Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 62 от 2.VIII

СПОГОДБА ЗА МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ИЗДАВАНЕТО И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 1458 ОТ 15 АВГУСТ 1978 Г. НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ - ДВ, БР. 66 ОТ 1978 Г. В СИЛА ОТ 31 ЯНУАРИ 1994 Г.)

 

СПОГОДБА ЗА МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ИЗДАВАНЕТО И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 1458 ОТ 15 АВГУСТ 1978 Г. НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ - ДВ, БР. 66 ОТ 1978 Г. В СИЛА ОТ 31 ЯНУАРИ 1994 Г.)

Обн. ДВ. бр.62 от 2 Август 1994г.

Преамбюл

Договарящите страни,

желаейки да постигнат по-голямо уеднаквяване на правилата относно издаването и действителността на свидетелствата за управление с цел да се повиши безопасността на пътното движение и да се улесни издаването на такива свидетелства на водачите-чужденци, получаващи право на постоянно местожителство на тяхна територия,

вземайки под внимание разпоредбите на чл. 8, т. 3 и на чл. 41, т. 3 от Конвенцията за пътното движение, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г.,

се споразумяха за следното:

Член 1


Сфера на приложение и определения


1. Тази спогодба се прилага по отношение на свидетелствата за управление, с изключение на свидетелствата на учениците-водачи, на свидетелствата за управление на мотопеди и на свидетелствата за управление на автомобили, чийто водач се придвижва пеша, действителни за категориите моторни превозни средства, определени в приложения № 6 и 7 на Конвенцията за пътното движение, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г. Спогодбата не се прилага за свидетелствата за управление, издадени преди датата на влизането и в сила, нито при подновяването на тези свидетелства, освен в случаите, когато действителността на посочените свидетелства е била продължена след тази дата за нови категории моторни превозни средства.

2. При липса на други указания използваните в текста на тази спогодба термини имат значението, което им се дава в Конвенцията, посочена в т. 1 на този член.

3. За целите на тази спогодба изразът "група моторни превозни средства" означава подразделение на една от категориите, посочени в т. 1 на този член.

Член 2


Изпит по управление


1. Националните свидетелства за управление се издават само на водачи, които успешно са положили изпита по управление за съответната категория или категории моторни превозни средства, за които свидетелството ще е действително.

2. Националните разпоредби, отнасящи се до този изпит, по същество няма да бъдат по-малко стриктни от разпоредбите, включени в приложение № 1 на тази спогодба.

3. Разпоредбите на този член не се прилагат при подновяването на полученото по този начин свидетелство.

Член 3


Изисквания по отношение на физическата и

психическата годност на водачите


Националните разпоредби, отнасящи се до изискванията за физическа и психическа годност за получаване на национално свидетелство за управление, както и за подновяването му, няма да бъдат по същество по-малко стриктни от разпоредбите, включени в приложение 2 на тази спогодба.

Член 4


Издаване на свидетелство за управление

от една договаряща страна въз основа

на свидетелство, издадено в друга

договаряща страна


1. Независимо от разпоредбите на чл. 2, т. 1 от тази спогодба национално свидетелство за управление се издава въз основа на молба от една договаряща страна или от едно от нейните териториални подразделения на притежателя на действително национално свидетелство, издадено в съответствие с разпоредбите на чл. 2, т. 2 и на чл. 3, т. 2 от тази спогодба, на територията на друга договаряща страна, след влизането в сила на тази спогодба между двете въпросни договарящи страни, без да е необходимо заинтересованият водач да полага изпит по управление или да бъде подлаган на медицински преглед, при условие че:

а) този водач е придобил право на постоянно местожителство на територията на договарящата страна, която издава новото свидетелство;

b) възрастта на този водач не е по-малка от възрастта, изисквана на територията на договарящата страна, която издава новото свидетелство за управление;

с) чуждестранното свидетелство за управление се предава на компетентните органи на договарящата страна, която издава новото свидетелство.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член не са пречка всяка договаряща страна да прилага, при издаване на ново свидетелство за управление, разпоредбите от своето национално законодателство, отнасящи се до това издаване и засягащи въпроси, различни от обхванатите от тази спогодба.

3. Така издаденото свидетелство за управление е действително за управляване на моторни превозни средства, за които е било действително предаденото чуждестранно свидетелство, и неговата действителност се определя от условията, отбелязани върху последното.

4. Предаденото свидетелство може да бъде върнато на компетентните органи, които са го издали.

