Държавен вестник, брой 57 от 2.VII

Отменено основание. Виж § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за лечебните заведения, с който се изменя Закона за народното здраве - ДВ, бр. 62 от 9 юли 1999 г.

Чл. 1. Цените на различните видове медицински дейности включват следните разходи по икономически елементи:

1. разходи за труд на съответния медицински специалист и за социалното му осигуряване;

2. разходи за вложените медикаменти и материали;

3. непреки разходи;

4. разходи за изплащане на работни заплати и за социално осигуряване на медицинския и друг персонал, нает на работа в заведението или кабинета;

5. други разходи съгласно Националния сметкоплан, утвърден с ПМС № 27 от 1991 г. за приемане на Национален сметкоплан (ДВ, бр. 26 от 1991 г.).

Чл. 2. Отразяването на разходите на медицинските дейности става съгласно примерна схема - калкулация (приложение № 1).

Чл. 3. Медицинските дейности, за които се образуват цени по реда на този правилник, се групират по начин, посочен в приложение № 2. Всяка дейност има трицифрен код и коефициент на тежест на медицинския труд.

Чл. 4. При оказване на медицинска помощ при необичайни условия (по място, време, спешност) коефициентът за тежест на първичен медицински преглед при обичайни условия се коригира с коефициент за необичайни условия съгласно приложение № 3.

Чл. 5. (1) Коефициентите за квалификация на лекаря са следните:

1. коефициент 1 - за лекари с трудов стаж до 3 години;

2. коефициент от 1,3 до 1,9 - за лекари с трудов стаж над 3 години, придобита специалност и без квалификационен курс;

3. коефициент от 2 до 2,9 - за лекари с придобита специалност или завършили квалификационен курс при определени от Българския лекарски съюз (БЛС) специалисти;

4. коефициент от 3 до 3,9 - за лекари с много висока професионална квалификация, с две или повече придобити специалности или преминали серия от квалификационни курсове и хабилитирани лица, притежаващи съответен лиценз за това.

(2) Лекарите могат да ползват и по-нисък коефициент от посочените в ал. 1 коефициенти, но не по-малък от 1.

(3) Лиценз за ползване на коефициенти по ал. 1, т. 4 се издава от специална комисия на БЛС. Статутът на тази комисия се приема от БЛС.

(4) Ползването на коефициенти по ал. 1, точки 3 и 4 се допуска само при извършване на медицински дейности, пряко свързани с придобитите специалности или със завършените квалификационни курсове.

Чл. 6. Коефициентите за квалификация на методистите по лечебна физкултура се определят от тяхната професионално-съсловна организация и не могат да бъдат по-високи от 3,9.

Чл. 7. (1) Крайният коефициент на медицински труд се получава като произведение от коефициента за тежест, коефициента за необичайни условия и коефициента за квалификация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1993 г., бр. 57 от 1993 г., попр., бр. 63 от 1993 г.) Полученият коефициент по ал. 1, умножен с коригиращия индекс, представлява стойността на вложения медицински труд в левове.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1993 г.) Коригиращият индекс се определя от БЛС съобразно инфлацията в страната.

Чл. 8. Медикаментите, консумативите и другите материали, вложени в съответната медицинска дейност, се остойностяват по фактическите им покупни цени.

Чл. 9. Разходите за работна заплата и за социално осигуряване се разпределят по отделните медицински дейности.

Чл. 10. Стойността на непреките разходи (наем, гориво, електрически ток, обзавеждане, текущи ремонти, поддържане и др.) се разпределя по отделните медицински дейности и не може да надвишава 40 % от крайните им цени.

Чл. 11. Определянето на стойността на амортизационните отчисления (изхабяването) и разпределението им по отделни медицински дейности се извършват по начин и ред, установени в Закона за счетоводството.

Чл. 12. Цените, които пациентите заплащат на практикуващите частна практика медицински специалисти, се обявяват предварително съгласно чл. 12 от Наредба № 5 на Министерството на здравеопазването от 1991 г. за условията и реда за упражняване на частна медицинска практика (ДВ, бр. 37 от 1991 г.).

Чл. 13. Всеки медицински специалист, упражняващ частна практика, и всяко частно (кооперативно) заведение изготвят ценник-каталог на извършваните медицински дейности.

Приложение № 1 към чл. 2

Примерна схема на калкулация за разходите по диагностично-лечебната дейност при упражняване на частна медицинска практика.

1. Базов индекс (приложение № 2).

2. Коефициент за квалификация (общи положения, чл. 5).

3. Коефициент за необичайни условия (приложение № 3).

4. Коригиращ индекс (общи положения, чл. 9).

5. Разходи за заплати на помощния персонал.

6. Разходи за социални осигуровки и надбавки.

7. Разходи за медикаменти и консумативи.

8. Амортизационни отчисления.

9. Други разходи съгласно Националния сметкоплан.

Начин на образуване на крайната цена за пациента (КЦП)

КЦП = (т.1 х т.2 х т.3 х т.4) + (т.5 + т.6 + т.7 + т.8 + т.9)