Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 27 от 3.IV

ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА ЗА РАБОТАТА НА ЕКИПАЖИТЕ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА, ИЗВЪРШВАЩИ МЕЖДУНАРОДНИ АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ (РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ 37-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 17 МАРТ 1995 Г. - ДВ, БР. 28 ОТ 1995 Г. В СИЛА ОТ 8 НОЕМ

 

ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА ЗА РАБОТАТА НА ЕКИПАЖИТЕ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА, ИЗВЪРШВАЩИ МЕЖДУНАРОДНИ АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ
(РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ 37-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 17 МАРТ 1995 Г. - ДВ, БР. 28 ОТ 1995 Г. В СИЛА ОТ 8 НОЕМВРИ 1995 Г.)

Обн. ДВ. бр.99 от 10 Ноември 1995г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 3 Април 2012г.

Преамбюл

Договарящите страни,

желаейки да облагодетелстват развитието и усъвършенстването на международните превози по пътищата на пътници и товари,

убедени в необходимостта да се повиши сигурността на движението, да регламентират някои условия на труда при международните автомобилни превози в съответствие с принципите на Международната организация на труда и да установят съвместно някои мерки за осигуряване спазването на тази регламентация,

се споразумяха за следното:


Член 1

Определения


По смисъла на тази спогодба:

а) "превозно средство" е всеки автомобил или ремарке; този термин включва всякакви състави от превозни средства;

б) "автомобил" е всяко превозно средство, снабдено с мотор за придвижване, движещо се по пътищата със собствена двигателна сила и обикновено служещо за превоз по пътищата на хора или товари или за тегленето по пътищата на превозни средства, които се използват за превоз на хора или товари; това определение не включва земеделските трактори;

в) "ремарке" е всяко превозно средство, предназначено за прикачване към автомобил; този термин включва и полуремаркета;

г) "полуремарке" е всяко ремарке, предназначено за сключване с автомобил, така, че една част от него да лежи върху автомобила и значителна част от теглото му и от теглото на товара му да бъдат носени от този автомобил;

д) "съчленено пътно превозно средство" са прикачени едно към друго пътни превозни средства, участващи в пътното движение като едно цяло;

е) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "допустима максимална маса" е максималната маса на превозното средство в натоварено състояние, обявена за допустима от компетентния орган на държавата, в която е регистрирано превозното средство;

ж) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "автомобилен превоз" е всяко пътуване, осъществено изцяло или отчасти по пътища, отворени за обществено ползване с превозно средство, без значение дали е натоварено, или не, използвано за превоз на пътници или товари;

з) "международен автомобилен превоз" е всеки превоз по пътищата, който включва преминаването поне на една граница;

и) "редовни служби" са службите, които осигуряват превоз на хора, който се извършва на известни интервали и по определени маршрути; при това обслужване могат да се приемат и оставят пътници на предварително определени спирки.

Когато условията за превоз, интервалите, разписанията, тарифите и задължението за превоз не са били уточнени от законен текст или от съответен правилник, превозвачът издава правилник за експлоатацията или заместващи го документи, одобрени от компетентните органи на договарящите страни, и го публикува преди влизането му в сила.

Който и да бъде организатор на превоза, за редовни служби се считат и тези, които осигуряват превоза на определени категории лица, като изключват други пътници, доколкото тези служби действат при условията, посочени в ал. 1 на това определение. Службите от тази категория, които осигуряват превоза на работници до местоработата и оттам до местодомуването или на ученици до училището и оттам до местодомуването им, са наречени по-долу "специални редовни служби";

й) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "водач" е всяко лице, заплатено или не, което управлява превозното средство дори за кратък период от време или което се намира на борда на превозното средство като част от неговите задължения да бъде на разположение за управление при нужда;

к) "член на екипажа" или "член на екипаж" е водачът или някое от следните лица, независимо дали този водач или тези лица са платени или не:

придружителят, т.е. всяко лице, придружаващо водача с оглед да го подпомага при някои маневри и вземащо обикновено дейно участие в операциите по превоза, без да е водач по смисъла на буква "й" от този член;

кондукторът, т.е. лицето, придружаващо водача на превозното средство, превозващо пътници, и натоварено да издава или проверява билетите и други документи, даващи право на пътниците да пътуват в превозното средство;

л) "седмица" е периодът, включващ времето от 0 ч. в понеделник до 24 ч. в неделя;

м) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "почивка" е всеки непрекъснат период, през който водачът може свободно да разполага със своето време;

н) (нова - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "прекъсване" е всеки период от време, през който водачът не може да управлява или да извършва друга работа и който се използва изключително за възстановяване;

о) (нова - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "дневна почивка" е дневен период от време, през който водачът може свободно да разполага със своето време и който включва "нормална дневна почивка" и "намалена дневна почивка":