Член 5


Подписване и присъединяване към тази спогодба


1. Тази спогодба е открита за подписване или за присъединяване от страна на държавите - членки на Икономическата комисия за Европа при ООН, и на държавите, приети в комисията с консултативен статут, в съответствие с т. 8 от устава на тази комисия, които са ратифицирали Конвенцията за пътното движение и Конвенцията за пътните знаци и сигнали, открити и двете за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г., или които са се присъединили към тези две конвенции.

2. Държавите, които могат да участват в някои от работите на Икономическата комисия за Европа в съответствие с т. 11 от устава на тази комисия и които са ратифицирали Конвенцията за пътното движение и Конвенцията за пътните знаци и сигнали, открити и двете за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г., или които са се присъединили към тези две конвенции, могат да станат договарящи страни по тази спогодба, като се присъединят към нея след влизането и в сила.

3. Тази спогодба е открита за подписване до 1 април 1976 г. включително. След тази дата тя ще бъде открита за присъединяване.

4. Тази спогодба подлежи на ратификация от подписалите я държави.

5. Документите за ратификация или за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 6


Прилагане на тази спогодба от една договаряща страна

за териториите, чиито между-народни връзки тя осигурява


1. Всяка държава може, при подписването или при ратифицирането на тази спогодба, или при присъединяването си към нея, или в който и да е момент след това, да декларира чрез уведомление до генералния секретар, че спогодбата ще се прилага за всички или за част от териториите, чиито международни връзки тя осигурява. Тази спогодба започва да се прилага на територията или териториите, посочена(и) в уведомлението, тридесет дни след датата, на която генералният секретар е получил това уведомление, или от датата на влизане в сила на спогодбата по отношение на държавата, изпратила уведомлението, ако тази дата е по-късна от предходната.

2. Всяка държава, направила декларация въз основа на т. 1 на този член, може на всяка следваща дата да декларира чрез уведомление до генералния секретар, че се прекратява прилагането на спогодбата за територията, посочена в уведомлението, и прилагането на спогодбата се прекратява за посочената територия една година след датата на получаването на това уведомление от генералния секретар.

Член 7


Влизане в сила на тази спогодба


1. Тази спогодба влиза в сила на деветдесетия ден, след като пет от посочените в чл. 5, т. 1 държави са депозирали своите документи за ратификация или за присъединяване.

2. За всяка държава, която ратифицира тази спогодба или се присъедини към нея, след като пет държави са депозирали своя документ за ратификация или за присъединяване, спогодбата влиза в сила на деветдесетия ден от датата на депозиране от тази държава на нейния документ за ратификация или за присъединяване.

Член 8


Процедура по внасяне на поправки в основния текст

и в приложенията към тази спогодба


1. Дванадесет месеца след влизането в сила на тази спогодба всяка договаряща страна може да предложи една или няколко поправки по нея. Текстът на всяко предложение за поправка, придружен от изложение на мотивите, се изпраща до генералния секретар, който го съобщава на всички договарящи страни. Договарящите страни имат възможност да го уведомят в шестмесечен срок от датата на това съобщение дали:

а) приемат поправката;

b) отхвърлят същата или

с) желаят да се свика конференция, на която тя да бъде разгледана. Генералният секретар изпраща също текста на предложената поправка на всички други държави, посочени в чл. 5 на тази спогодба.

2. а) Всяко предложение за поправка, съобщено в съответствие с разпоредбите на т. 1 на този член, се счита за прието, ако в споменатия по-горе шестмесечен срок по-малко от 1/3 от договарящите страни уведомят генералния секретар, че отхвърлят поправката или че желаят да се свика конференция за нейното разглеждане. Генералният секретар уведомява всички договарящи страни за всяко приемане или отхвърляне на предложената поправка и за всяко постъпване на искане за свикване на конференция. Ако в посочения шестмесечен срок общият брой на получените отхвърляния и искания е по-малък от 1/3 от общия брой на договарящите страни, генералният секретар уведомява всички договарящи страни, че поправката ще влезе в сила шест месеца след изтичането на шестмесечния срок, посочен в т. 1 на този член, за всички договарящи страни, с изключение на тези, които в посочения срок са отхвърлили поправката или са поискали свикване на конференция за нейното разглеждане;

b) всяка договаряща страна, която в посочения по-горе шестмесечен срок е отхвърлила едно предложение за поправка или е поискала да се свика конференция за нейното разглеждане, може по всяко време след изтичането на този срок да уведоми генералния секретар, че приема поправката, и генералният секретар съобщава за това уведомление на всички други договарящи страни. Поправката влиза в сила за договарящата страна, която е уведомила за приемането и, шест месеца след датата, на която генералният секретар е получил уведомлението.

