане в сила.

(2) Когато на едно и също лице са наложени две или повече наказания пробация, се уведомява съдът, постановил последния съдебен акт, за определяне на общо наказание.

Чл. 198. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Ако по време на изтърпяване на наказанието пробация се приведе в изпълнение съдебен акт за наложено наказание лишаване от свобода, пробационният служител уведомява прокурора, привел в изпълнение лишаването от свобода, и началника на съответния затвор, като представя справка за размера на изтърпяното наказание пробация.

(2) Когато на осъдения е наложено наказание лишаване от свобода, след изтърпяване на което предстои да бъде приведено в изпълнение наказание пробация, се уведомява прокурорът, привел в изпълнение лишаването от свобода, с цел определяне на общо наказание при условията на чл. 23 - 25 НК.

Чл. 199. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Не се привежда в изпълнение съдебен акт за наложено наказание пробация, в който не са:

1. посочени задължителните пробационни мерки;

2. индивидуализирани отделните пробационни мерки;

3. определени сроковете на всяка от пробационните мерки.

(2) В случаите по ал. 1 началникът на областната пробационна служба уведомява прокурора, наредил привеждането в изпълнение на съдебния акт.

(3) При наличието на други причини, извън посочените в ал. 1, които правят съдебния акт неясен или непълен, той не се привежда в изпълнение, а началникът на областната пробационна служба уведомява съда, който го е постановил.

Чл. 200. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Осъденото лице се счита за призовано, ако е подписало лично известието или то е подписано от друго пълнолетно лице, живеещо на същия адрес.

(2) Ако след изтичане на три дни след указания в известието срок осъденият не се яви в пробационната служба, той се довежда принудително.

Чл. 201. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Когато настоящият адрес на осъдения не е в района на действие на съответната областна пробационна служба, съдебният акт се връща на прокурора, който го е изпратил за привеждане в изпълнение.

(2) Ако се установи, че осъденият е извън пределите на Република България, той се призовава по постоянния му адрес.

(3) Когато осъденият е редовно призован и не се яви в пробационната служба, се уведомяват органите на МВР за обявяване за национално издирване съответно за налагане на ограничителни мерки по чл. 76 от Закона за българските документи за самоличност.

Чл. 202. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Ако осъденият на пробация подлежи на наборна военна служба, пробационният служител уведомява съответното военно окръжие.

(2) Когато наказанието пробация е наложено на наборен военнослужещ, досието се изпраща чрез прокурора, привел присъдата в изпълнение, на съответния военен прокурор.

Чл. 203. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) При промяна на местоизпълнението на наказанието пробация личното досие се изпраща по новото местоизпълнение, като за това се уведомяват съответните прокурори.

(2) Промяната на местоизпълнението се счита за настъпила при получаване на заповедта от съответната пробационна служба по старото местоизпълнение и връчването и срещу подпис на осъдения.

(3) Осъденият е длъжен да се яви в тридневен срок от връчване на заповедта в областната пробационна служба по новото местоизпълнение на наказанието.

Чл. 204. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Личното досие на осъдения съдържа: формуляр за досие, съдебен акт, с който е наложено наказанието, и екземпляри от всички документи, издадени по повод изпълнение на наказанието пробация.

(2) Личното досие се води от пробационния служител.

Чл. 205. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Уведомяването на кмета на населеното място и на началника на районното полицейско управление на Министерството на вътрешните работи се извършва в тридневен срок от явяването на осъдения в пробационната служба.

Чл. 206. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Индивидуалната програма на осъдения се изготвя от пробационния служител след извършване оценката на риска. Осъденият се запознава с нея срещу подпис.

(2) Областните пробационни служби могат да организират и прилагат групови и индивидуални програми за подпомагане ресоциализацията на осъдените.

(3) Участието в програмите по ал. 2 е доброволно.

Чл. 207. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Задължителната регистрация по настоящ адрес се извършва ежедневно чрез подпис на осъдения в отчетен картон.

(2) Когато на осъдения е постановена и пробационна мярка поправителен труд, задължителната регистрация може да се извършва по местоработата.

(3) В почивни и празнични дни полагането на подписа може да се извършва на други места извън пробационната служба, определени от пробационния служител.

(4) Времето за стационарно лечение в лечебни заведения се зачита за изтърпяване на мярката задължителна регистрация.

