Държавен вестник, брой 6 от 22.I

Преамбюл

Договарящите страни,

съзнавайки значението на опазването на околната среда и защитата на целостта на екосистемата на моретата в района на Антарктика,

отчитайки концентрацията на живите морски ресурси, намиращи се в антарктическите води, и повишения интерес към възможностите, предлагани при използуването на тези ресурси като източници на протеин,

съзнавайки неотложността от осигуряване на защита за антарктическите живи морски ресурси,

считайки, че е особено важно да се задълбочи опазването на антарктическата морска екосистема и нейните компоненти с цел решенията и резултатите да се базират на съответната научна информация,

вярвайки, че опазването на антарктическите живи морски ресурси изисква международно сътрудничество в съответствие с клаузите на Антарктическия договор и активно участие на всички държави, ангажирани в научните изследвания на антарктическите води,

признавайки основната отговорност на Консултативните страни на Антарктическия договор за защита и опазване на антарктическата околна среда и в частност техните задължения по чл. 9, точка 1 на Антарктическия договор по отношение на защитата и опазването на живите морски ресурси на Антарктика,

отчитайки извършената вече дейност от Консултативните страни на Антарктическия договор, включваща предимно договорените мероприятия за опазване на антарктическата флора и фауна, както и условията на Конвенцията за защита на антарктическите тюлени,

имайки предвид позицията по отношение консервацията на антарктическите живи морски ресурси, изразена от Консултативните страни на Деветата консултативна среща на Антарктическия договор, и значението на клаузите на Препоръките IХ (2), които доведоха до създаването на настоящата Конвенция,

вярвайки, че от интерес за цялото човечество е да се съхранят водите около Антарктическия континент единствено за мирни цели и да се премахнат всякакви възможности за превръщането им в обект на международни конфликти,

отчитайки, че в светлината на гореизложеното е желателно да се създаде подходящ механизъм за съвети, стимулиране, взимане на решения и координация на всички дейности и научни изследвания, необходими за обезпечаването на защитата на антарктическите живи морски организми,

се договориха за следното:

Член 1

1. Тази Конвенция се прилага за антарктическите живи морски ресурси в района на юг - 60 градуса южна ширина, и за антарктическите живи морски ресурси в района между тази ширина и Антарктическата конвергенция, която представлява част от антарктическата морска екосистема.

2. Антарктическите живи морски ресурси представляват популациите от плавникови риби, мекотели, ракообразни и всички останали видове живи организми, включително и птици, открити на юг от Антарктическата конвергенция.

3. Антарктическата морска екосистема представлява комплекс от взаимоотношенията на антарктическите морски живи ресурси помежду им и с тяхната физическа среда.

4. Антарктическата конвергенция се приема като линия, която свързва следните точки по паралели ширина и меридиани дължина:

50 градуса Ю, 0 градуса; 50 градуса Ю, 30 градуса И; 45 градуса Ю, 30 градуса И; 45 градуса Ю, 80 градуса И; 55 градуса Ю, 80 градуса И; 55 градуса Ю, 150 градуса И; 60 градуса Ю, 150 градуса И; 60 градуса Ю, 50 градуса З; 50 градуса Ю, 50 градуса З; 50 градуса Ю, 0 градуса.

Член 2

1. Целта на Конвенцията е опазването на антарктическите живи морски ресурси.

2. В съответствие с целите на настоящата Конвенция терминът"опазване" включва и рационалното използване.

3. Всякакъв улов и свързаните с него дейности в района на Конвенцията се осъществява в съответствие с клаузите на настоящата Конвенция и със следните принципи на консервация:

а) предотвратяване намаляването на размера на определени популации при улов под границите, осигуряващи тяхното устойчиво възстановяване. За тази цел размерът на популацията не бива да спада под границата, близка до тази, която осигурява максимален чист годишен прираст;

б) поддържане на екологичните връзки между уловните и зависимите от тях популации на антарктическите живи морски ресурси и реставрацията на намалените популации до нива, определени по точка "а";

в) предотвратяване на изменения или свеждане до минимум на риска от изменения в морската екосистема, които не могат да се преодолеят за период, по-малък от 2 - 3 десетилетия, като се имат предвид съществуващите познания за директното и индиректното въздействие на улова, ефектът от въвеждането на чужди видове, влиянието на някои странични дейности върху морската екосистема, както и на измененията в околната среда с цел да се поддържа опазването на антарктическите живи морски ресурси.