3. Ако предложената поправка не е била приета в съответствие с т. 2 на този член и ако в шестмесечния срок, посочен в т. 1 на този член, по-малко от половината от общия брой договарящи страни уведомят генералния секретар, че отхвърлят предложената поправка и ако най-малко 1/3 от общия брой договарящи страни, но не по-малко от пет, го уведомят, че я приемат или че желаят да се свика конференция за разглеждане на тази поправка, генералният секретар свиква конференция за разглеждане на предложената поправка или на всякакво друго предложение, което му е представено в съответствие с т. 4 на този член.

4. Ако се свика конференция в съответствие с разпоредбите на т. 3 на този член, генералният секретар поканва за участие в нея всички договарящи страни и другите държави, посочени в чл. 5 на тази спогодба. Той изисква от всички държави, поканени на конференцията, да му представят най-късно шест месеца преди датата на откриването и всички предложения, които те биха желали да бъдат разгледани също така на тази конференция, освен предложената поправка. Той съобщава тези предложения на всички държави, поканени за участие в конференцията, най-малко три месеца преди датата на откриването и.

5. а) Всяка поправка на тази спогодба се счита за приета, ако е била приета с мнозинство от 2/3 от държавите, представени на конференцията, при условие че това мнозинство съставлява най-малко две трети от договарящите страни, представени на конференцията. Генералният секретар уведомява всички договарящи страни за приемането на поправката и тя влиза в сила шест месеца след датата на това уведомление за всички договарящи страни, с изключение на тези, които през този срок са съобщили на генералния секретар, че отхвърлят поправката;

b) всяка договаряща страна, отхвърлила една поправка в посочения шестмесечен срок, може по всяко време да уведоми генералния секретар, че приема тази поправка и генералният секретар съобщава за това уведомление на всички договарящи страни. Поправката влиза в сила за договарящата страна, уведомила за нейното приемане, шест месеца след датата на получаване на уведомлението от генералния секретар.

6. Ако предложението за поправка не се счита за прието в съответствие с т. 2 на този член и ако изискваните за свикване на конференция условия съгласно т. 3 на този член не са изпълнени, предложението за поправка се счита за отхвърлено.

7. Независимо от предвидената в т. 1 до 6 на този член процедура по внасяне на поправки, приложенията към тази спогодба могат да бъдат изменени по споразумение между компетентните административни органи на всички договарящи страни. Ако административният орган на една договаряща страна заяви, че неговото национално право го задължава да даде съгласието си само след получаването на специално пълномощие за тази цел или след утвърждаване от законодателен орган, съгласието на компетентния административен орган на въпросната договаряща страна за изменение на приложенията ще се счита за дадено единствено когато този административен орган декларира пред генералния секретар, че изискваните пълномощия или утвърждаване са получени. В споразумението между компетентните административни органи може да бъде предвидено, че през един преходен период старите разпоредби в приложенията напълно или частично остават в сила едновременно с новите. Генералният секретар определя датата на влизане в сила на новите разпоредби.

8. Всяка държава при подписването или ратификацията на тази спогодба или при присъединяването си към нея уведомява генералния секретар за наименованието и адреса на своя компетентен административен орган за даване на съгласието, предвидено в т. 7 на тази спогодба.

Член 9


Денонсиране на тази спогодба


Всяка договаряща страна може да денонсира тази спогодба чрез писмено уведомление до генералния секретар. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаването на това уведомление от генералния секретар.

Член 10


Прекратяване на действието на тази спогодба


Тази спогодба престава да бъде в сила, ако броят на договарящите страни е по-малък от пет през който и да е период от дванадесет последователни месеца.

Член 11


Уреждане на спорове


1. Всеки спор между две или няколко договарящи страни относно тълкуването или прилагането на тази спогодба, който спорещите страни не могат да разрешат по пътя на преговори или по друг начин, подлежи на арбитраж по искане на която и да е от спорещите договарящи страни и за тази цел се предава на един или няколко арбитри, избрани по взаимно съгласие от спорещите страни. Ако в тримесечен срок от деня на искането на арбитраж спорещите страни не стигнат до споразумение относно избора на арбитъра или арбитрите, всяка от тези страни може да поиска от Генералния секретар на ООН да назначи един арбитър, на когото да бъде предаден спора за разрешение.

2. Решението на арбитъра или арбитрите, назначени в съответствие с т. 1 на този член, е задължително за спорещите договарящи страни.