- "нормална дневна почивка" е всеки период на почивка с продължителност най-малко 11 часа. Алтернативно, нормалната дневна почивка може да бъде ползвана на два периода, първият от които трябва да бъде непрекъснат период от най-малко 3 часа, а вторият - непрекъснат период от най-малко 9 часа;

- "намалена дневна почивка" е всеки период на почивка с продължителност от най-малко 9 часа, но по-къс от 11 часа;

п) (нова - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "седмична почивка" е седмичен период от време, през който водачът може свободно да разполага със своето време и който включва "нормална седмична почивка" и "намалена седмична почивка":

- "нормална седмична почивка" е всеки период на почивка с продължителност от най-малко 45 часа;

- "намалена седмична почивка" е всеки период на почивка, по-къс от 45 часа, който при спазване на условията, установени в член 8, параграф 6 на спогодбата, може да бъде намален до минимум 24 последователни часа;

р) (нова - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "друга работа" е всяка работна дейност с изключение на управление, включително всяка работа за същия или друг работодател, в транспортния сектор или извън него. Не се включва времето за изчакване и времето, което не е свързано с управление, прекарано в превозно средство в движение, на ферибот или във влак;

с) (нова - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "време на управление" е продължителността на управлението, записана автоматично, полуавтоматично или ръчно при условията, определени в тази спогодба;

т) (нова - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "дневно време на управление" е общата продължителност на времето на управление между края на една дневна почивка и началото на следващата дневна почивка или между дневна почивка и седмична почивка;

у) (нова - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "седмично време на управление" е общата продължителност на времето на управление през седмицата;

ф) (нова - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "период на управление" е общата продължителност на времето на управление от момента, в който водачът започне да управлява след почивка или прекъсване, до момента, в който започне да ползва почивка или прекъсване. Периодът на управление може да е непрекъснат или прекъснат;

х) (нова - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "екипно управление" е положението, при което през всеки период на управление между две последователни дневни почивки или между дневна почивка и седмична почивка на борда на превозното средство има най-малко двама водачи за извършване на управлението. През първия час на екипното управление присъствието на друг водач или водачи не е задължително, но през останалата част от периода е задължително;

ц) (нова - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) "транспортно предприятие" е всяко физическо лице, всяко юридическо лице, всяко сдружение или група лица без юридическа правосубектност, със стопанска или нестопанска цел, или всеки официален орган, независимо дали притежава самостоятелна юридическа правосубектност, или зависи от орган, който притежава такава правосубектност, които извършват автомобилен превоз, независимо дали под наем, или срещу възнаграждение, или за собствена сметка.


Член 2

Обхват

(Изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.)


1. Тази спогодба се прилага на територията на всяка договаряща страна за всеки международен автомобилен превоз, извършван от всяко превозно средство, регистрирано на територията на тази договаряща страна или на територията на всяка друга договаряща страна.

2. Независимо от горното, освен при противна уговорка между договарящите страни, на чиято територия се извършва превозът, тази спогодба не се прилага по отношение на международни автомобилни превози, извършвани от:

а) превозни средства, предназначени за превоз на товари, които имат допустима максимална маса, включително всяко ремарке или полуремарке, ненадвишаваща 3,5 тона;

б) превозни средства, предназначени за превоз на пътници, които предвид тяхната конструкция и оборудване са годни да превозват не повече от девет лица, включително водача, и са предназначени за тази цел;

в) превозни средства, предназначени за превоз на пътници по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра;

г) превозни средства, чиято максимално допустима скорост не надвишава 40 километра в час;

д) превозни средства, притежавани или наети без водач от въоръжените сили, службите за гражданска защита, противопожарните служби и силите, отговарящи за поддържането на обществения ред, когато превозът се извършва в изпълнение на задачи, възложени на тези служби и е под техен контрол;

е) превозни средства, предназначени за извънредни случаи или спасителни операции, включително превоз на хуманитарна помощ с нетърговска цел;

ж) специализирани превозни средства, използвани за медицински цели;

з) специализирани ремонтни превозни средства, извършващи дейност в радиус от 100 километра от тяхната база;

и) превозни средства, преминаващи пътни изпитания за целите на техническо разработване, ремонт или поддържане, и нови или възстановени превозни средства, които не са въведени в експлоатация;

й) превозни средства с допустима максимална маса, ненадвишаваща 7,5 тона, използвани за превоз на товари с нетърговска цел;

к) търговски превозни средства, които имат исторически статут съгласно законодателството на договарящата страна, в която те се управляват, и които се използват за превоз на пътници или товари с нетърговска цел.


Член 3

Прилагане на някои разпоредби на спогодбата при автомобилни превози, извършвани с превозни средства, регистрирани на територията на недоговарящи страни


1. При осъществяване на международни пътни превози с превозни средства, регистрирани на територията на държава, недоговаряща страна в тази спогодба, всяка договаряща страна ще прилага на нейната територия разпоредби, които са най-малко толкова взискателни, колкото тези, предвидени в чл. 5, 6, 7, 8, 9 и 10.