Член 3

Договарящите страни, независимо дали са страни в Антарктическия договор, се договарят, че няма да предприемат никакви дейности в района на Антарктическия договор, противоречащи на принципите и целите на този договор, и че в техните взаимоотношения те са обвързани чрез задълженията, съдържащи се в чл. 1 и 5 на Антарктическия договор.

Член 4

1. По отношение на района на Антарктическия договор всички договарящи се страни, които не са страни в него, са обвързани в своите взаимоотношения съгласно чл. 4 и 6 на договора.

2. Нищо от настоящата Конвенция, нито други действия и дейности, протичащи, докато тя е в сила, не може да:

а) представлява база за предявяване, поддържане или отхвърляне на искове за териториален суверенитет в района на Антарктическия договор или за създаване на права за суверенитет в района на Антарктическия договор;

б) бъде интерпретирано като отказ или съкращаване от някоя от договарящите страни на някакво право или иск, или основа за претенции за упражняване на държавно крайбрежно право съгласно международните закони в района, където се прилага настоящата Конвенция;

в) бъде интерпретирано като ощетяване позицията на дадена договаряща страна по отношение признаването или отхвърлянето на всяко подобно право, иск, или основание за претенция;

г) повлияе на клаузите на чл. 4, точка 2 на Антарктическия договор относно това, че никакви нови претенции или изменения на съществуващия териториален суверенитет в Антарктика няма да бъдат предявявани, докато е в сила Антарктическият договор.

Член 5

1. Договарящите страни, които не са страни на Антарктическия договор, приемат специалните задължения и отговорности на Консултативните страни на Антарктическия договор за защита и опазване на околната среда в района на Антарктическия договор.

2. Договарящите страни, които не са страни в Антарктическия договор, се съгласиха, че в своите дейности в района на Антарктическия договор те ще наблюдават как и кога се изпълняват съответните договорени мероприятия за опазване на антарктическата флора и фауна и други подобни дейности, препоръчани от Консултативните страни на Антарктическия договор като част от отговорността, която те носят за опазването на антарктическата околна среда от всякакви форми вредно човешко вмешателство.

3. В смисъла на целите на настоящата Конвенция "Консултативните страни на Антарктическия договор" включват договарящите се страни по Антарктическия договор, чиито представители участват в срещите съгласно чл. 9 на договора.

Член 6

Настоящата конвенция не променя правата и задълженията на договарящите страни съгласно Международната конвенция за регулиране на китоловството и Конвенцията за опазване на антарктическите тюлени.

Член 7

1. Договарящите страни създават и се договарят да поддържат Комисия за опазване на антарктическите живи морски ресурси, наричана по-нататък"Комисията".

2. Участието в Комисията се определя, както следва:

а) всяка договаряща страна, участвала в срещата, на която е приета настоящата Конвенция, се явява член на Комисията;

б) всяка страна-участник, която е свързана с настоящата Конвенция съгласно чл. 29, има право да бъде член на Комисията за периода, по време на който тази страна е ангажирана в изследователска или уловна дейност, свързана с живите морски ресурси, по отношение на които се прилага Конвенцията;

в) всяка регионална икономическа интеграционна организация, която е свързана с Конвенцията по чл. 29, има право да бъде член на Комисията за периода, по време на който представителите на нейната държава са признати за членове;

г) договаряща страна, която желае да участва в работата на Комисията съгласно точки "а" и "б", представя в Депозитариата основанията, въз основа на които иска да стане член на Комисията, и декларира желанието си да поеме изпълнението на съществуващите консервационни дейности. Депозитариатът предава на всеки член на Комисията тази заявка със съответна приложена информация. В срок два месеца след получаването на тези сведения от Депозитариата всеки член на Комисията може да поиска свикване на специална среща на Комисията за обсъждане на въпроса. След получаване на подобна заявка Депозитариатът организира такава среща. Ако няма заявка за среща, се приема, че договарящата страна, изпратила първоначалното искане, отговаря на условията за участие в Комисията.