Член 12


Декларации относно прилагането на някои разпоредби на тази спогодба

1. Всяка държава може, при подписването на тази спогодба или при депозирането на своя документ за ратификация или за присъединяване, да формулира резерви в следните насоки:

а) да декларира, че не се счита обвързана по чл. 11 от тази спогодба. Другите договарящи страни не се обвързват по чл. 11 по отношение на която и да е договаряща страна, направила такава декларация;

b) да декларира, че не се счита обвързана по чл. 4 от тази спогодба, когато става въпрос за свидетелство за управление за една или няколко дадени групи моторни превозни средства. Останалите договарящи страни не се обвързват по чл. 4 от тази спогодба по отношение на която и да е договаряща страна, направила такава декларация, когато става въпрос за свидетелства за тази група или групи моторни превозни средства;

с) да декларира, че независимо от разпоредбите на чл. 4, т. 3 от тази спогодба, действителността на свидетелството за управление, издадено въз основа на т. 1 на този член, на притежателя на действително национално свидетелство, носещо забележката, посочена в т. 12 на приложение №1 на тази спогодба, се отнася единствено за управляване на моторно превозно средство с автоматични предавки.

2. Няма да бъде приета друга резерва освен тези, предвидени в т. 1 на този член.

3. Всяка държава, формулирала резерва въз основа на този член, може във всеки момент да я оттегли чрез уведомление до генералния секретар.

4. Генералният секретар съобщава резервите и уведомленията, направени в приложение на този член, на всички държави, посочени в чл. 5 от тази спогодба.

Член 13


Уведомления, изпращани до договарящите страни


Освен декларациите, уведомленията и съобщенията, предвидени в чл. 8 и 12 от тази спогодба, генералният секретар уведомява договарящите страни и другите държави, посочени в чл. 5, за:

а) подписванията, ратификациите и присъединяванията съгласно чл. 5;

b) уведомленията и декларациите съгласно чл. 6;

с) датите на влизане в сила на тази спогодба в съответствие с чл. 7;

d) датата на влизане в сила на измененията към тази спогодба в съответствие с чл. 8, т. 2, 5 и 7;

е) денонсиранията съгласно чл. 9;

f) прекратяване на действието на тази спогодба съгласно чл. 10;

g) резервите съгласно чл. 12.

Член 14


Депозиране на текста на тази спогодба при генералния секретар


След 1 април 1976 г. оригиналът на тази спогодба се депозира при Генералния секретар на ООН, който изпраща заверени копия на всички държави, посочени в чл. 5 от тази спогодба.

В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.

Съставена в Женева на първи април хиляда деветстотин седемдесет и пета година в един екземпляр на английски, френски и руски език, като и трите текста имат еднаква сила.

Приложение № 1


Минимални изисквания при изпитите по управление


Провеждащият изпитите


Изисквани условия

1. Общо образование:

Ако не са завършили разширен курс за специална подготовка, кандидатите трябва да притежават диплома за завършено средно образование (не по-малко от четиригодишно обучение след завършване на началното образование) или диплома за равностойно ниво.

2. Свидетелство за управление и придобит опит:

Кандидатите трябва да притежават действително свидетелство за категорията, за която ще имат право да провеждат изпити, с изключение на категория "D", за която може да се счита като достатъчно свидетелство от категория "С". Те трябва да притежават най-малко тригодишен опит като водачи. През трите години, предшестващи датата, на която са представили кандидатурата си, те не трябва да са били лишавани от право на управление, а също и да не са били признавани за виновни в нарушение на правилника за движението, което да е представлявало сериозна заплаха за сигурността по пътищата.

3. Минимална възраст:

Възрастта на кандидата трябва да бъде най-малко 23 години.

4. Годност:

Националните разпоредби установяват норми за физическа и психическа годност, по същество не по-малко стриктни от нормите, включени в приложение № 2 към тази спогодба, отнасящи се до издаването и подновяването на свидетелствата за категориите "А" и "В". Кандидатите трябва да притежават също така изискваните психологически и морални качества.

5. Подготовка:

Кандидатите трябва да са завършили успешно теоретически и практически курс за специална подготовка, обхващащ всички аспекти на професията на провеждащия изпита и съответно ниво на умение за управление, което се изисква от провеждащия изпитите.

Отнемане на правата

6. Ако действителността на свидетелството за управление на един провеждащ изпита е прекратена, той не може да изпълнява функциите на провеждащ изпити за периода, през който свидетелството му е недействително. Обаче ако действителността на свидетелството е била прекратена само поради физическа неспособност, изпитващият може да продължава да провежда теоретични изпити.