(5) Разпоредбите на чл. 141б, ал. 4, 5 и 6 ЗИН се прилагат и по отношение изпълнението на задължителната регистрация по настоящ адрес.

Чл. 208. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Пробационният служител определя график за провеждане на срещи с осъдения, тяхното място, време и продължителност.

(2) Задължителните периодични срещи се провеждат най-малко един път на месец, а по преценка на пробационния служител и по-често.

(3) Извънредните срещи се провеждат при необходимост.

(4) Всички срещи се регистрират в специален дневник.

Чл. 209. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Забраната за посещаване на посочените в присъдата места, райони и заведения се реализира чрез контролни проверки.

(2) Забраната по ал. 1 се обявява на собствениците или длъжностните лица чрез представяне на снимки или по друг начин.

(3) При установяване на нарушения на забраната се съставя констативен протокол.

Чл. 210. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) При изпълнение на пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие пробационният служител взема предвид оценката на риска, квалификацията, дефицитите в поведението, личностните особености, степента на образование, необходимостта от снижаване на риска от повторно извършване на правонарушение и желанието на осъдения.

(2) Задължителните програми с осъдените на пробация се определят със заповед на министъра на правосъдието по предложение на главния директор на ГД "ИН".

(3) При необходимост се прилагат и други корекционни и развиващи програми.

Чл. 211. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) В 7-дневен срок от получаване на съдебния акт пробационният служител уведомява работодателя на осъдения за наложената от съда пробационна мярка поправителен труд, за продължителността на същата, за размера на удръжките и номера на сметката, по която трябва да се превеждат удържаните суми.

(2) Работодателят ежемесечно писмено уведомява пробационния служител за направените удръжки, като изпраща копие от съответния документ.

(3) Неуведомяването по чл. 141е, ал. 3 ЗИН е нарушение на постановената пробационна мярка.

Чл. 212. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Със заповед на пробационния служител се определят обектът и продължителността на безвъзмездния труд в полза на обществото.

(2) Работодателят, при когото се полага безвъзмезден труд в полза на обществото, е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд. При трудова злополука пробационният служител съставя акт, който се изпраща в ГД "ИН".

(3) Пробационният служител регистрира полагането на безвъзмезден труд в отчетна книжка, в която се отразяват времето, мястото и продължителността на положения труд.

(4) Осъденият на безвъзмезден труд е длъжен да спазва правилата за вътрешния ред на обекта, където се полага, и да се отнася добросъвестно към възложената му работа.

Чл. 213. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Пробационният служител в затвора:

1. осъществява взаимодействието с областните пробационни служби и събира информация за лицата, които преминават от пробационен надзор в затвора;

2. участва в заседанията на комисията по чл. 17 ЗИН;

3. изготвя доклад за осъдените лица, които ще бъдат предложени за условно предсрочно освобождаване с пробационен надзор в изпитателния срок;

4. уведомява съответната областна пробационна служба за лицата по т. 3 и изпраща документацията за тях.

Чл. 214. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Пробационният служител запознава членовете на пробационния съвет с оценката по чл. 141и ЗИН и с плана за индивидуално изпълнение на наказанието.

(2) Преразглеждане на оценката се извършва в зависимост от регистрираната степен на риска, плана за изпълнение и размера на наложеното наказание не по малко от веднъж на шест месеца.

Чл. 215. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Предложението за промяна по чл. 141к, ал. 1, т. 1 - 3 ЗИН се прави в писмен вид от пробационния служител, работещ с конкретното осъдено лице, и материалите се предоставят на членовете на пробационния съвет.

(2) Предложението по ал. 1 съдържа пълна информация за осъдения, конкретни доказателства за регистрираната положителна промяна и прогноза за поведението му.

Чл. 216. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) За всяко наказание се издава мотивирана писмена заповед.

(2) Със заповедта по ал. 1 осъденият на пробация се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и датата.

(3) Екземпляр от заповедта се прилага към досието на осъдения, към класьорите за наказания и към досието в главната дирекция.

Чл. 217. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) При подаване на жалба по чл. 141л, ал. 3 ЗИН началникът на областната пробационна служба може да отмени или измени заповедта. Когато същият не намери основание за пререшаване на въпроса, потвърждава заповедта.

Чл. 218. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Молбите, жалбите, сигналите и предложенията се подават от осъдените на пробация в писмен вид. Те се регистрират в специален дневник.

