Държавен вестник, брой 31 от 13.IV

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) е специализиран държавен орган към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за управление и организация на ветеринарномедицинската дейност в Република България със статут на юридическо лице и седалище в София.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява възложените държавни функции на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа по ветеринарномедицинския и санитарния контрол при отглеждането и опазването на животните, при преработката, реализацията, вноса и износа на хранителни продукти и суровини от животински произход и на фуражите, както и внедряването на ветеринарномедицинските препарати.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) Организационната структура на НВМС се утвърждава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 4. Националната ветеринарномедицинска служба изпълнява следните функции:

1. осигурява здравеопазването на домашните животни, птиците, пчелите, рибите, бубите и полезния дивеч;

2. гарантира производството, съхранението и реализацията на здрави и безвредни суровини и хранителни продукти от животински произход, недопускането на болести от животните на човека.

Чл. 5. Националната ветеринарномедицинска служба има следните основни задачи:

1. опазва страната от епизоотии, паразитози и други болести и осъществява лечебна помощ;

2. провежда задължителни профилактични и принудителни мероприятия по чл. 8а от Закона за ветеринарно дело (ЗВД);

3. упражнява ветеринарно-санитарен контрол и експертиза върху животните, суровините и продуктите от животински произход, фуражите и предприятията, в които се произвеждат, съхраняват и реализират, както и при внос, износ и транзит;

4. (доп. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.) осъществява регистрация и контрол на лекарствените средства, биопрепаратите, премиксите и другите средства, влагани във фуражите, контролира предприятията за производството им;

5. упражнява контрол върху трупосъбирането и оползотворяването на отпадналите животни, конфискати и кланични отпадъци;

6. разрешава и контролира упражняването на частна ветеринарномедицинска практика;

7. разработва нормативни документи в областта на ветеринарното дело;

8. упражнява надведомствени държавни контролни функции съгласно ЗВД и издадените въз основа на него нормативни документи;

9. осъществява ветеринарномедицински контрол при проектирането, изграждането и експлоатацията на животновъдни обекти, предприятия за добив, преработка, съхранение и реализация на животинска продукция;

10. представлява страната в международните организации в областта на ветеринарното дело и осъществява международно ветеринарномедицинско сътрудничество;

11. повишава квалификацията на ветеринарномедицинските специалисти и други работещи в системата;

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) извършва научноизследователска и лабораторно-диагностична дейност.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) Националната ветеринарномедицинска служба се състои от Главно управление (ГУ), Институт за контрол на ветеринарномедицински препарати (ИКВП), Централна лаборатория за ветеринарно-санитарна експертиза и екология (ЦЛВСЕЕ), Столична инспекция "Държавен ветеринарно-санитарен контрол" и 28 регионални ветеринарномедицински служби (РВМС) в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Костинброд, Кюстендил, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.

(2) В състава на РВМС влизат:

1. регионална и районни ветеринарни лечебници;

2. регионална и районни инспекции на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК);

3. гранични инспекции по ветеринарен контрол и карантина (ГИВКК);

4. държавни ветеринарномедицински участъци (ДВУ).

(3) Клиниката за дребни животни е в състава на РВМС - София.

Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба издава специализирано списание "Ветеринарна сбирка" за научни, научно-приложни публикации и текуща информация в областта на ветеринарната медицина.

(2) Изданието е на самоиздръжка и има отделна банкова сметка.

(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 1997 г.) Генералният директор определя със заповед редакционния съвет на списанието.

(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 1997 г.) Главният редактор се избира от редакционния съвет за срок 4 години и се назначава от генералния директор на НВМС.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.) Поделенията на НВМС не са юридически лица, имат отделни банкови сметки и съставят самостоятелни баланси.

(2) Поделенията организират снабдяването си с резервни части, горива, енергия и други материали.

Чл. 9. (1) Органи за управление на НВМС са съвет на директорите и генерален директор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1996 г., бр. 42 от 1997 г.) Съветът на директорите се състои от генерален директор, заместник генерален директор, главен счетоводител, главен юрисконсулт на Главното управление на НВМС и директорите на поделенията.