7. Ако провеждащият изпитите е бил признат за виновен в нарушение на правилника за движението, което е представлявало сериозна заплаха за безопасността на движението, компетентните органи ще решат дали той е в състояние да продължи да изпълнява функциите на провеждащ изпитите.

Контрол

8. Работата на провеждащите изпитите се контролира с цел да се установи доколко се прилагат съответните изисквания.


Теоретически изпит


Форма

9. Изпитът се провежда под такава форма, че да се установи доколко кандидатът притежава изискваните познания и разбиране на въпросите, посочени в т. 10 и 11 на това приложение.

Съдържание

10. Познаване и разбиране на регламентацията и по-специално на правилата, които се прилагат при използването на моторни превозни средства от категорията, съответстваща на вида на исканото свидетелство.

10.1. Познаване и разбиране на правилата на пътното движение, на пътните знаци и сигнали, на пътната маркировка и тяхното значение.

10.2. Основно познаване и разбиране на техническите предписания, отнасящи се до безопасността на моторните превозни средства по време на движение.

10.3. Познаване и разбиране на правилата, отнасящи се до водача, доколкото те са свързани с безопасността на движението по пътищата, включително - само за водачите на моторни превозни средства от категориите "С" и "D", правилата, отнасящи се до продължителността на работното време и времето за почивка.

10.4. Познаване и разбиране на правилата, определящи поведението на водача в случай на пътно-транспортно произшествие.

11. Познаване и разбиране в други области:

11.1. Достатъчно познаване и разбиране на важността на въпросите, отнасящи се до безопасността по пътищата, и особено на следните фактори за възникване на пътно-транспортни произшествия:

11.1.1. - опасности при движението по пътищата, като опасността, възникваща при изпреварване, погрешна преценка на скоростта (въздействие върху спирачния път и безопасната дистанция), влияние на атмосферните условия (дъжд, сняг, мъгла, страничен вятър и пр.), поведението на другите участници в движението и по-специално на възрастни хора и на деца;

11.1.2. - фактори, които могат да понижат бдителността на водача и неговите физически и психически способности, като умора, заболяване, употреба на алкохол, наркотици и пр.;

11.1.3. - фактори за безопасността, отнасящи се до товара и превозваните в моторното превозно средство пътници.

11.2. Моторни превозни средства от категория "А" и "В" единствено: основно познаване на елементите на моторното превозно средство, които имат първостепенно значение за предпазването на намиращите се в него лица, за безопасността на пътното движение - спирачки, гуми, ниво на маслото, предпазни колани и пр.;

моторни превозни средства от категориите "С", "D" и "Е" единствено: познания за функционирането и обикновеното поддържане на споменатите по-горе елементи и за всички останали устройства и части, които са от особено значение за безопасността.

11.3. Познаване на мерките, които трябва да се вземат за оказване на помощ на пострадали при пътно-транспортни произшествия.


Практически изпит


Моторното превозно средство и неговото оборудване

12. Ако кандидатът полага изпит на моторно превозно средство с автоматична скоростна кутия, това се отбелязва във всяко свидетелство, издадено въз основа на такъв изпит:

моторно превозно средство от категория "С" - максималното допустимо тегло да не е под 7000 кг;

моторно превозно средство от категория "D" - броят на седалките да не е по-малък от 28, а дължината на моторното превозно средство да не е под 7 м;

моторно превозно средство от категория "Е" - когато влекачът е от категория "С" и не става въпрос за полуремарке, ремаркето трябва да бъде най-малко с две оси, разстоянието между които да бъде над 1 м.

Съдържание на изпита

13. Боравене с моторното превозно средство:

Основните маневри, които кандидатът трябва да изпълни, за да докаже, че контролира своето моторно превозно средство, са следните:

13.1. Тръгване от място по нагорнище.

13.2. Само за моторни превозни средства от категориите "В", "С", "D" и "Е" - движение на заден ход и завиване на заден ход.

13.3. Намаляване на скоростта и спиране при различни скорости, включително аварийно спиране, ако пътните условия и условията на движението позволяват това.

13.4. Само за моторни превозни средства от категориите "В", "С", "D" и "Е" - диагонално паркиране, паркиране на нагорнище и надолнище.

13.5. Обръщане при ограничена ширина на пътното платно.

13.6. Само за моторни превозни средства от категория "А" - управляване при малка скорост.

14. Поведение при условията на пътно движение:

Проверява се умението на водача:

14.1. Да придържа своето моторно превозно средство в правилната част на пътното платно.

14.2. Да изпълнява правилно десни и леви завои.

14.3. Да се престроява правилно в редица и да изпълнява правилно промяна на посоката на кръстовища.