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) а) Независимо от горното, всяка договаряща страна, по отношение на превозно средство, регистрирано в държава, която не е договаряща страна по тази спогодба, може вместо контролен уред, съответстващ на спецификациите в приложението на тази спогодба, да изисква само дневни тахографски листове, попълвани ръчно от всеки член на екипажа за периода от време, започващ от влизането на територията на първата договаряща страна.

б) За тази цел всеки член на екипажа записва на своя тахографски лист данните относно своите професионални дейности и почивки, използвайки съответните графични символи, посочени в член 12 от приложението на тази спогодба.


Член 4

Общи принципи


Всяка договаряща страна може да изисква по-високи минимуми или по-ниски максимуми от тези, предвидени в чл. 5 - 8 включително. Разпоредбите на тази спогодба обаче остават приложими за водачи, извършващи международни превози с превозни средства, регистрирани в друга договаряща или недоговаряща държава.


Член 5

Екипажи


1. Минималната възраст на водачите, обслужващи превозите на стоки, е фиксирана:

а) за превозни средства, включващи в случай на нужда и ремаркета и полуремаркета, чието максимално допустимо тегло е по-малко или равно на 7,5 т - 18 навършени години;

б) за другите превозни средства: 21 навършени години или 18 навършени години, при условие че заинтересуваният притежава професионално свидетелство, установяващо завършен курс за водачи на превозни средства за превоз на стоки, признато от една от договарящите страни. Договарящите страни ще се информират относно максималната степен на подготовка, изисквана в съответната държава, и за други съществени условия, отнасящи се за водачи на превозни средства при превози на стоки, съобразно разпорежданията на тази спогодба.

2. Водачите на превозни средства за превоз на пътници трябва да са на възраст най-малко 21 години.

3. Водачите на превозни средства за превоз на пътници по маршрути, надвишаващи 50 км от обикновеното място на регистрация и престой на превозното средство, трябва да отговарят също и на едно от следните условия:

а) да са практикували най-малко в продължение на 1 година като водач на превозно средство за превоз на стоки, чието максимално допустимо тегло надвишава 3,5 т;

б) да са практикували най-малко в продължение на 1 година като водач на превозно средство за превоз на пътници по маршрути, ненадвишаващи 50 км от обикновеното място на регистрация или престой на превозното средство, или да са извършили някакви други превози на пътници, които не са третирани в тази спогодба, ако компетентните органи смятат, че по този начин те са придобили нужния опит;

в) да са притежатели на професионално свидетелство, установяващо завършен курс за водач на превозно средство за пътен превоз на пътници, признат от една от договарящите страни.


Член 6

Време на управление

(Изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.)


1. Дневното време на управление, както е определено в член 1, буква "т" от тази спогодба, не може да превишава 9 часа. Това време може да бъде удължено до най-много 10 часа не повече от два пъти седмично.

2. Седмичното време на управление, както е определено в член 1, буква "у" от тази спогодба, не може да превишава 56 часа.

3. Общото време на управление през всеки две последователни седмици не може да превишава 90 часа.

4. Периодите на управление включват цялото време на управление на територията на договарящи и недоговарящи страни.

5. Водачът записва като "друга работа" времето, използвано съгласно описанието в член 1, буква "р", както и времето за управление на превозно средство, използвано за търговски операции, които не попадат в обхвата на тази спогодба, и също така записва всички периоди, през които е на разположение съгласно посоченото в член 12, параграф 3, буква "в" от приложението на тази спогодба. Тези записи се въвеждат ръчно на тахографски лист или разпечатка или чрез функциите за ръчен запис на записващото оборудване.


Член 7

Прекъсвания


1. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) След период на управление от четири часа и половина водачът ползва прекъсване от най-малко 45 минути, освен ако не започва период на почивка.

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) Това прекъсване, както е определено в член 1, буква "н" от тази спогодба, може да се замени с прекъсване от най-малко 15 минути, последвано от прекъсване от най-малко 30 минути всяко, разпределени през периода на управление или непосредствено след този период така, че да бъдат спазени разпоредбите на параграф 1.

3. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) За целите на този член времето за изчакване и времето, което не е използвано за управление, прекарано на превозно средство в движение, на ферибот или във влак, не се счита за "друга работа" по смисъла на член 1, буква "р" от тази спогодба и може да се приеме за "прекъсване".

4. Прекъсванията, разглеждани в този член, не могат да бъдат смятани за ежедневна почивка.


Член 8

Почивки

(Изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.)


1. Водачът ползва дневни и седмични почивки, както са определени в член 1, букви "о" и "п".

2. За всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал нова дневна почивка.

Когато частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка.

3. Като изключение от параграф 2 в рамките на 30 часа след края на дневна или седмична почивка водач, извършващ екипно управление, трябва да е ползвал нова дневна почивка от най-малко 9 часа.