3. Всеки член на Комисията се представя от един представител, който може да бъде придружаван от заместници или съветници.

Член 8

Комисията има законен характер и се ползва на територията на всяка от участващите страни със съответните правомощия, необходими за изпълнението на нейните функции и за осъществяването на задачите на настоящата Конвенция. Привилегиите и имунитетът, с които се ползват Комисията и нейният екип на територията на участващите страни, се определят с договор между Комисията и съответните страни.

Член 9

1. Функцията на Комисията е да окаже влияние върху прилагането на принципите и изпълнението на задачите, изложени в чл. 2 на настоящата Конвенция. В резултат на това тя:

а) подпомага научноизследователската дейност и съответните проучвания на живите морски ресурси и морската екосистема на Антарктика;

б) събира данни за състоянието и измененията на популациите на антарктическите живи морски ресурси и за факторите, оказващи влияние върху разпределението, изобилието и размножаването на уловните видове, както и на други видове или популации, зависими от тези фактори;

в) осигурява информация за улова и условните популации;

г) анализира, разпространява и публикува информация, отнасяща се до точки "б" и "в" и отчетите на Научния комитет;

д) определя необходимостта от консервация и анализира ефективността на консервационните дейности;

е) формулира, приема и ревизира консервационните дейности въз основа на възможно най-точни научни данни съгласно точка 5;

ж) провежда система от наблюдения и контрол съгласно чл. 24 на настоящата Конвенция;

з) извършва други дейности, необходими за постигането на целите на настоящата Конвенция.

2. Консервационните дейности, посочени в точка 1, включват:

а) посочване на разрешените за улов количества от определени видове в района на действие на Конвенцията;

б) определяне на райони и подрайони въз основа на разпределението на популациите на антарктическите морски живи ресурси;

в) определяне на разрешените за улов количества от отделни популации в съответните райони и подрайони;

г) определяне на защитените видове;

д) определяне на размера, възрастта и ако е необходимо, пола на видовете, чиито улов е разрешен;

е) определяне на забранените и разрешените за улов периоди;

ж) определяне на отворени или затворени райони или подрайони за целите на научни изследвания или за консервация, включително и на специални обекти за защитни дейности и научни проучвания;

з) регулиране на прилаганите дейности и на методите на улов, включително и на механизма на риболова с цел избягване неправилното концентриране на улова в район или подрайон;

и) предприемане на други подобни дейности, които Комисията счита за необходими за изпълнението на задачите на настоящата Конвенция, включително и дейности, свързани с улова и съпътстващите го влияния върху морската екосистема извън условните популации.

3. Комисията публикува и поддържа отчетност за всички действащи консервационни мерки.

4. При изпълнението на своите функции по точка 1 Комисията взима предвид всички препоръки и съвети на Научния комитет.

5. Комисията държи под пълен отчет всички релевантни дейности и указания, приети или препоръчани на Консултативните срещи, съгласно чл. 9 на Антарктическия договор, или от съществуващите риболовни комисии, отговорни за видовете, влизащи в района на действие на настоящата Конвенция, за да няма несъответствие между правата и задълженията на договарящата страна при подобни указания и дейности, и консервационните мероприятия, одобрявани от Комисията.