14.4. Да внимава за движението на другите моторни превозни средства.

14.5. Да има правилно поведение на кръстовищата, съобразявайки се с придвижването на останалите участници в движението и по-специално с правото на предимство.

14.6. Да съобразява скоростта си с обстоятелствата.

14.7. Да използва огледалата за обратно виждане.

14.8. Да сигнализира правилно за маневрите, които ще предприема.

14.9. Да задейства правилно осветителните, сигналните и други спомагателни устройства на моторното превозно средство.

14.10. Да управлява с необходимата предпазливост, съобразявайки се с движението на пешеходците и другите участници в движението.

14.11. Да има правилно поведение спрямо превозните средства за обществен транспорт.

14.12. Да спазва сигналите на светофарите и указанията на лицата, упълномощени да регулират движението.

14.13. Да реагира правилно на сигналите, предвидени в правилника, подавани от другите участници в движението.

14.14. Да се съобразява с пътните знаци и сигнали, пътната маркировка и пешеходните пътеки.

14.15. Да спазва достатъчна дистанция между управляваното от него моторно превозно средство и това пред него или между неговото моторно превозно средство и моторното превозно средство, движещо се успоредно с него.

14.16. Да изпълнява правилно маневрите по изпреварването.

14.17. Да използва правилно предпазните колани, ако моторното превозно средство трябва да бъде оборудвано с такива.

Ред за провеждане на изпита

15. Доколкото това е възможно, частта от изпита, описана в т. 13, да се проведе преди описаната в т. 14 част от изпита.

Продължителност на изпита

16. Продължителността на изпита и изминатото разстояние трябва да са достатъчни за извършване на проверките, посочени в т. 13 и 14. Продължителността на описаната в т. 14 част от изпита би трябвало да бъде повече от 30 мин., но в никакъв случай да не е по-малко от 20 мин.

Място на провеждане на изпита

17. Описаната в т. 13 част от изпита може да бъде проведена на специална изпитна площадка. В този случай трябва да бъдат установени точни критерии за обективна преценка на умението на кандидата да извършва маневри с моторното превозно средство. Предвидената в т. 14 част от изпита по възможност да се проведе на пътища извън населените места и на автомагистрали, а също и при градско движение.

Приложение № 2


Минимални изисквания относно физическата и психическата годност


Определения


1. За целите на това приложение водачите се разделят на две групи:

1.1. Група 1 - водачи на моторни превозни средства от категориите "А" и "В";

1.2. Група 2 - водачи на моторни превозни средства от категориите "С", "D" и "Е".

2. По аналогия кандидатите за издаване или за подновяване на свидетелството за управление се разпределят в групата, към която те ще принадлежат след издаването или подновяването на свидетелството.

Медицински прегледи

3. Група 1 - кандидатите се подлагат на медицински преглед, ако при изпълнение на изискваните формалности или по време на изпитите, които трябва да положат, преди да получат свидетелството за управление, у тях се прояви неспособност да изпълнят едно или няколко от изискванията, посочени за съответната група в това приложение.

4. Група 2 - кандидатите се подлагат на медицински преглед, преди да им се издаде първото свидетелство за управление, а впоследствие водачите подлежат на периодически прегледи в съответствие с изискванията на националното законодателство.

Зрителна способност

5. Всички кандидати за получаване на свидетелство за управление подлежат на проверка на зрението, която се извършва от достатъчно опитен персонал. При пораждащи съмнение случаи кандидатът трябва да бъде прегледан от компетентен медицински орган. При този преглед вниманието се насочва към остротата на зрението, към зрителното поле, нощното зрение, прогресиращите очни заболявания и др. Когато органът, издаващ удостоверението, счита за необходимо кандидатът да носи коригиращи зрението очила при управление, това обстоятелство се отбелязва в свидетелството за управление.

6. Група 1 - водачите от тази група трябва да бъдат подложени на проверка на зрението най-късно на 70-годишна възраст (желателно е и по-рано), а впоследствие на подходящи интервали. Когато кандидати или водачи на възраст 40 или повече години имат непълноценно зрение при наличие на корекция, но все пак отговарят на минималните изисквания, отбелязани в т. 6.1 и 6.2, трябва да се установи причината за влошаване на зрението, преди да им се издаде или завери свидетелството. Когато се открие или съществува предположение за очно заболяване, периодичните прегледи трябва да се правят по-често.