Чл. 219. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Изпълнението на наказанието пробация приключва след изтичане срока на пробационната мярка с най-дълъг срок.

(2) За приключване изпълнението на наказанието писмено се уведомяват прокурорът, ГД "ИН", съответното РПУ на Министерството на вътрешните работи, военното окръжие по постоянния адрес на осъдения, кметът на населеното място по последното местоизпълнение на наказанието, а в случаите по чл. 141б, ал. 3 и чл. 141е, ал. 1 ЗИН - съответните длъжностни лица.

(3) На освободения от изтърпяване на наказанието пробация се издава удостоверение, а по негова молба - и характеристика.

Чл. 220. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Досиетата на изтърпелите наказание пробация се съхраняват десет години в съответните областни пробационни служби. След изтичане на този срок се предават в Държавния архивен фонд.

(2) Досиетата по ал. 1 могат да се предоставят за съхранение в ГД "ИН" в случаите, когато са архивирани на електронен носител.

Чл. 221. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода има следните основни задачи:

1. осъществява постовата служба в местата за лишаване от свобода;

2. конвоира затворниците и задържаните в следствените арести лица само до затворническите общежития, работните обекти и лечебните заведения по нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие и на началника на сектор ОЗСА;

3. предотвратява, пресича и ликвидира опитите на затворниците и на задържаните в следствените арести лица за извършване на нарушения и престъпления;

4. осигурява реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода;

5. осигурява защитата, безопасността и сигурността на настанените в местата за лишаване от свобода правонарушители, на служителите, на водещите разследването и на имуществото.

Чл. 222. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Надзорно-охранителният състав е основна сила на постовата и конвойната служба в местата за лишаване от свобода. При необходимост по нареждане на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и на началника на сектор ОЗСА за помощна сила могат да се използват и други служители.

(2) Средствата за постова и конвойна служба са: въоръжението и помощните средства, надзорно-охранителната техника, моторните превозни средства и плавателните съдове.

Чл. 223. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) В усложнена обстановка по нареждане на главния директор на ГД "ИН" могат да се прехвърлят сили и средства от едно поделение в друго. Те се поставят в оперативно подчинение на началника на съответния затвор, поправителен дом, затворническо общежитие или на началника на сектор ОЗСА.

Чл. 224. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Не се допуска конвоиране с превозни средства от обществения транспорт и конвоиране пеша в населени места.

Чл. 225. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) В местата за лишаване от свобода се допускат:

1. министърът на правосъдието и неговите заместници;

2. главният директор на ГД "ИН" и неговите заместници;

3. прокурорите и съдиите;

4. служителите от секторите "Охрана и сигурност в затворите" и "Охрана и сигурност в следствените арести" на главната дирекция;

5. представители на Съвета на Европа, на международни и вътрешни правозащитни органи и организации;

6. народните представители и омбудсманът на Република България;

7. членовете на научно-методическия съвет по затворно дело;

8. всички лица с постоянни, временни или еднократни пропуски за съответното място за лишаване от свобода;

9. служителите на Министерството на правосъдието, на ГД "ИН" и териториалните й звена - след представяне на заповед за командироване;

10. защитниците и поверениците;

11. разследващите органи;

12. вещите лица - в рамките на работното време след представяне на служебна бележка, удостоверяваща това му качество по делото;

13. други лица, определени с нормативен акт.

(2) Началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и началникът на сектор ОЗСА може да разреши влизането и на други лица.

(3) Лицата по ал. 1, т. 1 - 12, след удостоверяване на служебното си положение, се допускат в местата за лишаване от свобода, без да се взема разрешение от съответния началник.

(4) При влизане в местата за лишаване от свобода на лицата по ал. 1, т. 13 и по ал. 2 след представяне на лична карта им се издава пропуск по утвърден образец.

(5) Защитниците и поверениците се легитимират и допускат за среща с лишените от свобода след предоставяне на адвокатска карта или пълномощно.

(6) Представители на средствата за масово осведомяване се допускат с разрешение на министъра на правосъдието, зам.-министър на правосъдието; главния директор на ГД "ИН" или началника на съответното място за лишаване от свобода.

(7) Не се допуска влизане в местата за лишаване от свобода с оръжие и мобилни телефони, както и на лица във видимо нетрезво или друго неадекватно състояние.

