Държавен вестник, брой 107 от 29.XII

Чл. 1. Този правилник урежда прилагането на Закона за движението по пътищата.

Чл. 2. Участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

Чл. 3. Участниците в движението са длъжни:

1. да спазват правилата за движение;

2. да пазят живота и здравето на хората;

3. да не създават опасности или пречки за движението;

4. да не причиняват имуществени щети;

5. да не изхвърлят и да не оставят на пътя предмети или вещества, които застрашават другите участници в пътното движение, а когато не са успели да изпълнят това - да вземат необходимите мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението.

Чл. 4. Движещото се по пътя пътно превозно средство трябва да има водач, да бъде технически изправно и регистрирано по съответния ред.

Чл. 5. Водачът на моторно превозно средство трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на моторното превозно средство, което управлява.

Чл. 6. (1) Юридическите и физическите лица, които стопанисват пътя, са длъжни:

1. да ползват за оборудване на пътищата пътни принадлежности, отговарящи на съответните изисквания на стандартизационните документи;

2. да поставят или да променят принадлежностите по т. 1 само по проект, утвърден от компетентните органи;

3. да поддържат организацията на движението така, както е определена и съгласувана от компетентните органи;

4. да вземат своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и за осигуряване на условия за безопасно движение.

(2) Пътни знаци, пътни светофари и други пътни принадлежности, чието поставяне е било наложено поради временна промяна на пътните условия или въвеждане на временни ограничения или забрани, трябва да бъдат демонтирани от съответните органи веднага след като отпадне необходимостта от тях.

Чл. 7. (1) Върху пътните знаци, пътните светофари и другите средства за сигнализиране, както и върху конструкциите за закрепването им, е забранено поставянето на каквито и да е предмети или устройства, нямащи отношение към тях и към целта, за която се използват.

(2) Плакати, агитационни материали, светещи тела, както и други средства за привличане на вниманието се поставят само на местата, определени от стопаните на пътя, съгласувано с органите на Министерството на вътрешните работи. Тези материали трябва:

1. да не наподобяват на пътни знаци или други средства за регулиране на движението;

2. да не намаляват видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за регулиране на движението;

3. да не заслепяват участниците в движението.

Чл. 8. Пътните знаци, пътните светофари, пътната маркировка, допълнителните и други средства за сигнализиране трябва да отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

Чл. 9. Разрешава се движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на този правилник и на наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

Чл. 10. (1) Моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности:

1. по основната спирачна уредба:

а) не се осигурява равномерно спиране на всички колела, както и необходимите спирачни усилия за всяко колело;

б) има лошо закрепени възли или части;

в) има триене на тръбопроводи и гумени съединения в други конструктивни елементи на превозното средство;

г) има изтичане на спирачна течност или на въздух;

д) ефективността на работа на колесните спирачни механизми не съответства на нормативните изисквания;

е) ремаркетата, които нямат работна спирачка, са без допълнителна връзка или тя е неизправна;

ж) има износени спирачни накладки;

2. по хидравличната спирачна уредба, освен посочените в т. 1 неизправности:

а) свободният ход на педала е различен от предписаните нормативни стойности;

б) нивото на спирачната течност в резервоара е под нормата;

в) не работи вакуумният усилвател;

г) има неизправности по главния спирачен цилиндър, по някой от колесните спирачни цилиндри, по тръбопроводите или по техните връзки;

д) неизправен е регулаторът за налягането на отделните колесни спирачни механизми;

3. по пневматичната спирачна уредба, освен посочените в т. 1 неизправности:

а) компресорът не осигурява необходимото налягане на въздуха за захранване на уредбата;

б) неизправно е устройството за отнемане на влагата в сгъстения въздух;

в) има неизправен, нерегулиран или изолиран: четирипътен кран; регулатор на налягането; главен спирачен кран; кран за регулиране на спирачното усилие на състава от пътни превозни средства в зависимост от натоварването или кран "влекач-ремарке";

г) има неизправни, нерегулирани или изолирани колесни спирачни механизми;

д) връзката за подаване на въздух между влекача и ремаркето не отговаря на съответните изисквания на стандартизационните документи;

е) има недопустимо износване на шарнирите и на тресчотките на колесните спирачни механизми;

ж) ходът на ексцентрика на някой от колесните спирачни механизми не съответства на предписаните нормативни стойности;

з) има неизправни или изолирани блокиращи цилиндри;

4. по спирачната уредба за паркиране - ефективността на работа на спирачната уредба не съответства на предписаните нормативни стойности;

5. по кормилната уредба:

а) хлабината на кормилния механизъм не съответства на предписаните нормативни стойности;

б) усилията при въртене на кормилното колело не съответстват на предписаните нормативни стойности;

в) има незакрепени, неосигурени против саморазвиване или повредени възли и части;

г) неизправен е пневмо- или хидроусилвателят;

д) има възли или части, ремонтирани чрез заваряване, нагряване или запояване;

е) стойностите на монтажните ъгли на управляемите колела не съответстват на предписаните норми;

6. по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване:

а) има повреди или деформации по рамата, кабината или каросерията, които могат да окажат влияние на безопасността на движението на моторното превозно средство;

б) има неизправни брави или фиксатори на ключалките на вратите, а на товарните автомобили - неизправни ключалки на капаците;

в) има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи;

г) има неизправности по механизмите за управление;

д) за автомобилите, за които са предвидени, липсват или са повредени обезопасителните колани или елементи за тяхното закрепване;

е) липсват или са повредени предписаните огледала за виждане назад;

ж) не работят стъклочистачките;

з) не работи стъклоумивателното устройство;

и) на моторните превозни средства, които извършват обществен превоз, е неизправен или непломбиран километропоказателят или тахографът;

к) неизправен е скоростомерът;

л) неизправно е устройството за звуков сигнал;

м) неизправно е теглително-прикачното устройство на автомобила или ремаркето или опорно-прикачното устройство на влекача или полуремаркето;

н) повредени са престилките на задните калници на товарните автомобили, автобусите, тролейбусите и ремаркетата;

о) повредени или нечетливи са табелите с регистрационния номер;

п) няма пожарогасител или е неизправен;

р) няма аптечка;

с) няма светлоотразителен триъгълник или е неизправен;

т) няма необходимите опознавателни знаци;

7. по силовото предаване:

а) не е изправен съединителят;

б) има включващи се трудно или самоизключващи се предавки;

в) повреден е карданният вал или полуваловете;

г) повредено е главното предаване или диференциалът;

8. по окачването - има повреден ресор, амортисьор или някой от елементите на пневматичното окачване;

9. по колелата и гумите:

а) гумата не съответства по размер, налягане, допустимо натоварване и скорост на марката и модела на моторното превозно средство;

б) гумата има разкъсвания;

в) джантата е повредена или деформирана, липсва или е повреден елемент за закрепване на джантата към главината на колелото;

г) дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на мотоциклетите е по-малка от 1,6 мм;

д) има вулканизирани или регенерирани предни гуми;

е) не са балансирани колелата на лекия автомобил;

10. по двигателя:

а) съдържанието на вредни вещества в отработилите газове, а при дизеловите двигатели - и степента на димност, не съответстват на предписаните нормативни стойности;

б) нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности;

в) има изтичане на гориво;

г) радиосмущенията не съответстват на предписаните нормативни стойности;

11. по електрическата уредба - има повредени проводници или предпазителите не отговарят на нормативните изисквания;

12. по осветителната уредба:

а) изменени са броят, типът, цветът и разположението на предписаните светлини, с изключение на светлините за мъгла;

б) светлините не са регулирани;

в) не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините;

г) пътепоказателите не работят;

д) липсват предвидените светлоотразители;

е) недостатъчно осветена е задната табела с регистрационния номер.

(2) Моторно превозно средство за обществен превоз на пътници е технически неизправно, когато освен посочените в ал. 1 има и някоя от следните повреди или неизправности:

1. неизправни са управлението или механизмите за автоматично отваряне и затваряне на вратите;

2. неизправни са седалките, липсват или са повредени елементи за закрепването им;

3. повредени са подът или стъпалата на каросерията;

4. неизправни са отоплението или вентилацията или се отделят вредни газове в салона;

5. неизправна е системата за аварийно напускане или не е оборудвана в съответствие с изискванията на производителя.

Чл. 11. (1) (Попр. - ДВ, бр. 72 от 1996 г.) При възникване по време на движение на някоя от техническите неизправности, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 1, букви "г" и "д", т. 2, буква "г", т. 3, букви "а" и "в", т. 5, буква "в", т. 6, буква "е", буква "ж" - по време на дъжд или снеговалеж, и буква "м", т. 7, букви "а", "в" и "г", т. 9, буква "в", т. 10, буква "в" и т. 12, буква "в" - през нощта и при намалена видимост, водачът е длъжен да спре моторното превозно средство или ремаркето до отстраняване на неизправността.

(2) В останалите случаи на възникване на техническа неизправност по време на движение, когато отстраняването на неизправността на място е невъзможно, на водача се разрешава да придвижи на собствен ход моторното превозно средство или да тегли ремаркето до гараж или сервиз. В този случай придвижването може да се осъществи само ако водачът е осигурил необходимата безопасност на движението.

Чл. 12. Моторното превозно средство не трябва да има отвътре или отвън каквито и да е предмети, които намаляват видимостта или отвличат вниманието на водача, както и предмети с остри изпъкнали ръбове или части, които представляват опасност за водача, пътниците или другите участници в движението.

Чл. 13. Забранено е поставянето на пердета на стъклата на предните врати и на задното стъкло. Допуска се поставяне на пердета на стъклата на задните врати само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.

Чл. 14. За да участва в движението по пътищата всеки велосипед трябва да има изправни:

1. спирачки;

2. звънец и да няма друг звуков сигнал;

3. устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;

4. бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.

Чл. 15. За да участва в движението по пътищата, всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а през нощта - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите се разполагат симетрично от двете страни на превозното средство.

Чл. 16. За да участва в движението по пътищата, всяка ръчна количка, теглена или бутана, при движение през нощта и при намалена видимост трябва да има най-малко една бяла или жълта добре различима светлина отпред и най-малко една червена светлина отзад. Източникът на тези светлини може да е един, който да бъде разположен от лявата страна на количката. Светлините не са задължителни за ръчни колички с широчина, по-малка от 1 м.

Чл. 17. Всяко намиращо се на платното за движение пътно превозно средство или състав от пътни превозни средства, към които не са приложими изброените изисквания, през нощта трябва да има най-малко две бели или жълти, добре различими светлини отпред и две червени светлини отзад.

Чл. 18. (1) За обозначаване на пътни превозни средства се използват следните опознавателни знаци:

1. Синя или червена пробляскваща светлина - обозначава моторно превозно средство със специален режим на движение.

2. Жълта мигаща или пробляскваща светлина - обозначава моторно превозно средство, което поради специфичния си режим на движение представлява препятствие или опасност за движението по пътя.

3. "Състав от пътни превозни средства" - състои се от три тела, излъчващи оранжева светлина и разположени над предната част на кабината на теглещото моторно превозно средство.

4. "Република България" - знакът има формата на елипса, бял цвят, черна крайна ивица и черни букви. Поставя се на задната вертикална част до табелата с регистрационния номер на регистрираните в Република България пътни превозни средства, които напускат нейната територия.

5. "Деца" - знакът има формата на квадрат с оранжев цвят и с черна крайна ивица, върху който с черен цвят е изобразен символът от пътен знак А19. Поставя се отпред и отзад на моторните превозни средства, които превозват организирани групи от деца.

6. "Глух или глухоням водач" - знакът има формата на кръг, с жълт цвят, черна крайна ивица и черен символ. Поставя се в долния десен ъгъл на предното стъкло и в долния ляв ъгъл на задното стъкло на моторно превозно средство, управлявано от глух или глухоням водач.

7. "Инвалид" - знакът има формата и изображението на пътен знак Д21. Поставя се на челната страница на картата, която се издава на инвалиди за ползване на улеснения при движение с моторни превозни средства, когато те са водачи или пътници. Картата се поставя в долния десен ъгъл на предното стъкло на превозното средство и се сваля, когато то не обслужва притежателя на документа.

8. "Такси" - знакът има формата на пресечена пирамида с бял цвят, вътрешно осветление и изписан двустранно надпис с черен цвят. Надписът може да бъде повторен с латински букви - "Tахi". Поставя се перпендикулярно на надлъжната ос, върху покрива на моторното превозно средство, извършващо таксиметров превоз.

9. "Учебен автомобил" - знакът представлява табела с формата на правоъгълник със син цвят и бяла буква "У". Поставя се на предната и задната вертикална част на моторното превозно средство, което се движи с учебна цел. На леките автомобили може да се поставя върху покрива, но трябва да бъде изписан двустранно. Знакът се използва за обозначаване и на другите превозни средства, които се движат с учебна цел.

10. "Извънгабаритно пътно превозно средство" - знакът представлява табела с формата на правоъгълник, върху която са нанесени успоредни и наклонени червени и бели светлоотразителни ленти и надпис "Извънгабаритен" с черен цвят. Поставя се отпред и отзад на пътно превозно средство, което е извънгабаритно или превозва извънгабаритен товар, както и на съпровождащия го автомобил.

11. "Опасен товар" - знакът представлява табела с формата на правоъгълник със светлоотразително покритие с оранжев цвят, върху което с цифри с черен цвят се изписва идентификационният код за степента на опасност на товара, а под него - идентификационният код за вида на опасния товар. Поставя се отпред вляво над бронята и отзад в лявата страна на превозните средства, превозващи опасни товари.

12. "Товарен автомобил или трактор с максимално допустима маса над 3,5 т и дължина над 7,00 м" - знакът представлява една (А) или комбинация от две (Б или В) или четири (Г) правоъгълни табели, върху които са нанесени успоредни и наклонени червени флуоресциращи и жълти светлоотразителни ленти. Поставя се отзад на превозното средство. Броят и начинът на поставяне на табелите се определят в зависимост от конфигурацията и габаритните размери на превозното средство.

13. (Попр. - ДВ, бр. 72 от 1996 г.) "Ремарке или полуремарке" - знакът представлява една (А) или комбинация от две (Б или В) или четири (Г) правоъгълни светлоотразителни табели с жълт цвят и червена флуоресцираща крайна ивица. Поставя се отзад на превозното средство. Броят и начинът на поставяне на табелите се определят в зависимост от конфигурацията и габаритните размери на превозното средство.

14. "Бавнодвижещо се моторно превозно средство" - знакът представлява табела с форма на равностранен триъгълник със скосени върхове и светлоотразително покритие в червен цвят и вписан в него червен флуоресциращ триъгълник. Поставя се отзад на бавнодвижещите се моторни превозни средства, както и на прикачените към тях ремаркета.

15. "Военна колона" - знакът има формата на правоъгълник с бял цвят, надпис "Военна колона" с червен цвят и изображението на пътен знак А39. Поставя се отпред на първото и отзад на последното превозно средство от колоната.

16. (нова - ДВ, бр. 32 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Моторно превозно средство с монтирана автомобилна газова уредба" - знакът има формата на равностранен триъгълник със светлоотразителни жълт цвят и червена крайна ивица с вписани в него надпис с латински букви "GAS" и знак "Внимание". Поставя се на задното стъкло от вътрешната страна в горния ляв ъгъл или на подходящо място на челното стъкло, ако МПС няма задно стъкло.

(2) Опознавателните знаци трябва да отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

(3) Конкретното място на поставяне върху пътните превозни средства, размерите на опознавателните знаци и техническите изисквания към тях се определят от министъра на вътрешните работи съгласувано със заинтересуваните ведомства.

(4) С разрешение на министъра на вътрешните работи на моторните превозни средства може да се поставят и други табели, надписи и емблеми, различни от посочените в ал. 1.

Чл. 19. (1) На всяко регистрирано моторно превозно средство се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи. Свидетелството за регистрация с временна валидност е различно по цвят от свидетелството с безсрочна валидност.

(2) На първата страница на свидетелството се изписва опознавателният знак "Република България".

(3) Наименованието на свидетелството "Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство" се повтаря на френски език - "Cеrtificat d'immarticulation".

(4) Свидетелството съдържа следните данни, някои от които са означени с латински букви:

1. регистрационен номер (А);

2. дата на първоначална регистрация на моторното превозно средство (В);

3. име, презиме и фамилия, единен граждански номер и адрес на собственика на моторното превозно средство (С);

4. фабрична марка и модел (D);

5. вид на моторното превозно средство;

6. номер на рамата/купето (Е);

7. номер на двигателя;

8. максимално допустима маса (F);

9. маса без товар (G);

10. товароносимост, брой места;

11. цвят (цветове);

12. срок на валидност на свидетелството (Н);

13. дата на издаването на свидетелството;

14. подпис на представител на организацията, издала свидетелството, и печат;

15. номер на свидетелството.

(5) Данните за собственика на моторното превозно средство, фабричната марка и моделът на моторното превозно средство се повтарят с латински букви.

Чл. 20. (1) На регистрираните моторни превозни средства, с изключение на мотоциклетите и мотопедите, отпред и отзад се поставят табели с регистрационни номера.

(2) На мотоциклетите и мотопедите, както и на ремаркетата табела с регистрационен номер се поставя само отзад.

(3) Табелата с регистрационния номер е с бял цвят, върху който с черни букви и цифри са изписани кодът на региона, където е регистрирано моторното превозно средство, серията и поредният номер.

(4) Табелата с регистрационния номер отговаря на съответните изисквания на стандартизационните документи.

Чл. 21. Моторните превозни средства се делят на следните категории, означени с латински букви:

1. категория А - мотоциклети;

2. категория М - мотопеди;

3. категория В - автомобили, чиято максимално допустима маса не надвишава 3500 кг и броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 8; към тях може да се прикачва ремарке с максимално допустима маса не повече от 750 кг; максимално допустимата маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;

4. категория С - товарни автомобили, чиято максимално допустима маса надвишава 3500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с максимално допустима маса не повече от 750 кг;

5. категория D - автомобили, с изключение на тролейбусите, предназначени за превоз на пътници с над осем места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с максимална допустима маса не повече от 750 кг; към тази категория се отнасят и съчленените автобуси. Прикачването на ремарке към тях е забранено;

6. категория В + Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория В и ремарке, когато:

а) максимално допустимата маса на ремаркето надвишава 750 кг;

б) максимално допустимата маса на ремаркето надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;

7. категория С + Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке с максимално допустима маса над 750 кг;

8. категория D + Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D и ремарке с максимално допустима маса над 750 кг;

9. категория Т - колесни трактори и тролейбуси; към тази категория се отнасят и трамваите.

Чл. 22. На лице, което успешно е положило изпит за получаване на право за управление на моторно превозно средство, се издава свидетелство, валидно за съответната категория, по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи.

Чл. 23. (1) Заглавието на свидетелството "Свидетелство за управление на МПС" се повтаря на френски език - "Permis de conduire".

(2) Свидетелството съдържа опознавателния знак "Република България" и данни в следната последователност:

1. фамилия;

2. име и презиме;

3. дата на раждане, единен граждански номер;

4. местоживеене;

5. организация, издала свидетелството;

6. дата и място на издаване на свидетелството;

7. срок на валидност на свидетелството;

8. номер на свидетелството;

9. подпис на представител на организацията, издала свидетелството, и печат;

10. подпис на водача;

11. категорията или категориите моторни превозни средства, за които е валидно свидетелството.

(3) На свидетелството се поставят снимка на водача и печат на организацията, издала свидетелството.

(4) Данните, съдържащи се в т. 1, 2, 4, 5 и 6 от свидетелството, се повтарят с латински букви.

Чл. 24. Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България, ако тази държава е договаряща страна по Конвенцията за пътното движение (Виена, 1968 г.) и при условие, че свидетелството отговаря на изискванията към свидетелствата, определени от конвенцията, или е придружено от легализиран превод.

Чл. 25. (1) Международното свидетелство за управление на моторно превозно средство по образец, показан в приложението, е валидно на територията на Република България, когато е издадено от друга държава.

(2) Международно свидетелство за управление се издава на български гражданин след представяне на валидно национално свидетелство. Това свидетелство не е валидно на територията на Република България.

Чл. 26. (1) Всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водачът, притежаващ свидетелство за управление от категория Т - само превозно средство от вида, посочен в свидетелството за управление.

(2) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория А, В или Т има право да управлява и моторни превозни средства от категория М.

(3) Водач с право за управление на моторно превозно средство от категория С има право да управлява и моторно превозно средство от категория В.

Чл. 27. Свидетелство за управление на моторни превозни средства от категория D се издава само на водач, придобил право да управлява моторни превозни средства от категория С.

Чл. 28. (1) За да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът й трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите, посочени в чл. 21.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за водачите на малогабаритни самоходни машини.

Чл. 29. (1) Регулировчикът е лице, на което е възложено да регулира движението посредством подаването на определени сигнали.

(2) Регулировчикът носи задължителни отличителни знаци, по които участниците в движението лесно да го разпознават и добре да го виждат както през деня, така и през нощта. Той може да ползва регулировъчна палка и/или полицейска свирка, а когато регулира движението при строително-ремонтни работи на пътя - червен флаг.

(3) Сигнали на регулировчика са следните положения на тялото и ръцете му:

1. дясна ръка, вдигната вертикално - означава "Внимание, спри!". Това не се отнася за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до регулировчика, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище участниците в движението, които са навлезли в кръстовището, трябва да го освободят;

2. ръка или ръце, протегнати хоризонтално встрани - след като е подал този сигнал, регулировчикът може да свали ръката или ръцете си. Сигналът означава:

а) "Преминаването е разрешено" за водачите, които се намират срещу лявото или дясното рамо на регулировчика и ще преминат направо или ще завият надясно, както и за пешеходците, които искат да преминат пред гърдите или зад гърба на регулировчика;

б) "Преминаването е забранено" за всички останали участници в движението;

3. дясна ръка, протегната хоризонтално напред, означава:

а) "Преминаването е разрешено" за водачите на пътни превозни средства, които се намират срещу лявото рамо на регулировчика, и за пешеходците, които искат да преминат зад гърба му;

б) "Преминаването е забранено" за всички останали участници в движението.

(4) Освен сигналите, посочени в ал. 3, регулировчикът може да използва и допълнителни разбираеми жестове за даване на други указания на участниците в движението.

Чл. 30. (1) Пътните светофари се използват за регулиране движението на пътните превозни средства и на пешеходците. Те имат светещи полета с определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с определено значение.

(2) В зависимост от предназначението си пътните светофари са за регулиране движението на:

1. пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя;

2. пътните превозни средства по отделна пътна лента;

3. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) превозни средства от редовни линии за обществен превоз на пътници;

4. пешеходците;

5. пътните превозни средства на железопътен прелез.

Чл. 31. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината.

(2) Светещите полета са подредени вертикално, като полето за червената светлина е отгоре, за жълтата - в средата, а за зелената - отдолу.

(3) Светещите полета имат формата на кръг. Светещото поле за зелената светлина може да има формата на стрелка (стрелки) на черен фон, но в този случай върху светещите полета за червената и жълтата светлина са нанесени контурите на същата стрелка (стрелки). Стрелката, съответстваща на посоката за движение направо, е насочена нагоре.

(4) Когато светещото поле за зелената светлина на светофар с 3 светещи полета е с формата на стрелка (стрелки) и върху светещите полета на червената и жълтата светлина са нанесени контурите на същата стрелка (стрелки), значението на сигналите на този светофар се отнася само за посоката (посоките), указвана (указвани) от стрелката (стрелките).

(5) Светофар с 3 светещи полета, на който светещото поле за зелената светлина е с формата на стрелка (стрелки) и върху светещите полета за червената и жълтата светлина са нанесени контурите на същата стрелка (стрелки), се използва само когато сигналите за преминаване и спиране не се подават едновременно към всички пътни превозни средства от даден вход на кръстовището. В този случай конфигурацията на стрелките в светещите полета на отделните светофари от този вход съответства на разрешените посоки за движение от отделните пътни ленти и на този вход на кръстовището не може да се поставя светофар, светещото поле за зелената светлина на който е с формата на кръг.

(6) Последователността на подаване на светлинните сигнали от един светофар е следната: червена светлина - едновременно светещи червена и жълта светлина - зелена светлина - жълта светлина.

(7) Светлинните сигнали имат следното значение:

1. червена светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека;

2. едновременно светещи червена и жълта светлина - означава "Преминаването е забранено". Този сигнал предупреждава водачите, че предстои подаване на сигнал със зелена светлина;

3. зелена светлина - означава"Преминаването е разрешено". Но когато този сигнал е подаден на кръстовище, той не разрешава на водачите да навлизат в кръстовището, ако, след като навлязат, те не ще могат да го напуснат до следващата смяна на сигнала;

4. жълта светлина - означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.

(8) Светофарите се поставят от дясната страна на пътя. За да бъдат забелязани своевременно, те може да бъдат поставени над пътя, от лявата страна или в средата над кръстовището.

(9) Когато конкретните условия налагат това, сигналите, които се подават от един светофар, може да бъдат повторени чрез поставянето на допълнителен светофар. Светофар за повтаряне на светлинните сигнали може да се поставя над пътя, от лявата страна на пътя или на изхода на кръстовището, но така, че да не заблуждава участниците в движението.

Чл. 32. На светофар с три светещи полета, на нивото на светещото поле за зелена светлина с формата на кръг, от едната или от двете страни може да има допълнително светещо поле със зелена светлина с формата на стрелка. Включването на тази светлина означава, че водачите могат да продължат движението си само в указаната от стрелката посока при условие, че пропускат пътните превозни средства и пешеходците, които преминават през кръстовището. Този сигнал се подава само едновременно с включени червена и/или жълта светлина на светофара.

Чл. 33. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства по отделна пътна лента се използва светофар, с който се подават немигащи светлинни сигнали с червен и зелен цвят на светлината.

(2) Когато светещите полета на светофара са обособени самостоятелно, те се подреждат хоризонтално, като полето за червената светлина е отляво, а за зелената - отдясно.

(3) Светещото поле за червената светлина има формата на две косо пресичащи се наклонени ленти. Светещото поле за зелената светлина има формата на стрелка, насочена надолу.

(4) Светлинните сигнали имат следното значение:

1. червена светлина - означава "Движението по лентата е забранено";

2. зелена светлина - означава "Движението по лентата е разрешено".

(5) Когато и двете светлини не светят, посоката за движение по лентата се указва от пътен знак Д1, определящ броя на пътните ленти и посоките за движение по тях, а когато такъв знак няма - движението по лентата, над която е поставен светофарът, е забранено.

(6) Светофарът за регулиране движението на пътните превозни средства по отделна пътна лента се поставя в средата над пътната лента.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) За регулиране движението на превозни средства от редовни линии за обществен превоз на пътници може да се използва светофар с 4 светещи полета, 3 от които са разположени хоризонтално едно до друго, а четвъртото е разположено в средата под тях. С тези светещи полета се подават немигащи светлинни сигнали с луннобял цвят.

(2) Сигналите на светофара имат следното значение:

1. включени всички горни светлини и изключена долна светлина - навлизането в кръстовището е забранено;

2. включени долна светлина и горна над нея - разрешено е движението направо;

3. включени долна светлина и горна дясна - разрешено е движението надясно;

4. включени долна светлина и горна лява - разрешено е движението наляво.

(3) Едновременното подаване на сигнали по т. 2, 3 и 4 разрешава преминаване в съответните посоки.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Когато светофар за регулиране движението на превозни средства от редовни линии за обществен превоз на пътници е поставен заедно със светофар за регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки и стеснени участъци от пътя, водачите на превозните средства от редовни линии за обществен превоз на пътници спазват сигналите на светофара за регулиране движението на превозни средства от редовни линии за обществен превоз на пътници.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътен светофар по ал. 1 се използва за регулиране на движението на нерелсови превозни средства от редовни линии за обществен превоз на пътници само в случаите, в които за тях има специално обособена пътна лента "BUS лента".

Чл. 35. (1) За регулиране движението на пешеходците се използва светофар с две светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен и зелен цвят на светлината.

(2) Светещите полета на светофара са подредени вертикално, като полето за червената светлина е отгоре, а за зелената - отдолу.

(3) Светещото поле за червената светлина е с формата на застанал неподвижно пешеходец, а светещото поле на зелената светлина - с формата на движещ се пешеходец.

(4) Светлинните сигнали имат следното значение:

1. червена светлина - означава "Преминаването е забранено". Пешеходците, които се намират на платното за движение при подаването на този сигнал, са длъжни да го освободят;

2. зелена светлина - означава "Преминаването е разрешено".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г. (*)) За улесняване на незрящите пешеходци зелената светлина, която разрешава преминаване през платното за движение на пешеходците, се съпровожда от звуков сигнал.

Чл. 36. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства на железопътен прелез се използва светофар с едно или две, разположени хоризонтално едно до друго, светещи полета с формата на кръг. Светофарът се включва при приближаване на влак към железопътния прелез.

(2) Светофарът подава сигнал, състоящ се от една или две последователно мигащи една след друга червени светлини, който означава "Преминаването е забранено".

(3) Светофари, използвани за регулиране движението на пътните превозни средства на железопътен прелез, може да се поставят и пред подвижни мостове, на фериботи, пристанища и на места, където на пътя излизат моторни превозни средства със специален режим на движение.

Чл. 37. Жълта мигаща светлина, подавана от пътен светофар или от друго устройство, означава "Внимание!". Водачите и пешеходците могат да продължат движението си, но са длъжни да бъдат внимателни и предпазливи.

Чл. 38. Пътните знаци са:

1. предупредителни за опасност - група "А";

2. с предписания за участниците в движението:

а) група "Б" - относно предимството;

б) група "В" - за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана;

в) група "Г" - със задължителни предписания;

г) група "Д" - със специални предписания;

3. указателни:

а) група "Е" - даващи допълнителна информация;

б) група "Ж" - за направления, посоки, обекти и др.;

4. допълнителни табели - група "Т".

Чл. 39. (1) Пътните знаци имат определени форма, размери, цвят и символи.

(2) Размерите на пътните знаци трябва да бъдат такива, че да са видими и лесноразбираеми както през деня, така и през нощта.

(3) При необходимост надписите в пътните знаци може да бъдат повторени с латински букви.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътните знаци от групи "А", "Б", "В", "Г", "Д" и допълнителните средства за сигнализиране от група "С", когато се поставят на пътни участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия, могат да имат допълнителен контур или правоъгълна основа с жълтозелен флуоресцентен светлоотразителен фон. Когато пътни знаци от тези групи се използват при временна организация и безопасност на движението по пътя поради строителство или ремонт, дейности по поддържане, аварийни ситуации и други подобни, допълнителният контур или правоъгълната основа могат да имат жълт флуоресцентен светлоотразителен фон.

(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътните знаци от групи "Ж" и "Т", използвани при временна организация и безопасност на движението по пътя поради строителство или ремонт, дейности по поддържане, аварийни ситуации и други подобни, могат да имат жълт фон.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Символите в отделен пътен знак периодично може да се променят.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) При изобразяването на пътни знаци с помощта на светещи елементи се допуска тъмният цвят да бъде заменен със светъл, като съответно светлият цвят бъде заменен с тъмен. Червеният цвят не може да бъде променян.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) За изобразяване на превозни средства в пътните знаци се използват следните символи:

- моторно превозно средство, с изключение на мотоциклетите без кош и мотопедите;

- товарен автомобил;

- автобус;

- тролейбус;

- трамвай;

- влак;

- ремарке, с изключение на полуремаркетата и едноосните ремаркета;

- ремарке;

- трактор и самоходна машина;

- мотоциклет и мотопед;

- велосипед;

- пътно превозно средство, теглено от животни;

- ръчна количка за превоз на товари, теглена или бутана от човек;

- пътно превозно средство, превозващо опасен товар;

Чл. 40. (1) Пътните знаци се поставят от дясната страна на пътя срещу посоката на движението така, че да бъдат лесно разпознавани и своевременно възприемани от участниците в движението. Всеки знак, поставен отдясно, може да бъде повторен над или на другата страна на пътя, когато местните условия са такива, че съществува опасност той да не бъде забелязан своевременно.

(2) При необходимост пътните знаци се поставят на островите върху платното за движение и в разделителната ивица на път с отделни платна за движение.

(3) Пътните знаци се поставят така, че да не пречат на движението на превозните средства и на пешеходците. Те не трябва да се закриват един друг или от други препятствия, съоръжения или принадлежности в обхвата на пътя.

(4) Пътните знаци се поставят на такова разстояние един от друг, че водачите да могат да извършат действията, изисквани от тях, своевременно и безопасно.

(5) На едно и също място може да се поставят не повече от 2 различни пътни знака и 2 допълнителни табели - по една под всеки знак. По изключение в населените места може да се поставят на едно място до 3 различни пътни знака. Това не се отнася за пътните знаци от група "Ж".

(6) Пътните знаци се поставят един под друг, а когато са над платното за движение - един до друг, при спазване отгоре надолу или отляво надясно на следния ред: предупредителен - група "А", с предписание - групи "В", "Г" и "Д", указателен - групи "Е" и "Ж". Пътните знаци относно предимството - група "Б", се поставят винаги отгоре или отляво. В останалите случаи - при 2 пътни знака от една и съща група, знакът с по-голямо значение за безопасността на движението се поставя отгоре или отляво.

(7) При необходимост пътните знаци се поставят на преносими стойки върху платното за движение. В този случай участниците в движението спазват тези пътни знаци дори тогава, когато те противоречат на светлинните сигнали и на останалите пътни знаци.

Чл. 41. (1) Пътният знак, поставен отдясно, е валиден за цялата широчина на частта от платното за движение, предназначена за движение в съответната посока. С допълнителна табела валидността на някои знаци може да бъде ограничена само за една пътна лента от платното за движение.

(2) Пътни знаци, чието действие се ограничава само до определени часове или дни, могат да бъдат видими само тогава, когато е валидна съдържащата се в тях информация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г. (*)) Пътните знаци трябва да бъдат светлоотразяващи.

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г. (*)) Пътната маркировка се състои от линии, стрелки, символи и надписи, нанесени с боя или с материали за пътна маркировка върху пътното платно и пътните съоръжения. Тя бива:

1. надлъжна;

2. напречна;

3. друга.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътната маркировка върху платното за движение има бял, жълт или оранжев цвят, като:

1. пътната маркировка за обозначаване на площи, забранени за престой и паркиране на пътни превозни средства, и за очертаване на специализирани ленти, предназначени за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, е с жълт цвят;

2. пътната маркировка при въведена временна организация и безопасност на движението за извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците е с оранжев цвят.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътната маркировка на пътни съоръжения, разположени непосредствено до платното за движение и на открити бордюри, които ограничават острови върху платното за движение, е с бял и черен цвят.

Чл. 66. Другите средства за сигнализиране имат следните форми, изображения, наименования и значения:

1. "Направляващо стълбче" - С1. Направляващото стълбче е бяло, с наклонена черна ивица в горната част, насочена към платното за движение. Поставя се отстрани на пътя по външния край на банкета. Разположеното вдясно има червен, а разположеното вляво - бял светлоотразителен правоъгълник в черната ивица;

2. "Конус" - С2. Конусът е с червен или оранжев цвят. Сигнализира площ, забранена за движение, или линия, забранена за пресичане;

3. средства за сигнализиране на площи, временно забранени за движение - С3:

а) С3.1 "Бариера" - оцветена е с успоредни червени и бели ивици, насочени перпендикулярно към платното за движение;

б) С3.2 - въже с червени флагчета или червени светлоотразителни елементи;

в) С3.3 - пластмасова лента, оцветена ярко или с успоредни червени и бели ивици;

4. "Ограничителна табела" - С4. Има формата на правоъгълник, на който по-дългата страна е разположена вертикално. Върху нея са нанесени успоредни и насочени към платното за движение червени и бели ивици. Сигнализира изменение на широчината на пътното платно;

5. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г. (*)) "Устройство за отчитане на времетраенето на светлинния сигнал" - С5. Поставя се на кръстовища с интензивно движение. Има поле с формата на квадрат с черен фон. Показва чрез цифрова матрица зелени или червени цифри на число, различно от нула, съответстващо на броя на секундите, оставащи до края на зеления и/или на червения сигнал.

6. (попр. - ДВ, бр. 72 от 1996 г.) "Табела с направляващи стрелки" - С6. Има формата на правоъгълник, върху който са нанесени червени и бели стрелки. С6.1 се поставя за указване изменението на посоката на движение в завой, С6.2 - на Т-образни кръстовища, а С6.3 - пред препятствия на пътя;

а) под табелата, разположена отгоре вляво - "С6.1";

б) под табелата, разположена отдолу вляво - "С6.2";

в) под табелата, разположена отдясно - "С6.3";

7. "Табела с направляваща стрелка" - С7. Има формата на квадрат с бял фон и червена стрелка. Върхът на стрелката сочи посоката на движение в завой;

8. "Стоп-палка" - С8. Кръглата част на палката е двустранно оцветена, с червен фон, с бял надпис и с гранична бяла ивица;

9. "Регулировъчна палка" - С9. Палката е цилиндрична, оцветена с еднакво широки бели и черни ивици;

10. палка "Стоп! Деца" - С10. Кръглата част на палката е двустранно оцветена, с бял фон, с гранична червена ивица и символ с черен цвят. Използва се за спиране на пътни превозни средства за осигуряване пресичането на платното за движение от група деца;

11. отличителни знаци за слепи пешеходци - С11:

а) С11.1 "Бял бастун";

б) С11.2 "Бяла лента, поставена на лявата ръка";

12. отличителен знак на лицата, извършващи работа на пътя - С12. Облекло с ярък цвят и светлоотразителни ленти;

13. "Предупредителен светлоотразителен триъгълник" - С13. Представлява триъгълна рамка с червена външна светлоотразителна лента и с червена вътрешна флуоресцираща лента. Сигнализира аварийно спряло на платното за движение пътно превозно средство;

14. "Светлоотразител" - С14. Има триъгълна (С14.1) или правоъгълна (С14.2) форма. Със светлоотразители с червен цвят се обозначават по дължината им пътни съоръжения - предпазни огради, подпорни стени, стени на тунели, стълбове и устои на мостове и други подобни, разположени непосредствено до платното за движение. Когато се обозначават съоръжения, разположени до платното за движение на насрещно движещите се пътни превозни средства, светлоотразителите са с бял цвят;

15. "Светлоотразяващи кабари" - С15. Поставят се:

а) с единична непрекъсната линия, когато тя разделя противоположни посоки за движение;

б) с двойна непрекъсната линия;

в) с линиите, ограничаващи платното за движение и площите, забранени за движение.

Светлоотразяващият елемент е с червен цвят, когато сигнализира линии, забранени за пресичане, и с бял цвят, когато сигнализира границата на платното за движение от страната на насрещно движещите се превозни средства.

Чл. 67. (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка - да използва най-дясната свободна лента.

(2) Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние между тях.

Чл. 68. На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне;

2. когато платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в крайната лява лента. Навлизането и движението в средната лента е разрешено само при изпреварване и заобикаляне;

3. когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.

Чл. 69. На пътно платно с три и повече пътни ленти за движение в една посока, сигнализирани с пътен знак Д1, водачът на моторно превозно средство не е длъжен да спазва изискванията на чл. 67, ал. 1.

Чл. 70. На пътно платно с три и повече пътни ленти за движение в една посока, сигнализирани с пътен знак Д1, на водача на пътно превозно средство, което не може да развива или на което не е разрешено да развива максимално допустимата за пътя скорост, се забранява да навлиза в крайната лява лента за тази посока, освен при завиване и заобикаляне.

Чл. 71. Водачът на бавнодвижещо се пътно превозно средство задължително се движи в най-дясната пътна лента, освен при завиване или заобикаляне.

Чл. 72. Движението на нерелсово пътно превозно средство по трамвайно платно, ако няма други забрани, се разрешава само при изпреварване или заобикаляне в посоката на движение на трамвая, но без да му се пречи.

Чл. 73. (1) (Изм. с Решение № 1730 от 14.02.2024 г. на ВАС - ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 19.03.2024 г.) При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час:

(2) Скорост на движение, по-висока от посочената в ал. 1, може да се разрешава при наличие на необходимите условия за безопасност на движението. В този случай ограничението на скоростта се сигнализира с пътен знак В 26.

Чл. 74. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства.

(2) Водач на пътно превозно средство, което се движи с ниска скорост и поради това причинява създаването на колона от пътни превозни средства, е длъжен да ги пропусне при първа възможност.

Чл. 75. (1) Водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

(2) За улесняване на изпреварването по двулентовите пътища извън населени места водачите на пътни превозни средства, на които е забранено да развиват максимално допустимата за пътя скорост, както и водачите на пътни превозни средства или състави от пътни превозни средства с дължина над 7 м, освен в случаите, когато те извършват изпреварване, са длъжни да спазват такава дистанция помежду си, че изпреварващите ги пътни превозни средства да могат безопасно да заемат място между тях.

Чл. 76. "Маневра" е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни.

Чл. 77. (1) Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал.

(2) Сигналът за извършване на маневра се подава със светлинни пътепоказатели, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка.

(3) При извършване на маневра, свързана с излизане - частично или напълно, от заеманата пътна лента, водачът е длъжен да подаде сигнал, съответстващ на страната на пътното платно, към която се извършва маневрата.

Чл. 78. (1) Сигналите, подавани от водачите при маневри, са:

1. ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани - сигнализира потегляне от крайната дясна част на пътното платно, преминаване в съседна лява пътна лента, завой наляво, завиване в обратна посока или спиране за престой или паркиране в крайната лява част на пътното платно;

2. десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре - сигнализира потегляне от крайната лява част на пътното платно, преминаване в съседна дясна пътна лента, завой надясно или спиране за престой или паркиране в крайната дясна част на пътното платно;

3. лява или дясна ръка, изпъната нагоре - сигнализира спиране.

(2) Сигналът, подаван от водача със светлинен пътепоказател, се прекратява непосредствено след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата.

Чл. 79. Подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение.

Чл. 80. (1) Звуковият сигнал в населените места е забранен, освен за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.

(2) Като допълнителен сигнал при маневра водачът може да използва превключването на светлините, а извън населените места - и звуков сигнал.

(3) За предупреждаване на участниците в движението за опасност водачът може да подава авариен сигнал чрез едновременно включване на всички пътепоказатели.

Чл. 95. (1) При спиране скоростта на движение на пътното превозно средство се намалява плавно. Рязкото спиране се забранява, освен ако това е необходимо за избягване на пътнотранспортно произшествие.

(2) За пропускане на участниците в движението, които са с предимство, спирането се извършва в заеманата лента за движение.

Чл. 96. (1) За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.

(2) За паркиране извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение.

(3) (Изм. с Решение № 11214 от 16.11.2023 г. на ВАС - ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 29.12.2023 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение, по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

(4) На пътно платно с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.

Чл. 97. Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

Чл. 98. Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство може да го напусне, ако е взел мерки то да не потегли само.

Чл. 99. (1) На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него или - в случай че преместването на пътното превозно средство се окаже невъзможно - да го обозначи така, че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.

(2) На път в населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести на място, където паркирането е разрешено, или извън платното за движение, или ако това се окаже невъзможно - да го обозначи така, че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.

Чл. 100. (1) Когато за сигнализиране на повредено пътно превозно средство се използва предупредителен светлоотразителен триъгълник, той се поставя на разстояние най-малко 30 м от пътното превозно средство в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 80 км/ч предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние, не по-малко от 100 м.

(2) Като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини.

(3) Правилата по ал. 1 и 2 се прилагат и за пътните превозни средства, които са спрели за оказване на помощ.

Чл. 101. (1) Спирането за престой и паркирането са забранени:

1. до спряло пътно превозно средство от страната на движението;

2. в тунели и подлези;

3. в пътни участъци с ограничена видимост;

4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;

5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 м преди тях;

6. на кръстовища и на по-малко от 5 м от тях;

7. на мостове, надлези и стеснени участъци от пътя;

8. на места, където пътното превозно средство ограничава видимостта на участниците в движението към пътен знак, пътен светофар или друго средство за сигнализиране;

9. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 м или където действа забраната на пътен знак В24 или В25.

(2) Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:

1. пред входовете на паркове, училища, театри, кина, предприятия и други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;

2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;

3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

Чл. 102. При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване.

Чл. 103. На кръстовище, на което няма сигнализиран път с предимство:

1. водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. От същото правило се ръководят помежду си и водачите на релсовите пътни превозни средства;

2. водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от посоката на движението им;

3. водачът на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с настилка.

Чл. 104. (1) На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

(2) Когато на кръстовище пътят с предимство променя направлението си, което е указано с допълнителна табела Т13, водачите, които излизат от него, се ръководят помежду си от правилата на чл. 103, т. 1 и 2. От същите правила се ръководят помежду си и водачите на превозни средства, които навлизат в пътя с предимство.

Чл. 105. На кръстовище, на което с пътни знаци, със сигнал на регулировчик или със светофар е разрешено едновременното преминаване на релсови и нерелсови пътни превозни средства, водачите на нерелсовите превозни средства са длъжни да пропуснат релсовите независимо от посоката на движението им.

Чл. 106. При приближаване към железопътен прелез участниците в движението са длъжни да се движат с повишено внимание, а водачите на пътни превозни средства - и с такава скорост, която да им позволи при необходимост да спрат пред прелеза.

Чл. 107. При преминаване през железопътен прелез участниците в движението се ръководят от указанията на прелезопазача, от положението на бариерите, от светлинната и звуковата сигнализация и от пътните знаци.

Чл. 108. Водачът не трябва да предприема пресичане на релсовия път, ако не е предварително убеден, че няма да се наложи спиране върху релсите или на разстояние, по-малко от 2 м от тях, поради техническите особености на превозното средство, условията на движение или други предвидими причини.

Чл. 109. Спирането на пътните превозни средства пред железопътен прелез е задължително при:

1. липса на бариери и на съоръжения за подаване на звукова и светлинна сигнализация;

2. спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери;

3. мигаща червена светлина на светофара и/или включена звукова сигнализация независимо от положението на бариерите;

4. вдигнати бариери и липса на сигнал на светофара и на звуковата сигнализация, ако към прелеза приближава релсово превозно средство.

Чл. 110. Пред железопътния прелез пътните превозни средства спират на маркираната стоп-линия, а когато няма такава - на не по-малко от 1 м пред бариерите. При липса на бариери пътните превозни средства спират на линията, на която са поставени пътните знаци Б2, А34.1 или А34.2, а при липса и на пътни знаци - на не по-малко от 2 м пред първата релса.

Чл. 111. Преди да потегли за пресичане на релсовия път, водачът е длъжен отново да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство.

Чл. 112. Забранено е:

1. пресичането на релсов път извън железопътните прелези;

2. самоволното вдигане на бариера или заобикалянето й;

3. превключването на предавките на превозното средство на железопътен прелез и преминаването му при изключени предавки;

4. навлизането на прелеза, ако от другата му страна няма достатъчно място поради задръстване и след преминаването му не може да се осигури минимално разстояние от 2 м от последната релса;

5. движението назад на железопътен прелез.

Чл. 113. В случай на принудително спиране на превозното средство върху релсите или на разстояние, по-малко от 2 м преди първата или след последната релса, водачът е длъжен:

1. да изведе пътниците извън превозното средство на безопасно разстояние;

2. да вземе мерки за извеждането на превозното средство извън обсега на релсовия път, а ако това е невъзможно - да направи всичко необходимо за предупреждаване на водачите на релсовите превозни средства от двете посоки за създалата се опасност.

Чл. 114. Предупреждението за спиране на релсово превозно средство през деня се извършва с кръгово движение на ръката, в която се държи ясно забелязващ се предмет с ярък цвят, а през нощта - фенер или запалена факла.

Чл. 115. (1) На железопътен прелез движението на пътните превозни средства може да се регулира от железопътен служител, който подава следните сигнали за спиране на пътните превозни средства пред прелеза:

1. през деня - изпъната хоризонтално напред и напречно на оста на пътя дясна ръка с червен флаг;

2. през нощта - описваща полукръг червена светлина.

(2) Сигналите на железопътните служители са задължителни за водачите на пътни превозни средства, приближаващи прелеза и от двете му страни.

Чл. 116. На автомагистрала е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято максимална конструктивна скорост надвишава 50 км/ч.

Чл. 117. (1) Водач, който навлиза на автомагистрала, е длъжен да пропусне движещите се по нея пътни превозни средства, а който иска да напусне автомагистралата, трябва своевременно да заеме място в съответната пътна лента за излизане от нея.

(2) При навлизане или при излизане от автомагистрала водачът е длъжен да използва съответната пътна лента за ускоряване или за забавяне на движението.

Чл. 118. Когато автомагистралата има три и повече пътни ленти за движение в една посока, на водачите на автомобили с максимално допустима маса над 3,5 т, както и на водачите на състави от пътни превозни средства, чиято обща дължина, включително и товарът, е повече от 7 м, е забранено да навлизат в крайната лява пътна лента.

Чл. 119. При движение по автомагистрала на водача е забранено:

1. да спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места;

2. да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната;

3. да се движи по лентата за принудително спиране. Тази забрана се отнася и за случаите, когато движението е двупосочно по едно от пътните платна на автомагистралата.

Чл. 120. (1) Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.

(2) Пътно превозно средство, получило повреда при движение по автомагистрала, може да бъде теглено с гъвкава връзка само до най-близкия изход на автомагистралата.

Чл. 121. На автомагистрала е забранено:

1. движението на велосипедисти и пешеходци;

2. воденето на животни;

3. навлизането на моторни превозни средства, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка;

4. организирането на демонстрации и движението на рекламни и други шествия.

Чл. 122. Жилищната зона е обособена, специално устроена територия в населено място, която е обозначена като такава на входовете и изходите й с пътни знаци и където действат специални правила за движение.

Чл. 123. В жилищната зона действат следните специални правила:

1. пешеходците могат да използват за движение, а децата за игра пътя по цялата му широчина, без ненужно да пречат на движението на превозните средства;

2. водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост, не по-голяма от 20 км/ч, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствия за тяхното движение;

3. паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначените места.

Чл. 124. При движение в тунел, сигнализиран с пътен знак Д9, водачът е длъжен:

1. да включи къси или дълги светлини;

2. да изключи двигателя при принудително спиране в тунела, ако това спиране не е кратковременно.

Чл. 125. При движение в тунел е забранено движението назад, завиването в обратна посока, спирането за престой и паркирането.

Чл. 126. (1) Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да спира на определените и обозначени по маршрута спирки, като осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците.

(2) Когато спирките не са оформени със специално уширение на пътното платно, водачът на нерелсовото превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да спира на спирките възможно най-близо до границата на платното за движение.

(3) Когато спирката е заета от спряло или спрели пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, водачите на пристигащите след тях пътни превозни средства са длъжни да изчакат освобождаването на спирката.

Чл. 127. На водача на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е забранено да спира за качване и слизане на пътници извън обозначените с пътни знаци спирки.

Чл. 128. Качването и слизането на пътници във и от превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници е разрешено само на спирките, когато превозното средство е неподвижно.

Чл. 129. При преминаване в съседна пътна лента покрай спиращо, спряло на или потеглящо от означена с пътен знак спирка на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, а в случай на необходимост - и да спре.

Чл. 130. (1) При приближаване от дясната страна на трамвай, спиращ или спрял на означена с пътен знак спирка, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да спре на един метър зад него.

(2) При приближаване към спирка, на която има остров на платното за движение, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, за да позволи на пешеходците безопасно да преминат през платното за движение между тротоара и острова.

Чл. 131. При приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, означен с опознавателен знак "Деца", водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре, за да осигури безопасността на децата.

Чл. 132. Водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре, за да позволи на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да извършат необходимите маневри, свързани с потеглянето им от обозначените спирки. Това не освобождава водачите на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да вземат необходимите мерки за безопасност.

Чл. 133. (1) При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.

(2) Забранено е използването на дългите светлини:

1. при разминаване. Превключването от дълги на къси светлини става преди разминаването, когато разстоянието между пътните превозни средства е не по-малко от 150 м, или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключване на светлините;

2. при движение по осветени участъци от пътя;

3. при движение зад друго моторно превозно средство на разстояние, по-малко от 50 м.

Чл. 134. При спиране за престой извън населените места през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства трябва да бъдат с включени габаритни светлини. Това се отнася и за ремаркетата.

Чл. 135. Светлините за мъгла трябва да се включват едновременно с габаритните светлини и да се използват само при намалена видимост поради мъгла, снеговалеж или дъжд.

Чл. 136. През деня мотоциклетите трябва да се движат с включена къса светлина отпред и с включена габаритна светлина отзад.

Чл. 137. През нощта и при намалена видимост водачите на пътните превозни средства, които не са моторни, са длъжни да използват предвидените в правилника светлини.

Чл. 138. При движение през нощта и при намалена видимост е забранено използването на светлини, непредвидени в правилника.

Чл. 139. При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре.

Чл. 160. (1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:

1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;

2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.

Чл. 161. Инвалидите, които се придвижват с инвалидна количка със скоростта на пешеходец, могат да се движат и по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.

Чл. 162. Извън населените места при липса на банкет или тротоар или при невъзможност те да бъдат използвани лицата, бутащи велосипед, мотопед или мотоциклет, са длъжни да се движат по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.

Чл. 163. (1) Група пешеходци с водач, военна колона, ученическа група и други подобни могат да се движат по платното за движение в редици до четирима, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница. В този случай те трябва да са обозначени от лявата страна, както следва:

1. през деня - отпред и отзад с червен флаг;

2. (Попр. - ДВ, бр. 72 от 1996 г.) през нощта - отпред с бяла светлина, а отзад - с червена светлина. Когато дължината на образуваната колона е над 20 м, вървящите от лявата страна на всеки 10 м носят допълнително светещо тяло, излъчващо бяла светлина.

(2) При намалена видимост или при интензивно движение движението на група пешеходци с водач по платното за движение се разрешава само в колона един след друг.

Чл. 164. Организирана група деца на възраст до 10 години може да се движи само по тротоара или банкета и задължително се води най-малко от две лица на възраст над 18 години. При пресичане на платното за движение водачът на групата е длъжен своевременно да подаде сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка, за да спре движението на пътните превозни средства.

Чл. 165. Когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни:

1. ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват;

2. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;

3. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

Чл. 166. На пешеходците е забранено:

1. да навлизат внезапно на платното за движение;

2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;

3. да се движат в тунели и по мостове, когато няма изградени тротоари;

4. да извършват търговия и услуги на платното за движение.

Чл. 167. (1) Пешеходците изчакват пристигането на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива - на банкета.

(2) При подаване на сигнал от моторно превозно средство със специален режим на движение пешеходците са длъжни да освободят платното за движение. Пресичането се разрешава след преминаване на сигнализиращото моторно превозно средство и на съпровожданите от него пътни превозни средства.

Чл. 185. Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:

1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория;

2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява;

3. документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за моторното превозно средство, което управлява;

4. бланка от застрахователна организация на протокол за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи;

5. съответните документи при извършване на обществен превоз;

6. съответните съпроводителни и други документи при превозване на опасен товар.

Чл. 186. При обслужване на пътното превозно средство водачът е длъжен да не нарушава тишината с форсиране на двигателя или по друг начин в населените места и в местата за почивка през времето от 22 ч. до 6 ч., а в празнични и почивни дни - от 22 ч. до 9 ч. и от 12 ч. до 16 ч.

Чл. 187. Водачът на пътно превозно средство е длъжен:

1. когато навлиза от земен път на път с настилка, да вземе мерки да не нанася кал и земна маса по пътя, а ако това стане - незабавно да го почисти;

2. да не се движи със самоходни верижни машини по пътищата с настилка.

Чл. 188. (1) Водачите на автомобили, комплектувани с обезопасителни колани, са длъжни да ги използват.

(2) Могат да не ползват обезопасителни колани:

1. бременните жени;

2. лица, чието физическо състояние не позволява употребата на колан;

3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г.) униформените служители от органите за контрол по Закона за движението по пътищата - при изпълнение на служебните си задължения;

4. водачите на таксиметрови автомобили;

5. инструкторите при управление на автомобила с учебна цел.

Чл. 189. Водачите на мотоциклети и на мотопеди при движение са длъжни да поставят на главата си защитна каска, отговаряща на съответните изисквания.

Чл. 190. (1) При навлизане в район на бензиностанция или на станция за зареждане с втечнен газ водачът е длъжен:

1. да подреди в съответната посока моторното превозно средство най-малко на 1 м от друго, стоящо пред него;

2. при зареждане да изгаси двигателя и да изключи запалителната система, както и системата за подгряване при хранителните системи с впръскване на горивото.

(2) Мотоциклетите и мотопедите се придвижват на ръка към бензиновите колонки с изгасен двигател от разстояние най-малко 15 м от тях. След зареждането те се отдалечават по същия начин и на същото разстояние.

Чл. 191. При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от контролния орган място и да изпълнява неговите указания.

Чл. 192. При приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост - и да спрат, за да осигурят безпрепятственото преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.

Чл. 193. Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора.

Чл. 194. При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.

Чл. 195. При подаден от водач на организирана група деца сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка водачите на пътни превозни средства са длъжни да спрат и да изчакат преминаването на децата.

Чл. 196. При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци.

Чл. 197. Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:

1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека;

2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;

3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.

Чл. 198. Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците.

Чл. 199. Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен да спре и да установи какви са последствията от произшествието.

Чл. 200. Когато има пострадали лица, както и когато в резултат на произшествието е създадена опасност за другите участници в движението, водачът е длъжен да вземе мерки:

1. за оказване помощ на пострадалите лица;

2. за предупреждаване на участниците в движението за опасността;

3. за запазване на следите от произшествието;

4. лично или с помощта на други лица да уведоми органите на Министерството на вътрешните работи или органите на местната администрация.

Чл. 201. Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен да остане на местопроизшествието до идването на компетентните органи, а при необходимост - да превози пострадалите до болница или друго лечебно заведение и да се завърне незабавно на местопроизшествието, когато:

1. има пострадали лица или повредите на едно от моторните превозни средства не позволяват то да се придвижи на собствен ход;

2. пътнотранспортното произшествие е с незначителни материални щети, но има разногласие между участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата;

3. управлява пътно превозно средство, което превозва опасен товар;

4. управлява пътно превозно средство с чуждестранна регистрация;

5. има съмнение за употреба на алкохол, на упойващо вещество или за липса на съответна правоспособност за управление на моторно превозно средство за някой от участниците в произшествието;

6. в пътнотранспортното произшествие участват повече от две пътни превозни средства;

7. виновният участник в произшествието не носи необходимата бланка на протокол за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 202. При пътнотранспортно произшествие само с материални щети и с участието на две пътни превозни средства, когато те могат да се придвижват на собствен ход и няма разногласие между участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата за настъпването му, виновният водач попълва и предава на другия водач съответната бланка от протокола за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 203. При всички пътнотранспортни произшествия, когато се налага намесата на компетентните органи, до пристигането им на участниците в произшествието е забранено да употребяват алкохолни напитки или други упойващи вещества.

Чл. 204. Участникът в пътнотранспортно произшествие е длъжен да уведоми лично или чрез органите на Министерството на вътрешните работи собствениците на пътно превозно средство или на имущество, които е повредил в тяхно отсъствие.

Чл. 205. (1) Юридическите и физическите лица са длъжни да съгласуват предварително с органите на Министерството на вътрешните работи:

1. проектите за стандарти, отраслови нормали и други нормативни актове, свързани с безопасността на движението;

2. проектите за организация на движението при извършване на строителни и ремонтни работи в обхвата на пътя;

3. откриването, прекатегоризирането и закриването на железопътни прелези;

4. прекатегоризирането и закриването на пътища;

5. проектите и местата за откриване на търговски и други обекти в обхвата на пътя;

6. местата за поставяне на рекламни, агитационни и други материали в обхвата на пътя;

7. проектите за осветление в обхвата на пътя;

8. маршрутите и спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

(2) Не се съгласуват предварително с органите, посочени в ал. 1:

1. въвеждането на временни ограничения и забрани за движение в случаите на аварийно възникнали повреди, препятствия и опасности за движението (заледяване, заснежаване, наводняване и пропадане на настилката, срутване, повреди на различни съоръжения, пътнотранспортни произшествия и други подобни). В тези случаи компетентните органи се уведомяват в срок до 12 часа;

2. текущият ремонт и поддържането на пътищата, пътните съоръжения и принадлежности и на железопътните прелези.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г.) Контролът по спазването на правилата и изискванията за безопасност на движението се осъществява от органите, определени в Закона за движението по пътищата. Този контрол може да бъде общ или изборен с използване на явни и неявни форми.

Чл. 207. При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ-СПРИ!"

Чл. 208. (1) Служителят на органите за контрол представя на спрения за проверка участник в пътното движение полицейски знак или служебна карта.

(2) Когато е необходимо, служителят на органите за контрол може да покани спрения водач да излезе от превозното средство.

(3) В случай на задържане на документи служителят на органите за контрол издава съответния за това документ.

Чл. 209. При съобщение за пътнотранспортно произшествие полицейските органи са длъжни да посетят местопроизшествието, когато:

1. при произшествието има убит или ранен човек, както и ако то е със значителни материални щети;

2. произшествието е с незначителни материални щети, но е предизвикало задръстване на платното за движение или между участниците в произшествието има разногласие в оценката на обстоятелствата;

3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар;

4. в произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация;

5. има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;

6. в пътнотранспортното произшествие участват повече от две моторни превозни средства;

7. виновният участник в произшествието не носи необходимата бланка от протокол за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 210. Когато пътно превозно средство, изоставено или повредено вследствие на пътнотранспортно произшествие, създава опасност или пречи на движението, полицейските органи дават нареждане за неговото преместване за сметка на собственика му и го уведомяват за новото му местонахождение.