(3) Генералният директор е председател на съвета на директорите по право.

Чл. 10. (1) Съветът на директорите:

1. обсъжда и дава становище по проекти за нормативни документи в областта на ветеринарното дело;

2. обсъжда проекти за усъвършенстване организацията и управлението на ветеринарномедицинската дейност;

3. приема периодичния и годишния отчет на НВМС;

4. обсъжда и приема стратегия на НВМС по глобални проблеми на зоопрофилактиката, ветеринарно-санитарния контрол и др.;

5. обсъжда и приема правила за работната заплата;

6. обсъжда предложения и взема решения за инвестиционната дейност.

(2) Съветът на директорите се свиква най-малко веднъж на тримесечие от неговия председател или по искане на 1/4 от членовете на съвета.

(3) Заседанията на съвета на директорите са законни, когато присъстват най-малко 3/4 от неговите членове.

(4) Решенията на съвета на директорите се вземат с обикновено мнозинство (50% плюс един от присъстващите на заседанието) и са задължителни за всички поделения.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) При разногласие между генералния директор и съвета на директорите спорът се отнася за решаване от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа в 3-дневен срок от датата на заседанието. До вземане на решение от министъра генералният директор действа по своя преценка.

Чл. 11. (1) Генералният директор:

1. организира, ръководи и контролира дейността на НВМС;

2. в рамките на утвърдената структура, числен състав и бюджетни средства (бюджет) утвърждава щата на поделенията;

3. утвърждава нормативни документи, регламентиращи вътрешния ред и организация за изпълнение на функциите и задачите на НВМС;

4. дава разрешение за придобиване на дълготрайни материални активи и извършване на капитално строителство от поделенията;

5. преразпределя при необходимост дълготрайните материални активи и разрешава бракуването им;

6. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1996 г., бр. 42 от 1997 г.) назначава служителите на ГУ и директорите на поделения;

7. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) участва в работата на Колегиума на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа;

8. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) прави предложения пред министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за отнемане правото за упражняване на ветеринарномедицинска професия по чл. 34 ЗВД;

9. представлява НВМС пред трети лица в страната и в чужбина съгласно предоставените му правомощия с този правилник;

10. разрешава откриването на ветеринарномедицински аптеки и лаборатории и прави предложения пред съответните органи за налагане на санкции, включително и закриване, при неспазване на изискванията на действащите нормативни документи;

11. издава наказателни постановления по чл. 33 ЗВД;

12. отменя незаконосъобразни заповеди и решения на директорите на поделенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1996 г., бр. 42 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) Генералният директор и заместник генералния директор се назначават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 12. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) (1) Органи за управление на поделението са директорът и дирекционният съвет.

(2) Директорът на поделението:

1. ръководи дирекционния съвет;

2. организира, ръководи и контролира ветеринарномедицинската дейност на територията на региона, а за ИКВП и ЦЛВСЕЕ - на територията на цялата страна;

3. представлява поделението пред трети лица, както и пред съдебните органи в рамките на предмета на дейност и предоставените му правомощия с този правилник;

4. (доп. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.) сключва трудови договори с работниците и служителите на поделението; трудовите договори с началника на ГИВКК, началника на регионалната инспекция ДВСК, главния епизоотолог, главния ветеринарен лекар на регионалната ветеринарна лечебница и главния счетоводител се сключват след предварително съгласуване с генералния директор на НВМС;

5. сключва договори от името и за сметка на поделението;

6. издава наказателни постановления по чл. 33 ЗВД за допуснати нарушения на територията на региона;

7. дава становище за разрешаване упражняването на частна практика съгласно чл. 6 от Наредбата за реда и условията за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика;

8. прави предложения пред генералния директор на НВМС за лишаване от право за упражняване на ветеринарномедицинска професия по чл. 33 ЗВД.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.) Дирекционният съвет на РВМС се състои от директора, началника на регионалната инспекция ДВСК, началника на ГИВКК, главния ветеринарен лекар на регионалната лечебница, главния епизоотолог, главния счетоводител и по един държавен ветеринарен лекар от всяка община на територията на поделението, определен от директора.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.) Дирекционният съвет на ИКВП, на Столичната инспекция ДВСК и на ЦЛВСЕЕ се състои от директора, заместник-директора, главния счетоводител и завеждащите секции, сектори и лаборатории.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.)