6. Консервационните дейности, одобрени от Комисията в съответствие с тази Конвенция, се осъществяват от членовете на Комисията по следния начин:

а) Комисията обявява консервационните дейности на всички членове на Комисията;

б) консервационните дейности са задължителни за всички членове на Комисията в срок 180 дни от обявяването им с изключение на случаите по точки "в" и "г";

в) ако член на Комисията в срок 90 дни след обявяването на дейностите по точка "а" уведоми Комисията, че не е в състояние да приеме консервационната дейност като цяло или частично, тази дейност (в цитирания размер) няма да бъде задължителна за този член на Комисията;

г) в случай, че някой член на Комисията призовава за процедура по точка "в", Комисията се събира по молба на който и да е член на Комисията за преразглеждане на консервационната дейност. По време на срещата всеки член на Комисията има право да декларира, че не е в състояние да приеме консервационната дейност и в този случай съответният член няма да бъде обвързан повече с тази дейност.

Член 10

1. Комисията обръща внимание на всяка държава, която не е член на настоящата Комисия, върху всяка дейност, извършвана от нейни граждани или морски съдове, която по мнението на Комисията оказва влияние върху изпълнението на целите на Конвенцията.

2. Комисията обръща вниманието на всички договарящи страни върху всяка дейност, която по мнение на Комисията влияе върху изпълнението от съответната договаряща страна на целите на настоящата Конвенция или е в съответствие със задълженията на договарящата страна по Конвенцията.

Член 11

Комисията се стреми към сътрудничество с договарящите страни, които могат да влияят юридически върху морските райони, намиращи се в съседство с района, за който се прилага Конвенцията по отношение на опазването на определени видове или групи близки видове, появяващи се в съседните райони и в района на Конвенцията, с оглед да се координират консервационните дейности по отношение на тези видове.

Член 12

1. Решенията на Комисията по въпроси от решаващо значение се приемат с консенсус. Проблемът дали даден въпрос е от решаващо значение се третира също като такъв.

2. Решенията по въпроси, различни от тези по точка 1, се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите и гласуващи членове на Комисията.

3. По преценка на Комисията за всеки един проблем, за който следва да бъде взето решение, се уточнява дали съответната регионална икономическа интеграционна организация ще участва при взимането на решение и дали ще участват и държавите, които имат представители в нея. По този начин броят на участниците по цитирания механизъм за участие договарящи страни няма да надвишава броя на членуващите държави в регионалната икономическа интеграционна организация, които са членове на Комисията.

4. При взимането на решения в съответствие с този член регионалната икономическа интеграционна организация има един вот.

Член 13

1. Седалището на Комисията е установено в гр. Хобрат, о. Тасмания, Австралия.

2. Комисията провежда редовни годишни срещи. Провеждат се и други срещи по молба на една трета от членовете на Комисията или по друг начин, определен от Конвенцията. Първата среща на Комисията ще се състои в тримесечен срок от влизането в сила на настоящата Конвенция при положение, че сред договарящите страни има поне две страни, провеждащи уловни дейности в района на Конвенцията. Във всички случаи обаче първата среща следва да се проведе не по-късно от една година след приемането на Конвенцията. Депозитариатът се консултира с договарящите държави по отношение на първата среща на Комисията, като се има предвид, че е необходимо широко представяне на тези държави за ефективното действие на Комисията.

3. Депозитариатът свиква първата среща на Комисията в седалището на Комисията. Впоследствие срещите на Комисията ще се провеждат в седалищата на Комисията, освен ако тя не вземе друго решение.

4. Комисията избира от своите членове председател и зам.-председател за срок 2 години, като те могат да бъдат преизбрани за още един допълнителен мандат. Първият председател се избира за първоначален срок 3 години. Председателят и зам.-председателят не могат да бъдат представители на една и съща договаряща страна.

5. Комисията приема и усъвършенства, ако е необходимо, правилник на процедурите по провеждането на срещите, с изключение на тези, които се свикват по проблеми, посочени в чл. 12 на настоящата Конвенция.

6. Комисията може да създаде помощни служби, които ще бъдат необходими за изпълнението на нейните функции.

Член 14

1. Договарящите страни създават Научен комитет по консервация на антарктическите живи морски ресурси, наричан за краткост Научен комитет, който представлява консултативен орган на Комисията. Научният комитет се събира обикновено в седалищата на Комисията освен ако Научният комитет не вземе друго решение.

2. Всеки член на Комисията е член на Научния комитет и назначава свой представител с подходяща научна квалификация, който може да бъде придружаван от други експерти и съветници.

3. Научният комитет може да търси и ползва съвети и консултации от други учени и експерти, необходими при специални случаи.

Член 15

1. Научният комитет осигурява форум за консултации и сътрудничество по отношение на събиране, проучване и обмен на информация за живите морски ресурси, за които е в сила настоящата Конвенция. Той насърчава и стимулира сътрудничеството в областта на научните изследвания, целящи разширяването на познанията за живите морски ресурси в антарктическата морска екосистема.

2. Научният комитет провежда дейности, които Комисията определя като необходими за постигането на целите на настоящата Конвенция, и:

а) установява критерии и методи, прилагани при определянето на консервационни мерки, посочени в чл. 9 на настоящата Конвенция;

б) оценява редовно състоянието и насоките за развитие на популаците на антарктическите живи морски ресурси;

в) анализира данните за директното и индиректното влияние на лова върху популаците на антарктическите живи морски ресурси;

г) оценява влиянието на евентуални изменения в методите или размера на улова и съответните консервационни действия;

д) предава оценките, анализа, отчетите и препоръките на Комисията по поискване или по собствена инициатива относно дейности и изследвания, насочени към изпълнението на задачите на настоящата Конвенция;

е) формулира предложения за прокарване на международни и национални научноизследователски програми по отношение на антарктическите живи морски ресурси.

3. При изпълнение на своите функции Научният комитет има отношение към работата на други релевантни технически и научни организации, както и към научната дейност, провеждана в рамките на Антарктическия договор.

Член 16

1. Първата конференция на Научния комитет ще бъде проведена в тримесечен срок след първата конференция на Комисията. След това Научният комитет ще се събира на срещи в зависимост от нуждите за успешното изпълнение на неговите функции.

2. Научният комитет приема и прилага при необходимост процедурен правилник. Този правилник и евентуалните му изменения следва да бъдат одобрени от Комисията. Правилникът включва процедури за представянето на отчетите.

3. Научният комитет с одобрение от страна на Комисията може да създава служби, необходими за изпълнението на неговите функции.

Член 17

1. Комисията назначава изпълнителен секретар за обслужване на Комисията и Научния комитет при процедури, срокове и условия, които Комисията би могла да установи. Изпълнителният секретар се назначава за срок 4 години и може да бъде преназначен.

2. Комисията упълномощава изпълнителния секретар да назначи необходимия му Секретариат, като управлява и контролира този екип съгласно правилата, процедурите и сроковете, определени от Комисията.

3. Изпълнителният секретар и Секретариатът изпълняват функциите, предвидени за тях от страна на Комисията.

Член 18

Официалните езици на Комисията и Научния комитет са английски, френски, руски и испански.

Член 19

1. На всяка годишна конференция Комисията с консенсус приема своя бюджет и бюджета на Научния комитет.

2. Проектобюджетът на Комисията, на Научния комитет и на помощните служби се изготвя от изпълнителния секретар и се представя на членовете на Комисията най-малко 6 дни преди годишната конференция.

3. Всеки член на Комисията внася своя дял в бюджета. До изтичането на 5-годишния срок от влизането в сила на настоящата Конвенция приносът на всеки член на Комисията е равен. Впоследствие дяловете се определят по два критерия: количеството улов и равномерното разпределение между членовете на Комисията. Комисията чрез консенсус определя съотношението при прилагането на тези два критерия.

4. Финансовата дейност на Комисията и Научния комитет се провежда в съответствие с финансовите правила, приети от Комисията, и се подлага на годишна отчетност от избрани от нея външни ревизори.

5. Всеки член на Комисията посреща своите разходи за участие в срещи на Комисията и Научния комитет.

6. Член на Комисията, който отказва да плаща вноските си за участие две последователни години, няма право да участва при приемането на решения в Комисията.

Член 20

1. Членовете на Комисията осигуряват ежегодно на Комисията и Научния комитет възможно максимален обем статистически, биологични и други данни и информация, които биха могли да бъдат необходими на Комисията и Научния комитет за изпълнението на техните функции.

2. Членовете на Комисията осигуряват по предвидения начин и срокове информация за техните дейности, свързани с улова, включително риболовни райони и съдове, с цел да се помогне осъществяването на съответен улов и набирането на статистически данни.

3. Членовете на Комисията се договарят, че при всяка от дейностите по улова може да се дава предимство на възможността да се набират данни, необходими за определянето на улова.

Член 21

1. Всяка договаряща страна предприема подходящи мерки в обсега на своята компетентност за осигуряване на съгласие по клаузите на настоящата Конвенция в съответствие с консервационните дейности, приети от Комисията и задължителни за страната по чл. 9 на настоящата Конвенция.

2. Всяка договаряща страна предава на Комисията информация за мерките по точка 1, включително и за налагането на санкции при съответни отклонения.

Член 22

1. Всяка договаряща страна предприема осъществяването на подходящи дейности, съвместими с Хартата на Обединените нации, като никой няма право да се ангажира с каквато и да е дейност, противоречаща на целите на настоящата Конвенция.

2. Всяка договаряща страна предава на Комисията информация за мерките по точка 1, включително и за налагането на санкции при съответни отклонения.

Член 23

1. Комисията и Научният комитет осъществяват сътрудничество с консултативни страни на Антарктическия договор по проблеми, отнасящи се до компетенцията на тези страни.

2. Комисията и Научният комитет осъществяват съответното сътрудничество с ФАО и други международни организации.

3. Комисията и Научният комитет се стремят да развиват работни връзки за сътрудничество с правителствени и неправителствени организации, които могат да допринесат за работата им, включително и Научния комитет за антарктически проучвания, Научния комитет за океански проучвания и Международната комисия по китолов.

4. Комисията може да влиза в преговори и с други подходящи организации. Комисията и Научният комитет могат да канят наблюдатели от такива организации на своите конференции и на срещите на помощните служби.

Член 24

1. Договарящите страни се договарят да бъде създадена система за наблюдение и инспекция с цел да се стимулира изпълнението на задачите и да се осигури наблюдение върху прилагането на клаузите на настоящата Конвенция.

2. Системата за наблюдение и инспекция е разработена от мисията на базата на следните принципи:

а) договарящите страни осъществяват помежду си сътрудничество за осигуряването на ефективно прилагане на системата за наблюдение и инспекция, като се има предвид съществуващата международна практика. Тази система включва и процедури по акостиране и инспекция чрез наблюдатели и инспектори, определени от членовете на Комисията, и процедури и искове за санкции на държавния флаг на базата на доказателства от подобни акостации и инспекции. Отчет за подобни искове и наложени санкции следва да бъде включен в информацията по чл. 21 на настоящата Конвенция;

б) за да се потвърди съответствието им с мерките, приети от настоящата Конвенция, наблюденията и инспекциите следва да се осъществяват на бордовете на съдовете, включени в научните изследвания, или улова на живите морски ресурси в областта, за която е в сила настоящата Конвенция, чрез наблюдатели и инспектори, определени от членовете на Комисията и работещи при условия, определени от Конвенцията;

в) определените наблюдатели и инспектори остават подчинени на законодателството на договарящите страни, чиито граждани са те. Те се отчитат пред члена на Комисията, който ги е избрал, а той на свой ред докладва на Комисията.

3. Чрез създаването на система за наблюдение и инспекция членовете на Комисията се стремят да установят предварителна организация за определяне на наблюдатели и инспектори, като последните бъдат упълномощени да извършват инспекции в съответствие с точка 2.

Член 25

1. Ако възникне спорен въпрос между две или повече договарящи страни по отношение интерпретирането или прилагането на настоящата Конвенция, договарящите страни следва да се консултират помежду си с цел проблемът да се реши чрез преговори, разследване, обсъждане, арбитраж, юридическо уреждане или по някакъв друг мирен начин по техен избор.

