Държавен вестник, брой 61 от 19.VII

Чл. 1. С този правилник се уреждат основните въпроси, свързани със структурата и организацията на работа на Министерския съвет и на неговата администрация.

Чл. 2. Дейността на Министерския съвет се осъществява на основата на следните принципи: законност, колегиалност, децентрализация на оперативните функции и правомощия, координация, взаимодействие и сътрудничество, публичност.

Чл. 3. При осъществяване на своята дейност Министерският съвет може да създава, да преобразува и да закрива органи, като комитети, комисии, съвети и агенции, за провеждане на държавната политика в определена област. На тях той делегира изпълнението на някои свои функции и правомощия, които не са от неговата изключителна компетентност.

Чл. 4. (1) При упражняване на своите функции Министерският съвет взаимодейства с Народното събрание, президента на републиката, органите на съдебната власт, Българската народна банка и другите държавни институции, невключени в структурата на изпълнителната власт. Взаимодействие се осъществява и с органите на местното самоуправление.

(2) Министерският съвет използва различните форми и механизми на социално сътрудничество при взаимодействието си с централните ръководства на синдикатите, организациите на работодателите, както и на организациите за социална защита. Той взаимодейства и с други неправителствени организации.

Чл. 5. Министерският съвет работи в условията на публичност при вземането и изпълнението на решенията си, освен когато националната сигурност, опазването на държавна тайна или други важни причини налагат ограничение на този принцип.

Чл. 6. Министерският съвет е колегиален орган и се състои от министър-председателя, заместник министър-председатели и министри.

Чл. 7. (1) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той координира работата на заместник министър-председателите и на министрите.

(2) Функциите на министър-председателя в негово отсъствие се изпълняват от определен от него за случая заместник министър-председател.

(3) Министър-председателят може да разпределя свои задачи, които по закон не са от неговата изключителна компетентност, между членовете на Министерския съвет.

(4) Министър-председателят определя официалния говорител на Министерския съвет.

Чл. 8. (1) Министерският съвет, министър-председателят и заместник министър-председателите осъществяват своята дейност с помощта на администрация.

(2) Администрацията на Министерския съвет се състои от функционални и обслужващи отдели и служби, кабинетите на министър-председателя и на заместник министър-председателите и Пресслужба.

Чл. 9. (1) Администрацията се ръководи от главния секретар на Министерския съвет, доколкото друго не е предвидено в акт на Министерския съвет. При отсъствие на главния секретар неговите функции се изпълняват от определено от министър-председателя длъжностно лице.

(2) Трудовият договор с главния секретар се сключва, изменя се и се прекратява от министър-председателя.

Чл. 10. (1) Главният секретар:

1. координира дейностите, осигуряващи функционирането на администрацията на Министерския съвет;

2. разпределя между функционалните отдели и служби задачите, свързани с подготовката и приемането на актове от Министерския съвет;

3. разпределя между обслужващите отдели и служби задачите, свързани със създаване на необходимите условия за работа на Министерския съвет, министър-председателя и заместник министър-председателите;

4. контролира изпълнението от отделите и службите на задачите, произтичащи от актове на Министерския съвет, на министър-председателя и на заместник министър-председателите;

5. отговаря за организацията и контролира работата с документните и другите носители на информация, опазването на служебната тайна по тях и съхраняването им;

6. координира чрез администрацията на Министерския съвет оперативното взаимодействие с органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление и с неправителствените организации;

7. координира при възлагане от министър-председателя работата по национални и с международно участие програми, свързани с административната дейност.

(2) Главният секретар се отчита за своята дейност пред министър-председателя, а за задачи, поставени от заместник министър-председателите - пред тях.

Чл. 11. (1) Главният секретар организира и ръководи работата на Министерския съвет като юридическо лице.

(2) Министерският съвет като юридическо лице се представлява от главния секретар, доколкото друго не е предвидено в закон.

(3) Главният секретар е разпоредител с бюджета на Министерския съвет.

(4) Условията и редът за ползване на имуществото на Министерския съвет се определят със заповед на главния секретар.

Чл. 12. (1) Функционалните отдели и служби се създават, преобразуват се и се закриват със заповед на министър-председателя.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 1995 г.) Функционалните отдели извършват дейност, свързана с подготовката по същество и приемането на актове от Министерския съвет. Те са специализирани в правно, икономическо, социално, духовна дейност, държавна администрация, местна администрация, национална сигурност и обществен ред и други направления.

(3) Функционалните отдели и служби се ръководят от началници, трудовите договори с които се сключват, изменят се и се прекратяват от министър-председателя по предложение на главния секретар.