Чл. 226. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лицата, дошли на свиждане, се придружават от надзирател.

Чл. 227. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Пропускането през контролно-пропускателните пунктове на лишени от свобода и на задържани в следствения арест лица се извършва само с писмено нареждане на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и на командира на отделение на следствения арест.

Чл. 228. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Не се допуска назначаването за самостоятелно носене на постовата и конвойната служба на надзиратели, които не са завършили курс за първоначална професионална подготовка и не са положили успешно теоретико-практически изпит.

Чл. 229. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Постовата служба се носи от наряд, назначен от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и от началника на сектор ОЗСА.

Чл. 230. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Възможностите на местата за лишаване от свобода за използване на надзорно-охранителния състав за постова служба се определят от щатната численост и коефициента за личен състав.

Чл. 231. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав за месеца не може да превишава установената продължителност на работния ден.

Чл. 232. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Във всеки затвор, поправителен дом, затворническо общежитие или следствен арест се изготвят правила за особеностите на постовете и произтичащите от тях задължения. В инструкциите се определят:

1. местонахождението на поста, границите и пунктовете за носене на службата и местата за смяна на постовия;

2. особеностите на поста и на какво конкретно да се обръща внимание при изпълнение на службата;

3. редът на обхождане територията на поста и най-характерните технически начини за носене на службата;

4. редът за осъществяване на връзка и взаимодействие с дежурния главен надзирател или дежурния по арест, командира на отделението (младши инструктора по охраната), съседните постове, дежурния от териториалното поделение на МВР и др.;

5. униформата и снаряжението на постовия;

6. други особености и дейности на постовия.

Чл. 233. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Маршрутите за конвоиране на лишени от свобода и задържани в следствените арести лица, начинът на конвоирането и броят на конвойните се определят от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и от началника на сектор ОЗСА или командира на отделение в следствения арест в зависимост от разстоянието, наличието на транспортни средства, броя на конвоираните, обществената им опасност, особеностите на маршрута и др.

Чл. 234. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Лишените от свобода и задържаните в следствените арести лица се предават и приемат за конвоиране от дежурния главен надзирател и от командира на отделение или дежурния по арест по списък, утвърден от началника на съответното място за лишаване от свобода, срещу подпис на конвойните.

Чл. 235. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Инструктажът на наряда се извършва от инспектора по охраната, от главния надзирател или определено от тях лице.

(2) Началникът на затвора или поправителния дом, заместник-началникът по режимна и надзорно-охранителна дейност, началникът на затворническото общежитие, началникът на сектор ОЗСА и главният надзирател в следствения арест най-малко два пъти в месеца лично извършват инструктаж на наряда.

(3) Надзирателите, които служат на отдалечени обекти, се инструктират най-малко два пъти в месеца по утвърден от съответния началник ред.

Чл. 236. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Постовият е неприкосновено лице. Той е подчинен само на дежурния главен надзирател или командира на отделение в затвора и на дежурния по арест.

(2) През време на носене на службата на постовия не се налагат дисциплинарни наказания.

Чл. 237. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Проверки извършват:

1. министърът на правосъдието и заместник-министърът, отговарящ за ГД "ИН";

2. главният директор и заместник главните директори, началникът на сектор "Охрана и сигурност в затворите" и офицерите от същия сектор, началникът на сектор "Охрана и сигурност в следствените арести" и офицерите от същия сектор;

3. началникът на затвора или поправителния дом и заместник-началникът по режимната и надзорно-охранителната дейност - най-малко един път в месеца;

4. началникът на затворническото общежитие и началникът на сектор ОЗСА - най-малко два пъти в месеца;

5. инспекторът по охраната в затвора или поправителния дом, главният надзирател и командирът на отделение в следствения арест - най-малко два пъти в седмицата;

6. дежурните главен надзирател и командир на отделение в затвора или поправителния дом и дежурният по арест - най-малко един път в денонощието.

Чл. 238. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Постовата и конвойната служба могат да проверяват и други длъжностни лица, писмено упълномощени от министъра на правосъдието, заместник-министъра на правосъдието и от главния директор на ГД "ИН".

Чл. 239. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) При проверката не се допускат опити за вземане на оръжието, инсцениране на правонарушения или използване на други начини, които могат да доведат до нещастни случаи.