4. Дневната почивка може да бъде удължена до нормална седмична почивка или намалена седмична почивка.

5. Между всеки две седмични почивки водачът може да ползва най-много три намалени дневни почивки.

6. а) През всеки две последователни седмици водачът ползва най-малко:

(i) две нормални седмични почивки; или

(ii) една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от най-малко 24 часа. Обаче намалението се компенсира с еквивалентен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица.

Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на предходната седмична почивка.

б) Като изключение от параграф 6, буква "а" водач, осъществяващ еднократен курс за международен превоз на пътници, различен от редовна линия, може да отложи седмичната почивка с максимум дванадесет последователни 24-часови периода след предходната нормална седмична почивка, при условие че:

(i) курсът продължава най-малко 24 последователни часа в договаряща страна или трета страна, различна от тази, в която започва курсът, и

(ii) след периода на изключението водачът полза:

а. две нормални седмични почивки, или

б. една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от най-малко 24 часа. Обаче намалението се компенсира с еквивалентен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след периода на изключението, и

(iii) четири години след въвеждането на дигиталния тахограф в страната на регистрация превозното средство е оборудвано със записващо оборудване, съответстващо на изискванията на допълнение 1Б на приложението, и

(iv) след 1 януари 2014 г., при управление в периода между 22,00 часа и 6,00 часа превозното средство се управлява в режим на екипно управление или периодът на управление, посочен в член 7, е намален до три часа.

в) Като изключение от параграф 6, буква "а" водачите, участващи в екипно управление, всяка седмица ползват нормална седмична почивка от най-малко 45 часа. Този период може да бъде намален до минимум 24 часа (намалена седмична почивка). Обаче намалението се компенсира с еквивалентен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица.

Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часов период от края на предходната седмична почивка.

7. Всяка почивка, ползвана като компенсация за намалена седмична почивка, се включва към друга почивка от най-малко 9 часа.

8. По желание на водача дневните почивки и намалените седмични почивки, ползвани извън базата, могат да бъдат ползвани в превозното средство, ако то разполага с подходящи условия за спане за всеки водач, предвидени от конструктивния проект, и превозното средство е неподвижно.

9. Седмична почивка, която попада в две седмици, може да бъде отчетена през всяка една от седмиците, но не и в двете.


Член 9

Отклонения

(Изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.)


При условие, че не застрашава безопасността на движение и за да му се позволи да достигне до удобно място за спиране, водачът може да се отклони от тази спогодба в рамките на необходимостта, за да осигури безопасността на хората, целостта на превозното средство или товара му. Водачът трябва да впише вида и причините за отклонението от тези разпоредби в тахографския лист или на разпечатка от контролния уред или в графика за работа най-късно при пристигането на подходящо място за спиране.


Член 10

Контролен уред

(Изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 16.06.2006 г.)


1. Договарящите страни изискват монтирането и използването в превозните средства, регистрирани на тяхна територия, на контролен уред, съответстващ на изискванията на тази спогодба и на приложението и допълненията към нея.

2. Контролният уред по смисъла на тази спогодба трябва, по отношение на неговата конструкция, монтиране, използване и изпитване, да отговоря на изискванията на тази спогодба и на приложението и допълненията към нея.

3. Приема се, че контролен уред, който по отношение на неговата конструкция, монтиране, използване и изпитване съответства на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г., отговаря на изискванията на тази спогодба и на приложението и допълненията към нея.


Член 11

Проверки, извършвани от предприятието


1. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) Предприятието трябва да организира автомобилните превози и надлежно да инструктира членовете на екипажите по такъв начин, че да бъдат в състояние да спазват разпоредбите на тази спогодба.

2. То трябва редовно да наблюдава периодите на кормуване, часовете за друга работа, както и часовете за почивка, като си служи с документите, с които разполага, например личните контролни книжки. Ако установи нарушения на тази спогодба, трябва да вземе мерки, за да ги прекрати и избегне повторението им, например като размени разписанията и маршрутите.

3. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) Забранено е да се възнаграждават водачите на служба, дори и чрез даване на премии или увеличаване на заплатата, в зависимост от изминатото разстояние и/или от количеството на превозените стоки, освен ако тези възнаграждения по своята същност не могат да навредят на безопасността на движението или да се насърчават нарушения на тази спогодба.

4. (нов - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) Транспортното предприятие носи отговорност за нарушенията, извършени от водачи на предприятието, дори ако нарушението е извършено на територията на друга договаряща страна или на недоговаряща страна.

Без да се ограничава правото на договарящите страни да налагат пълна отговорност на транспортните предприятия, договарящите страни могат да поставят тази отговорност в зависимост от това дали предприятието е нарушило параграфи 1 и 2. Договарящите страни могат да вземат предвид доказателства, от които е видно, че няма основания предприятието да бъде държано отговорно за извършеното нарушение.