2. Неразрешените въпроси от подобен характер се предават на Международния съд или на арбитраж. Ако не се постигне съгласие за отнасянето на въпроса до Международния съд или арбитраж, страните, засегнати от проблема, не се освобождават от задължението да продължат да търсят решението му по един от мирните пътища, посочени в точка 1.

3. В случаите, когато въпросът се предава на арбитраж, арбитражният трибунал се съставя в съответствие с приложението към настоящата Конвенция.

Член 26

1. Настоящата Конвенция е предоставена за подписване в Канбера от 1 август до 31 декември 1980 г. от държавите - участнички в Конференцията по опазване на антарктическите живи морски ресурси, състояла се в Канбера от 7 до 20 май 1980 г.

2. Държавите, подписали Конвенцията по този начин, се явяват първоначални договарящи страни на Конвенцията.

Член 27

1. Настоящата Конвенция е предмет на ратифициране, приемане или одобряване от подписващите страни.

2. Предложения за ратифициране, приемане или одобряване се депозират пред правителството на Австралия, наричано Депозитариат.

Член 28

1. Настоящата Конвенция влиза в сила на 30-ия ден от датата на депозиране на Осмото предложение за ратифициране, приемане или одобрение от държавите, посочени в точка 1 на чл. 26 на Конвенцията.

2. По отношение на всяка страна от регионалната икономическа интеграционна организация, която след датата на влизане в сила на настоящата конвенция депозира предложение за ратифициране, приемане, одобрение или достъп, Конвенцията

влиза в сила на 30-ия ден след подобно депозиране.

Член 29

1. Настоящата Конвенция е отворена за достъп на всяка заинтересована страна по отношение научни изследвания или уловни дейности, свързани с живите морски ресурси, за които се прилага настоящата Конвенция.

2. Настоящата Конвенция е открита за достъп на регионалните икономически интеграционни организации, включващи суверенни държави, сред които една или повече са членове на Комисията и върху които изцяло или частично се прехвърля компетенцията по въпроси, засягащи настоящата Конвенция. Достъпът на подобни икономически интеграционни организации е предмет на консултации между членовете на Комисията.

Член 30

1. Настоящата Конвенция може да бъде коригирана по всяко време.

2. В случай, че една трета от членовете на Комисията поискат среща за обсъждане на някакво изменение, Депозитариатът следва да организира подобна среща.

3. Корекцията влиза в сила, след като Депозитариатът получи от всички членове на Комисията предложения за ратифициране, приемане или одобрение.

4. Такава корекция влиза в сила, след като всяка от договарящите страни изпрати известие за ратифициране, одобрение или приемане и то бъде получено в Депозитариата. Ако от някоя страна не бъде получено такова известие до 1 година от влизането в сила на изменението, в съответствие с точка 3 страната се счита като оттеглила се.

Член 31

1. Всяка договаряща страна може да се откаже от настоящата Конвенция на 30 юни всяка година чрез писмено уведомяване на Депозитариата не по-късно от 1 януари същата година, който след получаването на известието го предлага на вниманието на останалите договарящи страни.

2. Всяка друга договаряща страна в срок 60 дни от получаването на копие от подобно известие от Депозитариата за отказване може да подаде до Депозитариата писмено известие за отказване, като в такъв случай по отношение на договарящата страна, представила известието, Конвенцията остава в сила до 30 юни същата година.

Член 32

Депозитариатът уведомява всички договарящи страни относно:

а) подписването на настоящата Конвенция и депозирането на предложения за ратифициране, приемане или одобрение или за достъп;

б) датата на влизането в сила на настоящата Конвенция и на следващите корекции.

Член 33

1. Настоящата Конвенция, чиито текстове на английски, френски, руски и испански език са равнозначни, е депозирана в правителството на Австралия, което е длъжно да изпрати заверени копия до всички подписващи или засегнати страни.

2. Настоящата Конвенция е регистрирана от Депозитариата съгласно чл. 102 на Хартата на Обединените нации.

Изготвена в Канбера на 20 май 1980 г. Подписва се от упълномощените страни.