Чл. 13. (1) Основната длъжност във функционалните отдели е съветникът, трудовият договор с който се сключва, изменя се и се прекратява от министър-председателя по предложение на главния секретар съгласувано с началника на отдела.

(2) Съветникът:

1. изготвя становища съобразно своята специализация относно законосъобразността или целесъобразността на внасяните за разглеждане и приемане от Министерския съвет проекти на актове;

2. участва в окончателното оформяне на приетите от Министерския съвет, министър-председателя и заместник министър-председателите актове;

3. участва в разработването на проекти на актове на Министерския съвет, когато това изрично му е възложено;

4. подпомага работата на Министерския съвет в решаването и на други въпроси.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1995 г.) Обслужващите отдели и служби и самостоятелните стопански звена към тях се създават, преобразуват се и се закриват със заповед на министър-председателя.

(2) Обслужващите отдели и служби са специализирани в следните направления: обща канцелария, финансово-стопанско, информационно, протокол, личен състав и приемна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 1995 г.) Обслужващите отдели се ръководят от началник, подпомаган от заместник-началник, а обслужващите служби - от началник. Трудовите договори с началниците и заместник-началниците се сключват, изменят се и се прекратяват от министър-председателя по предложение на главния секретар.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1995 г.) Трудовите договори с работниците и служителите от обслужващите отдели и служби се сключват, изменят се и се прекратяват от главния секретар по предложение на началника на отдела или службата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 58 от 1995 г.) Самостоятелните стопански звена към обслужващите отдели и служби се ръководят от управители, трудовите договори с които се сключват, изменят се и се прекратяват от главния секретар по предложение на началника на отдела или службата.

(6) (Нова - ДВ, бр. 58 от 1995 г.) Трудовите договори с работниците и служителите от самостоятелните стопански звена се сключват, изменят се и се прекратяват от главния секретар по предложение на управителя съгласувано с началника на отдела или службата, към който е самостоятелното стопанско звено. Главният секретар може да делегира това право на началника на съответния отдел или служба или на управителя на звеното.

Чл. 15. (1) Министър-председателят и заместник министър-председателите се подпомагат в своята дейност от кабинети, които работят под тяхното непосредствено ръководство.

(2) Кабинетите се състоят от началник, съветници и технически сътрудници.

(3) Министър-председателят сключва, изменя и прекратява трудовите договори с началника и със съветниците в своя кабинет, както и с началниците и съветниците в кабинетите на заместник министър-председателите по тяхно предложение. Трудовите договори с техническите сътрудници се сключват, изменят се и се прекратяват от главния секретар.

Чл. 16. (1) Пресслужбата на Министерския съвет информира обществеността за работата на Министерския съвет и осигурява връзката му със средствата за масово осведомяване. Тя набира и анализира получената чрез тях информация.

(2) Трудовите договори с началника на Пресслужбата се сключват, изменят се и се прекратяват от министър-председателя, а със служителите в нея - от главния секретар.

Чл. 17. (1) Дейността на отделите и службите и на Пресслужбата се осъществява въз основа на утвърдени от министър-председателя правила.

(2) Функционалната структура и щатното разписание на администрацията на Министерския съвет се утвърждават от министър-председателя по предложение на главния секретар.

Чл. 18. Работниците и служителите от администрацията се командироват по ред, определен от министър-председателя.

Чл. 19. (1) За изпълнение на определени задачи, свързани с дейността на Министерския съвет, могат да бъдат привличани нещатни сътрудници в качеството им на експерти.

(2) Правата и задълженията на лицата по ал. 1 се определят в акта за привличането им и в сключения с тях договор.

Чл. 20. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.

(2) Министерският съвет разглежда и решава въпроси:

1. които Конституцията и законите на страната изрично му възлагат;

2. които следват от ръководното му място в държавната администрация;

3. по които между отделните министерства, другите ведомства и областните управители има спор за компетентност или друго несъгласие.

Чл. 21. (1) Министерският съвет упражнява правото си на законодателна инициатива въз основа на приет от него план. При необходимост той може да разглежда и да одобрява законопроекти, невключени в плана.

(2) Проектът на плана се съставя въз основа на предложенията на министерствата и другите ведомства и се внася в Министерския съвет от министъра на правосъдието. Предложението за всеки законопроект се предхожда от проучване на необходимостта от него.

(3) В плана се включват и нормативни актове по прилагане на планираните в него законопроекти. В него могат да се включват и нормативни актове по прилагането на действащи закони.

(4) В плана се посочват министърът или ръководителят на друго ведомство, който е отговорен за изготвянето на законопроекта и на нормативните актове по неговото прилагане, срокът за изготвянето, както и редът за съгласуването му.