(6) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.)

(7) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.)

(8) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.)

(9) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.)

Чл. 13. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) Главно управление на Националната ветеринарномедицинска служба организира и контролира здравеопазването по чл. 4, т. 1, като:

1. организира, ръководи и контролира профилактиката и борбата със заразните, паразитните и незаразните заболявания и осигурява необходимите биопрепарати, дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни средства;

2. събира, анализира и използва ветеринарномедицинската информация;

3. изготвя епизоотологични прогнози и разработва стратегия и тактика за профилактика и борба с масовите заболявания;

4. организира профилактиката и борбата с болести, общи за животните и човека (зоонози), съвместно с Министерството на здравеопазването;

5. организира и ръководи провеждането на спешни и комплексни мерки при внезапно възникнали масови заболявания;

6. осъществява методично ръководство и специализиран контрол върху дейността на регионалните и районните лечебници и ДВУ и частната ветеринарномедицинска практика;

7. организира курсове за квалификация на ветеринарните специалисти и просветна дейност сред населението за профилактика на масовите заболявания при животните;

8. разработва ценоразписа за ветеринарномедицински услуги и манипулации, както и унифицирането на методиките за изследвания във ветеринарномедицинската практика;

9. извършва освидетелстване на животните и издава съответните документи съгласно ЗВД;

10. разработва нормативни документи, отнасящи се до здравеопазването;

11. осъществява контрол върху дейността на екарисажите.

Чл. 14. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) Регионалните ветеринарномедицински служби и лечебници осъществяват лечебнопрофилактична дейност в определения им район, методична помощ, контрол на територията на региона; организират и провеждат спешни и комплексни мерки съвместно с органите на изпълнителната власт при възникнали масови заболявания; контролират трупосъбирането и изграждането на трупни ями и противоепизоотичната дейност на екарисажите; извършват ревизии на районните ветеринарномедицински лечебници и ДВУ и контролират частната ветеринарномедицинска практика; провеждат просветна дейност сред населението.

Чл. 15. (1) Районните ветеринарномедицински лечебници осъществяват лечебнопрофилактична дейност в определения им район.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) Районните ветеринарномедицински лечебници осъществяват контролно-методични функции в определения им от регионалната ветеринарномедицинска служба район и извършват ревизии на ДВУ и контрола на частната ветеринарномедицинска практика; организират и провеждат мероприятията по борбата със заразните и паразитните болести съвместно с местните органи на изпълнителната власт.

Чл. 16. Специалистите от ДВУ:

1. извършват лечебнопрофилактична дейност и осъществяват мероприятията срещу заразни и паразитни болести.

2. изпълняват функции на ветеринарно-санитарен инспектор, когато в района на участъка няма специализиран орган за ДВСК.

3. упражняват контрол върху дейността на частнопрактикуващите ветеринарни специалисти по отношение на профилактиката и борбата със заразните и паразитни болести.

4. провеждат ветеринарно-санитарна просвета сред населението.

Чл. 17. Регионалните и районните ветеринарномедицински лечебници и специалистите от ДВУ при провеждане на борбата със заразните и паразитните болести взаимодействат с местните органи на изпълнителната власт.

Чл. 18. Националната ветеринарномедицинска служба:

1. ръководи, организира, координира и контролира дейността на специализираните органи от държавния ветеринарно-санитарен и граничен контрол в страната;

2. извършва комплексни ветеринарно-санитарни експертизи и лабораторен контрол върху животни, суровини, фуражи и хранителни продукти от животински произход и издава необходимите документи;

3. организира събирането, анализирането и използването на ветеринарномедицинската информация;

4. разработва национални програми за проверка и превантивен контрол върху животни и предприятия, преработващи животинска продукция, с цел добив на хранителни продукти, безвредни за човешкото здраве;