Чл. 240. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) Служителите от надзорно-охранителния състав носят постовата служба без оръжие, с изключение на външните постове и при конвоиране извън местата за лишаване от свобода.

(2) В зоните за повишена сигурност отключването, влизането и извеждането от килиите се допуска само в присъствието на най-малко още един служител.

Чл. 241. (1) (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Арестните помещения се държат постоянно заключени.

(2) Арестните помещения се отключват и заключват само от дежурния по арест.

Чл. 242. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) На постовия надзирател се забранява:

1. да спи, да се храни, да чете, да употребява алкохол и други упойващи вещества, да пуши, да отклонява вниманието си по въпроси, несвързани със службата, и да понижава бдителността си по какъвто и да е начин;

2. да напуска поста и да се отклонява от него без разрешение на началника, дежурния главен надзирател или командира на отделение в затвора и на дежурния по арест;

3. да предава или предоставя на когото и да е оръжието, снаряжението и ключовете от охраняваните обекти;

4. да приема, съхранява и предава каквито и да е вещи и кореспонденция от и за лишените от свобода и задържаните в следствения арест лица, служителите и други лица.

Чл. 243. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) При възникване на извънредна ситуация в местата за лишаване от свобода се мобилизират всички сили и средства на надзорно-охранителния състав, които действат съгласно утвърдените планове съвместно с териториалните поделения на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 244. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) За издирване и залавяне на избягали затворници и задържани под стража лица се организират групи за преследване и претърсване на територията на съответното място за лишаване от свобода и околността.

(2) Издирването, преследването и залавянето на избягали лица по ал. 1 се извършват от специализираните звена на Министерството на вътрешните работи. При необходимост в състава им се включват служители от местата за лишаване от свобода.

(3) Началникът на затвора, на затворническото общежитие, на поправителния дом или на сектор ОЗСА незабавно уведомява главния директор на ГД "ИН" за бягството и за взетите мерки.

Чл. 245. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) (1) За предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода се извършват обиск на затворниците и задържаните под стража лица и претърсване на жилищните, производствените и сервизните помещения.

(2) Обиските и претърсванията се извършват от надзорно-охранителния състав, а при необходимост се привличат и други служители.

Чл. 246. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Обиск на лишени от свобода и задържани в следствените арести лица се извършва задължително:

1. при постъпването и освобождаването им от затвора, поправителния дом, затворническото общежитие или следствения арест;

2. във всички случаи на влизане или излизане от корпуса на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие и следствения арест;

3. при изолиране в наказателна или единична килия;

4. при влизане и излизане в зоните за повишена сигурност;

5. при извеждане и прибиране от работа.

Чл. 247. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Претърсване се извършва задължително най-малко един път месечно.

Чл. 248. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) По заповед на началника на затвора, на поправителния дом, на затворническото общежитие или на сектор ОЗСА се извършват допълнителни обиски и претърсвания.

Чл. 249. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Служителите от надзорно-охранителния състав не могат да:

1. използват труда и услугите на лишените от свобода и на задържаните под стража лица за лични нужди;

2. се включват като съавтори с лишените от свобода и задържаните под стража лица в рационализации и изобретения и други;

3. сключват с лишените от свобода и задържаните под стража лица, както и с близките им, каквито и да е сделки и да приемат от тях подаръци;

4. уведомяват лишените от свобода и задържаните под стража лица за личния живот на служителите, обсъжданите въпроси на служебни съвещания, за работата и слабостите в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и следствения арест;

5. съхраняват ценности на лишените от свобода и задържаните под стража лица;

6. посредничат за създаване на неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги;

7. посочат или влияят на лишените от свобода и задържаните под стража лица за избиране на защитник;

8. използват вещи на лишените от свобода и задържаните под стража лица;

9. посещават семействата на лишените от свобода и задържаните под стража лица без разрешение на съответния началник;

10. се хранят с лишените от свобода, задържаните под стража лица и посетителите им;

11. се държат грубо с лишените от свобода, задържаните под стража лица и близките им, както и да установяват фамилиарни и приятелски отношения с тях;

12. използват познанства и контакти на лишените от свобода, задържаните под стража лица и техните близки за решаване на лични въпроси.

Чл. 250. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Към лишените от свобода и задържаните под стража лица не могат да се прилагат мерки, които имат за цел причиняване на физически страдания или унижаване на човешкото им достойнство.