6.1. Кандидатите за издаване или за подновяване на свидетелството за управление трябва да притежават острота на зрението, при необходимост с коригиращи очила, най-малко 0,4, като желателно е с по-голяма от тази стойност за окото, което е с по-голяма острота, или най-малко 0,5 за двете очи заедно и стойност, констатирана при медицински преглед, най-малко 0,2 за окото с по-малка острота на зрението. Свидетелството за управление не се издава или подновява, ако по данни от медицинския преглед зрението на кандидата или на водача е намалено с повече от 20о в темпоралната част на зрителното му поле или ако той страда от диплопия, или от нарушаване на бинокулярното зрение.

6.2. Кандидатите или водачите, които виждат само с едното си око, могат да получат свидетелство за управление или да го подновят, ако компетентен медицински орган удостовери, че тази монокулярност съществува от достатъчно дълго време за приспособяването на заинтересования и че остротата на зрението, при необходимост с коригиращи очила, е най-малко 0,8. Тези лица трябва да притежават неограничено поле на зрението за здравото си око.

7. Група 2 - кандидатите и водачите от тази група подлежат на проверка на зрението при подаване на молбата за издаване на свидетелство за управление. Желателно е такава проверка впоследствие да се извършва периодично. Ако кандидатите или водачите на възраст 40 или повече години имат коригирано зрение, което е под нормалното, но успоредно с това отговарящо на минималните изисквания, посочени в т. 7.1, то преди издаването или подновяването на свидетелството за управление трябва да бъде установена причината за влошаването на зрението.

7.1. Кандидатите за издаване или за подновяване на свидетелство за управление трябва да притежават бинокулярно зрение с острота, при необходимост с коригиращи очила, най-малко 0,75 за окото с по-голяма острота на зрението. В случай на използване на коригиращи очила, остротата на зрението без очила не трябва да бъде по-малка от 0,1 и корекцията да е добре поносима. Свидетелство за управление не се издава и не се подновява, ако кандидатът или водачът има намалено поле на зрението или ако страда от диплопия или от нарушение на бинокулярното зрение.

7.2. Използването на контактни лещи от водачите от тази група се разрешава въз основа на компетентно медицинско заключение.

Слух

8. Свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидата или водача от група 2, ако слухът му е толкова слаб, че това да му пречи в изпълнението на функциите му.

Общо състояние и физически недостатъци

9. Група 1 - свидетелство за управление без ограничаващи условия не се издава или не се подновява на кандидати или водачи, страдащи от физически недостатъци, освен ако са положили успешно изпит по управление, удостоверяващ, че те са в състояние да управляват моторно превозно средство с команди от обичайния тип.

9.1. Свидетелства за управление с ограничаващи условия се издават или се подновяват на кандидати или водачи, страдащи от физически недостатъци, ако управляваните от тях моторни превозни средства са приспособени към изискванията, обусловени от тяхното състояние. Във всяко ограничение, отбелязано върху свидетелството за управление, трябва да е уточнен видът на необходимото приспособяване на моторното превозно средство.

9.2. В случай на съмнение се извършва практическа проверка на способността на кандидата да управлява моторното превозно средство, след медицински преглед, извършен от компетентен орган, след което може да бъде издадено свидетелство за управление с ограничен срок на действителност, ако това е необходимо, с цел осъществяване на наблюдение. Преценката на физическите недостатъци трябва да се основава главно на съображения от механично естество, за да се установи дали констатираният недостатък няма да пречи за дълъг период от време на ефективното и бързо изпълнение на маневрите и на боравенето с командите на моторното превозно средство при всякакви условия на управление, особено при извънредни обстоятелства.

10. Група 2 - свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи с такива недостатъци, които могат да пречат за правилното и безопасно управление на моторното превозно средство.

10.1. Медицинският преглед на кандидатите или на водачите трябва да обхваща всички движения на тялото: мускулна сила, контрол и координация на движенията, най-вече на горните и долните крайници.

10.2. Ако след издаването на свидетелство за управление се появи недостатък, който може да попречи на правилното и безопасно управление на моторното превозно средство, водачът е длъжен да прекрати кормуването и да се яви за преглед от компетентен медицински орган.

Заболявания на сърдечно-съдовата система

11. Свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, страдащи от заболяване на сърдечно-съдовата система, освен в случая, когато молбата за издаване на свидетелство е придружена от компетентно медицинско заключение.

12. По отношение на кандидатите или водачите от група 2 компетентният медицински орган е длъжен да вземе под внимание допълнителния риск или опасност, свързани с управлението на моторните превозни средства, включени в тази група.

Ендокринни смущения

13. В случай на сериозни нарушения в дейността на ендокринната система, различни от диабет, в националното законодателство трябва да бъдат предвидени подходящи разпоредби относно издаването или подновяването на свидетелства за управление.

14. Група 1 - свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, страдащи от диабет, който е придружен от усложнения в зрението, нервната система, сърдечно-съдовата система или от некомпенсирана ацидоза.

14.1. Свидетелство за управление може да бъде издадено или подновено за ограничен срок на кандидати или водачи, които страдат от диабет, но които нямат нито едно от усложненията, посочени в т. 14, при условие че останат под медицинско наблюдение.

15. Група 2 - свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, страдащи от диабет и нуждаещи се от лечение с инсулин.

Заболявания на нервната система

16. Свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, страдащи от:

а) енцефалит, разсеяна склероза, тежка миастения или наследствени болести на нервната система, свързани с прогресираща мускулна атрофия и вродена миотония;

b) заболяване на периферната нервна система;

с) травми на централната или периферната нервна система, освен в случаите, когато молбата е придружена от компетентно медицинско заключение и ако заинтересованите могат безопасно да управляват моторни превозни средства и да спазват правилата за движение по пътищата. В такива случаи е необходим редовен медицински контрол.

17. Група 1 - свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, страдащи от епилепсия. Националното законодателство може да предвижда издаване на свидетелство за управление въз основа на компетентно медицинско заключение на лица, които в миналото са страдали от епилепсия, но от дълго време не са имали криза (например от две години).

17.1. Свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, страдащи от съдови заболявания на мозъка, освен в случая, когато тяхната молба е придружена от компетентно медицинско заключение и при условие, че командите на моторното превозно средство са съответно приспособени или изменени в необходимата степен или че се използва подходящо моторно превозно средство от специален тип. Срокът на действителност на така издадените или продължени свидетелства за управление трябва да бъде ограничен в съответствие с компетентното медицинско заключение.

17.2. Свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, претърпели увреждане на гръбначния мозък и вследствие на това страдащи от параплегия, освен ако управляваното от тях моторно превозно средство е оборудвано със специално приспособени команди за управление.

18. Група 2 - свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, страдали или страдащи от епилепсия, мозъчно-съдови заболявания или от увреждане на гръбначния мозък, вследствие на което се е появила параплегия.


Психически смущения


19. Свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, които:

а) страдат от психически смущения в резултат на заболявания, травми или операции на централната нервна система;

b) страдат от тежка умствена изостаналост;

с) страдат от психоза, предизвикала обща парализа;

d) страдат от психоневроза или психопатия освен в случая, когато молбата за издаване на свидетелство за управление е придружена от компетентно медицинско заключение.

20. По отношение на кандидатите или водачите от група 2 компетентният медицински орган е длъжен да вземе под внимание допълнителния риск и опасността, свързани с управляването на моторно превозно средство от тази група.

Алкохол

21. Свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, които са хронически алкохолици. Свидетелство за управление може да се издаде или поднови за ограничен срок на кандидати или водачи, страдали в миналото от хронически алкохолизъм, ако молбата им е придружена от компетентно медицинско заключение. В такъв случай е необходим редовен периодичен контрол.

22. По отношение на кандидатите или водачите от група 2 компетентният медицински орган е длъжен да се съобразява с допълнителния риск и опасността, свързани с управлението на моторни превозни средства от тази група.

Наркотици и медикаменти

23. Злоупотреба с наркотици - свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, намиращи се в състояние на зависимост от психотропни вещества.

24. Системно приемане на наркотици или медикаменти:

Свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, употребяващи постоянно фармацевтични наркотици или медикаменти, които могат да нарушат тяхната способност да управляват безопасно моторно превозно средство, освен при молба, придружена от компетентно медицинско заключение.

24.1. По отношение на кандидатите и водачите от група 2 компетентният медицински орган е длъжен да се съобрази с допълнителния риск и опасността, свързани с управляването на моторно превозно средство от тази група.

Заболявания на кръвта

25. Свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, страдащи от тежки заболявания на кръвта, освен ако молбата им е придружена от компетентно медицинско заключение.

Заболявания на пикочно-половата система

26. Свидетелство за управление не се издава и не се подновява на кандидати или водачи, страдащи от тежко бъбречно увреждане.

Отнемане на свидетелствата за управление

27. В националното законодателство трябва да бъдат включени разпоредби, предвиждащи отнемане на свидетелството за управление, при наличие на компетентно медицинско заключение, когато стане известно за компетентните органи, че здравословното състояние на водача е такова, че трябва да му бъде отказано издаването или подновяването на срока на свидетелството за управление.

Промени настройката на бисквитките