Чл. 22. (1) Министерският съвет може да възложи изготвянето на законопроектите, съответно нормативните актове по прилагането им, на междуведомствена работна група под ръководството на заместник министър-председател, министър или ръководител на друго ведомство.

(2) Междуведомствената работна група се съставя от представители на заинтересуваните министерства и други ведомства. В нея се включват съветници от отдел "Правен", при необходимост и от другите функционални отдели на Министерския съвет, както и членове на Съвета по законодателството.

(3) В работата на междуведомствената работна група могат да бъдат привличани и други лица в качеството им на експерти.

Чл. 23. (1) Министерският съвет разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания.

(2) Въпроси за заседания могат да внасят членовете и главният секретар на Министерския съвет. Ръководителите на ведомствата, които не са членове на Министерския съвет, и областните управители внасят въпроси за заседания чрез съответния ресорен заместник министър-председател.

(3) Министрите, ръководителите на другите ведомства и областните управители не могат да поставят пред Министерския съвет за разглеждане и решаване въпроси, които са от тяхната компетентност. Ако в отделни случаи искат да получат мнението на Министерския съвет по такива въпроси, това те правят без писмен доклад.

Чл. 24. (1) Въпросите, които засягат различни министерства, други ведомства и областни администрации, се внасят в Министерския съвет след предварително съгласуване с тях и с ресорния заместник министър-председател.

(2) Вносителят задължително изисква и Министерството на финансите дава становище по проектите на актове на Министерския съвет, когато решаваните с тях въпроси се нуждаят от финансово осигуряване.

(3) Министрите, ръководителите на другите ведомства и областните управители изразяват писменото си становище по изпратените материали най-късно 7 дни след получаването им. След изтичането на този срок въпросите могат да бъдат внесени в Министерския съвет.

(4) Проектите на постановленията се внасят в Министерския съвет само след като бъдат съгласувани със Съвета по законодателството.

Чл. 25. (1) Всеки законопроект се внася за разглеждане и одобряване от Министерския съвет, след като по него бъде взето становището на заинтересуваните органи и организации.

(2) Вносителят представя в Съвета по законодателството разработения от него законопроект за експертна оценка и уточняване на окончателния вариант.

(3) Окончателният вариант на законопроекта се представя в Министерския съвет от министъра на правосъдието с доклад, подписан и от вносителя.

Чл. 26. (1) Въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят с писмени доклади, към които се прилагат проектът на акта и получените по него становища.

(2) В доклада се посочва правното основание, на което въпросът се внася, и че решаването му е от компетентността на Министерския съвет, както и кои бележки от получените становища се приемат и кои - не, и съображенията за това.

(3) Законопроектите се придружават и от мотиви.

Чл. 27. (1) Функционалните отдели изготвят становища относно законосъобразността, съответно целесъобразността, на внесените проекти на актове за разглеждане от Министерския съвет в срок, определен със заповед на министър-председателя.

(2) Функционалните отдели не изготвят становище, когато нямат забележки по проекта на решение или разпореждане. Отдел "Правен" може да не даде становище и по внесен проект на нормативен акт, ако съветник от отдела е участвал в изготвянето му.

Чл. 28. В случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 24, 25 и 26, както и ако състоянието на проекта на акта не позволява той да бъде разгледан на заседание на Министерския съвет, материалът се връща на вносителя.

Чл. 29. (1) Заседанията на Министерския съвет се свикват от министър-председателя, а в негово отсъствие - от посочен от него заместник министър-председател.

(2) Министерският съвет провежда редовни заседания в предварително определени със заповед на министър-председателя дни и часове.

(3) За промени в графика на заседанията, както и за свикването на извънредни заседания министрите се уведомяват своевременно от главния секретар на Министерския съвет.

Чл. 30. (1) За всяко заседание на Министерския съвет се съставя дневен ред от главния секретар, който се съгласува с министър-председателя.

(2) В предложението за дневния ред се включват въпроси, по които са постъпили становища на съответните функционални отдели или има готовност те да бъдат изготвени в срок.

(3) Дневният ред и материалите по него се изпращат на членовете на Министерския съвет, както и на ръководителите на другите ведомства и на областните управители в случаите, когато в тях се разглеждат въпроси, засягащи тяхното ведомство или областна администрация, най-късно 2 работни дни преди заседанието.

(4) Промени в дневния ред могат да се правят по изключение, но не по-късно от 24 часа преди заседанието. Материалите по допълнително включените точки се изпращат незабавно на членовете на Министерския съвет.