5. (изм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.) организира и ръководи провеждането на ветеринарно-санитарни мероприятия при ликвидиране последиците от внезапно възникнали заболявания при животните;

6. осъществява методично ръководство и специализиран контрол на регионалните и районните инспекции на ДВСК и ГИВКК;

7. организира курсове за повишаване квалификацията на специалистите от системата на ДВСК и ГИВКК;

8. разработва нормативни документи, регламентиращи дейността на ветеринарно-санитарния и граничния контрол;

9. съгласува и одобрява стандартизационни и други документи относно нови асортименти хранителни продукти от животински произход, при проектиране и изграждане на животновъдни обекти и предприятия за добив, преработка, съхранение и реализация на животинска продукция, пречиствателни съоръжения и др.;

10. (изм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.) инспектира и одобрява предприятия за добив и преработка на животинска продукция за износ, както и карантинни бази и депа за живи животни.

Чл. 19. Държавният ветеринарно-санитарен и граничен контрол се осъществява от следните специализирани органи на НВМС:

1. отдели ДВСК и ГИВКК в ГУ на НВМС;

2. регионални инспекции ДВСК;

3. районни инспекции ДВСК;

4. гранични инспекции по ветеринарен контрол и карантина;

5. Държавен ветеринарно-санитарен контрол - София;

6. Централна лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология - София.

Чл. 20. Отделите ДВСК и ГИВКК организират, координират и контролират дейността на органите от държавния ветеринарно-санитарен и граничен контрол в страната.

Чл. 21. Ветеринарни лекари в ДВУ, на чиято територия няма обособено звено на ДВСК, изпълняват функции на ветеринарно-санитарни инспектори, определени със заповед на генералния директор по предложение на директора на РВМС.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.) Столичната инспекция ДВСК и регионалните инспекции ДВСК:

1. упражняват превантивен и постоянен надведомствен ветеринарно-санитарен контрол върху животните, суровините, фуражите, хранителните продукти и техническите суровини от животински произход - от добива до реализацията им, както и при вноса, износа и транзита на територията на региона;

2. организират и провеждат съвместно с органите на изпълнителната власт ветеринарно-санитарни мероприятия при ликвидиране последиците от внезапно възникнали заболявания и хранителни отравяния при хора и животни на територията на региона им;

3. осъществяват ветеринарно-санитарен контрол и одобряват пускането в експлоатация на животновъдни обекти, предприятия за добив, преработка, съхранение и реализация на животинска продукция, карантинни бази, депа за животни, пречиствателни съоръжения и др., включително и в безмитните зони;

4. осъществяват пряко ръководство и контрол върху дейността на районните инспекции на ДВСК и ГИВКК;

5. предлагат да бъдат упълномощени поименно от генералния директор инспекторите на ДВСК, които могат да издават необходимите документи при внос и износ на продукти, обект на ветеринарно-санитарен контрол;

6. (отм. - ДВ, бр. 28 от 1996 г.).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.) Столичната инспекция ДВСК е със статут на регионална ветеринарномедицинска служба.

Чл. 23. Районните инспекции ДВСК:

1. извършват превантивен и постоянен контрол върху животните, суровините, фуражите, хранителните и техническите продукти от животински произход, транспортните средства, животновъдните обекти и др.;

2. осъществяват пряко ръководство и контрол върху дейността на ветеринарните специалисти от ДВУ и други ветеринарномедицински служби по отношение на спазването на ветеринарно-санитарните изисквания;

3. извършват постоянен изходящ контрол върху дейността на екарисажите и фуражните предприятия.

Чл. 24. (1) Граничните инспекции по ветеринарен контрол и карантина упражняват превантивен и постоянен контрол на вноса, износа и транзита върху:

1. животните, суровините, фуражите, хранителните и техническите продукти от животински произход;

2. транспортните средства;

3. карантинните бази и депа за живи животни, включително и в безмитните зони.

(2) Условията и редът за работа на граничните ветеринарно-санитарни органи се уреждат с Наредбата за граничен ветеринарен контрол и карантина (ДВ, бр. 41 от 1990 г.).