5. (нов - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) Предприятията, изпращачите, спедиторите, туроператорите, главните изпълнители, подизпълнителите и агенциите за наемане на водачи вземат необходимите мерки с оглед договорените графици за превоз да съответстват на условията на тази спогодба.


Член 12

Мерки за осигуряване прилагането на спогодбата

(Изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 27.02.2004 г.)


1. Всяка договаряща страна предприема всички подходящи мерки, за да осигури спазването на разпоредбите на тази спогодба, по-конкретно с достатъчно ниво на годишни проверки на пътя и проверки, извършвани в помещенията на предприятията, обхващащи голяма и представителна извадка от водачи, предприятия и превозни средства от всички транспортни категории, попадащи в обхвата на тази спогодба.

а) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) Компетентните администрации на договарящите страни организират проверките така, че:

(i) през всяка една календарна година да се проверяват минимум 1 % от дните, отработени от водачи на превозни средства, за които се прилага тази спогодба. От 1 януари 2010 г. този процент се увеличава на най-малко 2 %, а от 1 януари 2012 г. - на най-малко 3 %;

(ii) най-малко 15 % от общия брой на проверените работни дни да се проверяват на пътя и най-малко 25 % - в помещенията на предприятията. От 1 януари 2010 г. не по-малко от 30 % от общия брой на проверените работни дни да се проверяват на пътя и не по-малко от 50 % да се проверяват в помещенията на предприятията.

б) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) Елементите на проверките на пътя включват:

(i) дневното и седмичното време на управление, прекъсванията и дневните и седмичните почивки;

(ii) тахографските листове от предходните дни, които трябва да се намират на борда на превозното средство, и/или данните за същия период, записани върху картата на водача и/или в паметта на контролния уред и/или на разпечатките, когато се изискват;

(iii) правилното функциониране на контролния уред.

Тези проверки се извършват без дискриминация по отношение на превозните средства, предприятията и водачите, независимо дали са местни, или не и независимо от отправния пункт и маршрута на пътуването или вида на тахографа.

в) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) Елементите на проверките в помещенията на предприятията включват освен елементите, предмет на проверките на пътя, и съответствието с разпоредбите на член 11, параграф 2 от приложението:

(i) седмичните почивки и периодите на управление между тези почивки;

(ii) двуседмичните ограничения на часовете за управление;

(iii) компенсациите на седмичните почивки, намалени в съответствие с член 8, параграф 6;

(iv) използването на тахографски листове и/или контролния уред на превозното средство, картата на водача и разпечатките и/или организирането на работното време на водачите.

2. В рамките на системата за взаимопомощ компетентните органи на договарящите страни редовно изпращат един на друг цялата налична информация относно:

- нарушенията на тази спогодба, извършени от чуждестранни лица, и санкциите, наложени за тези нарушения;

- санкциите, наложени от договарящата страна на нейни граждани за подобни нарушения, извършени на територията на други договарящи страни.

В случай на сериозни нарушения тази информация задължително включва наложената санкция.

3. Когато констатациите от проверката на пътя на водач на превозно средство, регистрирано на територията на друга договаряща страна, дават основания да се счита, че са извършени нарушения, които не могат да бъдат установени по време на проверката поради липсата на необходимите данни, компетентните органи на заинтересованите договарящи страни си помагат взаимно за изясняване на ситуацията. В случаите, когато за тази цел компетентната договаряща страна извършва проверка в помещенията на предприятието, резултатите от тази проверка се съобщават на другата заинтересована страна.

4. Договарящите страни работят в сътрудничество една с друга за организирането на съвместни проверки на пътя.

5. Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации на всеки две години изготвя доклад за прилагането от договарящите страни на параграф 1 от този член.

6. (нов - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) а) Договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за нарушение на тази спогодба, което е установено на нейната територия и за което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено на територията на друга договаряща страна или недоговаряща страна;

б) Договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на предприятия за нарушение на тази спогодба, което е установено на нейната територия и за което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено на територията на друга договаряща страна или недоговаряща страна.

По изключение, когато установеното нарушение е извършено от предприятие, установено в друга договаряща страна или недоговаряща страна, санкциите се налагат в съответствие с процедурата, предвидена в двустранната спогодба за автомобилни превози между съответните страни.

От 2011 г. договарящите страни ще започнат да разглеждат възможността за премахване на изключението в параграф 6, буква "б" въз основа на готовността на всички договарящи страни.

7. (нов - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) Когато договаряща страна образува производство или наложи санкция за конкретно нарушение, тя предоставя на водача надлежни доказателства за това в писмен вид.

8. (нов - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.) Договарящите страни осигуряват въвеждането на система от съразмерни санкции, които могат да включват финансови санкции, за нарушения на тази спогодба, извършени от предприятия или свързани с тях изпращачи, спедитори, туроператори, главни изпълнители, подизпълнители или агенции за наемане на водачи.


Член 13

Преходни разпоредби

(Изм. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 16.06.2006 г.)


1. Всички нови разпоредби на тази спогодба, включително нейното приложение и допълнения 1Б и 2, отнасящи се до въвеждането на дигитален контролен уред, стават задължителни за страните, които са договарящи страни по тази спогодба, най-късно четири години след датата на влизане в сила на съответните изменения, произтичащи от процедурата, предвидена в член 21. Съответно, всички превозни средства, които попадат в обхвата на тази спогодба, въведени за първи път в експлоатация след изтичането на този период, се оборудват с контролен уред, отговарящ на тези нови изисквания. По време на този четиригодишен период договарящите страни, които все още не са въвели тези изменения в техните страни, приемат и контролират на своята територия превозни средства, регистрирани в друга договаряща страна по тази спогодба, които вече са оборудвани с дигитален контролен уред.

2. а) Договарящите страни предприемат необходимите мерки, за да имат възможност да издават карти на водачите, посочени в приложението към тази спогодба със съответните изменения, най-късно три месеца преди изтичането на четиригодишния срок, посочен в параграф 1. Този минимален период от три месеца се спазва и тогава, когато договаряща страна въведе разпоредбите, свързани с дигиталния контролен уред, в съответствие с допълнение 1Б на това приложение преди изтичането на четиригодишния срок. Съответната договаряща страна редовно информира секретариата на Работната група по автомобилен транспорт на Икономическата комисия за Европа за напредъка по въвеждането на дигиталния контролен уред в съответствие с допълнение 1Б на това приложение в рамките на нейната територия.

б) До издаването от договарящите страни на картите, посочени в буква "а", разпоредбите на член 14 от приложението на тази спогодба се прилагат за водачите, от които може да се изисква да управляват превозно средство, оборудвано с дигитален контролен уред, в съответствие с допълнение 1Б на това приложение.

3. Приема се, че всеки акт за ратификация или присъединяване, депозиран от държава след влизането в сила на измененията, посочени в параграф 1, се отнася за спогодбата със съответните изменения, включително срока за изпълнение, определен в параграф 1.

Когато присъединяването се извърши по-малко от две години преди изтичането на срока, посочен в параграф 1, при депозирането на своя акт за ратификация или присъединяване държавата информира депозитаря за датата, от която дигиталният контролен уред ще бъде въведен в ефективна употреба на нейна територия. Тази държава може да използва преходен период, ненадвишаващ две години от датата на влизане в сила на спогодбата за държавата. Депозитарят уведомява за това всички договарящи страни.

Разпоредбите на предходния параграф също така се прилагат в случай на присъединяване на държава след изтичането на четиригодишния срок за изпълнение, посочен в параграф 1.


Член 14

Заключителни разпоредби


1. Тази спогодба е открита за подписване до 31 март 1971 г., а след тази дата - за присъединение на държавите - членки на Икономическата комисия за Европа, и на държавите, приети в комисията със съвещателен глас съгласно параграф 8 от мандата на тази комисия.

2. Тази спогодба подлежи на ратификация.

3. Документите за ратификация или за присъединяване се предават за съхранение на Генералния секретар на ООН.

4. Тази спогодба ще влезе в сила на сто и осемдесетия ден след предаването за съхранение на осмия документ за ратификация или за присъединяване.

5. За всяка държава, която ратифицира тази спогодба или се присъедини към нея след предаването за съхранение на осмия документ за ратификация или за присъединяване, които са предмет на ал. 4 на този член, тази спогодба ще влезе в сила след сто и осемдесет дни считано от датата на предаването за съхранение от тази държава на документа й за ратификация или за присъединяване.


Член 15


1. Всяка договаряща страна може да денонсира тази спогодба чрез писмено уведомление до Генералния секретар на ООН.

2. Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата, на която Генералният секретар на ООН е получил уведомлението.


Член 16


Тази спогодба прекратява действието си, ако след влизането й в сила броят на договарящите страни се намали на по-малко от три, през който и да е период от дванадесет последователни месеца.


Член 17


1. Всяка държава може при подписването на тази спогодба или при предаването за съхранение на документите за ратификация или за присъединяване или по всяко друго време след това да заяви чрез писмено уведомление до Генералния секретар на ООН, че тази спогодба ще се прилага за цялата или част от териториите, които тя представлява в международно отношение. Тази спогодба ще се прилага за територията или териториите, посочени в уведомлението, считано от сто и осемдесетия ден след получаването на това уведомление от Генералния секретар на ООН или ако до този ден тази спогодба не е още влязла в сила, от датата на влизането й в сила.

2. Всяка държава, която е декларирала съгласно ал. 1, че тази спогодба ще се прилага за територия, която тя представлява в международно отношение, може съгласно чл. 17 да денонсира тази спогодба по отношение на тази територия.


Член 18


1. Всеки спор между две или повече договарящи страни по повод тълкуването или прилагането на тази спогодба се разрешава, доколкото е възможно, чрез преговори между спорещите страни.

2. Всеки спор, който не бъде разрешен чрез преговори, се отнася по молба на една от договарящите страни до арбитражен съд, състоящ се от един или повече арбитри, посочени по взаимно съгласие на спорещите страни. Ако в срок от три месеца считано от датата на молбата за арбитраж спорещите страни не се споразумеят по избора на арбитър или арбитри, която и да е страна може да поиска от Генералния секретар на ООН да посочи арбитър, пред който да бъде отнесен спорът за решение.

3. Решението на арбитъра или арбитрите, посочени в ал. 1, е задължително за спорещите договарящи страни.


Член 19


1. При подписването, ратифицирането или присъединяването си към тази спогодба всяка държава може да заяви, че не се счита обвързана от чл. 20, ал. 1 и 2 от тази спогодба. Останалите договарящи страни от своя страна не ще бъдат обвързани от тези алинеи към всяка договаряща страна, която е направила такава резерва.

2. Когато по време на предаването за съхранение на документите за ратификация или за присъединяване някоя държава формулира други резерви освен тези, предвидени в ал. 1 на този член, Генералният секретар на ООН уведомява за тях държавите, които вече са предали за съхранение своите документи за ратификация или за присъединяване и не са денонсирали междувременно тази спогодба. Резервата се счита за приета, ако в срок от 6 месеца считано от датата на това уведомление някои от тези държави не се противопостави на приемането им. В противен случай резервата не се приема и ако държавата, която я е направила, не я оттегли, предадените от нея документи за ратификация или за присъединяване не произвеждат действие. За прилагането на тази алинея не ще се държи сметка за противопоставянето на държавите, чието присъединение или ратификация не биха произвели действия съгласно тази алинея, поради формулираните резерви.

3. Всяка договаряща страна, чиято резерва е била приета в протокола за подписване на тази спогодба или която би формулирала резерва съгласно ал. 1 на този член, или направи резерва, която се приема съгласно ал. 2 на този член, може по всяко време да оттегли тази резерва, като направи писмено уведомление до Генералния секретар на ООН.


Член 20


1. Три години след като тази спогодба е била в сила, всяка договаряща страна може с писмено уведомление до Генералния секретар на ООН да поиска свикването на конференция за ревизия на спогодбата. Генералният секретар на ООН уведомява всички договарящи страни за това искане и свиква конференция за ревизия, ако в срок 4 месеца от датата на отправеното от него уведомление поне една трета от договарящите страни му съобщят своето съгласие с това искане.

2. Ако съгласно ал. 1 ще свика конференция, Генералният секретар на ООН уведомява за това всички договарящи страни и ги поканва да представят в срок 3 месеца предложенията, които биха желали да бъдат разгледани от конференцията. Генералният секретар на ООН съобщава на всички договарящи страни временния дневен ред на конференцията, както и текста на предложенията поне 3 месеца преди датата на откриването на конференцията.

3. Генералният секретар на ООН поканва на всяка конференция, свикана съгласно този член, всички държави, посочени в тази спогодба.


Член 21

(Доп. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 16.06.2006 г.)


1. Всяка договаряща страна може да предложи едно или повече изменения на тази спогодба. Текстът на всеки проект за изменение се съобщава на Генералния секретар на ООН, който го довежда до знанието на всяка договаряща страна и на всички държави, посочени в чл. 14, ал. 1 от тази спогодба.

2. В срок 6 месеца считано от датата на съобщението на проекта за изменение от Генералния секретар на ООН всяка договаряща страна може да уведоми Генералния секретар на ООН:

а) че има възражения по предложеното изменение;

б) че въпреки желанието да приеме предложението, в нейната държава все още не съществуват необходимите условия за приемане на това изменение.

3. Ако една договаряща страна, която е изпратила съобщението, предвидено в ал. 2, буква "б" от този член, не е уведомила Генералния секретар на ООН за своето съгласие, тя може в срок от 9 месеца считано от деня, в който изтича срокът от 6 месеца, предвиден за уведомлението, да представи възражение срещу предложеното изменение.

4. Ако бъде представено възражение по предложеното изменение при условията на ал. 2 и 3 от този член, предложението ще се счита за отхвърлено и няма да произведе действие.

5. Ако не бъде представено възражение по предложеното изменение при условията на ал. 2 и 3 от този член, изменението се счита прието от следната дата:

а) когато нито една договаряща страна не е изпратила съобщение съгласно ал. 2, буква "б" от този член, след изтичането на шестмесечния срок, предвиден в ал. 2 на този член;

б) когато поне една договаряща страна е отправила съобщение до Генералния секретар на ООН, прилагайки ал. 2, буква "б" на този член, от по-близката от следните две дати:

датата, на която изтича шестмесечният срок, предмет на ал. 2 от този член, ако всички договарящи страни са уведомили Генералния секретар на ООН преди изтичане на този срок, че приемат изменението;

датата, на която изтича деветмесечният срок, предвиден в ал. 3 от този член.

5 bis. (нов - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 16.06.2006 г.) Ако дадена страна стане договаряща страна по тази спогодба между момента на съобщаване на проектоизменението и момента, от който то се счита за прието, секретариатът на Работната група по автомобилен транспорт на Икономическата комисия за Европа във възможно най-кратък срок уведомява новата договаряща страна за проектоизменението. Последната може да информира генералния секретар за всяко възражение до шест месеца от датата на представяне на оригиналното изменение на всички договарящи страни.

6. Всяко прието изменение влиза в сила 3 месеца след датата, на която е било счетено за прието.

7. Генералният секретар на ООН отправя във възможно най-кратък срок уведомление до всички договарящи страни дали е постъпило възражение по проекта за изменение съгласно ал. 2, буква "а" от този член и дали една или повече договарящи страни са му отправили известие в съгласие с ал. 2, буква "б" от този член. В случай, че една или повече договарящи страни са отправили такова съобщение, той уведомява допълнително всички договарящи страни дали договарящата или договарящите страни, отправили такова съобщение, възразяват срещу проекта за изменение, или го приемат.

8. Независимо от процедурата по измененията, предвидени в ал. 1 до 6 от този член, приложението към тази спогодба може да бъде изменено по съгласие между компетентните органи на всички договарящи страни; ако компетентният орган на някоя договаряща страна заяви, че нейното национално право я задължава да подчини своето съгласие на получаването на специално разрешение за това или на одобрението на някой законодателен орган, съгласието на компетентния орган на тази договаряща страна относно измененията на приложението ще се счита за дадено от момента, в който този компетентен орган заяви на Генералния секретар на ООН, че изискуемите разрешения или одобрения са били получени. Споразумението между компетентните органи определя датата на влизането в сила на изменението на приложението и може да предвиди, че за един преходен период старото приложение остава в сила изцяло или отчасти едновременно с измененото приложение.


Член 22

(Доп. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 16.06.2006 г.)


1. Допълнения 1 и 2 към приложението на тази спогодба могат да се изменят, като се следва процедурата, определена в този член.

2. При искане на някоя договаряща страна за каквото и да е изменение на допълнения 1 и 2 към приложението на тази спогодба предложението ще бъде разгледано от Главната работна група за пътни превози към Икономическата комисия на Европа.

3. Ако се приеме с мнозинството от присъствалите и гласувалите членове и ако това мнозинство включва мнозинството от присъствалите и гласувалите договарящи страни, изменението ще бъде предадено за одобрение на компетентните органи на всички договарящи страни от Генералния секретар на ООН.

4. Изменението ще бъде прието, ако в срок 6 месеца след датата на това уведомяване не повече от една трета от компетентните органи на договарящите страни уведомят официално Генералния секретар на ООН за техните възражения по изменението.

4 bis. (нов - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 16.06.2006 г.) Ако дадена страна стане договаряща страна по тази спогодба между момента на съобщаване на проектоизменението и момента, от който то се счита за прието, секретариатът на Работната група по автомобилен транспорт на Икономическата комисия за Европа във възможно най-кратък срок уведомява новата договаряща страна за проектоизменението. Последната може да информира генералния секретар за всяко възражение до шест месеца от датата на представяне на оригиналното изменение на всички договарящи страни.

5. Всяко прието изменение ще бъде съобщено от Генералния секретар на ООН на всички договарящи страни и ще влезе в сила три месеца след датата на това уведомяване.


Член 23


Освен уведомленията, предвидени в тази спогодба, Генералният секретар на ООН уведомява посочените в тази спогодба държави за:

а) ратификациите и присъединяванията в съответствие с тази спогодба;

б) датите на влизане в сила на тази спогодба;

в) денонсиранията;

г) прекратяване действието на тази спогодба;

д) получените уведомления съгласно тази спогодба;

е) получените декларации и уведомления съгласно тази спогодба;

ж) влизането в сила на всяко изменение съгласно тази спогодба.


Член 24


Протоколът за подписване на тази спогодба има същата сила, стойност и времетраене както самата спогодба и се счита за неразделна част от нея.


Член 25


След 31 март 1971 г. оригиналът на тази спогодба се предава за съхранение на Генералния секретар на ООН, който ще връчи на всяка държава, посочена в чл. 14, ал. 1 от тази спогодба, заверени еднообразни преписи от него.

В уверение на което подписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.

Съставена в Женева на първи юли хиляда деветстотин и седемдесета година в един екземпляр на английски и френски език, като и двата текста са еднакво достоверни.


* Приложението, неразделна част от спогодбата, е публикувано в съвместно издание на Министерството на транспорта и Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (A.E.B.R.I.) - Българско транспортно издателство.


(Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 16.06.2006 г.)

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2012 г., в сила от 20.09.2010 г.)


(Отделено като самостоятелен акт)


Промени настройката на бисквитките