Чл. 31. Министър-председателят открива, ръководи и закрива заседанията на Министерския съвет. В отсъствие на министър-председателя заседанията се водят от посочен от него заместник министър-председател.

Чл. 32. (1) Заседанията на Министерския съвет се откриват и той взема решение в присъствието на повече от половината от членовете си.

(2) По изключение и след съгласуване с министър-председателя в разискването на въпросите от дневния ред на заседанието на Министерския съвет министрите могат да бъдат представени от свои заместници. Заместник-министрите не вземат участие в гласуването на актовете на Министерския съвет.

Чл. 33. (1) Заседанията на Министерския съвет са открити и закрити.

(2) Ръководителите на ведомствата, които не са членове на Министерския съвет, и областните управители задължително присъстват на откритите заседания на Министерския съвет, на които се разглеждат въпроси, засягащи ръководеното от тях ведомство или областна администрация. Когато Министерският съвет реши да проведе закрито заседание, той може да задължи ръководител на ведомство или областен управител да присъства на него.

(3) Условията и редът, при които представителите на други органи и организации могат да присъстват на откритите заседания на Министерския съвет, се определят със заповед на министър-председателя.

(4) Със заповед на министър-председателя се определят служителите от администрацията на Министерския съвет, които задължително присъстват на откритите заседания на Министерския съвет. Когато Министерският съвет реши да проведе закрито заседание, министър-председателят по предложение на главния секретар определя служителите от администрацията, които да присъстват на него.

Чл. 34. (1) Министерският съвет разглежда само въпросите, които са поставени в дневния ред на заседанието.

(2) Министерският съвет по устен доклад на главния секретар може да включи допълнителна точка, ако вносителят е получил за това предварителното съгласие на министър-председателя и е предоставил в писмен вид съответния проект на решение или на разпореждане.

Чл. 35. Обсъждането на всяка точка от дневния ред започва с изложение от вносителя, в което той устно развива доклада си и накратко отговаря на получените принципни бележки. След това министър-председателят дава думата на членовете на Министерския съвет, които желаят да се изкажат по материала. Ако прецени за необходимо, той може да включи в разискването и други участници в заседанието.

Чл. 36. (1) Министерският съвет решава въпросите от своята компетентност с постановления, разпореждания и решения.

(2) С постановления Министерският съвет приема правилници и наредби.

(3) Проектите на закони и предложенията за издаване на укази, които по инициатива на Министерския съвет ще се внасят в Народното събрание или ще се предоставят на президента на републиката, се одобряват с решение.

Чл. 37. (1) Министерският съвет гласува своите актове явно и ги приема с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието негови членове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1995 г.) По изключение проекти на решения и разпореждания могат да бъдат приети неприсъствено, ако бъдат подписани от повече от половината членове на Министерския съвет. Министър-председателят подписва последен акта. Проектът на решението или на разпореждането задължително се предоставя на всички членове на Министерския съвет с изключение на командированите или ползващите законоустановен отпуск, които удостоверяват това обстоятелство с подпис върху него. Решението или разпореждането се вписва в протокола от първото след неговото приемане заседание на Министерския съвет.

(3) Ако някой от членовете на Министерския съвет направи възражение, че е необходимо такъв въпрос да бъде обсъден на заседание на Министерския съвет, министър-председателят включва проекта на решение или на разпореждане по ал. 2 в дневния ред за следващото заседание.

Чл. 38. (1) За заседанията на Министерския съвет се води стенограма, която се подписва от главния секретар и от участвалия в заседанието стенограф.

(2) Въз основа на стенограмата главният секретар с помощта на участвалите в заседанието служители от администрацията изготвя протокол от заседанието на Министерския съвет. В протокола се включват разискваните въпроси от дневния ред и приетите по тях актове. Той се подписва от министър-председателя.

(3) Главният секретар координира работата по окончателното редактиране на приетите актове с оглед съобразяването им с направените по тях на заседанието изменения, допълнения и уточнения и точното им правно и езиково оформяне. Актовете на Министерския съвет се подписват в следната поредност: редактор-стилист, съветници, началници на функционалните отдели, главен секретар и министър-председател.

Чл. 39. (1) Одобрените законопроекти се изпращат до Народното събрание, придружени с писмо, подписано от министър-председателя.

(2) Подлежащите на обнародване актове се изпращат в "Държавен вестник" по установения в закона ред, като нареждането се парафира от началника на отдел "Правен".

(3) По ред, определен от главния секретар, се разпращат преписи от приетите решения и разпореждания.

Чл. 40. Регистрацията и движението на документите, работата по тях и опазването им се регламентират с правила, утвърдени от главния секретар.