Чл. 25. Централната лаборатория за ветеринарно-санитарна експертиза и екология извършва контролно-диагностична дейност върху остатъчни количества чужди вещества в суровините и хранителните продукти от животински произход, разработва и внедрява методи за контрол на хранителни продукти и фуражи в съответствие с приетите международни стандарти, осъществява методична, координационна и контролна дейност на сродни звена към ДВСК по отношение на лабораторния ветеринарно-санитарен контрол.

Чл. 26. При констатирани нарушения инспекторите от системата ДВСК и ГИВКК съставят актове по чл. 33 ЗВД.

Чл. 27. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава и контролира производството, вноса, разпространението и приложението на ветеринарномедицинските препарати.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба налага възбрана върху вноса, производството и използването в страната на неразрешени за употреба ветеринарномедицински препарати и суровините за тяхното приготовление, които не отговарят на стандартизационните документи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) Условията и редът за регистрация и контрол на ветеринарномедицинските препарати се уреждат с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 28. (1) Контролът върху качеството на ветеринарномедицинските препарати се извършва от ИКВП.

(2) Устройството и дейността на ИКВП се регламентират с отделен правилник, утвърден от генералния директор на НВМС.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява своята дейност на бюджет.

(2) Бюджетът на НВМС се утвърждава от министъра на финансите по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и се прилага от всички поделения на НВМС.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) Средствата по бюджета на НВМС се набират от:

1. собствени приходи;

2. субсидии от бюджета;

3. приходи от други източници.

(2) Източници за набиране на собствени приходи са:

1. лечебна дейност;

2. контрол върху трупосъбирането и преработка на животински трупове и конфискати;

3. лабораторно-диагностична и контролна дейност;

4. контрол върху производството и приложението на лекарствени средства и биопрепарати за ветеринарномедицински цели, в това число и от внос;

5. ветеринарно-санитарен контрол и експертиза, издаване на ветеринарномедицински документи и сметко-фактури при движение на живи животни и хранителни продукти във вътрешността на страната и при внос, износ и транзит;

6. контролно-диагностична дейност върху остатъчни количества несвойствени примеси в хранителни продукти и суровини от животински произход;

7. експертиза при проектирането, изграждането и експлоатацията на животновъдни обекти, предприятия за преработка, съхранение и реализация на животинска продукция, пречиствателни съоръжения и др.;

8. пласментно-снабдителна дейност;

9. регистрация и освидетелстване на луксозни животни и декоративни птици;

10. издателска дейност;

11. освидетелстване на животни и птици, подлежащи на застраховане.

Чл. 31. Средствата се разходват за:

1. работна заплата, социална осигуровка и надбавки;

2. материали;

3. външни услуги;

4. придобиване на дълготрайни активи;

5. други нужди.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) Всички разходи по чл. 31 се отчитат като касово изпълнение.

Чл. 33. (1) Националната ветеринарномедицинска служба стопанисва и управлява предоставената й база за социален отдих.

(2) Ползването на базата по ал. 1 се извършва съгласно инструкция, утвърдена от генералния директор на службата.

Чл. 34. (1) Поради особения характер на работата им ветеринарните лекари могат да ползват помещения в сградата на ветеринарната лечебница за жилищни нужди въз основа на сключен договор за наем с регионалната ветеринарномедицинска служба.

(2) Наемният договор се прекратява при прекратяване на трудовото правоотношение.

Чл. 35. При осъществяване на своята дейност НВМС:

1. представлява страната в международни организации;

2. подготвя проекти и участва в съгласуването на ветеринарно-санитарни конвенции и спогодби;

3. участва във форуми на ветеринарномедицинско сътрудничество;

4. осигурява и контролира изпълнението на сключените ветеринарно-санитарни конвенции и спогодби.

Чл. 36. (1) При осъществяване на своята дейност НВМС взаимодейства с научни и научно-производствени институти, министерства и други физически и юридически лица.

(2) Взаимодействието по ал. 1 се осъществява на договорна основа.

Чл. 37. Взаимоотношенията на НВМС с частнопрактикуващите ветеринарномедицински специалисти се уреждат с Наредбата за условията и реда за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика.